Първа глава: Обща характеристика на материалните запаси в Бюджетните предприятия

1. 
   Същност и структура на финансовата система.
   

В икономически аспект финансовата система в съвкупност от относително обособени парични потоци или финансови отношения, а в институционален – съвкупност от институции, които регламентират, осъществяват, управляват и контролират финансовите отношения.

От икономическа гледна точка финансовата система може да се разграничи на две основни структурни звена, а именно:

• 
  фискални финансови отношения, които обхващат и изразяват приходите и разходите на държавата, това са структури изразяващи съдържанието на публичните финанси, на публичното финансово стопанство;
  
• 
  нефискални финансови отношнения, които обхващат и изразяват постъпленията и разходите на юридическите и физическите лица;
  

• 
  държавните приходи;
  
• 
  държавните разходи;
  
• 
  държавен бюджет;
  
• 
  извънбюджетни фондове;
  

Към нефискалните финанси влизат:

• 
  финанси на стопанските единици;
  
• 
  банкови единици;
  
• 
  застраховане;
  
• 
  обществено осигуряване;
  
• 
  индивидуални семейни финанси;
  
• 
  международни финанси;
  

Финансовите отношения се регламентират, осъществяват, управляват то специализирани институции, между които се открояват: Министерството на финансите и Българската народна банка, а също така и Сметната палата.

Народното събрание приема законите, включително и финансовите, контролира министерския съвет изпълняващ приетите от Парламента закони. Кабинета издава постановления с финансов характер.

Сметната палата е орган на парламента за осъществяване финансов контрол над изпълнителната власт и за защитата на имуществените и финансови интереси на държавата.

Централни органи на финансовата система са министерството на финансите и Българската народна банка, осъществяваща надзор над търговските банки и небанкови финансови институции, като самостоятелни звена на финансовата система.

Важни звена на финансовата система са застрахователните организации и фондове за социално осигуряване, които са автономни, но са под държавен надзор.

Непосредствени елементи на финансовата система са финансово счетоводните отдели и служби към министерствата, ведомствата и отделните стопански организации и звена, извършващи пряко финансовите операции.

В най-общ аспект, финансите могат да се дефинират, като форма и израз на движението на парични потоци, като осъществяване на парични постъпления и извършване на парични разходи и тяхното рационално и ефективно балансиране.

Финансовата система се определя като елементи, имащи за цел, чрез ползване на финансови методи да формират бюджетите и организират разпределението на същите.

Изводите, които могат да се направят от направеното изложение за финансовата система е, че тя има за цел да:

• 
  формира и изразходва бюджетите в националното стопанство (отнася се за фискалните финанси);
  
• 
  контролира движението на парите между различните финансови институции – държавата и населението (отнася се за нефискалните финанси);
  
• 
  въздействат върху обществения живот, чрез различни институции (характерно за институционалните звена на финансовата система).
  

2. 
   Същност на Бюджетната система. Същност и принципи а бюджета.
   

С републикански бюджет определят и предоставят необходимите парични средства за изпълнението на държавните функции и задачи при спазването на принципите на законосъобразност, целесъобразност, икономичност и публичност.

Бюджетната система на Република България включва следните структурни елементи.

• 
  Държавен бюджет.
  
• 
  Местни бюджети.
  

„Републикански бюджет се състои от централен републикански бюджет и бюджети на държавните органи.”²

Държавни органи са Народното събрание, Президент, Министерства и други ведомства.

Бюджетите на държавните органи и бюджетните организации се съставят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен с бюджетни кредити.

Министърът на финансите по предложение на съответния първостепенен разпоредител може да разрешава за отделни второстепенни разпоредители. Съставянето на бюджет вместо бюджетна сметка.

Задачата на Парламента е да гласува средствата, които общините трябва да получат – това са: субсидиите за местните бюджети и минималните разходи за финансиране на определени социални дейности, образование и здравеопазване.

Местните бюджети биват общински и кметски, чрез тях се акумулират средства за финансиране на мероприятия с регионално значение. Тези бюджети осигуряват финансова самостоятелност на териториалните органи за управление на страната. Те не се утвърждават от Народното събрание.

Бюджета на съдебната система се формира от всички приходи от системата на съдебната власт и разходите за тяхната издръжка. От направеното изложение е видно, че елементите на финансовата система представляват самостоятелни единици, които са определени на база общото състояние на българската икономика.

Областите като териториални структурни административни звена не формират самостоятелни бюджети от преки приходоизточници. Финансирането на тяхната дейност се извършва по реда за финансиране и издръжка на държавните органи.

По принцип бюджетната структура на България е разработена в съответствие с действащото законодателство. Интересно е, че Европейското законодателство не налага конкретен модел на бюджетна система. Независимо от това от страните кандидатки се изисква да имат такава бюджетна организация, която ще осигури ефективно управление на средствата постъпващи в Европейския съюз. България ще предприеме необходимите стъпки, за да гарантира доброто финансово управление на бюджетните ресурси в общността.

Контрола на държавната власт в качеството на собственик на държавното и общинско имущество, предоставено за стопанисване от държавни и общински предприятия се осъществява от „Държавен финансов контрол”, подчинен на министерството на финансите. Това е контролна институция преди всичко на държавата собственик.

От своя страна Сметната палата и данъчната администрация имат за цел да извършват контрол над частни и държавни структури за задължения към бюджета от една страна и на други държавни изисквания и параметри при осъществяване на тяхната дейност.

„Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности.”³

„Структура на бюджетната система на Република България.”⁴

Схема № 1

Бюджетна система

Държавен

Централен

Републикански бюджет

Бюджет на държавните органи

До тук споменах за видовете бюджети, които са част от бюджетната система. Нормално би било да се даде определение за бюджет и да се проследи как се е развивало това понятие.

Първите бюджети съществуват още през средновековието. Самата дума бюджет идва от Англия. Там бюджета се е свързвал с „кралската торба”, в която са се съхранявали парите на държавата.

• 
  Френския автор П. Годме характеризира бюджета като „закон условие” или „закон – правило”, той има задължителен характер по отношение на разходите и препоръчителен характер по отношение на приходите.
  
• 
  От финансова гледна точка бюджетът е обобщена сметка за приходите и разходите на държавата за определена година.
  
• 
  Бюджетът е закон, с които се предвижда какви ще са приходите и разходите на държавата за един бъдещ период.
  

„Едно от най-кратките и точни дефиниции за бюджет е това, че той е сметка на предполагаемите приходи и разходи на държавата, за текущата година, утвърдена от парламента”.⁵

Моето мнение е, че това определение е най-правилно.

Най-общо държавния бюджет като оценка на приходите и разходите на държавата за даден период е съществен инструмент в планирането и контрола на финансовите дела на държавата. Още повече като се има предвид, че приходите и разходите не съвпадат по време. В този смисъл бюджетът може да се разглежда като общодържавен план.

За да се разбере по добре същността на бюджетната система и бюджета е добре да се запознаем с функциите на бюджета.

Съвременния германски икономист и финансист В. Нол формира пет функции.

• 
  административно контролна – осъществява се контрол върху дейността на административно разпоредителните органи;
  
• 
  парламентарно – контролна - бюджета като огледало на дейността на парламента;
  
• 
  политическа – бюджета като точен израз на политиката на правителството;
  
• 
  финансово стопанска - бюджета като средство за установяване на ред и контрол в на националното стопанство.
  
• 
  стопанско - политическа – отнася се за адаптиране на бюджета към стопанските събития и реалността.
  

„Органите, които администрират приходите в държавния бюджет са всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на министерския съвет е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи.”⁶

„В бюджетната система на Република България постъпват различни видове приходи, които най-общо могат да бъдат класифицирани в две основни групи: данъчни и неданъчни. Към данъчните бюджетни постъпления следва да бъдат отнесени: данък върху добавената стойност, данък върху печалбата, данък върху общия доход, акцизи, мита имуществени данъци и други подобни. Към неданъчните приходи могат да се отнесат: постъпленията от различни видове такси, глоби, санкции, остатъци от минали години и други.”⁷

В приход на бюджетната система на страната постъпват и парични средства от продажба на държавни ценни книжа. Тези постъпления не могат да се разглеждат като бюджетни приходи, тъй като те представляват своеобразен вид заем, подлежащ на връщане и то в по-голям размер. Разликата между върнати и получени държавни ценни книжа представлява бюджетен разход.

Изпълнението на разходната част на държавния бюджет се осъществяват тъй наречените разпоредители с бюджетни кредити.

„Органите, разпоредители с бюджетни кредити се определят от министерския съвет и са първостепенни и второстепенни”.⁸

• 
  Първостепенни разпоредители – такива са всички държавни органи, които извършват разходи за сметка на централния републикански бюджет, за собствена издръжка и за издръжка на функциониращите към тях бюджетни предприятия.
  
• 
  Второстепенни разпоредители. Това са държавните органи извършващи разходи за сметка на бюджета на първостепенния разпоредител. Те функционират за негова сметка.
  

„Дефицитът по републиканския бюджет се покрива със средства от емитиране на държавни ценни книжа и други операции на финансовия надзор.”⁹

„Излишъкът по държавния бюджет се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни непредвидени разходи.”¹⁰

По принцип дефицита по държавния бюджет може да бъде покрит и с банков заем.

„Разпоредителите с бюджетни кредити извършват касови и фактически разходи.

• 
  касовите разходи представляват предоставените от финансиращия бюджет средства на съответните разпоредители. Счетоводното отчитане на касовите разходи се извършва в момента на представяне на паричните средства от обслужващото банково звено за републиканския бюджет – ЦУ на БНБ, за местните бюджети и клонове на БНБ и търговските банки, а в някои случаи и централи на търговските банки;
  
• 
  фактически разходи са всички извършени разходи за издръжка на бюджетните предприятия. В зависимост от характера на тяхната дейност, фактическите разходи могат да бъдат за: материали, външни услуги, заплати, обществено осигуряване, командировки, стипендии и лихви и други финансови и извънредни разходи."¹¹
  

„В държавния бюджет се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността, съдебната власт, образованието, културата, науката, социалните грижи и други разходи, включително за стопанската сфера, както и за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.”¹²

Разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по банковите сметки на републиканския бюджет и разпоредителите с бюджетни кредити.

Размера на приходите и разходите на държавните органи също и размера на субсидиите и вноските, които те получават и внасят в държавния бюджет се определя от закона за държавния бюджет. Процедурата по съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет е определена от закона за устройство на държавния бюджет. Той се приема по съставни бюджети, които включват основните приходи и разходи, бюджетното салдо на републиканския бюджет и източниците за неговото финансиране, общите суми на приходите и разходите по бюджетите на държавните органи и отношенията им с централния бюджет, както и отношенията на държавния бюджет с общинските бюджети и извънбюджетни фондове.

Изпълнението на държавния бюджет се реализира на касова основа. Касовото изпълнение се организира и осъществява от БНБ, а управителят на БНБ и Министъра на финансите утвърждават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините, фондовете и извънбюджетните сметки. Министерството на финансите периодично разпределя постъпилите приходи, чрез определяне на лимити за извършване на разходи от първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Контрола върху изпълнението на държавния бюджет се осъществява от следните институции:

Сметната палата осъществява контрол за изчислението на държавния бюджет съгласно закона за сметната палата.

Народното събрание, Министерския съвет, Министърът на финансите, ръководителите на министерства и други ведомства и органите на данъчната и митническа администрация осъществяват контрол върху изпълнението на държавния бюджет в рамките на своите компетенции.

След изпълнението на държавния бюджет министерството на финансите съставя отчет за изпълнението на държавния бюджет по пълна бюджетна класификация, въз основа на отчетите на централния бюджет, съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, заверена в Сметната палата.

Извода които мога да направя от всичко написано дотук е, че бюджета е сметка на предполагаемите приходи и разходи на държавата. Реалността е, че в повечето държави е налице бюджетен дефицит само Швейцария, Швеция и Япония нямат бюджетен дефицит. Доскоро и Англия беше в тази група.

1.3. Бюджетни предприятия. Същност и видове.

В самото начало на изложението отнасящо се до бюджетното предприятие би било редно да дам дефиниция за бюджетно предприятие.

„Предприятията са: търговците по смисъла на търговския закон: юридически лица, които не са търговци, бюджетни предприятия, неперсонифицирани дружества и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната, чрез място на стопанска дейност.”¹³

Понятието „бюджетно предприятие се въвежда в теорията и практиката от 1991г. с влизането в сила на Закона за счетоводството, ДВ, бр. 4 от 1991г. Понятието „бюджетно предприятие се използва заедно с понятията „Бюджетно учреждение” и „Бюджетна организация”.

Възможно е някои бюджетни предприятия да получават извънредни приходи, а други не. Това зависи от самото бюджетно предприятие. Например някои бюджетни предприятия дават помещения под наем. Специализираните училища получават доходи от дейност, която е част от основната. Като пример ще дам сладкарски цех към профилирано училище. При продажба на продукцията този цех ще получава извънредни доходи.

„Бюджетните предприятия са под строг режим на отчетност и контрол, в сравнение с други предприятия, съгласно чл. 2, ал.3 от Търговския закон.”¹⁴

Те трябва да прилагат двустранно счетоводство. Една от особеностите е, че бюджетните предприятия принадлежат към непроизводствената сфера. Тук предимно се потребява, не се създава национален доход. Такива са предприятията от националната сигурност, образованието и културата.

Друга особеност на бюджетните предприятия е пълната им икономическа зависимост от държавния бюджет. За някои това е валидно в по-голяма степен, а за други в по-малка.

Бюджетните предприятия са икономически обособени юридически лица по смисъла на Закона за счетоводството, които извършват своята дейност в съответствие със Закона за устройство на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети и други нормативни документи, регламентиращи бюджетната сфера.

Обикновено такива са предприятията от националната сигурност, образованието и културата.

Бюджетните предприятия не осъществяват стопанска дейност или ако извършват такава, то с нея допълват бюджетните си приходи, които в повечето случаи не достигат.

„Съгласно чл.4 от ЗКПО юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията се облагат за печалбата и доходите им, получени по сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.”¹⁵

Според мен е необходимо да се направи промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане и по конкретно на чл.4, където се предвижда облагане на бюджетните предприятия. По приемливо би било тези средства, които отиват за корпоративен данък да се предоставят на бюджетните предприятия.

Когато бюджетните предприятия, заедно с бюджетна дейност извършват и стопанска дейност са длъжни да организират счетоводно отчитане при спазване изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и националните счетоводни стандарти.

Чрез получената информация от счетоводството ще се представи достоверно имущественото и финансово състояние на бюджетното предприятие и се осъществява контрол върху изразходването на финансовите ресурси на държавата.

Бюджетните предприятия са държавните и общински органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетна сметка, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължително обществено здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българското национално радио, други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от министерството на финансите в консолидираната фискална програма.

„Възможно е да се направи следната класификация на бюджетните предприятия на база следните критерии.

1. 
   Според социалната сфера в която функционират:
   

б) бюджетни предприятия в сферата на националната сигурност. Това са предприятия от системата на министерството на вътрешните работи, характерно за тези предприятия е, че имат специфични изисквания към отчетността.

в) бюджетни предприятия от съдебната система . Тези предприятия подпомагат дейността на съдебната власт. В тези предприятия организацията и осъществяването на счетоводството има своята специфика. Възможно е при някои от тях да се наблюдава преплитане на бюджетна и стопанска дейност.

г) Бюджетните предприятия в сферата на здравеопазването. Това се здравни заведения, научни звена по здравеопазването и други подобни от местно и национално значение. Тук влизат националния осигурителен институти неговите териториални поделения.

д) Бюджетни предприятия в науката и образованието. Това са научно изследователски звена и учебни заведения от различна степен.

е) Бюджетни предприятия в сферата на културата – това са средствата за масова информация с национално и местно значение на бюджетна издръжка, издателства и други културни институции.

2. Друг класификационен белег би могъл да бъде мащабът на дейността а на бюджетните предприятия. По този белег могат да се определят два групи бюджетни предприятия.

а) Бюджетно предприятие с републиканско или национално значение. Като правило те се издържат от републиканския бюджет, поради, което биха могли да се определят и като бюджетни предприятия на издръжка на републиканския бюджет. Такива предприятия са министерствата, редица предприятия от различни сфери, като здравеопазване, вътрешна сигурност, образование, наука, изкуство.

б) Бюджетни предприятия от местно значение. Такива са областните администрации, общините, кметствата и редица бюджетни предприятия, които са създадени към общините и кметствата. Това са болници поликлиники и други здравни заведения. Тези предприятия се издържат от общините. Затова могат да се определят като предприятия на издръжка на местните бюджети. От това правило има обаче и много изключения. Редица бюджетни предприятия, които не са от общонационално значение, а от местно значение се издържат със средства от Републиканския бюджет, особено място заемат поделенията на някои бюджетни предприятия от републиканско значение, създадени към част от общините: районните здравноосигурителни каси, териториални поделения на сметната палата, териториални поделения на Национални я осигурителен институт

3. Трети класификационен белег може да бъде начинът на финансиране на бюджетните предприятия. Бюджетните предприятия са зависими от външни източници на средства. Ако в системата на бюджета не са акумулират достатъчно средства то и бюджетните предприятия няма да получат необходимите им средства.

В последните години налице тенденция за намаляване на зависимостта на бюджетните предприятия от бюджета. Търсят се възможности за извънбюджетни източници.

4. Според източниците на финансиране, бюджетните предприятия се групират в две групи.

а) Предприятия на пълна бюджетна издръжка. Бюджетните предприятия получават средства изцяло от финансиращия бюджет.

б) Предприятия на смесена издръжка. Тези предприятия разчитат на бюджетни средства, но и на собствени приходи.”¹⁶

И единият вид предприятия и другия използват бюджетни средства. То трябва да се отбележи, че бюджетните предприятия функционират при строги изискания по отношение на изразходваните средства.

- Предприятия на пълна бюджетна издръжка са предприятия получаващи всички средства от държавния или местен бюджет. Възможно е да получават и извънредни приходи, но те имат случаен и нередовен характер. Такива са бюджетните предприятия от системата на министерството на отбраната и министерството на правосъдието. При наличие на приходни остатъци от извънбюджетните приходи се внасят в съответния бюджет.

- Предприятия на смесена издръжка. Те покриват повече от половината от разходите си с бюджетни средства. Подобни предприятия може да има от всички социални сфери с изключение на националната и вътрешна сигурност, на съда и прокуратурата. Смесените предприятия могат да формират (на основание акт на централната изпълнителна власт) извънбюджетни сметки.

Смесените бюджетни предприятия биват.

- Предприятия, при които повечето от половината от средствата са от бюджета и по-малка част от извънбюджетни източници.

- Предприятия, при които по-голяма част от средствата се набират от извънбюджетни източници, а по-малка част от бюджета.

По принцип частния сектор не се занимава с дейности с които се занимават бюджетните предприятия по простата причина, че това са необходими, но нерентабилни дейности.

В закона за устройство на държавния бюджет са дефинирани три основни форми на финансиране на бюджетните предприятия:

- бюджет на сметка;

- извънбюджетна сметка;

- фонд.

„Бюджетна сметка е финансово – правна форма, чрез която се регламентират разходите, които дадена бюджетна единица може да извърши за съответната бюджетна година.”

„Фондът е финансово – правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи на държавните органи и бюджетни организации и отношението им с държавния бюджет във връзка със задачи с национален характер.”¹⁷

Приходите са приходи на бюджетното предприятие, чиито източник е държавния бюджет.

Разходи са разходи, които бюджетното предприятие извършва за сметка на бюджетните приходи.

Извънбюджетни приходи са приходи, които не идват от държавния бюджет.

Извънбюджетни разходи са разходи, извършвани за сметка на извънбюджетните приходи.

„Бюджетни предприятия според мащаба на дейсонтта.”¹⁸

Схема №2

Предприятия от национално значение

Бюджетните предприятия според начина на финансиране биват:

Схема №3

Според начина на финансиране

На пълна бюджетна издръжка

С преобладаваш дял на бюджетните средства

Схема № 4

Според сферата в която функционират

управление

ст

Възможно е да се направят следните изводи. През последните години икономиката на България се променя от планова към пазарна. Заедно с това се промениха и бюджетните предприятия. Техния брой намаля. Промените в бюджетните предприятия и икономиката са постепенни. Появиха се смесени предприятия. Нараства делът на предприятия получаващи по-малко от половината от нужните им средства от Бюджета. Обособяват се бюджетни предприятия изцяло на извънбюджетна издръжка. Намалява се делът на отпусканите бюджетни субсидии в общия размер на средствата за тяхната дейност. Това е напълно нормално преструктуриране дължащо се на развитието на пазарната икономика. Самото развитие може да бъде ускорено или забавено.

Проблемите на организацията на счетоводството в предприятията от бюджетната сфера са много и сложни. Някои от тях са особено важни. Например като: счетоводна политика, документиране и документооборот, организация на счетоводните служби и форма на счетоводството, сметкоплан на бюджетното предприятие.

Според НСС 2 материалните запаси са краткотрайни материални активи под формата на материали, предназначени за производствен процес. Самото използване на материалите води до получаване на продукция, която е предназначена за продажба. Докато стоките са главно придобити, чрез покупка и са предназначени за продажба. Незавършеното производство в бюджетните предприятие е съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция. Инвестиция в материален запас -. Материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не да ползване.

Сметкопланът на бюджетните предприятия е задължителен за прилагане от всички бюджетни предприятия. Той включва сметки за капитали, заеми , за дълготрайни материални и нематериални активи, материални запаси, вземания и задължения, финансови активи, разходи, приходи, трансфери.

Сметка 100 разполагаем капитал в бюджетните предприятия.

Чрез тази сметка бюджетните предприятия отчитат източниците на дълготрайни активи, предоставени им за ползване.

Сметка 100 може да включва в себе си следните аналитични сметки:

• 
  сметка 1001 – Разполагаем капитал по бюджети и бюджетни сметки;
  
• 
  сметка 1002 – Разполагаем по извънбюджетни сметки и фондове;
  
• 
  сметка – 1009 – Капитал в други нетни активи и дейности;
  

Сметките от група 100 се кредитират при увеличение на капитала в бюджетните предприятия срещу дебитиране на сметки от група 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи, 5013 – Текущи банкови сметки в левове и 5014 Текущи банкови сметки във валута.

Според направената класификация разглежданото от мен бюджетно предприятие „Професионална гимназия по строителство – Никола Й. Вапцаров” принадлежи към предприятията на науката и образованието. Това предприятие е на бюджетна издръжка от приложение №1 е видно, че предприятието има собствени приходи. От тук може да се направи извода, че това предприятие на смесена издръжка.

4. 
   Счетоводна политика на предприятието.
   

Счетоводната политика на предприятието е преднамерено определена от ръководството за определен период. „Съвкупност от конкретни организационни, методологични, методични и технологични предположения, принципи, правила, бази и процедури за създаването, обработката, съхранението и използването на счетоводната информация за осъществяваните от предприятието стопански операции, в съответствие с определените социално – икономически цели относно неговото управление и съществуващото състояние на икономическата среда, в точност в законодателен аспект.”¹⁹

Разработването на счетоводната политика на предприятието на предприятието може да се характеризира като продължителен и дълбоко обмислен вариант в работата на финансово – счетоводната подсистема на предприятието и на нейния ръководител, главен счетоводител. Разработването на счетоводната политика е предварително подготвен творчески процес.

Самото разработване на счетоводната политика е задача на главния счетоводните, като е възможна да се изисква подкрепата на ръководителя на предприятието.

Ръководството на предприятието при разработването на счетоводната политика трябва да се съобразява със закона за счетоводството и издадените въз основа не него подзаконови актове – Националния сметкоплан и Албума на първичните счетоводни документи. Нормите в тях са задължителни. Успоредно с тях обаче закони за счетоводството и издадените въз основана него подзаконови актове са дава право предприятието – съобразно специфичните особености на средата, в която функционира и особеностите на дейността да възприема определени от него принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури за отчитане на дейността си за предоставяне на информация в счетоводния си отчет. Всички те обаче не следва да противоречат на принципите, правилата, концепциите и тъй наречените изведени правни норми с императивен характер и значение. Извеждането на един или друг принцип, правило, концепция, база и така нататък, като компонент на счетоводната политика на предприятието обаче изисква:

• 
  първо – познаване в детайли на действащата нормативна уредба на счетоводството;
  
• 
  второ – формулиране на специфичните правила, процедури върху основата на съществуващите законови и подзаконови норми.
  

„В различните страни се прилага различен модел на счетоводна политика. В повечето страни от континентални Европа правилата на национално равнище се регламентират с нормативни актове на органите на законодателната и изпълнителната власт. Тези органи осъществяват контрола за спазване на определените от тях правила и процедури. Това е така наречения континентален модел на счетоводна политика. Разглежданото бюджетно предприятие прилага този модел на счетоводна политика.

В други страни се прилага смесен подход. Правилата се утвърждават от държавни органи, а спазването им се контролира от професионални организации на счетоводителите и одиторите. Това е англосаксонския модел на счетоводна политика. В съединените щати доскоро се прилагаше трети модел на счетоводна политика при него професионалните организации разработват правилата за осъществяване на счетоводството и за изготвяне на финансовите отчети и осъществяват контрола за спазването им. Счетоводството се осъществява въз основа на общоприети счетоводни правила, а не на счетоводни стандарти, утвърдени от държавен орган.”²⁰

Извода, които може да се направи е, че континенталния модел на счетоводна политика е по-добър, защото държавни органи издават нормативни актове на база на, които се регламентират правилата на национално равнище.

По принцип характеристиката на особеностите на бюджетните предприятия се изразяват в по-високите изисквания към организацията и осъществяването на счетоводството. Те се изразяват в обстоятелството, че в счетоводната политика на тези предприятия преобладават правилата и принципите, регламентирани в нормативните актове. Възможностите за самостоятелно определяне на някои от тези правила за избор са сведени до минимум.

Бюджетните предприятия прилагат международни стандарти за публичния сектор.

„Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от Министъра на финансите и обнародвани в Държавен вестник.”²¹

Два са принципите за осъществяване на счетоводството и за съставяне на финансовите отчети. „Текущо начисляване и действащо предприятие.”²²

За бюджетните предприятия от съществено значение е текущото начисляване. С него се изисква осчетоводяването на резултатите от сделките и събитията да става в момента на тяхното възникване, независимо от това кога се извършват или получават плащанията. Включването на резултатите от сделките и събитията да става в периода, когато те са възникнали, а не когато е осъществен последващия трансфер на парични средства или на парични еквиваленти.

Принципът на текущо начисляване и принципът на паричните потоци са два различни принципа. При първия се следи за движението на икономическите изгоди и операциите се отразяват през периодите, когато такова е налице. Тоест всяко намаление на икономическите изгоди в резултат на осъществена дейност през отчетния период във форма на изтичане на активи или натрупване на пасиви е счетоводен разход. Независимо от това дали има изтичане на парични средства, или са натрупани пасиви, при чието бъдещо погасяване ще изтекат парични средства, ще има изходящ паричен поток – плащане. Всяко увеличаване на икономическата изгода в резултата на осъществена дейност през отчетния период във форма на получаване на активи или намаляване на пасиви е счетоводен приход. Независимо от това дали се вливат парични средства или възникват вземания, при чието получаване ще се влеят парични средства. При прилагане на принципа за текущо начисляване се следят потоците на икономически полза, а не на парични средства или парични еквиваленти. Въпреки, че в много случаи двата вида потоци или спадат, или се осъществяват непосредствено един след друг.

Прилагането на принципа на паричните потоци изисква приходите да се отразяват в периода на извършване на плащания. При него се отразяват динамиката на паричните средства и на паричните еквиваленти, и двата принципа са съществени за бюджетните предприятия. Те не могат да загърбят принципа на паричните потоци, защото трябва да съставят отчет за касовото изпълнение и наред с това да прилагат като основен принцип при текущо отчитане и при съставяне на годишните финансови отчети.

Според закона за счетоводството действащото предприятие приема, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще. Предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.

От приложение №1 е видно, че предприятието осъществява счетоводна политика съгласно Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и сметкоплана одобрен от МОН.

Приходите и разходите се осъществяват на база счетоводни документи. За целта се ползват за приходите сметки от група 70, а за разходите група 60.

Сметките от раздел 6 се приключват както следва:

Групи 60, 61, 62, 64 както и сметки 6501, 6502, 6503 и 6507 в зависимост от това, в коя отчетна група се водят, се приключват както следва:

• 
  със сметка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности – за тези сметки, водени в отчетна група „Бюджети”;
  
• 
  със сметка 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетните дейности – за тези сметки, водени в отчетни група „Извънбюджетни средства и фондове”;
  
• 
  със сметка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности – за тези сметки, водени в отчетна група „Други сметки и дейности”.
  

Групи 70, 71, 72, 73, 74, 75 в зависимост от това, в коя отчетна група се водят, се приключват както следва:

• 
  със сметка 1201 Прираст/намаление на нетните активи от бюджетни дейности – за тези сметки, водени в отчетна група „Бюджети”;
  
• 
  със сметка 1202 Прираст/намаление на нетните активи от извънбюджетни дейности – за тези сметки, водени в отчетна група „Извънбюджетни средства и фондове”;
  
• 
  със сметка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности – за тези сметки, водени в отчетна група „Други сметки и дейности”.
  

Група 78 Прираст/намаление на нетните активи от преоценка се приключва и в трите отчетни групи със сметка 1301 Изменение на нетните активи от преоценка.

Група 79 Прираст на нетните активи от други събития се приключва и в трите отчетни групи със сметка 1309 Изменения в нетните активи от други събития.

Предприятието има извънбюджетни приходи, които са преведени на МОН и след това са възстановени и използвани за учебни цели.

Субсидията предоставена от МОН – София е използвана изцяло за заплати, осигуровки, стипендии и за издръжка. Интересно е да се отбележи, че за 2004г. средствата за осигуровки са били превеждани по сметка на бюджетното предприятие. Счетоводителката преди да изплати заплатите превежда средствата необходими за социални осигуровки, от 2005г. това не е така. Въведена е система СЕБРА (система за електронно бюджетно разплащане). При нея МОН – София превежда средствата за социални осигуровки на Националния осигурителен институт. Не се превеждат средства за осигуровки на предприятието, но се начисляват. Взаимоотношенията с НОИ се уреждат на централно ниво, чрез МОН – София.

От приложение №1 е видно, че училището е увеличило стойността на сградата със сумата на ремонта, извършен през 2004г.

Налице е движение по материалните сметки за раздадени учебни материали.

Извода, който мога да направя е, че счетоводителката е описала в приложение №1 по какъв начин отразява приходите и разходите.

Описана е бюджетната субсидия и извънбюджетните приходи. Обяснено е по кои пера има увеличение,. По кои статии са направени сторнировъчни операции.

Всичко, което е направила счетоводителката е за улеснение в работата. Разбира се счетоводната политика отразена в обяснителната записка се изпраща на МОН – София.

Главните счетоводители като ръководители на счетоводните звена в тази сфера не са в състояние да реализират самостоятелна счетоводна политика. Въпреки това някои елементи и правила на счетоводната политика се определят от главните счетоводители: формата на счетоводството; организацията на документооборота; системата за аналитично отчитане; счетоводния програмен продукт и така нататък. На база на тези възможности, бюджетните предприятия формират самостоятелна счетоводна политика, макар, че тя е с ограничени параметри на проявление.

4. 
   Обща характеристика на материалните запаси в бюджетните предприятия. Видове материални запаси.
   

Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия и по ред, определени от Министъра на финансите.

Сметкопланът на бюджетните предприятия е задължителен за прилагане от всички бюджетни предприятия.

Структурата на СБП е изградена на четири нива – раздели (едноцифрен код), групи (двуцифрен код), подгрупи (трицифрен код) и синтетични счетоводни сметки (четирицифрен код).

Бюджетните предприятия могат да прилагат само посочените в СБП синтетични сметки и не могат да ползват свободните номера в СБП за създаване на нови синтетични сметки.

Откриването и ползването през годината на нови синтетични сметки, подгрупи, групи и раздели, извън посочените в приложението, както и закриването на сметки се извършва само от Министерството на финансите. Промените както и редът и начинът на прилагане на сметките от СБП се регламентират с отделни указания на Министерство на финансите до бюджетните предприятия, които се подготвят и актуализират от дирекция „Бюджет и държавно съкровище”.

Баланса се разработва на база на информацията съдържаща се в счетоводните сметки.

Бюджетните предприятия съставят отчет за приходите и разходите за извършваната от тях стопанска дейност на база на информацията от счетоводните сметки, с които се отчита тази дейност. Използва се форма на отчет за приходите и разходите, определена с приложение №2 към закона за счетоводството.

Приложенията към годишния счетоводен отчет на бюджетните предприятия съдържат информация за дълготрайните активи, за притежаваните ценни книжа, както и пояснителни сведения за оповестяване на счетоводната политика. Бюджетните предприятия изготвят и представят в края на всяко тримесечие отчети за касовото изпълнение на приходите и разходите по бюджетните извънбюджетни сметки и фондове. Формите и съдържанието им се определят от Министерството на финансите. Бюджетните предприятия съставят индивидуални сметкоплан в съответствие с изискванията на националния сметкоплан, в който се отразяват особеностите на текущото отчитане на активите, пасивите, приходите, разходите и касовите операции.

Сметката, чрез която се отчитат материалните запаси в предприятието, според действащия сметкоплан на бюджетните предприятия от 2004г. в група 30 Материали, продукция и стоки. Самата сметка 302 може да се раздели на аналитични сметки според видовете материални, които използва бюджетното предприятие. Това не се отнася за сметка 303 Продукция и сметка 304 Стоки. Те не се разделят на аналитични сметки. В раздел трети на сметкоплана съществува:

- Група 31 Млади животни и животни за угояване;

• 
  Група 32 Запаси на държавния резерв и изкупена продукция. Подгрупа 321 Държавен резерв със сметка 32100 Запаси на държавния резерв. Подгрупа 322 Изкупена продукция със сметка 3220 Изкупена продукция.
  
• 
  Група 33 Конфискувани активи и придобито имущество от обезпечения. Тук влиза подгрупа 331 Конфискувани и придобити от обезпечения дълготрайни материални активи, със сметка 3310 Конфискувани и придобити от обезпечения дълготрайни материални активи. Към тази група се отнасят подгрупи 332 Конфискувани и придобити от обезпечения нематериални дълготрайни активи със сметка 3320 Конфискувани и придобити от обезпечения нематериални дълготрайни активи. В тази група влизат сметка 3330 Конфискувани и придобити от обезпечения материални запаси, които са част от подгрупа 333, която е със същото име като това на сметката.
  

4. 
   Организация на счетоводното отчитане на материални запаси в бюджетните предприятия.
   

Счетоводното отчитане на материалните запаси в бюджетната сфера може да се реализира, чрез три форми:

• 
  централизирана;
  
• 
  децентрализирана;
  
• 
  смесена;
  

Разглежданото от мен бюджетно предприятие води децентрализирано счетоводно отчитане. Характерно за учебните заведения в Област Смолян, е че прилагат централизирано и деценрализирано счетоводно отчитане. Централизирано се отчитат училищата, които са подчинени на община Смолян. Децентрализирано се отчитат училищата подчинени на Министерството на образованието или някое друго министерство. В случая професионална гимназия по строителство е подчинена на Министерството на образованието. Децентрализираното счетоводно отчитане не е най-доброто. То изисква големи средства за обособяване на счетоводна служба в конкретното бюджетно предприятия. Това се налага, защото липсва система, която да предава съответната информация от поделеният в централата. Предприятията от местно значение не водят самостоятелно счетоводство. На база на Министерството на финансите бяха създадени единни бюджетни счетоводства към общините. За целта в общините има счетоводители, занимаващи се конкретно с „здравеопазване”, „образование”, „култура”. Разглежданото от мен предприятие не е от местно значение, затова води самостоятелно счетоводство, въпреки че е към сферата на образованието. Друго подобно учебно заведение в област Смолян не съществува. По простата причина, че в училището има специалност архитектура, която не се изучава в никое друго учебно заведение.

Решението за организацията и разделянето на труда в счетоводните служби се приема от главния счетоводител. Те ще са ефективни, когато създават условия за пълно обхващане и отразяване, обработване и съхраняване на счетоводната информация при най-малък разход на средства. В този случай е валиден известния принцип, от международните счетоводни стандарти за съпоставимост между полза и разходи. По друг начин казано дори и да са необходими повече средства, не бива да се търси икономия от отчетността и контрола за тяхното изразходване.

„Бюджетните предприятия прилагат сметкоплан и счетоводни стандарти утвърдени от Министъра на финансите, които се обнародват в Държавен вестник.”²³

Така се унифицира приложението на счетоводните способи в абсолютно всички бюджетни предприятия и изготвянето на отчет за публичния сектор. Новият бюджетен сметкоплан е заложен в изгражданата информационна система за финансово управление в бюджетния сектор.

При разработването на сметкоплана на бюджетните е изходено от:

• 
  Системата за националните сметки (JNA 93) на ООН;
  
• 
  Европейска система на националните сметки (EJA 95);
  
• 
  Действащ сметкоплан на Република България;
  

Успоредно с новия бюджетен сметкоплан в отчетността на публичния сектор ще продължи да се използва и единна бюджетна класификация като основана счетоводна рамка за отчитане на бюджета на касова основа.

С новия сметкоплан се прави една решаваща стъпка за модернизиране на отчетността на публичния сектор в България. Сметкоплана ще спомогне за по-пълно информационно осигуряване на управлението в бюджетната сфера и за по-голяма прозрачност, от каквато се нуждаят нашите публични финанси.

През 2005г. има промени в сметкоплана на бюджетните предприятия.

„В СБП се правят следните промени, които се прилагат от 2005г.”

Сметка 4512 се преименува на сметка 4512 „Разчети за данък върху приходите от стопанка дейност.”

В наименование на подгрупа 539 и 589, и съответните им счетоводни сметки след думите „.........несъбираеми вземания....” се добавя текста „.....и други корективи по.....” и се заличава думата „от”.

В подгрупа 604 се създава сметка 6049 Разходи за възнаграждения на персонала в натура. Сметка 6049 се използва за отчитане на разходите за възнаграждение в натура на персонал (местни и чуждестранни лица) съгласно правилата за отчитане на такива операции.

Във връзка с тази промяна, всички парични възнаграждения, включително и средства за СБКО, за облекло и други, които се предоставят към заплатата на персонала, се отчитат от 01.01.2005г само по сметки 6041 – 6046.

Сметка 7500 се преименува на сметка 7500 „Разчети за плащания в СЕБРА”.²⁴

Характерно за материалните запаси е, че те не могат да се отнасят към дълготрайните активи независимо от това, че са част от тях се ползват за период по-продължителен от една година, за разлика от дълготрайните активи, по-голяма част от тях се използват еднократно например: горива, електроенергия, различни видове суровини и други.

В закона за счетоводството, в сила от 01.01.2002г. те са определени като „....краткотрайни”, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи еднократно в рамките на дванадесет месеца, а в чл. 14, ал. 1 от същия закон е записано, че „краткотрайните активи са материални запаси, финансови и парични средства.”

В зависимост от начина на добиване на материалните запаси, всяко бюджетно предприятие само определя методите и формите на отчитането им, като задължително спазва условията за аналитично отчитане на материалните запаси по видове, наименование, материално – отговорни лица, местонахождение. Освен това много важна съставна част от счетоводната политика на предприятието е оценяването на материалните запаси, тоест превръщането на натуралните измерители в стойностни. Те се оценяват текущо през отчетния период и в края на периода. Преди представяне на периодичния счетоводен отчет при спазване на НСС 2 – отчитане на стоково материалните запаси.

На основание на действащото бюджетно законодателство в момента у нас, счетоводната отчетност на всяко бюджетно предприятие следва да се организира в три обособени отчетни групи:

• 
  бюджети;
  
• 
  извънбюджетни сметки и фондове;
  
• 
  други сметки и дейности;
  

В отчетната група „извънбюджетни сметки и фондове” се включват дейностите, активите и пасивите, приходите и разходите по извънбюджетни сметки и фондове, засягащи бюджетното предприятие.