Програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет „

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Министър на културата

З А П О В Е Д

№ РД 09………………./……………….2017 г.

На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет
У Т В Ъ Р Ж Д А В А М
Учебна програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет „Народно пеене“, специалност код 2120302 „Народно пеене” от професия код 212030 „Музикант-вокалист” от професионално направление код 212 „Музикални и сценични изкуства” за придобиване на трета степен на професионална квалификация, съгласно приложението.

Учебната програма влиза в сила от учебната 2017/2018 година.

Приложение

ПРОФЕСИЯ:

код 212030 „Музикант-вокалист”

1. 
   ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМАТА
   

Учебната програма е предназначена за специфична професионална подготовка на ученици от VІІIдо XII клас за вокалното обучение / специалност Народно пеене / в училищата по изкуствата. Изградена е върху основата на постигнатия минимум в предходния клас и е съобразена с възрастовите особености и възможности на учениците във всеки следващ клас.

Ученикът е поставен в центъра на образователния процес, зачита се неговото право на личен избор и изява на предпочитанията.

Учебната програма предоставя възможност за отчитане на регионални особености в цялостния музикално-възпитателен процес и е продължена във връзката й с други учебни предмети.

Усвоените теоретични знания са основа за овладяване на практически умения и навици. Основните теоретични познания върху вокални компетенции, знания за умения и навици в цялостния учебен процес, както и за цялостното историческо развитие на фолклорно –певческия стил , съчетани с практическите умения ще доведат до по-качествено усвояване на учебния материал и по-високи резултати в обучението.

2. 
   ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ
   

Постоянна цел в процеса на целия курс на обучение е непрекъснатото овладяване, усъвършенстване и надграждане на изпълнителски и вокално-технически умения в конкретен маниер на изпълнение:

Основна задача е постигането на неподправеност при изпълнението на народните песни от всеки ученик чрез:

• 
  възпитаване на любов и вкус към народната песен;
  
• 
  формиране на умения и навици за системна самостоятелна работа;
  
• 
  разбиране и осмисляне на поетичния текст, без което е трудно постижимо художественото изпълнение на песента;
  
• 
  недопускане на подражание в изпълнението, несвойствено за стила на фолклорната област, чийто представител е ученикът;
  
• 
  съхраняване на най-характерното и ценното, което носи всеки ученик като индивидуалност и изпълнител.
  

Като участници в общия вокално –педагогически процес е необходимо:

• 
  учащите се да получат знания за устройството на гласовия апарат, както и за условията на неговото съхранение;
  
• 
  за особеностите на речта при пеене;
  
• 
  да овладяват механизми на звукоизвличане, вокалообразуване;
  
• 
  да овладеят рационално певческо дишане;
  
• 
  да познават спецификата на вокалните компоненти – тембър, регистри, вибрато, опора на тона, орнаментика и проч.;
  
• 
  да се обучават в основни етапи на учебния процес по Народно пеене.
  
• 
  да са участници в различни подходи и методи на организация и съвременни креативни форми на изява;
  

3. 
   РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ
   

VІІІ клас – 36 учебни седмици х 1,5 учебни часа = 54 учебни часа годишно;

IХ клас - 36 учебни седмици х 1,5 учебни часа = 54 учебни часа годишно;

Х клас - 36 учебни седмици х 1,5 учебни часа = 54 учебни часа годишно;

IХ клас - 36 учебни седмици х 1учебни часа = 36 учебни часа годишно;

ХІІ клас - 29 учебни седмици х 2 учебни часа = 58 учебни часа годишно.

4. 
   КРАТКИ МЕТОДИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
   

Настоящата програма дава теоретичните познания, необходими за осъществяване на основните задачи на дисциплината. Тя цели развитие, което да позволи най-цялостна изява на музикалните личностни и индивидуални качества на учениците, като предпоставка за постигане на цялостно и хармонично развитие на младия изпълнител. Важен момент в процеса на обучението представлява балансираното овладяване на теоретичния и практически материал. Теоретичните знания, които ученикът придобива в процеса на обучение трябва да намерят музикално-естетическо приложение и осмисляне в художественият репертоар.

Посочената програма за различните класове е ориентировъчна. Всеки педагог може да използва и друг материал, като се съобразява със съответните основни изисквания.

Структурата на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове и теми, които могат да варират в процеса на обучение в зависимост от изучавания технически и художествен материал.

• 
  да владее и правилно управлява своя глас;
  
• 
  да има теоретични познания върху структурата на фолклорната песен, стил, период на създаване, историческата истина в песента, за единството на формата и съдържанието, да има теоретични познания върху музикалните изразни средства;
  
• 
  да познава основния инструктивен и художествен репертоар;
  
• 
  да осъществява междупредметни връзки в процеса на работа с цел постигане на високи резултати;
  
• 
  да има теоретични познания върху основните методики на обучение, използвани в практиката;
  
• 
  да умее да използва различни източници и справочна литература.
  

В края на своето обучение, ученикът да бъде изграден изпълнител, носещ в себе си изпълнителски вкус и знания за народнопесенното изкуство. Той трябва да владее минимум 20 песни /бавни и хороводни/, с които да представя оригинален собствен стил; репертоар, който му позволява да изнесе самостоятелна сценична изява /самостоятелен концерт/, или да запише в музикален албум.

Дафов, Анастас. 1978. .” Народно-песенният изпълнителски стил и неговите вокално- педагогически проблеми”. София: Музика.

Джиджев, Тодор.1969. „ Проблеми на музикалната фолклористика“.----.БМ.

Жекова, Калина. 2001. ”Практическа вокална методика”.----. МАФК.

Карапетров, Константин. 1991. .”Вокална методика”. София: Музика.

Максимов, Иван. 1983.“ Основи на фонеатрията“. ----.ИФМ.

Максимов, Иван. 1993. ”Вокална фонология–наука за гласа”. София: Музика.

Органов, Петър.1955. „Гласът на певеца и методика на неговата постановка“. София: Наука и изкуство.

Спасова, Василка. 1994. Теоретични и художествено–аналитични проблеми при работа със женски народен хор”. Пловдив.----.

Калудова–Станилова, Светла.2011. .“Методика на обучението по народно пеене“. Пловдив.----.

Кушлева, Анка.1996. „Звукоизвличане и орнаментика при народното пеене. Методи за тяхното овладяване”. Пловдив: УИ.

Кушлева, Анка. 2000. ”Постановъчни проблеми при развитието на гласа на народния певец от детска възраст до високия професионализъм“. Пловдив: УИ.

Орукин, Елена. 1963. „ От нешколувания тон до високото певческо майсторство“.София: Наука и изкуство.
П.П.

Програмата е синхронизирана с цялостно разработени предложения на колегия от преподаватели по Народно пеене :