Протофилософските принципи в зороастризма

Факултет по класически и нови филологии

Курсова работа

по

Философските системи на Индия

Тема:

Протофилософските принципи в зороастризма:

разбирането за връзката между човека и света

Изготвил: Георги Петров Проверил: Доц. Иван Камбуров

Специалност: ИИКО

Магистърска програма

Фак. # 78258-М

Дата: 20.07.2011 г.

„Никога не се отричай от трите най-важни добродетели: добрите мисли, добрите думи и добрите дела!”

Зороастър


Докато хиндуизмът предполага вяра в множество божества, а будизмът редуцира броят им почти до нула, в древен Иран възниква една съвсем различна идея за естеството на Бога и заобикалящия ни свят. Пророкът Зороастър, живял в периода между XVIII и VI век пр. н. е., за пръв път започва да проповядва вяра в съществуването само на един Бог и така поставя началото на монотеизма като религиозна концепция в древна Персия. Според неговата религия – зороастризма, хората трябва да направят избор между Ахура Мазда - въплъщение на мъдростта и сътворението, или неговия зъл антипод Ангра Майню, олицетворяващ гнева и разрушението. Основната идея на тази религия е, че хората съществуват не за да се прекланят пред бога или за да се стремят към достигане на нирвана чрез медитация, а за да вземат участие във вечната борба между доброто и злото. Всеки човек има право да избере кой път да последва, но от неговия избор зависи не само собствената му участ, но и съдбата на целия човешки род. Според учението на Зороастър човек трябва да остане на страната на Ахура Мазда, въпреки изкушенията на Ангра Майню, и винаги да се стреми да постъпва разумно, като по този начин злото постепенно ще изчезне от лицето на земята. Така човек се превръща в помощник на бога в борбата му срещу силите на мрака и допринася за създаването на един по-добър свят, което е основната цел в живота на зороастрийците. Последователите на зороастризма не вярват в прераждането - моментът на смъртта е и момент на истината, когато изборът, направен от човек приживе, ще определи неговото битие в задгробния живот. Тези, избрали пътя на доброто, ще бъдат въведени в Гаронамана (Домът на песнопението), наричан още Вахищ (Най-доброто място, т.е. зороастрийския еквивалент на рая), а онези, последвали Ангра Майню, ще попаднат в Друджонмана (Домът на лъжата и хаоса), наричан още Душокх (Най-лошото място, т.е. зороастрийския ад). А душите на онези, чиито добри и лоши мисли, слова и деяния са поравно, попадат в т. нар. Мисвана Гатаи (Място на смесените) или Нана (другото място), където няма нито щастие, нито болка. Така според учението на Зороастър, животът е разгледан като подготовка за смъртта - вярване, превърнало се в основен принцип на много съвременни монотеистични религии като юдаизма, християнството и исляма.

Ахура Мазда

От Ахура Мазда произлизат т.нар. Амеша Спенти (безсмъртни светии), с чиято помощ той твори, благодарение на творческия си ипостас Спента Майню (свят дух). Избрал между две възможности за света – да бъде съществуващ или несъществуващ, той сътворил всичко, чрез своята Воху Мана (добра мисъл). Чрез Спента Майню Ахура Мазда се разкрива като творец на материалния свят и човека, а негов апостат в тази му същност се явява самият Ангра Майню. Като цяло Амеша Спентите са духовни същества, излъчени пряко от Ахура Мазда, без да може да съществуват отделно от него. Тяхната функция е да съдействат на мъдрия Бог в сътворението и да запазят създаденото в неговата първоначална форма. Амеша Спентите са единни в своята мисъл, слово и деяние и всичко, сътворено от Ахура Мазда с тяхна помощ, е истинно. Те са шест на брой:

• 
  Воху Мана (добра мисъл) - съзидателното добро, с което е сътворено всичко. Според някои митологични версии Воху Мана създава и пази първосътворения бик;
  
• 
  Аша Вахища (най-добрата правда), олицетворяваща истината и справедливостта, както и универсалния ред. С Аша Вахища е създаден огънят и той живее във всеки огън, като го покровителства;
  
• 
  Хшатра Вайрия (желана власт) - царството на волята на мъдрия Бог. С него е създадена „металната” небесна твърд, която е като щит върху земята и той живее във всичко метално;
  
• 
  Спента Армаити (свята отдаденост) покровителства земята, майчинството и всяко плодородие;
  
• 
  Хаурватат (съвършенство, цялостност) съдейства при създаването на водата и я покровителства;
  
• 
  Амертат (безсмъртие) участва в създаването на първото растение и е неговият покровител.
  

Освен шестте Амеша Спенти в помощ на Ахура Мазда в борбата му срещу злото са и т. нар. Язата (достойни за почитане). Този епитет се отнася както за самия мъдър Бог и безсмъртните светии, така и за други добри божества, почитани преди установяването на зороастризма, като Митра (договор, вярност на договора), Сраоша (послушание, уважение), Апам-Напат (син на водите), Айриаман (дружба), Атар (вечния огън) Аши (съдба), Геуеш Урван (душата на бика), Кхварена (слава), Тиштрия (звездата Сириус), Рашну (божество на съда над душата), Ваю (божество на ветровете), Чиштра (божество на интуитивното религиозно познание), Ардвисура Анахита (покровителка на водата) и др. Според зороастрийските теологични възгледи Язатите могат да бъдат разглеждани като качества или съвършенства на Ахура Мазда. Те са призовани към живот от него и от Амеша Спентите и не могат да съществуват отделно, като основната им цел е да съдействат на съзидателното добро до пълното унищожение на злото.

Зороастър определя Ахура Мазда като всевиждащ, но не и като всемогъщ Бог, като въпреки това, предрича, че в крайна сметка той ще надделее над злото. Той се стреми към унищожението на Ангра Майню и създаването на вселена, ръководена изцяло от доброто. Ахура Мазда не може да осъществи това без помощта на хората, в лицето на които търси да създаде един вид духовна армия, която да не се поддава на злото, а да му се противопоставя със всяко свое действие. Това е заложено и в основната доктрина на зороастризма, т.нар. Фрашокерети, която гласи че вселената поначало е създадена за добро, но впоследствие е покварена от злото; доброто окончателно ще надделее над злото; светът ще възстанови първоначалния си положителен облик, а спасението зависи изцяло от човека и от неговите мисли, думи и дела, като никое божествено създание не бива да се намесва, когато човекът решава как да постъпи в дадения момент. Последното е заложено в символиката на т.н. фарвахар - емблемата на зороастрийската религия, представяща Ахура Мазда в средата на крилат диск, чийто три реда пера олицетворяват добрите мисли, добрите думи и добрите дела - действията, чрез които човек се противопоставя на злото и се приближава до бога. Долната част на фарвахара също е съставена от три реда пера, които обаче сочат надолу - към преизподнята, и олицетворяват лошите мисли, лошите думи и лошите дела, които водят човек към ада. Кръгът в средата олицетворява вечният кръговрат във вселената, а този в ръката на Ахура Мазда - обвързването на човека с Бог и неговото обещание, че ще остане завинаги на страната на доброто. Така този символ ежедневно напомня на последователите на зороастризма основните принципи в тяхната религия.

Ангра Майню

Борбата между двамата за съдбата на човека и света започва още от самото сътворение, защото веднага, щом бива окончателно завършен, материалният свят става достъпен за действията на злото. Митологията говори за един първочовек, един първобик, един первоогън, една небесна твърд, една първоначална земя, вода и растение. Ангра Майню убива първосътворения човек и първосътворения бик (въпреки че от семето им се раждат множество хора и много полезни за хората животни), съвършенството на първия огън накърнява с дим, руши небесната твърд, превръща части от земята в пустиня, повечето вода прави солена, а растението изсушава. Ангра Майню извършва тези злодеяния с помощта на даевите (ср. пер. ез. диви) – демони, търсещи всевъзможни начини да навредят на човека и да създадат хаос и безредици на земята. В гатите те са описани от Зороастър като лъжливи богове, най-вероятно с цел да се подчертае необходимостта от вяра в един-единствен Бог и да се загърбят старите политеистически култове. Пророкът ги определя като същества, неспособни да разграничат арта от дорудж, и затова са в състояние на постоянна заблуда, а хората, които все още им се прекланят, са подведени от собственото си неведение. В по-късните авестийски текстове, например достигналия до наши дни в цялостен вид Вендидад (Противодемоничен), се споменава че Ангра Майню създава шест Архи-даеви, които да се противопоставят на шестте Амеша Спенти на Ахура Мазда. Така, както Амеша Спентите са инструмент за създаване на материалния свят в ръцете на мъдрия Бог, така техните апостати – Архи-даевите, са създадени от Ангра Майню, за да сеят смърт и разруха. В по-късното зороастрийско произведение Посланията на Заспарам от IX век Архи-даевите са изброени заедно с техните противоположни Амеша Спенти, а функциите им са конкретно назовани:

• 
  Акоман (зла мисъл), пречи на човек да се стреми към арта, противостои на Вахман (добрата мисъл) ; (Ав. Ака Мана / Воху Мана)
  
• 
  Индар - замразява мисълта на праведния човек, противостои на Ардавахищ (най-добрата правда) ; (Ав. Индар / Аша Вахища)
  
• 
  Нангхаит – олицетворява недоволството, противостои на Спендармад (святата отдаденост) ; (Ав. Наонхаитхя / Спента Армаити)
  
• 
  Савар – олицетворява потисничеството, противостои на Шахревар (желаната власт) ; (Ав. Саурва / Хшатра Вайрия)
  
• 
  Тауриз – олицетворява разрушението, противостои на Хордад (съвършенството, цялостността) ; (Ав. Таурви / Хаурватат)
  
• 
  Зариз – отравя растенията, противостои на Амурдад (безсмъртието); (Ав. Заури / Амертат)
  

Средноперсийското религиозно произведение Бундахишн (ср. пер. ез. Първоначално сътворение), описващо зороастрийската космология, добавя още две Архи-даеви към първоначалните шест, които нямат свои антиподи сред Амеша Спентите. Това са:

• 
  Ксешм (гняв, ярост) – противостои на Срош (послушание, уважение) ; (Ав. Аешма / Сраоша)
  
• 
  Геннаг Меног (зловонен дух) – противостои на Хормазд (в Авеста не се намира еквивалентен образ на Геннаг Меног, а Хормозд е Ахура Мазда, от което следва, че под зловонния дух би трябвало да се има предвид Ангра Майню).
  

Съществуват теологически диспути относно това дали даевите съществуват като реални създания или са единствено състояния на духа. Главният аргумент, че те нямат материална форма се корени в това, че бъдейки ипостас на разрушението, Ангра Майню не е способен да създава. Според някои тълкувания даевите се появяват не чрез акт на сътворение като Амеша Спентите, а чрез акт на разрушение, от което следва, че единственото, което могат да правят е да разрушават, докато един ден не достигнат до собственото си самоунищожение. В произведения като Книгата на Арда Вираф, описваща пътешествието на праведния зороастриец Вираф в отвъдния свят, Ангра Майню и дaевите са напълно реални същества, чиито действия са пагубни за човека. Разгледани не дотам философски, даевите представляват хорда от демонични създания, всяко от които притежава собствена индивидуалност и специфични свръхестествени сили. Те излизат след падането на нощта, за да вършат всевъзможни злини и да изкушават хората във всяко едно тяхно действие. Но техните злодеяния не са свързани само със личността на индивида, а и с природни катаклизми като суша, циклони и земетресения. В митологията често са представяни като антропоморфни създания със животински черти като лапи и козина. Но в Книгата на Арда Вирав даевите не са описани като същества, от които човек трябва да бяга или да се крие, те могат лесно да бъдат възпрени от праведния последовател на Ахура Мазда чрез неговите добри мисли, добри думи и добри дела.

Според Авеста ерата на разделението е предшествана от велика битка между силите на доброто – язатите, и силите на злото – даевите, която ще завърши с победа на доброто. На земята ще се появи спасител – Саошиант (носещ добро), който ще възкреси душите на мъртвите в предишните им тела, за да могат заедно с живите да бъдат изправени пред своето последно изпитание. Язатите Айриаман и Атар ще разтопят метала от планинските недра и той ще потече като река по земята. Тогава всеки един човек (жив или възкръснал) ще трябва да премине през реката, за да докаже своята вяра. Праведните ще имат усещането, че преминават през река от топло мляко, докато грешниците ще изгорят во веки. Тогава разтопеният метал ще достигне чак до дебрите на ада, където ще залее и унищожи Ангра Майню и всичкото зло, създадено някога от него. Ахура Мазда ще извърши последна литургия (ясна), с която ще направи всички хора безсмъртни и от този ден нататък те няма да усещат нито глад, нито жажда, нито каквато и да е несгода и никога няма да могат да се наранят. Телата им ще бъдат толкова леки, че няма да хвърлят сянка и всички ще говорят на един език и ще живеят без граници помежду си. Всички ще имат една единствена цел в живота - да възхваляват божествената същност на Ахура Мазда за вечни времена. Така злото и заблудата ще бъдат прогонени от света на арта и предреченото във Фрашокерти ще стане реалност.

Редом с митологията на зороастрииците, свързана с деня на Страшния съд, съществува и един вид индивидуална есхатология, разкриваща зороастрийските представи за случващото се с душата на човек след неговата смърт. Според описанието в Авеста и Бундахишн в деня на смъртта човешката душа (урван) е изправена пред индивидуален съд на моста Чинват (мост – разделител). Съдник е Митра, който заедно със Сраоша и Рашну претеглят на везни мислите, думите и деянията на всяка отделна душа. Ако преобладават добрите мисли, слова и деяния на човека, мостът се разширява и даена се явява като прелестна девойка, за да отведе душата на праведника в Гаронмана. Там тя живее съединена със своя безсмъртен дух (фраваши) и във веселие и радост очаква възкресението си в деня на Страшния съд. Ако обаче преобладават лошите мисли, слова и деяния, мостът се стеснява „като острие на бръснач” и душата пропада в Друджонмана - тъмно и студено място, пълно с инсекти и хищни животни, където изпитва вечно страдание. Ако пък добрите и лошите, мисли, слова и деяния са поравно, душата попада в Мисвана Гатаи, където цари безчувственост. Нито едно от тези места или състояния на човешката душа, представено чрез митологемите за рай, ад, място на смесените и своеобразно чистилище, не е окончателно. На всяка душа се предоставя последен избор, след като бъде съединена отново със своето тяло, за да може и тя да се преобрази в цялостно, правоверно същество, след като злото окончателно напусне земята.

Разбирането на зороастрийците за света и за тяхното място в него е повлияно от универсалистката им религия, според която откровението е дадено за всички, без значение каква е тяхната народност, етнос, раса или език. Тази религия е революционна за своето време не само поради уникалната си монотеистичност, но и поради това, че в нейната същност е заложена вечната борба между доброто и злото, където съществена роля играе човекът. Тя дава лице на доброто и злото (Ахура Мазда и Ангра Майню), техните ангели и демони - помощници (Амеша спентите и Архи-даевите), истината и лъжата (арта и дорудж), ада и рая (Гаронамана и Друджонмана) и по този начин нагледно ги противопоставя едно на друго. Зороастризмът не оставя своите последователи без насоки за това как да следват праведния път, за да не преминат на страната на злото, най-важната от които е винаги да се стремят към добри мисли, добри думи и добри дела. Това е заложено както в зороастрийската символика, така и в основните зороастрийски религиозни писания – Авеста, Бундахишн, Денкард, Книгата на Арда Вираф и др.

След разчитането и превода на свещената книга на зороастрийската религия Авеста от Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон през 1771 г. учението на Зороастър вдъхновява много творци от различни сфери на науката и изкуството. Волтер намира в Авеста аргументите, които търси, за да се противопостави на църквата, Жан-Филип Рамо композира опера на името на Зороастър, а Фридрих Ницше пише своето емблематично съчинение „Тъй рече Заратустра”, вдъхновен от личността и учението на древния персийски пророк. Много от елеметите на митологията, философията, ритуалите и нравоученията на съвременните монотеистични религии (християнство, ислям и юдаизм) са взаимствани именно от зорастризма. Подобно на тази религиозна традиция, те също се позовават на своя свещена книга. Макар днес последователите на зороастризма в целия свят да не надхвърлят 200 000 души, влиянието на тяхното древно вероизповедание се открива в мирогледа на най-разпространените световни религии, което показва неговото голямо значение за развитието на света.

Библиография

1. 
   Boyce, Mary (1979), Zoroastrians: Their Religious Beliefs and Practices, London
   

2. 
   Boyce, Mary (1975), History of Zoroastrianism, Vol. I, The early period, Leiden
   

3. 
   Boyce, Mary (1982), History of Zoroastrianism, Vol. II, Under the Achamenians, Leiden
   

4. 
   Paul Kriwaczek (2004), In Search of Zarathustra: Across Iran and Central Asia to Find the World’s First Prophet, London
   

5. 
   BBC documentary: The Story of God – Zoroastrianism, by professor Robert Winston: http://www.youtube.com/watch?v=GGRgzFLcMMQ
   

6. 
   Educational documentary in Comparative Religion – Zoroastrianism: http://www.youtube.com/watch?v=0ubCg1WlPCc&feature=related
   

7. 
   Avesta.org – сайт с публикувани преводи на Авеста, Бундахишн, Денкард, Книгата на Арда Вираф и др. зороастрийски религиозни произведения на английски език: http://www.avesta.org/#zscript
   

8. 
   Religiology.org – образователен сайт за религий и философия на религийте: http://religiology.org/religions/zoroastrianism/
   

9. 
   Encyclopedia Iranica
   

10. 
    Wikipedia the Free Encyclopedia