„Прозорец”2/11 има ли полът значение или: Quo vadis, homo sapiens? Петър Вълков

„Полът на родителите няма никакво значение за възпитанието на детето. Най-важното е двамата „родители” предварително да се разберат кой каква роля ще играе” – заяви дръзко пред нас, тогава група студенти магистранти в държавен университет, преподавателят N. По същото време други професори по психология ни преподаваха, че хомосексуализмът е разстройство от групата на „обектните парафилии” (сексуално влечение към неподходящ полов партньор, каквито са и педофилията, зоофилията, фетишизмът и др.) .

Днес някои телевизионни и филмови продуценти (част от които са хомосексуалисти) се опитват да ни убедят, че полът няма никакво значение, като представят пред широката публика тенденциозни истории. Наскоро една от националните телевизии в България показа репортаж за две лесбийки, които отглеждат заедно детенце. „Полът може би няма чак такова ключово значение. Поне така се надявам” – каза пред камерата едната от тях, която очевидно изпитваше затруднение да определи дали е „майката” или „бащата” на детето .

Различни изследвания периодично ни внушават, че сексуалната ориентация на двойката няма никакво значение за благополучието на децата. Според техните автори, двама хомосексуалисти „татковци” или две лесбийки „майки” могат да отглеждат деца също толкова добре, колкото и двама биологични родители. Най-важното е децата да бъдат заобиколени от двама грижовни възрастни, което е предостатъчно за отглеждане на здрави и добре адаптирани личности. И въобще какво значение има полът за това, с кого ще си легнеш, за кого ще се ожениш или с кого ще осиновиш деца (защото е очевидно, че за раждането на нов живот полът вече има значение)?

Тези възгледи, станали революционни в приложението си и нечувани само преди няколко десетки години, днес са често натрапвани от учени, адвокати, политици и медии. В началото на сексуалната революция и феминисткото движение в САЩ на хората им се казваше, че отглеждането на деца в непълни семейства не оказва никакво влияние. Многобройни изследвания обаче разкриват, че децата, които растат в семейства без бащи, се справят по-зле в училище и емоционално, а също във финансово отношение като деца и като възрастни, отколкото отгледаните в семействата на биологичните си родители. Случайно съвпадение ли е бумът на разводите през втората половина на XX век, милионите деца, отглеждани в непълни семейства, и разпространението на хомосексуализма с неговото натрапване през последните десетина години? И не е ли главната мишена на хомосексуалистите тоталното съсипване на брака като институция и неговата замяна с „ревизирания”, хомосексуалния му вариант?

Какво всъщност представлява бракът?

Съгласно традиционния хетеросексуален възглед бракът е съюз между мъж и жена, основан на трайно и изключително взаимно посвещение, осъществявано по естествен начин при раждане и съвместното отглеждане на деца. Той е изключитело значим за обществото. Естественото хетеросексуално семейство е в основата на благополучието на цялото общество.

Противоестественият (хомосексуалният) брак се възприема като съюз между двама души, посветени да се обичат романтично и да се грижат един за друг или за осиновено дете. Според защитниците на този модел семейството е „двама души във връзка. Не е задължително това семейство да е с мъж и жена.” В основата на хомосексуалните бракове е благополучието на индивида.

Но ако не е задължително семейството да бъде изградено от мъж и жена, какво пречи на две жени да привлекат и трета и да разширят „семейството”? Ако не е задължително двамата брачни партньори да са мъж и жена, тогава бракът може да е и с животни? Не може ли да се оженят и да създадат семейство мъж с маймунка? Кой установява правилата какво е семейство и брак? Ако бракът може да бъде всичко, тогава той е нищо. Ако противниците на естествения хетеросексуален брак са прави, че всякакви хора във връзка, независимо от пола и броя им, може да образуват семейство, тогава бракът изчерпва своя смисъл и цел.

Желанието да се посветиш на отглеждането на деца също не е достатъчно, за да се превърне една връзка в брачна. Както и ако две монахини решат да се грижат за сираче, това няма да ги превърне в брачни партньори. Да имаш деца, не е задължително условие за брачна връзка. Младоженците не стават съпрузи в деня на раждането на първото си дете.

Бракът е пълноценен съюз на две сексуално допълващи се личности, като тяхната връзка позволява раждане на нов живот. Това, разбира се, не означава, че бездетните двойки не създават истински брачен съюз. Любовта между мъжа и жената невинаги ражда нов живот, но тя е предназначена за това. Както в един волейболен отбор има определени изисквания и принципи, които му позволят да печели игри, и независимо от това, дали е постигната целта за победа, той си остава волейболен отбор.

Хомосексуалните взаимоотношения не могат да бъдат в основата на брак, защото им липсва най-съществената ориентация - те не са предназначени за възпроизвеждане на нов живот. Съгласно изследванията такива двойки страдат по-често от емоционални разстройства, техните връзки са нетрайни и партньорите изпитват дълбоко неудовлетворение. Защото никой човек, намерил щастие в една връзка, няма да сменя стотици сексуални партньори, което изследванията показват, че е факт при хомосексуалистите .

Защо на хомосексуалистите е нужен брак?

Гей-активистите не се борят за индивидуални права. С искането за равноправни бракове те търсят официално социално одобрение за своя начин на живот. Всъщност само незначителен брой гей-двойки решават да сключат брак. Според едно ново изследване на Института за брак и обществена политика (iMAPP) в държавите, където гей-браковете са узаконени, само между 1 и 5% от гейовете и лесбийките искат еднополов брак . Социологът Гретчен Стиърс в своето изследване „От днес нататък” установи, че половината от гей-двойките сключват брак с цел финансова и законова изгода (например брак с имигранти). Изследването навежда на мисълта, че много радикални гейове и лесбийки, които жадуват да видят брака отречен, се женят не поради някаква сигурна полза, а с цел съзнателно да го разрушат като институция . Другата по-важна причина да се иска узаконяване на хомосексуалните бракове е възможността впоследствие тези двойки да си осиновяват деца. Какво казват научните изследваният и здравият разум по този повод?

Не е ли дискриминация да не се позволява на хомосексуалните двойки да осиновяват деца?

Не, ако се търси действително най-доброто за децата. Обществото вече е изключило възможността за осиновяване на деца от семейства, при които има риск от нестабилност, стрес и увреждане за децата. Става дума за лица с криминално минало, в напреднала възраст, с тежки физически или психични увреждания, със склонност към педофилия, със зависимост от наркотици.

Многобройни изследвания доказват, че хомосексуалните семейства крият високи рискове за физическото и психичното здраве на децата, защото:

• Тези семейства са твърде нетрайни. Изследване, публикувано в сп. „AIDS”, показва, че хомосексуалните връзки продължават средно година и половина и същевременно партньорите имат средно по осем други връзки . Тогава как децата на еднополовите двойки ще израснат в подходяща среда, изпълнена с любов и сигурност? Обратно, децата в хомосексуалните бракове израстват с убеждението, че брачните връзки са преходни и предимно сексуални по характер, т.е. най-вече за удоволствие, а не за създаване на потомство.

• Хомосексуалните семейства крият сериозни рискове за здравето. Мъжете хомосексуалисти са изложени на три пъти по-голям риск от депресия. Лесбийките и бисексуалните жени са изложени на четири пъти по-голям риск от невроза. В сравнение с останалото население е три пъти по-вероятно мъжете хомосексуалисти и лесбийките да се нуждаят от психиатрично лечение . В хомосексуалните семейства се срещат по-често случаи на сексуално насилие над деца . Настаняването на дете в среда с подобни предварително известни рискове е безотговорно и неетично.

• Израстването с хомосексуални родители води до объркване на половата идентичност на самите деца. Уолтър Шум, професор от Канзаския държавен университет, изследва 2847 случая на такива деца и установява, че между 16 и 57% от тях заимстват от родителите си хомосексуалната идентичност (в сравнение с 4,3% от децата в хетеросексуални семейства). Шум изтъква, че децата на майки лесбийки са по-склонни да възприемат хомосексуална идентичност между 33 и 57% . И така, изводите могат да бъдат обобщени по следния начин: лесбийките феминизират синовете си и правят дъщерите си по-мъжествени.

• Хомосексуалните семейства лишават децата от естествени модели на поведение. Д-р Дж. Рикърс, професор по невропсихиатрия и поведенчески науки, пише: „Независимо дали са признати като „брак”, или не, семействата с хомосексуални партньори поради самата си същност не могат да осигурят модел на здрави хетеросексуални брачни взаимоотношения, които повече от 90% от децата ще търсят като възрастни.“ Дори ако децата в хомосексуалните семейства знаят КАКВО е да бъдеш съпруг или съпруга, баща или майка, те няма да знаят КАК да бъдат такива поради липсата на правилни модели на взаимоотношения, които да възприемат и да пресъздадат по-късно в собствения си брак.

• При хомосексуалните семейства се повишава стресът у детето. Децата в хомосексуални семейства са изложени на по-голям стрес, защото са принудени да отричат пред връстниците си, че техните „родители” са хомосексуалисти. Такива деца често загубват приятелите си и имат по-малко възможности да общуват с връстниците си. Например изпитват дискомфорт, ако искат да поканят приятелите си да играят у тях. Те се оплакват, че често хомосексуалните приятели на родителите им ги питат: „Ти гей ли си?”, което ги обърква и се възприема като намеса в личния им живот. Децата, които растат в еднополови семейства, са по-склонни да експериментират с хомосексуално и сексуално отклоняващо се поведение .

Какво е най-доброто за децата и за цялото общество?

Конвенцията на ООН за правата на детето гласи: „За пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство.” Според натрупания човешки опит и здравия разум най-добрата среда за това може да бъде естественото хетеросексуално семейство. Изследванията на проф. Сарантакос показват, че децата на женените хетеросексуални двойки се справят по-добре в училище, в академичен и социален аспект, отколкото децата на съжителстващи хетеросексуални и хомосексуални двойки .

Дори ако е родено в не много щастливо семейство, за детето това е по-добър вариант, отколкото да расте в разбито или еднополово семейство. Митът от 1970-те, че „щастливият развод е по-добър за детето от нещастния брак”, вече основателно се смята за пълна заблуда. Изследвания показват, че дори родителите, които се карат, често имат по-щастливи и по-здрави деца, отколкото разведените родители . Може да звучи изненадващо, но специалистите са открили, че децата се интересуват не толкова от качеството на емоционалния живот на мама и татко - те просто искат мама и татко да бъдат с тях. И ако единият от двамата си тръгне (по-често бащата), неговото напускане никога не спира да причинява болка и да поражда болезнени последствия.

Децата имат нужда от баща и майка. Половете са различни и затова родителските грижи на бащата и майката се различават. Всеки от тях допълва другия в отглеждането на децата. Бащите обикновено повече играят с децата си, докато майките са по-практични и по-добре отговарят на непосредствените нужди на детето. Бащите са по-твърди, повече ориентирани към абстрактните критерии за справедливост (правилно-грешно). Майките са по-склонни да се грижат за емоционалната безопасност на децата, докато бащите развиват у тях състезателен дух и способността да поемат риск. Майките реагират по-скоро на състоянието на децата в момента, докато бащите подпомагат развиването на тяхната независимост и самостоятелност.

Децата имат нужда от двамата си родители, защото възприемат различни уроци от всеки от тях. Нито бащата, нито майката могат да бъдат заменени. Присъствието на бащата в живота на момчето е изключително необходимо за формирането на самоконтрол, подходящо мъжко поведение и най-вече – уважение към жените. По същия начин присъствието на бащата е жизненоважно за самоуважението на момичето и за формирането на неговата здрава сексуалност по-късно. Децата имат също толкова голяма нужда и от майка за своето балансирано емоционално и психично развитие. Докато игрите с бащата са по-непредсказуеми и физически по-динамични за детето, игрите с майката са повече вербални, дидактични и включват използване на повече играчки. Майките осигуряват ролеви модел на дъщерите си, с който те се отъждествяват при развитието си.

Присъствието на бащата в семейството играе по-голяма роля за намаляването на престъпността в обществото, отколкото нивото на семейните приходи. Престъпността е два пъти по-висока там, където липсва баща .

Прует обобщава изследванията на Ерик Ериксън, един от най-уважаваните психолози в света, и отбелязва, че майките и бащите обичат по различен начин. Любовта на бащата се характеризира с повече очаквания за постигане на целите, докато любовта на майката е по-грижовна и изразителна. Майките се грижат за децата. Бащите ги пазят. Майките отглеждат, бащите преодоляват препятствия. Бащите наблягат на взаимоотношенията с хората извън семейството, на социалните умения и способността да се създават приятелства. Когато детето е в добри отношения с бащата си, то има по-добри социални умения, по-самоуверено е и е по-сигурно в собствените си възможности .

Науката и здравият разум ни убеждават, че полът има значение, че мъжът и жената са еднакви като ценност, но имат различни роли и функции, затова любовта от страна на бащата и на майката е особена и уникална. Обезпокоителен е фактът, че повечето дискусии в медиите защитават възрастните и техните права. Никой не споменава за правата на децата. Кой ни е дал право да ги лишаваме от баща или от майка? Днес малцина защитават интересите на детето, докато интересите на осиновителите все повече надделяват.

В заключение

В наши дни хомосексуализмът се натрапва много агресивно чрез филми и изложби, а в някои училища активисти влизат не просто да рекламират хомосексуализма като идея, но и раздават на децата адреси на местни гей-клубове . Често съвременните средства за масова информация насърчават мъжете и жените да открият своята хомо- или хетеросексуална идентичност чрез фрази от типа: „Погледни дълбоко в душата си”, „Не се срамувай от своите странности”, „Какви са били твоите интереси и какво си обичал да правиш най-много като малък?” С подобни въпроси те атакуват непосредствено половата идентичност на човека, внасят смут и объркване, към които децата и юношите са най-уязвими.

Обезличаването на половете чрез прокламиране на хомосексуални бракове и семейства представлява сериозна опасност за цялото общество. Значителният брой емпирични изследвания и самата логика ни изправят пред дилемата: да се върнем ли към здравия разум, или да го пренебрегнем в името на хедонизма и първичните нагони? Човечеството е създадено от мъже и жени, трети пол няма. Нещо повече, историята и съвременните научни изследвания доказват, че естественото семейство с баща и майка въпреки всичките си грешки е възможно най-добрата среда за отглеждане на бъдещо поколение. Наистина ли векове наред сме виждали нещата толкова погрешно? Дали трябва напълно да зачеркнем цялата човешка история заради последното телевизионно шоу или поредния гей-парад, рекламиращ девиантното поведение и изопачаващ половите роли?

Полът има значение и повечето родители се надяват децата им да израснат хетеросексуални. Човекът е създаден такъв. И всяко объркване в хетеросексуалната му природа носи много нещастие, болка и мъка. Дълбоко в себе си хомосексуалистите осъзнават, че нещо не е наред и викат за помощ, понякога дори по най-парадоксални начини: като търсят одобрение чрез паради, любов - в безразборни и краткотрайни връзки, като проявяват гняв към всички различни (хетеросексуални). Ние, християни, сме длъжни да покажем към такива хора любов. Като към свои ближни. Дори ако са ни врагове (в което не вярваме), ние пак трябва да ги обичаме. И да постъпваме както би постъпил Бог: приемаме и обичаме хората, но мразим греха, който вършат.