Против либерализма

Ние сме за активна идеологическа борба, тъй като тя представлява оръжието, с помощта на което се постига вътрешното сплотяване на партията и другите революционни организации, което осигурява тяхната боеспособност. Всеки комунист, всеки революционер трябва да се ползва от това оръжие.

А либерализмът отхвърля идеологическата борба и стои на позициите па безпринципния мир. Това поражда гнил, еснафски стил на работа, който довежда отделни звена и отделни членове на партията и на другите революционни организации до политическо загниване.

Либерализмът се проявява в различни форми:

1.Известно е, че някой постъпва неправилно, но само защото ти е познат, земляк, съученик, интимен приятел, любим човек, стар съслужител или подчинен, ти не водиш с него принципиална борба, а му позволяваш да действва и за в бъдеще в същия дух само за да запазиш спокойствието и дружбата; или пък леко го посмъмриш, но не разрешаваш въпроса докрай, само за да бъде всичко тихо и гладко. В резултат се нанася вреда и на целия колектив, и на даденото лице.

2.Ти си позволяваш безотговорна критика зад гърба, но не поставяш решително въпросите пред организацията; не говориш в лицето, а разправяш зад гърба; на събрания мълчиш, а след събранията се занимаваш с бръщолевене. В твоето съзнание вместо принципите на колективизма цари либералната разпуснатост.

3.Ако въпросът не се касае лично до тебе, ти се стараеш да се държиш от него колкото се може по-далеч; знаейки предварително, че хората не са прави, ти считаш за благоразумно да говориш по-малко: мъдрецът, казваш, страни от злото, само за да не би сам да сгреши.

4.Ти не се подчиняваш на указанията и своето лично мнение поставяш над всичко; искаш организацията да се грижи за тебе, но не желаеш да признаваш дисциплината на организацията.

5.Ти не водиш борба против неправилните възгледи, не ги оспорваш в интерес на сплотеността, в интерес на движението напред, на уреждането на работата, а се занимаваш с лични нападки, интриги, с разчистване на лични сметки, стремиш се да си отмъщаваш.

6.Ти чуваш погрешни съждения, но не влизаш в спор; нещо повече, дори и за контрареволюционни разговори не съобщаваш, а се отнасяш към тях равнодушно като че нищо не се е случило.

7.Ти не водиш пропаганда и агитация сред масите, не действаш, не се запознаваш с положението, не разпитваш, не вземаш присърце насъщните интереси на населението, към всичко се отнасяш равнодушно. Ти забравяш, че си член на комунистическата партия и се смъкваш до равнището на обикновения еснаф.

8.Виждайки постъпки, нанасящи вреда на интересите на масите, ти не се възмущаваш от тях, не убеждаваш, не пресичаш, не водиш разяснителна работа, а ги търпиш, гледаш на тях през пръсти.

9.Ти се отнасяш към работата несериозно, работиш без определен план, без определена насока, работиш недобросъвестно, не си даваш много зор, ден да мине – друг да дойде.

10.Считайки се за заслужил революционер, ти се кичиш със своя стаж, но с големите работи не се справяш, а от малките страниш, не запретваш ръкави, към просветата се отнасяш немарливо.

11.Като извършиш грешка и след като вече си я разбрал, ти все пак не искаш да я изправиш и по такъв начин проявяваш либерализъм по отношение на самия себе ск.

Могат да се изброят още редица примери, но изброените единадесет са главните.

Всичко това са прояви на либерализма.

В колектив от революционери либерализмът е крайно вреден; той е своего рода разяждащо начало, което предизвиква разпадане на единството, отслабване на спойката, пасивност в работата, идейна безпътица. Либерализмът довежда до това, че в редовете на революционерите не се чувства здрава организация и дисциплина, изгубва се възможността последователно и докрай да се провежда политическата линия, и партийната организация се откъсва от масите, които тя ръководи. Това е особено вредна тенденция.

Източниците на либерализма се крият в користната, егоистична природа на дребната буржоазия, която поставя на пръв план личните интереси, а интересите на революцията измества на втори план. Оттук именно се ражда либерализмът в идеологията, в политиката и в организационните въпроси.

Либералите разглеждат положенията на марксизма като абстрактни догми. Те са за марксизма, но нямат намерение да го осъществят на практика или пък нямат намерение да го осъществят напълно; те не възнамеряват да заменят своя либерализъм с марксизма. Те са запасени и с марксизъм, и с либерализъм: на думи са марксисти, а на дело – либерали. За хората – марксизма, а за тях либерализма. В техния багаж се среща и едното, и другото, за всеки има свое употребление. Така са устроени мозъците на някои хора.

Либерализмът е една от проявите на опортюнизма; той коренно противоречи на марксизма. Либерализмът – това е пасивност; той обективно подпомага врага. Затова нашите врагове ще бъдат доволни, ако в нашата среда се запази либерализмът. Такава е природата на либерализма и в редовете на революционерите той не трябва да има място.

Проникнати от активния дух на марксизма, ние трябва да преодолеем либерализма с неговата пасивност. Комунистът трябва да бъде искрен, предан и активен, интересите на революцията трябва да бъдат за него по-скъпи от живота му, той трябва да подчини личните си интереси на интересите на революцията; всякога и навсякъде той трябва да отстоява правилните принципи, да води неуморна борба против всякакви неправилни възгледи и постъпки, и c това да укрепва колективността в живота на партията и връзката на партията с масите; той трябва да се грижи за интересите на партията и на масите повече, отколкото за интересите на отделната личност, да се грижи за другите повече, отколкото за себе си. Само такъв човек е достоен да се нарече комунист.