Промяната на състоянието на субекта е част от резултата, а не само перцептивния образ

Възприятията, подобно на усещанията, са предназначени да свързват субекта с неговия свят непосредствено практически и извършват това чрез интегрираното изпълнение на 4-те сензо-перцептивни функции.

Съществуват чисти и комплексни възприятия. В конкретни се говори за аудио-визуално възприятие, за зрително-осезателно възприятие или по-рядко за слухово-осезателно възприятие.

Според насочеността на субекта към някой от четерите атрибута на човешкия свят обособяват се четири чисти типа възприятия: за форми, за дълбочина, за време, за движение.

В психологията възприятието се разглежда в единството на 2 свързани, но все пак самостоятелни аспекта възприятието като процес и възприятието като резултат на дейност, пораждаща цялостност на предмети и ситуации в преживяването.

Промяната на състоянието на субекта е част от резултата, а не само перцептивния образ.

Перцептивните актове се разглеждат като реални и виртуални смята се, че в ранните етапи на онтогенезата и при възприемане на принципно нови предмети перцептивните действия се извършват много разгърнато, колебливо, многократно и постепенно водят до формирането на перцптивни схеми. Всяка перцептивна схема съдържа в себе си знания за възприемания предмет и/или ситуация и маршрути на вниманието, които да идентифицират ключовите белези.

Според Найсър възприятието е не едномоментен, а разтеглен във времето процес, направляван от сензо-перцептивна схема, която в известна степен е вродена. Така възприятието е процес на взаимодействие м/у събитие или обект и схемата. Процесът е цикличен и в резултат от даден фрагмент на света се извлича все повече информация.

Схващането на възприятието като изследващ и цикличен процес, много добре се съгласува с едно ситуационистко разбиране на психиката, в което изходната структура е зададена още във възприятието. Може да се теърди, че ситуацията има циклична структура, идваща от възприятието.

За да се изъчава научно перцептивният образ, той следва да бъде „обективиран” посредством някаква методика на изследване. Най- често това се прави чрез рисуване, разпознаване м/у готови алтернативни и словесно описание на вътрешни описания.

Перцептивният образ интегрира в себе си действието на 3 групи фактори: свойства на обекта, условия на възприятието, свойства на субекта.

Процесите на възприятието заедно със свойствата на перцептивния образ се обясняват чрез различни теории за възприятието.

-Асоцианистки- възприятието се схваща като процес, зависим от миналия опит. Накратко възприятието = усещания + памет.

-Гещалтни- възприятието е автономен процес, който структуира сензорното поле по закони, произвеждащи цялостност на сетивната конфигурация. Така възниква перцептивната структура, състояща се от фигура и фон.

-Екологически- възприятието е автономен просец на търсене и откриване на информационни инварианти в стимулния поток чрез диференция на сетивността. Откриват се различни признаци, съответстващи на стимулни градиенти.

-Моторни- перцептивният образ се построява и актуализира чрез движения. Има 2 разновидности според двигателните сигнали, „строящи” образа: иневарционна и проприоцептивна.

-Интелектуалистки-сблицават възприятието с мисленето.

-Сиуационистки-възприятието е прототип на ситуационната структура на опита у човека и аст от животните.

-Дейности-образът на възприятието е производен от специфична познавателна дейност и се опира в/у образа на света и е неговата актуализирана част.

Перцептивно-геометричната илюзия е систематична деформация на дължини, размери и направления на компоненти в перцептивния образ спрямо съотвените им компоненти в дисталната стимулна конфигурация.

-Възприятието не е копие на усещанията от сетивните органи.

-Възприятието е независимо от мисленето.