Проучване на градски туристически обект в България



страница1/5
Дата30.12.2017
Размер0.84 Mb.
#37781
  1   2   3   4   5


Стопанска Академия ”Д.А. Ценов”

Център за магистърско и дистанционно обучение
Катедра “Международни икономически отношения”

Магистърска програма:"Международен туризъм”

Дипломна работа

на тема:

Проучване на градски туристически обект в България (по примера на “Хотел Хемус 2005”)

Дипломант: Научен ръководител:
Венета Ангелова проф.д.ик.н. Атанас Дамянов

Магистърски № М075359

Свищов, 2010год.

Съдържание:


Увод …………………………………………

Глава I Международния туризъм – фактор за икономически растеж.

1. Същност на международния туризъм

2. Факторни дадености в международния туризъм

3. Регионално развитие и тенденции

Глава II Туризмът в Дестинация България

1. Видове туризъм и регионално развитие

2. Развитие на туризма в България след Януари,2007г

3. ОП“Регионално развитие”2007-2013г- Приоритетна ос 3: Устойчиво развитие на туризма

Глава III Изследване на градски туристически обект хотел “Хемус 2005”

1. Характеристика на туристически обект хотел “Хемус 2005”

2. Анализ на обслужването

3. Препоръки за подобряване на обслужването в хотел “Хемус 2005”
Заключение…………………………………..

Използвана литература……………………...

Увод
Туризмът е една от най-динамично развиващите се сфери на международен бизнес. Около 500 млн. човека ежегодно посещават чужди страни с туристическа цел. Международния туризъм оказва влияние на развитието не само на отделните страни, но и на световната икономика като цяло. Според Световната организация по туризъм (СОТ), годишните разходи за туризъм в световен мащаб са повече от 2000 милиарда щ.д. Туристическата индустрия се е превърнала в основен източник за създаване на работни места в много държави и наема повече от 100 млн. души в световен мащаб. Икономическото влияние на индустрията е значително. Тя осъществява около 7% от глобалния разход на капитали. Делът на международният туризъм в БВП на всяка страна се увеличава с всяка изминала година. “В контекста на структурните и технологични промени, настъпили в световната икономика, туризмът получава шанс в много от развиващите се държави да заеме мястото на текстилната или на някоя друга основна индустрия, която дотогава се е считала за база на икономическия напредък. По този начин развиващите се държави могат да получат една нова възможност чрез туризма да се приощят към глобалната тенденция на индустриализация”, смята Рубенс Рикоперо, генерален секретар на Коференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD). “Туризмът се явява привлекателна възможност за по-слабо развитите държави да спечелят така необходимата им чуждестранна валута, да стимулират заетостта и инвестициите, както и да подобрят показателите на търговския си баланс” – е едно друго мнение на известен икономист (Картът, 1987 г.). Осъществяването на международен туризъм и неговото развитие е важна част от икономиката на всяка страна и затова цел на тази дипломна разработка е да проследим неговото регионалното развитие(вътрешно- и между-регионално) и тенденциите за развитие в глобален аспект и у нас.
Глава I: Международния туризъм – фактор за икономически растеж


  1. Същност на международния туризъм

Световната организация по туризъм (СОТ), различава три основни форми на туризъм: вътрешен туризъм - жителите на една страна пътуват само из нея; входящ туризъм - нежители на дадена страна, пристигащи в нея; изходящ туризъм - жители, пътуващи в друга държава. Международният туризъм се състои от входящ и изходящ туризъм.

Едно от безспорните достойнства на меджународния туризъм е, че той е солиден генератор за приходив чуждестранна валута и по този начин допринася заподобряването на платежния баланс. Този белег на туризма е особено важен за развиващите се страни, които не разполагат с развит експортен сектор на икономиката, за да осигурят средства за техноческото обновление на промишлеността. “Търговиата със стоки, която е основният източник за набавяне на чуждестранна валута за повечето от развиващите се държави, не осигурява достатъчен растеж на постъпленията, за да се посрещнат растящите разходи по вноса. Политиката за насърчаване на износа не може винаги да осигури достатъчно средства за инвестиции в чужда валута, тъй като развиващите се страни имат твърде ограничен достъп до международните пазари. В този контекст, поддръжниците на туризма считат, че това е секторът, към който трябва да се насочи изключително внимание на правителствата. Търсенето на туристически услуги и разходите за покупката им нарастват в глобален мащаб със значително по-високи темпове от тези на традиционната стокова търговия. Освен това в международния туризъм съществуват твърде малко на брой технически търговски бариери, а и чуждестранната валута се набавя по начин много по-удобен в сравнение с производството на стоки,тъй като клиентът се предвижва сам до точката на консумирането на съответната туристическа услуга.” (Клевърдън, 1979 г.)
2.Факторни дадености в международния туризъм
Факторните дадености са основния компонент за развитието на международния туризъм. Те са главна част от производството на туристически продукт и съответстват на общите фактори, необходими за функционирането на цялата икономика, както и на факторите, специфични за туристическия сектор, например природните и културни ресурси.

В действителност, факторните дадености са ресурсите и факторите, способни да произвеждат продукцията на международни туристически услуги в дадена страна. Относителното изобилие на подобни ресурси, както изглежда, има решаващо влияние при обясняване позицията на дедена държава в международния туризъм. Факторните дадености са основните компоненти за производството на туристически продукти. Те съответстват на общите фактори, необходими за функционирането на цялата икономика, както и на факторите, специфични за туристическия сектор. Факторните дадености се делят на три категории: природни ресурси, културно-историческо и художествено наследство; човешки ресурси; капиталови и инфраструктурни ресурси.



Природни, културно-исторически и художествени ресурси

Природни ресурси са земята, въздухът и придодните дадености: природни забележителности, климат, морета, реки и езера, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експоатацията имза туристически цели,природните ресурси се превръщат в икономически тъй като задоволяват съществуващото търсене в международния туризъм. Експоатацията им обаче не трябва да води до тяхнотоувреждане или унищожаване. Следователно,необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазванетона екологичното равновесие и да се създават ограничения при експоатацията им.

Кутурно-историческите ресурси и художественото наследство са също така много важни за оценката на факторните дадености на една държава в туристическия сектор. Историческите паметници и произведенията на изкуството са важен мотив за международни туристически посещения. Трябва да се отбележи, че тези факторни дадености биха въздействали на туристическите потоци, само в случай, че се развиват и направят достъпни за туристите, което често изисква значителни инвестиции. Даденостите в природните и художествените фактори не са фиксирани – възможно е те да бъдат обогатени (например, с вноса на колекции отдруги държави). Европа и САЩ имат някои от най-добрите музейни колекции в света.

Човешки ресурси – заетост и квалификация.

Трудът е производственият фактор, който има най-значима и оспорвана роляв теорията на международната специализация.Ролята на труда в туризма е още по-важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивотонаквалификация на работната им сила. Съществуват и други важни съображения,които влияят директно на икономиката. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколкофактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя;къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането наместните нравствени стойности и т.н. Трудовите ресурси на една държава се определят и от нивото на квалификация на работната сила. Това определя мястото на държавата в международното разпределение на труда. Уменията в международната индустрия са повлияни от нуждите за квалификация. Трябва да се прави разлика между постоянен и сезонно нает персонал, който попринцип е по-ниско квалифициран. Наличието наквалифициран труд има два различни ефекта. Първо, влияе на туристическите потоци и тяхното географско разпрееление според специализацията на страната-дестинация и второ, влияе върху движението на работната ръка. Поради липсата на високо квалифицирани мениджъри в хотелската индустрия, развиващите се страни се принуждават да наемат мениджъри,по принцип обучавани в чужбина, които да управляват хотелите,посещавани от чужденци.



Капиталови и инфраструктурни ресурси.

Международният туризъм е изключително капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие. Инвестициите изискват големи капитали и в това отношение туристическото производство е сходно с тежката промишленост. Основните капиталови ресурси на една държава имат определяща роля заикономическото развитие на международния туризъм. Държава, богата на природни ресурси,но с ограничен капител, няма да развие достатъчно международния си туристически сектор, защото няма да може да закупи нужното оборудване. Такава е ситуацията в повечето развиващи се страни. За тях са много важни финансовата помощ и капиталовите и технологични транфери.

Комбинацията на трите главни групи факторни дадености изгражда базата на международаната специализация на страните при износа на туристически услуги.

Технологичен напредък и иновации.

Техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии, особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии, електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане), но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси). В повечето развити страни,технологичният прогрес означава, че туристите могат да получат определени услуги чрез автоматизация, пестейки по този начин от себестойността на вложения човешки труд. Такава е функцията на минибарчетата в хотелските стаи, кухненските боксове, автоматичните услуги и т.н. Туристическият маркетинг сигурно е областта, спечелила най-много от напредъка в технологиите с развитието на софтуер за мениджмънт в реално време за информация, резервации, предоставяне на услуги, фактуриране и плащане с кредитни карти.



Сравнителни себестойности и международен туризъм.

Цени.

Цените са важен мотивиращ фактор в международния туризъм. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.



Себестойност на транспорта.

Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата иправителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.



    • Разходите за транспорт в туризма могат да се снижат чрез “петролни бонове” или магистрални и таксови отстъпки за чуждестранни посетители.

    • Цената не железопътния транспорт може да привилигирова туристите чрез тарифи с отстъпка (Франция, Италия, Германия, Канада).

    • Споразуменията за снижаване на тарифите за редовния въздушен транспорт, както и либерализацията на чартърните превози, са основно изискване за развитието на туристическите потоци към дестинации, обслужвани с наземен транспорт.

Себестойност на настаняването

Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи. В действителност, когато транспортните разходи са високи, поради високата цена на енергоносителите, туристическата себестойност “компенсира”, слагайки ограничения на цените на настаняването, така че пакетът услуги да стане според покупателната способност на туриста. Себестойността на настаняването се влияе от няколко фактора:



  • Използването на нови технологии в стоителството, оборудването и обзавеждането.

  • Заплащането на труда и производителността му имат голямо значение при сравняването на международните себестойности на настаняването.

Себестойност на туристическите услуги.

Туристическите услуги, като изключим транспорта и настаняването, са тези, свързани с хотелиерството, храненето и различните развлекателни услуги. Тяхната себестойност е трудно измерима за различните страни, защото предлагането на туристически услуги е крайно разнообразно.



Валутна политика и международен туризъм.

Относителните себестойности на една страна спрямо друга, се влияят от разменните курсове и понякога това оказва силно въздействие върху международния туристопоток. За определени страни, особено тези около Средиземно море, валутната политика е основа на тяхната политика по отношение на международния туризъм. Това позволява на тези страни да поддържат и даже да подобряват кокурентните си туристически цени, въпреки често високите инфлационни темпове. Въпреки, че международният туризъм може да се окаже чувствителен към движенията на валутните курсове, нестабилността му се ограничава от потребителските навици. Ценовите колебания влияят повече на продължителността на престоя, отколкото на броя на пристигналите туристи.



Икономически и социални фактори.

Те могат да се обобщят като “време и пари” или с други думи, количеството свободно време и равнището на доходи.

Наличието на свободно време е основно условие на туристическото търсене. Съкращаването на работната седмица и удължаването на платените отпуски са определящи фактори за развитието на туристическото търсене. В резултат на тези фактори нараства наличното свободно време.

Доходите са вторият мотивационен фактор за международния туризъм и създават туристическо търсене. От международна гледна точка изглежда, че има връзка между БВП и броя на пътуванията на туристи от дадена страна. В страните с по-висок БВП на глава от населението има и относително по-високо ниво на туристическо търсене. Влиянието на доходите върху туристическото търсене зависи и от тяхното разпределение.



Лични фактори.

Личните фактори са индивидулните вкусове и предпочитания, които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се вкючват и личните мотиви на туристите, които включват:



    • Отдих и ваканции – основни мотиви за пътувания извън работно време и извън периодите на професионална активност.

    • Бизнес пътувания – пътувания, предпиемани в обхвата на професионалната дейност: тази категория включва търговските пътници, екипажите на самолети при кратки и по-дълги престои, представители на правителствени и международни организации, пътуващи по задачи и инженери по инсталирането, които престояват в чужбина за по-малко от година и са ангажирани от компании, базирани извън страната, в която се извършва инсталирането.

    • Конгреси и други форуми.

    • Лечение – пътувания по медицински причини за получаване на лекарска помощ или за подобряването на здравословното състояние чрез превантивно лечение. Тази категория включва всички терапевтични процедури и посещението на курорти с минерални извори.

    • Учение – посещение в чужбина за курсове или обучение в учебен център за една или повече академични години.

    • Религия – поклонения и пътувания до светилища.

Военни положения и болести.
3.Регионално развитие и тенденции
По данни на Международната организация по туризъм (UNWTO), с 846 милиона пристигания на международни туристи, кореспондирайки с увеличение на 5.4% ръст от предходната 2005г, 2006г превишава очакванията. Секторът на туризма да се наслаждава на горни средни показатели и записва трета година поддържан растеж.(прилож.1)

Тези 846 милиона международни пристигания представляват допълнителни 43 милиона за 2006г , в сравнение с 2005г ,отбелязвайки нова рекордна година за промишлеността. От тези 43 милиона пристигания, 22 милиона са за Европа, 12 милиона за Азия и Тихо-океанския ригион, и 3 милиона за всеки от оставащите региони – Америка, Африка и Средния изток.

Африка (+9%) е отново звездния изпълнител в 2006г и записва растеж в почти два пъти над процента от предходната 2005г. Азия и Тихо-океанския регион (+8%) поддържат тяхното положителено ниво на растеж от предходната 2005г , въпреки въздействието на цунамитата от Декември, 2004г. Европа (+5%) постига добър процент, докато в Средния Изток, международните туристически пристигания имат ръст от 9%, въпреки цялостната гео-политеческа ситуация и Израелско-Ливанската криза, която е отбелязана през летните месеци на 2005г в региона. Най-слабият регион е Америка, с растеж 2% под предполагаемия, до голяма степен като резултат на стагнация от пристиганията в Канада и Мексико, въпреки отличните резултати за Централна Америка и здравите представяния от Карибско море и Южна Америка.

В 2006г., повече от половината от всички международни туристически пристигания са мотивирани от свободно време, освежаване и празници (51%) – обща сума 430 милиона пристигания. Пътешествия относно бизнес - 16% (131 милиона), и 27% представено пътешествие за другите цели, както например, посещение на приятели и роднини (VFR), религиозни причини/поклонения, здравни процедури, и т.н.(225 милиона). Целта на визита за оставането 6% на пристиганията не бяха определени. (прилож. 2)

Авиотранспортът (46%) и транспорт по земя - автотранспорт (43%) и железопътен (4%) - произвеждат приблизително равни акции на всички пристигания, докато пристиганията на туристи по вода е едва 7% за 2006г.(прилож.3)

За много предназначения, посетителя прави разходи за приспособяване, храна и пиене, местен транспорт, развлечения, покупки, и т.н.- важен стълб за икономиката на всяка страна, създавайки много необходими работни места и възможности за развитие. Около 75 страни печелят повече от $1 милиард от международен туризъм през 2006г.

По данни на UNWTO, приходите от международен туризъм възлизат на $733 милиарда (584 милиарда евро) през 2006г. В абсолютните термини, приходите от международния туризъм нарастват с $57 милиарда (40 милиарда евро) през 2006г – добра сума над тази от втория най-голям по туристически приходи в света, Испания, или комбинираните приходи на Средния изток и Африка.

Азия и Тихоокеанския регион показват подобрени резултати с $18 милиарда на $153 милиарда приходи , докато Америка записва абсолютно увеличаване с $9 милиарда на $154 милиарда приходи за 2006г. През 2002г, Азия и Тихоокеанския регион надминават Америка по международни туристически пристигания и стават втория по посещения регион в света след Европа. В абсолютния обем на приходите, през 2005г, най-големия победител е все още Европа, която печели допълнителни $26 милиарда и приходите `и нарастват на $374 милиарда, или 298 милиарда евро за 2006г(51% от общата световна сума). Африка прибавя $3 милиарда и достига $24 милиарда (3% дял). В това време, оценките основани на достъпни данни, сочат увеличение с $1 милиард и приходите нарастват на $27 милиарда за Средния изток (4% дял).

Макар, че всички региони и подобласти колективно бележат абсолютно увеличаване през 2005г., показателите на растежа се различават. В относителни термини, изразени в местна валута и постоянни цени (например печалби вън от ефекта на борсови показатели и инфлацията), приходите от международения туризъм във всички страни нарастват с 4.3% през 2006г, предхождана от 3.2% повишения през 2005г. При сравнение, международните туристически пристигания във всички страни се увеличават с около 5.5% през двете 2006г и 2005г. Относителнен растеж в приходите бележат Африка (+10%) и Азия и Тихоокеанския регион (+9%). Приходите в Европа се увеличават с 4% – това е с 2.5% над растежа записан в 2005г – докато растежа в Америка (+2%) спада на половината на този през 2005г. Централна Америка постига най-добрия резултат, с 11% увеличения на пристиганиятя. В Северна Америка, международните туристически пристигания достигат 51 милиона през 2006г. Ремонтите и подобренията на хотелите и другите удобства на туризма, повредени от урагана Wilma през Октомври, 2005г до голяма степен завършват до средата на 2006г. Резултатите от Централна Америка са общо взето, много благоприятни. Ел Салвадор (+17%), Гватемала(+14%), Хондурас (+10%) и Панама (+20%), всички те постигат двойни цифрови увеличения. Пристиганията в Канада спадат с почти 3%, поради ударът на неблагоприятения валутен курс, граничите норми на САЩ и високите цени на горивата. Пристигания в Мексико са също така с 3% спад. Между най-посетените острови за 2006г обаче, са Ямайка (+13%) и Доминиканска Република (+7%), но не и Куба (-5%).

Единственият регион показващ тенденция на отрицателния растеж в относителните термини в 2006г е Средният Изток (-1.4%). Неговия растеж в абсолютните термини не е достатъчен да се справи с инфлацията. Относителният растеж достига двойни-цифрови показатели в много подобласти, както например: Северна Африка (+17%), Южна Азия (+14%), Северна-Източна Азия(+11%), Централна Америка и Юго-Източна Азия (всеки с около+10%).

Европейският туризъм е подпомогнат като домакин на събитията през 2006г - Зимните Олимпийски игри в Турин, FIFA-Световна Футболна Купа в Германия, Ryder Cap в Ирландия, и многобройни културни събития – такива като 400-на годишнина от раждането на Рембранд, 250-та на Моцарт и 125-та на Пикасо. Предполагаемия растеж от 5% в международните туристически пристигания изглежда скромен в сравнение с другите региони в света. Но този растеж, идва на вече много голяма база (Европа привлича над половината туристически пристигания в света) и представлява 22 милионни допълнителни международни туриста в една година.

Растежа от 5% за международни туристически пристигания маскира някои изменения от един подрегион към друг. И Централна и Източна Европа(+4%) и Западна Европа(+5%), покриват през 2006г по-нисък процент на растеж спрямо предходната 2005г. Въпреки това, тези проценти са все още отличен резултат за подобластти, получаваща над стотици милиона туриста годишно. Но всички тези три подобласти се намират зад звездния изпълнител за предходните три години – Северна Европа (+8% в 2006г).

Туристическото търсене на традиционното слънце и море на Южна и Средиземноморска Европа бележат растеж, както е отразено за Италия (+12%), Гърция (+9%), Испания (+4%) и Португалия(+6%). Италия е най-добрия изпълнител в 2006г, след много по-слаби години. Пристиганията нарастват с 12%, следвайки отличен зимен сезон в началото на годината, благодарностите са за гостоприемството на Турин към Зимните Олимпийски игри. Гърция (+9%) също така изпълнява по-горе средната. Олимпийският ефект има много положително влияние върху градския туризъм и промишлеността, като резултат е подобрената инфраструктура и качеството на хотелите. Пристиганията в Турция спадат със 7%. Това може разбира се да бъде приписано частично на увеличеното политическо напрежение като резултат на Израелско-Ливанската криза, макар, че Турция е страдала също така от терористични атаки и заплахи.

В Северна Европа, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ постига здраво 9%-но увеличение през 2006г, последвало неговите вече силни представяния през 2004г и 2005г, докато Ирландия (+9%) следва траен здрав растеж от всички главни пазари. В Западна Европа, проявевеното гостоприемство на Германия към FIFA - Футболна Световна Купа внася значителни приходи – международни пристигания нарастват с 10%. Нидерланд (+7%) има отлична година с честваниятя на 400-та годишнина на Рембранд, което е главен принос за растежа през 2006г. В това време, Франция (+4%) най-накрая преодолява стагнацията на пристиганията през последните години. Централна и Източна Европа, Украйна и България (+7% на всяка) се справят добрбе през 2006г. Те продължават да увеличават своя ръст и през 2007г

Азия и Тихоокеанския регион, втория най-добър дресиран регион в света през 2006г след Африка, записва предполагаемият растеж от 8% на пристиганията. И Южна Азия (+11%) и Юго-Източна Азия (+9%) изпълняват средния по-горе растеж за 2006г. Северо-Източна Азия отбеляза ръст от 7% над 2005г, докато данните за Океания (+0.4%), сочат стагнация за подобластта. Азия и Тихоокеанския регион имат здраво присъствие и отразяват устойчив растеж постигнат от региона през предходните години. 2004г. е рекордна година в периода на растеж (+27%), но това е следвано от другите две силни години – +8% през 2005г и 2006г – дори след цунамита от Декември, 2004г.

В Северо-Източна Азия, Maкao (Китай) (+18%) е подобластта “звезден изпълнител” през 2006г, благодарение в малка част на развитието на нови хотели и казина и на увеличен LCC достъп. Япония (+9%) също така се наслади на много добра година през 2006г. Входящият туризъм на Китай (+6%) и Хонконг (Китай) (+7%) се забави до известна степен в 2006г, като сравнително по-слабо търсене от съседите Корея (Република) и Япония. В това време, в Юго-източна Азия, няколко дестинации записват висок растеж от 10% и повече - Тайланд и Камбоджа(+20% на всеки). Силното представяне на Тайланд е до голяма степен свойствено на неговото възстановяване от цунамитата - Декември,2004г. За много от неговите съседи, LCCs е подпомогнал търсенето на туризма в Малайзия (+7%), като откриване на нови местни изходни пазари и дестинации. 2006г е добра година, както за туризма на Филипините (+8%), след неговото слабо представяне в предшествуващите две годините, но също така и за Сингапур, където пристиганията са от по 7% нагоре. Между-океанските основни дестинации, се отклоняват от Япония, за което частично трябва да се обвини разочороващото представяне на Австралия (+0.9% ). Австралия, както и Нова Зеландия (+1.8%), страдат от увеличението на горивото, следовано от увеличаване цената на билетите и намаляване на авиолинния трафик (без значителна промяна за вътрешнорегионалните).

От 2004г, междурегионалното пътуване расте по-бързо отколкото вътрешно-ригионалното пътуване. В 2006г, междурегионалното пътуване се увеличава с 8% в сравнение с растежа на вътрешнорегионалното от 5%. В сроковете за изходни пазари, международният туризъм е все още до голяма степен концентриран в индустриализираните страни на Европа, Америка и Азия и Тихо-океанския ригион. С повишаване на нивото на разполагаемия доход, много от появилите се икономики показват по-бърз растеж от този в предходните години, в частност пазарите в Северо-Източна и Юго-Източна Азия, Централна и Източна Европа, Средения Изток и Южна Африка. В 2006г, болшинството от пазарите поддържат нивата на растежа възстановен в 2004г, когато те дават обратен ефект от постигнатите резултати на предходните години. Африканския регион постига най-голямата печалба в относителни термини в 2006г (+12%), последван от Средния Изток (+9%) и Азия и Тихо-океанския ригион (+8%). Америка продължава трайно възстановяване през 2006г (+4%), докато пристиганията в Европа бележат растеж (+5%) в линия с тяхното представяне през предходните 2004г и 2005г. Средният Изток е най-бързо растящия изходен регион през предходните шест години, записвайки през 2006г средногодишен растеж от 10%, последван от Африка (+7%) и Азия и Тихио-океанския регион (+6%).

Прогнозите на Световната организация по туризъм (СОТ) сочат, че след периода 1990-2010г. ръстът на световните туристически пристигания ще се увеличава с половината на степента, постигната през периода 1950-90г. Това представлява среден годишен растеж между 3,5% и 3,8%. Този скромен ръст на туристическото търсене, обаче, може да се промени, ако икономическото възстановяване доведе до изявен икономически растеж, особено в Европа, която е основният световен туристически пазар.(прилож.4)

Прогнозите на СОТ за регионалните тенденции показват, че съществуващите вече промени в разпределението на туристическите потоци между регионите ще продължи и в бъдеще. Пазарният дял на европейския и американския региони ще намалее до 2010г. , докато делът на Източна Азия и Тихоокеанския регион значително ще се увеличи.

Интересно е да се отбележи, че прогнозният спад в европейския дял ще е 17,3% , а прогнозният дял на Източна Азия ще се покачи със същите проценти-17,3%. Изчисленият годишен ръст за периода 1990-2000г. е 2,7% за Европа и 6,8% за Източна Азия и Тихоокеански регион. Прогнозните тенденции, сочат слаб растеж за Африка и още по-слаб за Южна Азия.

СОТ прогнозира, че разпределението на туристопотока ще остане стабилно до 2010г. със 164 за междурегионалния и 64 за вътрешно-регионалния туризъм.

От страните източници на туризъм, Япония ще преживее най-голям растеж с годишен ръст от 7% до 2010г. От друга страна ,ще се наблюдава по-ниска степен на растеж на пристиганията от САЩ и Великобритания. Различията в прогнозния растеж се дължат главно на тенденциите в икономическия растеж и валутните курсове за всяка страна. Предполага се, че степента на икономическия растеж в Япония ще се запази сравнително висока и ще продължи да се покачва спрямо основните твърди валути. Още повече, че Япония ще продължи успешната си политика за насърчаване на жителите си да пътуват в чужбина.Тази политика, въведена в началото на 80-те години с програмата “Десет Милиона”, за по-малко от десетилетие е довела до удвояване на броя японски туристи в държавите, които са търговски партньори на Япония, което частично ще разреши проблемите, свързани с двустранните различия в платежния баланс.

По-дългосрочните прогнози на UNWTO сочат, че международните пристигания се очаква да достигнат почти 1.6 милиарда през 2020г. На тези световни пристигания в 2020г, 1.2 милиарда ще бъдат вътрешно-регионални и 378 милиона междурегионални.

Сумарните туристически пристигания от 2020г показват, че на върха ще бъдат Европа (717 милиона туристи), Източна Азия и Тихо-океанския регион (397 милиона туристи) и Америка (282 милиона туристи), последвани от Африка, Средения Изток и Южна Азия. Европа ще поддържа най-високия дял от пристиганията в света, макар, че ще има спад от 60% за 1995г. - на 46% за 2020г.

Междурегионалните пътувания във всички страни ще растът по-бързо, над 5.4% на година в периода 1995-2020г, отколкото вътрешно-регионалните пътувания- с 3.8% на година за същия период. Следователно, коефициентът между вътрешно-регионалните и между-регионалните пътувания ще се премести от около 82:18 за 1995г. на близко до 76:24 за 2020г. (прилож.5)



Прогнозни тенденции в стратегииите за туристическо развитие

Прогнозите за бъдещото развитие на туристическия сектор и за международното туристическо търсене подчертават три основни области:

○по-конкурентно съотношение качество-цена и по-висока продуктивност;

○диверсификация на туристическите продукти;

○уголемен икономически ефект от туризма.

За да се разработи идеалният “туристически комплекс”, свързаните индустриални и селскостопански продукти трябва да представят значими сравнителни предимства по отношение на конкурентоспособността и съотношението качество-цена.

Увеличаването на продуктивността може да се осъществи въвеждането на нови технологии.Производствен напредък се постига чрез разработване на хотели с по-голяма ефективност и чрез въвеждането на нови технологии на рецепцията, в ресторантьорството и в обработката на плащанията.

Бъдещето на туристическата индустрия в индустриализираните държави зависи в много голяма степен от приемането на стратегии за диверсификация (разнообразяване )на продуктите. Не може да се отрече, че плажният туризъм все още привлича най-голям брой туристически посещения, но в много райони капацитетните възможности са достигнали своя таван. Следователно, индустриализираните държави трябва да обърнат внимание на други зони за туризъм:

○Фитнес и здраве. Това е туристически продукт, отговарящ на нарастващото търсене на градското население, което иска да използва отпуската си за здраве и фитнес с цел възстановяване от градския живот.

○Появяването на тематични паркове, паркове за отдих и аква-паркове като туристически продукт символизира нов вид вътрешен и международен туризъм. Те отразяват развитието на туристическото търсене, при което има тенденция за по-краткотраен престой на по-равномерни периоди в годината. Основните развлекателни паркове са направени в САЩ от компанията Дисни. Други развлекателни паркове, насочени най-вече към вътрешния пазар, се развиват във Великобритания (Сентър Паркс,Алтън Тауърс), Франция (Астерикс, Футуроскоп), Германия и Белгия.

Защитата и възстановяването на околната среда е нов вид туристически продукт, насочен към изследване на околната среда, най-вече на флората и фауната в защитените територии.

Глава II Туризмът в България


1. Видове туризъм и регионално развитие

Въз основа на различни критерии могат да бъдат разграничени следните видове туризъм:

1. Според мястото, където се извършва туристическото пътуване
могат да се разграничат Планински, Морски, Речен и др. видове туризъм.

2. Според целта на туристическите пътувания могат да се разграничат Познавателен, Рекреативен, Конгресен, Балнеолечебен,Вилен,Религиозен, Научен, Спортен и др.

3. Според времето за което се извършва туристическата дейност споделят краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм.

4. Според стопанските резултати от туризма се поделят стопански и социален. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа.

5. Според гражданството на туристите и страната в която се извършва туристическото пътуване, се поделят Вътрешен и Международен туризъм.

Вътрешен за страната ни туризъм са туристическите пътувания на български граждани в страната ни. Международен туризъм са пътуванията на български граждани извън страната и на чужди граждани у нас. Посещенията на чужди граждани у нас се нарича още активен туризъм, тъй като той носи валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната ни се нарича още пасивен туризъм, тъй като при тях сe изнася валута зад граница. За международен турист се приема лице, което минимум за 24 часа пребивава в определена страна, която не е постоянното му местоживеене". За туристи се приемат и студентите и учениците, които временно пребивават в определена страна. За туристи не се приемат лицата, които: работят или търсят работа в определена страна; постоянно живеещите в определена страна; жителите на крайграничните райони, които обикновено имат улеснен визов режим и др.

6. Според начина на организация на туристическите пътувания се различават: организиран, неорганизиран, групов, индивидуален туризъм и др.

Най-общо туризмът може да се раздели на масов (черноморски и планински) и алтернативен (всеки вид туризъм,който не е масов).

Териториалната структура на туризма се определя от туристопотоците и целта на туристическите пътувания във връзка с регионалните различия в природните и антропогенните ресурси, изградеността на материалната туристическа база и др. фактори. На тази база у нас са има формирани 7 основни туристически района и няколко туристически обекта извън основните.

Основни туристически райони:

1. Черноморски. Той е формиран на базата на богатите и разнообразни природни и антропогенни ресурси по българското Черноморие - морска и минерални води, лечебна кал, обширни плажни ивици, мек и дори лечебен климат, благоприятно географско положение и сравнително добре изградена транспортна инфраструктура, сравнително добра материална база /около 66% от легловата база на туризма в страната ни (прилож.6) / и др. Все още обаче различните ресурси са нееднакво усвоени, което личи и в териториално отношение. Като цяло Южното Черноморие е усвоено в по-голяма степен отколкото Северното Черноморие.

На територията на района са изградени едни от най-големите курортни комплекси в страната ни - „Слънчев бряг", „Златни пясъци", „Перла", „Св. Константин", „Албена", „Дюни", „Приморско", „Каваците" и др.Материалната база и богатите природни ресурси дават възможност за развитието на различни видове туризъм: Познавателен, Конгресен, Балнеолечебен, Ловен, Риболовен, водни спортове и др. Основните туристически центрове в района са Варна, Несебър, Созопол, Бургас, Балчик,Приморско, Поморие и др.

2. Софийски /Витошко-Осоговски/. Районът обхваща Софийската котловина, Краището, Осогово, Витоша, Западна Стара планина и част от Рила.В него са концентрирани 10% от легловата туристическа база в страната ни и около 1/3 от хижите и къщите за почивка. Районът разполага с богати природни и антропогенни ресурси - минерални води, специфичен микроклимат, горски масиви, водни басейни, архитектурни резервати, манастири и църкви, крепости, културни институции и др. Територията е с висока тран-спортна усвоеност. В него са развити автомобилният, ж. п., въздушен, въжен и градски транспорт, което спомага за достъпността на туристическите обекти.

Районът е специализиран в познавателният, балнеолечебен, ловен,конгресен туризъм и в спортове, които подпомагат рекреацията /зимни спортове, пещерно дело, алпинизъм и др./. Основните туристически центрове в района са София, Банкя, Кюстендил, Трън, Ковачевци, Вършец и др.

3. Родопско-Пловдивски. Този район обхваща Западни Родопи и Пловдивско-Пазарджишкото поле. Разполага с богати природни /води, горски масиви, климат, редки животински видове/ и антропогенни /архитектурни резервати, етно-културни особености на населението, панаир, язовири и др./ ресурси. Тук са концентрирани и около 12% от легловата туристическа база в страната ни. Това определя развитието в района на познавателен,балнеолечебен, рекреативен, пешеходен, ловен, конгресен и други видове туризъм. Развити са и ски спорта, водни спортове, пещерното дело и други дейности. Основните туристически центрове в района са Пловдив, Пазарджик, Велинград, Чепеларе, Смолян, Батак, Девин и др. В района могат да се разграничат и следните подрайони със съответната специализация:



Пловдивско-Пазарджишки. Специализиран е в развитието на познавателния, риболовен и белнеолечебен туризъм.

Смолянски. Специализиран е в развитието на ски спорт, познавателен и ловен туризъм.

Баташко-Велинградски. Специализиран е в развитието на познавателен и балнеолечебен туризъм.

4. Рило-Пирински. Районът обхваща планините Рила, Пирин и долините на реките Струма и Места. Той разполага с около 6% от легловата туристическа база в България. Разполага както с богати природни, така и с антропогенни туристически ресурси /води, горски масиви, специфичен климат, минерални извори, разнообразен релеф, богат животински свят, архитектурни резервати, особености в етно-културния облик на населението и др./. Това позволява развитието на зимни спортове, ловен туризъм, риболов, познавателен и балнеолечебен туризъм.

В транспортно отношение районът е сравнително добре усвоен, като са развити ж.п. и автомобилен транспорт. Транспортната му инфраструктура обаче се нуждае от значително подобряване. Основните му туристически центрове са Мелник, Петрич, Сандански, Самоков, Сапарева баня, Банско, Белица, Костенец, Благоевград и др.

5. Старопланински. Районът обхваща Средна Стара планина и Предбалкана. Ресурсите му за развитие на туризма са: наличие на минерални извори, пещери, паркове и защитени територии, архитектурни резервати и исторически селища, етнографски музеи на открито и др. В района са съсредоточени около 5% от легловата база на туризма в България. Специализиран е в познавателния, балнеолечебен, еко-агро и етно-туризъм и в спортове като алпинизъм, ски, лов и риболов и др. Основните туристически центрове в района са Тетевен, Троян, Трявна, Велико Търново, Котел, Елена и др. Могат да се разграничат 2 подрайона със специфична специализация: Троянско-Тетевенски /познавателен, пешеходни, еко-агро туризъм и др./ и Габровско-Търновски /познавателен, балнеолечебен и др./.

6. Средногорски. Районът обхваща Задбалканските котловини и Средна гора. Той разполага с около 4% от легловата туристическа база в страната ни. По-висока атрактивна стойност имат следните му ресурси: минералните извори, язовирите, историческите селища, възрожденската архитектура, фолклора и др. На тази база районът е специализиран в познавателният туризъм, ловен туризъм, риболов, еко-агро туризъм и др. Основните му центрове са Панагюрище, Копривщица; Калофер, Сопот, Карлово, Казанлък и др.

Туристическите центрове са с добра транспортна достъпност,тъй като в района са развити автомобилният и ж. п. транспорт.

7. Северозападен. Районът обхваща части от Западна Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина. В него са концентрирани едва 3% от легловата туристическа база в страната ни. С по-голяма атрактивна стойност от туристическите му ресурси са: разнообразният релеф, историческите селища, река Дунав и др. Територията е относително добре усвоена в транспортно отношение като са развити ж. п., автомобилният, речен и въздушен транспорт. В района са развити познавателният, семеен, ловен туризъм, риболов, водни спортове и други туристически дейности. Основните туристически центрове са Белоградчик, Берковица, Видин, Враца, Козлодуй,Чипровци и др.

Туристически обекти извън основните туристически района:

1. Русе - развити са познавателният, краткотрайният семеен туризъм, водните спортове, ловът и риболовът.

2. Силистра - развити са риболовът, ловът, познавателният туризъм и водните спортове.

З. Свищов - на базата на природните и антропогенните му ресурсиса развити познавателният туризъм, риболовът и водните спортове.

4. Плевен - под въздействието на наличните му туристически ресурси са развити познавателният и краткотрайният семеен туризъм.

5. Шумен - има условия и ресурси за развитието на познавателен и ловен туризъм /международен/.

6. Кърджали - развити са познавателният туризъм, ловен и риболовен туризъм. Има условия и за развитието на еко-агротуризъм, религиозен и други видове туризъм, но все още те не се развиват в този район.

7. Сливенско-Котелска туристическа локализация - развити са познавателният, ловен, балнеолечебен, кракотраен семеен туризъм. Има условия и за развитието на еко-агро и други форми на алтернативния туризъм.

8. Хасковска туристическа локализация - специализирана е в развитието на познавателния и балнеолечебен туризъм.

Формирането на туристическите локализации и центрове е на базата на природните им, стопански, демографски ресурси, както и под въздействието на комплекс от фактори.


2.Развитие на туризма в България след Януари,2007г

Първата година от членството на България в ЕС убедително затвърдява добрите позиции на страната ни по едно от най-печелившите пера на нейната икономика – туризмът. Доказват го и цифрите. През 2007г над 4 милиона чужденци предпочитат да прекарат лятната или зимната си ваканция у нас, което е с +7,40%(за периода Януари-Септември,2007г) повече спрямо 2006г.(прилож.7) Това са общо 4 583 330 чуждестранни граждани(без транзитно преминалите). Най-много са туристите от ЕС, около 70%, като повечето от тях са граждани на Гърция, Германия, Великобритания, Швеция и Финландия. Техният брой спрямо същия период на 2006 година също е повишен – . +30,73%(3 394364 туриста). Въпреки добрите показатели в края на годината обаче България, която доскоро е определена като “тигъра на Балканите” отбелязва известен застой спрямо предходните години. Индикации за това се появяват още в началото на летния туристически сезон, когата за пръв път през последните години до средата на месец юли много от новопостроените хотели в крайморските ни курорти остават празни. Това принуждава собствениците им драстично да понижат цените на нощувките, което създава безпрецедентен за българска почва дъмпинг и изостря конкуренциятя в бранша.Отливът на чужденците от страните извън ЕС през пиковия за летния туризъм у нас месец август е компенсиран с туристически приток от Европейския съюз и Балканите. Проваленият старт на лятната туристическа кампания през 2007г, обаче подсказва най-сериозните проблеми в развитието на отрасъла и прозвучава като предупреждение срещу недалновидната политика, водена през последните години по отношение на туризма в България.

Приходите от туризмът в началото на Септември, 2007г. възлизат на 1 834.8 млн.евро(+17,8% повече 2006г). Най-атрактивният туристически регион в страната и през 2007г е Варненският, който формира една четвърт от туристическия приток. До началото на зимата най-много туристи у нас пристигат от Румъния и Германия, като за първите девет месеца на годината румънците са повече от 1,3 млн. Реално почиващите в България от тях обоче се изчисляват на около 650 хил., като останалите са преминали транзитно за средиземноморските брегове на Гърция и Турция. Техният брой все пак изпреварва този на туристите от Обединеното кралство и Германия, които традиционно се приемат за водещи по този показател. Немците, почиващи в България в края на есента се изчисляват на близо 730 хил., което представлява повишение с около 14,27% спрямо същия период на 2006г.Англичаните пристигнали у нас до началото на зимата са +6,55% спрямо последните девет месеца на 2006г.,или около 410 хил. Повишен е интересът към България от страна на малтийците и унгарците, които през 2007 година са били съответно 4 хил. и 120 хил. Над 50% е увеличението при туристите от Ирландия, които за наблюдавания период са общо 83,5 хил. Драстичен спад е отчетен единствено по отношение на туристите от страните извън ЕС, което се дължи на въвеждането на визовия режим. Най-значително е намалението при македонците и сърбите, които през 2007г са с над 70% по-малко в сравнение с 2006г.

И за 2007г най-тревожна за туризма у нас остава статистиката свързана с неудържимото строителство на хотели, ваканционни селища, голф игрища и нощни заведения, които изцяло променят представите за България като дестинация за семеен отдих сред тишина и запазена природа. На мястото на зелените крайбрежни селища и планински курорти все по-често израстват огромни хотелски комплекси от градски тип. Само за първите седем месеца на 2007г са построени над 1800 хотела и заведения, което е абсолютен рекорд спрямо предходните години. По-рано през годината германската медия “Die Presse” нарича страната ни “алкохолен рай за скандинавските младежи” и алармира за опасността България да поеме по грешен път на развитие на туризма.Като основна причина за тревожната тенденция се изтъква преди всичко ниската цена на високо-спиртния алкохол у нас. Подобно е становището и на редица български експерти. Друго становище гласи, че българските курорти се превръщат в дом за социално слаби от Западна Европа. Почти безрезултатни остават и опитите България да се превърне в предпочитана дестинация за извършване на различни здравни услуги – пластична хирургия, стоматология и др.

Постепенно заетите в туристическя бранш в България обаче, като че ли все по-осезателно започват да усещат необходимостта от скъсване с общоприетите клишета на масовия туризъм. Несъмнено, туризмът не означава само набързо изграждане на свръхлуксозна леглова база и денонощни заведения, които да изконсумират почивката на чужденците. Това провокира все повече предприемачи в бранша да се заемат с разработването на атракции и туристически пакети, предназначени за една по-интелигентна и платежоспособна клиентела. Става дума за чужденците, които искат да опознаят истинското лице на България. А те, както сочат проучванията, постепенно се увеличават. През 2007г значителна част от посетилите на България пренебрегват евтините туристически пакети по Черноморието и се насочват към вътрешността на страната, за да се запознаят със символите на културно-историческото ни наследство и природа. Най-висок е интересът към православните църкви и манастири, средновековните крепости и остатъците от древна култура.

2007 година ще се запомни и като първата година, в която редица български общини приложиха проекти за устойчиво развитие на туризма, финансирани от Европейския съюз. Изграждат се екопътеки, възраждат се местния фолклор и занаяти, реставрират се стари манастири, за популяризиране на съответните региони като атрактивни туристически дестинации. В редица туристически селища се провеждат обучения на планински водачи, аниматори, както и на стопани на къщи за гости. През 2007г селският туризъм също отчита по-високи резултати. Почивка “на село” всъщност се оказва едно от най-предпочитаните туристически предложения през изминалата година, което налага за “Туристическа кампания 2008“ нов поглед върху предпочитаниата на чуждестранните гости в България. Проведените проучваниа показват, че по-голяма част от тях предпочитат страната ни най-вече заради запазената `и природа и богатото културно–историческо наслество. Обикновено почивката им в българското село се съчетава с конни преходи, джип сафарита и познавателни турове до местни природни и културни забележителности. Спокойствието и уюта на селското ежедневие са причината много от тях и да се заселят в българските села. Най-често това са великобританци, които предпочитат крайморските и високопланинските села, а все повече и селата във вътрешността на страната. Техният брой през 2007г значително нараства, като в някои общини вече са се оформили цели колонии, които постепенно се адаптират към българскиа начин на живот.

Присъединяването на България към ЕС води до повишаване на интереса към страната и това набързо вдига цените на ваканционните имоти у нас през лятото на 2007г. Най-сериозно е повишението при новопостроените луксозни апартаменти и вили по бреговете на Черно море. Въпреки резкия ценови скок обаче, експертите продължават да определят цените на тези имоти като изключително изгодни и които не се срещат никъде другаде в ЕС. Най-много са купувачите от Западна Европа и Русия, като по-голямята част от тях използват имотите си като летни вили или ги преотдават под наем.

Изходящият туризъм също бележи ръст през 2007г. За периода Януари-Септември,2007г българските граждани са реализирали близо 3 288 960 пътувания в чужбина по всички видове цели, което е с +4,74% повече от същия период на предходната 2006г. Посещенията на страните от ЕС през деветте месеца на 2007г бележат ръст от +9,32% спрямо 2006г. Това е благодарение на присъединяването на България към ЕС и падането на визовите ограничения.(прилож. 8)


3.ОП “Регионално развитие ”2007-2013г – Приоритетна ос 3- Устойчиво развитие на туризма
Туризмът се счита за един от важните сектори на българската икономика. Неговият потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и валутните приходи, както и от създаването на работни места. Високата териториална концентрация обаче, в съчетание с

еднообразието на продукта и пропуските в маркетинга на туристическите дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Настоящата тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразвитите курорти. Въпреки препоръките и добрите намерения да се развият алтернативи на традиционните туристически продукти и на традиционните и вече прекомерно развити курорти, развитието на такъв вид туризъм (културен, екологичен, лечебен, приключенски и т.н.) е все още ограничено и дори „статистически неуловимо”. Много от потенциалните атракции не са разработени по начин, който да оползотворява техния потенциал (да могат да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг престой), а свързаната с

тях туристическа инфраструктура е незавършена, остаряла, износена или липсваща. Вътрешните части на страната са слабо популярни като туристически дестинации и е необходимо да се създаде положителна представа за тях. Същевременно развитите региони имат трудности с диверсификацията на продукта, разширяването на пазарните сегменти, осигуряването на по-големи печалби, удължаване на сезона и повишаване степента на заетост на легловата база. Освен това съществуващите атракции и продукти се рекламират поотделно, а не като част от един по-голям регионален продукт. Сътрудничеството и съвместните усилия за развитие на туризма на местно, регионално и национално ниво остават ограничени. В резултат на това много региони са развити предимно като „спирки”, а не като истински туристически дестинации и така не могат да осигурят по-дълъг престой на посетителите и свързаните с това икономически ползи.

Приоритетна ос 3 има за цел да развие туристическия продукт по екологично и икономически устойчив начин. Целта е да се разшири териториалният обхват на туризма и ползите от него по балансиран начин, което ще доведе до икономическа диверсификация на регионите. Акцентът ще бъде върху устойчивото развитие на туризма въз основа на продуктово и пазарно разнообразие и цялостно и равномерно използване на туристическия потенциал. Допълнително ще се подобри бизнес средата за

туризъм и ще се предложат инвестиционни решения, които да насърчат туризма и развитието на бизнеса чрез изграждане на туристически атракции и свързана с тях туристическа инфраструктура, популяризиране и модернизиране на туристическите обекти, разширяване и подобряване маркетинга на туристическите дестинации, увеличаване на пазарната информация в рамките на туристическата индустрия и политика, както и укрепване на партньорството между различните участници. Без тази подкрепа очакваното ниво на развитие на туризма и бизнеса ще бъде постигнато на много по-късен етап.

Като съществен елемент на приоритетната ос е увеличиването на въздействието на дейностите чрез подпомагане на по-големи проекти, които имат значителен принос за конкурентоспособността и генерирането на доход за регионите и за промяна в настоящата териториална структура на туризма. Ще бъдат подкрепяни само публични и негенериращи печалба инвестиции.

Приоритетнта ос е в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие, която цели да постигне динамично и балансирано развитие на отделните райони за планиране и разглежда туризма не само като средство за “опазване и валоризация на природното и културното наследство”,но и като средство за “укрепване на връзките между градовете и районите и засилване на социално-икономическото сближаване”. Всички документи, касаещи политиката по туризъм, включително Националната стратегия за развитие на туризма (която е в етап на подготовка), предвиждат устойчивото му развитие като един от националните приоритети, както и диверсификацията на продукта и пазара и подобряването на маркетинга на туристическите дестинации. ОПРР е до голяма степен в съответствие с „географската сегментация”, предложена в доклада за Националната стратегия за туризма. По-конкретно програмата

е насочена към два от четирите “принципа за изпълнение”, предложени в Националната стратегия за туризма, и по-точно “Устойчиво развитие” и “Ефективна реклама”, докато другите два могат да бъдат повлияни само непряко (“Подобряване на качеството” и “Икономическа възвращаемост).

Тази приоритетната ос е в пълно съответствие и с принципите и насоките за устойчиво развитие и с екологичните аспекти, включени в Проектостратегията за устойчиво развитие на България (2007). Стратегията е основана на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕО и на Лисабонската стратегия, признаваща туризма за важен фактор в подобряването на качеството на живот и бизнес конкурентоспособността чрез развитие на устойчиви форми на туризъм (културен, еко-, балнео/спа, и др.) и въвеждане на природосъобразни практики.

Приоритетна ос 3 отговаря на целите на Националната стратегическа референтна рамка, която акцентира върху богатото и разнообразно природно и културно наследство, отчита приноса на туризма за националния растеж и го възприема като основен елемент на местния потенциал и един от двигателите на регионалното и местно развитие. Така НСРР призовава към укрепване на регионалното измерение на продукта,поставяйки ударението върху ролята му за икономическата диверсификация, особено в селските региони, както и за опазване и използване на природното и културното наследство.

Приоритетната ос е в съответствие и със Стратегическите насоки на Общността за сближаване, където туризмът се счита за една от мерките за насърчаване на икономическия растеж, а опазването на историческото и културно наследство - като потенциал за развитие на туризма. Стратегическите насоки подчертават също ролята на туризма в развитието предимно на селските региони и необходимостта от интегриран подход към качеството, съсредоточен върху удовлетворяване на потребителите и основан върху икономическите, социалните и екологичните измерения на

устойчивото развитие.

Утрояване на приходите от туризъм в България се очаква до 2013 г., според Държавната агенция по туризъм. Брутни приходи от 6 милиарда евро от туристически посещения на българи и чужденци през 2013 г. предвижда националната стратегия. Приходите за 2007 година се очаква да бъдат изчислени на 2.4 милиарда евро, а прогнозните за 2008 г. - 3 милиарда евро. За постигането на тези финансови резултати до 2013 г. в стратегията се залага основно на предлагането на продуктите с по-висока добавена стойност, за да се търси привличането на платежоспособни клиенти, разнообразяването на туристическия продукт и от промяната на съотношението в ценообразуването на туристическите пакети, като се предлагат услуги, които генерират по-висока добавена стойност. Oколо 250 милиона евро ще са необходими за постигането на целите на стратегията в рамките на периода 2008-2013г. Според стратегията, през 2013 г. 60 на сто ще бъде делът на допълнителните услуги, а 40 на сто на основните. За 2007 година съотношението е било обратно - 40 на 60 на сто, а прогнозите за 2008 година са допълнителните услуги да са с дял от 45 на сто, а основните - с 55 на сто.

Основните проблеми според стратегията пред българския туризъм са свързани с това, че вътрешният туризъм се развива значително по-бавно, а в повечето райони в България не съумяват да създадат качествени туристически продукти. Освен това страната ни е класирана на педесет и шесто място по отношение на инфраструктура, а по отношение на ресурсите за развитие на туризма - на четиредесет и четвърта позиция.


Сред слабите страни на българския туризъм в стратегията са посочени липсата на ясно разпознаваем имидж на България като туристическа дестинация, моноструктурната зависимост от морския туризъм и териториалната диспропорция в развитието на туризма, както и недостатъчно развитата инфраструктура във вътрешността на страната. Друга слабост са недостатъчните икономически стимули за местните и чуждестранни инвеститори в туризма, както и наличието на значителен дял "сива" икономика.

Сред реалните заплахи в стратегията 2008-2013г са посочени влошаването на параметрите на околната среда и непредприемането на своевременни мерки за прекратяване на последствията от презастрояването на курортните комплекси по българското Черноморие.


Националната стратегия залага България да стане позната и предпочитана целогодишно дестинация за български и чуждестранни туристи със запазени културни традиции и уникално съчетание на море и планини. Позиционирането на България като туристическа дестинация трябва да бъде в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и като добавена стойност, предвижда още стратегията.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница