Програмни направления

"Движение за социален хуманизъм" е политическа партия, която на основата на неотменните човешки ценности - свобода, справедливост, солидарност, отстоява политическите, социалните, правните, екологичните, гражданските и моралните принципи на гражданското общество.

"Движение за социален хуманизъм" е политическа партия, отворена за всички български граждани, които се стремят към утвърждаване на българската държавност и изграждане на солидарно общество, свободно развитие на човешката личност в среда на социална справедливост за всички професионални и възрастови групи.

"Движението за социален хуманизъм" се стреми чрез силата на закона към защита на човека от експлоатация и унижение на работното място.

Българското земеделие бе доведено до незапомнена криза. В България се наложи моделът на примитивното земеделие, от което Европа отдавна се отказа. Пазарите ни са залети от субсидирани плодове, зеленчуци и месо, често със съмнителен произход и качество. Унищожена и оставена на произвола е българската аграрна наука.

Личната инициатива и предприемачество е блокирано от корпоративно-клановите и персонални интереси на появилата се политическа и финансова олигархия.

Държавата все повече се превръща в производител на антисоциални и антиобществени процеси. Доминира клиентелизмът, криминализираната икономика, корупцията, организираната престъпност. Унищожават се материални ценности от решаващо значение за икономическото и социално развитие на страната. Отричат се знанията и опитът на българските специалисти в областта на икономиката, науката, културата, образованието, техническата и селскостопанската практика.

Използването на приоритетите на националната сигурност като прикритие на нарушенията на закона и неуважение към разделението на властите свидетелства за деформиран управленски морал.

Поради всичко това "Движение за социален хуманизъм" не приема този подход за провеждане на реформи и изграждане на демократично общество в България.

 

ІІІ. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ И ПРИОРИТЕТИ НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ"
Политическите принципи и приоритети на "Движение за социален хуманизъм" са свързани с необходимостта от:

• 
  стабилизиране и укрепване на българската държавност;
  
• 
  установяване на социална демокрация и социална справедливост, гарантирани от върховенството на Конституцията, на законите и правовия ред;
  
• 
  изграждане на гражданско общество;
  
• 
  възстановяване и стабилизиране на националната индустрия и селско стопанство чрез инвестиции, нови технологии и производства, друга данъчна и социална политика, преустановяване процеса на обедняване и създаване условия за повишаване доходите на всички български граждани;
  
• 
  национално ангажирана държавна политика по отношение на науката и научните изследвания, културата и образованието;
  
• 
  социално отговорна държавна политика по отношение на семейството, майката и жената, децата, младежта и възрастното население;
  
• 
  политика за социално интегриране на съкратените военнослужещи от армията;
  
• 
  балансирана външна политика и укрепване на националната сигурност;
  

Тези принципи могат да се превърнат в полезна за България политика, ако:

• 
  се усъвършенстват функциите и отговорностите на държавата в икономиката, здравеопазването, образованието и културата с цел предотвратяване на икономически и социални и конфликти и реализиране на социална интеграция на обществото;
  
• 
  се изгради икономика, в която държавата и капиталът служат на човека и обществото и се мотивират от хуманизма и социалната справедливост.
  
• 
  социалната политика се основава на ефективна индустриална политика.
  

"Движение за социален хуманизъм" определя социалната политика като политическо усилие на държавата и ообществото за създаване на икономическа стабилност и социален прогрес.

"Движение за социален хуманизъм" е за промяна на посоката на икономическите реформи с цел реализиране на социално ориентирана пазарна икономика, признаваща равнопоставеността и неприкосновеността на всички форми на собственост, отговаряща на интересите на обществото и отделната личност, гарантираща опазването и възпроизводството на околната среда и позволяваща разрешаване на социалните, културните и моралните проблеми, тези на семейството, жената и децата и националната сигурност.

"Движение за социален хуманизъм" е убедено, че критерий за ефикасна правителствена политика не са само приватизационните сделки, а създаването на такива политически и икономически институции и структури, които не произвеждат безработни, бедни и социално слаби и в които концентрацията на политическата и икономическата власт в ръцете на политическата и икономическата олигархия е преустановено.

"Движение за социален хуманизъм" настоява за ново определяне на ролята, правата, отговорностите и начина на взаимодействие между държавата и националния капитал за излизане от продължаващата кризисна ситуация, за реализиране на политика за намаляване и преустановяване на безработицата и за повишаване на доходите на населението.

• 
  за приемане от парламента на "Национална стратегия за възстановяване и развитие на икономиката" и ясно определяне на стратегическите приоритети в развитието на страната в светлината на предстоящото приемане на България в ЕС;
  
• 
  за приемане от парламента на "Закон за националната индустрия";
  
• 
  за изготвяне на правителствени и регионални програми за стимулиране на индустрията и търговията и за възстановяване на диференциран и професионален подход към индустрията и търговията с акцент върху производството на средства за производство;
  
• 
  сегашната политика на държавата към малкия и среден бизнес да бъде заменена с професионален подход, който да бъде в услуга на развитието и укрепването на малките и средните предприятия;
  
• 
  възстановянето и стабилизирането на националната икономика да се извърши чрез инвестиционно и данъчно стимулиране на предприятия и фирми, ориентирани към външния пазар и модерни технологии и на такива предприемачи, чиято инвестиционна политика има значителен социален ефект.
  

По отношение на данъчната политика "Движение за социален хуманизъм" е за:

• 
  данъчно облагане, което стимулира активността на национално отговорния и социално ориентиран капитал, на дребните и средни предприемачи;
  
• 
  за преференциално данъчно облагане на капитала, създаващ работни места и нови производства, инвестиращ в нови технологии, в социалната област и национално и обществено полезни инициативи.
  
• 
  за данъчно облагане (в т.ч. за изминало време), което не позволява облагодетелстването на лица, нарушили и нарушаващи закона.
  
• 
  за данъчно законодателство, изключващо форми на скрито допълнително данъчно облагане.
  

Основните направления на тази политика се отнасят до:

• 
  незабавно приемане на "Национална програма за развитие на селското стопанство", на "Закон за сдружаване на земеделските стопани" и "Закон за комасация на обработваемите и горскостопански земи";
  
• 
  разработване на национални и регионални програми за стимулиране на селското стопанство, сред които с приоритет да се ползват програми за стимулиране на производството на зърнени култури, за възстановяване на животновъдството, на лозарството и винопроизводството, за увеличаване площта на овощните насаждения и за производство на екологично чисти продукти като основа за развитие на модерна хранително-вкусова промишленост;
  
• 
  приемане на закони и мерки за подпомагане и защита на българския селскостопански производител чрез стимули, подобни на тези в ЕС, адекватна данъчна и кредитна политика с гратисен или облекчен режим и защитна митническа политика;
  
• 
  уедряване на поземлената собственост чрез прилагане на икономически и организационни мерки и стимули, отговарящи на икономическите интереси на земеделските собственици, защищаващи ги от икономическа принуда и изнудване;
  
• 
  подпомагане и стимулиране формирането на рационален размер на семейните ферми и кооперативни стопански форми и улесняване усвояването на неизползваемата плодородна земя;
  
• 
  използване на система от дългосрочни и преки фискални мерки за въздействие върху развитието на аграрния финансово-кредитен пазар;
  
• 
  стимулиране и подкрепа възстановяването на световното равнище на академичната и приложната аграрна наука.
  

"Движение за социален хуманизъм" е за нова политика на държавата към горите и горския фонд, независимо от формата на собственост. Допускането на безнаказана и бракониерска сеч, узаконяването на изсичането на общински гори от частни лица и фирми и умишлените палежи върху територии на национални паркове поставят много въпроси от морално и преди всичко от правно естество.

"Движение за социален хуманизъм" е за създаване на "Национална горска компания за стопанисване и управление на горите", които са държавна собственост и за създаване на "Национален горски кадастър", съобразен с общоприетите европейски стандарти.

"Движение за социален хуманизъм" има за цел да превърне България в социална държава, което означава не "по-малко държава", а "по-добра държава".

"Движение за социален хуманизъм" е за държава, която разширява възможностите на гражданите да предизвикват и участват в дискусии по проблемите на вътрешната и външната политика и в която институцията на референдума се прилага винаги, когато се вземат стратегически решения, свързани с бъдещето на гражданското общество.
"Движение за социален хуманизъм" е за държава:

• 
  в която резултатите от икономическото развитие, финансовата, инвестиционната и данъчната политика, образованието, здравеопазването и решаването на екологичните проблеми доказват нейната социална ангажираност;
  
• 
  която е социално мотивиран стопански партньор на националния капитал и средния и дребен предприемач;
  
• 
  в която всички нейни институции реализират политика за преодоляване на бедността и безработицата чрез създаване на възможности за всички граждани да упражнят своето право на труд;
  
• 
  която създава на младите хора условия за по-високо образование и разкрива пред тях перспективи за овладяване на науката и нови технологии;
  
• 
  чиито институции се борят срещу корупцията, организираната престъпност, криминализацията на икономиката, унижението и бедността на нейното население;
  
• 
  която подържа диалог с всички политически сили, социални организации и движения и граждански структури в интерес на националните икономически и социални приоритети.
  

В нея:

• 
  пазарната икономика ще инициира социална интеграция на обществата;
  
• 
  ще се води обща борба срещу безработицата чрез повишаване производствените инвестиции и разкриване на нови форми на трудова заетост;
  
• 
  ще се търсят решения за преодоляване различията между държавите и регионите чрез стимулиране на икономическото, социалното и културното развитие, науката, образованието, здравеопазването и решенията на екологичните проблеми;
  
• 
  ще се реализира обща политика за преодоляване неравномерното развитие;
  
• 
  ще се гарантира запазването и развитието на идентичността на всички европейски държави и нации, на тяхното духовно и културно наследство;
  
• 
  насилието във всичките му форми - политическо, икономическо, социално и военно - ще бъде премахнато, за да се достигне до повече сигурност и повече демокрация за нейните граждани;
  
• 
  мирът в отделните държави и региони ще гарантира мир в континента и света;
  

"Движение за социален хуманизъм" е за външна политика, която:

• 
  отваря България към Европа и света и я утвърждава за равноправен и уважаван партньор на всички държави от международната общност;
  
• 
  гарантира националните интереси, независимост, суверенитет и сигурност на България и която уважава независимостта, суверенитета и сигурността на всички нации и държави;
  
• 
  изключва силовите решения и отдава предпочитание на мирната дипломация, на преговорния процес и търсенето на компромиси в решаването на основните международни проблеми;
  
• 
  разширява възможностите на България за политическо, икономическо и културно сътрудничество както със страните от ЕС и САЩ, с Русия, ОНД и Китай, така и с всички страни-членки на международната общност.
  

"Движение за социален хуманизъм" е за взаимно доверие, добросъседски отношения и активно сътрудничество с всички балкански държави, разглеждани като равноправни и неделими участници в интеграционните процеси в Европа.

"Движение за социален хуманизъм" е за такава система за колективна сигурност, която произвежда сигурност както за своите равноправни членове, така и за държавите с неагресивно поведение към тях.

"Движение за социален хуманизъм" определя като крайно недостатъчни средствата от държавния бюджет, отделяни за наука, образование и култура и е на мнение, че те ограничават възможностите за обновяване на научния и научно-технически потенциал на нацията. Същите причини не позволяват на дейците на българската култура, българския театър, българското кино, на българските писатели, режисьори, артисти, композитори и музикални изпълнители да заемат полагащото им се място във възраждането на България.

"Движение за социален хуманизъм" приема за неоправдано ограничаването на общинските бюджети за училищата и лошите социално-икономически условия, в които са поставени преподавателите във висши учебни заведения и български учители. То смята, че тези условия затрудняват формирането и привличането в сферата на образованието на висококвалифицирани специалисти за водене на съвременен учебен процес и възпитание на младото поколение.

• 
  осигуряване на необходимите средства за решаване проблемите на културата, науката и образованието;
  
• 
  за разработване на дългосрочна стратегия за развитие на културата, науката и образованието (в т.ч. на приоритетни програми, осигурени с необходими ресурси) в съответствие с националните ценности и традиции и необходимостта от усилия за стабилизиране на българската държавност и икономика, на научния и технически потенциал на страната;
  
• 
  за преструктуриране на държавната университетска мрежа в съответствие с дългосрочните приоритети за развитие на България;
  
• 
  за преструктуриране на началното и средно образование в съответствие с перспективите за развитие на отделните региони;
  
• 
  за промени в законовата база, осигуряваща по-благоприятна среда за провеждане на основни дейности и намиране на допълнителни източници за финансиране на научните изследвания от частни собственици и предприемачи;
  
• 
  за разработване на кредитна система за преференциални заеми на студенти и научно-изследователски кадри в приоритетни за страната направления;
  
• 
  за целево облагане на собственици на предприятия и обекти, придобити по линия на т.н. масова приватизация за финансиране на научни и приложни изследвания за нуждите на малките и средни предприятия;
  

• 
  поддържане на историческите традиции в административно-териториалното устройство на страната и самоуправлението на общините;
  
• 
  възприемане на общината за основна административно-териториална единциа на държавата със съответните правомощия за местно самоуправление и автономност;
  
• 
  конституционните разпоредби от 1991 г. по въпросите на местното самоуправление и общинската власт;
  
• 
  "Европейската харта за местно самоуправление", подписана през 1985 г. от държавите-членки на Съвета на Европа;
  
• 
  съвременните тенденции и изисквания към децентрализацията на местното местното самоуправление в страната.
  

"Движение за социален хуманизъм" споделя представената от Европейската харта теза, че децентрализацията на властта, наред с демокрацията, следва да се възприема като основен принцип на устройство на съвременното българско общество

"Движение за социален хуманизъм" приема, че за всяка демократична политическа система местното самоуправление е задължителен елемент, който съчетава общодържавните и местните интереси и се изразява в реалното право на гражданите или избраните от тях органи да решават въпроси от компетентността на местната власт.

"Движение за социален хуманизъм" е за административна, финансова и гражданска децентрализация на властта и ефективно общинско самоуправелние в интерес на хората

По отношение на регионалната политика и местното самоуправление "Движение за социален хуманизъм" е за по-широка автономия на общините и местните структури на държавната власт.
"Движение за социален хуманизъм" разлежда развитието на местното самоуправление в следните посоки:

• 
  засилване стопанската функция на местната власт, което предполага увеличаване на общинския ресурс за инвестиции и рационалното му използване;
  
• 
  ефективно използване на всички възможности за генериране на приходи, особено по линия на предприсъединителните фондове на ЕС, САПАРД, ИСПА и др.;
  
• 
  разработване и реализация на на общински инвестиционни програми с индустриална или селскостопанска насоченост или за развитие на екотуризма, културния или селския туризъм и създаващи на условия за преструктуриране на общинската икономика с цел развиване на нови малки и средни предприятия, преустановяване на нарастването и постепенно намаляване на безработицата чрез увеличаване на заетостта;
  
• 
  насърчаване развитието и стопанисването на общинската собственост;
  
• 
  запазване на болниците и училищата като общинска собственост, а не като "търговски дружества", което е необичайно за българската историческа традиция и практика;
  
• 
  активно социално ангажиране на общините за подобряване живота и условията на труд на техните жители;
  
• 
  обществен ред и сигурност на населението;
  
• 
  утвърждаване формите на пряка демокрация чрез участие на населението на общините в общи събрания, допитвания и др. за решаване на въпроси от местно значение.