Проучване на представите за семейство на шест годишни деца от ромски произход

Когнитивна психология

Преподаватели: Изработил:

доц. Евдокия Христова Xxxxxxx xxxxxxx xxxxxx

ас. Николета Бориславова­­­­­ ІІ-ри курс психология

СУ "Кл.Охридски"

фак.№000000

София

СЪДЪРЖАНИЕ

1. 
   Развитие на понятието. Развитие на понятието за семейство.
   
2. 
   Рисувателни методики – историческо развитие.
   
3. 
   Етапи в развитието на детската рисунка
   
4. 
   Проективни методики за семейство. Влияние на социалното пространство върху преживяването на понятието семейство
   

4.2 Франсоаз Минковска

4.3 “Кинетичната рисунка на семейство” на Бърнс и Кауфман

4.4 “Рисунка на омагьосаното семейство” на Кос и Бирман, също разработван от Х. Сулестровска.

4.5 Методика за семейните отношения на Корман.

4.6 М. Клепси и Л. Ложи

4.7 “Нарисувай своето семейство” по Хоментаускас.

4.8 Проективната методика за изследване семейните и социални отношения на Рене Жил

5. Характеристики на използваните методики

5.1 Разположение на рисунката върху листа

5.2 (размери) на изобразените обекти

5.3 Психологическа Метрични характеристики значимост на цветовете

5.4 Графична ниво

5.4.1 Бели полета

5.4.2 Последователността на изображение

5.4.3 Последователността в посоката на построяване на рисунката

5.4.4 Дистанцията между членовете

5.4.5 Отлагане във времето, паузи

5.4.6 Отношение на детето към процеса на рисуване

6. Провеждане на изследването. Социална група – характеристики

6.1 Анализ на проведеното изследване – паралелно и по двете методики

6.2 Анализ на индивидуалните протоколи

7. Извод

8. Използвана литература

9. Приложени индивидуални протоколи

На пет години детето е развило “символични” способности, макар и примитивни. Започва да си представя обектите, местата, хората, ситуациите. Мисълта на детето вече може да извиква едно отсъстващо събитие, отсъстващ обект. Тази символична представа е кодирана и социализирана - детето може да предаде своите мисли на други хора и те да бъдат разбрани. Характерно за детето през този период е егоцентричното мислене. Детето не е способно да се постави на мястото на друг човек. Единствено съществува неговата гледна точка. Въпреки това неговите действия са социални и многобройните задавани въпроси са доказателство за това. То се обръща към своя дом, към семейния си кръг. Започват да се формират първите понятия. Потребностите на детето задават рамките на първите понятия, които възприема и овладява в хода на своето развитие. Едно от тях е понятието семейство. Въпреки възрастта си, едно дете на 4-6 години има адекватно разбиране на това понятие.Дори е овладяло функционалните връзки в него и водено от принципа на удоволствието създава нови такива. В резултат от това, че детето удовлетворява своите потребности чрез възрастните, се формират сложни социално-афективни отношения с тях, което помага на детето да си създаде адекватна представа за това що е семейство. Физическите потребности не са достатъчно условие за формиране на социалния контекст при децата(Спитц). Детето има своя самостоятелна ценностна система, която определя представите му. Но социалната среда, в случая семейството “не просто въздейства на индивида, но непрестанно трансформира самата негова структура” (Пиаже, Ж.., Психология интеллекта. Логика и психология, “Просвещение”, М., 1992 с.160 )

Влиянието на семейството определя детското възприятие, но тъй като то се подчинява но своя ценностна система, където водещ принцип е принципа на удоволствието, то реагира на тази среда или чрез агресия, или посредством въображението си. Това ни довежда до извода, че детето не само има адекватно разбиране за “семейство”, но то посредством своите защити го трансформира до приемлива за него форма.

За да можем да докажем тези изводи се насочваме към рисувателните техники-скицирането и рисуването са често използвани проективни методики и средства за психодиагностика. Съществува спор дали рисувателните методики могат да се обозначат като проективни тестове, дали са надеждни за психодиагностика. Според Абрахам всяка творческа изява на човека, и най-вече графичните му творения са условие за проекция. Представата за тялото е субективно творение. То не е това което виждам и което знам, а което преживявам. ”Пътят от тялото до представата за него не е непосредствен и минава през основните личностни функции.Проецирана в рисунката, представата за тялото може да разкрие най-съкровените желания на рисуващия, но може да отрази точно и всички негови недостатъци, както и комбинацията на тези две възможности.При всички случаи обаче представата за тялото ще разкрие точно психологическото значение на тялото за конкретния индивид”.( Алексиева, Ем., Рисунките в психологическото изследване на личността, “Св. Кл. Охридски “, София, 2000 с.23 )

За да постигнем целта на своето изследване се насочваме към методиките за рисуване на семейство. Съществуват и други техники. Една от тях е Тестът за семейни отношения на Аnthony u Ben. Проективността на този тест е ниска, защото изисква избор. Представлява преходна форма между въпросник и проективен тест. Предлага обективност, но много рядко се използва.

Рисуването е по-подходяща методика тъй-като е предпочитано и харесвано от децата средство, освен това разкрива и развива детското въображение. Именно то е детерминирано от социалната среда и поради това дава много информация за семейното пространство. Освен това то се приема като игра, чрез което се преодоляват комуникативните бариери между детето и изследователското лице. Рисунката е не само индикатор на интелектуалното развитие на детето, но в него се съдържа “универсална смислова символика, чиито изразител е детето като развиващо се в определен социо- културен контекст, а също и специфична смислова аура, изразяваща уникалните обстоятелства в персоналното битие на детето, както и актуалните жизнени ситуации като източник на интензивни преживявания и чувства”. (Башовски, Ив.”Рисувателни методики “, в: Ръководство за изследване на детето, “Веда Словена-Ж.Г., София, 2000, с.262) Още през 1926 Гудинъф съставя първата скала за оценка на интелигентността чрез рисунка на човешка фигура. През 1885 Кук провежда едно от първите изследвания, насочени към разкриване на периодите в развитието на детската рисунка.

През тази възраст централна фигура в творчеството на детето е човека и поради тази причина тя е наситена със символика. В този план Виготски извежда тезата, че “малкият художник е далеч повече символист, отколкото натуралист”. Детето рисува обекта не както изглежда, а както то акцентира на него. Много често частите от цялото не са съразмерни, то ги рисува както психологически ги възприема, тъй като чрез тях разкрива своите преживявания. То рисува не обекти, рисува преживявания, ситуации, отношения. Предимството на рисувателните методики е тази, че това което представят не може да бъде изразено словесно. Детето по скоро имплицира емоции, а не мисли. То изразява вътрешния си свят и в съответствие с него оцветява и емоциите си. Оттук идва и трудността при разчитане на рисунката - нейната многозначност и амбивалентност, резултат от специфичното мислене на детето през този период. За улеснение се предлага система от характеристики по които се тълкува една рисунка- разположение, метрични характеристики, линии, форма, насоченост на линиите, психологическа значимост на използваните цветове, изтривания.

При психодиагностика трябва да се има предвид спецификата на детската възраст - в ранна възраст човешката фигура се изгражда от части и се използват предимно заострени фигури, докато осем годишните вече използват овални линии.

През 5-7 година се забелязва стабилност в обекта, неговата ясна разграничаемост. Все още детето рисува това което знае, а не това което вижда. Именно това ни дава възможност за надеждна психодиагностика.

Проследявайки развитието на детската рисунка се забелязват някой общи закономерности - в ранните рисунки, детето използва първата затворена форма-кръга, към която се прибавят две вертикални линии. Според Arnheim u Meili-Dworetzka не става въпрос за липсващо тяло. В “първичния кръг като структурен еквивалент на реалността се съдържа цялото тяло.В действителност нарисуваната кръгла форма е контур, ограничаващ поле, притежаващо определен смисъл в сравнение с околността”( Диагностика на психичното развитие, Наука и изкуство, София, 1988, с.262).

Също трябва да се има предвид и различията между двата пола (изключение правят 12 годишните). При 5-годишни деца рисунките на момчетата притежават 6 елемента-глава, очи, нос, уста, тяло, крака,докато тези на момичетата се отличават със 7-ми елемент- всички изброени плюс ръце. Гудинъф обяснява тези различия с по-голямата старателност и трудолюбие на момичетата за разлика от техните връстници от другия пол. Според Абрахам причината е, че момичетата се отнасят по емоционално към обекта на рисуване.

Семантичното пространство на цветовите предпочитания, отразени в рисунката най-вече зависят от вътрешния, емоционален свят на детето. Има и други променливи-като възраст (до 5 год. детето употребява цветовете безразборно). Според Левис и Гриин взаимовръзката между емоция и цвят е фиксирана в културата и намира най-пряк израз в езиковия опит. Т.е. детето обрисува емоциите си в съответствие с конкретната културна практика- оцветеност на езика.

Рисунката на семейството ни позволява богат анализ в изследването на вътрешния свят на детето и афективното му състояние. По-горе посочените характеристики ни позволяват да разкрием представата на детето за семейството му и за семейната група изобщо.

Оценявайки тези особености се насочваме към рисувателните методики за семейство. Историята на тази методика е свързана с името на Франсоаз Минковска. По късно тя съществува в своите различни модификации от които най-популярни са “Нарисувай семейство” и “Нарисувай своето семейство”. Много често се използва и в двата варианта последователно (Л.Корман ). Други популярни варианти са “ Кинетичната рисунка на семейство” на Бърнс и Кауфман и “Рисунка на омагьосаното семейство” на Кос и Бирман, също разработвана от Х. Сулестровска.

За да избегнат статиката в детската рисунка Бърнс и Кауфман предлагат на изследваните лица да нарисуват своето семейство, като всеки член от него да прави нещо. Това дава допълнителна информация и нови полета за анализ на изследователя.

Вариантът на Кос и Бирман дава възможност да се разкрият в по дълбок план семейните отношения и най-вече отношението на самото дете към членовете му. Инструкцията е да се нарисува омагьосано семейство. Интерпретацията се прави на базата на преобразените фигури.

Една от най- добрите методики за изследване на семейните отношения е тази на Корман. Тя позволява да се види графичната динамика, закономерностите в процеса на рисуване. По тази причина изследването се провежда индивидуално. Инструкцията е детето да нарисува едно семейство, след което следва беседа. Важни моменти са последователнстта в която детето разполага фигурите и дали картината отразява неговото семейство или следва инструкцията. В последния случай трябва да се уточни с коя от нарисуваните фигури се идентифицира. Анализа преминава през 3нива –графично ниво (последователност, пространствена позиция и др.), ниво на формалните структури (представата за човешка фигура) и съдържателно ниво( дали детето се ръководи от принципа на реалността или принципа на удоволствието.

Анализът на М. Клепси и Л. Ложи включва две характеристики – на общото впечатление и на специфичните индикатори. Елемента общото впечатление се състои от това да се види дали членовете извършват една и съща дейност и отношенията в този аспект между тях. Специфичните индикатори включват отчитане на пропуснати фигури или прибавени такива, разположение на фигурите върху листа , големина, сходства между тях, има ли линия за основа или фигурите са отделени от такава.

В използваната за изследването методика изброените техники взаимно се допълват, но основната ползвана интерпретация е по Хоментаускас. За да осигурим динамика и валидност на самото изследване прибавяме и част от методиката на Рене Жил . Тя ще ни осигури по пълна информация за функционалните отношения в семейството. Разкрива ни как детето преживява своето място в него.

Целта на изследването е чрез тези методики да се разкрият тенденциите в представите за семейство на деца от непълни семейства. Да отговорим на въпроса дали се подчиняват на реалността или настъпват трансформации при нейното отчитане.

За теста “Нарисувай своето семейство “ се използва бял лист и 6 цветни молива. На детето се предоставя неограничено време и се поощрява да рисува. Не се операционализира понятието семейство, тъй като това би повлияло на детето и попречило на основната цел в изследването.След завършване на картината се провежда беседа, която да ни насочи към идентифициране на фигурите и настроението което трябва да отразяват.

За целите на изследването е необходимо да бъдат отразени някои от характеристиките по които ще се проведе анализа от Ръководство за изследване на детето, “Веда Словена-Ж.Г.”, София, 2000.
Табл.1 Разположение на рисунката върху листа (с.263)

В центъра -	признак за увереност, чувство за безопасност и сигурност,понякога е израз на егоцентричност
В горната част -	това е зоната на фантазията. Поместването на рисунката в горната част на листа може да е израз на стремеж към достижение и самоутвърждаване (понякога чрез фантазна реализация на целите),както и на неудовлетвореност от реалния статус
В долната част	ориентация към реалността, често е показател за несигурност и беззащитност, възможна е занижена самооценка
Лява страна	ориентация към миналото
Дясна страна	ориентация към бъдещето
Големи незапълнени пространства от листа	не са празни зони, а т.нар. “зони на забрана”. Те също подлежат на интерпретация. ( Напр., свръхконтролираните и потискани деца, чиято фантазия и свободна изява са блокирани, често рисуват главно в долната част на лиса.)

Табл.2 Метрични характеристики (размери) на изобразените обекти (с.264)

Табл.3 Психологическа значимост на цветовете (с. 265)

На графична ниво трябва да се отбележи дали фигурите са щриховани или не.Ако те са щриховани това подсказва тревожност. Когато фигурите са затворени отразяват дълбоките психологически бариери, които детето преживява в общуването си с определени хора , че живее под натиска на правила.

В своя анализ Корман интерпретира белите полета като зони на забрана по отношение на другите фигури, разположени на листа. Последователността на изображение е отправна точка в разкриването на отношенията в семейството. Важно да се отбележи според Корман е и последователността в посоката на построяване на рисунката – отляво-надясно отразява прогресивни нагласи, а отдясно-наляво говори за силна регресивна тенденция.

Корман е забелязал, че детето се оставя на фантазията си и представя в рисунката се не копие на своето семейство, а именно желаното от него. Очакваните резултати в изследването следват същата логика. “Сравнението между действителния състав на семейството и персонажите в рисунката позволява да се открият чувствата и афективните му тенденции, които са трансформирали реалната му представа” (Алексиева, Ем., Рисунките в психологическото изследване на личността, “Св. Кл. Охридски“, София, 2000 с.105).

Децата в щастливи семейства обикновено рисуват всички членове на семейството си. Когато обаче част от тях отсъстват, това говори за конфликтни отношения, или ако е брат или сестра – преобладават отношения на конкурентност и съперничество. Понякога детето вместо реалните членове рисува животни, което говори за стремеж за омаловажаване на тяхното влияние. “ Когато действителността носи силно неудовлетворение за детето, необходимостта тя да бъде приета чрез принципа на реалността води до възникване на силно чувство за тревога. В този случай адаптивната инстанция на личността, Аз-ът, изработва поведение, което трябва да редуцира тревогата и да осигури адаптацията “.(Алексиева, Ем., Рисунките в психологическото изследване на личността, “Св. Кл. Охридски “, София, 2000 с. 105 )

Това много често се постига именно с нейното отричане. Детето задейства защити като или премахва нежелания член, или сменя ролите, или се идентифицира с него ( ако става въпрос за конкуренция ).

Много често се случва да се прибавя допълнителна фигура, което говори за неудовлетворени психологически потребности в семейството. Рисуването на несъществуващи или несвързани със семейството лица може да е индикатор за размита граница на семейството, на търсене на нови обекти, чрез които детето да се почувства емоционално значимо.

Най-важната характеристика е дистанцията между членовете на семейството. Връзките между персонажите разкрива детското възприятие за техните реални отношения. Пространствената близост може да се интерпретира като реална, но може да разкрива и липсата на такава. Много често децата се идентифицират с някой от членовете на семейството, което се представя чрез еднаквост на изображението.

Понякога децата от проблемни семейства след като чуят инструкцията най-напред рисуват различни обекти от пейзажа и след това рисуват членовете. Това е опит да се отложи във времето неприятната задача. Паузите които прави детето също имат своето значение.

Важно е да се отчете отношението на детето към процеса на самото рисуване - дали го прави спонтанно или с гняв. Сгъването отразява противоречивост и желание да се запази някаква тайна. Късането изразява гняв и страх към нарисуваните персонажи. Аналогично за изтриването и смачкването - говори за ниско самочувствие и несигурност.

Тези характеристики се вземат предвид при анализ на изследването.

Провеждаме изследването в ОДЗ, с. Каменар при деца от ромски произход от многодетни семейства, чиито родители живеят на семейни начала. Село Каменар се намира на територията на община Варна и е разположено на 7 километра от града. В него живее една от най-компактните ромски общности в региона. По статистически данни "гетото" наброява около 2000 жители. В демографско отношение населението на с.Каменар се характеризира с висока раждаемост и ниска брачност. Популярно е да се живее на съпружески начала без брак. Нивото на бедност е много високо и почти изцяло ромското населението разчита на социални помощи.

