Програмиране на C++
T 3/2 Структура на алгоритмичния език С/C++. Служебни думи, коментари, видове оператори, основни типове данни. Константи и променливи. Стойност и адрес на променлива. Време на живот и видимост на променлива. Константна променлива. Структура на програма.
1. Идентификатори - последователност от букви, цифри и знака за подчертаване "_". Използват се за означаване на имена на променливи, константи и други. Забранено е използването на интервал в името. Началния символ на идентификатора не може да бъде цифра. Не се разрешава ползването на кирилица в имената.
Разрешени за ползване:
Букви - големи и малки букви от латинската азбука, подчертаващо тире;
Цифри - арабски: 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Специални символи: , . : ; ? ! < > ( ) [ ] { } \ + - * / % = & | ^ ~ ' " # $, интервал
Забранява се означаване на идентификатори със следните ключови думи в езика С++:
asm, bool, break, catch, char, class, const, continue, default,
delete, do, double, else, enum, explicit, extern, false, float, for,
goto, if, inline, int, long, new, operator, private, protected,
public, register, return, short, signed, sizeof, static, struct,
switch, this, throw, true, try, typedef, typename, union,
unsigned, using, virtual, void
Забранява се и използването на следните оператори като идентификатори:
and, and_eq, bitand, bitor, compl, not, not_eq, or, or_eq, xor, xor_eq
Важно! Езикът С++ е чувствителен към регистъра на буквите (горен и долен). Това означава, че един идентификатор, написан с големи букви не е еквивалентен на друг - написан с малки букви:
Примери: RESULT е различно от Result или result.
Примери за идентификатори:
a, b, x, y, i, j, sum, student, masiv, _max, _min, a5
2. Типове данни:
Име
|
Дължина в байтове
|
Описание
|
Диапазон на изменение
|
char
|
1
|
знак или цяло число с дължина 8 бита
|
със знак (signed): от -128 до 127
без знак (unsigned): от 0 до 255
|
short
|
2
|
цяло число с дължина 16 бита
|
със знак: от -32768 до 32767
без знак: от 0 до 64535
|
long
|
4
|
цяло число с дължина 32 бита
|
със знак: oт -2147483648 до 2147483647
без знак: oт 0 до 4294967296
|
int
|
4
|
цяло число с дължина 32 бита(зависи от дължината на машинната дума)
|
със знак: oт -2147483648 до 2147483647
без знак: oт 0 до 4294967296
|
float
|
4
|
число с плаваща запетая
|
от 3.4Е-38 до 3.4Е38
|
double
|
8
|
число с плаваща запетая с двойна точност
|
от 1.7Е-308 до 1.7Е308
|
long double
|
10
|
число от тип long с плаваща запетаяс двойна точност
|
от 1.2Е-4932 до 1.2Е4932
|
bool
|
1
|
булева стойност
|
лъжа-0; истина-1 (различно от 0)
|
3. Деклариране на променливи:
тип идентификатор;
тип идентификатор=стойност;
тип идентификатор1, идентификатор2, ...;
тип идентификатор1=стойност1, идентификатор2=стойност2, ...;
Примери:
int a;
int a=0;
float my_number;
double x, y, z;
unsigned short x; - променлива без знак
signed int balance; - променлива със знак
По подразбиране се приема signed.
4. Инициализация на променливи
идентификатор=стойност;
Примери:
int a, b;
a=0;
b= -5;
double x;
x=0.12345;
идентификатор1=идентификатор2=стойност; - верижно инициализиране
int x=y=0;
float a=b=c=10;
5. Константи
а) цели числа:
75 - десетично представяне;
0113 - осмично представяне;
0х4b - шестнадесетично представяне;
б) числа с плаваща запетая:
3.14159 -> числото пи;
6.02е23 -> 6.02.1023
1.6е-19 -> 1.6.10-19
3.0 -> числото 3
в) знаци и низове:
'z', 'p' - знаци;
"Hello world" - низове;
г) специални знаци:
\n
|
нов ред
|
\r
|
връщане в началото на реда
|
\t
|
хоризонтална табулация
|
\v
|
вертикална табулация
|
\b
|
позиция назад
|
\f
|
нова страница
|
\a
|
звуков сигнал
|
\'
|
единични кавички
|
\"
|
двойни кавички
|
\код_ASCII
|
директно въвеждане на управляващи ASCII кодове
|
Дефиниране на константи:
#define идентификатор стойност; - дефиниране на константа със собствено име.
Примери (константи макроси - директива на препроцесора):
#define PI 3.14159265;
#define NEWLINE '\n';
#define WIDTH 100;
const тип идентификатор = стойност; - дефиниране на константа от определен тип.
Примери:
const int width = 100;
const char tab = '\t';
const zip = 42512;
6. Структура на главната програма и област на валидност на променливите:
#include <файл_за_включване> - включване на външни библиотеки
int ... - деклариране на глобални променливи
char ...
function име_на_функция (параметри) - деклариране на функции
main (аргументи) - деклариране на главната програма
{
int ... - деклариране на локални променливи
char ...
printf(...); - оператори
....
}
{ .... } - блок в програма.
// коментари в програмата
Глобални променливи - видими в цялата програма.
Локални променливи - видими само в блока, в който са декларирани.
Примери:
Задача 1: Да се направи програма за намиране на по-голямото от две числа a и b
Решение:
#include "stdafx.h"
main()
{
int a,b,max;
printf("a=");
scanf("%d",&a);
printf("b=");
scanf("%d",&b);
if (a>b) max=a;
else max=b;
printf("max=");
printf("%d\n",max);
}
Задача 2: Да се намери синус от числото а.
Решение:
#include "stdafx.h"
#include "math.h"
main()
{
float a;
printf("%f\n",sin(a));
}
Сподели с приятели: |