Програмата за разширяване Постижения & предизвикателства

1. 
   Програмата за разширяване — Постижения & предизвикателства
   

В съобщението си относно стратегията за разширяване от 2012 г.¹ Комисията въведе нов подход по отношение на правовата държава. В съобщението си от 2013 г.² Комисията представи рамка за укрепване на икономическото управление, използвайки опита от Европейския семестър. Тази година Комисията представя нови идеи за оказване на подкрепа за реформата на публичната администрация в държавите, обхванати от процеса на разширяване. Тези три стълба са свързани помежду си и постигането на напредък в тези области ще бъде от основно значение, за да се определи кога държавите ще бъдат напълно готови да се присъединят към ЕС.

Политиката на ЕС на разширяване допринася за постигането на общи ползи — мир, сигурност и просперитет в Европа. Тя прави ЕС по-силен в политическо и икономическо отношение и има мощен преобразяващ ефект върху засегнатите държави. Доброто подготвяне на процеса на присъединяване е гаранция, че разширяването не се извършва за сметка на ефективността на Съюза.

Отбелязаната през май десета годишнина от присъединяването на десет държави членки през 2004 г. напомня за постигнатия напредък. С разширяването на ЕС се увеличават и възможностите за компаниите, финансовите инвеститори, потребителите, туристите, учащите се и собствениците на имоти от Съюза. Присъединяването донесе ползи както за присъединяващите се държави, така и за тези, които вече бяха членки на ЕС. Търговията и инвестициите се увеличиха. Качеството на живот на гражданите се повиши с по-широкото прилагане на стандартите на ЕС в сферите на околната среда и потребителите и в други сфери.

За страните от Западните Балкани ясната перспектива за членство в ЕС, дадена от държавите — членки на Съюза, е важен стабилизиращ фактор. Тя подпомага постигането на напредък в изпълнението на необходимите условия, в това число тези в контекста на Процеса на стабилизиране и асоцииране. Добросъседските отношения и установяването на регионално сътрудничество, в което участват всички държави, са от основно значение. През последната година беше отбелязан напредък в това отношение, но някои въпроси все още не са решени. Полагането на трайни усилия за уреждането на двустранни въпроси между държавите, обхванати от процеса на разширяване, и на въпроси с държавите членки, включително под егидата на ООН, когато това е уместно, и превъзмогването на наследството от миналото са от жизненоважно значение предвид историята на този регион, който наскоро беше раздиран от конфликти.

Процесът на присъединяване е строг, като в основата му стоят строги, но справедливи условия, установени критерии и принципът на собствените заслуги. Това е от основно значение за доверието в политиката на разширяване, за осигуряването на стимули на държавите, обхванати от процеса на разширяване, за извършването на широкообхватни реформи и за спечелването на подкрепата на гражданите на ЕС. От своя страна държавите членки, съвместно с институциите на ЕС, трябва да водят информиран дебат за политическите, икономическите и социалните последици от политиката на разширяване.

***

Действащата програма за разширяване обхваща страните от Западните Балкани, Турция и Исландия. Годината беше белязана от важни развития за редица страни от Западните Балкани:

Стартирането на преговорите за присъединяване е повратен момент в отношенията на ЕС със Сърбия. Сега е необходимо Сърбия да работи неотклонно по своите приоритети за извършване на реформи, тъй като темпото на преговорите ще зависи от напредъка в ключови области, а именно правовата държава и нормализирането на отношенията с Косово^. Нужно е да се даде нов тласък на диалога между Белград и Прищина, за да бъдат уредени важни нерешени въпроси и да бъде поставено началото на нов етап в процеса на нормализиране на отношенията.

Парафирането през юли на споразумение за стабилизиране и асоцииране с Косово е важен етап в отношенията между ЕС и Косово. Понастоящем е необходимо Косово да проведе важни реформи, по-специално във връзка с правовата държава.

Процесът на присъединяване към ЕС, воден с бившата югославска република Македония, се намира в задънена улица. Нужно е да се предприемат действия, за да се обърне наблюдаваната в последно време тенденция на връщане към предишното положение, по-специално във връзка със свободата на изразяване, свободата на медиите и независимостта на съдебната власт. Необходимо е спешно да се намери общо и приемливо за всички решение на въпроса за името. Правителството и опозицията следва да предприемат стъпки за възобновяването на политическия диалог в парламента.

Процесът на европейска интеграция на Босна и Херцеговина продължава да бъде в застой. След изборите за страната ще бъде от основно значение да действа единодушно, да извърши неотложни социално-икономически реформи и да отбележи напредък по програмата си за членство в ЕС.

С решение на правителството на Исландия преговорите за присъединяване са спрени от май 2013 г.

В контекста на подхода на Комисията за започване на работа първо по основните принципи се дава приоритет на реформите, свързани с правовата държава и основните права, икономическото управление и подобряването на икономическата конкурентоспособност, както и укрепването на демократичните институции. Това включва публичната администрация, която все още е слаба в повечето държави, обхванати от процеса на разширяване, като се отчитат ограничен капацитет, високи нива на политизиране и липса на прозрачност. За да се укрепи функционирането на демократичните институции, е необходимо също така да се установят надеждни изборни процеси и добро функциониране на парламентите, което включва воденето на конструктивен и траен диалог в целия политически спектър. Нужно е да се положат повече усилия за създаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество. Наличието на силно гражданско общество засилва политическата отчетност и спомага за по-задълбочено разбиране на реформите, свързани с присъединяването.

В раздел II от настоящото съобщение акцентът е поставен върху основните предизвикателства и се прави преглед на напредъка, отбелязан по отношение на реформата на публичната администрация, икономическото управление и конкурентоспособността и правовата държава и основните права. В раздел III се разглеждат регионални и двустранни въпроси, по-специално на Западните Балкани. Раздел IV съдържа заключения и препоръки както по хоризонтални теми, така и по конкретни за всяка страна въпроси.

Във всички посочени по-горе области Комисията се стреми да използва в максимална степен наличните механизми и форуми, за да даде тласък на реформите, било то чрез структурите в контекста на споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА), преговорите за присъединяване или ръководените от Комисията целенасочени инициативи за отделните държави, като например диалозите на високо равнище или структурираните диалози по темата за правовата държава. През ноември 2013 г. тези инициативи бяха допълнително разширени с установяването на диалог на високо равнище с Албания по ключовите приоритети. Що се отнася до реформата на публичната администрация, Комисията въвежда понастоящем по-структуриран диалог и сформира „специални групи“ с държавите, обхванати от процеса на разширяване.

2. 
   Поставяне на акцента върху основните принципи — Консолидиране на реформите и укрепване на доверието
   

Реформата на публичната администрация е един от стълбовете на процеса на разширяване наред с правовата държава и икономическото управление. И трите стълба обхващат междусекторни въпроси, които са тясно свързани помежду си, имат първостепенно значение за успеха на политическите и икономическите реформи и изграждат основата за прилагането на правилата и стандартите на ЕС. Добре функциониращата публична администрация е необходим елемент за демократичното управление. Освен това нейната работа се отразява пряко на способността на правителствата да предоставят публични услуги и да стимулират конкурентоспособността и растежа.

Целта на реформата на публичната администрация е да се постигнат по-голяма прозрачност, отчетност и ефективност и да се постави по-силен акцент върху потребностите на гражданите и бизнеса. Целесъобразното управление на човешките ресурси, по-доброто планиране, координиране и изготвяне на политиките, установяването на стабилни административни процедури и подобряването на публичното финансово управление, в това число управлението на публичните финанси и събирането на вземания, са от първостепенно значение за функционирането на държавата и за осъществяването на реформите, необходими за интеграцията в ЕС. Необходимо е държавите да положат по-големи усилия за подобряването на публичната си администрация на всички нива, като се ръководят от национални стратегии. Отчитайки предизвикателствата, пред които са изправени държавите, обхванати от разширяването, Комисията увеличава подкрепата си за създаването на нужните административни структури и капацитет в контекста на процеса на присъединяване.

Комисията ще организира работата по реформата на публичната администрация с държавите, обхванати от процеса на разширяване, около следните теми от ключово значение:

Комисията се стреми към по-добро интегриране на реформата на публичната администрация в процеса на разширяване. По модела на подкомитетите по ССА бяха създадени или са в процес на създаване специални групи за реформа на публичната администрация със страните от Западните Балкани. Специалните групи с Албания, Косово, бившата югославска република Македония и Черна гора вече проведоха заседания. Първата специална група за реформа на публичната администрация със Сърбия ще проведе заседание през октомври. Специалните групи ще се превърнат в основната платформа за постигане на напредък в работата по реформата на публичната администрация, която ще се основава на посочените по-горе теми от ключово значение. Резултатите от работата на специалните групи за реформа на публичната администрация следва да бъдат използвани в работата на Съвета/Комитета от споразуменията за стабилизиране и асоцииране, където ще се проведе по-структурирана политическа дискусия по ключовите въпроси, отнасящи се до реформата на публичната администрация.

Въпреки че достиженията на правото на ЕС не съдържат конкретна глава, посветена на публичната администрация като такава, преговорите за присъединяване трябва да бъдат използвани и за насърчаване на необходимите реформи. Темите от ключово значение следва да бъдат разгледани в рамките на съответните глави — а именно обществени поръчки, финансов контрол, съдебна власт и основни права, данъчно облагане и икономическа и парична политика, както и в контекста на междуправителствените конференции, когато това е важно за прилагането на достиженията на правото на ЕС. Координацията с международните финансови институции, особено в сферата на управлението на публичните финанси, ще бъде от решаващо значение. Комисията продължава да оказва подкрепа за Регионалното училище по публична администрация, което играе важна роля за обмяната на опит по темата за реформата на публичната администрация в региона, и във връзка с процеса на интеграция в ЕС.

Повишаване на капацитета на публичната администрация в Косово:

За да укрепи професионалния и институционалния капацитет на публичната си администрация, Косово създаде програма за млади специалисти. Програмата, в която се поставя акцент върху нуждите, свързани с европейската интеграция, отпуска на най-добрите студенти стипендии за обучение в специална магистърска програма в Косово и с възможност за обучение в ЕС. Около 80 % от дипломиралите се биват наети на работа от косовските органи. Това е от полза не само за Министерството на европейската интеграция, но и за отрасловите министерства и институции, които ще отговарят за изпълнението на задълженията, произтичащи от бъдещото ССА.

Комисията засилва подкрепата си за подобряването на икономическото управление и повишаването на конкурентоспособността в страните, обхванати от процеса на разширяване. Това е от основно значение, за да се отговори на тревогите на гражданите, живеещи във все така трудни икономически условия, характеризиращи се с голяма безработица и слаби инвестиции. Този нов подход е особено важен за страните от Западните Балкани, тъй като за нито една от тях не може да се каже все още, че е функционираща пазарна икономика. При него ще се използва натрупаният от държавите — членки на ЕС, опит в контекста на Европейския семестър. Ще се набляга в по-голяма степен на структурните реформи, които са секторни по своя характер. От държавите, обхванати от процеса на разширяване, ще бъде поискано да представят национални програми за икономически реформи. От своя страна, ЕС ще дава повече насоки относно приоритетите за реформите и ще предоставя по-целенасочено финансиране по ИПП. Подобряването на икономическото управление в държавите, обхванати от процеса на разширяване, е от значение и за запазването на подкрепата за разширяването в самия Европейски съюз.

Всички държави от Западните Балкани са изправени пред сериозни икономически предизвикателства от структурно естество, като са налице висока безработица и ниски равнища на чуждестранните инвестиции. Във всички страни, обхванати от процеса на разширяване, продължава да има сериозни предизвикателства, свързани с икономическата реформа, конкурентоспособността, създаването на работни места и фискалната консолидация. Слабостите по отношение на прилагането на принципа на правовата държава и управлението на публичните финанси увеличават риска от корупция, което се отразява отрицателно на инвестиционния климат. Към настоящия момент нито една от страните не е изготвила подробна и убедителна програма за вътрешни реформи.

Макроикономическата ситуация в страните, обхванати от процеса на разширяване

 Ситуацията по отношение на социално-икономическото развитие в държавите, обхванати от процеса на разширяване, е нееднозначна. Всички държави, обхванати от процеса на разширяване, до голяма степен запазиха обща макроикономическа стабилност, но в редица от тях фискалните рискове значително нараснаха. Скромното икономическо възстановяване продължава. Според последната прогноза на Комисията страните кандидатки от Западните Балкани ще отбележат растеж от средно 1,6 % през 2014 г. Икономическото възстановяване не доведе до по-голям брой работни места. Безработицата се запази висока, особено сред младите хора, и понастоящем е средно 21 % на Западните Балкани, като този процент е много по-висок в Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония и Косово. Бедността се запазва трайно висока.

 ЕС е основният търговски партньор на страните от Западните Балкани, като за него са предназначени приблизително 60 % от износа от региона. Освен това Съюзът е най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции.

 През 2013 г. растежът в Турция достигна 4 %, а за 2014 г. се очаква растеж от 2,6 %. Турската лира беше отслабена, а дефицитът по текущата сметка достигна почти 8 % от БВП през 2013 г. Последните икономически резултати на Турция показват едновременно големия потенциал на нейната икономика и все още съществуващите дисбаланси. ЕС продължава да бъде основният търговски партньор на Турция, като над 40 % от износа на страната са за ЕС. Страната се превърна в основно място за инвестиции за европейските предприятия с все по-голямо интегриране във веригата на ЕС за доставка и производство. Около 70 % от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от ЕС.

• 
  Подобряване на икономическото управление
  

 Засилване на фискалната консолидация посредством намаляване на бюджетните дефицити и извършване на надеждни реформи в публичния сектор, в това число реформа на публичната администрация и на пенсионните системи.

 По-строго управление на публичните финанси, включително по отношение на управлението и събирането на вземания, изготвянето на бюджета и неговото изпълнение, осчетоводяването и отчитането и външния надзор.

 Справяне с тежкия товар, който представляват необслужваните заеми.

 Преструктуриране на държавните предприятия и подобряване на управлението им.

 Подобряване на бизнес средата, в това число цифровата икономика, и оказване на подкрепа за развитието на частния сектор, намаляване на парафискалните такси, опростяване на регулаторната система и насърчаване на инвестициите в научни изследвания.

 Подобряване на енергийните и транспортните мрежи и постигане на по-голяма свързаност.

 Създаване на функциониращи пазари на труда, включително осигуряване на достатъчно гъвкавост, справяне със сивата икономика, повишаване на пригодността за заетост на работниците и постигане на по-голямо съответствие между образованието и уменията и нуждите на пазара на труда.

Държавите от Западните Балкани се приканват да подобрят икономическата си политика и управлението ѝ посредством изготвянето на годишни национални програми за икономически реформи. Тези програми ще се състоят от две части. Първата част ще съдържа усъвършенствана версия на съществуващите предприсъединителни икономически програми за страните кандидатки и икономически и фискални програми за страните потенциални кандидатки; обхватът ще бъде разширен, така че да включва и Косово. В първата част на националните програми за икономически реформи се задава рамка на средносрочната макроикономическа и фискална политика, като се отделя по-голямо внимание на оценката на външната устойчивост и на структурните пречки пред растежа и се предвиждат конкретни мерки за реформа в подкрепа на рамката на политиката. Втората част на националните програми за икономически реформи ще обхваща структурни реформи, които са секторни по своя характер (като транспорт, енергетика, образование, околна среда, научни изследвания, промишленост, конкуренция, вътрешен пазар) и са от най-голямо значение за повишаването на конкурентоспособността и растежа в отделните държави, включително нуждите от инвестиции в инфраструктура. Комисията ще дава на държавите ясни и консолидирани насоки, за да се гарантира, че тези програми са насочени към темите от ключово значение.

Що се отнася до поставянето на по-голям акцент върху структурните реформи, 2015 г. следва да бъде смятана за първата година на пилотната фаза. Реформите, за които става въпрос в тези документи, ще бъдат подпомогнати от ИПП. С цел да бъде засилен надзорът, в процеса на оценяване ще се дават по-конкретни насоки относно политиката за всяка страна. Още през май 2014 г. съвместният Съвет по икономически и финансови въпроси отправи по-конкретни насоки към всяка от държавите кандидатки.

Турция и ЕС имат взаимен интерес от насърчаването на програма за икономически реформи и обмяната на опит, сближаването на позициите в Г-20 и задълбочаването на икономическата интеграция. Освен това извършената наскоро оценка на митническия съюз между ЕС и Турция осигурява важни елементи за подобряване на това търговско споразумение. И двете страни по споразумението имат интерес да засилят търговските отношения помежду си до ниво, което е съизмеримо със съвременните търговски споразумения и със стратегическата важност на отношенията между ЕС и Турция. Икономическата програма би могла да бъде обсъждана в рамките на редовен диалог на високо равнище по икономическите въпроси между ЕС и Турция. Тези по-засилени политически контакти биха могли да бъдат допълнени от създаването на годишен бизнес форум между ЕС и Турция.

Преглед на икономическата политика и насоки за Западните Балкани – годишен цикъл