Проява на Божията ревност



Дата21.01.2018
Размер156.51 Kb.
#49569
ТипИзложение
Предмет: Божията ревност

Тема: Проява на Божията ревност

Изложение на целта:Три насоки на проява на Божията ревност

І. Към нас

ІІ. За нас

ІІІ. В нас



Увод: Добре дошли на среща с Бог.

Днес ще се срещнем с една от стряскащите страни на Божията личност – Неговата ревност.

Може да звучи страшно в нашите уши, че Бог, който е любов, благ, милостив е също така и ревнив. Но от друга страна ревността върви редом с любовта. И Библията ни представя Бог като ревнив Бог.

Ние не можем да си позволим да подминем тази истина, колкото и да не ни харесва да говорим за нея. Ние нямаме право да спестяваме каквото и да е, което е казано за Бог в Библията. Той самият се разкрива в нея и ако искаме да изградим правилни, истински отношения с Него, трябва да Го възприемаме така, както ни се е представил.

Ето няколко стиха от Библията, които говорят за Божията ревност:

Исая 59:17

„Той се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия.”



Наум 1:2

„Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си.”



1Коринтяни 10:22

„Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?”

Да, Библията говори за Божията ревност. Тя описва Бог като ревнив Бог. Но, за да избегнем някои недоразумения нека да уточним две неща, преди да разгледаме тази тема.

Ние ще говорим за това, че Бог е трансцедентен, отвъден и в този смисъл невъобразим. Така, че когото използваме понятието ревност, нека не забравяме, че то е антропоморфизъм – човешко понятие. То е извлечено от живота на хората, и използвайки го нашата представа е за някаква човешка особеност, човешката реакция, човешко взаимоотношение. Тук трябва да бъдем много внимателни, за да не си създадем човешка представа за Бог. Вместо да оприличаваме Божията ревност на човешката, ние трябва се опитаме да разберем коя е онази Божествена реалност, която изпълва със съдържание това понятие.

Другото нещо, което трябва да отбележим е, че дори и сред хората има два вида ревност.

Единият – това е ревността, подбудена от гордостта и егоизма. Тя съдържа в себе си завист, злоба, подлост. Един брачен партньор, който ревнува така е мнителен, жесток, безчувствен. Той подлага другия на един постоянен психически тормоз. Няма никакво доверие в него. С такава ревност не може да се живее.

Другият вид човешка ревност е положителна черта. Тя е подбудена от желанието да се запази любовта. Тя е плод на съпружеската привързаност. Ако такава ревност липсва, значи нещо в любовта между двамата съпрузи не е наред. Напротив – наличието на такава ревност говори за един здрав морал и истинско разбиране на същността на брака.

Ето какво казва един професор по теология:

На женените хора, които не са почувствали ревност при натрапването на любовник или прелюбодеец в техния дом, им липсва морална възприемчивост, понеже изключителността на брака е същността на брака…”

В Свещеното писание никъде не е осъдена този вид ревност. Дори съпругът, който е ревнувал своята съпруга и я подозирал в изневяра, е имал законното право да я провери – Числа 5:11-31 и така ревността му да бъде успокоена.

Когато говорим за Божията ревност, трябва да имаме предвид, че тя е близка по-скоро до този втори вид. Божията ревност е подбудена от стремежа да се запази любовта между Бог и вярващия.

Като Господар, Бог ревнува за правото си да бъде Единственият, на когото хората да се покланят. Бог ревнува за своето свято име, за своя народ. И тази Негова ревност съдържа заплаха и предупреждение за възмездие.

Още нещо, което можем да кажем в уводните думи, – че ревността е един от атрибутите, които се проявяват при определени условия. Има черти особености на Бога, които се проявяват безусловно – вечност, любов, неизменност, вездесъщие, суверенитет (върховно господство) и т.н.

Но има и такива като ревност, гняв, милост (състрадание), които стават явни в условия на грях. Те са вечни, неотменими, истинни свойства, но в условията на свята атмосфера нямат активно проявление. Ревността е именно такъв атрибут, проявяващ се в условия на грях.

И така през този час ще разгледаме някои насоки, в които се проявява Божията ревност по отношение на вярващия човек. А именно:

І. Божията ревност, проявена към нас

ІІ. Божията ревност, проявена за нас

ІІІ. Божията ревност, проявена в нас

Нека първо да се спрем на:

І. Проява на Божията ревност към нас

Тя се проявява в случаите, когато има изневяра от страна на човека, сключил завет, посветил се на Бог. Тогава Божията ревност, съдържаща предупреждение и заплаха за възмездие, е насочена срещу вярващия.

В Библията имаме много такива случаи, ето някои от тях:

1. Поклонението на идоли и други богове

Предупреждението за Божията ревност е дадено във втората заповед:



Изход 20:4,5

„Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,”

Това предупреждение се повтаря на много места в Стария завет.

Но десетки и стотици пъти в историята си евреите са нарушавали тази заповед и така са изневерявали на Своя Бог чрез идолопоклонство и политеизъм (многобожие).

Не знам дали има някой езически бог от боговете, познати тогава, на който евреите да не са се кланяли.

Още след като чуват изговарянето на Божия закон преди Мойсей да слезе от планината и да го донесе, записан на две каменни плочи, те си правят едно златно теле и организират поклонение като на Бог.

Изобразяването на боговете като животни е било характерно за египтяните. При тях изображенията били не само емблеми и символи, но и самите животни били почитани.

Богът на подземния свят Анибус – куче.

Някои от боговете са били изобразявани със сокол, други с крокодил, трети – с лъв и т.н.

Особено място в религията им е заемал свещеният бил Апис – бог на луната, плодородието, почитан и като Бог на мъртвите. Правенето на златния телец в подножието на Синай е било именно под влиянието на този езически Бог.

След това Мойсей имаше среща с Бог, на която Бог заяви:

Изход 34:14

„защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.”

Служенето на звездите, слънцето, луната и планетите било също разпространено сред околните езически народи. И от Библията и историята се вижда, че евреите са се увличали в поклонение на боговете на небесните тела.

Друга изневяра е била изневярата с домашните идоли – терафимите. Това били малки или по-големи статуетки. Чрез тях ставало допитване като чрез оракул за предсказания.

Друг бог, на когато са се кланяли – Ваал – бог на бурята, слънцето, плодородието. Старозаветните пророци са се борили до смърт срещу навлизането на този култ сред евреите.

Покланя ли са се на Ашера и Астарта – култа към тези две богини се смесва в едно. Астарта – богиня на еротиката, любовта и войната. Поклонението е било свързано със сексуални оргии и хомосексуализъм. Имало е храмови проститутки и тяхната дейност се е смятала за свещена.

Друг ужасен бог, на когото са се кланяли е Моллох. Той е изисквал човешки жертви и най-вече детски. Статуята на Моллох често е била метална. Запалвал се е огън и след като се нажежи в нея са хвърляли малки деца. В Африка до Картаген са открити хиляди урни, които съдържат изгорели останки от деца до две годишна възраст.

Също и в Палестина са открити подобри урни.

Когато споменаваме всички тези духовни изневери на Божия народ, можем по-добре да разберем смисъла на Божията ревност. Тя стига до там, че Бог казва:

Изход 23:13

„И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.”

И ако в езическите религии съществува култов плурализъм – можеш да се кланяш на много божества – никое няма да се разсърди, да ревнува, Богът на Библията е ревнив и не допуща поклонение на друг бог.

Причината е в това, че той иска да съхрани и запази връзката със своя народ:



Изход 20:5,6

„да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”

Тук покланянето на идоли показва, че човек мрази Бог. Той се е отдалечил толкова много от истинския Бог, че това е равносилно на омраза, дори да не е заявена.

Не може да се кланяш на други богове и в същото време да обичаш истински Йехова. Жената, която изневерява на своя съпруг, не може да твърди, че го обича.

Ето защо Бог за разлика от идолите и езическите богове изисква или цялото пространство в човешкото сърце или нищо.

Това трябваше да разберат евреите, когато влизаха в Ханаанската земя – Ис. Н. 24:19,20.

Днес грубите форми на идолопоклонство и явните форми на политеизъм не съществуват в модерното християнско общество. Но ако си помислим за древните богове – всички те са плод на човешкото въображение.

Създаването на някакъв изопачен мисловен образ за Бога е един вид идолопоклонство. Бог ревнува, когато ние изопачаваме в себе си и пред хората истината за него. Някои хора предпочитат да мислят само за някои страни от Божията същност и пренебрегват други. Това осакатяване на Божият образ е равносилно на идолопоклонство.

Избирайки да изтъкваме Божият гняв, пренебрегвайки Неговата любов и благост или обратното ние не се покланяме на истинския Бог.

Друг случай, при който човеците възбуждат божията ревност е:



2. Нарушението на коя да е от заповедите Му

Изход 20:5,6

„да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”

Интересно е, че изборът да се покланяме на идол, заменянето на истинския Бог е свързано със замяната на един нравствен стандарт с друг. Ако съм сменил бога, то съвсем логично е да не пазя Неговите заповеди и обратно – ако съм отхвърлил Неговия закон, заповеди, то значи, че вече не служа на него, макар и да претендирам за това.

В този смисъл нарушаването на Божиите заповеди е един вид изневяра на Бога и той ревнува.

Ако аз лъжа, крада или прелюбодействам, вредя и на връзката си с Бога, защото той ревнува, когато не съм верен на онова, което е казал в своя закон. Законът е основата на завета, сключен между Бога и човека.

Така че всеки избор от наша страна да нарушим Божия закон събужда ревност у бога.

Друг един случай, предизвикващ Божията ревност е:

3. Приятелството със света

Яков 4:4,5

„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?”

Много силни думи.

Кой е този свят и защо приятелството с него възбужда Божията ревност.

Понятието свят или ko,smoj kosmos {kos'-mos}на гръцки означава няколко неща в Библията: свят като универс; земята като свят, в който живеят хората; всички хора, човешката раса; хората, които живеят отделени от Бог и са враждебно настроени срещу Него; светските, земните неща, богатствата, удоволствията, които са пречка за връзката с Бог; езичниците в контраст с юдеите (Римляни 11:12).

Ако искаме да разберем какво има предвид Яков тук под свят, трябва да прочетем предните стихове и следващите.

Духът на света е алчността, завистта, омразата, битките, гордостта, задоволяване на страстите, издигане на удоволствието в култ, лекомислието и глупавата веселба, безотговорността, самонадеяността.

Светът е във вражда с Бога.

Не можем да сме приятели със света и приятели с Бог. Божията ревност не допуска това. Бог не може да бъде в компанията с алчността, омразата, злобата, гордостта и всичко останало, което изборихме.

Ето защо Той ни кани да измием ръцете си и да очистим сърцата си от грехове. Да се смирим, а не да бъдем горди, защото Той се противи на гордите.

На онези, които издигат в култ лекомисления смях и шоуто, Той казва: ст.9 – тъжете, ридайте и плачете; смехът ви неща се обърне в плач и радостта ви – в тъга.

И на самонадеяните предлага една цялостна зависимост от Него, Който движи всичко и е източник на всички блага.

И така приятелството със света е прелюбодейство, вражда против Бога и Бог ревнува когато ние предпочитаме принципите и удоволствията на този свят пред Него Самия.

Можем да обобщим проявата на Божията ревност към нас с един цитат от Жан Калвин от неговия труд Институти:

Господ много често се обръща към нас като съпруг... както той изпълнява всички задължения на верен и истински съпруг, така изисква любов и целомъдрие от нас, т.е. да не проституираме в душите си със Сатана. Колкото по-чист и целомъдрен е съпругът, толкова по.жестоко той е засегнат, когато вижда жена си да се стреми към съперника; Така Господ, Който ни е сгодил за Себе Си в истина, заявява, че той изгаря от най-гореща ревност, когато занемарявайки чистотата на святия му брак, ние се омърсяваме с отвратителни страсти и особено когато почитането на неговата Божественост е прехвърлено към друг или покварено от някой предразсъдък; тъй като така не само нарушаваме дадената дума, но омърсяваме брачното легло с прелюбодейство.”

Да помислим сега и за другата насока на Божията ревност:



ІІ. Проява на Божията ревност за нас

В Стария завет откриваме, че Божията ревност е провокирана не само когато евреити изневеряваха чрез идолопоклонство и почитане на други богове, но и тогава, когато те като Божий народ бяха заплашвани и тяхната сигурност и благополучие бяха нарушавани от някой народ.

Бог ревнува за своя народ, както съпруг, когато съпругата му е в опасност.

На различни места в Стария завет ние можем да прочетем за това:



Захарий 1:14

„И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;”



Захарий 8:2

„Така казва Господ на Силите: Ревнувам много силно за Сион, дори ревнувам за него с голяма ярост.”

Тук ревността на Бог за Неговия народ се проявява в закрилата, която Му осигурява.

При един случай, когато асирийският цар Сенахирим беше превзел всички юдови градове, а беше останал само Ерусалим, той прати посланици до еврейския цар с подигравки и желание да се подчини. Ето какъв отговор бе даден от пророк Исая–



Исая 37:22-24,32,33

„Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. 23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. 24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.”

„Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това. 33 Затова, така казва Господ за асирийския цар- Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,”

Бог и днес ревнува за своя народ. В Новият завет когато етническият елемент е отпаднал, Бог левнува за своята църква. Когато е обиждана, заплашвана, когато е презирана и подложена на гонение, Бог не е безразличен. Той ревнува.

Тук всещи грябва да помисли за отношението си кщъм Христовата църква. Трябва да бъдем много внимателни с критиките и осъжденето спрямо нея. Въпреки, че сме част от нея, това не ни дава право да я хулим, защото Бог ревнува, не ни дава право да говорим лошо за нея. Той няма да позволи безнаказано някой да прави това.

Между Божията ревност, проявена към вярващия и Божията ревност, проявена за него съществува едно напержение. От една страна Бог ревнува, когато Неговият народ Му изневерява и поради това допуща той да страда, да бъде пленяван, подлага го на гонение, изпитания. От друга страна, Бог ревнува, когато народът Му е хулен и преследван.

Това е гаранция, че Бог никоганяма да остави своята църква, а ще я доведе до победа. Той до такава степен се идентифицира с нея, че прославянето на църквата е прославяне на Самия Него, охулването на църквата е охулване и на Него.

Езекиил 36:17-24

„Сине човешки, когато Израилевият дом живееха в земята си те я оскверниха с постъпките си и с делата си; техните постъпки бяха пред Мене отвратителни като нечистотата на отлъчена жена. 18 Затова излях яростта Си върху тях поради кръвта, която бяха излели на земята, и поради идолите, с които я бяха омърсили; 19 разсях ги между народите, и те бидоха разпръснати по страните; според постъпките им и според делата им ги съдих. 20 И когато влязоха между народите, гдето отидоха, омърсиха Моето свето име, тъй щото се говореше за тях: Тия са людете на Иеова, и из земята Му излязоха; 21 Смилих се, обаче, за светото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха. 22 Затова речи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте. 23 Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Иеова, когато се осветя у вас пред очите им. 24 Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви.”

И това е в наша полза, защото самите ние не сме достойни за каквато и да е милост и прослава, но Бог прави това не заради нас, а защото се е идентифицирал с нас, защото носим името му.

ІІІ. Проява на Божията ревност в нас, чрез нас

Бог желае ревността, която Той изпитва да изпитваме и ние. Този, който се е посветил и се е свързал с Бог и го обича, той е ревностен.

Понякога се плашим от прекалената религиозна ревност на някои хора, страхуваме се от фанатизъм. В много случаи е така. Има хора, които се вманиачават в определени идеи, практики и ги защитават с агресия. Те са много ревностни за своята чест, авторитет и оправдават действията си с аргумента, че са ревностни за Бог. Със сигурност Бог не насърчава подобна ревност.

Проявата на ревност в нашия живот не трябва да е свързана не с наши идеи, ценности, приумици, а с една чувствителност към Божието Свято име, святия Му закон и всичко, което принадлежи на Бог – църквата Му, успеха на Неговото дело.

Ето библейски примери за това:

Числа 25:11,13 – Божият закон публично е презрян

„Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си ...

... ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.”

3Царе 19:10,14 – Илия, идолопоклонството и многобожието

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.



14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.”

Йоан 2:17 – Исус – ревност за Божия дом

„Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".”



2Коринтяни 11:2 – ревност за църквата – Павел

„защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.”



2Коринтяни 9:2 – ревност за Божието дело

„понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.”

Ето как определя ревността Джон Чарлз Райл – англикански духовник:

„Ревността в религията е изгарящо желание да удовлетворим Бога, да изпълняваме Неговата воля и да издигаме Неговата слава в света по всеки възможен начин....

Ревностният чавек вижда само едно нещо, той се притеснява само за едно нещо, той е погълнат от едно нещо и това едно нещо е да се харесва на Бога. Дали той живее или умира, дали е здрав или болен, богат или беден, харесван или обиждан, далие смятан за мъдър или глупав, дали е обвиняван или хвален, от всичко това ревностният човек изобщо не се инересува. Той гори с едно нещо и това нещо е да угоди на Бога и да издига Божията слава. Не го е грижа, ако бъде изразходван изцяло в горенето, непротив – той е довелен. Той чувства, че е както лампата – създаден да свети и ако свети, той е извършил работата, за която Бог го е поставил. Волята на такъв човек винаги намира сфера за ревността си. Ако той не може да проповядва, работи или дава пари, то той ще вика, ще плаче, ще се моли ...

Ако той самият не може да свърши нещо, то той не ще даде отдих на Господа, докато не се яви помощ от другаде и работата се свърши. Това е, което аз си представям, когато говоря за „ревност” в религията.

Остава да си зададем въпросите: Изгаря ли ни Божията ревност. Ревността за Неговото име, Неговото дело, за Неговият дом, за Неговата църква, така както Божиите мъже от Писанието и историята са горели.

Заключение: И така, Божията ревност е насочена срещу нас – когато заменяме интинският Бог с фалшив, когато нарушаваме заповедите Му и когато поддържаме приятелство със света, прилагайки неговите стандарти вместо Божиите.

Но Бог ревнува и за нас, защото ни обича и защото се наричаме с Неговото свято име. Той е загрижен за онези, които обича и името Му да бъде прославено. Така, че всяка хула срещу църквата е хула и срещу Бога.

Бог търси място за своята ревност в нашия живот. Нашата ревност за Него е гаранция за нашето посвещение.

2Коринтяни 9:2

„понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.”



Ако ние имаме ревност в сърцата си и тя се проявява в живота ни и ще запалим ревност и у други.
Въпроси за дискусия:

  1. Ревнив ли сте (по отношение на приятели, приятел, приятелка)? В какво се изразява вашата ревност?

  2. Защо се появява ревност? Кога ревността е оправдана и кога не?

  3. Може ли ревността да въздейства положително върху взаимоотношенията на двама души?

  4. Плаши ли ви Божията ревност? На какво ви учи разбирането за Божията ревност?

  5. Как разбирате вие „приятелството със света”, от което Бог ревнува?

  6. Какво значи да си ревностен християнин?

  7. Каква е разликата между ревност и фанатизъм?

  8. Как да бъдем ревностни, но не и фанатици?



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница