Първа глава пенсионното осигуряване в българия- исторически преглед
Изтегляне 0.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ÅÑÒÅÑÒÂÅÍÎ ÄÂÈÆÅÍÈÅ ÍÀ ÍÀÑÅËÅÍÈÅÒÎ Â
Същността на осигурителната защита, както и ситуацията, в която се извършва промяната и в нашата страна се осъществява в условията на сериозни структурни промени в икономическия живот. Сложността на реформата особено в частта на пенсионното осигуряване се подсилва и от високата социална чувствителност на засегнатите от нея. Целта на настоящата магистърска теза е да анализира предприетите в последните няколко години стъпки за създаване на модерна пенсионно осигурителна система в България, насочени към преодоляване на социалната криза в страната. Израз на стремежа за позитивни промени в социалния живот на обществото са усилията за разработване и изграждане на основите и принципите на качествено нова тристепенна система за пенсионно осигуряване. Именно същността на тези многообразни усилия и проблемите по тяхното реализиране са предмет на настоящата разработка. Системата на социалното осигуряване е основен елемент в политиката на всяка цивилизована държава. Компонентите и възникват и търпят развитие на база на разнообразието на осигурителните рискове. Този принцип за изграждане на защита от страна на обществените институции при настъпване на рискови събития, свързани със здравословното състояние, трудоспособността, инвалидността и старостта е в основата на съвременните системи за социално осигуряване.
Социалното осигуряване в България има вече над сто годишна история. Първият закон, който урежда пенсионни въпроси е Законът за инвалидното поддържане, приет през 1880 година. Идеята за обществена защита на хората срещу социалните рискове у нас се е развивала паралелно с идеята за социална сигурност в развитите страни на Европа. В края на 1945 г. в България е имало 364 663 задължително осигурени лица, от които 63% са наемни работници и служители; 19% - работници на умствения труд; 17% - самостоятелни занаятчии и около 1% - търговци, осигурени само за старост. През 1952 г. осигурените лица са вече 1 014 818, а в края на 1991 г. - 3 656 005. Само за последните 40 години броят на задължително осигурените лица е нараснал 3,6 пъти.
Постигането на необходимия обхват на задължителна осигурителна защита е резултат от постепенното включване на отделни професионални и социални групи в кръга на осигурените лица. Мотивите за протичането на този процес могат да са различни. От една страна, необходимо е приоритетно гарантиране на ефективна осигурителна защита на лицата, упражняващи рискови професии. От друга страна промените по отношение на кръга на осигурените лица и принципите на тяхната защита са мотвирани от необходимостта да бъдат разрешени възникнали проблемни социални ситуации по повод интересите на една или друга социална група. Този двойнствен характер на факторите, мотивиращи промените в осигурителните системи проличава най-ярко в началния етап от тяхното развитие и намира израз в различната насоченост на осигурителната защита на работниците и държавните служители. Докато за държавните служители най-напред се урежда законодателно проблема за дългосрочното им осигуряване (размер на получаваните пенсии), то за работниците на физическия труд първите законови регламентации се отнасят до осигуряването им при болест и злополука. Непрекъснатото разширяване на обхвата на осигурителната система, както и някои недостатъчно прецизно обвързани във финансово отношение решения, са довели до бързо нарастване на разходите за социално осигуряване. За последните 40 години (1952-1992 г.) те са се увеличили близо 175 пъти, а само за последните 10 години - над 15 пъти. За същия период постъпленията от осигурителни вноски са нараснали 125 пъти, а за последните 10 години - около 23 пъти. Макар че директна съпоставимост на данните е невъзможна, показателно за динамиката на приходите и разходите на социалното осигуряване е, че за периода 1938-1945 г. разходите на системата са се повишили 3,5 пъти, а приходите - 9,9 пъти, т.е. през този период приходите растат по-бързо от разходите. Необходимо е да се отбележи, че през този период пенсионното осигуряване все още има по-ограничен обхват и по тази причина средствата, изразходвани за пенсии имат малък относителен дял в общия размер на плащанията. Данните за структурата на разходите на социално осигуряване дават основание да бъдат направени някои заключения по отношение на хронологичното развитие на самата осигурителна система и нейните компоненти. Това може да бъдат подкрепено с някои цифрови данни. Относителен дял на разходите за краткосрочни осигурителни плащания и пенсии за няколко характерни за осигуряването години /в % от общия обем на разходите/
Различията в структурата на разходите на социалното осигуряване до и след 1945 г. (а такава разлика по същество се запазва и до 1951 г.) се дължат на няколко основни причини: 1. До 1951 г. в разходите на социалното осигуряване при болест, злополука и майчинство са били включвани и разходите за медицинско обслужване на осигурените лица (т.е. натурални плащания). След въвеждането на системата за всенародна безплатна медицинска помощ от 1951 г. от социалното осигуряване се изплащат само паричните обезщетения, а безплатното лекарствено снабдяване във вида му, характерен за класическите системи за социално осигуряване, практически се прекратява. 2. Броят на пенсионерите нараства с бързи темпове, особено в след влизането в сила на Закона за пенсиите от 1957 г.. По данни от края на 1944 г. броят на пенсионерите е бил около 310 000. През 1957 г. той е вече 1 223 031, а през 1970 г. - 1 720 000. Броят на пенсионерите през 1992 г. нараства на 2 443 309. Тъй като някои пенсионери получават повече от една пенсия, броят им е фактически по-малък от броя на пенсиите. За периода 1952-1990г. броят на пенсиите се е увеличил 2,8 пъти, а разходите за пенсии за същия период са нараснали 5,5 пъти. Зад това нарастване на разходите за пенсии се крие, наред с влиянието на други фактори, и неколкократното осъвременяване на пенсиите. В настоящата теза не се разглеждат конкретния размер и динамиката на разходите за пенсии през последните няколко години поради несъпоставимостта на данните вследствие на инфлационните процеси. Нарастването на броя на пенсионерите поради особеностите на демографската структура на населението в страната, както и създаването на привилегировани режими за пенсиониране е довело до голямо нарастване на разходите на социалното осигуряване и до промяна в структурата на тези разходи в сравнение с предшестващите периоди. 
3. Само по себе си нарастването на броя на пенсионерите не би било така проблематично за финансовото равновесие на системата, ако прирастът на броя на заетите и осигурени лица, върху чийто фонд “Работна заплата” се правят осигурителни вноски също се изменяше с адекватни темпове. Броят на заетите, респективно осигурени лица зависи в известна степен и от фактори извън системата за социално осигяряване: демографските процеси, състоянието на възрастовата и демографска структура на населението, даващо пряко отражение върху обновяването на трудовите ресурси с нови поколения, нивото на безработицата и интензитета на емиграционните процеси. Нарастването на съотношението между пенсионерите и заетите лица е решаващо за степента на финансово натоварване на осигурителната система. Броят на пенсионерите на 100 души заети се променя както следва: през 1948 г. - 18,6; през 1989 г. - 52,0, за да достигне през 1992 г. впечатляващите 82,2 души. 
4. За настъпилите промени в структурата на разходите на социалното осигуряване след 1951 г. допринасят и някои решения, които носят по-скоро идеологическа, отколкото практическа осигурителна логика. Така например с Кодекса на труда от 1951 г. се премахва осигуровката при безработица като клон на социалното осигуряване и вид осигурителен риск, а месечните надбавки за деца се включват като нов вид осигурително плащане, но без финансовата основа на съществуващата до този момент вноска за фонд "Семейни надбавки". От 1955 г. е въведена единна вноска за всички осигурени работници и служители и за всички осигурителни рискове в размер на 12.5% и то при положение, че още в предишните периоди са правени опити за повишаване размера на вноските поради очертаващите се дефицити в разходната част на осигурителната система в бъдеще. Изследването на системата на социалното осигуряване предвид на нейната сложност и зависимост от множество вътрешни и външни фактори е трудоемка аналитична задача. При този анализ най-сериозно внимание трябва да бъде обърнато на финансовата и обезпечност. Извършените в продължение на 40 години (1952-1990г.) 7 изменения в размера на осигурителната вноска (без да се имат предвид тези за земеделските стопани) показват, че финансовите основи на системата на социалното осигуряване не са били с достатъчна степен на надеждност през посочения период. През това време вноската нараства от 12,5% на 35%, 45% и 50% върху трудовото възнаграждение, съобразно категорията на упражнявания труд. Поради интегрирането на бюджета на социалното осигуряване с държавния бюджет, излишъците от вноски не са били резервирани, а са оставали в държавния бюджет. По същата причина разходите на социалното осигуряване, превишаващи собствените му приходи, са се покривали чрез субсидии от държавния бюджет. Тук обаче трябва да се отбележи една особеност, която остава скрита за голяма част от неспециалистите. До 01.01.1981 г. бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за своите служители. Субсидиите от държавния бюджет в този случай имат двояко предназначение: от една страна, те покриват задълженията на държавата като работодател, а от друга – попълват дефицита в бюджета на социалното осигуряване. Тъй като разграничението на ролята на държавната субсидия е практически невъзможно, се създава впечатлението, че държавата през отделните години е внасяла значително по-големи субсидии, отколкото в действителност. От гледна точка на балансирането на осигурителния бюджет, през посочения 40-годишен период се очертават следните етапи:
Налице са принципни различия във финансовата организация на системата през различните периоди на функционирането й. До 1951 г. в принципите на финансовото изграждане на системата преобладават елементите на класическото осигуряване, а именно финансиране чрез отделни видове вноски за всеки тип осигурителен риск. Създаденият през 1941 г. Институт за обществено осигуряване има самостоятелен бюджет и отделна отчетност за всеки осигурителен клон. Финансова връзка между отделните клонове се осъществява чрез т.нар. запасен фонд. Вноските за наемните работници, покриващи отделните рискове са се разпределяли на три равни части между работодателите, работниците и държавата. Финансирането на осигуряването за пенсия на самостоятелните търговци се е извършвало чрез лични вноски и субсидии от Българския търговски съюз. За пенсионното осигуряване на занаятчиите при инвалидност и старост са били предвидени както лични вноски, така и субсидии от Общия занаятчийски и професионален съюз. Осигуровката на работниците на умствения труд (действаща от 1941 г.) се е финансирала с вноски само на осигурените лица без участието на държавата или на друга съсловна организация. Интересното за последните три изброени типа осигуровки е, че поради предназначението си да осигуряват само пенсионни плащания (т.е. отдалечени във времето плащания), по сметките им са били натрупвани значителни средства, които чрез инвестирането им по подходящ начин са носели значителни лихви. В същото време основните разходи при тези осигуровки са били за административни и благотворителни цели. Този факт показва, че когато един вид осигуровка е в своя начален етап на развитие и бенефициентите й още не са придобили права за получаване на дългосрочни плащания, осигурителните системи с разграничени фондове за различните видове рискове са не само приемливи, но и препоръчителни. По друг начин биха изглеждали нещата, ако една осигурителна система от такъв тип се въведе в момент, когато значителна част от осигурените лица вече са придобили (или в скоро време ще придобият) права за получаване на определен вид осигурителни плащания. Рискът за финансовата стабилност на системата в този случай би бил твърде висок. Друг интересен факт е, че държавата не винаги е изпълнявала стриктно задълженията си по внасяне на дължимите осигурителни суми в качеството й на работодател. От отчетните документи се вижда, че до 1941 г. държавата е внасяла вноски за "Болест и майчинство" и "Инвалидност и старост" в намален размер, а от 1942 г. е спряла изцяло плащането на тези вноски. Поради обособяването на Института за обществено осигуряване като самостоятелна организация във финансово отношение, разликите между приходите и разходите, както и отчисленията във Фонд "Запасен", са били внасяни по сметки в няколко банки. Свободните средства на Института са били влагани в срочни депозити, в предоставяне на заеми за работодатели и общини, предназначени за построяване на работнически жилища и други социални мероприятия, в заеми, отпускани на държавата за различни стопански мероприятия, в ценни книжа, покупки на недвижими имоти и др. От доклада на тогавашния директор на Института за обществено осигуряване Ю.Атанасов е видно, че с част от средствата, набрани от осигуровката "Инвалидност и старост" е извършено строителство на работническите жилища в София, Сливен, Бургас, Плевен, Дупница, Габрово и на обществено-осигурителните каси с поликлиники в Габрово, Хасково, Дупница, Кърджали, Русе и Видин. Друга част от свободните средства от тази осигуровка е вложена в покупка на недвижими имоти: сградите на обществено-осигурителните каси с поликлиники в София и Пловдив, имоти край с. Кричим, парцели в София, както и незастроени терени в Лозенец, с. Бояна. Осигуровката "Болест и майчинство" е включвала здравно обслужване на осигурените и техните семейства и изплащането на парични обезщетения при настъпване на осигурителни събития. За осъществяването на здравното обслужване на осигурените лица, Институтът за обществено осигуряване е бил собственик към началото на 1947 г. на 3 болници, 1 санаториум, 3 почивни станции, 21 поликлиники и 16 аптеки. Освен заплащането на медицинския персонал, работещ в тези здравни заведения, за сметка на Института са били и възнагражденията на здравните работници в общинските и частни болници, санаториуми и други здравни заведения, както и тези на известен брой доверени лекари. На разходите за лечение (които са включвали заплати и хонорари на медицински персонал, разходи за медикаменти, за болнични такси, за курортно лечение и поддържане на собствени на Института лечебни заведения) през целия период до 1945 г. са се падали средно около 70% от общия осигурителен разход за този вид осигуровка. През 1938 г., 1939 г. и 1940 г. при този вид осигурително плащане е имало дефицити, а от 1941 г. са реализирани излишъци, които са капитализирани. Характерен белег на финансовата организация на пенсионното осигуряване преди 1951 г. е нейното добро финансово състояние, дължащо се преди всичко на неголемия брой пенсионери и прилагането на надеждни осигурително-технически методи за определяне размера на осигурителните вноски; на обвързването на правото на пенсия с възрастта на осигуреното лице и броя на внесените от него осигурителни вноски; на слабата диференциация в размера на пенсиите; на нарастването на резервния фонд на осигуровката. Доброто финансово състояние на осигуровката се обяснява в отчета на Института за обществено осигуряване по следния начин:
Тази констатация има пряко отношение към сегашното състояние на пенсионно-осигурителната система и правилното разбиране на причините, които го обуславят. В заключение на този кратък преглед на историческите аспекти на социалното осигуряване в България се налагат няколко основни извода:
Измененията в осигурителното и социалното законодателство след 1951 година довеждат до постепенно омаловажаване на еквивалентния принцип -получаването на осигурителните плащания да бъде в пряка зависимост от размера и времето на внасяне на осигурителните вноски. Финансирането започва да се извършва на базата на единна по размер осигурителна вноска за всички осигурени лица. Промените в нейния размер не се извършват въз основа на адекватни актюерски проучвания. Осигурителните плащания се получават при значително по-облекчени условия и изисквания, отколкото в развитите европейски страни. Както преди 1951 година, така и след това държавата се стреми да минимизира финансовото си участие при покриване на разходите за социално осигуряване. След 1951 година това води до неколкократно увеличаване на размера на осигурителната вноска. Трябва да се отбележи обаче, че на фона на сравненията с такива страни като Германия, Франция, Италия, Белгия участието на държавния бюджет в издръжката на социалното осигуряване не покрива голям по обем дефицит в неговите плащания. Провежданата понастоящем реформа в областта на пенсионното осигуряване ще трябва да даде ясен отговор на въпроса доколко активната част от населението, поемайки издръжката на пенсионерите и другите нетрудоспособни лица, може да разчита на спазването на принципите на такава обществена и социална взаимопомощ между поколенията тогава, когато нейните представители ще имат потребност да ползват такава издръжка.
Един от основните проблеми на съществуващата до скоро система на социално осигуряване в България бе нейната финансова нестабилност. Разходо-покривните пенсионни системи (PAYG), каквато е българската, са по същество разпределители на средства от сегашното активно население към пенсионерите. Най-общо казано, за да са финансово стабилни такъв тип осигурителни системи е необходимо размерът на пенсиите, които се изплащат да не превишават сумата на събраните средства за този вид осигуряване. Основните причини, водещи до нарушаване на финансовата балансираност на системата са негативните тенденции в демографската структура на населението; облекчения достъп до определен тип обезщетения, постигнат под социалния натиск на конкретни групи осигурени лица; високите размери на вноските и отсъствието на връзка между големината на осигурителния принос и величината на бъдещата пенсия, което демотивира осигурените лица и води до слаба събираемост на вноските. Възможностите за достъп до пенсионно-осигурителната система чрез различни схеми за ранно пенсиониране, смесването на елементи от краткосрочното и дългосрочното осигуряване също допринасят за намаляване на финансовата устойчивост на обществената пенсионна система. Реализмът при подготовката и провеждането на реформата в областта на пенсионното осигуряване изисква да се държи ясна сметка за базовото равнище и параметри на пенсионната система, както и за измеренията на обществената среда като цяло - икономически, социални, демографски, политически и др. Нашата стартова позиция може да бъде характеризирана най-общо ако съпоставим икономическите и социални параметри от 1997 година спрямо 1989 година:
Към интензивния процес на емиграция следва да се добави и трайната безработица, чието равнище е около два пъти по-високо от това в Европейския съюз. Възпроизводството и развитието на населението е обект на цялостната и координирана политика на една държава - икономическа, социална, куртурна и др. Като глобална цел на този процес обикновено се възприема подобряването на качеството и продължителността на живота на населението. Очертаният демографски проблем може да се реши само при комплексно използване на всички социални системи и дейности. Нарушеният баланс в количествените параметри на възпроизводството на населението и стремежът за поддържането им в приемливи за обществото граници са един от основните проблеми, обуславящи необходимостта от съществени промени в принципите и съдържанието на осигурителната реформа у нас. На първо място в това отношение се откроява проблемът за естественото движение на населението-раждаемост, смъртност, естествен прираст. Характерна за този век е тенденцията за намаляване на раждаемостта, както и на смъртността. Появява се депопулация на населението и се влошава неговата възрастова структура. Тази тенденция в по-малка или по-голяма степен е присъща и за демографските процеси в развитите страни. Намаляването на раждаемостта е свързано най-вече с финансовите затруднения, които изпитват българските семейства. На практика това означава промяна на нагласите за броя на децата в семейството и свеждането им до такова количество, при което може да им бъде осигурен по-висок жизнен стандарт от страна на родителите. За спада на раждаемостта съществено допринася и ангажирането на жената в производството, бизнеса и обществената дейност. Професионалната кариера престава да бъде област за изява само на мъжете. Всичко това намалява естествената продължителност на времето за раждане и отглеждане на деца. През последните години тенденцията на намаляване на раждаемостта у нас се развива с много по-ускорени темпове в сравнение с предходните периоди: ÅÑÒÅÑÒÂÅÍÎ ÄÂÈÆÅÍÈÅ ÍÀ ÍÀÑÅËÅÍÈÅÒÎ ÂБЪЛГАРИЯ
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|