Повече от половината деца - роми на възраст от 2 до 6г. в с.Каменар са необхванати от детската градина. Причините за това са както в голямата заболеваемост на децата - КДП, епилепсия, левкемия и др., така и в неумението на родителите да видят възможностите, които предоставя предучилищното заведение за здравето и развитието на техните деца. Фактор за слабата посещаемост на детската градина и училището в с.Каменар е съществуващата сред ромите традиция момичетата да се грижат за по-малките си братчета и сестрички, а след като навършат 12-13 години често те самите стават майки.В тях не се полагат особени грижи и поради тази причина децата са изостанали познавателно в лека степен в сравнение с техните връстници.

В изследователският проект цялата извадка е направена от деца родени 1996, като 7 от тях са момчета, а 3-момичета. Владеят добре български език и поради това нямаше комуникативни бариери, които биха повлияли на изследването.

То се провежда, следвайки последователно две методики - “Нарисувай своето семейство” по Хоментаускас и част от методиката на Рене Жил, за да можем да направим цялостен, пълен и достоверен анализ. Последната е предназначена за деца от 4 до 12 години. Тя съдържа общо 42 ситуации от които 25 невербални картинни задания и 17 вербални. Тъй като ние се фокусираме върху семейните отношения, а не толкова от социалната приспособяемост използваме от теста 5 картини,които представят 2 ситуации – в семейството на маса и на излет.Във всяка една от картинните ситуации детето трябва да проектира себе си сред членовете от семейството си – това ни дава възможност да видим определена пространствена ориентация - близост или отдалеченост между съответните фигури. Именно чрез тези пространствени отношения може да се види и съответното емоционално отношение към другите.

Децата работят последователно – приключват с рисуването и веднага след това им се дава стимулния материал по Рене Жил. Изисква се да се работи индивидуално. Представяме ситуацията като внимаваме дали детето е разбрало добре задачата и пространственото разположение на фигурите. След като се уверим в това започваме работа като внимателно следим в това дали детето е уверено в своя избор.

Започваме изследването, като предоставяме на изследваните лица лист А4 и 5 цветни молива и задаваме инструкцията, която гласи – нарисувай своето семейство. Преди да започнат работа, бе необходимо да разберем дали са наясно със задачата. За целта бяха попитани какво разбират под понятието семейство. Вербалното понятие, самата дума предизвика известно затруднение, но след кратка беседа се оказа, че имат конкретна и цялостна представа за съдържанието му. Трудно боравят с думата ако е независима от гледната точка и социалния контекст в който живее детето. След известно напътствие, състоящо се в даване на синоними като дом и къща, но вече обхващащи личното битие на детето, изследваните лица се ориентират като започват пълно изброяване на всички, с които живеят - представата им за семейство не се опира само до семейното ядро (мама, татко и аз ). Това е естествена тенденция, която не зависи от интелектуалното развитие на детето.

След като операционализирахме понятието семейство децата започнаха работа – повечето веднага, само едно от тях имаше затруднение и прояви желание да рисува къща. Вероятно поради слабите познавателни способности или по причина на не добрите инструкции от страна на изследователя.

В по-голямата част от нашата извадка развитието на децата варира от 4 до 5 години, поради това в 50% от случаите няма да анализираме рисунките на база цветова символика.

Анализираме получения материал по протоколи за улеснение на обработката.

Индивидуален протокол № 1

Индивидуален протокол № 2

При второто изследвано лице се забелязва доминиране и акцентиране на Аза за което съдим от големината и богатството в детайлите но фигурата. Съдейки по получените резултати и проведената беседа в процеса на работа се оказва, че майката е авторитет, но бащата е предпочитана компания. Пак се наблюдава стремеж за конкуренция с по малкото дете в семейството, което е отделено от основната група. Няма количествени промени в броя на членовете.

Индивидуален протокол № 3

След даването на инструкцията детето отказва да рисува. Нужно беше подканване за да продължи работа. Първо отразява родителите си а едва след това след продължителна пауза и себе си. Нужно беше поощрение и най- вероятно ако беше оставено да работи самостоятелно, нямаше да се нарисува. Първото нещо, което прави впечатление е дистанцията между детето и родителите му. Това говори за ниско самочувствие и бариери в общуването а може и дори за агресия по отношение на самото дете.Многото паузи които прави говори за нежелание, неудовлетвореност и силна липса на внимание за което говори пропускането, игнорирането на по-малкото братче. За да го получи то се намира в конкуренция с него. В картинния тест то удовлетворява това желание чрез пространствена близост, в известна степен трансформира съществуващата реалност.

Индивидуален протокол № 4

В рисунката си детето отразява първо майката, себе си и цялото дясна поле, и едва след това след кратка пауза започва да рисува в лявото като отделя бащата и брата както в пространството така и цветово. Бащата е игнориран и в двата теста, намира се на чувствителна дистанция от детето. Прави впечатление, че той е изнесен в долната част на листа. Чувствителен стремеж за идентификация с майката и отново желание да се изтеглят на дистанция конкуриращи те го членове на семейството са основните характеристики и на този протокол ( Виж Протокол 3). Методиката на Рене Жил напълно препотвърждава тези изводи – вижда се ясно желание за спазване на голяма дистанция с бащата. Използването на червения цвят за контур може да означава фиксирана агресия.

Индивидуален протокол № 5

Тук детето имаше проблеми с идентификацията на членовете от семейството си след нарисуването им. Ако съдим по следващите задачи, изпълнени от детето, то трябва да е извършило инверсия между себе си и майката. Отношението му към бащата клони в положителна насока.Рисуването на малки фигури обикновено се свързва с висока тревожност, ниска самооценка и чувство за дискомфорт. Разположеността им в долната част на листа говори за ориентация към реалността, често показател за несигурност и беззащитност, възможна е занижена самооценка

Индивидуален протокол № 6

Изследваното лице е пропуснало себе си, като такова желание наблюдаваме в Рис. №3. Това може да разкрива чувството за липса на принадлежност към семейството.Такова дете се чувства игнорирано и отхвърлено поради липса на внимание. За да преодолее дискомфорта от съществуващото положение то прибавя други членове към него. Рисунката отразява желание за трансформиране на реалността с цел намаляване на напрежението, натрупало се от чувството за неудовлетвореност, което изпитва детето. Освен това от дистанцията, която спазва спрямо родителите си се предполага, че то подлежи на психически и физически тормоз. Липсата на уста сред повечето от членовете на семейството говори за липса на общуване, имайки предвид, че детето не рисува това което вижда, а това което преживява.

Индивидуален протокол № 7

Детето има богата представа за семейство. Прави впечатление, че фигурите от мъжки пол са по дребни, а тази на бащата изобщо липсва. Освен това липсва и тази на малкото братче.Това говори за голяма конкуренция за печелене на вниманието на майката. Водено от принципа на удоволствие то игнорира съществуването на тези които нарушават комфорта му.

Индивидуален протокол № 8

Фигурите и пространствената им разположеност е аналогична на тази от Рис.№7. Наблюдава се голямо старание при рисуване на себе си.Отличават се по цветове някой членове от семейството , които след беседа се установява, че играят маргинална роля. Води се от стремеж да се идентифицира с по-малкото си братче, вероятно за да спечели вниманието на майката. Липсата на внимание от страна на майката проличава и от факта, че въпреки че я рисува първа след кратка пауза зачерква лицето и. Това може да говори и за страх и чувство на комуникативна бариера между нея и детето. Въпреки това в следващите задания то проецира вече трансформирана реалност, удовлетворяваща неговите потребности и желания – стои близа до майката, почти винаги е в близост със семейната група.

Индивидуален протокол № 9

В действителност детето чувства страх от майката ( виж протокол №8 ) и е твърде дистанцирано от нея. В беседата детето проявява задръжки в коментара за семейните отношения. Наблюдава се стремеж към по-голяма близост към майката– за този амбивалентност говорят резултатите от проведеното изследване. Детето е пренебрегнато от майката и поради това че вниманието е насочено към бебето. Липсва чувство за принадлежност към семейството и поради това се опитва да го преодолее чрез въображение – средство за трансформиране на ситуацията в приемлива за него форма.

Индивидуален протокол № 10

След започване на работа изследваното лице рисува последователно четирите фигури, прави пауза и едва след това рисува майката. Тя е изобразена посредством малка фигура, което говори за нейната маргинална роля. Рисунката подсказва авторитета на бащата и желанието да се идентифицира с него.

Заключение

Имайки предвид понятието семейство, ние нямаме критерии за това може ли дадено социално пространство да бъде или не семейство. Интересува ни близостта в семейните отношения, продиктувани от модел, който следи ролевата структура на семейството. Всеки родител изпълнява роля, която е определено диференцирана и от него зависи дали е способен да се въплъти в нея. Детето е този индикатор, по който съдим дали това е така. Но тъй като то все още е незряло за да възприеме изкуствената представа за това що е семейство , то я представя така както я преживява. А дали родителите заемат съответните им приписани от социалната норма роли се вижда от проведеното изследване. Детето формира понятието за семейство в собствения семеен контекст, не извън него. Той определя собствените количествените и качествени характеристики. В много от случаите се наблюдава конфликт със съответния родител или има тенденция към конкуренция с други членове на семейството. Тази дисхармония се преодолява при повече от 50% при децата чрез трансформиране на конкретния семеен контекст в удовлетворяваща потребностите на детето форма.

Цитирана литература:

1. 
   Алексиева, Ем., Рисунките в психологическото изследване на личността, “Св. Кл. Охридски “, София, 2000
   
2. 
   Башовски, Ив.”Рисувателни методики “, в: Ръководство за изследване на детето, “Веда Словена-Ж.Г., София, 2000
   
3. 
   Диагностика на психичното развитие, Наука и изкуство, София, 1988
   
4. 
   Маринова, Д., “Защо рисуването е толкова важно за развитието на детето? Значение и смисъл на детските рисунки.” в: Ръководство за изследване на детето, “Веда Словена-Ж.Г., София, 2000
   
5. 
   Пиаже, Ж.., Психология интеллекта. Логика и психология, “Просвещение”, М., 1992
   
6. 
   Фресс, П., Пиаже, Ж.., Экспериментальная психология, “Прогресс”, М., 1975
   

Допълнителна литература:

1. 
   Минчев, Б., Банова, В., Башовски, Ив., Минчева, Н., Психологично изследване на детето в начална училищна възраст, “Веда Словена-Ж.Г., София, 1996
   
2. 
   Виготски, Л., С., Мислене и реч, Наука и изкуство, София, 1983
   
3. 
   Виготски, Л., С., Въображение и творчество на детето, София, 1982
   
4. 
   Ръководство за изследване на детето, “Веда Словена-Ж.Г.”, София, 2000
   

Индивидуален протокол №1

Име на детето: Любен Зинов Трифонов

Възраст: 20. 08. 1996

Семейно положение:

майка – Зина Любенова (живее на семейни начала)

по-малък брат – Марин

сестра – Мария

Индивидуален протокол №2

Име на детето: Йорданка Албенова Маринова

Възраст: 11. 06. 1996

Семейно положение:

майка - Албена Маринова (живее на семейни начала)

по-малка сестра - Любка (бебе)

Индивидуален протокол №3

Име на детето: Веска Маринова Русева

Възраст: 04. 04. 1996

Семейно положение:

майка – Марина Андреева (живее на семейни начала)

по-малък брат – Чавдар

Индивидуален протокол №4

Име на детето: Лиляна Милкова Петрова

Възраст:19. 07. 1996

Семейно положение:

майка – Венета Петрова баща – Милко Петров

по-малка сестра – Любка по-малки братя – Красимир и Петър
Индивидуален протокол №5

Име на детето: Валери Златев Алексиев

Възраст: 17. 06.1996

Семейно положение:

майка – Златка Алексиева (живее на семейни начала)

Индивидуален протокол №6

Име на детето: Кольо Михайлов Руменов

Възраст: 08. 09. 1996

Семейно положение:

майка – Евдокия Руменова баща – Михаил Руменов

Индивидуален протокол №7

Име на детето: Стоян Анков Стоянов

Възраст: 06. 03. 1996

Семейно положение:

майка – Анка Стоянова (живее на семейни начала)

по-голяма сестра – Николина

по-малък брат - Страхил

Индивидуален протокол №8

Име на детето: Филко Донев Кирилов

Възраст: 20. 08. 1996

Семейно положение:

майка – Донка Кирилова (живее на семейни начала)

по-малка сестра – Фиданка

по-малки братя – Михаил и Кирил

Индивидуален протокол №9

Име на детето: Иван Янков Андоков

Възраст: 22. 09. 1996

Семейно положение:

майка – Роза Андокова баща – Янко Андоков

по-малка сестра – Роза (бебе)

Индивидуален протокол №10

Име на детето: Зафир Стоянов Иванов

Възраст: 08. 11. 1996

Семейно положение:

майка – Любка Иванова (живее на семейни начала)

по-малки братя – Асен и Митко (бебе)

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 235.28 Kb.

Сподели с приятели: