Прощаването на славянката
(на руски: Прощание славянки)
https://www.youtube.com/watch?v=luSnOiYD-oE
https://www.youtube.com/watch?v=OulzMQ-kw90
е руски военен и патриотичен марш. Написан е в гр. Тамбов през 1912 г. от щабния тръбач Василий Агапкин на VII-ми запасен кавалерийски полк. Поводът е впечатлението от събитията през Балканската война.
Н а 5 октомври 1912 г. започва Балканската война между Османската империя и Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция, Черна гора).
Обявяването на войната предизвиква бурна реакция в цяла Русия.
Всички вестници са запълнени със сведения за хода на бойните действия, призиви и възвания към руската общественост за подкрепа на каузата на християните от Балканския полуостров. Много руски офицери, войници и медицински сестри от Москва, Санкт-Петербург, Тамбов и други градове се записват като доброволци. Отправят по Варшавската железопътна линия в помощ на балканските народи.
Тръбачът на VII-ми тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин, под влияние на общата еуфория композира марша, който посвещава на жените, изпращащи своите мъже, братя и синове на фронта.
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед на VII-ми запасен кавалерийски полк през 1912 г. Придобива огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност. В главната музикална тема е осъществена интонационна връзка с увертюрата от „Егмонт“ на Лудвиг ван Бетховени „Руско-сръбски марш“ на Пьотър Чайковски.
В до-минор са записани клавирът и оркестровката на марша. Издаден е със заглавие „Прощаването на славянката − най-новият марш за събитията на Балканите. Посвещава се на всички славянски жени. Съчинение на Агапкин“ от издателство „Цимерман“. След редакцията на С. Чернецки от 1945 г. до днес се издава в ми-бемол минор. Първият звуков запис е на грамофона плоча, издание на фирма „Екстрафон“, гр. Киев (1915).
Маршът получава световна известност и се изпълнява от военни оркестри в България, Германия, Австрия, Норвегия, Румъния, Франция, Швеция, Югославия и други страни.
Сподели с приятели: |