Същност и класификация на капитала и пасивите

2.3. Същност и класификация на капитала и пасивите

От счетоводна гледна точка собственият капитал представлява паричен израз на вложените в предприятието активи от страна на неговите собственици. От своя страна той се подразделя на основен капитал, резерви и финансов резултат (печалба или загуба).

Основният капитал се формира при учредяване на предприятието и при капиталовите дружества се регистрира в Агенцията по вписванията. Той е относително постоянна величина и при акционерните дружества е равен на номиналната стойност на емитираните акции. В счетоводния баланс, този капитал се показва в пълен размер, независимо, че част от него може и да не бъде внесена в момента на учредяване на дружеството.⁸

Резервите се образуват за сметка на печалбата или по друг ред определен с нормативен акт. Използват се за покриване на рискови мероприятия и загуби.

Финансовият резултат като елемент на собствения капитал включва неразпределената печалба, непокритата загуба от предходни отчетни периоди и резултата от текущия отчетен период. Неразпределената печалба от предходни периоди е резултат от вътрешни натрупвания и следва да се разглежда като увеличение на собствения капитал, в резултат на осъществяваната от предприятието стопанска дейност. Тази печалба подлежи на разпределение по решение на собствениците – за дивиденти, формиране на резерви, увеличаване на капитала, покриване на загуби или други цели. Загубата представлява отрицателен финансов резултат. Наличието на загуба означава, че с получените приходи, предприятието не може да покрие извършените през периода разходи. Загубата показва степента на намаляване на собствения капитал, т.е с колко се е декапитализирало предприятието през отчетния период.

Пасивите най-общо се дефинират като съществуващи задължения на предприятието, чието изплащане се очаква да доведе до намаляването на активи на предприятието. Оттук могат да бъдат изведени и основите критерии за признаването на пасивите като обекти на счетоводството :

1. Наличието на сделки или събития в миналото в резултат на които задължението е възникнало.

2. Уреждането (погасяването) на задължението налага намалението (изтичането) на активи, носители на икономическа изгода,

Пасивите могат да възникнат по няколко начина:

1. В резултат на сделки, които дават възможност на предприятието да получи определени ресурси,

2. По силата на търговски договор,

3. По силата на нормативен акт – например данъчни задължения или задължения към осигурителни институции

Задълженията (пасивите) могат да бъдат изплатени (погасени) по няколко начина:

- плащане в брой;

• 
  прехвърляне на други активи (например стоки, при т. нар. бартерни сделки) с цел погасяване на задължения;
  
• 
  предоставяне на услуги;
  
• 
  компенсиране на насрещни вземания;
  
• 
  трансформиране на дълг в собственост (т.е на дялово участие в капитала)
  
• 
  посредством опрощаване на задължения от страна на кредитора, т.е. отказ от правото на кредитора,
  
• 
  чрез изтичане на погасителна давност
  

Дългосрочните пасиви (дългосрочните задължения) представляват чужди средства, привлечени в предприятието за допълване на собствените активи със срок на погасяване над 12 месеца.

Финансиранията представляват безвъзмездно получени активи (от държавата или други предприятия) със строго целево предназначение. Те се подразделят на финансирания за дълготрайни активи и финансирания за текущата дейност.

Като отделен обект на отчитане следва да се разглеждат и разходите и приходите на предприятието. Разходите и приходите представляват вторични (производни) елементи на финансовите отчети, тъй като те възникват в хода на осъществяваната стопанска дейност и са резултат от движението на собствения капитал през отчетния период. Разходите следва да се разбират като намаление на икономическата изгода през отчетния период под формата на намалението на активи или увеличението на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на собствениците. Те възникват в резултат на намаляването (употребата) на активи, увеличаването на пасиви или като комбинация от двете. Следва да се има предвид обстоятелството, че счетоводните разходи възникват когато активите на предприятието се вложат в употреба. В този смисъл трябва да се прави разлика между понятието “счетоводен разход” и понятието “плащане.” Освен това счетоводните разходи се отчитат в момента на тяхното възникване, независимо дали паричните средства са изплатени, или разходите са само начислени.

За илюстрация на гореизложеното ще си послужим със следните примери:

Съгласно фактура туристическо предприятие “Дива” – ООД закупува хранителни продукти на стойност 10 000 лв. Сумата по фактурата е изплатена със средства от касата на предприятието. Хранителните продукти са заприходени в склада, съгласно складова разписка. Както е видно в момента на покупката хранителните продукти са заплатени на доставчика, но това обстоятелство не представлява основание да бъде отчетен счетоводен разход. На практика в момента на покупката е налице плащане по сделката. В резултат на това плащане бързо обращаемите активи под формата на налични пари са се трансформирали в по-бавно обращаеми под формата на стоково-материални запаси (хранителни продукти). Счетоводният разход ще възникне тогава, когато хранителните продукти се извадят от склада и бъдат употребени за приготвянето на кухненска продукция.

Нека приемем, че в същото дружество, съгласно сключения колективен трудов договор, трудовите възнаграждения се изплащат на десето число на месеца, следващ този за който се отнасят. Ако разгледаме трудовите възнаграждения за месец декември 2008 г., то съгласно горното правило те следва да бъдат изплатени на 10.01.2009 г. Независимо от това счетоводният разход заплати ще бъде отчетен за месец декември 2008 г., тъй като той тогава е възникнал и ще намери отражение във финансовия резултат за 2008 г., не зависимо, че този разход ще бъде изплатен през следващия отчетен период и работещите в предприятието ще получат своите заплати през 2009 г.

Разходите за бъдещи периоди представляват всички извършени през текущия отчетен период разходи, които се отнасят за следващия (следващите) отчетни периоди. Като такива разходи следва да бъдат отчетени предплатени наеми, абонамент за вестници и списания, предплатени застраховки и др. Разходите за бъдещи периоди се отчитат като текущи разходи през периода, през който са реализирани приходите, за които са извършени, съответните разходи, отчетени първоначално като разходи за бъдещи периоди.

Приходите представляват увеличение на икономическата изгода през отчетния период под формата на увеличение на активи или намаление на пасиви, което води до увеличаване на собствения капитал отделно от онова, което се дължи на собствениците. Те могат да възникнат в резултат на увеличаване на активи или намаляване на пасиви, както и като комбинация от едното и другото.

Счетоводните приходи се формират от продажбата на продукция, стоки или оказването на услуги, както и от използване на ресурсите на предприятието от трети лица (под формата на лихви, неустойки, наеми, дивиденти и др.). Те могат да съществуват под различни форми - приходи от дейността, финансови приходи, извънредни приходи и др. В счетоводните приходи не се включват начислените косвени данъци или застраховки за сметка на трети лица. Счетоводните приходи се отчитат в момента на възникване (т.е в момента на издаване на фактурата), независимо дали са получени паричните средства от клиента или приходите са само начислени.

Приходите за бъдещи периоди представляват всички получени приходи, които се отнасят за следващи периоди като предплатени наеми и др. Те се получават или начисляват в предприятието през текущия период, но са свързани с извършването на разходи през следващия, респ. следващите отчетни периоди. Поради това, тези постъпления не се включват в състава на текущите приходи на предприятието за периода, в който са получени, и не участват в процеса на формиране на финансовия резултат за този период. Те се признават като текущи приходи през следващия, респ. следващите отчетни периоди, когато са извършени разходите за тяхното реализиране.