Производствен мениджмънт съдържание

1. Същност и съдържание на производствения мениджмънт

В световната икономическа литература, въпросите по управлението на производствените процеси се разглеждат в дисциплината "Производствен мениджмънт", а на организациите, които извършват услуги (производствени, транспортни, хотелиерски, култура, образование, банково дело и др.) - в дисциплината "Операционен мениджмънт". С развитието на човешкото общество настъпва един етап, в който не може да се постави рязка граница между двата вида дейности и някои автори на този вид специализирана икономическа литература използват наименованието "Производствен и операционен мениджмънт", а други само "Производствен мениджмънт". (20; 74; 87; и др.)

Производственият мениджмънт може да се разглежда като наука за поддържане и реализиране на планираните от индустриалния инженеринг съотношения в стопанската организация. Или докато отношенията, които проектира и изгражда индустриалният инженеринг между отделните елементи на производството имат статичен характер, то с отпочване функционирането на изградената производствена система, се осъществява тяхното управление в динамика.

Чрез производствения мениджмънт се осигурява необходимото взаимодействие и пропорции между елементите на производствената система в процеса на производството, както и на наличните и допълнително въвежданите ресурси, за да може да се произведе и реализира на пазара нужната продукция в обеми, асортимент и качество.

Основните задачи на производствения мениджмънт произтичат от съдържанието му, изразяващо се в планиране, изпълнение, отчет, контрол, анализ и регулиране на обемите работа, сроковете за изпълнението им и ресурсите на всеки един от участващите елементи в производствения процес.

Обект на производствения мениджмънт са производството и производствените системи. До неотдавна главно внимание в теорията и практиката на производствения мениджмънт се отделяше само на производствената функция - на инженерно-техническото ръководство на производството. Но функцията на управление на производството е значително по-широка и е свързана с обезпечаване на сложен комплекс от организационни, икономически и социални проблеми. За осигуряване функционирането на сложната йерархическа система за управление се изисква огромно количество вътрешна и външна информация. Тази информация се натрупва в различните звена на управленческата система. В управленческия апарат възникват специализирани подразделения, изпълняващи различни функции като: техническа подготовка и усъвършенстване на производството, управление на персонала и организация на труда, оперативно управление и контрол на продизводството, ремонт и обслужване на оборудването, материално складово и транспортно стопанство, реализация на продукцията, търговия и финанси и др. На тази основа се появява понятието "интегрирано производство", което означава, че в процеса на вземане на решения и разработване на стратегии за развитие на производственото предприятие участват всички негови служби. Всичко това предполага преодоляване границите между функционалните служби по производство, маркетинг, научно-изследователска и внедрителска дейност, финансови и човешки ресурси. В много големи компании се наблюдава същевременно и един процес по трансформиране на определени организационни структури за работа по конкретни проблеми (59;). Така напр. в компанията "Хюлет Пакард" производствената организационна структура се трансформира в група по създаване на продукти. Предмет на дейността на групата са процесите, имащи определящо значение за бъдещето на компанията, а именно: стратегическо инвестиране, създаване на продукта, внедряване в производството и устойчива реализация на пазара и процес по приемане на заявките и изпълнение на поръчките.

Основната функция на производствената система се явява производството на продукция, а управлението й е свързано със съставянето на календарни планове, начините на преработка на суровините и материалите и тяхното осигуряване, контрол на качеството, усъвършенстване на технологията и т.н.

Докато в преработващата система се изпълнява производствена работа, непосредствено свързана с превръщането на входните елементи в изходни резултати, то в подсистемата за обезпечаване са съсредоточени функциите по осигуряване на нормални производствени условия и работа на преработващата система.

Съвкупността от елементите на системата се подразделят още на управляеми и управляващи обекти, т.е. управляема и управляваща подсистема. Управлението на системата означава обезпечаване на нейното целенасочено поведение в изменящите се условия, което се постига чрез създаване на съответната организация и нейното развитие.

Проблемите, свързани с обекта на управлението, могат да бъдат от различно естество, като напр.: разположение на предприятието; план на предприятието и производствената площадка; разпределение на ресурсите и последователността на тяхното използване; избор на оборудване и неговата експлоатация, текущ и основен ремонт; материални ресурси; проектиране и контрол на хода на технологичния процес; метод на работа; контрол на качесвото и др.

Всеки от посочените проблеми може да бъде раздробен на подпроблеми. В най-общ вид обаче същността на управление на операционната система се състои в:

• 
  разработване и реализация на общата стратегия на операционната дейност на организацията;
  
• 
  внедряване на операционната система, включваща проектиране на предприятието и на производствения процес и месторазположение на производствените мощности;
  
• 
  планиране и контрол на текущото функциониране на операционната система.