Програмиране на C++

T 3/2  Структура на алгоритмичния език С/C++. Служебни думи, коментари, видове оператори, основни типове данни. Константи и променливи. Стойност и адрес на променлива. Време на живот и видимост на променлива. Константна променлива. Структура на програма. 

1. Идентификатори - последователност от букви, цифри и знака за подчертаване "_". Използват се за означаване на имена на променливи, константи и други. Забранено е използването на интервал в името. Началния символ на идентификатора не може да бъде цифра. Не се разрешава ползването на кирилица в имената.

Забранява се означаване на идентификатори със следните ключови думи в езика С++:

Забранява се и използването на следните оператори като идентификатори:

and,  and_eq,  bitand,  bitor,  compl,  not,  not_eq,  or,  or_eq,  xor,  xor_eq

Важно! Езикът С++ е чувствителен към регистъра на буквите (горен и долен). Това означава, че един идентификатор, написан с големи букви не е еквивалентен на друг - написан с малки букви:

Примери: RESULT е различно от Result или result.

Примери за идентификатори: 

2. Типове данни:

3. Деклариране на променливи:

Примери:

int a=0;

double x, y, z;

unsigned short x;  -  променлива без знак

signed int balance;   -  променлива със знак

По подразбиране се приема signed.

4. Инициализация на променливи

Примери:

double x;

int x=y=0;

float a=b=c=10;

5. Константи

75 - десетично представяне;

0113 - осмично представяне;

0х4b - шестнадесетично представяне;

б) числа с плаваща запетая:

6.02е23 -> 6.02.1023

1.6е-19 -> 1.6.10-19

3.0 -> числото 3

в) знаци и низове:

"Hello world" - низове;

г) специални знаци:

Дефиниране на константи:

 #define идентификатор стойност; - дефиниране на константа със собствено име.

Примери (константи макроси - директива на препроцесора):

#define PI 3.14159265;

#define NEWLINE '\n';

#define WIDTH 100;

const тип идентификатор = стойност;  - дефиниране на константа от определен тип.

Примери:

const int width = 100;

const char tab = '\t';

const zip = 42512;

6. Структура на главната програма и област на валидност на променливите:

int ...        - деклариране на глобални променливи

function име_на_функция (параметри)   - деклариране на функции

main (аргументи)  - деклариране на главната програма
{
    int ...        - деклариране на локални променливи
    char ...

   printf(...);  - оператори

}

// коментари в програмата

 

Глобални променливи - видими в цялата програма.
Локални променливи - видими само в блока, в който са декларирани.

 

Примери:

Задача 1: Да се направи програма за намиране на по-голямото от две числа a и b

Решение:

#include "stdafx.h"

main()
{
    int a,b,max; 
    printf("a=");
    scanf("%d",&a);
    printf("b=");
    scanf("%d",&b);
    if (a>b)  max=a;
         else  max=b;
    printf("max=");
    printf("%d\n",max);
}
 

Задача 2: Да се намери синус от числото а.

#include "stdafx.h"