Програма за транснационално сътрудничество Югоизточна Европа на 11. 03. 2009 год

2.Анализ на средата

2.1Основни характеристики на главните фактори в социално-икономическото развитие на община Перник,

2.1.1Географското положение, транспортната осигуреност и човешките ресурси като фактори за развитие

По степен на изявеност на икономическите, социалните, административните и инфраструктурните си функции община Перник заема важно място в структурата на регионалната и националната селищна структура. По силата на административния си статут град Перник изпълнява функциите на областен и общински център, което също допринася за неговото структороопределящо значение като фактор за развитие в района.

В община Перник са концентрирани по-голямата част от населението, администрацията, икономическите субекти и производствените територии на област Перник, тоест всички лостове и фактори за социално-икономическо развитие и управление. Тъй като град Перник е водещата съставна част на общината и областта, същото може да се каже и по отношение ролята на града за тяхното развитие.

Според демографските си показатели общината попада в групата на големите общини в страната. В края на 2008 г. в община Перник живеят 96 744 души¹, което е 70% от населението на областта. Населението на град Перник към същият период е 79 438 души, или 82% от населението на общината.

Човешкият ресурс се превръща във все по-важен фактор за социално-икономическо развитие на дадена територия. Броят на трудоспособното население в общината през 2008 г. Е 62 574 души или 64,7% от от населението. Коефициентът на икономическа активност в общината е около 55%, което е над средното равнище за България от 53,2%. Характерна за община Перник е изявената мобилност на работната сила към столицата София, което също е следствие от географската близост до столицата и е типично за селищните агломерации явление.

От стратегическа гледна точка транспортната осигуреност на общината е много добра. Очаква се транспортната инфраструктура да играе все по-голяма роля за икономическото развитие на общината, особено след нейното подобрение. През територията на общината преминават европейските транспортни коридори № 4 и № 8, чието значение ще се увеличи още повече с предстоящото изграждане на магистралите Люлин и Струма. През общината минава и участък от международната ж.п. линия София – Кулата-Солун-Атина. Всичко това заедно с близостта до столицата София и ГКПП на страната разкрива огромен потенциал пред социално–икономическото развитие на общината и района.

Развитието на транспортната инфраструктура ще доведе до намаляване концентрацията на инвестиции в столицата и повишаване на инвестиционната активност в близките до нея общини. Наличието на големи индустриални територии с капацитет за развитие и модернизиране в град Перник, представляват ценен ресурс за икономическо развитие, който следва да се използва пълноценно в т.ч. и за привличането на нови инвестиции.

2.1.2Икономически характеристики на община Перник

Само за периода 2006-2007г. нетните приходи от продажби и произведената от предприятията в община Перник продукция бележат значително нарастване от близо 30%, през 2008 г. се наблюдава още по.голям икономически ратеж. През 2008 година над 3400 икономически субекти в общината са реализирали нетни приходи от продажба в размер на 2,500 млн. лева.

През последните няколко години в община Перник се реализираха и продължават да се реализират редица инфраструктурни и социални проекти, които освен чисто икономически ефекти, имат огромно значение за подобряване облика и средата за живот в общината.

Привлечени бяха и много нови инвестиции, изградиха се модерни магазини от големите търговски вериги като "Билла", "Кауфланд", "Т-маркет”, "Технополис", "Технокомерт". Всичко това изигра положителна роля за по-доброто жизнено равнище на населението и подобряване имиджа на общината като цяло. Не случайно през последните години се отбелязва значителен ръст на раждаемостта и броя на децата в общината, което е показател за дългосрочните намерения на населението и дори наложи откриването на нови детски градини в град Перник.

През 2008 г. броят на наетите в общината е над 25 хил.души², което представлява 78,5% от наетите в областта лица. Структурата на наетите лица по сектори в общината не търпи особени промени през последните години. Разпределението през 20067 г. е следното: 50 % са наетите в индустрията, 48,4 % в сектора на услугите и 1,6% в аграрния сектор.

От отраслите най-голям е делът на работещите в Преработващата промишленост - 25,4%, следван от отраслите “Търговия и ремонт” и “Строителство”, съответно с 13,6% и 12,9% от наетите лица.

С най–голямо значение за икономиката и пазара на труда от подотраслите на промишлеността в община Перник продължава да бъде подсектор „Металургия и производство на метали” с 33,7% от наетите в отрасъла. В подсектора оперират фирми със запазено място на вътрешния и международния пазар (Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб” АД, „Метал трейд”66 и др. ).

В текстилната и хранително–вкусовата промишленост, които също са традиционно добре развити в общината, са наети съответно 26,4% и 17% от работещите в промишлеността.

Със запазено място в икономическата структура на общината са и двата традиционни отрасъла - „Добивна промишленост” и „Енергетика”, съответно с 7,1% и 4,4% от наетите лица. Въпреки проблемите продължават да оперират едни от големите пернишки предприятия като ТЕЦ “Република”.

От сектора на услугите с водещо значение са отраслите “Търговия и ремонт” и „Транспорт” съответно с 28% и 10% от работещите в сектора. Големи надежди за разнобразяване на икономиката чрез промотиране на туристическите ресурси в общината, се възлагат на богатото културно-историческото наследство (исторически хълм и крепост “Кракра”) и съхраненото природно богатство (ПП „Витоша”).

Нивото на регистрираната безработица в общината е 4,4% в края на 2007, 3,86% - през юли 2008 г. и 5.6% - през юни 2009 г., което е едно от ниските равнища на безработица, не само в района, но и в страната.

Община Перник, заедно с нейният административен център град Перник, е с определящо значение за цялостното социално-икономическо развитие на областта и района. В община Перник се формират 89 % от нетните приходи и произвежда 87 % от продукцията на областта. В нея са концентрирани 87 % от ДМА и 81,5 % от предприятията на областта.³. Основната част от тези материални активи са разположени в производствените зони на територията на град Перник, тъй като там са локализирани преобладаващата част от средните и големите предприятия в общината.

Таблица : Данни за основните икономически показатели в областта и общината

Именно поради огромното значение за развитието на района и общината бизнесът в град Перник, се нуждае от по-добро инфраструктурно обезпечаване и подпомагане, което да допринесе за създаването на по-благоприятна бизнес среда, в това число и за привличане на нови инвеститори.

Като един от главните ресурси за бъдещето икономическо развитие на общината и привличането на нови инвестиции, са оценени многото производствени терени намиращи се в град Перник като стар индустриален център.

Към момента на територията на общината има обособени 2 индустриални зони – „Перник Изток” и „Индустриална зона Перник”. Зоната „Перник Изток” е действаща и обхваща фирмите в района на „Стомана индъстри” АД и тези около ул. „Вл. въстание”.

„Индустриална зона Перник” се намира в кв. „Караманица”, с терен в рамките на 350 дка, до нея в момента се изгражда довеждаща инфраструктура и се разработват процедури за избор на потенциални инвеститори. Към момента на територията й няма функциониращо нито едно предприятие.

Община Перник разполага и с други имоти общинска собственост, които могат да отговорят на бъдещ инвеститорски интерес.

В резултат от настъпилите през последните 20 години промени в политическите и социално-икономическите условия в страната, се достигна до промяна на статуса и качеството на развитите на индустрията в общината. Като последствие големи територии от обособените в миналото индустриални зони към момента не се използват, а фондовата база изградена в тях е в различна степен амортизирана, включително до пълно разрушаване.

Един от най-показателните примери за това е състоянието на производствена зона Изток гр. Перник. До 1989 г. тук работи само известният металургичен завод „Стомана”. Останалите предприятия развиват съпътстваща дейност, подкрепяща металургията и машиностроененето. След приватизацията голяма част от тях продължават да развиват предишните си дейности, други променят характера на производството си. Има и такива, които към момента не функционират, а материалната им база е в окаяно състояние. Въпреки това в тази зона продължават да работят много от водещите за града предприятия („Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб” АД, „Метал трейд”66 и др.), около които гравитират множество малки фирми. По-време на трансформиране на собствеността в частна, през различните периоди на приватизация са се получили имоти с различна форма и собственост /частна, общинска и държавна/. Именно поради тази раздробеност общината си поставя за цел да урегулира изцяло зоната като изработи ПУП. Общината открито е заявила, че с общинската собственост е готова да влезе в различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП. Една от целите на настоящето проучване е да установи какви са най-важните проблеми, потребности и нагласи за използване на ПЧП подхода на фирмите в тази индустриална зона.

В момента общината съвместно със „Стомана индъстри” изпълнява проект за реконструкция на пътната инфраструктура в „Индустриалната зона Перник Изток” на стойност 9 млн. лв.

Сред най-важните цели пред общинското ръководство е в най-близко бъдеще да финализира проекта за обособяване на индустриална зона Перник, което ще спомогне за привличането на наши и чужди инвеститори и разкриването на нови работни места в условията на тежка икономическа криза.

2.1.3Осъществени инициативи за партньорство с бизнеса и устройствени предпоставки за развитие на бизнес в община Перник

През последните години местните власти в България са изправени пред редица предизвикателства, главните сред които е и необходимостта от подобряване качеството на местните публичните услуги и инфраструктури в условията на ограничени бюджетни средства. Макар и страна член на ЕС, състоянието на инфраструктурните обекти и качеството на комуналните услуги в България продължава да не отговаря на европейските стандарти и в повечето случаи е под желаното равнище. Община Перник не прави изключение в това отношение. Това налага търсенето на различни начини на взаимодействие и партньорство между общинската администрация и останалите местни играчи, най-вече бизнеса с цел освобождаване и намиране на нови финансови ресурси

Включването на частния сектор в изпълнението на проекти на публичния сектор чрез публично-частното партньорство е важен и утвърден инструмент за смекчаване на дефицита за реализация на подобни проекти, както и за повишаване на ефективността и ефикасността на обектите предмет на тези партньорства.

Въпреки, че от общината открито са заявили своята готовност да пристъпят към различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП, към момента няма осъществени много подобни инициативи.

Все пак община Перник има известен опит в тази насока.

Най-често срещаната форма на партньорство между общината и бизнеса е изпълнението на различни договори за концесии или наем и свързаните със ЗОП процедури, т.е. бизнесът е подизпълнител.

• 
  -"Нашите деца" (спонсорство на детски градини и училища, финансиране на инициативи и програми, подобряване материалната база на Общински младежки дом, спонсорство на детска и младежка художествена самодейност, спортни и културни изяви.);
  
• 
  "Кариера тук" (подпомагане на професионалното образование в общината).
  

• 
  Реконструкция на фонтаните в центъра на града.
  
• 
  "Здравето над всичко" (изграждане на фирмен център за неотложна медицинска помощ; дарени - модерно оборудвана линейка и хирургическа апаратура на болници в град Перник)
  

Този проект освен, че е един от най-добрите примери на ПЧП, който е в процес на реализация, е и важна стъпка към реализация на проекта за обособяване на модерна индустриална зона Перник. Общината е изразила вече желание да урегулира изцяло зоната, чрез изработване на ПУП, а след това да пристъпи и към изграждане на Бизнес център, който съвместно с предприятията от зоната да поддържа и експлоатира.

Известно е, че готовите за използване индустриални зони са важен инструмент за привличането на инвестиции и създаване на работни места, а тяхното пълноценно функциониране оказва доказано положително влияние върху местното икономическо развитие и бизнес имиджа на общината.