Програма за възстановяване на колхидски джел

Колхидският джел е терциерен реликт с ограничено разпространение в България и на територията на Европа само в Странджа планина. Видът оценен е като “ Застрашен [EN A1ac; B1ab(iii)+2ab(ii)] в националния червен списък на висшите растения и е защитен съгласно ЗБР. Видът е идентифициран за българската флора през 1992 г. в „Определител на висшите растения в България“. До тогава популациите в Странджа са възприемани като Ilex aquifolium L.

Основната цел на програмата е подпомагане, разширяване и увеличаване на популацията на I. colchica на територията на ПП “Странджа”, като част от възстановяване на влажни местообитания – 91S0 * Западнопонтийски букови гори чрез засаждане на вкоренени резници. Предвижда се възстановителните дейности да се извършат на площ от 0,4 ha в ЗМ Марина река, ЗМ Горна Еленица и в подходящи култури с неприсъщи за Странджа иглолистни видове и в естествени горски местообитания с разстроена структура след изведени в миналото голи и краткосрочни сечи, всичките намиращи се в близост до резерват "Силкосия" и спадащи към екологичния комплекс "Горна Еленица - Силкосия", ограден от север от билен път Царево - М. Търново, от юг - река Велека, от изток - р. Еленица и от запад - р. Трионски дол, в границите на ДГС "Кости".

Колхидският джел е вечнозелен храст, висок 1–3 m. Листата са широки 2–6 cm, обратно яйцевидни или елиптични, кожести, бодливо назъбени, с 2–9 остри, триъгълни, дълги 3–7 mm, насочени към върха на зъба, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу светлозелени, матови, голи, при изсъхване почерняват. Дръжките на листата са с плитки и тесни бразди. Двудомни растения. Съцветията са съставени от 2–4 цвята, разположени на миналогодишните клонки в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, чашелистчетата 4, рядко 5; венчелистчетата 4–5, голи, бели. Мъжките съцветия са с три цвята, женските с един, рядко с 2–3 цвята. Плодът е с месеста червена обвивка, сферичен, яйцевиден или елиптичен, ендокарпите („костилчиците“) елипитични или полулунни. Цв. ІV–V, пл. VІІІ–Х. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно – коренови издънки.

Локалните популации на вида в Странджа планина са малочислени и заемат малки площи. Индивидите рядко плодоносят поради високата склопеност на дървесния и храстовия етаж. Състоянието на популациите се влияе силно от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори.

4. Описание на екологичните изисквания на вида

Колхидският джел участва в състава горите от източен бук, които са коренни, имат реликтен произход и се отличават с висока концентрация на южноевксински флорни елементи и терциерни реликти. Имат инверсно разположение спрямо дъбовите гори и заемат най-сенчестите и влажни участъци на доловете, пониженията и склоновете. Геоложката основа е предимно силикатна. Почвите са лесивирани (Luvisols) и жълтоземи (Alisols) - само в Странджа, и са добре развити, богати и овлажнени. Изложението е северно и със северна компонента. Фитоценозите са предимно монодоминантни. По-рядко Fagus orientalis формира и смесени съобщества с Carpinus betulus, Acer platanoides, A. pseudoplatanus, Cerasus avium (= Prunus avium), Populus tremula (в по-млади гори), Quercus polycarpa, Tilia tomentosa и др. Особено характерни за подлеса на тези гори в Странджа са вечнозелените храсти от лавровиден тип - Rhododendron ponticum, Daphne pontica, Ilex colchica, Laurocerasus officinalis и листопадната кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos). В тревната покривка наред със средноевропейски видове (Festuca heterophylla, Geranium robertianum, Poa sylvicola, Sanicula europaea и др.) на места изобилстват и южноевксински видове като Cyclamen coum,Primula vulgaris subsp. sibthorpii, Salvia forska ohlei, Symphytum tauricum, Trachystemon orientalis.

Предвижда се възстановяването/ попълването да се предприеме в района на естествено разпространение на вида на територията на ПП Странджа, във височинен интервал 150–450 m н. в

Засушаване на климата, експлоатация на горите, ограничено разпространение, малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Видът е силно чувствителен при извеждането на лесо-културни мероприятия и неприродосъобразно изведени сечи. Необходимо е поддържане на горски фитоклимат и мезофилни условия – висока въздушна и почвена влажност.

Предвижда се видът да бъде възстановен на места на територията на ПП “Странджа”, където микроекологичните условия обезпечават все още относителна жизненост на индивидите. Ще се предприемат действия за увеличаване и подпомагане на популации чрез засаждане на вкоренени стъблени резници или коренови издънки. Разсаждането ще се предприеме на отчетни площадки, при поддържане на постоянна влажност и засенченост.

Възможно е да се размножи и чрез семена, но по-трудно и по-продължително, като предварително трябва да им се извърши продължителна стратификация.
8. Източници на придобиване на размножителен материал за възстановяване

Събирането на размножителен материал ще се осъществи в популации с висока численост на храстите - местн. Даскалите и Крантевци около М. Търново след оценка на възможността за вземане на 100 бр. стъблени резници и коренови издънки, като наблюденията трябва да започнат още през пролетта до периода на технологична зрялост – юли-август. При взимането на вегетативни резници ще се избират, съобразно конкретния индивид материали с минимална подходяща дебелина на резника, дължина и по възможност със странично разположение. Така избраните време и интензивност на третиране осигуряват на всеки от растителните индивиди висока способност за възстановяване.

Наблюдаваните индивиди се маркират и паспортизират, като за целта се води протокол за фенологични наблюдения (вж. Методика за мониторинг на сезонното развитие, здравословното състояние и антропогенното въздействие на видове лечебни растения в Националните паркове “Рила” и “Централен Балкан”, - В: Ботева, Д. Разработване и прилагане на система за екологичен мониторинг на Националните паркове. ARD България, 217-228.).
9. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се възстановява видът

Мястото предвидено за разширяване е в границите на ПП “Странджа” и се управлява от ДГС Кости.

Стойност: 1946,00 лв

Стойност: 973,00 лв.