Програма за транснационално сътрудничество Югоизточна Европа на 11. 03. 2009 год



страница1/5
Дата15.10.2018
Размер0.72 Mb.
ТипПрограма
  1   2   3   4   5




Проект:
Възстановяване на традиционни индустриални зони в Югоизточна Европа”(Revitalization of Traditional Industrial Areas in South – East Europe – ReTlnA), одобрен за финансиране от Комитета за наблюдение на Програма за транснационално сътрудничество Югоизточна Европа на 11.03.2009 год.


Изследване на нуждите на инвеститорите в община Перник

октомври 2009 г.
съдържание

1. Цел, обект и методика на проучването 3

2. Анализ на средата 4

2.1 Основни характеристики на главните фактори в социално-икономическото развитие на община Перник, 4

2.1.1 Географското положение, транспортната осигуреност и човешките ресурси като фактори за развитие 4

2.1.2 Икономически характеристики на община Перник 6

2.1.3 Осъществени инициативи за партньорство с бизнеса и устройствени предпоставки за развитие на бизнес в община Перник 10

2.2 Преглед на стратегическите документи за развитие на община Перник 12

2.2.1 Общински план за развитие 12

2.2.2 Стратегия за развитие на област Перник 16

2.2.3 Наредба за публично- частни партньорства 19

2.2.4 Наредба за условията и реда при предоставяне на концесии 20

3. Анкетно проучване на нуждите на инвеститорите за развитие на бизнес в община Перник и техните устройствени изисквания 22

3.1 Анализ на нуждите и основните проблеми на инвеститорите 22

3.1.1 Базисна информация за фирмите и намеренията им за развитие 23

3.1.2 Ресурси за изпълнение на проекти с европейски средства 27

3.1.3 Взаимодействие с общинската администрация 33

3.1.4 Устройствена осигуреност и проблемни области 38

3.1.5 Взаимодействия и партньорства – трудности и опит 39

4. Изводи и препоръки 45


Приложение 1: Анкетна карта


1.Цел, обект и методика на проучването


Значението и мястото на бизнеса като фактор за местното социално-икономическо развитие е особено важно в сравнение с всички други местни участници в този процес, защото именно бизнесът създава общественото богатство и е реалният двигател на икономиката като основен компонент на това развитие.



Целта на изследването е да направи анализ на средата и осигури актуална информация за нагласите, проблемите и очакванията за подкрепа на бизнеса в община Перник. И по-точно, да установи от каква подкрепа от страна на общинската администрация се нуждае бизнеса в най-голяма степен, както и да набележи препоръки и начини за преодоляване на идентифицираните проблеми и дефицити в т.ч и чрез използване на ПЧП.

Обект на изследването са предприятията и фирмите, наричани за краткост бизнес, които осъществяват своята дейност в град Перник, с акцент върху фирмите от производствена зона Изток, където в близко бъдеще ще се обособи индустриален парк Перник- Изток.

За разработка на изследването са използвани различни методи. Водещ сред тях е методът на анкетното проучване, чрез използването на специално разработено за целите на изследването анкетна карта.

Другите използвани в изследването методи са тези на системния и синтез анализ, сравнителния и статистическия метод.

Анализът се базира на официални статистически данни и публична информация, касаещи икономическото развитие на общината.

Както всяко подобно изследване, така и настоящето има определени ограничения. Преди всичко това се дължи на факта, че голяма част от информацията се основава на използваното анкетно проучване, а тя в много случаи е субективна, базираща се на самопреценката на един или друг човек.

Изследването не обхваща всички разнородни въпроси, които засягат правенето на бизнес, а само тези, които са от компетенциите на администрацията в т.ч и свързани с използването на ПЧП. Това изследване е „снимка на състоянието” на взаимотношенията и взаимодействията между общинската администрация и бизнеса в община Перник към момента.

Само по себе си изследването не може да формулира цялостни политики и програми. Изложените в него препоръки имат експертен характер, подлежат на допълнително детайлно обсъждане и доразвиване от заинтересованите страни и могат да се разглеждат като първа стъпка при формулирането на бъдещи политики.



2.Анализ на средата




2.1Основни характеристики на главните фактори в социално-икономическото развитие на община Перник,

2.1.1Географското положение, транспортната осигуреност и човешките ресурси като фактори за развитие


Община Перник е разположена в източната част на област Перник и е част от Югозападния район. Общината граничи с най-развитата и голяма община в България, Столична община, и още три общини от област София – Сливница, Божурище и Самоков. Това географско разположение е голямо предимство и фактор за развитие на общината. Може да се каже, че община Перник е географски много близо до икономически най-развитата територия на страната и дори е част от нея - разстоянието до град София е само 30 км.

По степен на изявеност на икономическите, социалните, административните и инфраструктурните си функции община Перник заема важно място в структурата на регионалната и националната селищна структура. По силата на административния си статут град Перник изпълнява функциите на областен и общински център, което също допринася за неговото структороопределящо значение като фактор за развитие в района.

В община Перник са концентрирани по-голямата част от населението, администрацията, икономическите субекти и производствените територии на област Перник, тоест всички лостове и фактори за социално-икономическо развитие и управление. Тъй като град Перник е водещата съставна част на общината и областта, същото може да се каже и по отношение ролята на града за тяхното развитие.

Според демографските си показатели общината попада в групата на големите общини в страната. В края на 2008 г. в община Перник живеят 96 744 души1, което е 70% от населението на областта. Населението на град Перник към същият период е 79 438 души, или 82% от населението на общината.

Човешкият ресурс се превръща във все по-важен фактор за социално-икономическо развитие на дадена територия. Броят на трудоспособното население в общината през 2008 г. Е 62 574 души или 64,7% от от населението. Коефициентът на икономическа активност в общината е около 55%, което е над средното равнище за България от 53,2%. Характерна за община Перник е изявената мобилност на работната сила към столицата София, което също е следствие от географската близост до столицата и е типично за селищните агломерации явление.

От стратегическа гледна точка транспортната осигуреност на общината е много добра. Очаква се транспортната инфраструктура да играе все по-голяма роля за икономическото развитие на общината, особено след нейното подобрение. През територията на общината преминават европейските транспортни коридори № 4 и № 8, чието значение ще се увеличи още повече с предстоящото изграждане на магистралите Люлин и Струма. През общината минава и участък от международната ж.п. линия София – Кулата-Солун-Атина. Всичко това заедно с близостта до столицата София и ГКПП на страната разкрива огромен потенциал пред социално–икономическото развитие на общината и района.

Развитието на транспортната инфраструктура ще доведе до намаляване концентрацията на инвестиции в столицата и повишаване на инвестиционната активност в близките до нея общини. Наличието на големи индустриални територии с капацитет за развитие и модернизиране в град Перник, представляват ценен ресурс за икономическо развитие, който следва да се използва пълноценно в т.ч. и за привличането на нови инвестиции.


2.1.2Икономически характеристики на община Перник


През последните години, пернишката икономика показва явни признаци на ръст и развитие по всички основни показатели (нетни приходи, продажби, заети лица, инвестиции и т.н). Разбира се в условия на глобална икономическа криза, общината не може да остане встрани от негативните процеси. Настоящият анализ се базира на последните официални статистически данни, касаещи икономическото развитие на общината.

Само за периода 2006-2007г. нетните приходи от продажби и произведената от предприятията в община Перник продукция бележат значително нарастване от близо 30%, през 2008 г. се наблюдава още по.голям икономически ратеж. През 2008 година над 3400 икономически субекти в общината са реализирали нетни приходи от продажба в размер на 2,500 млн. лева.

През последните няколко години в община Перник се реализираха и продължават да се реализират редица инфраструктурни и социални проекти, които освен чисто икономически ефекти, имат огромно значение за подобряване облика и средата за живот в общината.

Привлечени бяха и много нови инвестиции, изградиха се модерни магазини от големите търговски вериги като "Билла", "Кауфланд", "Т-маркет”, "Технополис", "Технокомерт". Всичко това изигра положителна роля за по-доброто жизнено равнище на населението и подобряване имиджа на общината като цяло. Не случайно през последните години се отбелязва значителен ръст на раждаемостта и броя на децата в общината, което е показател за дългосрочните намерения на населението и дори наложи откриването на нови детски градини в град Перник.



Традиционно с водещо, структороопределящо значение в икономиката на общината е индустрията. Перник е вторият по-големина център на черната металургия и развит енергиен район на страната. Индустрията е основен двигател за икономиката и нейният растеж във всяка териториална система. С ефективността на нейното развитие се свързва и общото подобряване на стопанската ситуация и условия на живот, рефлектиращи върху ръста на доходите, заетостта и стандарта на живот на населението в общината като цяло.

През 2008 г. броят на наетите в общината е над 25 хил.души2, което представлява 78,5% от наетите в областта лица. Структурата на наетите лица по сектори в общината не търпи особени промени през последните години. Разпределението през 20067 г. е следното: 50 % са наетите в индустрията, 48,4 % в сектора на услугите и 1,6% в аграрния сектор.

От отраслите най-голям е делът на работещите в Преработващата промишленост - 25,4%, следван от отраслите “Търговия и ремонт” и “Строителство”, съответно с 13,6% и 12,9% от наетите лица.

С най–голямо значение за икономиката и пазара на труда от подотраслите на промишлеността в община Перник продължава да бъде подсектор „Металургия и производство на метали” с 33,7% от наетите в отрасъла. В подсектора оперират фирми със запазено място на вътрешния и международния пазар (Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб АД, „Метал трейд”66 и др. ).

В текстилната и хранително–вкусовата промишленост, които също са традиционно добре развити в общината, са наети съответно 26,4% и 17% от работещите в промишлеността.

Със запазено място в икономическата структура на общината са и двата традиционни отрасъла - „Добивна промишленост” и „Енергетика”, съответно с 7,1% и 4,4% от наетите лица. Въпреки проблемите продължават да оперират едни от големите пернишки предприятия като ТЕЦ “Република”.

От сектора на услугите с водещо значение са отраслите “Търговия и ремонт” и „Транспорт” съответно с 28% и 10% от работещите в сектора. Големи надежди за разнобразяване на икономиката чрез промотиране на туристическите ресурси в общината, се възлагат на богатото културно-историческото наследство (исторически хълм и крепост “Кракра”) и съхраненото природно богатство (ПП „Витоша”).

Нивото на регистрираната безработица в общината е 4,4% в края на 2007, 3,86% - през юли 2008 г. и 5.6% - през юни 2009 г., което е едно от ниските равнища на безработица, не само в района, но и в страната.

Община Перник, заедно с нейният административен център град Перник, е с определящо значение за цялостното социално-икономическо развитие на областта и района. В община Перник се формират 89 % от нетните приходи и произвежда 87 % от продукцията на областта. В нея са концентрирани 87 % от ДМА и 81,5 % от предприятията на областта.3. Основната част от тези материални активи са разположени в производствените зони на територията на град Перник, тъй като там са локализирани преобладаващата част от средните и големите предприятия в общината.

Таблица : Данни за основните икономически показатели в областта и общината






Наети

Фирми

ДМА

(хил.лева)



Нетни приходи

(хил.лева)



Община Перник

31 650

3 405

813 273

1941174

Област Перник

24 814

4 176

935 991

2183379

Дял Община/Област

78,4%

81,5%

86,9%

88,9%

Източник: НСИ 2008

Именно поради огромното значение за развитието на района и общината бизнесът в град Перник, се нуждае от по-добро инфраструктурно обезпечаване и подпомагане, което да допринесе за създаването на по-благоприятна бизнес среда, в това число и за привличане на нови инвеститори.

Като един от главните ресурси за бъдещето икономическо развитие на общината и привличането на нови инвестиции, са оценени многото производствени терени намиращи се в град Перник като стар индустриален център.

Към момента на територията на общината има обособени 2 индустриални зони – „Перник Изток” и „Индустриална зона Перник”. Зоната „Перник Изток” е действаща и обхваща фирмите в района на „Стомана индъстри” АД и тези около ул. „Вл. въстание”.

„Индустриална зона Перник” се намира в кв. „Караманица”, с терен в рамките на 350 дка, до нея в момента се изгражда довеждаща инфраструктура и се разработват процедури за избор на потенциални инвеститори. Към момента на територията й няма функциониращо нито едно предприятие.

Община Перник разполага и с други имоти общинска собственост, които могат да отговорят на бъдещ инвеститорски интерес.

В резултат от настъпилите през последните 20 години промени в политическите и социално-икономическите условия в страната, се достигна до промяна на статуса и качеството на развитите на индустрията в общината. Като последствие големи територии от обособените в миналото индустриални зони към момента не се използват, а фондовата база изградена в тях е в различна степен амортизирана, включително до пълно разрушаване.

Един от най-показателните примери за това е състоянието на производствена зона Изток гр. Перник. До 1989 г. тук работи само известният металургичен завод „Стомана”. Останалите предприятия развиват съпътстваща дейност, подкрепяща металургията и машиностроененето. След приватизацията голяма част от тях продължават да развиват предишните си дейности, други променят характера на производството си. Има и такива, които към момента не функционират, а материалната им база е в окаяно състояние. Въпреки това в тази зона продължават да работят много от водещите за града предприятия („Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб АД, „Метал трейд”66 и др.), около които гравитират множество малки фирми. По-време на трансформиране на собствеността в частна, през различните периоди на приватизация са се получили имоти с различна форма и собственост /частна, общинска и държавна/. Именно поради тази раздробеност общината си поставя за цел да урегулира изцяло зоната като изработи ПУП. Общината открито е заявила, че с общинската собственост е готова да влезе в различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП. Една от целите на настоящето проучване е да установи какви са най-важните проблеми, потребности и нагласи за използване на ПЧП подхода на фирмите в тази индустриална зона.

В момента общината съвместно със „Стомана индъстри” изпълнява проект за реконструкция на пътната инфраструктура в „Индустриалната зона Перник Изток” на стойност 9 млн. лв.

Сред най-важните цели пред общинското ръководство е в най-близко бъдеще да финализира проекта за обособяване на индустриална зона Перник, което ще спомогне за привличането на наши и чужди инвеститори и разкриването на нови работни места в условията на тежка икономическа криза.

2.1.3Осъществени инициативи за партньорство с бизнеса и устройствени предпоставки за развитие на бизнес в община Перник

През последните години местните власти в България са изправени пред редица предизвикателства, главните сред които е и необходимостта от подобряване качеството на местните публичните услуги и инфраструктури в условията на ограничени бюджетни средства. Макар и страна член на ЕС, състоянието на инфраструктурните обекти и качеството на комуналните услуги в България продължава да не отговаря на европейските стандарти и в повечето случаи е под желаното равнище. Община Перник не прави изключение в това отношение. Това налага търсенето на различни начини на взаимодействие и партньорство между общинската администрация и останалите местни играчи, най-вече бизнеса с цел освобождаване и намиране на нови финансови ресурси



Една от формите на сътрудничество, насочена към финансиране, изграждане, обновяване, управление или поддържане на необходимата инфраструктура или услуги е публично-частното партньорство /ПЧП/.

Включването на частния сектор в изпълнението на проекти на публичния сектор чрез публично-частното партньорство е важен и утвърден инструмент за смекчаване на дефицита за реализация на подобни проекти, както и за повишаване на ефективността и ефикасността на обектите предмет на тези партньорства.

Въпреки, че от общината открито са заявили своята готовност да пристъпят към различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП, към момента няма осъществени много подобни инициативи.

Все пак община Перник има известен опит в тази насока.

Най-често срещаната форма на партньорство между общината и бизнеса е изпълнението на различни договори за концесии или наем и свързаните със ЗОП процедури, т.е. бизнесът е подизпълнител.



Един от най-големите партньори на общината в осъществяването на съвместни дейности е водещото предприятие „Стомана Индъстри". Дружеството многократно показва корпоративната си социална отговорност за дейности с обществен ефект. Осъзнавайки отговорността си към гр. Перник и населението в региона, компанията активно осъществява програми и проекти с дългосрочен обществен ефект, като:

  • -"Нашите деца" (спонсорство на детски градини и училища, финансиране на инициативи и програми, подобряване материалната база на Общински младежки дом, спонсорство на детска и младежка художествена самодейност, спортни и културни изяви.);

  • "Кариера тук" (подпомагане на професионалното образование в общината).

Това включва: спонсорство на ученически конкурси и олимпиади. Изграждане на нова учебна база на ТПГ"М. Кюри", създаване на Общински център за професионално консултиране, ориентиране и услуги на пазара на труда по съвместен проект с IG Metal Германия, взаимодействие и подпомагане дейността на Технически университет София и ХТМУ.

  • Реконструкция на фонтаните в центъра на града.

  • "Здравето над всичко" (изграждане на фирмен център за неотложна медицинска помощ; дарени - модерно оборудвана линейка и хирургическа апаратура на болници в град Перник)

Особен интерес във връзка с целта на изследването предизвиква проектът „Перник- индустриална столица на България”. Тази инициатива е съвместен проект с община Перник за реконструкция на пътната инфраструктура в индустриалната зона Изток на стойност 9 млн. лв.

Този проект освен, че е един от най-добрите примери на ПЧП, който е в процес на реализация, е и важна стъпка към реализация на проекта за обособяване на модерна индустриална зона Перник. Общината е изразила вече желание да урегулира изцяло зоната, чрез изработване на ПУП, а след това да пристъпи и към изграждане на Бизнес център, който съвместно с предприятията от зоната да поддържа и експлоатира.

Известно е, че готовите за използване индустриални зони са важен инструмент за привличането на инвестиции и създаване на работни места, а тяхното пълноценно функциониране оказва доказано положително влияние върху местното икономическо развитие и бизнес имиджа на общината.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница