| СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
Думите, които се състоят само от един корен, се наричат прости.
Сложните думи се образуват при свързването на два или повече корена. Правописът на сложните думи (слято или полуслято) се определя от синтактичните отношения между изграждащите ги части.
Съставни думи се наричат устойчивите словосъчетания, които могат да се разглеждат като една лексикална единица: Атлантически океан, Тракийска низина, френско грозде. Частите на съставните думи и на свободните словосъчетания се пишат разделени една от друга.
1.1. Правопис на сложни съществителни имена
1.2. Правопис на сложни прилагателни имена
1.3. Правопис на наречия
1.4. Правопис на предлози
1.5. Правопис на частици
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Слято се пишат сложните съществителни имена с подчинителна връзка между съставните си части(съществуват някои изключения).
Полуслято се пишат сложните съществителни имена със съчинителна връзка между съставните си части.
Разделно се пишат съставните съществителни имена и свободните словосъчетания: старши лейтенант, Черно море, адамова ябълка, червена ябълка, старши научен сътрудник, заместник главен редактор и др.
|
|
|
Сложни съществителни с подчинителна връзка между съставните си части (главната част е съществително).
|
Сложни съществителни с подчинителна връзка между съставните си части (главната част не е съществително).
|
Сложни съществителни, образувани със съкратени съставки от чужд произход: авто-, био-, вице-, гео-, зоо-, инфра-, макро-, мини-, супер-, теле-, ултра-, фото- и др.
|
Съществителни нарицателни, образувани отлично име и приложение.
|
|
|
законопроект (проект за закон), тенискорт (корт за тенис), водоизточник (източник на вода), Стефановден (ден на Стефан), социалдемокрация (социална демокрация), стогодишнина (сто години)
|
корабостроител (строи кораби), бързоходец (който ходи бързо), дървосекач (сече дърва), губивреме (който ти губи времето)
|
авиопоща, аудиокасета, геополитика, екосистема, електроуред, инфраструктура, космофизика, контрареволюция, микроикономика, микроклимат, мотоклуб, проектопрограма, телеобектив, термоизолация, хиперинфлация
|
байганьовци, донжуан, донкихотовци, донкихотовщина
|
|
|
Сложни съществителни със съчинително отношение между изграждащите ги съставни части (те могат да се свързват в словосъчетания със съчинителния съюз [и]).
|
Сложни съществителни с подчинително отношение между първа главна част и приложение (първата част не се променя по число и не се членува).
|
Сложни съществителни с подчинително отношение между главна част и две подчинени части.
|
Сложни съществителни с първа част буква, название на буква или цифра.
|
Словосъчетания от две сложни съществителни с еднаква втора част.
|
Фразеологизирани сравнения от две съществителни.
|
|
|
внос-износ (и внос, и износ), Жан-Пиер, експерт-счетоводител (и експерт, и счетоводител), лозаро-винарство, касиер-домакин, покупко-продажба, пренос-превоз
|
асистент-режисъор (асистент-режисъорът, *асистентът-режисьор1), кандидат-студент, министър-председател, премиер-министър, съдия- изпълнител, член-кореспондент
|
кино-видеоклуб, авто-мотоспорт
|
алфа-лъчи, к-думи, 50-годишнина
|
електро- и водоснабдяване, помошник- и заместник-ректорите
|
ден-година, очи-череши, снага-топола
|
|
|
Словосъчетания от съществителни с подчинително отношение между втора главна част и приложение (първата част се променя по число и се членува).
|
Прибавена трета съставна част към сложни съществителни, които се пишат полуслято.
|
Съществителни с първа част съставно числително име.
|
|
|
къща музей (къщата музей), поет герой (поетът герой), вълчица майка (вълчицата майка), изложба базар (изложбата базар), майстор зидар (майсторът зидар)
|
заместник министър-председател
|
двадесет и първия ден, хиляда и триста годишнина
|
|
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА
Слято се пишат сложните прилагателни имена с подчинителна връзка между съставните си части.
Полуслято се пишат сложните прилагателни имена със съчинителна връзка между съставните си части.
|
|
|
Сложни прилагателни с подчинителна връзка между съставните си части, които се схващат като едно смислово цяло (изразяват един признак).
|
Сложни прилагателни, образувани от сложни съществителни с подчинителна връзка, които се пишат слято или полуслято.
|
Сложни прилагателни, образувани от имена на лица с наставката -ски за качествена характеристика.
|
Сложни прилагателни, образувани от съставни собствени имена.
|
|
|
аленочервен, светлосин, световноизвестен, външнополитически (външна политика), източноправославен (източноправославие), съдебномедицински (съдебна медицина), научноизследователски (научно изследване), слаборазвит (развит слабо), дългоочакван (очакван дълго), първокласен (първа класа), еднозначен (еднозначение)
|
корабостроителен (корабостроене), електромагнитен (електромагнит), риболовен (риболов), кандидатстудентски (кандидат-студент), генералмайорски (генерал-майор)
|
елинпелиновски, иванвазовски, йорданйовковска, пенчославейковски, кралимарковски
|
черноморски (Черно море), старозагорски (Стара Загора), тихоокеански (Тихи океан)
|
|
|
Сложни прилагателни със съчинителна връзка между съставните си части (между тях може да се вмъкне съюзът [и]).
|
Фразеологизирани сложни прилагателни, образувани от повторени основи или от основи с близко или противоположно значение.
|
Сложни прилагателни, образувани от сложни съществителни със съчинителна връзка, които се пишат полуслято.
|
Сложни притежателни прилагателни, образувани от имена на лица с наставките -ов, -ев.
|
Сложни прилагателни с първа част буква или цифра.
|
|
|
английско-български (и английски, и български), горчиво-сладък (и горчив, и сладък), морално-етичен, електронно-йонен, жълто-зелен, синьо-зелен, композиционно-стилистичен, културно-исторически, идейно-естетичен
|
важен-важен, мазен-мазен, сам-самичък, гол-голеничък, стар-престарял, скрито-по-крито, чул-недочул, пиян-за-лян, врял-кипял
|
физико-химичен (физико-химия), вносно-износен (внос-износ), австро-унгарски (Австро-Унгария)
|
Елин-Пелиновия, Иван-Вазовата, Йордан-Йовковите, Пенчо-Славейковият, Отец-Паисиевата
|
3-годишен, г-образен, 6-тонен
|
|
ПРАВОПИС НА НАРЕЧИЯ
Слято се пишат наречията, образувани от предлог и дума (наречие или съществително).
Полуслято се пишат наречията с повторени съставни части.
|
|
Слято писане
|
Наречия, образувани от предлог и дума (наречие или съществително), когато образуват смислова цялост. Използваното съществително не може да се променя граматически или няма собствено ударение.
|
|
догоре, надалеч, наляво, поотделно, наглед, навръх, наум, отначало, понякога, докрай, надвечер, презглава
|
|
|
Наречия, образувани от повторени, противоположни или близки по значение съставни части.
|
Наречия, образувани с частиците еди-, току-, -годе.
|
|
|
бързо-бързо, насам-натам, тук-там, полека-лека, едно-друго, навън-навътре
|
еди-къде, току-виж, току-що, що-годе
|
|
|
Съчетание от предлог и наречие или предлог и съществително, което не образува смислова цялост. В тези случаи съществителното може да се променя граматически, а наречието произхожда от прилагателно.
|
Фразеологични словосъчетания, които посочват точни граници.
|
|
|
(идва) от среща (та), (носи го) под ръка (та си), (стоя) на тъмно (място), (стоя) до късно (сутринта)
|
от време на време, от край до край, от начало до край, от ляво на дясно, от горе до долу, от тук до там
|
|
ПРАВОПИС НА ПРЕДЛОЗИ
Слято се пишат предлози, образувани от предлог и друга дума.
|
|
Слято писане
|
Сложни предлози, образувани от предлог и дума (предлог, наречие, съществително), когато образуват смислова цялост.
|
|
вдън, открай, вместо, оттатък, откъм, покрай, измежду, иззад, докъм, извън, отвъд, отсам
|
|
Раздел-
но
писане
|
Предложни изрази, които са устойчиви словосъчетания.
|
|
благодарение на, по случай, въз основа на, вследствие на
|
|
ПРАВОПИС НА ЧАСТИЦИ
Винаги слято се пишат словообразувателните частици ни-, ня-/не-, вся/ все-, -то (никой, някой, нещо, всякой, всеки, което).
Винаги отделно се пишат възвратните частици се и си, въпросителните частици ли, нали, дали и частиците по и най, които не се употребяват с прилагателно или наречия (по човек от тебе, харесвам по на север, най обичам да чета).
|
|
Слято писане на частицата 'не'
|
|
Частицата 'не' има словообразуваща функция.
|
С причастия, когато са употребени като определения.
|
|
|
нелеп, нещастен, неточен, недовиждам, недочувам, неведнъж, немного, невинаги, недотам
|
ненаписаната книга, несвикналият с трудностите студент, неразбралите опита ученици, неоткритите земи
|
|
Разделно писане на частицата 'не'
|
|
Винаги е отделно от глаголите.
|
Винаги е отделно от причастията, образуващи глаголна форма, и от деепричастията.
|
Пише се отделно, ако логическото ударението пада върху частицата.
|
|
|
не чете, не е идвал, не чува, не беше казал
|
не можейки, не желаейки, не виждайки, не знаейки, не е написана, не е свикнал, не са разбрали, не са открити
|
не веднъж, не много, не винаги, не дотам, не истина, не добър
|
|
Сподели с приятели: |
