Програмиране на C++



Дата12.04.2017
Размер54.62 Kb.
 

Програмиране на C++

T 3/2  Структура на алгоритмичния език С/C++. Служебни думи, коментари, видове оператори, основни типове данни. Константи и променливи. Стойност и адрес на променлива. Време на живот и видимост на променлива. Константна променлива. Структура на програма. 

 

1. Идентификатори - последователност от букви, цифри и знака за подчертаване "_". Използват се за означаване на имена на променливи, константи и други. Забранено е използването на интервал в името. Началния символ на идентификатора не може да бъде цифра. Не се разрешава ползването на кирилица в имената.



Разрешени за ползване: 
Букви - големи и малки букви от латинската азбука, подчертаващо тире;
Цифри - арабски: 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Специални символи: , . : ; ? ! < > ( ) [ ] { } \ + - * / % = & | ^ ~ ' " # $, интервал

 

Забранява се означаване на идентификатори със следните ключови думи в езика С++:



asm,  bool,  break,  catch,  char,  class,  const,  continue,  default, 
delete,  do,  double,  else,  enum,  explicit,  extern,  false,  float,  for, 
goto,  if,  inline,  int,  long,  new,  operator,  private,  protected,
public,  register,  return,  short,  signed,  sizeof,  static,  struct,
switch,  this,  throw,  true,  try,  typedef,  typename,  union,
unsigned,  using,  virtual,  void

Забранява се и използването на следните оператори като идентификатори:

and,  and_eq,  bitand,  bitor,  compl,  not,  not_eq,  or,  or_eq,  xor,  xor_eq

Важно! Езикът С++ е чувствителен към регистъра на буквите (горен и долен). Това означава, че един идентификатор, написан с големи букви не е еквивалентен на друг - написан с малки букви:

Примери: RESULT е различно от Result или result.

Примери за идентификатори: 


a, b, x, y, i, j, sum, student, masiv, _max, _min, a5

 

2. Типове данни:



Име

Дължина в байтове

Описание

Диапазон на изменение

char

1

знак или цяло число с дължина 8 бита

със знак (signed): от -128 до 127
без знак (unsigned): от 0 до 255

short

2

цяло число с дължина 16 бита

със знак: от -32768 до 32767
без знак: от 0 до 64535

long

4

цяло число с дължина 32 бита

със знак: oт -2147483648 до 2147483647
без знак: oт 0 до 4294967296

int

4

цяло число с дължина 32 бита(зависи от дължината на машинната дума)

със знак: oт -2147483648 до 2147483647
без знак: oт 0 до 4294967296

float

4

число с плаваща запетая

от 3.4Е-38 до 3.4Е38

double

8

число с плаваща запетая с двойна точност

от 1.7Е-308 до 1.7Е308

long double

10

число от тип long с плаваща запетаяс двойна точност

от 1.2Е-4932 до 1.2Е4932

bool

1

булева стойност

лъжа-0; истина-1 (различно от 0)

 

3. Деклариране на променливи:



тип идентификатор;

тип идентификатор=стойност;

тип идентификатор1, идентификатор2, ...;

тип идентификатор1=стойност1, идентификатор2=стойност2, ...;

Примери:


int a;

int a=0;


float my_number;

double x, y, z;

unsigned short x;  -  променлива без знак

signed int balance;   -  променлива със знак

По подразбиране се приема signed.

 

4. Инициализация на променливи



идентификатор=стойност;

Примери:


int a, b;
a=0;
b= -5;

double x;


x=0.12345;

идентификатор1=идентификатор2=стойност; - верижно инициализиране

int x=y=0;

float a=b=c=10;

 

5. Константи



а) цели числа:

75 - десетично представяне;

0113 - осмично представяне;

0х4b - шестнадесетично представяне;

 

б) числа с плаваща запетая:



3.14159 -> числото пи;

6.02е23 -> 6.02.1023

1.6е-19 -> 1.6.10-19

3.0 -> числото 3

 

в) знаци и низове:



'z', 'p' - знаци;

"Hello world" - низове;

 

г) специални знаци:



\n

нов ред

\r

връщане в началото на реда

\t

хоризонтална табулация

\v

вертикална табулация

\b

позиция назад

\f

нова страница

\a

звуков сигнал

\'

единични кавички

\"

двойни кавички

\код_ASCII

директно въвеждане на управляващи ASCII кодове

 

Дефиниране на константи:

 #define идентификатор стойност; - дефиниране на константа със собствено име.

Примери (константи макроси - директива на препроцесора):

#define PI 3.14159265;

#define NEWLINE '\n';

#define WIDTH 100;

const тип идентификатор = стойност;  - дефиниране на константа от определен тип.

Примери:

const int width = 100;

const char tab = '\t';

const zip = 42512;

 

6. Структура на главната програма и област на валидност на променливите:



#include <файл_за_включване>  - включване на външни библиотеки

int ...        - деклариране на глобални променливи


char ...

function име_на_функция (параметри)   - деклариране на функции

main (аргументи)  - деклариране на главната програма
{
    int ...        - деклариране на локални променливи
    char ...

   printf(...);  - оператори


   ....

}

 



{ .... } - блок в програма.

// коментари в програмата

 

Глобални променливи - видими в цялата програма.
Локални променливи - видими само в блока, в който са декларирани.

 

Примери:

Задача 1: Да се направи програма за намиране на по-голямото от две числа a и b

Решение:

#include "stdafx.h"

main()
{
    int a,b,max; 
    printf("a=");
    scanf("%d",&a);
    printf("b=");
    scanf("%d",&b);
    if (a>b)  max=a;
         else  max=b;
    printf("max=");
    printf("%d\n",max);
}
 

Задача 2: Да се намери синус от числото а.



Решение:

#include "stdafx.h"


#include "math.h"
main()
{
   float a; 
   printf("%f\n",sin(a));
}
 

 


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница