Производство за преюдициални заключения І. Въведение цел на производството



страница1/3
Дата23.01.2017
Размер428.51 Kb.
#13317
  1   2   3




ПРОИЗВОДСТВО ЗА ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
І. ВЪВЕДЕНИЕ
1. Цел на производството за преюдициални заключения /ПЗ/:

- да осигури точното и еднообразно тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз /ЕС/ във всички държави-членки;

- да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване;

- гражданите да имат доверие в системата.

Едно от основните предизвикателства пред СЕС е да се съхранят целостта и взаимосвързаността между отделните елементи на правния ред на Общността в епохата, в която разнообразието преобладава като политически модел.

Едно от първите решения на Съда на ЕС /преди Съд на ЕО/, в които е посочена целта на производството за преюдициално заключение, е решението по дело 166/74, Rheinmuhlen-Dusselroef. В него е прието, че член 177 ДЕО /чл. 234 ДЕО; сега чл. 267 ДФЕС/ е важен за запазването на общностния характер на правото, установено от този договор, и има за цел да гарантира, че при всички обстоятелства това право ще бъде едно и също във всички държави-членки на Общността.


2. Механизъм за сътрудничество:
2.1. Характер на сътрудничеството между националните съдии и Съда на ЕС /СЕС/:

Производството за ПЗ не е процедура за обжалване на съдебен акт. СЕС не е апелативен съд, нито касационен съд. Става въпрос за сътрудничество между националните съдилища и СЕС с цел еднакво тълкуване на основните договори, ДЕО /сега ДФЕС/, актовете на институциите на Европейския съюз и на ЕЦБ, актовете на вторичното право, с цел улесняване прилагането на европейското право от националните съдилища.

Не съществуват йерархически отношения между националните съдилища и СЕС.

В решение по дело 16/65, Firma Schwarze/Einfuhr – und Vorratstelle fur Getreide und Futtermittel е разяснен особеният характер на съдебното сътрудничество в производството за преюдициално заключение - да осигури еднообразно прилагане на Общностното право във всички държави – членки.


2.2. Две основни причини за сътрудничеството между националните съдии и СЕС:

- тълкуването на актовете на европейското право;

- валидност на актовете на европейското право.

Функцията на СЕС в това производство е да даде тълкуване на правото на ЕС или да се произнесе за неговата валидност, а не да прилага европейското право към фактите и обстоятелствата по конкретния спор пред националния съд. Прилагането на общностното право към конкретните факти и обстоятелства е поверено на националния съд. В този смисъл националните съдилища са първи гаранти на правото на ЕС.


2.3. Техника на сътрудничеството

Сътрудничеството между националните съдии и СЕС се осъществява чрез производството за преюдициално запитване.


3. Значение на производството за ПЗ в количествено и качествено отношение:

Делата за ПЗ са едни от най-важните. Първоначално не са били най-многобройните. В СЕО /сега СЕС/ годишно са постъпвали около 600-650 дела, от които около 250 за ПЗ. Напоследък тенденцията е за повишаване на делата за ПЗ и сега около 50% са дела по преюдициални въпроси /ПВ/. Най-много преюдициални въпроси се поставят от Германия и Италия, след това от Франция, Великобритания и Австрия. Първият ПВ е бил поставен пред СЕО през 1961г. През 1961г. около 4% от делата са били за ПЗ. През периода от 1961 до 1998г. броят на преюдициалните запитвания нараства средно с 16% през всяка от годините, като през различните години е имало нараствания и спадове. В периода между 1992г. и 1998г. преюдициалните въпроси рязко се увеличават на 85%. Делът на исканията за ПЗ към общия брой на заведените в СЕО дела също нараства /по-малко от 4% през 1961г.; повече от 64% през 1998г./. След 2000-2001г. делата за ПЗ продължават да се увеличават. Постепенно всички видове съдилища и правораздавателни органи са започнали да изпращат въпроси за ПЗ до СЕС и към настоящия момент производството за ПЗ има огромно значение за развитието на правото на ЕС. В СЕС се води статистика за броя и вида на образуваните дела, включително за отправените преюдициални запитвания от всяка отделна държава – членка на ЕС и резултатите се отразяват всяка година в годишния доклад на СЕС.


4. Етапи на производството за преюдициално заключение:

- Производство пред националния съд

- Производство пред СЕС

- Производство пред националния съд след постановяване на преюдициалното заключение


ІІ. ПРАВНА УРЕДБА

чл. 19 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/

чл. 35 ДЕС /редакция преди влизане в сила на Лисабонския договор/- до 01.12.2014г.

чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/; предишен чл. 234 от Договора за създаване на Европейска общност /ДЕО/; до 01.12.2009г. – чл. 68 ДЕО

чл. 41 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана /ДЕОВС/

чл. 150 от Договора за Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия /ДЕОАЕ/

Статут на съда – консолидиран текст, Официален вестник L 228 от 23.08.2012г.

Процедурен правилник на СЕС – Официален вестник L 265/1 от 29.09.2012г.

Указания към процесуалните представители на страните в писменото и устното производство пред СЕО – м. февруари 2009г.

Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания /2012/С 338/01 – Официален вестник на ЕС С-338/1 от 06.11.2012г. /преди Информационна бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции /2009/C 297/01 - Официален вестник на ЕС ОВ C 282 от 21.11.2009г./.


ІІІ. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
1. Предмет на запитването – чл. 267, § 1 ДФЕС /чл. 234, § 1 ДЕО, преди чл. 177/.

2. Органи, овластени да отправят ПВ – чл. 267, § 2 § 3 ДФЕС /чл. 234, § 2 и § 3 ДЕО/; преди и чл. 68, дял ІV ДЕО; преди и чл. 35, дял VІ, ДЕС.

3. Изисквания към формулиране на ПВ – Посочени са в Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания /2012/С 338/01 – Официален вестник на ЕС С-338/1 от 06.11.2012г. /преди Информационна бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции /2009/C 297/01 - Официален вестник на ЕС ОВ C 282 от 21.11.2009г./.

ІV. ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

1. В обхвата на компетентност на СЕС – Чл. 267, § 1 ДФЕС /Чл. 234, § 1 ДЕО/ - общностна норма, право на ЕС, а не национално право:
1.1. Договори, протоколи към договорите – актове на първичното право, само тълкуване, защото договорите изразяват волята на държавите и страните, съдилищата не могат да оспорват тази воля.

1.2. Актове на всички институции, органи, служби и агенции на ЕС – актове на вторичното право /регламенти, директиви/, валидност и тълкуване. Споразуменията, сключени от Съвета, Общото споразумение за митата и търговията, тарифните протоколи.

1.3. Учредителни актове на органите, създадени с акт на Съвета – тълкуване и валидност.

1.4. Вътрешноправни разпоредбисамо тези, които включват норми от правото на ЕС, въпреки, че спорът по същество не изисква прилагането на правото на ЕС – Дела от 1984г. до 1990г.

1.5. Международно правокогато правото на ЕС ясно препраща към него.
2. Извън обхвата на компетентност на СЕС

2.1. Договорите, сключени между държави-членки извън ЕС.

2.2. Договори между частни лица, в които институциите на ЕС не са взели участие в сключването им.

2.3. Националното право.

V. ОРГАНИ, ОВЛАСТЕНИ ДА ОТПРАВЯТ ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ /ВЪПРОСИ/
1. Съд или правораздавателен орган – чл. 267, § 2 и § 3 ДФЕС /чл. 234, § 2 и § 3 ДЕО/.

1.1. В първичното право на ЕС няма легално определение за понятията „съд или правораздавателен оргган” и „национална юрисдикция”. Тълкуването на тези понятия е направено от СЕС в множество съдебни решения и определения. Прието е, че органът, отправил ПВ, не е необходимо да обяснява и доказва съществуването си, а СЕС сам проверява неговия статус. Първоначално СЕС е разглеждал почти всяко преюдициално запитване.

Дело С-100/89, обединено с дело С-101/89, Kaefer et Procacci/France - Има ли качеството на юрисдикция на държава-членка Административният съд на гр. Папеете, о.Таити и дали СЕО е компетентен да се произнесе по негово запитване за тълкуване на Решение 86/283 на Съвета относно асоциирането на отвъдморските територии към Общността; положителен отговор. Въпреки аргументите на генералния адвокат по това дело, СЕО приема, че след като правораздавателен орган на френска колониална територия е френски съд, то Административният съд на Папет е правораздавателен орган на държава-членка на Общността.

Дело С-260/90, Leplаt – подобни са мотивите в решението по посоченото дело за Помирителния съд в Папет.

Дело С-355/89, Department of Health and Social Security /Isle of Man/ v. Barr and Montrose Holding – пред СЕО е направено запитване дали съдебните органи на о. Ман /о. Ман не е част от Великобритания, но тя отговаря за неговата отбрана и международни отношения/ могат да отправят преюдициални въпроси пред СЕО. Съгласно чл. 299, ал. 6, б. „с” от ДЕО и Протокол № 3 към Договора за присъединяване от 1972г., определени разпоредби от правото на Общността намират приложение и на о. Ман. Независимо, че Deputy High Baliff’s Court на остров Ман не е част от правосъдната система на Обединеното Кралство, СЕО се произнася, че има право да повдига преюдициални въпроси, тъй като действа на територия, на която европейското право се прилага, макар и частично.

Дело С-110-147/98, Gabalfrisa /Испания/ - оспорено е качеството на запитващия орган /административен орган, налагащ административна санкция/; СЕО е приел, че няма право да отправя ПВ. В решението е прието, че испанските икономически и административни трибунали имат юрисдикция да отправят преюдициални запитвания, тъй като упражняват контрол за законосъобразност на административните /напр. данъчните/ актове.

Дело С-337/95, Parfums Christian Dior/ Evora – в решението по това дело СЕО е приел, че е допустимо преюдициално запитване, отправено от Международния съд на Бенелюкс, независимо, че не е от национален съд на отделна държава – членка, тъй като основната задача на Съда на Бенелюкс е да осигурява еднообразното прилагане на правните норми, общи за Белгия, Холандия и Люксембург.

Арбитражните съдилища – няма принципно решение на СЕС по въпроса дали арбитражът попада или не в приложното поле на производството за преюдициално заключение. Отговорът във всеки конкретен случай зависи от характера на арбитража. Могат да задават ПВ тези арбитражи, които са постоянни, създадени са със закон /учредени в рамките на закона/, решението им ще има за страните сила на пресъдено нещо и при наличие на екзекватура ще подлежи на изпълнение.

През 1965г. във връзка със спорове, свързани със социално осигуряване пред арбитражен съд, са постановени множество решения на СЕО. Напр. решение по дело 61/65, Vaassen Gobbels/Direction du Beambtenfonds voor het Mijnbedrijff е постановено по преюдициално запитване на арбитражен съд. СЕО е приел, че арбитражният съд има право да повдигне преюдициален въпрос, тъй като е създаден със закон и е задължителен арбитраж. Холандският социално-осигурителен арбитражен орган, който е отправил преюдициално запитване, е правораздавателен орган с оглед целите на чл. 177 /сега чл. 234/ от ДЕО, въпреки че холандското право не го признава за такъв. Според СЕО холандският арбитраж е правораздавателен орган по смисъла на чл. 234, защото неговите членове са назначени, процедурните му правила – одобрение от съответния министър и той е оправомощен да решава определена категория спорове, по които страните предварително са се съгласили да се подчиняват на неговата юрисдикция.



През 1982г. СЕО се обявява за некомпетентен да разгледа ПВ на арбитраж, защото арбитражът е търговски, договорен, а не е създаден със закон и страните не са предвидили възможност за намеса на публичната власт - Дело 102/81, Nordsee. В болшинството от решенията на СЕО – задължителният арбитраж, арбитраж, създаден със закон може да отправя ПВ; частният арбитраж, арбитражът по договореност не може да отправя ПВ. Към настоящия момент в практиката на СЕС се забелязват тенденции към промяна.
1.2. Критериите, които СЕС преценява :

- органът да е създаден със закон, по силата на правна норма;

- да бъде постоянно действащ;

- решенията на органа да имат задължителна сила; задължителна юрисдикция;

- задължително да се провежда състезателно производство;

- органът да прилага правни норми;

- органът да бъде независим;

- преюдициалното запитване да е отправено по висящ спор;

- органът да постановява решения с правораздавателен характер.
Първите пет критерия са посочени в решение по дело 61/65, Vaassen Gobbels/Direction du Beambtenfonds voor het Mijnbedrijff. Критерият независимост на органа е добавен с решението по дело 14/86, Pretore di Salo v. Persons Unknown. В него СЕО разглежда преюдициалния въпрос на италиански претор, който осъществява едновременно функциите на публичен обвинител и на разследващ съдия. Фактът, че правораздавателен орган, който упражнява съдебни функции, изпълнява и функции с несъдебен характер, не означава, че той не може да бъде разглеждан като съд или правораздавателен орган по смисъла на чл. 234 от ДЕО /сега чл. 267 ДФЕС/. Последните два критерия са установени в други последващи решения на СЕО.

В някои от решенията си СЕС посочва, че не всички от тези изисквания са необходими.


Органът трябва да действа като юрисдикция – функционално изискване. Когато органът действа в две различни качества, той може да отправя запитвания само когато упражнява съдебни правомощия. Примери: италианските търговски съдилища и вписването на търговски дружества; германските първоинстанционни съдилища и поземленият регистър; дело 14/86, Pretore di Salo v. Persons Unknown.

В по-новата си практика СЕС не подчинява допустимостта на преюдициалното запитване на двустранния характер на производството. Решаващо значение е спорният характер – дори производството да е едностранно, ако е възникнал спор, или по жалба срещу отказ преюдициалното запитване може да е допустимо. Дело С-111/94, Job Center Coop. Arl. – правораздавателен орган няма право да отправя запитване за преюдициално заключение, ако упражнява по-скоро административни, отколкото съдебни функции. Искането за преюдициално заключение, отправено от италиански съд в охранително производство по вписване на юридическо лице, е прието за недопустимо поради това, че италианският съд не упражнява правораздавателна дейност в производството по вписване. След постановен отказ и подадена жалба апелативният съд отправя преюдициален въпрос, на който е отговорено от СЕО с решение по дело С-55/96, Job Center Coop. Arl.



Дело С-178/99, Salzmannпреюдициалното запитване, отправено от австрийски съд в производство по вписване в поземлен регистър, също е прието за недопустимо. Изпратеният от австрийския съд, разглеждащ жалбата, преюдициален въпрос е допуснат от СЕО по дело С-300/01, Salzmann.

Преюдициално запитване в обезпечително производство

В практиката на СЕС са постановени решения, в които съдът приема за допустими преюдициални въпроси, отправени в обезпечително производство:



Дело 107/76, Hoffman-La Roche – производството пред националния съд се доближава до производството по обезпечение на бъдещ иск по българското гражданско процесуално право.

Дело 338/85, Fratelli Pardini – производството пред националния съд, отправил ПВ, е подобно на обезпечителното производство по българското гражданско процесуално право. Особеното по това дело е, че националният съд е отправил преюдициален въпрос и в същото време е наложил обезпечителната мярка, като единственият предмет на делото пред националния съд е допускане на обезпечението. В решението си СЕО изразява разбирането, че по принцип преюдициални запитвания по приключили дела са недопустими, но допуска преюдициалния въпрос с мотиви, че обезпечителната мярка може да бъде преразгледана в рамките на двустранно производство.

Дело С-176/96, Lehtonen and Castors Braine.


Преюдициални запитвания, отправени от административни органи

Практиката на СЕС /преди СЕО/ във връзка с процесуалните предпоставки за допустимост на преюдициалните въпроси, отправени от административни органи, е казуистична, непоследователна и понякога недостатъчно ясна. Когато СЕС преценява качеството на юрисдикция за административен орган, обикновено прилага два критерия: независимост и дали административният орган решава правен спор.



Дело С-24/92, Corbiau – СЕО отхвърля искането за преюдициално заключение на директор на данъчна служба в Люксембург на основание, че той не е достатъчно независим, за да придобие статут на правораздавателен орган по смисъла на чл. 234 ДЕО /сега чл. 267 ДФЕС/.

В по-новата си практика СЕО /сега СЕС/ се отклонява от класическото разбиране националната юрисдикция да осъществява независима правораздавателна дейност. Например, по дело С-54/96, Dorsch Consult, преюдициалното запитване на федералната комисия за надзор върху възлагането на обществените поръчки, е обявено за допустимо, тъй като тази федерална комисия изпълнява правомощията си по независим начин и на своя отговорност, независимо, че е включена в структурата на федералната картелна служба, намираща се под контрола на министъра на икономиката. От значение е редът за освобождаване на членовете на федералната комисия, който е еднакъв с разпоредбите за освобождаване на магистратите.



Дело 246/80, Broekmeulen – въз основа на посочените критерии СЕО признава за юрисдикция по смисъла на разпоредбите относно преюдициалното запитване една комисия по жалбите, действаща в сътрудничество с публичната власт, чиито решения, постановени в резултат на състезателно производство, се считат окончателни.

Дело 138/80, Borker – не е юрисдикция по смисъла на разпоредбите относно преюдициалното запитване Съветът на Парижката адвокатска колегия при упражняване на правомощия, които не се изразяват в правораздавателен акт. Заведено е дело пред Conseil de l’Ordre des Avocats a la Cour de Paris във връзка със спор между член на адвокатската колегия в Париж и съд на друга държава-членка /германски съд е отказал на господин Borker, който е член на Парижка адвокатска колегиая, да представлява конкретна страна по дело в Германия; господин Borker моли Съвета на Парижката адвокатска колегия да приеме декларация във връзка с условията за упражняване на адвокатска професия/. СЕО не е допуснал искането за преюдициално заключение с мотиви, че този спор не е от компетентност на Парижката адвокатска колегия.

Дело 318/85, Greis Unterweger - Не е юрисдикция в този смисъл една комисия, чиято задача е не да решава спорове, а да дава становища в рамките на едно административно производство.

През м. май 2005г. – въпрос от Националната комисия за защита на конкуренцията /Гърция/ относно свободно движение на медицински стоки. В някои държави-членки цените на лекарствата се определят от съответните държави-членки. Различни цени на лекарство с производител „GLAXO” – в Гърция 3 евро, във Великобритания 10 евро. Всички количества на това лекарство в Гърция са обект на износ и „GLAXO” зпочва да продава направо във Великобритания. Според Националната комисия за защита на конкуренцията поведението на „GLAXO” е в нарушение на правото на свободно движение на стоки. Молбата за ПВ е отхвърлена от СЕО, защото Националната комисия не е правораздавателен орган.
Преюдициални запитвания, отправени от прокурори, следователи, дознатели

Дело 65/79, Chatain – СЕО разглежда преюдициалния въпрос, отправен от juge d’instruction, като приема, че juge d’instruction извършва и действия, присъщи само на съда, напр. решава дали са събрани достатъчно доказателства за предаване на делото на съд или прекратява производството.

Преюдициални запитвания, отправени от съдебни изпълнители, синдици, ликвидатори

Дело С-428/93, Monin Automobiles и Дело С-378/93,La Pyramide – преюдициалните въпроси по двете дела са отправени от juge – commisaire, който във Франция се назначава по дела по несъстоятелност и ликвидация. Част от правомощията му са да се произнася при спор между страните по размера на вземанията към дружеството в несъстоятелност или ликвидация. СЕО не се произнася дали juge – commisaire отговаря на критериите за национална юрисдикция по смисъла на чл. 234, § 2 и § 3 ДЕО /сега чл. 267, § 2 и § 3 ДФЕС/, но не разглежда преюдициалните въпроси поради липса на връзка между преюдициалните въпроси и предмета на делата.
2. Факултативен и задължителен характер на запитването за тълкуване
2.1. Факултативен характер /може, има право/ – чл. 267, § 2 ДФЕС /чл. 234, § 2 ДЕО/, чл. 150 ДЕОАЕ; чл. 629, ал. 1 ГПК:

- всеки съд или правораздавателен орган на държава-членка, сезиран да се произнесе с решение с правораздавателен характер;

- неговото решение подлежи на обжалване;

- когато пред националния съд е поставен въпрос на общностното право;

- според националния съд е необходим отговор на този въпрос с оглед разрешаването на спора, с който е сезиран.
Националните юрисдикции, чиито решения подлежат на обжалване според националното право, имат свободата на преценка за отправяне на ПВ – могат служебно да се обърнат към СЕС, по искане на страните или да не се съобразят с искането на страните.

Дело 93/78, Mattbeus – тази свобода не може да бъде ограничена от споразумение между страните, целящо да принуди съдията да отправи преюдициално запитване.

Дела С-332/92, С-333/92 и С-335/92 /обединени/, Eurico Italia and Others – „единствено националните съдилища, отговорни за решаването на конкретно дело, имат правото на преценка дали да отправят запитване пред СЕО и по какъв въпрос”. Националните съдилища са свободни да подадат молба винаги, когато преценят, че това е необходимо за решаване на образуваното при тях дело.

Дела 98, 162, 258/85 /обединени/, Bertini v. Regione Lazio - италиански съд е направил преюдициално запитване дали правото на Общността изисква приемът на студенти в италианските медицински училища да бъде точно определен. Италианското правителство и Комисията на ЕО молят СЕО да отхвърли запитването като недопустимо на основание, че отговорът на въпроса не е необходим за решаването на спора пред италианския съд /незаконосъобразно уволнение на хирурзи от италианските здравни служби/. СЕО разглежда молбата, като приема, че преценката на националния съдия относно необходимостта за постановяване на преюдициално заключение трябва да бъде уважавана, дори и когато е трудно да се схване точно по какъв начин отговорът на запитването ще повлияе върху вземането на решение от националния съд.

2.2. Задължителен характер /длъжен/ – чл. 267, § 3 ДФЕС /чл. 234, § 3 ДЕО/; чл. 629, ал. 3 ГПК:

- когато няма възможност за обжалване, решението не подлежи на атакуване по вътрешното право.



Изразът „съд или правораздавателен орган …, чиито решения в съответствие с националното право не подлежат на атакуване” не се ограничава само до съдилищата, чиито решения са винаги окончателни. Дело 6/61 Costa v. ENEL – СЕО приема, че задължение за отправяне на преюдициален въпрос съществува дори за миланския магистрат, пред който е заведено дело, тъй като неговото решение не подлежи на обжалване по италианското право поради ниския материален интерес, заявен от ищеца с исковата молба. Практическо приложение на решението на СЕС по това дело – правилото, установено с решението на СЕО, важи за всеки съд, по отношение на чието решение не се предвижда по-нататъшна съдебна защита, независимо дали е първоинстанционен, апелативен или Върховен съд.

Дело С-224/01, Köbler v Austria, § 34 и 35 – когато разрешаването на един спор налага тълкуването на Общностното право, съдът последна инстанция е всъщност последната инстанция, пред която засегнатото лице може да претендира правата, които са му предоставени от ПЕС. Поради това, за да предотврати непризнаването на лицата на права, произтичащи от ПЕС, по силата на § 3 на чл. 234 ДЕО /сега § 3 на чл. 267 ДФЕС/, последната инстанция е длъжна да сезира Съда.
Изключения от задължителния характер – чл. 629, ал. 3 ГПК:
а/ когато по друго дело вече се разглежда идентичен въпрос

Съединени дела 28 до 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie – по тези дела за първи път се разглежда въпросът дали задължението на националните съдилища по чл. 234, § 3 ДЕО има абсолютен характер. Tariefcommissie /датски административен съд, действащ като последна инстанция по данъчни дела/ отправя до СЕО преюдициален въпрос, който се оказва аналогичен на въпрос, поставен вече по друго дело /дело 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen/. Според СЕО „независимо, че третата алинея на чл. 177 безусловно изисква съдилища или трибунали на държава-членка, срещу чиито решения няма съдебно средство за защита по вътрешното право ... да отнасят до Съда всеки въпрос за тълкуване, повдигнат пред тях, авторитетността на тълкуване по чл. 177, вече дадено от Съда, може да лиши задължението от неговата цел и така да го изпразни от съдържание. Такъв е случаят особено, когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело”.

б/ когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд;

в/ когато правилното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът.

Дело 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health – Молбата за тълкуване на чл. 234, § 2 ДЕО е подадена от Италианския върховен касационен съд. СЕС е разяснил смисъла на разпоредбата на чл. 234 ДЕО /сега чл. 267 ДФЕС/, базирайки се на принципа на сътрудничество между националните съдилища и СЕС, гарантиращ надлежното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на ЕС във всички държави-членки. Според СЕС последната инстанция не е длъжна да сезира СЕС, когато:
- въпросът е ирелевантен;

-въпросът е идентичен с предишно преюдициално запитване по подобно дело, или има решение на СЕО /сега СЕС/ по подобен правен въпрос по питане, което не е обезателно идентично;

- надлежното приложение на ПЕО /сега ПЕС/ е толкова очевидно, че не оставя място за съмнение как трябва да се разреши въпроса. Прилагането на доктрината Аcte clair - при спазване на условия, определени от СЕО /СЕС/. Националният съдия трябва да:
1. прецени, че съдилищата в останалите ДЧ също смятат, че приложението на ПЕС е очевидно;

2. анализира специфичните характеристики на правото на ЕС;

3. сравни различните езикови версии;

4. анализира специфичната терминология на ПЕС и специфичното съдържание на правните концепции в ПЕС – не винаги специфичната терминология и правните понятия, използвани от ПЕС, имат същото значение в различните национални правни системи;

5. тълкува нормата в светлината на ПЕС като цяло.

Дело С-495/03, Intermodal Transports – делото се отнася до данъчно облагане на погрешно класифицирана стока; в това решение СЕС отново посочва трите критерия на CILFIT, но вече не набляга толкова на необходимостта да се тълкуват различните езикови версии, а само споменава, че трябва да се вземат предвид трудностите при тълкуването на ПЕО и рискът да има противоречащи си съдебни решения /§ 45/.

Дело 107/76, Hoffmann-La Roche v. Centrafarm и дело 35/82, Morson and Jhanjan – задължението на последната инстанция да отправи преюдициално запитване отпада, ако юрисдикцията приема решение в рамките на бърза процедура /напр. налагане на временни мерки/, при условие, че страните имат достъп до процедурата по същество. По принцип при тази процедура въпросът, разгледан временно по време на бързата процедура трябва да бъде разгледан отново и да има възможност за отправяне на ПВ.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница