Първа общи положения



Дата01.02.2018
Размер163.08 Kb.
#52829
ПРОЕКТ!

НАРЕДБА
................./..............2010г.

за извършване на теренни археологически проучвания
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тази наредба урежда:

1. условията и редът за извършване на теренни археологически проучвания;

2. регистрацията на специалните технически средства при извършване на теренни археологически проучвания и възможностите за използването им.
Чл. 2. (1) Регистрацията на специални технически средства се извършва в Министерството на културата по реда на глава шеста от тази наредба.

(2) Регистрираните специални технически средства се използват за извършване на теренни археологически проучвания.
Глава втора

ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 3. (1) Теренните археологически проучвания са научно-изследователска дейност, при която археологическите методи са водещи и предоставят основната информация за археологическите обекти.

(2) Предмет на теренните археологически проучвания са недвижимите и движимите археологически културни ценности по смисъла на чл. 146, ал. 3 ЗКН.

(3) Теренните археологическите проучвания се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.
Чл. 4. Целите на теренните археологически проучвания са:

1.издирване, изследване и оценка на научната и културна стойност на археологическите обекти;

2. опазване на археологическите културни ценности;

3. популяризиране на археологическите културни ценности.




Чл. 5. (1) Теренното археологическото проучване се състои от следните последователно осъществявани етапи:

1. теренно проучване;

2. обработване и анализ на откритите на терена материали, данни и наблюдения;

3. интерпретиране на резултатите;

4. публикуване на резултатите от проучването;

5. популяризиране на проучването.

(2) При всички етапи на археологическите проучвания се прилага интердисциплинарният подход.

(3) Теренното проучване се провежда само с разрешение, издадено по реда на чл. 148, ал. 1 - 3 от Закона за културното наследство(ЗКН).


Чл. 6. При теренните археологически проучвания:

1. обектите се изследват в контекста на заобикалящата ги среда;

2. събирането на научна информация за археологическия обект не трябва да нарушава повече археологическа субстанция, отколкото е необходимо за целите на изследването или опазването на археологическия обект.

3. недеструктивните методи и техники се прилагат приоритетно пред цялостното или на значителна площ разкриване на археологически структури и изчерпване на културните пластове на археологическия обект.

4. пълно археологическо проучване посредством разкопки е допустимо при:

а) застрашени от унищожаване обекти;

б) необходимост от интегрирана консервация.


Чл. 7. (1) В методическо отношение теренните археологически проучвания са два вида:

1. издирване на археологически обекти;

2. археологически разкопки.

(2) В случаите по чл. 161, ал. 2 ЗКН се провежда археологическо наблюдение.

(3) В организационно отношение теренните археологически проучванията са:

1. редовни – планират се с цел решаване на определена научна задача;

2. спасителни – извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.
Глава трета

ВИДОВЕ ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ



Раздел І

ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ
Чл. 8. (1) Издирването на археологически обекти е недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване, чрез който се разпознават археологическите ценности.

(2) В процеса на осъществяване на издирването задължително се документират всички археологически обекти, структури и следи от минала човешка дейност, независимо от техния вид и хронология.


Чл. 9. Основните задачи на издирването са:

1. установяване наличието или липсата на археологически обекти в даден район;

2. установяване точната локализация на археологическите обекти. Задължително е определянето на координатите на обектите с помощта на GPS. За обекти с по-голяма площ и комплекси се посочат и GPS координати на границите (трак), координатите на всеки отделен подобект и местоположението им в административно-териториално отношение.

3. събирането на данни за геоморфологията, педологията, геологията, хидрографията, растителността и др. на района;

4. изготвянето на точно и пълно описание на видимите части на обектите и на свързаните с тях антропогенни промени в местността;

5. събирането на находки от повърхността за получаване на данни за хронологията и вида на обекта;

6. изготвяне на първоначално археологическо определяне на хронологията и вида на откритите обекти;

7. изготвяне на предложение за регистрирането на откритите археологически обекти по реда на раздел трети от ЗКН.


Чл. 10. (1) При издирване на археологически обекти е допустимо събиране на подвижни, свободно достъпни върху съвременна повърхност находки, без вкопаване.

(2) При откриване на находки с особено голяма материална, художествена и научна стойност се съставя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели.


Чл. 11. (1) Данните за издирените археологически обекти, задължително се въвеждат в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" (АИС АКБ), която се съхранява от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН), Националния институт за недвижимо културно наследство(НИНКН) и Министерството на културата.

(2) Обектите, на които се провеждат разкопки преди регистрацията им в АИС АКБ, задължително се регистрират след първата година на проучването им.

(3) Регистрационната карта за АИС АКБ за археологически обект се изготвя по образец съгласно наредбата по чл.155, ал. 2 ЗКН.

Раздел ІІ

АРХЕОЛОГИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ
Чл. 12. Археологическото наблюдение е дейност, чиято основна цел е установяване на наличието на археологически структури на дадено място и предварителна оценка на техните характеристики. Археологическото наблюдение се прилага при дейности, свързани с изкопни работи, за да не се допусне да бъдат унищожени или застрашени неизвестни археологически обекти, нерегистрирани при археологическо издирване.
Чл. 13. (1) Ако при наблюдението по чл. 12 се установи наличие на археологически структури, изкопните работи се спират и наблюдаващият археолог уведомява компетентните органи по реда на чл. 160, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 ЗКН.

(2) В случаите по ал. 1 научният ръководител на археологическото наблюдение е длъжен да документира разкритите структури и да изготви първоначална регистрация на обекта в АИС АКБ.



Раздел ІІІ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ
Чл. 14. (1) Археологическите разкопки са деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се изясняват основните характеристики на археологическите обекти: хронология, вид и граници.

(2) Археологическите разкопки се извършват от повърхността на обекта в дълбочина до достигане на стерилен пласт.
Чл. 15. (1) Археологическите разкопки се провеждат, след като пространството, заемано от изследвания обект, се обхване от триизмерна координатна система, която се привързва към държавната височинна система.

(2) Всички разкрити недвижими и движими културни ценности се определят в пространството чрез триизмерно локализиране.


Чл. 16. (1) Основните операции при археологическите разкопки – разкриването и демонтажът на археологическите структури, се осъществяват ръчно.

(2) Земекопна техника и механизация може да се използва само със съгласието на Съвета по теренни проучвания, отразено в разрешението за теренни проучвания. Освободените при разкопките земни маси се отстраняват без ограничения с механизирани средства.

Чл. 17. (1) В съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗКН, научният ръководител на теренните археологически проучвания е длъжен да:

1. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;

2. предприеме действия за теренна консервация на археологическия обект или на находките;

3. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей.

(2) Средствата за теренна консервация по ал.1, т. 2 на обекта се включват в бюджета на теренните археологически проучвания;

(3) При откриване на движими културни ценности от благороден метал се изготвя протокол, с който те се предават на временно съхранение на съответния Регионален исторически музей.
Глава трета

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕРЕННИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Чл. 18. (1) Теренните археологически проучвания се извършват с разрешение за теренно археологическо проучване, издадено от министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

(2) За провеждане на спасителни теренни проучвания разрешението се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания, за което той незабавно уведомява министъра на културата.

(3) При даване на разрешение за извършване на спасителни теренни проучвания, се представя мотивирано становище на директора на съответния музей и решение на специализирана комисия, назначена от министъра на културата.

(4) В случай, че е необходимо спасителни теренни проучвания да започнат преди годишните отчети в НАИМ при БАН по глава четвърта на тази наредба, разрешението се издава след като отчетите и документацията за предходни теренни археологически проучвания на заявителя са приети предварително от съответната секция на НАИМ при БАН.

(5) Разрешение за извършване на теренни археологически проучвания се издават на лица с научна степен по археология и с опит в провеждане на археологически проучвания.

(6) Срокът на действие на разрешението по ал. 1 и 2 е в рамките на текущата календарна година.



(7) Регистрация на издадените разрешенията се води в Министерство на културата и в НАИМ при БАН.
Чл. 19. (1) Копия от разрешенията за теренни археологически проучвания служебно се изпращат до НИНКН, регионалния музей, районното управление на МВР, общината и кметството, на чиято територия се намира археологическият обект.

(2) Научният ръководител е длъжен лично да представи разрешението за теренното археологическо проучване на местните власти преди започване на работата в терена.



Чл. 20. (1) Съветът за теренни проучвания дава:

1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на теренни археологически проучвания;

2. становища за сключване на международни договори, свързани с опазването на археологически ценности.

(2) Съветът за теренни проучвания взема решения въз основа на мнението на секциите в НАИМ при БАН.

(3) Съветът за теренни проучвания приема правилник за своята дейност.
Чл. 21. (1) Средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) Съветът за теренни проучвания дава мнение по предложенията за осигуряване на финансиране на теренни археологически проучвания от държавния бюджет.

   

Чл. 22. Археологът, на който е издадено разрешение за теренно проучване, получава статут "научен ръководител на теренното проучване" и носи персонална отговорност за:



1. научно-методическото равнище на проучването;

2. реализацията на програмата на теренното археологическо проучване;

3. осигуряването на мерки за безопасни условия на труд при извършване на теренните археологически проучвания;.

4. охраната на археологическия обект и находките по време на теренното проучване.


Чл. 23. (1) Теренното археологическо проучване се провежда под ръководството на един научен ръководител.

(2) Един научен ръководител не може да провежда по едно и също време повече от едно теренно археологическо проучване.

(3) Отсъствието на научния ръководител от обекта по време на теренни археологически проучвания не може да бъде повече от 3 дни. В тези случаи отговорностите му се поемат от заместник-научния ръководител.


Чл. 24. Научният ръководител има изключителното право на първа публикация на получените резултати от теренни археологически проучвания. Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от изтичане срока на разрешението за теренно археологическо проучване.

Глава четвърта

ТЕРЕННА ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТ НА ТЕРЕННИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Чл. 25. (1) Теренната документация се изготвя за всеки вид теренно проучване и следва да отговаря на съвременните стандарти, установени в археологията.

(2) Теренната документация включва:

1. научен отчет;

2. полеви дневник;

3.графична документация: планове, геодезични заснемания, стратиграфски разрези, рисунки, скици;

4. фотодокументация;

5. полева инвентарна книга;

6. регистрационни карти за АИС АКБ.




Чл. 26. (1) След завършване на теренните археологически проучвания за годината научният ръководител предава по опис с протокол откритите находки за съхранение във фондовете на държавните и общински музеи.

(2) В десетгодишен срок от предаването на находките само научният ръководител има право да ги получава и ползва за изследване и публикуване.




Чл. 27. (1) Екземпляр от теренната археологическа документация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването.

(2) Теренната археологическа документация се предава в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН по време на годишните отчети в НАИМ при БАН.

(3) За срок 10 години след депозирането й документацията може да се ползва само с разрешение на научния ръководител.


Чл. 28. (1) Научният ръководител представя на годишните отчети в НАИМ при БАН отчет за проведените теренни археологически проучвания.

(2) Отчетът съдържа информация за хронологията, вида и границите на обекта и се представя с мултимедийна презентация.




Чл. 29. Съответната секция на НАИМ при БАН обсъжда отчета и дава оценка за качеството на проведените теренни археологически проучвания. Положителната оценка на секцията е необходимо условие за издаване на разрешение за бъдещи проучвания.
Глава пета

КОНТРОЛ НА ТЕРЕННИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ



Чл. 30. (1) НАИМ при БАН координира и методически контролира теренните археологически проучвания в Република България.

(2) Контролът в методическо отношение на теренните археологически проучвания се осъществява от контролна теренна комисия към Съвета за теренни проучвания. Създаването на контролната теренна комисия и нейните функциите се регламентират в правилника за дейността на Съвета за теренни проучвания.


Чл. 31. Инспекторатът за опазване на културното наследство в Министерството на културата осъществява контрол за спазването на изискванията на Закона за културното наследство и на издадените въз основа на него актове, свързани с извършване на теренни и подводни археологически проучвания.

Глава шеста
Регистрация на специалните технически средства
Чл. 32. (1) Министерството на културата води регистър на специалните технически средства. В регистъра се вписват специалните технически средства за извършване на теренни археологически проучвания.

(2) Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на електронен и хартиен носител.

(3) Длъжностните лица, които извършват дейностите по вписване в регистъра се определят със заповед на министъра на кулутрата.
Чл. 33. (1) За вписване в регистъра се подава заявление, което съдържа:

1. данни за заявителя;

2. данни за лицето, което ще използва специално техническо средство и документ за неговата квалификация;

3. точно описание и технически характеристики на специалното техническо средство;



    1. Към заявлението се прилагат:

1. документ, удостоверяващ произхода, придобиването и функционалното предназначение на специалното техническо средство;

2. копие на документ за квалификация на лицето по ал. 1, т. 2.


Чл. 34. Въз основа на подаденото заявление, длъжностните лица, оправомощени да водя регистъра образуват преписка, която съдържа заявлението по чл. 35, указанията и уведомително писмо за прекратяване на преписката по чл. 38, удостоверението за вписване, заповедта за отказ или за заличаване на вписването.
Чл. 35. (1) При устаноявване на нередовности или непълноти в подаденото заявление или в приложените документи, се дават указания за тяхното отстраняване в 7 – дневен срок от постъпване на заявлението.

(2) Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите по преписката в 3–дневен срок от получаване на указанията.

(3) При неотстраняване на нередовности и непълноти в заявлението в срока по ал.2, производството по вписване се прекратява.
Чл. 36. (1) В 14 - дневен срок от подаване на заявлението длъжностните лица извършват вписването на специалното техническо средство. За извършеното вписване се издава удостоверение, подписано от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, по образец съгласно приложение № 1.

(2) При вписване в регистъра всяко специално техническо средство получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за целия регистър и поредността на вписването за съответната каледарна година.


(3) Вписване в регистъра се отказва когато заявителят не е предоставил някой от необходимите документи по чл. 33.
Чл. 37. При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства, включително и промяната в собствеността върху специалните технически средства се подава заявление в 7-дневен срок от настъпването на промяна за отразяване на обстоятелството в регистъра.
Чл. 38. (1) Заличаване на вписано в регистъра специално техническо средство се извършва при:

1. подаване на молба от заявителя, с която се иска заличаване на специалното техническо средство от регистъра, като се посочват причините за това.

2. установени административни нарушения при извършването на теренни проучвания от лица, които използват регистрирани по реда на тази наредба специални технически средства.

(2) За извършване на регистрирано специално техническо средство се издава заповед на министъра на културата или на оправомощено от него длъжностно лице.


Чл. 39. Регистърът се води по образец съгласно приложение № 2 и съдържа информация за:

1. пореден номер на вписване в регистъра;

2. номер на заявлението;

2. данни за заявителя;

3. описание и технически характеристики на специалното техническо средство;

4. данни за лицето, което ще използва специално техническо средство и за неговата квалификация;

5. удостоверение за вписване;

6. заповед за отказ;

6.уведомление за прекратяване на производството;

7. заповед за заличаване на вписването.


Чл. 40. (1) Регистърът се води в томове, страниците на които се номерират и съдържа документите от преписката по чл. 35. На корицата на всеки том се отбелязват наименованието на регистъра и номерът на тома.

(2) Непосредствено след вписването в регистъра върху хартиен носител длъжностното лице въвежда данните и в електронния еквивалент.

(3) Допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно. Отбелязването и заличаването се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1.„интегрираната консервация” е понятието определено в § 4, т. 10 от Допълнителната разпоредба на Закона за културното наследство.



ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 147, ал. 6 от Закона за културното наследство.
§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Приложение № 1 към чл. 36, ал.1




УДОСТОВЕРЕНИЕ

№ ......................../.................. г.



за регистрация на специално техническо средство
С настоящето Министерството на културата удостоверява, че на основание чл... :

и във връзка с разрешение за извършване на теренни археологически проучвания № ...................... г. в регистъра на специалните технически средства е вписано специално техническо средство със следните характеристики:

.......................................................................................................................................................

Удостоверението се издава на:

.......................................................................................................................................................

(наименование на ЮЛ, три имена за ФЛ)
ЕИК / БУЛСТАТ: ..............................

Седалище и адрес на управление:

.......................................................................................................................................................

Специалното техническо средство ще бъде използвано от: .......................................................................................................................................................(три имена на лицето)

Правата по регистрацията не се прехвърлят и преотстъпват.
Специалното техническо средство се използва само при извършване на теренни археологически проучвания за периода на издаденото разрешение и за територията на извършване на проучването.

При промяна на обстоятелствата, при които е извършена тази регистрация, регистрираният е длъжен в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството, да уведоми писмено министъра на културата.




МИНИСТЪР:.............................

(подпис )


Приложение № 2 към чл. 40, ал.1


РЕГИСТЪР

НА СПЕЦИАЛНИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА


Пореден

№ на вписването



№ на заявление

Наименование/ три имена на заявител

Описание и технически характеристики на специалното техническо средство

Трите имена на лицето, което ще използва специалното техническо средство

№ на удостоверение за вписване

№ на заповед за отказ

№ на уведомяване за прекратяване на производството/ заличаване на вписването

№ на заповед за

за заличаване



Забележка





































Каталог: media -> kunena -> attachments -> legacy -> files
media -> Организират четвърта Национална експертна среща
media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
files -> Заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при д н е в е н р е д
files -> Заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при д н е в е н р е д
attachments -> Подгрупа: Недвижимо културно наследство Материалите са обобщени от арх. Радомира Колева, r


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница