Първичен пазар на ценни книжа



Дата11.06.2018
Размер238.12 Kb.
#72986
НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ

”ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
ФАКУЛТЕТ “ ОБЩОВОЙСКОВИ “


К А Т Е Д Р А

СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ И ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”




Р Е Ф Е Р А Т
ТЕМА:

ПЪРВИЧЕН ПАЗАР НА ЦЕННИ КНИЖА

Разработил: Янка Миткова Минчева

Специалност „Сопанска логистика''

фак. №1106630
В.ТЪРНОВО

2011

СЪДЪРЖАНИЕ:
1.Увод………………………………………………………..стр. 3

2.Място, функция и рoля на пазара на ценни книжа……..стр.3


3.Видове пазари на ценни книжа………………………….стр. 6

4. Същност на ценните книжа……………………………..стр. 9

5.Видове държавни ценни книжа………………………….стр.10

6. Етапи на протичане на емисията на ценни книжа……. стр. 12

7.Механизъм за търгуване на Българска Фондова Борса

– София АД…………………………………………………стр. 14
8.Заключение………………………………………………..стр. 17

1.Увод
Основно място и официален пазар на ценни книжа се явявът фондовите борси. Обективната необходимост от тяхната поява е продиктувана от нуждите на фирмите за получаване на финансови средства необходими за развитието им и нарастване на органичния строеж на капитала.

В българската действителност мястото на фондовата борса във функционирането на инвестиционния пазар е определено като Борсата всъщност е структура, която създадена или не от частни лица, е предназначена да направи възможен и да поддържа съществуването на пазара на ценни книжа и доверието на инвеститорите в този пазар. Исторически пазарът на ценни книжа е може би първият наистина и по естеството си концентриран пазар на икономически блага, създаден от заинтересованите от съществуването му професионалисти и поддържан от тях на принципа на монополизирането чрез ограничаване на достъпа на нови професионалисти до него.

Що се отнася до фондовите борси, нередовната търговия и ограниченията във времето са крайно неефективни за постигане на добра ликвидност. За разлика от продажбата на редки предмети, при операциите с ценни книжа, факторът време играе доминираща роля. Продавачите или копувачите на ценни книжа желаят да сключат сделката незабавно, за която са взели решение и не могат да чакат с месеци или години за това. За тях непрекъснатата търговия, такава, каквато се практикува на информатизираните борси, е идеалната форма на търговия. По този начин борсата успява до най-голяма степен да разреши един от главните проблеми на пазарната икономика, а именно-да разпределя капитала между различните отрасли на икономиката по най-бързия и най-ефективния начин, при това на цени, съответстващи на пазарната конюнктура.


2.Място, функция и рoля на пазара на ценни книжа.
Фондовите борси следват процес на развитие, продължаващ векове сред скромното начало на местно равнище. Учаквания завършек на тази еволюция - електронната борса, оперираща 24 часа в денонощието, с директен достъп до нея от цял свят - все още не е напълно достигнато. Тенденциите за момента са на една обща борса за всяка валутна зона, с определен висок обем на транзакциите. От тук нататък, в далечно бъдеще е възможно да се очаква, че ценните книги на всички компании ще се търгуват на една единствена световна борса.

Историята на фондовите борси сочи, че вазникването им е свързано главно с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните документи за дълг, т.е. държавните облигации в предмет на покупко-продажба. Силен тласък в развитието на фондовите борси дава зараждането и разширяването на дейността на акционерните дружества, чиито акции стават главен предмет на борсовата търговия.

Смята се, че първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея ебила построена специална сграда, на фасадата, на която е била изписана знаменитата фраза на латински “За търговци от всички страни и говорещи на различни езици”. По-късно се откриват борси и в много други страни и градове: Лондон – 1554г.; Амстердам – 1688г.; през периода 1605 – 1635г. се откриват борси в Хамбург, Франкфурт на Майн и други германски градове; Париж – 1711г.; Берлин – 1760г. и други. Швейцария – 1850г.; Япония – 1878г. и други.

Днес няма страна с развита пазарна икономика, която да няма фондова борса. У нас до 1948г. също е имало фондова борса, но тя е била закрита и ликвидирана. Последните години отново се чувства и изпитва необходимостта от фондова борса във вразка с изграждащата се пазарна икономика у нас. Такава борса е била учредена в началото на 1992г. под наименованието Първа българска фондова борса. Била е създадена и Софийска фондова борса, а така също т.нар. фондови отделения към стоковите борси. По-късно двете борси са се сляли в една – Българска фондова борса.

Следователно може да се каже, че борсите въобще и фондовите борси в частност, са продукт или резултат на определена степен от развитието на пазарната икономика, на която те са органичен елемент.

Възходът на борсите и ориентацията им към търговията с акции започват, в следствие на индустриализацията, едва през XIX век. Точно в този момент се създават и голям брой предприятия с висока капитализация, при които се налага формата на акционерно дружество. Именно те емитират акциите, които са в основата на съвременната борсова търговия. По това време огромна част от придприятията, още от основавднето им, са били изцяло финансирани от борсите. По този начин през XIX век борсите добиват ключова роля в индустриализацията на Европа и Северна Америка. Почти всеки голям град е искал да има своя борса, за да осигури икономическото си развитие. Държавата е насърчавала това развитие, позволяващо емисията на големи по размер кредити. Преди началото на Първата световна война борсите са наброявали стотици. Германия и Англия поотделно са разполагали с над 20 фондови борси, а Швейцария, която е доста по-малка, е имала 7 или 9 според квалификацията им. Борсите в Азия и Латинска Америка имат значение за подема на тези райони поне толкова голямо, колкото на времето за Европа. Най-старата извъневропейска борса е борсата в Токио. Тя бележи началото на превръщането на Япония от една феодална аграрна държава в съвременна индустриална сила. През 1865 г. в Япония е имало недостиг на капитали. Данъците са се плащали в натура (в случая с ориз). Именно на борсата се е паднало да събере малкото налични капитали и да ги вложи в решената от правителството индустриализация на страната, като това е станало предимно под формата на кредити. Борсата в Токио придобива световно значение едва доста след края на Втората световна война. Издигането и до равнището на най-големите борси в света стана успоредно с появата на “японското чудо”.

Нюйоркската фондова борса е най-голямата фондова борса в света и е известна като The Big Board. Нейното основаване датира от 1817 г. като години преди това група мъже-търговци и брокери, при няколко поредни срещи, подписват споразумение, известно като “Платаново споразумение”. То носи името си от платановото дърво, под което са се осъществявали сбирките на търговците. През 1863 г. борсата в Ню Йорк приема сегашното си име – New York Stocks Exchange. През 1903 г. борсата се премества в сградата с колони, намираща се на ъгъла на Уол Стрийт и Броуд Стрийт, където се намира и до днес. Значението на Нюйоркската фондова борса е голямо. На нея се извършват около 80% от операциите с ценни книжа в САЩ. Също така сред водещите борсови центрове могат да се споменат борсата в Цюрих, борсата в Чикаго и борсата в Тайван.

Всяко предприятие се нуждае от средства за своята дейност. Не винаги собствените спестявания на фирмата са достатъчни за развоя на дейността или пък получаването на кредит от банка е най-удачното решение. Ето защо се налага продажбата на част от предприятието чрез акции и насочване на получените пари за разширяване и развитие на фирмата.

Функциите, които изпълнява фондовата борса дават представа за нейната значимост в рамките на националната и световната икономика. Борсовите пазари съгласуват търсенето и предлагането на търгуваните инструменти и разкриват пазарните курсове, по които се сключват борсовите сделки. Борсите изпълнявят важна информационна функция, като своевременно разпространяват цялата пазарна информация. Борсовите котировки са надежден ценови ориентир и за извънборсовата търговия. Фондовата борса като първостепенен вторичен пазар на ценни книжа осигурява и поддържа ликвидността на инвестициите в тях. Създаването на постоянен (нипрекъснат) пазар на листваните емисии от ценни книжа е една от най-важните и функции. Ценните книжа, които имат постоянен пазар, притежават висока ликвидност и безпроблемно се приемат като обезпечение на кредитиране. Съществуват няколко критерия за постоянство на пазара на определени ценни книжа:


  • Честота на продажбите

  • Тесен ред между офертите за продажба и офертите за покупка

  • Бързо изпълнение на поръчките

  • Минимални ценови флуктуации между поредните трансакции.

Основна роля на пазара на ценни книжа е гарантирането на сигурно и качественото обслужване на сделките с ценни книжа, обособяване по качество и надеждност на различните емитиенти и разпределянето им в прилежащи групи съобразно техните качества.

Важните функции и роля, които изпълнява борсата в пазарната икономика, налагат ниобходимостта от неината законова регламентация. Борсовата търговия винаги е била обект на специална регламентация и контрол от страна на държавата. На базата на действащите борсови закони всяка борса приема свой устав и правилник за работата си. При все че всички борси притежават много общи характеристики, не съществуват две еднакви борси. Всяка една от тях е възникнала при определени исторически условия, които са дали своя отпечатък върху организационноуправленската й структура и начин на функциониране. По отношение на правния статут различаваме два основни типа борси-европейски и англосаксонски.

В Европа повечето борси са с публичноправен характер. За тях е характерно по-активната роля на публичния сектор (преди всичко държавата). Борсите от т. нар. Англосаксонски тип са с частноправен статут. Те са продукт на частнатта инициатива и стремежа на заинтересовани лица от създаването на общи правила и организация за осъществяване на търговията.


3.Видове пазари на ценни книжа.
Съществуват два основни типа пазари, на които се осъществява покупко-продажбата на ценни книжа. Това са така наречените първичен пазар и вторичен пазар. При първичния пазар се предлагат само новоиздадени акции, пускани за първи път в обръщение, а на вторичния пазар се извършват всички следващи покупки и продажби на ценни книжа след пускането им на първичния пазар.

Компаниите, нуждаещи се от капитал за започване или разширяване на своя бизнес, издават акции, които се предлагат на обществеността чрез първичния пазар. Под първичен пазар се разбира процес на първоначална емисия на ценните книжа в обръщение, т.е.в стадия на мобилизация на финансовите ресурси. Първичния пазар е точката, в която, образно казано, се създават ценните книжа като такива. Първичната емисия на ценни книжа е най-сложния етап в целия процес на пласиране на ценни книжа, тъй като неправилно определянето на нейните условия може да доведе до отказ на пазара да поеме ценните книжа и до накърняване на деловата репутация на емитиента. Именно поради това в болшинството от случаите с организацията на емисията на ценни книжа се занимават инвестиционни и други банки и специализирани за тази дейност компании.



Съществуват десетки форми за емисия и пласиране на ценни книжа - чрез борсата, банки, търгове, продажба на непосредствени инвеститори и други. Много важно е привличането в емисията на авторитетни банки, тъй като техните имена в рекламата на емисията е своеобразна гаранция за инвеститорите. Процесът по емитиране на нови акции е известен като “подписване на емисията” и протича в строго определен ред и последователност. Първо и задължително действие се явяват предварителните разговори между представители на компанията-издател на новите акций и търговската банка, която ще се заеме с продажбата на емисията. На тези разговори задължително се уточняват детайли като каква да е сумата на капитала, видът на акциите, които ще бъдат издадини, сроковете и условията на споразумението и др. От своя страна инвестиционната банка провежда формално разследване на дейността и финансовите резултати на компанията. За целта инвестиционната банка ползва услугите на експертна счетоводна фирма за проверка на считоводната документация и услугите на юридически консултанти, които да изяснят правните моменти по издаването на акцийте. Накрая инвестиционната банка разработва прогноза за очакваното развитие на бизнеса на компанията. След завършването на анализа за състоянието на фирмата инвестиционната банка изготвя проект на споразумение за подписване на емисията. В резултат на консултации между страните в него могат да се направят някои корекции. Следва изготвяне на окончателното споразумение, съдържащо всички условия с изключение на едно – цената на акциите. Вторият основен момент е изготвяне на документ за регистрация на емисията, който се депозира при органа, упълномощен да узаконява пускането на нови емисии от ценни книжа. В него се съдържат подробни данни за компанията – издател на акциите и пълна информация за книжата на новата емисия. С депозирането на проспекта започва да тече изчаквателен пероид, който в отделните държави има различна продължителност. През това време комисията извършва проверка по правилността и законността на представената и документация и набира допълнителна информация, ако това е необходимо. Докато траят тези процедури, инвестиционната банка няма право да се ангажира с конкретна дейност по продажба на емисията. Тя може само да отпечата предварителен проспект, който показва че емисията все още не е получила одобрението или неодобрението на компетентния орган. В него се съдържа информация за новата емисия, но без цената на предлагане. Третия момент е оповестяване на предложената цена на новите акции който възниква чак след изтичане на регистрационния период. Формирането на тази цена е особено важен момент защото баланса между висока и ниска цена е най-удачен за инвестиционната банка. Няма официално предписание, което да регламентира определянето цената на акциите от новата емисия. Съществува обаче общоприета практика, изразяваща се в следното: инвестиционната банка изкупува новата емисия от нейния издател по цена за акция, по-ниска с няколко пункта от цената на намиращите се в обръщение акции на същия издател при затваряне на борсата в последния ден от регистрацията. Ако фирмата пуска акции за първи път, тази практика е неприложима. Цената им ще се определи по критерии, приети от двете страни. За инвестиционната банка продажбата на новата емисия би била твърде лесна, ако цената на акциите е ниска. От друга страна компанията-издател пък се стреми да получи за емисията си възможно най-висока цена, което понякога предизвиква конфликт между страните. Поради това фирмите сравняват цената на свойте

През това време брокерът-купувач е длъжен да осигури средствата в своята клирингова сметка, а продавачът - ценните книжа.

В деня на сетълмент клиринговата къща прехвърля сумата по сделката от сметката на купувача в сметката на продавача. В случай, че брокерът продавач е неизправен, т.е. по съответната сметка няма достатъчно средства, клиринговата къща покрива задълженията от гаранционните депозити на своите членове.

Всеки ден клиринговата къща обобщава информацията за всички сключени от брокерите сделки и определя общите суми по техните задължения или постъпления.


4.Същност на ценните книжа.
Ценни книжа са инвестиционните договори, които се предлагат публично с цел получаване на доход. Те са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат предлагани публично като акции, облигации или други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа. Под други дългови ценни книжа по смисъла на ЗППЦК следва да се разбират прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали в следствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Това са фючърсни, фордуърдни, суапови договори и временни удостоверения. Трябва да се прави разлика между инвестиционни и търговски ценни книжа (най-често се изучават във връзка с търговски сделки – менителница, запис на заповед и др.).Инвестиционните ценни книжа представляват инвестиция за техните титуляри. По тези договори инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, т.е. това е влагане на средства в стопанска дейност за създаване на доход.

Това е мястото, където за първи път се срещат търсенето и предлагането на свободни капитали и където дефакто се осъществява емисията и пласмента на ценни книжа.

В развитите страни тази дейност се осъществява от универсални търговски банки или специализирани инвестиционни банки. У нас банките са универсални и по подобие германската система емисията и пласмента се осъществява от тях. Разрешението за емитиране се дава от Комисията по ценни книжа и фондови борси(КЦКФБ).Основните емитенти на ценните книжа са: държавата и нейната администрация, фирмите и корпорациите, банките и финансовите посредници.

Засега може да се говори само за сравнително развит пазар на ценни книжа единствено що се отнася до държавните. Въпреки че отпадна данъчната преференция за притежавани ДЦК от физически (ЕТ) и юридически лица, много от тях пак се насочват към ДЦК, като по-сигурна инвестиция. В условията на недостатъчно стабилна финансова система, инвеститорът, несклонен към риск и търсещ нормална възвращаемост за парите си, закономерно проявява интерес към ДЦК. Във всяка страна те са най-безрисковите вложения, тъй като техен издател е държавата и тя стои зад изплащането на лихвите, отстъпките и главниците по държавния дълг. По- важни характеристики на вложението в ДЦК са: висока сигурност, висока ликвидност, тъй като емисиите на ДЦК са с големи обеми и за тях съществува развит вторичен пазар, където инвеститорите биха могли, ако пожелаят, да продадат притежаваните ДЦК преди датата на падежа; висока доходност и други.

Естествено и при инвестирането в ДЦК са валидни общите инвестиционни принципи, т, е. краткосрочните ценни книжа са свързани с по-малък риск от дългосрочните, ценните книжа с фиксиран доход са по-рискови от тези с плаващ.

Рискът от неплатежоспособност на практика не съществува, тъй като изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и да емитира нови ценни книжа.

Банките поддържат значителна част от активите си в съкровищни бонове и облигации, които често се наричат вторични резерви, защото лесно могат да се превърнат в парични средства за посрещане на увеличено кредитно търсене или депозитно изтичане.

БНБ чрез провежданата от нея парична политика, прави необходимото да стимулира интереса на търговските банки към инвестициите в ДЦК. Търговските банки имат възможност да получават ломбарден заем срещу залог на ДЦК. Размерът на ломбардният заем се определя в зависимост от остатъка до падежа на ДЦК. С цел регулиране ликвидността на търговките банки, от 1.01.1993 г. БНБ започна да извършва операции на открития пазар, което дава възможност на търговските банки при недостиг на ресурси да продават притежаваните от тях ДЦК на централната банка и да подобряват своята ликвидност Въвеждането на операциите на открития пазар доведе до развитието на вторичния пазар на ДЦК.



ДЦК могат да се емитират като налични и безналични. Понастоящем всички ДЦК в обръщение са безналични, т. е. регистрирането на сделките се извършва в БНБ, а на притежателите на ДЦК, които не са банки или първични дилъри, се издават поименни сертификати от продавачите-първични дилъри.
5.Видове държавни ценни книжа
Според срока до падежа Държавните ценни книжа са различни видове:

  • Краткосрочни - те се наричат съкровищни бонове и се емитират със срок до падежа (матуритет) до една година.

  • Средносрочни – те са ДЦК със срок на изплащане от една до пет години включително.

  • Дългосрочни – те са ДЦК със срок на изплащане над пет години Средносрочните и дългосрочните ДЦК се наричат съкровищни облигации.

В зависимост от вида на дохода, който носят са:

  • Сконтови ДЦК – те се емитират по цена под номинала и доходът за инвеститора се формира само от отстъпката, т. е, от разликата между покупната цена и номиналната стойност, изплащана на падежа.

  • Лихвоносните ДЦК – те се емитират по цена равна или по-голяма от поминала им, върху който се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. Лихвеният процент може да се обяви като фиксиран или плаващ, т. е. обвързан с измененията в някакъв базисен процент. Лихвата по съкровищните бонове се изплаща еднократно, т. е. на датата на падежа заедно с номиналната стойност. При съкровищните облигации лихвата се изплаща на всеки шест месеца, считано от датата на емисията, като последната лихва се изплаща заедно с номиналната стойност на датата на падежа.

  • Сконтово-лихвоносните ДЦК – те се емитират по цена под номинала, а върху него се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. При този вид ДЦК доходът се формира от отстъпката от номинала и от лихвата.

  • ЗУНК - облигациите, издадени в съответствие със Закона за уреждане на необслужваните кредити (31.12.1990 г), са два вида-левови и валутни. Левовите облигации са 25-годишни и лихвата им е обвързана с основния лихвен процент, като от 1/3 ОЛП през първите две години достига пълния му размер през седмата до десетата година. Валутните облигации имат номинална стойност, която се отбелязва в щатски долари, но лихвите и погасителните вноски към тях се изплащат в лева по курса на БНБ за деня на плащането. Лихвеният процент по тях е Лондонския междубанков лихвен процент (ИВОК).

Този вид ценни книжа са сравнително нискодоходни и основни инвеститори в тях са финансови институции и участници в касовата приватизация, за които те носят определени привилегии.

  • Брейди облигациите са ДЦК, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България. Те са три вида-облигации с начално намалени лихви (Front Loaded Interest reduction Bonds), облигации с отстъпка (Collateralized Discount Bonds) и облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds). Лихвеният процент по тях е обвързан с LIBOR. Търгуват се както на международните пазар, така и в България

Придобиването на брейди-облигации от български физически и юридически лица е подчинено на валутния режим в страната. За закупуването на тези книжа е необходимо разрешение от БНБ, съгласувано с Министерство на финансите.Издаването на такъв документ изисква да се посочи изрично целта на закупуване.

Брейди-облигациите могат да се използват в сделки, свързани с касовата приватизация, поради което в България инвеститори в тях са купувачи на приватизирани обекти и финансови институции.

Продажбата на ДЦК се осъществява от БНБ за сметка на държавата чрез аукциони. В аукционите могат да участват банки и други инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните дружества,одобрени за първични дилъри. Аукционът на практика е търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала. Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те трябва да поддържат определено количество държавни ценни книжа в портфейлите си, В аукционите могат да участват и фирми, и граждани чрез финансови институции - първични дилъри. Това се прави чрез така наречените несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от книжата, предлагани на всеки аукцион. Наричат се несъстезателни поръчки, защото в заявката предварително не се посочва цена. Фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа по средна цена, формирана на аукциона. Несъстезателните поръчки се подават чрез финансова институция - първичен дилър. Фирмите и гражданите подават несъстезателни поръчки, в които посочват номиналната стойност на книжата, за които се кандидатства, ЕГН за гражданите, ЕКПОУ за фирмите и др. данни.

6. Етапи на протичане на емисията на ценни книжа


1/Подготовка на емисията–подготвителната работа се заключава в:-опазване на консултантски услуги на кандидат емитента-изготвяне на необходимите документи за разрешаване на емисията

-рекламна дейност и др.Според нашият закон, емитента или инвестиционният му посредник, задължително представят необходимите документи за разрешаване на емисията като:

-проспект за публично предлагане на ЦК. В него задължително се посчват изчерпателни данни за емитента, търговска дейност, основни рискове, свързани с тази дейност, финансово сътояние, подплатено с баланс и ОПР, подробни сведения за предстоящата емисия и предходни емисии. Проспектът + Устава на АД, ОПР за последните 2г., се подават в ДКЦК с молба за издаване на потвърждение на проспекта. Едва след като се получи положителен резултат от КЦКФБ емитентът или инвестиционния посредник имат право да публикуват съобщение за публично предлагане.

2/ Поемане на ценни книжа – поемането на ценни книжа се осъществява винаги от инвестиционен посредник – банка и ФБК. Съществуват няколко форми на поемане на ценни книжа:

- изцяло или частично поемане на емисията от инвестиционния посредник – при тази форма ЦК се разпространяват сред широката публика за сметка на поемателя, като при евентуално непласиране на ЦК рискът и загубите остават изцяло за посредника. В този случай банката работи като дилър. При цялостно или частично поемане за сметка на посредника емисионният пазар е дилърски.

- поемане на комисионни начала – тук инвестиционният посредник се договаря с емитента за поемане на ЦК и тяхното разпространение от свое име, като за услугата му се плаща комисионна. В случая банката работи като брокер и емисионният пазар е брокерски.

- смесена или поемане от името и за сметка на емитента – тук банката се ангажира в рамките на определен срок да поеме за пласиране определено количество от емисията. Рискът от неуспех при пласирането е изцяло за емитента.

- „субпоемане“ – при нея взаимоотношенията не са между емитент и посредник, а между два посредника

3/ Пласиране - това е завършващ етап при емисията на ЦК е тяхното пласиране сред широката публика. Пласирането сред широката публика се разделя на:- пласиране чрез свободна продажба- пласиране чрез публична подписка-пласиране чрез борсата

4/ Емитиране и пласиране на ДЦК.

В понятието ДЦК се включват всички емитирани от МФ дългови ЦК, независимо къде са продавани на вътрешния или международния пазар и независимо кой ги купува – местни или чуждестранни инвеститори.

ДЦК биват 3 вида: съкровищни бонове, съкровищни полици и съкровищни облигации. Основните различия между тях са по отношение на срока, за който се издават и по отношение на начина на определяне на доходността.


Организация и управление на борсата
Борсата се управлява от общото събрание на акционерите. Съветът на директорите на борсата има следните правомощия и задължения според закона:

• да приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд и да следи за тяхното спазване от участниците в търговията;

• да приема ценни книжа за регистрация или да прекратява търговията с тях;

• да приема или отстранява членовете на борсата;

• да контролира правилното провеждане на търговията, на временните разплащания между членовете и публичността на цените.
Борсовият правилник е основен за уреждан на техническата и технологическата страна на борсовата търговия. Съдържанието му е предмет на уреждане в чл. 22, ал.1, но направеното там изброяване по-скоро следва да се възприема като нормативно определен минимум, отколкото като изчерпателно изреждане на материята. Въз основа на предвиденото съдържание става ясно, че борсата запазва възможността да създава правила както за обектите на търговия: за отделните пазари, които явно ще се отделят на база на видовете ценни книжа и е предпоставено, че могат да имат специфични правила за допускането и прекратяването на търговията с ценни книжа; върху реда за извършване на сделките: за вида и начините на провеждане на търговията, реда за сключване и изпълнение на сделките, за извършване на срочните борсови сделки, както и контрол върху цената на инвестиционното посредничество, така и върху членовете на борсата за приемане на членове, за допускането на служителите им (борсовите посредници - § 1, т.5 от преходните и заключителни разпоредби) до търговия - което предвид разделението между т.2 и 3 на ал.1 на чл.22 явно не следва автоматично от приемането за член, а се очаква и персонална проверка; както и санкционирането на членовете и борсовите посредници.

Важната обществена роля на борсовия правилник се подчертава не само от изискването за проверката му от Комисията при издаване на лиценза, но и от задължението за уведомяване на Комисията за последващи промени в него съгласно чл.22, ал.2.

Особено значение за съдържанието на борсовия посредник имат и специфичните изисквания по глава осма от закона, измежду които следва да се отбележат правилата по чл.89, които не позволяват на борсата произволно да прекратява търговията с ценни книжа, за да не предизвика срив на пазара им.

Съдържанието на борсовия правилник и тъй да се каже ръководното място на борсата по отношение на останалите участници в инвестиционния пазар, поставят въпроса за ефекта на тези разпоредби по отношение на инвестиционните посредници и за възможността на последните да ги оспорят. Тъй като правилникът като акт е по-скоро с гражданско-правен, отколкото с административно-правен характер, то явно неговите правила следва да се третират като общи условия по смисъла на чл.16 ЗЗД, за които се изисква предварителното одобрение на Комисията по цените книжа и фондовите борси. В известен смисъл те са своеобразен “проспект” на борсата и до голяма степен могат да предопределят желанието на инвестиционните посредници да се присъединят към една или друга борса.Относно измененията в тях също може да се приложи правилото на чл.16, ал.3 ЗЗД и посредникът да не е ограничаван да се освободи от членството си и да се присъедини към друга борса. Не така елементарно обаче, поне на първо време, биха се разрешили проблемите, свързани със спазване на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.


8.Механизъм за търгуване на Българска Фондова Борса – София АД
БФБ - София, е прекъснат пазар, на който борсовите посредници осъществяват покупко-продажби на ценни книжа и сключват сделки на търговски сесии. Съветът на деректорите на борсата вазлага на директора по търговията организирането на търговските сесии. Той одобрява списък на служителите на борсата, които могат да действат като палномощници на търговските сесий, и определя за всяка сесия конкретни пълномощници. Те следят за спазването на принципите на търговия и при констатирани нарушения имат право да:

а) спрат търговията с една или повече емисии ценни книжа;

б) решават по време на сесията противоречията между борсови посредници;

в) отстраняват борсов посредник от търговската сесия и др.

Директорът по търговията определя измежду пълномощниците водещ на борсовата сесия. В неговите пълномощия се включва цялостното координиране на процеса на тарговия в т.ч. откриванито и закриването на сесията, откриването и закриването на търговията с всяка отделна имисия ценни книжа. На БФБ - София АД покупко-продажбите на финансови инструменти се осъществяват в определена последователност. Първо се допуска търговията на ДЦК; след това на акции на регистрирания пазар - уфициалния, временния и паралелния; на трето място остават корпоративните облигации; след тях са срочните сделки и на последно място е търговията с корпоративни ценни книжа на свободния пазар.

Съветът на директорите за всеки отделен вид ценни книжа определя пазарни партиди, подлежащи на търговия, както и изисквания при сделките с нестандартни партиди и блоковата търговия. За нестандартна партида се приема "количество, по-малко от одобрената пазарна партида за търговия". Посредниците нямат право да приемат от клиенти поръчки за нестандартни партиди, ако последните могат да се обидинят в пазарна партида, както и да комбинират нестандартни партиди на различни клиенти в пазарни без тяхно сагласие. По принцип също не се разрешава на членовете на борсата да извършват сделки с нестандартни партиди за своя сметка. Изключение се допуска в случаите, "когато с минимални количества се попълват непълни партиди, закупени от член на борсата за осигоряване на ликвидност на клиента, и те съответно се продават или купуват на паритетна основа с поръчките на клиентите". В залата на БФБ - София АД сделките с ценни книжа се осъществяват с помощта на електронна система на търговия, като поръчките за покупка и поръчките за продажба се записват от брокерите в намиращите се в помещението компютри. В края на 1997 г. борсата разполагаше само с два компютъра и брокерите се редяха на опашка, за да продиктуват поръчките си. В средата на 1998 г. положението от гледна точка на количеството компютри е значително по-добро. Борсата има 23 компютъра и 2 сървъра - един работен и един за архивиране на данните. Тук механизмът на котиране не е по системата "фиксинг", а по-скоро по системата на т. нар. еднопътно засичане. За нея е характерно, че посредниците изпращат поръчките на специален служител, наречен клерк. Задачата му се състои в съпоставянето на количествата на търсените и предлаганите ценни книжа по посочената във всяка поръчка лимитирана цена. У нас ролята на клерка се изпълнява от водещия. Най-често използваните поръчки са лимитираните и сделките се сключват при съвпадение на количествата и цените на две противоположни поръчки. БФБ - София АД допуска осъществяването на кръстосани сделки, но само между борсови пусредници на един член на борсата и за една и съща имисия на ценни книжа. Тази сделка няма да се осъществи, ако други борсови посредници предлагат по-добра цена или същата цена, но по-рано е била регистрирана в системата.

С цел да се защитят интиресите на инвиститорите от рязка прумяна на курсовете на книжата борсата не допуска цените в поръчки, които ще се търгуват на регистрирания пазар, да се отклоняват от ценовите граници, които е определила. Отклонението на цената от последната сесия, на която е извършена сделката, се допуска да бъде ±10%. Допустимото отклонение при кръстосаните сделки е ±5%. Сделките между посредниците се считат за сключени, след като те си разменят подписани от тях фишове. Съдържанието на фишовете трябва да е идентично с разпечатката от електронната система за борсовата сесия. Ако има несаответствие между двата фиша, то низабавно се уведомяват страните, които е желателно да постигнат доброволно споразумение. В противен случай споровете се отнасят за вземане на решение в арбитражния съд. При наличие на неидентичност в данните от фишовете и от разпечатката за валидни се приемат тези от разпечатката.

За да се осъществи разплащането по сключените сделки, фишовете се предават до 15 ч. в деня на сделката, в отдела за клиринг и сетълмент. Плащането може да стане само по безкасов начин чрез дебитиране и кредитиране на банкови сметки. Приключването на сделката се осъществява задължително от посредника независимо от факта, че клиентът може да не е предоставил книжата или да няма достатъчно средства по банковата си сметка. Ето защо е необходимо гарантирането на сделките, както и откриването на маржови сметки при брокерите. Отговорността на посредника не приключва със сключването на сделката. Той е длъжен до 13 ч. на следващия ден да изпрати потвърждение за всяка сключена за негова сметка сделка.

Борсата събира такси за извършените сделки и от двете страни - купувача и продавача. Те се изчисляват в процент, спрямо стойността на сделката. Регламентирането е: за сделки с акции - 0.2 %; за сделки с ДЦК -0.002%; за сделки с корпоративни облигации - 0.01%.

Борсата събира също годишни такси за поддържане на регистрацията за емисии на акции и корпоративни облигации.

9.Заключение
Пазарът на ценни книжа е специфичен финансов пазар, система от отделно обособени места, където за първи и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и финансови инструменти (акции, облигации, деривати), като с помощта на посредници (брокери, дилъри и др.) чрез информационна техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребностите на контрагентите в сделката.

Това е мястото, където за първи път се срещат търсенето и предлагането на свободни капитали и където дефакто се осъществява емисията и пласмента на ценни книжа.

В развитите страни тази дейност се осъществява от универсални търговски банки или специализирани инвестиционни банки. У нас банките са универсални и по подобие германската система емисията и пласмента се осъществява от тях. Разрешението за емитиране се дава от Комисията по ценни книжа и фондови борси(КЦКФБ)

.
Литература:

Петкова, Ив. "Сделките с ценни книжа, или как да ги купуваме и продаваме". Варна, Princeps, 1993,

Вж. Брет, М. "Как да четем финансовите страници", С., "Дъга 70", 1993





Янка Минчева



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница