Прояви на човешкия дух

3 Царе 18:21-46

І. Слабост

ІІ. Сила

Увод: Здравейте,

Продължаваме да разглеждаме живота на Илия. Предишния път (преди две седмици) се спряхме на първата част от 3 Царе 18 глава – Божията сила проявена в живота на три личности. Това бяха добрият, лошият и … пророкът. Авдий, Ахав и Илия. Сега продължаваме с тази глава. В следващата част ние виждаме проявата на Божията сила по най-впечатляващия начин. Пророк Илия тук е в своя вихър. Той е един супер-герой.

Съвременното кино е пълно със супер-герои: Супермен, Батман, Хълк, Спайдърмен, Айрън мен (Железния човек), Хелбой, Костенурките нинджа и др. Това, което е общо за тези супер-герои е, че те са много силни. Нищо не може да им навреди. Никой не може да ги победи. Те имат свръхестествени сили и техните свръхестествени сили са по-големи от свръхестествените сили на техните врагове.

Във втората част на 3 Царе 18 глава ние стоим пред един такъв супер-герой. Той е изключително силен. Никой по никакъв начин не може да се мери с него. Той се изправя срещу царе, пророци, народ. Той е сам срещу всички и не се страхува. Той има свръхестествени сили, които са по-големи от свръхестествените сили на неговите врагове. Пророк Илия се извисява тук над човешкото и демонското безсилие, за да изяви Божията сила.

Нека да прочетем:

3 Царе 18:21-46

Невероятен е контраста в духовното състояние на Илия и на всички останали в тази част от главата. От една страна е силата, а от друга слабостта.

Аз ви каня да разгледаме тези две противоположни състояния на духа, изявени от една страна в поведението и личността на пророка и от друга страна в поведението на народа и пророците.

І. Слабост

Илия тук се обръща към две групи хора и в тях виждаме пълното безсилие в духовната област. Тези две групи са народът и езическите пророци. Нека да видим как и защо тези групи проявяват своята слабост.

Първият начин по който се изявява слабостта на народа е:

Когато Илия се обръща към тях не им казва: Оставете Ваал и следвайте Бог.

Не, той им казва в ст. 21: „Вие решете. Спрете да се колебаете между две мнения. Ако Йехова е Бог – следвайте Го, ако Ваал – следвайте него.”

Не звучи ли странно това? Как така Илия казва на народа – ок, ако Ваал е Бог – следвайте го.

Първо тук виждаме свободата на избор, която Бог дава на народа си. Човек сам трябва да се убеди и да реши да служи на Бог. Убеждението трябва да е вътрешно, а не външно.

Второ – виждаме и причината за слабостта на народа – тяхната нерешителност. Те нито следват Бог с цялото си сърце, нито пък Ваал. Илия им казва: Вие трябва да решите. Не може цял живот да живеете в нерешителност и да се чудите кой Бог е истинския.

Сякаш състоянието на неопределеност е нещо по-негативно дори от погрешното решение. Ако ще избирате Ваал – избирайте го, но не стойте посредата.

Така е и в Откровение 3:15, 16

„Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.”

Нерешителността води до слабост. Лидерите, екипите, църквите, които са нерешителни са слаби.

Има хора, които години наред се колебаят да вземат важни решения в живота си.

Някои стоят между две църкви, между две религии, между вяра и неверие и не се решават. Те може да намират оправдание в това, че и едното и другото изглежда логично, разумно …

Но за едно такова поведение истинската причина е страхът и мързелът човек да вземе решение. По-лесно е да не се ангажира. Но виждаме тук, че е по-добре човек да се реши, дори да сбърка, отколкото да стои в една такава неутрална позиция.

б) смесване, синкретизъм

Това е последица или друга страна на нерешителността. Когато човек се колебае кое е истината и го е страх да не сбърка той е склонен да допусне една двойнственост – гледа да не изпусне и едното и другото. Много евреи са живели по този начин – опитвали са се да съчетаят вярата си в Йехова с езическите традиции, вярвания, практики.

Това го виждаме още при Исус Навин 24:14, 15:

„Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу. Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.”

Хората са искали да запазят и езическите богове и Йехова. Това обаче е невъзможно – Бог не допуска такова съжителство.

Съвременният човек често иска да съчетае своето християнство с ценности, които не са християнски – да бъдем полухристияни. Това не е възможно, не е приемливо. Бог иска или изцяло да сме посветени на Него или да изберем друг път в живота си.

Конформизмът и нагаждачеството е причина за слабост.

Когато човек не е решителен той се оставя да бъде воден. Вижте странното поведение на народа:

Ст. 21  24

Народът няма мнение. Действа като тълпа. Когато по-силен е единият водач – следва единия Бог, когато се появи някой друг и говори убедително – тръгват след него.

Това тяхно поведение показва, че имат нужда от водач. Но също така и че никой няма лично мнение. За народът е по-лесно да се движи по течението – живот според най-малкото съпротивление.

Това е и най-лесното оправдание – с водачите и бягане от лична отговорност за действията.

Това е другата група, към която Илия се обръща и която демонстрира слабост.

Това са хората, които са покровителствани от царя и които са на заплати при него. Те претендират, че имат божествена сила. Те претендират, че имат сила, която им помага да предсказват бъдещето, да променят бъдещето, да измолят божието благоволение. Тук, в тази глава те са не само слаби и жалки, но дори и смешни:

Ст. 25-28

„И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.”

Илия е силен. Той няма от какво да се страхува. Той е изпитал Божията сила в живота си и не се съмнява, че Бог е с него. Той може да си позволи дори да се подиграва. Опитва се да помогне, дава съвети.

Вижда се пълната безпомощност на вааловите пророци. Те започват да се режат. Защо го правят? Това е крайната мярка, която могат да предприемат. Кръвта на пророци била свещена и това би привлякло този бог, би го накарало да действа. Но той липсва. Мълчи. Те са компрометирани.

Подобно безсилие имаме и при мъдреците на Навуходонасор и Валтасар в книгата Даниил. Виждаме как когато Небесния Бог е изправен срещу езическите божества имаме изява на Неговата сила над тяхното безсилие.

На фона на тази слабост Илия се издига като духовен гигант. Всички останали са джуджета.

В тази история Илия не просто демонстрира сила. Неговата цел е да помогне на народа да преоткрие Божията сила и да я преживее.

Как постига той тази цел? По няколко начина.

1. Възстановяване на идентичността

Човек без ясна и стабилна идентичност е слаб. Не знае кой е, защо е тук, каква е неговата задача в този свят.

Християни и църкви без ясна и стабилна идентичност са слаби. Да имаме ясна идентичност като вярващи означава да сме наясно с нашия произход, принадлежност, вярвания, морал, мисия.

Народът, който стои пред Илия е загубил идентичността си. Хората са объркани и не знаят за какво живеят, не знаят каква е вярата им и морала им.

Илия ги връща отново към техните корени и вяра.

Ст. 30-32

„Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.”

Защо издига 12 камъни, нали това е Северното царство, нали са 10 племена? Но защо са 10, откога? Какво се е случило през цялото това време, защо са започнали да се покланят на Ваал? Ето това са въпросите пред които Илия изправя народа.

Кои сме ние, каква е нашата идентичност? Имаме ли непоклатими ценности, морал. В какво вярваме – имаме ли ясна вяра, защо сме част от тази църква? Отстояваме ли ценностите си в този свят?

Ето това са въпроси относно нашата идентичност.

Колкото по-ясна и стабилна е тя, толкова по-силни сме.

Илия поправя Господния жертвеник. Защо? Какво се е било случило с него? Бил е разрушен. А как са се покланяли на Бог, къде? Не са се покланяли. Връзката с Бог е била прекъсната.

Илия възстановява поклонението. Именно в поклонението се състои силата ни като вярващи хора. Покланящата се на истинския Бог църква е силна църква. Поклонението ни зарежда със сила да служим, да мисионираме, да живеем победоносен християнски живот.

Но поклонението има сила, едва когато в неговия център е жертвата. Илия поставя жертвата.

Поклонението е силно тогава, когато жертвата на Исус стои в центъра. Когато поставяме други неща – хора, доктрини, програми, организации, норми и какво ли още не, ние ще сме слаби. Когато жертвата на Исус е в центъра – тогава ще сме силни.

Едно такова поклонение не е силно и впечатляващо с това, което хората правят. Понякога хората се опитват да изкуствено да предизвикват Божията сила. Но такива богослужения приличат повече на това на езическите пророци. Тук виждаме само една кратка молитва, след която следва изява на Божията сила.

„А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.”

Илия не крещи, не подскача, не изпада в религиозен екстаз. Молитвата му е кратка. Но ето какво се случва след нея и какъв е ефекта върху наблюдателите:

Ст. 38, 39

„Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.”

Невероятен спектакъл, организиран не от хора, а от Бог.

Това което се случва няма за цел само да сплаши хората. Бог не просто демонстрира силата си, за да впечатли. Падането на огън и пояждането на жертвата е многозначително.

Това се случва за четвърти път. Предишните случаи:

Левит 9:24 – при освещаването на скинията и свещениците.

1 Летописи – 21:26 – при преброяването от страна на Давид, пламва Божия гняв, Давид се покайва, вижда ангел Господен на хармана на Орна, купува мястото и прави там олтар, поставя жертва и пада огън от небето, като отговор от страна на Бог.

2 Летописи 7:1 – установяването на храма от Соломон. След молитвата и посвещението на храма пада огън от небето и пояжда жертвата.

Това е сигурен белег, че Бог приема жертвата и поклонниците. Това, което се случва тук при Илия е от голямо значение. Имаме поклонение, но имаме и отговор от страна на Бог – Той се открива, Той действа, Той дава своето одобрение.

Ето такова искам да е нашето поклонение – да виждаме в него проявена Божията сила. Божият огън да гори в сърцата ни, да виждаме Божието приемане и одобрение.

3. Очистване от злото – ст. 40

Това, което следва е наистина жестоко. Илия заповядва да бъдат хванати и изколени като животни вааловите пророци. Защо трябва да го прави?

Заразата трябва да бъде премахната. Заблудата, грехът трябва да бъдат изкоренени, ако искаме да сме силни. Павел казва, че малко квас заквасва цялото тесто.

1 Коринтяни 5:6

Ако една общност не е чувствителна по отношение на заблудите, фалша, лъжата, неморалността, тогава цялата общност ще бъде заразена.

Това с пълна сила се отнася до нашия личен живот. Ако толерираме греха в живота си – ще бъдем победени. Трябва да сме безкомпромисни, нетолерантни към собствените си слабости и пороци. По никакъв начин не трябва спокойно да съжителстваме със злото в душите си. Това е болезнено, но е задължително, ако искаме да преживеем Божията сила.

4. Молитва – ст. 41-44

Другият начин, по който се изявява силата е молитвата на Илия за дъжд.

Тази молитва е спомената и от Яков 5:16-18:

„… Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.”

Защо се моли Илия? Нали има дадена дума от Бог, че ще вали – 3 Царе 18:1?

Не само че се моли, но се моли и усърдно. Седем пъти пада по лице на земята.

Това е невероятен пример за нас. Божиите обещания са дадени, за да ги изискаме в усърдна молитва. Сигурно се чудим понякога защо Божиите обещания не се изпълняват за нас. Изискваме ли ги? Изискваме ли ги усърдно? Това ще е израз на нашата вяра.

На последните църковни съвети посочихме няколко приоритета на църквата за следващите месеци. Един от тях е духовния живот и молитвата.

Ще бъдем силна църква, ако сме молеща се църква. В това отношение сме слаби. Кога се събираме за пост и молитва? Колко пъти поставяме нужди пред Бог и в усърдна молитва търсим Неговата намеса?

В усърдната молитва има сила – голяма сила.

Цялата история завършва с картината за силата на Илия – една последна демонстрация за този велик ден.

„А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел. ”

Можете ли да си представите картината? Вали дъжд, гърми, светкавици, буря. Царят е на колесницата, но в тъмнината и бурята не може да види пътя до двореца си. Илия бяга пред колесницата. Божията ръка е върху Него. Той е силен, супер-герой. Не се плаши от дъжда.

Той бяга цели 30 км. Той спринтира пред конете. Невероятна картина за Божията сила, изявена в един човек.

Ето така завършва тази глава, с една невероятна демонстрация на Божията сила.

Тази сила ни е дадена. Тя е на наше разположение. Ние като църква се нуждаем най-много от нея. 1. Идентичност – вяра, ценности, принадлежност, мисия; 2. Поклонение, в центъра на което е Исус; 3. Премахване на греха от живота ни; 4. Молитва