Първа фискалната децентрализация в България обща постановка

Обектът на настоящото изследване е фискалната децентрализация , провеждана в условията на българската практика. Конкретно избрания от мен обект е фискалната децентрализация по примера на община Бургас.

Предметът на дипломната работа е реформата към фискалната децентрализация в България, проблемите свързани с осъществяването й, като се използват похватите – анализ и синтез на аналичната информация и се борави с хронологичен ред на данните, съпоставяйки ги по години към общият им размер и по между им, търсейки причинно - следствена връзка за изменението им. Използването на графичен и табличен вид на данните е с цел по-голямото акцентиране на проблемните точки в самофинансирането на общините и яснота по кризисните моменти.

Целта на изследването е да се докаже необходимостта от фискална децентрализация и да се разгледат ефектите от прилагането й, отчитайки условията в страната.

Задачите на изследването са:

• 
  Да се анализират съществуващите до момента разполагаеми приходоизточници и акумулираните от тях средства;
  
• 
  Да се определи какви приходни отговорности са прехвърлени и какви е целесъобразно да се прехвърлят към местните власти, каква данъчна автономия се предоставя на органите на местното самоуправление;
  
• 
  Да се маркира до каква степен е предоставена финансова независимост на териториално - административните единици;
  
• 
  Да се анализира влиянието на реформата към фискалана децентрализиция върху финансовото състояние на общините в Република България
  

1. 
   Същност на фискалната децентрализация и местно самоуправление
   

Основа за възникването и развитието на местните финансси е местното самоуправление. Ето защо, за да се разбере по-добре същността на местните финанси, трябва да се изнесат проблемите на местното самоуправление.

Всички държави имат „централно правителство”, което решава задачи от национално значение и поема функциите по цялостната организация на предлагането на публични блага. Като второ, а в някои страни и като трето ниво, са органите на местната власт: регионални, щастки или провинциални местни, правителствени единици с фискални отговорности. Или държавното управление се осъществява на две нива : централизирано и децентрализирано.

Взаимоотношенията между централизираната и местната власт зависият от формата на държавно устройство. Съвременното държавно право регламентира две форми на държавно устройство – федеративно и унитарно. Те определят и две форми на бюджетната система или бюджетната структура, прилагани в съвременната фискална практика – федеративна бюджетна структура и унитарна бюджетна структура.

При федеративно функциониращи държави, бюджетните им системи имат три нива: общинско, регионално и федеративно. При унитарните държави бюджетната система включва държавния (правителствен или централен) бюджет и бюджетите на органите на местно самоуправление.

Предоставянето на приходи на местните власти за изпълнение на делегираните им с конституцията и със закон задължения и отговорности по осигуряването на местни публични блага, се нарича фискална децентрализация (фискален федерализъм).

„фискалната децентрализация отразява вертикалната структура на различните управленски нива на властта и фискалните взаимоотношения между тях ”¹.

Провеждането на разумна фискална политика, ориентирана към широко балансиран държавен бюджет и поетапната пазарна либерализация, осигурява базисните условия за стабилен икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на населението. В същото време следва да се има в предвид, че финансовите затруднения на местно ниво преставляват риск за стабилността на държавния бюджет.

Фискалната децентрализация е елемент на системата за местно самоуправление. Тя може да се дефинира като „разделение на дейностите по осигуряване на публични блага между централната и местната власт с цел повишаване на ефективността на изразходване на средствата при съобразяване с потребителското търсене и местните предпочитания”². В този смисъл фискалният федерализъм предполага:

• 
  Ясно разграничение между финансовите права и задъжения на местните и централните власти
  
• 
  Ясно разделение между чисто местните финансови права и отговорности и държавните, осъществявани чрез местните бюджети
  
• 
  Съразмерност между финансовите ресурси на местната юрисдикция и нивото на делегираните отговорности
  
• 
  Автономност на общините при решаване на стопански, финансови и социални проблеми от местна компетенция.
  

Фискалната децентрализация в страните от Европа се базира на Европейската харта за местно самоуправление, приета на 15 Октомври 1985 год. в Страсбург. Според нея: „Под местно самоуправление се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела.”³.

• 
  Политическа свобода, гарантирана от конституцията на съответнатна страна;
  
• 
  Финансови средства, осигуряващи изпълнението на техните икономически решения;
  

• 
  Първо, причина за фискална децентрализация е по – добрата възможност за мобилизация на финансовите ресурси и тяхното рационално използване. Местните власти познавайки населението, неговите потребности и спецификата на региона могат да разкриват много повече източници на ресурси на регионално ниво, да организират и мобилизират повече средства. Те могат по – добре да въвлекат и мотивират потребителите – данъкоплатци за финансирането на местни и публични блага;
  
• 
  Второ, за постигане на по – голяма икономическа ефективност е необходимо да се извърши разпределение на правомощията между централната и местната власт за набиране и изразходване на бюджетните средства;
  
• 
  Третата причина се поражда от необходимостта по – добре да се отчитат и задоволяват обществените потребности със съответните публични блага. Така например, когато ползите от публични блага се отнасят до цялото население на страната, те трябва да се финансират и предоставят централизирано. Правораздаването, държавното управление, национална сигорност и отбрана на страната и други трябва да се осигуряват от централната власт, която е изразител на обществените интереси на цялото население.
  

Горният извод намира потвъждение и от позициите на теорията за обществения избор „предпочитанията на потребителите се разкриват посредством механизма на политическия избор, т.е. посредством гласуване. Платформите на национално представените политически сили логично акцентират върху намерения и мерки с общодържавно значение и от тези позиции може да се приеме, че национално представените партии са оторизирани от гласоподавателите да осигурят национални публични блага. В същото време местният вот отразява подкрепата за намерения и мерки с локална полза, което налага необходимостта от автономност на местните органи на управление, в това число финансова автономност“⁴.

Имайки предвид факта, че ресурсите, както местни така и национални, са ограничени, изпъква друг съществен аргумент в полза на децентрализираното доставяне на определени услуги. На практика фискалната децентрализация създава предпоставки за по – ефективно използване и разпределение на ограничените производствени фактори. Това е така, защото, от една страна, се улесява отчетността и се създават условия за непосредствен обществен контрол и от друга, по – точно се идентифицират конретните предпочитания на потребителите. По този начин децентрализацията осигурява фискална еквивалентност и повишава ефективността при разпределение на публичните ресурси. Теоретичният извод представлява моделът на Ч. Тибо за осигуряване с местни блага⁵ . Цитирания автор предполага, че :

“фискалната децентрализация стимулира конкуренцията между местните юрисдикции и от тези позиции принуждава общините да предлагат услуги в количество и с качествени показатели, предпочитани от потребителите. В същото време фискалната децентрализация осигурява производството на желаните услуги при най – ниски разходи, тъй като ползвателите са и гласоподаватели, и като такива не биха подкрепили неефективното изразходване на сумите, платени под формата на местни данъци и такси.”

От политическа гледна точка фискалната децентрализация е израз на доверие във възможностите на отделните лица и групи от населението разумно и рационално да управляват делата си. Фискалният федерализъм реализира на практика идеите на класическия либерализъм и съдейства за развитие, утвърждаване и разширяване на демокрацията.

Следователно централните власти в повечето страни изпълняват функции, свързани с обществената значимост, а местното самоуправление се занимава с финансирането и предоставянето на местни публични блага, характеризиращи се с географската си ограниченост при потреблението и извличането на ползи – сметосъбиране, комунално благоустройство, бърза медицинска помощ и др.

Всичко казано до тук ни води до разбирането, че фискалната децентрализация представлява процес на прехвърляне на ресурси, правомощия за вземане на решения и отговорности за предоставяне на услуги от централната власт към местните власти.

„Икономическият успех на всяка страна ще зависи във все по-голяма степен от правилните икономически действия и сътрудничеството между двете власти – централна и местна. Напредъкът по фискалната децентрализация в широк спектър засяга макроикономическата стабилност. Три от основните й аспекти са: укрепването на макроикономическата стабилност чрез подобрения в преразпределителните бюджетни процеси, ефективността и ефикасността на дейностите, които понастоящем се изпълняват от централното и местното прави-телство, и значението на фискалната децентрализация за социално – икономическото сближаване с Европейския съюз. Това са опорните точки в сътрудничеството централна – местна власт, от които зависи изграждането на един стабилен и работещ икономически модел.”⁶

2. 
   Мониторинг на реформата към фискална децентрализация в България
   

Реформата към фискална децентрализация в България започна с приемането на новата Конституция и на Закона за местното самоуправление и местната администрация се поставиха съвременните основи за развитие на местното самоуправление. Регламентираха се свободните местни избори, самостоятелността на общините, органите на местно самоуправление, правото на самостоятелен бюджет и собственост. През последните години се създаде обществена нагласа за промяна в начина на общинското управление и осъществяването на финансова децентрализация. Тази нагласа намери израз и в подписаното на 11 декември 2001 г. Споразумение за сътрудничество между Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Министерски съвет. Сключването на Споразумение за сътрудничество с Министерския съвет е едно от най-големите постижения в диалога местна - централна изпълнителна власт. За пръв път, под формата на официален документ, общините разполагат с декларирано желание за извършване на реформите, с ясни ангажименти, с комплексен подход при решаване на проблемите пред местната власт. Важността на документа се обуславя не толкова от факта на самото подписване, но най-вече от съдържанието му, отразяващо по същество всички досегашни основни искания на общините към централната изпълнителна власт. В същото време, след неговото подписване, НСОРБ беше изправено пред огромното предизвикателство да набележи конкретни стъпки и механизми за практическата му реализация. 

„Фискаланата децентрализация на общините е основен приоритет на правителството. Тя се осъществява чрез постоянен финансов мониторинг, чрез обучение по успешни бюджетни пректики и други инициативи”⁷

Започна прехвърляне главно на отговорности по управлението и финансирането на определени дейности, при запазване правата на централната власт. Ясно се открои дисбалансът между права и отговорности на местните власти и финансовите ресурси за тяхното осъществяване.

След проучване на добрата практика на Асоциацията на холандските общини и с подкрепата на други чуждестранни партньори, Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) активизира взаимодействието си с централната власт за постигане на консенсус по осъществяване на финансова децентрализация в България. Веднага след формиране на новото Правителство, НСОРБ инициира подписване на Споразумение за сътрудничество, което стана факт в края на 2001 г. През 2002 г. се приеха Концепция и Програма за финансова децентрализация, които регламентираха основните цели и задачи, които трябва да се изпълнят за поставяне на една нова основа на общинското финансиране.През месец януари 2002 г. на свое заседание УС приема работен график за изпълнение на Споразумението с основни дейности:

• 
  Ускорено разработване на консенсусна общинска позиция за реформи в съответните сфери на дейност на общините;
  
• 
  Излъчване на контактни групи за водене на преговори с всяко едно министерство и ведомство;
  
• 
  Провеждане на срещи с ръководствата на съответните министерства и ведомства за обсъждане на конкретните промени и приоритетно набелязване на задачите за 2003 г.;
  
• 
  Текуща оценка на постигнатите резултати и договорености и набелязване на следващи стъпки;
  
• 
  Периодична отчетност пред Общото събрание и при необходимост внасяне на промени в първоначалните намерения.
  

В периода м. април-май 2002 г. се проведоха срещи между контактните групи и ръководствата на отделните институции за обсъждане на конкретните промени и приоритетно набелязване на задачите за 2003 г. Проведени са по една или две срещи с Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата, Министерството на здравеопазването, Министерство на енергетиката, Министерство на външните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция “Пътища”.

Активизира се работата на НСОРБ по подобряване финансовото състояние на общините:

• 
  съвместно с МФ се разработи Програма за постепенно намаляване и ликвидиране на неразплатените разходи на общините;
  
• 
  представители на НСОРБ активно работят в създадената с решение №138 на МС работна група за подготовка на Концепция и Програма за финансова децентрализация;
  
• 
  експерти на Сдружението работят и в създадените със заповед на МС пет работни групи за разработване стандарти за дейностите на издръжка от общинските бюджети.
  

През м. юни 2002 г. в офиса на НСОРБ се проведе среща с министъра на финансите г-н Милен Велчев по проблема с неразплатените разходи на общините (10 юни). На общините са отпуснати допълнителни средства в размер на 26.6 млн. лв. Постигната е договореност за работа по подготовката на реалистична Програма, която да гарантира ликвидиране на неразплатените разходи на общините.

След продължителни преговори между представителите на НСОРБ и МФ и след много компромиси и от двете страни, Проект на програма е предложен за обсъждане на заседание на УС на НСОРБ на 27.06.2002 г. и е приет от членовете на УС. На 28 юни НСОРБ и Министерството на финансите подписват Програма за постепенно намаляване и ликвидиране на неразплатените разходи на общините за 2002 г. 

На 11.03.2002 г. със свое решение 138 Правителство създаде Работна група по фискална децентрализация ( РГФД ), която трябваше да разработи Концепция за фискална децентрализация и Програма за нейното изпълнение. През месец май правителството промени състава на РГФД - министрите на регионалното развиие и на финансите станаха съ – председатели, броят на участниците се увиличи на 28 души ( 19 в предишната ) и бяха включени областни управители и представители на регионални и професионални общински сдружения. Задачата, която беше поставена от правителството на новата група, беше да актуализира програмата за фискална децентрализация до края на месец май. Промените в прогамата изготвени от групата бяха предсавени в срок, но правителството прие промените на 11 Септември. На практика диалогът между властите беше прекратен за близо 12 месеца. След възтоновяване на диалога и излизане на ПМС № 263 от 22.04.2003г. за актуализиране на мероприятията в приетата Програма за финансова децентрализация, създадената Работна група по финансова децентрализация (РГФД) е провела 5 редовни заседания, създала е 3 работни подгрупи :

• 
  Разработване на държавни стандарти за численост на персонала на изпълнителните и законодателни органи на местни власти поетапното им въвеждане през 2004 г. въпреки записаният срок от 30.09.2003 г. , по задачата се работи и беше изпълнена в първата половина на 2004 г. с излизането на РМС № 544/ 28.06.2004 г. за приемане на Методика за определяне на числеността на персонала в делегираната от държвата дейност „ Общинска администрация “ и поетапнотои въвеждане през 2004 г. Работната група е провела 8 заседания
  
• 
  В конструираната подгрупа по институционализиране и работа за подобряване на диалога между централната и местната власт по фискална децентрализация се проведоха 4 редовни заседания, като работата и бе прекъсната
  
• 
  Създадената със Заповед № 37/ 02.06.2004 г. работна група за разработване и въвеждане на постояннодействаща система за наблюдение и оценка на процеса на фискална децентрализация е провела 3 редовни заседания
  

3. 
   Местните финанси. Същност и варианти за формиране приходите на общинските бюджети
   

Същността и особеностите на местните финанси зависият както от мащабите на паричните ресурси, които се акумулират и разпределят, така и от структурата на местното управление. Влияние оказва и степента на административна и финансова зависимост, която през последните години често се сочи като пречка в развитието на териториалните програми.

От локалните фондове днес се финансира съществена част от социално – културните разходи – здравеопазване,образование, решават се важни стопански задачи. Във връзка с това териториалните бюджети стават доста чувствителни към икономическата конюктура. В повечето страни местните органи на власттта засилват своите позиции в областта на държавните инвестиции, държавното потребление на стоки и услуги, съживяването на урбанистични зони и дейности , задържането на работна ръка и пр.

Всичко това обуславя съществуването на специфични особености във функционирането на всеки локален финансов механизъм. В САЩ например (що се отнася до бюджетната практика) всеки щат има свои собствени принципи и правила. Повечето се финансират от генералния бюджет на съответната администрация. Някои обаче изискват съставянето на допълнителен ( спецефичен паричен фонд ) бюджет, снабден със собствени ресурси, имащи строго целево предназначение. Подобна е практиката при множество програми за държавни инвестиции. Във всички щати конституциите забраняват съществуването на дефицит по генералните бюджети както на щатите, така и на общините . В повечето случеи паричните средства, акумулирани в тях, се използват за :

• 
  Финансиране производството на стоки и услиги в частния сектор
  
• 
  Кредитиране на някои производства и дейности в покриванена временните касови разриви на местните бюджети (в някои страни)
  

“Преобладаващата през 80-те год. практика на честа смяна на отделните данъци, вноски и дриги отчисления, както и на нормативите за техния размер – трансформиране на част от преотстъпените средства в собствени приходоизточници (през 1982 г.) не можеше да повлияе стабилизиращо върху местните финанси. Причините често се търсеха в слабостите на отделните данъци, а не базисните отношения наложени в обществото. “ ¹¹

Въпреки всичко общинските съвети продължиха да бъдат финансово незаинтерисувени от развитието на собствената си дейност или от създаването на условия за ефективно развитие на фирмите, локализирани на тяхната територия. Действащата система им гарантира сигорността, че независимо от техния източник (от собствени приходи или чрез увеличаване на държавните субсидии) ще бъдат предоставени. Но цената на тази сигурност е силно ограничавана от възможностите на местните власти да провеждат социално – икономическа политика за развитие на общината. Те са зависими от Министерството на финансите. Този начин на формиране на приходите е в основата на провала на опитите да се осъществи местно самоуправление, от 1987 г. насам.

Налага се изводът,че промените в структурата на бюджетните приходи на общините са били насочени към чисто механично решаване на задачата за увеличаване на собствените средства. Те са се извършили по централизиран път и са нямали за цел да изменят начина на осъществяване на икономическите отношения между местните и централните органи на управление, между общинските съвети и фирмите и гражданите

• 
  Чрез пряко финансиране от централния бюджет – на основата на предварително нормативно определен процент от всички приходоизточници за републиканския бюджет и за съответните регионални органи на управление
  
• 
  Чрез разпределение на собствеността на стопанските обекти и другите териториални условия и ресурси между държавата и съответните регионални общности и афтономното формиране на регионалните бюджети от местни източници
  

• 
  Деконцентрираните регионални органи за управление (държавната администрация, в момента такива са областните съвети) се назначават от правителството и защитават интересите на държавата в съответната територия, следователно трябва да получават необходимите средства за осъществяване на своите функции от държавата.” Деконцентрацията означава прехвърляне на някои отговорности отцентраланата власт на локолизираните и структурни подразделения в провинцията”¹²
  
• 
  Самоуправляващите се децентрализирани оргарни за управление се избират от населението на отделната териториална общност, защитават неговите интереси, следователно техния бюджет трябва да се формира от източници намиращи се на съоветната територия
  

За да изпълняват своите функции и задоволяват потребностите на местните блага, местните органи на управление трябва да разполагат със собствени източници на финансови средства. Те се регламентират в приходната част на техните бюджети.

Според Европейската харта за местното самоуправление местните власти имат право да разполагат със собствени приходоизточници и да се разпореждат свободно с набраните средства. Местните приходи са част от националния доход, предоставена на административно – териториалните единици (общините и кметствата) за задоволяване на потребностите от местни публични блага. Техния размер зависи от величината на създавания доход и от степента на фискална децентрализиция, т.е. каква част от националния доход се предоставя на органите за местното самоуправление за осигоряване на местни публични блага. Местните приходи могат да се групират по различни признаци, в зависимост от техните характеристики :

• 
  Според методите за набиране те се делят на данъчни и неданъчни приходи
  
• 
  Според организационната форма за набиране и разходване, местните приходи се разделят на бюджетни и озвънбюджетни
  
• 
  Според механизмите на тяхното предоставяне местните приходи могат да бъдат собтвени средства, трансфери от висше стоящи бюджетни звена и привлечени средства
  
• 
  Според предназначението им местните приходи са общи и целеви
  
• 
  Според Закона за общинските бюджети¹³ приходи на общините у нас се класифицират по следния начин : собствени приходи, държавни трансфери, трансфери между разпоредители с бюджетни кредити
  

Собствените приходи за общините се набират за сметка на :

• 
  Местни и други данъци, установени и определени със закон – такива са : данък върху недвижимите имоти , данък върху наследствата, данък върху даренията, данък върху превозните средства, данък при възмездно придобиване на имущество
  
• 
  Местни такси, установени с закон и събирани в полза на общината са – такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, тържища и др., за детски ясли и градини, за туристически услуги, за технически и административни услуги, за гробни места и други¹⁵
  
• 
  Услуги и права предоставени на от общината – ползвателите на такива услуги плащат тяхната цена,като тези услуги не са упоменати с закон
  
• 
  Общинска собственост – това са приходи от наеми и концесии от общинска собственост
  
• 
  Глоби и имуществени санкции, лихви и неустойки, други постъпления
  

Във връзка с извършената реформа в финансовата децентрализация в Република България от 2002 г. настапиха следните промени в нормативната среда, засягаща местните органи на управление :

С влязлата в сила от 1 април 2005 г. промяна за внасяне на общинските данъци и такси, се извърши администриране на местните данъци и такси в община Добрич, като същите ще се събират от общината вместо от ползващите се от това право Териториална данъчна дирекция Добрич. За целта е отворен към общината нов отдел за събиране на местните данъци и такси, което ще доведе до по - стриктно и “отблизо” наблюдаване на събирането им. Отворени са нови работни места, които за община Добрич са 12.

4. 
   Необходимостта от прогнозиране на приходите и проблеми свързани с прогнозирането
   

Едно от основните приложения на средносрочните пронози е да се прогнозират фискалните „дупки“ или недостигът в приходите. Това се постига като се прогнозират приходите и разходите поотделно, при набор от последователни и добре дефинирани предположения. Тогава ако прогназата показва голям недостиг на приходите, могат веднага да се изготвят планове, за да се осигури баланса на бюджета, без да се прибягва до предприемането на „кризисни” корекции в бюджета в последния момент.

Средносрочните прогнози могат да се използват и за анализ на политиките с дългосрочни последствия. Сред тях са¹⁶ : анализа на цената на договарянето на заплатите за многогодишни трудови договори; анализ на влиянието върху бюджета на оперативните разходи и разходите по подръжка, свързани с капиталови проекти. Накрая трябва да се отбележи, че процесът на прогнозиране може да подобри цялостната административна ефективност в работата на градската управа. Изготвянето на многодишни прогнози принуждава политиците и администраторите, когато разглеждат обстойно последствията от решенията си, да излязат отвъд границите на една единствена година, което обикновено не правят при обичайния бюджетен процес. Макар, че прогнозирането не може да премахне всички късогледи решения в публичния сектор, то все пак е стъпка в правилната посока.

След като се вземе решение да се използва многогодишното прогнозиране, трябва да се изберат техниките, които ще се прилагат. Съществуват няколко подхода за прогнозиране на приходите и разходите и всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Основният фактор при избора на методите е в тяхната цена и обемът информация, който осигуряват; като правило по – сложните техики изискват повече ресурси, но осигуряват много повече информация от простите подходи.

За прогнозиране на приходите изборът на техника обикновено е много тясно обвързан с конкретния набор от приходи, типични за една община, с едминистративните характеристики, свързани с приходоизточника и цикличната стабилност на местната икономическа база. Например техниките на тренда и детерминистичните техники са достатъчно прецизни за прогнозиране на таксите или данъците, които като цяло не се изменят много през периода на един бизнес цикъл или срока на субсидиите. Иконометричните техники на прогнозиране се използват по – често от местните управи а също така и в САЩ от щатските правителства, особено когато става въпрос за прогнозиране на приходите. Ще разгледаме проблемите, свързани с всяка от четирите стъпки на процеса на иконометричнно прогнозиране, изброени по – горе:

• 
  Определяне на модела – макар, че определянето на модела е задача на специалиста, някои нейни аспекти засягат както прецизността, така и използваемостта на крайният продукт. Така например в САЩ общоприет подход е да се конкретизира, че годишните постъпления от данък продажби в една юрисдикция ще зависят от доходите на жителите на района. Могат да се вземат под внимание и други променливи като местният процент на безработица.
  
• 
  Наличието на данни – определянето на равенството създава проблеми на анализатора, но липсата на данни може да създаде още по – тежки проблеми. На практика окончателният вид на равенството за прогнозиране на приходите често се определя в по – голяма степен от това какви данни се налице, отколкото от добре дефинираната икономическа теория. Проблемите с данните могат да се класифицират като проблеми с вътрешни и проблеми с външни данни. Трябва да се отчете и проблема с недостига на данни.
  
• 
  Вътрешни данни - иконометричното прогнозиране изисква събирането на исторически данни за сериите приходи, за които се прави прогнозата. За да се получат добри резуртати е нужно да има поредица отнаблюдения в продължение на десет до петнадесет години. Двата аспекта на проблема с събирането на данни са : промените във дефинициите в хода на времето, и промените в ставките и основите на приходоизточниците. По – важен проблем, особено за големите приходоизточници е да се отчетот всички промени в ставките или основата на данъка. Например в САЩ един приходоизточник може да е генерирал по 1 милион долара приходи в продължение на две или три години и след това изведнъж носи 1.5 милиона долара. Такова нарастване на от 0.5 % показва, че или е увеличена ставката или е била разширена основата му.
  
• 
  Външни данни – малко вероятно е външните данни да се нуждаят от изчистване, но те пък мое да създават други проблеми. Най – тежкият проблем може би е свързан с наличието на външни данни. Това е валидно както за историческите данни така и за бъдещите прогнози за сериите от тези данни. Историческите данни могат да се намерят точно в формата, която би предпочитал анализаторът. Поради липсата на подходящи данни, анализаторите често трябва да залагат на променливи - заместители, напр. да използват националния доход вместо местния доход, или пък националните данни за инфлацията.
  

Централните органи често пъти регулират правомощията за определяне на данъчните ставки, като налагат „граници от – до” или „тавани”.

„Възможността за увеличаване на данъчните постъпления може да обвързва различни данъци, както например във Франция, където корпоративната подоходна данъчна ставка е обвързана с местния данък за домакинствата. Освен това през последните години правителствата прибягват до временни мерки като замразяване на ставките (Швеция) или определяне на горна граница (Великобритания).”¹⁸

Сред останалите примери за контрол, упражняван от централните органи в Западна Европа, можем да посочим следните :¹⁹

• 
  В Дания общините свободно определят равнищата на данъчно облагане, както и равнищата на предоставяните услуги, но са длъжни да спазват законовите изисквания или минималните стандарти. Не съществуват формални механизми за влияние от страна на централните органи върху равнищата на данъчното облагане или разходите на под – национално равнище. Основните средства за „контрол” върху местните органи от страна на централните са преговорите и споразуменията със сдруженията на окръжните и общинските съвети
  
• 
  Във Финландия общините събират подоходните данъци и имат право да определят равнището на данъчното облагане. Те могат да приемат местни нормативни актове, но нямат пълни нормативни правомощия. Общините самостоятелно вземат решения по въпросите на числеността на персонала
  
• 
  В Норвегия правата на окръзите и общините да налагат данъци се ограничават в минимални и максимални граници, които парламентът определя ежегодно. На практика всички местни органи налагат максималната ставка и тази липса на диференциация се възприема като размиване на финансовата отговорност на местните органи. Сред общините съществува известно недоволство, защото макар и да разполагат със значителни правомощия за разпределяне на общата сума, те не контролират по никакъв начин размера на тази обща сума. Проявява се обаче тенденция към по – голямата самостоятелност на общините в решенията как да се изразходват средствата на местно равнище
  
• 
  В Швеция общините и окръзите имат право да определят местните данъчни ставки във формата на процент от личния доход. Всички други решения по данъчни въпроси се вземат от централните органи
  
• 
  В Холандия съгласието на правителството се изисква за всички промени в общинските данъци
  
• 
  В Ирландия местните данъчни правомощия се ограничават до налагането на данъка върху недвижимите имоти (но не и върху жилищата)
  

• 
  Подоходни данък и данък върху печалбата – подоходния данък и данъка върху печалбата предсавляват средно 69% от местните бюджети във федералните страни и 61% в унитарните страни в Западна Европа. Тези данъци преставляват по – голямата част от данъчните източници на местно равнище в Белгия / 89% /, Дания / 93% /, Филандия / 95% /, Люксембург / 93% /, Норвегия / 89% /, Германия / 77% /, Швеция / 99% / и Швейцария / 85%/.
  

Възниква следния въпрос : какво се получава с данък общ доход на физическите лица? Тъй като той е най-големият източник на данъчни приходи за местните органи, възможно ли е,въпреки че е национален данък, също да се определя по усмотрение на общините? „В рамките на Европейския съюз скандинавските държави са с най-голяма степен на фискална децентрализация и там данъчните ставки на данък общ доход на физическите лица се определят от местните органи. В Централна Европа в известен смисъл съществува такава възможност. Вероятно тя не е законово регламентирана, но е икономически обусловена. Всъщност може да се увеличи значително фискалната подотчетност на местните органи, без да се оказва влияние върху самите данъкоплатци или държавния бюджет. Това става, когато част от постъпленията от националния данък общ доход в местните бюджети се преоформят в допълнителна местна такса върху данък общ доход. На практика в много отношения това е един безболезнен начин. Тази процедура вече е въведена в Република Хърватска, където местните органи имат право да налагат допълнителна такса до 10 на сто върху данък общ доход на физическите лица. По принцип процедурата е приета в Словакия по отношение на регионалните органи, но все още не е законово регламентирана. Тази схема вече се прилага в Централна Европа и очевидно не в краткосрочен, а в дългосрочен план представлява непосредствена възможност за увеличаване на фискалната децентрализация и фискалната автономност на местните органи в много по-голяма степен в сравнение с всяка друга мярка.”²⁰

• 
  Данъци върху недвижимите имоти – те са една от най – старите форми на местно данъчно олагане. През 1997 г. данъците върхунедвижимите имоти като относителен дял от общия размер на приходите на местните органи в Западна Европа представляват 15% за федералните държави и по – значителен процент /35%/в унитарните държави. От 1975 г. се наблюдава стабилизиране на средните приходи от този вид данъци за федералните държави, като за унитарните нараства от 28% на 35%. Значението на данъците върху недвижимите имоти като процент от общия размер на приходите е твърде различно за отделните западноевропейски страни. Приходите от данъците върху недвижимите имоти като процент от собствените приходоизточници варират от 10% от всички местни приходи в страни като Великобритания и Ирландия до относително символични суми за други страни като Австрия. Държави като Гърция, Швеция и Белгия не отчитат местни приходи от такива данъци през 1997 г. В Германия съществува пълна самостоятелност по отношение на данъците върху недвижимите имоти. Така например в Дания съществува относително широка амлитуда от 6% до 24% за незастроени имоти (само стойността на земята), докато данъците върху недвижимите имоти в Италия, Португалия варират от 0.7% до 1.3% (стойността на земята плюс сградите).
  
• 
  Такси – определянето на ставките им се контралира обикновено от органите на местното самоуправление. Средно за западноевропейските страни таксите представляват 12% от приходите в унитарните страни и 5% от приходите в дъргавите с федерално устройство. Този относителен дял е стабилен от 1975 г. насам . В Западна Европа като цяло потребителските такси намаляват незначително от 10.4% през 1975 год. на 9.7% от местните бюджети през 1997 г.
  

Повечето западноевропейкси страни се отличават със значителна самостоятелност по отношение на част от „собствените средства”, за които органите на местното самоуправление могат да определят ставките, макар и в рамките на определени граници от-до или тавани. Средно страните имат отнисителна самостоятелност (ограничен контрол от страна на централните органи) при около 50% от приходоизточниците. О абсолютното изражение на приходите от гледна точка на общия размер на местните приходи се различава съществено в отделните страни, като варира от 82% до едва 17%. Следователно няколко западноевропейски страни получават по – голяма част от средствата на местните органи в някаква форма на трансфер от централните органи.

Може да се каже, че някои органи на местното самоуправление имат голяма финансова самостоятелност, тъй като свободно определят както данъчната основа, така и ставките на съответния данък. От 1975 г. насам средно погледното няма признаци за съществуващи промени във видовете приходоизточници на местно равнище. Подоходните данъци и данъците върху печалбата се запази като най – важен приходоизточник и понеже те са най - еластични, налице са всички признаци, че значението им ще продължава да нараства. Средно за западноевропейските страни подоходните данъци и данъците върху печалбата имат най – голям относителен дял в данъчните постъпление на местно равнище.

Въпреки относителната си нееластичност данъците върху недвижимите имоти продължават да представляват важен местен приходоизточник, който средно се увеличава в известна степен след 1975 г. В някои страни приходите от потребителски такси преставляват значителен местен приходоизточник, но в повечето случей те са се още незначителни, което показва, че същестуват неразкрити потенциални възможности за увеличаване на местните приходи.