Програма за управление на правителството. Ще коментирам само отделни акценти от програмната декларация. За по-сериозна оценка е добре да се изчака програмата за управление

Д-р Бойко Пенков, зам. здравен министър в правителството на Пламен Орешарски и бивш шеф на здравната каса, бил сред първите обсъждани варианти. Според запознати той дал положителен отговор, но до момента няма окончателен избор.

Друг бивш зам. здравен министър - в правителството на Иван Костов, д-р Стойчо Кацаров, също бе спряган за такъв пост. Вчера кандидатурата му обаче отпаднала.

Името на служебния здравен министър д-р Мирослав Ненков също се споменава сред вероятните зам.-министри. Можело да останат и други от сегашните заместници - д-р Любомир Бакаливанов и Лидия Нейчева.

В почивните дни имало среща и с доц. Христо Хинков от Националния център по обществено здраве. Той е бивш зам.-шеф на здравната каса.
Здравният министър Петър Москов в "Здравей, България" по Нова ТВ

В болниците няма медицина, само търговия
"Медицината ще трябва постепенно, но убедително да се върне в болниците, за сметка на търговията. Здравеопазването не е търговия. Медицината е високоспециализирано занимание, което се нуждае от високо заплащане."


Боян Захариев днес прави критичен прочит на програмната декларация на новото правителство

И стабилност, и реформи. Няма начин за двете заедно

Дяволът е в подробностите - как се планира да бъдат преследвани целите
Какво можем да очакваме от новото управление на страната? Засега разполагаме с програмна декларация на управляващите партии, която в повечето си части е доста обща, и с обещанието, че до един месец ще имаме по-подробна и ясна програма за управление на правителството.

Ще коментирам само отделни акценти от програмната декларация. За по-сериозна оценка е добре да се изчака програмата за управление.

Документът ни казва, че ще се определят нови стратегически приоритети в икономиката.

Стратегическите приоритети за това са стратегически, защото не се променят всеки ден, нито всяка година

Разделът за икономическата политика започва и с обещание за стимулиране на икономическия растеж. Големите разминавания са по въпроса как. Втората част от същото изречение напомня деликатно, че няма да се увеличават бюджетни разходи без икономически растеж. Икономическият растеж според декларацията е необходим за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.

Означава ли това, че доходите и социалните плащания бездруго ще нарастват, но икономическият растеж ще гарантира това още по-добре? Или че те иначе няма да нарастват.

Например обещава ли това изречение, че пенсиите ще бъдат замразени догодина, ако нещата в икономиката не вървят добре или ако в държавния бюджет се очертае дефицит? Понадолу в раздела за социална политика тази тема е подхваната отново също толкова двусмислено. Там се казва, че ще се търсят възможности за "допълнително нарастване" на пенсиите. Въпросът е дали се има предвид, че се търси възможност пенсиите да нарастват още по-бързо, отколкото при досегашните правила за актуализация, или "допълнителното нарастване" си е просто нарастване и изречението ни казва, че тепърва ще се обмисля дали пенсиите да бъдат увеличавани догодина.

Пак в раздела за социалната политика се обещават адекватни спрямо икономическата среда нива на социалните помощи и плащания. Това може да означава две противоположни неща, които илюстрират два диаметрално противоположни подхода към проблема. В първия случай "адекватни спрямо икономическата среда" повтаря вече направеното предупреждение, че социалните плащания няма да заемат по-голям дял в бюджета, а ще се простират според чергата. Във втория случай "адекватни" вече означава съобразени с това какво е нужно на човек, за да излезе от бедността и да води нормален живот спрямо живота на останалите членове на обществото.

Така терминът адекватност се употребява в жаргона на левите партии, а и на Европейската комисия: С майсторска редакция на текста е лесно да се казва кой каквото му е приятно да чуе След това обаче, когато дойде време да се вземат реални решения, може да се направи или едното, или другото.

По-горните разсъждения се потвърждават от едно изречение в декларацията, което казва, че всяко самоцелно решение извън обективните възможности на приходите в бюджета крие опасност от стабилност и несигурност. Това е намек, че предстои затягане на коланите ала Симеон Дянков, а всяко самоцелно затягане на коланите крие други рискове.

Поемат се ангажименти за ограничаване на публичния сектор до 39% от БВП. Какви са рационалните обяснения за това? Отговорът е - никакви. Наистина има сложни икономически модели, които се опитват да определят какъв размер на публичния сектор е найблагоприятен за дългосрочното развитие на икономиката. Тези, които на мен са ми познати, дават за страни като България резултат между 40% и 45%.

Така или иначе това обещание сигурно не е преписано в програмата на РБ (където става дума за 38%) от иконометрични разработки, а става въпрос за най-примитивна идеологема. Нищо драматично не се случва, когато публичният сектор надхвърли значително 40% от БВП. Примерите са в ЕС, включително в икономики, които, за разлика от нашата са много притегателни за хората.

Здравеопазване

Разделът за здравеопазването съдържа конкретни обещания, но има и щедра употреба на термини като оптимизация, преструктуриране и създаване на механизми, които могат да се използват като нищо незначещи синоними на подобряването. Някои от тях, употребени в конкретния си смисъл, обещават сериозни промени, които ще бъдат трудно осъществими.

В доболничната и болничната помощ има проблеми, за чието решаване подходът на оптимизирането, за който става дума в декларацията, е неподходящ. Освен това не е ясно как ще протече самата оптимизация в политически план, при положение, че избирателите на новия министър са разположени предимно на места, където има излишък, от здравна помощ (доколкото в България изобщо може да се говори за излишък той е именно на тези места), а на местата, където има недостиг, партията на здравния министър е слабо представена. Това лесно може да се провери, като се прегледа сегашната версия на така наречената Национална здравна карта. Следователно политическата задача по оптимизацията ще се свежда до трансфер на благосъстояние от собствените избиратели към други граждани в името на повече справедливост или ефективност. Ако видя това да се случва в България, ще го приветствам. В документа обаче има намек, че ще се появи нова национална здравна карта.

По-нататък се поемат сериозни ангажименти като този здравната карта да стане задължителна. Ще поясня, че националната здравна карта определя на какви места какви здравни ресурси са необходими в доболничната и болничната помощ. Задължителността на здравната карта предполага, че когато този определен капацитет бъде запълнен, НЗОК престава да сключва нови договори. Това обещание (което намирам за съвсем уместно), ако бъде изпълнено, е радикално скъсване с наивната вяра в механизмите на пазарната конкуренция, която доведе до сегашното неоптимално разпределение на ресурсите.

Политиките, произтичащи от тази наивна вяра, бяха въведени в България от същите политически кръгове, които сега ще се нагърбят да оправят системата. Задължителността на здравната карта, ако бъде законово регламентирана, предполага и да се направи всичко възможно там, където има свободни практики, те да бъдат запълнени.

Социална политика

Нека започнем с това, че най-драматичните неща в социалната политика не са в ресора на социалния министър. Представата, че социалната политика има нужда от човек с добро сърце или социално мислене, който да прави възможното в рамките на дадените му правомощия, е наивна. Основните неща в социалната политика зависят от фактори като данъчната политика и състоянието на огромните фондове, от които се финансират здравеопазването, пенсиите, помощите при безработица и другите социални плащания. Зависят и от много други неща. Няма да навлизам дълбоко в тази огромна тема, а ще се спра само на един немаловажен акцент, добил популярност.

Този модел беше непознат за мен и усилията ми да открия нещо в сериозната или популярна демографска литература останаха неуспешни. Семействата с три деца в момента не доминират по света, със сигурност не в Европа. Но да оставим това настрана. В дискусията е бил мобилизиран експертният потенциал на няколко партии, които сигурно знаят за какво говорят. Да кажем, че под тридетен модел се има предвид да се стимулира раждането и отглеждането на три деца в семейството. Това предполага на първо място семействата с едно и две деца да имат стимули да искат да имат още деца. В момента това не е вярно. Напротив, при семействата с две деца има създадени ясни стимули да нямат трето дете. Нещо ми подсказва, макар да не е изрично написано, че в българския вариант на модела ще става дума по-скоро семействата с три деца също да не искат да имат повече. Това няма да подобри особено демографската ситуация в страната. Нека отворя една скоба и кажа, че най-често опитите на държави по света да стимулират пряко раждаемостта не са давали убедителен резултат. Още по-малко, ако целта е точен брой деца в семейството. Струва ми се, че това, което може да се направи, е децата, които така или иначе ще се родят (а те, за съжаление, ще бъдат недостатъчно за демографското възпроизводство на населението) да получат еднакви шансове да растат здрави и да се образоват независимо от етническата си принадлежност и социалния статус на родителите си. Ето това в България силно не достига.

В заключение без всякаква ирония признавам, че изглежда, в момента това е най-доброто, което може да произведе българският политически живот. То не е много добро.

Нека обобщим оценката на програмните намерения на новото правителство на етапа, до който са развити в програмната декларация. Сред тях има около 20-30% достатъчно конкретни неща, които в голямата си част не са лоши. Проблемът е, че много от тях вече са били обещавани и не са били правени. След това има множество общи и по тази причини немного информативни ангажименти, които обикновено всички поемат (от типа на стимулиране на икономическия растеж), но при които дяволът е скрит в подробностите - как именно тези цели се планира да бъдат преследвани.

Следва цял списък от двусмислено формулирани обещания, които могат да обозначават противоположни посоки на действие и ангажименти, които са откровено несъвместими или най-малкото ще влязат в сериозна колизия и ще изискват компромиси.

Самото заглавие и основно послание на програмната декларация крият противоречие. Ние ще имаме стабилно реформаторско управление. Стабилността по принцип изисква консервативно управление без много промени. Няма как реформи, при това болезнени реформи, чието съдържание освен това тепърва предстои да се уточнява, да се съчетаят със стабилност. Поне ако искаме думите да носят някакъв смисъл, а не всичко да се съчетава с всичко. Аз лично предпочитам, когато нещата се казват честно. Например да се каже така. Предстоят болезнени реформи, част от тях с непредсказуем резултат, това ще създаде сериозна нестабилност и част от вас ще трябва да платят висока цена (допълнително ще ви кажем кои), затова молим за вашето разбиране и търпение. Или да се каже честно обратното. Ние ще заложим на предсказуемостта, няма да правим промени, освен когато са напълно необходими, и ще ги извършваме плавно с достатъчно дълъг хоризонт, за да можете да се приспособите към тях. Това обаче може да ни коства някои компромиси с темповете на развитие. Когато ми обещават и двете едновременно, имам едно наум, че нищо не ми обещават.

В социалното министерство засега се очертава да остане една от заместничките на служебния министър Йордан Христосков. Това е Петя Евтимова, която се занимава с оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". По времето на ГЕРБ тя бе зам.-министър в Министерството на образованието.

Заместниците на правосъдния министър Христо Иванов - Марин Вачевски и Петко Петков, остават на постовете си. Шеф на политическия кабинет на културния министър Вежди Рашидов ще е Ива Петрони.

Зам.-председателят на СДС Румен Христов, който е депутат от Реформаторския блок, е спряган за зам.-министър на земеделието. Подобно на Ципов и при Христов има "дублиране", тъй като кулоарната информация е, че той ще е шеф на земеделската комисия в Народното събрание. Христов е бил агроминистър в служебния кабинет на Стефан Софиянски. За шеф на кабинета на Десислава Танева се спряга името на Лилия Иванова.

Все бивши администратори от високите етажи на здравната система се спрягат за замове на д-р Петър Москов. Първи още миналата седмица се завъртяха имената на д-р Стойчо Кацаров и д-р Бойко Пенков. Първият беше заместник по лекарствата по времето на д-р Илко Семерджиев, а в момента е председател на пациентската организация ЦЗПЗ. И миналата седмица, и сега обаче той е категоричен, че няма да става заместник на Москов. По-голяма вероятност да стане заместник има д-р Бойко Пенков, който беше на този пост и по времето на БСП и ДПС. Въпреки че беше част от това управление, той е с десни убеждения и оглавяваше НЗОК през мандата на д-р Семерджиев 1999-2001 г. Сред другите варианти за заместници на Москов са бившата шефка на Националния съвет по цени и реимбурсиране доц. Татяна Бенишева, както и някой от служебния кабинет на здравното министерство. В него бяха Лидия Нейчева, д-р Любомир Бакаливанов или дори бившият министър д-р Мирослав Ненков.
Последно раздаване за шефове в парламента

Ламбо няма да води културната, ако БСП вземе икономиката

Биляна Веселинова, Мария Чипилева
Финални преговори кой коя комисия да оглави вървят в парламента. Пазарлъците са и за заместниците, а водещият принцип засега е "за всеки по нещо". Председателските постове на парламентарните комисии ще бъдат гласувани от депутатите едва след като се одобри правилникът на Народното събрание. Това се очаква да стане следващата седмица, а през тази ще бъдат уточнени ръководствата на комисиите.

Работата обаче се забавя, защото Красимир Ципов, който оглавяваше временната комисия за изработване на правилника на депутатите, от снощи е зам.-министър на МВР. Сега парламентът спешно трябва да му избере наследник.

Вече е сигурно, че мегакомисията, която следи работата на службите, най-вероятно ще бъде оглавена от депутат на ГЕРБ. Спряганите имена са на Димитър Лазаров или Пламен Нунев.

Комисията по правни въпроси пък се очаква да бъде оглавена от техния съпартиец в ГЕРБ Данаил Кирилов.

Изненади в предложенията на реформаторите за комисии почти няма. Както вече "Стандарт" писа, за шеф на тази по вътрешна сигурност и обществен ред ще бъде предложен ген. Атанас Атанасов. Реформаторите се очаква да получат и комисията по околна среда и водите, начело на нея те ще предложат да застане Борислав Великов Миналата седмица се тиражираше, че той може да оглави външната, но тъй като тя ще се слее с тази на отбраната, постът остава за ГЕРБ. Причината е, че военният министър е от квотата на реформаторите - Николай Ненчев. Най-вероятно Найден Зеленогорски ще оглави комисията по регионална политика, той трябва да е и наследникът на Меглена Кунева като съпредседател на Блока от квотата на ДБГ. Очаква се друг реформатор - Румен Христов, да стане председател на комисията по земеделие. Ако имат право на още места, от Блока ще предложат Мартин Димитров за шеф на комисията по енергетика. Сред зам.-председателите от квотата на РБ е Корман Исмаилов, който ще е в отбраната. Димитър Танев пък ще е вице в комисията по финансите. Той е с дълъг административен опит като главен секретар на образователното министерство по времето на Даниел Вълчев. Тогава Танев успя да въведе делегираните бюджети на училищата, както и финансирането за брой ученик. Голямата изненада при реформаторите е, че съпредседателят на групата - Радан Кънев, няма да е начело на нито една комисия. Очакваше се той да оглави социалната, но в крайна сметка ще е заместник. Самият той заяви, че предпочита да е така, издадоха негови колеги. За социалната комисия от ГЕРБ пък са склонни да преотстъпят председателството на д-р Хасан Адемов (ДПС). Стефан Данаилов (БСП) се очаква да оглави тази по култура. Тъй като и социалистите ще имат председателство само на 1 комисия, Ламбо може да отпадне от поста, ако червените вземат икономиката. По жълтите павета светкавично

се "затъркаляха" имената на Драгомир Стойнев или Петър Кънев за поста

Най-логично е комисията да остане по икономика и туризъм, а неин председател да е Делян Добрев, казаха вчера ГЕРБери. Ако все пак комисиите са две, за туризма се спряга Поли Карастоянова от Патриотичния фронт. Почти сигурно пък е, че Десислава Атанасова (ГЕРБ) ще оглави здравната. А образователната ще се ръководи от Милена Дамянова (ГЕРБ).

Суровият вариант на проектоправилника на НС предвижда свиване на броя на постоянните комисии. От ГЕРБ смятат, че ресорите външна политика и отбрана могат да бъдат в едно. Пак по кулоарна информация е възможно тази комисия да се председателства от АБВ. От БДЦ може да оглавят комисията по еврофондовете, твърдят депутати от ГЕРБ. А за председател се спряга името на шефа на групата им Светлин Танчев. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси пък в 43-тото НС ще се занимава и с парламентарната етика на избраниците.



Всеки пациент ще има свой пакет от прегледи и изследвания

Ефективността на разходите, а не увеличение на вноската ще преследва здравният министър

Елена Несторова
Всеки здравноосигурен пациент да разполага със собствен индивидуален пакет с определен лимит от медицински услуги - прегледи при специалист и изследвания. Такава промяна лансира вчера новият здравен министър Петър Москов пред Нова тв. "Вие ще разполагате със собствения си индивидуален пакет за доболнична помощ. В него има определено количество изследвания, прегледи при специалист и вие ще ги носите в ръцете си. Лекарят само ще определи медицинската необходимост да ги ползвате в момента", обясни Москов. Предимството на това предложение е, че всеки здравноосигурен ще има гарантиран обем от услуги. В момента разпределението на изследванията зависи от преценката на съответния личен лекар и в масовия случай те отиват за хронично болни и възрастни пациенти.

Според Москов ще има лимит за включените медицински услуги в пакета. При положение че на входа плащаме определена сума, няма как на изхода да няма лимит за харченето, мотивира се той. Министърът не обясни дали ще става въпрос за универсален пакет, който ще се полага на всички пациенти, или броят и видът на прегледите и изследванията ще са различни за различните групи пациенти. Подобна в момента е стоматологичната помощ, която се поема от здравната каса - определен брой манипулации в рамките на годината, без значение дали пациентът ще ги ползва или не. Децата до 18-годишна възраст например имат право на безплатен преглед и четири лечебни дейности.

Пакетът от здравни услуги за всеки осигурен е част от приоритетите на Москов за въвеждане на електронно здравеопазване до края на 2015 г. Наред с индивидуалната здравна карта, в която ще са разписани медицинските услуги, новият министър има амбицията да въведе електронното досие и електронната рецепта. Според Москов целта е в системата да има яснота и прозрачност, най-вече за разходите. Здравният министър даде за пример, че ако даден пациент не се е регистрирал и отписал със своята здравна карта в болницата, касата няма да изплати определената сума за съответната клинична пътека. "Парите в тази система изтичат. Парите нямат система за контрол срещу какъв резултат се дават. Контролът ще стане чрез ясна електронна система на здравеопазване", обясни Москов. Според него след въвеждането на тази система злоупотребите с клинични пътеки ще се сведат до "индивидуална виртуозност" на лекаря.

Москов беше категоричен, че исканото от Българския лекарски съюз увеличение на здравната вноска в момента не е сред приоритетите. Според него е важно по-ефективното разпределение на наличните средства.

"По браншови договор моята заплата е от порядъка на 700 лв. Но аз от допълнителна дейност, от клинични пътеки, от това какво количество пациенти са преминали през клиниката, мога да получа два, три, четири пъти заплата си. Това означава работа на ишлеме. Системата на финансиране в момента изисква от лекарите количество. Няма никаква система за контрол на качеството и затова хората усещат болниците като търговия, а не като медицина. Това нещо ще се промени и ще стане като в целия европейски свят. Здравеопазването не е търговия. Медицината е високоспециализирано занимание, което има нужда от високо заплащане", заяви министър Москов.

В първата партида назначения има предимно хора, които вече са заемали същия пост. Няколко зам.-министри от служебното правителство остават и в новото. Даниел Митов запазва целия си екип във Външно - Катя Тодорова, Валентин Порязов и Румен Александров. Във финансите остава Кирил Ананиев - зам.-министър в няколко правителства, в земеделието - Георги Костов, в спортното министерство - Калин Каменов.

Понижение има за земеделския министър в служебното правителство Васил Грудев, който сега ще бъде заместник на Десислава Танева. Другият й зам.-министър пък - Цветан Димитров, е бил на същата позиция в първия кабинет "Борисов". Зам.-министри в транспорта стават Антон Гинев и Валери Борисов, които са изпълнявали длъжността в предишни правителства. Гинев идва от кабинета "Орешарски", бил е прокурист във фирма от империята на бизнесмена Васил Божков, а по времето на тройната коалиция ръководеше НК "Железопътна инфраструктура". Втори зам.-министър на финансите ще бъде Карина Караиванова. Тя е директор на дирекция "Национален фонд" от началото на 2011 г., с прекъсване в периода декември 2012 - февруари 2013 г., когато е била заместник-министър.

Две са новите лица, които за първи път влизат в изпълнителната власт. Депутатът на ГЕРБ от предишното Народно събрание Павел Гуджаров става зам.-министър на околната среда. Колегата му Красимир Ципов влиза в МВР. Той е приближен на новия министър Веселин Вучков. От думите на министъра се разбра, че главният секретар Светлозар Лазаров за момента ще запази поста си. "Нямам избор, но според мен ръководството трябва да бъде допълнено с нови хора, има нужда от освежаване там", заяви Вучков пред БНР. В същото време обаче каза, че ще предложи промени в Закона за МВР така че отново да се върне правото на президента да назначава висшия професионален ръководител, което означава и нова смяна на главния секретар. Това правомощие бе отнето по времето на предишното правителство и така Лазаров получи 5-годишен мандат начело на МВР.

Новият военен министър Николай Ненчев също ще разчита на стари кадри, които са били част от управлението на ГЕРБ. За негови заместници се спрягат бившият зам.- министър на отбраната Августина Цветкова и началникът на кабинета на Аню Ангелов - Йордан Божилов. Последният беше забелязан в МО и по време на мандата на Велизар Шаламанов. Другите две имена, които се споменават за тези позиции са на началника на кабинета на Шаламанов - Илия Налбантов, и на бившия началник на щаба на НАТО в Скопие комодор Валентин Гагашев. С предложенията си е готов и здравният министър Петър Москов, но назначенията още не са факт.

Правосъдният министър Христо Иванов също вероятно ще запази един от заместниците си - съдията от Софийския районен съд Петко Петков.