Прояви на дефективност в сферата на категорията род на съществителните имена в българския и испанския език



Дата30.11.2018
Размер172.59 Kb.
#106452


Прояви на дефективност в сферата

на категорията род на съществителните имена

в българския и испанския език
Гергана Петкова,

ПУ”Паисий Хилендарски”
Настоящата разработка е съпоставително изследване върху специфичните прояви на категорията род в два несродни езика - български и испански. Смятаме, че сравнението с испанския език е актуално, доколкото този език заема все по-силни позиции и постепенно придобива популярност у нас.

Целта на текста е да покаже проявите на дефективност в сферата на категорията род при съществителните имена в двата езика, акцентувайки върху някои интересни случаи на асиметрия, обусловени от различията в начина на мислене, манталитета, културата и спецификата при възприемане на действителността.

Категорията род на съществителното име в българския език е класификационна - всеки предмет, без изключение, е класифициран в една от трите групи: мъжки, женски или среден род. В единствено число не можем да открием безродово име. Със значение на род се маркират и всички съществителни имена от чужд произход, включително и тези, които са заимствани от безродови езици. Очевидно тук действа езиков механизъм, свързан с мисловни особености в акта на опознаване на предметите (вж. Буров, 1996).

Същевременно родът на съществителните имена в българския език най-често се определя по формални показатели, а именно по крайния звук на думата. Следователно родът има морфологичен характер. В групата на неличните съществителни имена, изключение в това отношение правят само тези съществителни от женски род, които завършват на съгласна. В групата на личните съществителни имена морфологичният принцип за определяне на рода има няколко отклонения, които се дължат на влиянието на семантиката на съществителното, а именно на естествения пол на означаваното лице.В по-голямата част на личните съществителни обаче няма конфликт между морфологичния и семантичния принцип,тъй като повечето съществителни,означаващи лица от мъжки пол,завършват на съгласна,а повечето съществителни,означаващи лица от женски пол,завършват на -а / -я .Ако пък има такъв конфликт, невинаги побеждава семантичният принцип (Енглунд, 1998).

Освен класификационна (лексикално-граматична) категория родът на съществителните имена в българския език е и семантична категория. Срв.: ”Семантичният признак принадлежност към единия от двата пола (съответно принадлежност към мъжки пол и принадлежност към женски пол) намира израз в различни езикови равнища: лексикално, словообразувателно, морфологично и синтактично. Този признак функционира в езиковата действителност в корелация с признака несъотнесеност с единия от двата пола, като образува с него семантично единство” (Велева, 1998).

Водят се спорове и се дават различни мнения по въпроса дали изобщо има връзка между категорията род и естествения род (пола). Становищата по този въпрос са диаметрално противоположни.

Недвусмислено е становището на Ст. Стоянов: ”Закономерно отношение между граматическия род на съществителните имена и естествения род на назованите с тях обекти не съществува.” (Стоянов, цит. по Молхова,1998,стр.35)

Л. Андрейчин пък смята, че: ”Граматичният род на съществителните, които означават лица и някои животни, отговаря на техния естествен пол.”(Андрейчин, цит. по Велева,1998,стр.5)

Интересен е фактът, че в множествено число,освен при безродовите съществителни имена плуралия тантум (клещи, очила, скрупули, въглища и др.), родовото противопоставяне се неутрализира: учител,учителка,но учители.

Дори и във формата „учителки” идентефицирането на родова принадлейност става чрез формата за единствено число.

Категорията род на съществителното име в испанския език също е лексикално-граматична, но морфологичните прояви в нея са по-силно изразени, отколкото в българския език. В структурно отношение значението на тази категория може да бъде мотивирано или произволно избрано, както е и в българския език-може да има връзка с естествения род, но може и да не се открива такава.

Мотивираният род отговаря на определени иманентни качества на дадено съществително име, считано само по себе си, т.е. без да има връзка с друг компонент или представително събитие.

Обратно на това произволно избраният род или т.нар. граматичен род отбелязва привнесени черти, обусловени от исторически или социокултурни основания, рефлектирали върху неодушевените предмети (Кънчев, 2004, преводът е мой - Г.П.).

Както в българския език, така и в испанския език в света на предметите, категорията род е класификационна. Когато става въпрос за одушевени предмети, в испанския език тази категория е симетрична и има две форми-за мъжки и женски род.За неодушевените предмети родовите форми са три-мъжки, женски и среден род.

Тук откриваме разлика с българския език, който употребява три рода (мъжки, женски и среден) както за одушевени, така и за неодушевени обекти.

Разграничаването по признака одушевеност/неодушевеност, който е съпровождан от признака половост/неполовост (безполовост), където измененията на „половостта” се разбират като мъжки пол/женски пол, независимо дали се прилага рационално мислене, или не (Кънчев, 2004, преводът е мой-Г.П.)

Обобщени в схемата, отношенията в категорията изглеждат по следния начин:

одушевеност/неодушевеност

(половост) (безполовост)

мъжки пол/женски пол/неутралност

( - ) ( + ) ( Ø )

В славянските езици, какъвто е и българският език, родът също така е свързан с предаването на такива признаци като одушевеност/неодушевеност, личност/неличност, принадлежност към един от двата пола.

Оттук става ясно, че и в българския език, както и в испанския език съществува опозицията мъжки пол/женски пол по признака половост и същевременно одушевеност/неодушевеност по противопоставянето половост/безполовост.

От формална гледна точка обаче езикът ни е разделил категорията род на три компонента - мъжки/женски/среден род, като средният род е нито мъжки, нито женски, или можем да го съотнесем с признака „безполовост”.

Същевременно както българският, така и испанският език притежават възможността да неутрализират опозициите в категорията род, при това както в единствено число, така и в множествено.Обобщени в схема, неутрализациите в категорията изглеждат по следния начин:


Български

език


ед.число

учител

ученик

студент

мн.число

учители

ученици

студенти




Испански

език


ед.число

maestro

alumno

estudiante

мн.число

maestros

alumnos

estudiantes

Съществителното име в мъжки род се употребява като събирателно, т.е. с неутрално значение, което е основната база за различаване на рода (Кънчев, 2004, преводът е мой-Г.П.)

При една голяма част от опозициите обаче, най-вече при имената, обозначаващи родствени връзки, неутрализацията в българската система остава блокирана от нормата. Ограничението влияе не само върху постоянните опозиции на същинските родове (мъжки/женски) и т.нар. „обобщаващо понятие” (у Кънчев - „неутрален термин”), а също така и върху тези бинарни опозиции (в българския език и тернарни), които не разполагат със съответно обобщаващо понятие. Това се демонстрира в следните примери:


Български език

Испански език

константни родови опозиции

обобщаващо

понятие

константни родови опозиции

обобщаващо понятие

мъж/жена/дете

човек

hombre/mujer

hombre

баща/майка

родители

padre/madre

padres

син/дъщеря

деца

hijo/hija

hijos

брат/сестра

-------------

hermano/hermana

hermanos

вуйчо/вуйна

-------------

tío/tía

tíos

Поради разликата в числото човек в единствено число се противопоставя на хора в множествено число, заместител на остарялото люде и обобщаващо понятие на константната родова опозиция мъже/жени/деца.Със своето генеративно значение на „сбор от личности” съществителното име хора отговаря на испанското съществително име gente(lat. gens) и същевременно отговаря на съществителното име gentes.Това личи от следните примери:



На улицата има много хора.(бълг.ез.)

En la calle hay mucha gente.(исп.ез.)
Хората се тълпяха пред паметника.(бълг.ез.)

La gente se aglomeraba delante del monumento.(исп.ез.)
Но::Хората го следваха,за да чуят проповедитв му.(бълг.ез.)

Las gentes le seguían para escuchar predicaciones.(исп.ез.)1
Освен това хора е обобщаващо понятие и е в множествено число и същевременно независимо от различието в рода, докато gente и множественото му число gentes са от женски род, противопоставени помежду си на основата на функцията на числото (с което хора е по-близко до gentes, което е в множествено число,отколкото до gente в единствено число).

Що се отнася до обобщаващите понятия родители и деца, българският език се различава от испанския език, но пък има сходства с други езици: родители (бълг),parents(фр.), genitori (итал.); деца (бълг.), hijos (исп.), enfant s(фр.), children (англ.) и др.

Когато обаче не става дума за обобщаващо понятие, деца е просто множествено число на неутралното дете, което не е по-различно от испанското niño, niña, при които обаче има диференциация по род.

Бинарната опозиция брат/сестра (hermano/hermana) е константна и няма обобщаващо понятие в българския език. Но формата в множествено число, мъжки род-(брат) -братя (hermano-hermanos) може да поеме функцията на родов термин, когато се отнася за човешки същества,несвързани по родов признак (такъв пример ще бъде даден в края на настоящия текст).

Що се отнася до формалния аспект на рода, двата езика си служат с определени образци, представени чрез лексикални единици. Невинаги се откриват сходни черти между двата езика и тяхната норма. Прояви на хетеронимия в единия език отговарят на граматически форманти в другия език. Това се открива например при родовата опозиция дядо/баба, която в българския език е проява на хетеронимия, докато същите тези родови понятия в испанския език се изразяват чрез форманти- abuelo/abuela (-о за м.р. и –а за ж.р.). Други примери за сходствата и разликите при родовите понятия са поместени в следната таблица:


Български език

Испански език

хетероними

граматични форманти

хетероними

граматични форманти

мъж/жена

-----------------

hombre/mujer

-------------------

бик/крава

-----------------

toro/vaca

-------------------




козел/коза

chivo/cabra

-------------------




куче/кучка

------------------

perro/perra

дядо/баба

-----------------

------------------

abuelo/abuela

брат/сестра

-----------------

------------------

hermano/hermana

петел/кокошка

-----------------

------------------

gallo/gallina

Както се вижда от таблицата, в испанския език мъжкородовите съществителни имена завършват най-често на гласните -о/-е или на съгласна, а съществителните имена от женски род на гласна –а. Поради това най-типичните родови опозиции в испанския език са следните: -о/-а, -е/-а и Ø/-а. Срв. напр.:



hijo/hija (-o/-a)

monje/monja (-e/-a)

leonØ/leona (Ø/-a)

В българския език по същия начин, както при опозицията одушевеност/неосушевеност, съществителните имена от мъжки род, с изключение на една малка група,з авършващи на гласна,окончават на съгласна, а съществителните имена от женски род завършват на –а или –я. Съществителните имена от среден род окончават на –о или е: Срв.:



Мъжки род

Женски род

Среден род

учител (maestro)

ученик (alumno)

ден (día)

стол ( silla)

учителка (maestra)

ученичка (alumna)

земя (tierra)

стая (habitación)

село (aldea)

тяло (cuerpo)

море ( mar)

поне (campo)

От дадените примери ясно личи разликата при родовите опозиции, изразени чрез граматични форманти, в двата езика.Представени схематично, тези опозиции изглеждат по следния начин:



Български език:

мъжки род /женски род /среден род



(Ø) (-а/-я) (-о/-е)

Испански език:

мъжки род /женски род



(Ø) (-а)

Малкото съществителни имена в българския език, завършващи на –а или –я, ”защитават” своята родова принадлежност към мъжки род, посредством пола си: баща(padre) ,съдия(juez) и др.Същевременно съществуват неяснота и двусмисленост при съществителни имена от женски род, завършващи на съгласна.Неяснотата бива елиминирана с помощта на следпоставения определителен член в българския език, който в испанския език е в предпоставена позиция: Срв.:



сол-солтà (la sal)

мед-медтà (el cobre)

есен-есентà (el otoño)

младост-младосттà (la joventud)

Елинизмите на -ma,-pa и -ta в испанския език не са от женски род, а тъкмо обратното -от мъжки род. В българския език обаче елинизмите на -ма са тъкмо от женски род: дилема-дилемата, тема-темата, система-системата, поема-поемата, драма-драмата и т.н.

Друго интересно явление, което откриваме в българския език, е синкретизмът при двете основни родови значения, които се откриват при думи от типа: роднина (pariente),пияница (borrachin), лапнимуха (papamoscas) и т.н.,наречени в българската граматика съществителни имена от общ род.В испанския език ситуацията е сходна-едно и също съществително име се употребява и за двата рода.Други думи пък са събирателни ,без да има връзка с пола: личност (personaje), жертва (ctima) и т.н.

При образуването на съществителни имена от женски род, които назовават одушевени предмети, и в българския и в испанския има няколко възможности:да се заместват суфикси и форманти или да се заменя мъжкородовият граматичен формант с женски, на имената от мъжки род, за да станат от женски.

Друга възможност е прибавянето, директно или индиректно, на суфикс за женски род към лексемата. Съгласно нормата тези модели са подчинени на различни ограничения:

І. Чрез заместване

1) образуване на съществителни имена от женски род чрез заместване на граматически форманти, прибавени директно към корена на думата.Този модел е осъществен само в испанския език:



аlumn+o/alumn+a

(ученик/ученичка)

perr+o/perr+a

(куче/кучка)

jef+e/jef+a

(шеф/шефка)

señor+Ø/señor+a

(господин/госпожа)

2)образуване на съществителни имена от женски род чрез заместване на суфикси. Този модел е реализиран и в двата езика:



Български език Испански език

актьор / актр + иса → actor / actr + iz

император /императр + ица → emperador / emperatr + iz

ІІ. Чрез прибавяне

1) образуване на съществителни имена от женски род чрез прибавяне на суфикса директно към корена на думата. При този модел отново имаме съвпадение и в двата езика:



Български език Испански език

крал / крал + ица → rey / rey + na

цар / цар + ица → zar / zar + ina

поет / поет + еса → poeta / poet +isa

2) образуване за съществителни имена от женски род чрез индиректно прибавяне на суфикс към лексемата. Този модел съществува само в системата на българския език. Неговата схема е следната:




Лексема

Суфикс за м.р.

Суфикс за ж.р.

Съществително име от ж.р.

учи-

-тел-

-ка

учителка

книж-

-ар-

-ка

книжарка

готв-

-ач-

-ка

готвачка

В сферата на категорията род при съществителните имена все пак може да се говори и за процеси на граматикализация. Тези процеси са спорадични и засягат само названия на одушевени предмети, именуващи лица или животни (учител,книжар,готвач и др.).

Цитираните по-горе примери на пръв поглед показват действително изменение по род, то обаче не е чисто граматическо, защото при образуването на неговите форми участват и суфикси, т.е. образуваното не е словоформа, а нова дума (Чакърова, 2008).

Като имаме предвид описаните дотук примери, можем да обобщим, че моделите и на двете номинални системи се подчиняват на един и същ типологичен принцип, въпреки че реализацията им се различава. Нормата в испанския език предпочита заместването, докато тази в българския език се насочва повече към прибавянето на нови суфикси.

В българския език откриваме и съществителни имена с вариращ род, получени вследствие на исторически причини (отпадането на краесловните слаби ерове), както и в резултат на интензивни културни връзки между народите и езиците (навлизане на чужда лексика). Варирането по род на съществителните имена в българския език бива два типа (Чакърова, 2008):

1) формално - открива се различие не само в родовото функциониране, но и във формите на думата, въпреки че разлики в значението не се откриват:



Мъжки род Женски род

отпуск отпуска

метод метода

анализ анализа

синтез синтеза

диплом диплома

При словообразователни биноми в испанския език обаче е налице промяна на значението в зависимост от рода (Китова, 1994):



Значение

Мъжки род

Значение

Женски род

дърво


naranjo

(портокалово дърво)

плод


naranja

(портокал)

manzano

(ябълково дърво)

manzana

(ябълка)

ciruelo

(сливово дърво)

ciruela

(слива)

обект


fruto

(плод,резултат)

подобен,

взаимосв.

обект


fruta

(овошка,плод)

manto

(наметало,перелина)

manta

(одеало,шал)

puerto

(пристанище)

puerta

(врата)

професия


músico

(музикант)

наука


música

(музика)

retórico

(реторик)

retórica

(реторика)

gramático

(граматик)

gramática

(граматика)

личност


batidor

(разузнавач)

машина,

инсру-


мент

batidora

(миксер)

tejedor

(интригант)

tejedora

(плетачна машина)

2) контекстуално вариране на рода при съществителни имена в българския език - при него се забелязва колебание при съгласуването на думата в изречението,както и при образуването на нейните словоформи. Основните форми на думате обаче не се различават,въпреки че в някои случаи има и разлики в значението (Чакърова, 2008) - срв.:



прах-прахът,прахта

жар-жарът,жарта

мебел-мебелът,мебелта

газ-газът,газта

летопис-летописът,летописта и др.

Аналог на това явление откриваме и в испанския език - омонимни форми за мъжки и женски род, които се различават отново по определителния член, който в испанския език обаче е в предпоставена позиция и служи за родов маркер (Китова,1994г.):

Примери: capital- el capital(капитал) , la capital(столица)

orden- el orden(ред), la orden(заповед)

cólera- el cólera(холера), la cólera(гняв)

В испанския език има форми, които на външен вид са същите, като гореспоменатите, но които не променят значението си, а само рода. Това става чрез определителен член или чрез прилагателно име, което ще проследим в следната таблица (Миткова, 2000):



Мъжки род

Женски род

el testigo

(свидетел)



la testigo

(свидетелка)



el dentista

(зъболекар)



la dentista

(зъболекарка)



el pez macho

(мъжка риба)



el pez hembra

(женска риба)


В българския език промяната на определителния член при омонимни форми води до промяна в смисъла, а не както е в испанския, където промяната на определителния член сменя само пола, но не и значението (това явление проследихме в горната таблица).

Така наречените маскулинизирани съществителни имена съществуват както в българския език, така и в испанския език. Оттенъкът в значението им обаче е различен. Разликата е там, че в испанския език те се възприемат напълно равностойни на формите за мъжки род, докато в българския език те все още носят негативен и пренебрежителен характер, смятат се за силно разговорни и пейоративни:

Мъжки род Женски род

адвокат адвокатка

(abogado) (abogada)

депутат депутатка

(deputado) (deputada)

президент президентка

(presidente) (presidenta)

Безспорен е фактът, че различното географско положение, културта, манталитетът, историята и още много други фактори силно са повлияли върху мирогледа на испанския и българския народ. Въпреки това приликите също не са малко, което ни навежда на мисълта, че все пак двата етноса имат и много общи черти в мисленето.Защото:

Всички сме деца на тази земя, следователно сме братя.”

Todos somos hijos de esta tierra y, por consiguiente, somos hermanos.”2




1 Примерите са използвани от Иван Кънчев, Español actual:clases de palabras y categorías, София, 2004 г.

2 Примерът е на Иван Кънчев, Español actual: clases de palabras y categorías, София, 2004
Библиография:
Буров 1996: Ст.Буров Форми и значение на съществителното име, В.Търново 1996г.

Велева 1998: М.Велева, Съотношението род-пол при съществителните нарицателни имена за лица в българския език, Помагало по българска морфология.Имена, Шумен 1998г.

Енглунд 1998: Бр.Енглунд, За съотношението между естествения пол и граматическия род в съвременния български език, Помагало по българска морфология.Имена, Шумен 1998г.

Китова 1994: M. Kítova, E.Vúcheva: Curso de gramática aplicada del español (morfosintaxis), София 1994, Булвест 2000

Кънчев 2004: I. Kanchev: Español actual: clases de palabras y categorías, София 2004г.,Университетско издателство „Св. Климент Охридски”

Миткова 2004: А. Миткова,Б. Кючукова: Испанска граматика, София 2004г., Наука и изкуство

Молхова 1998: Ж.Молхова, За така наречените изключения в езика, Помагало по българска морфология.Имена, Шумен 1998г.

Чакърова 2008: К.Чакърова: Лекционен курс по морфология на съвременния български език, 2008г.



Каталог: lingvclub slovo -> files -> 2010
2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
2010 -> Старинна домашна лексика от западнорупски говор, регистрирана в Търлиското евангелие
2010 -> Думи срещу догми” (20-21 май 2010 г., гр. Пловдив)
2010 -> В чешкия език през ХVІІ век
2010 -> Върху материали от “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г
2010 -> Борислав борисов
2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
2010 -> Наблюдения върху функционирането на трипредложни съчетания в съвременния български език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница