Първите български общини /По случай 60 години от отваряне на Учредителното събрание/ Васил Парушев

/По случай 60 години от отваряне на Учредителното събрание/

Тъй като комисията натоварена със събирането на горните материали, се обръщала и към по-известни българи за съдействие и пояснение по някои въпроси в свръзка с нейната задача то работата й се оказала много полезна. На княз Черкаски са били дадени отлични материали, за да състави своите инструкции. Той е бил изненадан от турските закони, които намерил не само, че не са лоши, но са и съобразени с местните условия на народа.

Обаче, тези закони са лежали като мъртва литература, защото невежите и некадърни турски чиновници нито дори са ги знаели; те управлявали с произвол и малко са се грижили да прилагат законите на турската империя спрямо безличната и беззащитна рая.

И княз Черкаски приспособява много от турските закони, като обаче, наред с пълната централизация на държавните служби, създава широко местно самоуправление. По този начин в ръцете на народа, още в първите дни на неговата свобода, му се дава самостоятелно и всестранно да се разпорежда със своите местни общински работи. Такова едно местно самоуправление, което съставлява основата на демокрацията, напълно е задоволявало на първо време освободения българин, още повече, че е било военно време и руската армия още се е сражавала.

Княз Черкаски почина в деня на сключване на Сан Стефанския мир в самото Сан Стефано, от преумора. На негово място бива назначен княз Дондуков-Корсаков, който имаше права на императорски комисар. Той продължи делото на своя предшественик. При княз Дондуков-Корсаков имаше съвет с разни отдели по управлението на страната, началниците на тия отдели бяха нещо като първи министри на България. Началник на съдебния отдел беше Лукиянов, голям руски юрист, впоследствие сенатор в Русия, който изработи и проекта на нашата конституция. Сега вече в канцеларията на императорския комисар всичките по-раншни инструкции на покойния княз Черкаски се преработват наново с оглед на практиката, като се подобряват в много отношения.

Държавно-административното устройство на страната е следното:

Във всяка губерния се създава губернски управителен съвет. Този съвет се състои от 3-ма назначени и 4-ма избрани члена. В градовете се състоят градски съвети, които да се грижат за местните нужди. Членовете на градските съвети се избират за 2 години; избирател е всеки, който е навършил 20-годишна възраст местен гражданин и има имот в града или да упражнява някакво занятие самостоятелно. Образователния ценз се равнява на имотния. За да бъде избираем се изисква грамотност и навършени 30-годишна възраст. Изборът е двустепенен: избират се най-напред гласни, от които се избира градски съновия градски съвет, като старият градски съвет ги свиква да направят избора за нов. Гласоподаването е тайно и изборът се утвърждава след проверяване на неговата правилност от губернатора, който назначава измежду избраните нови градски съветници един председател.

Разбира се докато дойде до това положение, огромен труд е бил вложен в новия градеж на гражданското управление на България. Защото всъщност дотогава България е била само едно историко-географско понятие; не са били отбелязани нейните граници, нито се е знаело те докъде ще се простират и каква линия ще очертаят. Войната е бушувала със своите неизвестности и изненади, дипломацията на Великите сили и на малките балкански държави е плетяла вече своите мрежи, а от стария ред на турската държава не е могло нищо направо да се прилага. Извършвал се е пълен преврат в държавния и общински организационен живот на страната, който е трябвало веднага, по петите на руската армия, да се въдворява. Княз Черкаски е извършил един подвиг в това отношение. Той е бил начело и на работата, и на отговорностите. Той е трябвало да замества тутакси военната власт във всеки превзет населен пункт с гражданска власт, която още същия ден влизала във функциите си и като кинематографска лента да продължи работата на избягалата през вчерашния ден турска гражданска власт, прилагайки нови наредби, въдворявайки ново управление.

Навсякъде новата гражданска власт започвала с общинското управление. Докато държавната власт е била временно представлявана от някой орган на императорския комисар и от военните власти, общинската власт се е формирала напълно във всички направления и е поемала своите функции, за да може да се отговори на нуждите на населението, което трябва да се чувства организирано като общинска единица. Иначе би настъпил хаос и безвластие. И тъкмо тук българската община е изиграла още във времето на самата освободителна война своята благотворителна роля в полагане на основите на новото гражданско управление на страната.

Българската община съществува и преди Освобождението. Тя беше черковно-училищна община, тя нямаше публично-правна власт. Но като свободна народна организация, тя изигра огромната своя роля в изнасяне на тежката борба за духовно и политическо освобождение на българския народ. И сега тази община се яви като готова основна клетка на общинското самоуправление и на новата гражданска власт. Местните старейшини, учители, комити, свещеници веднага образуваха новите общински съвети и туриха здравото начало на новата българска административна община.

Така докато войната отиваше вече към своя край, българските общини поеха местното управление и помагаха на руските окупационни власти в трудната им задача да се справят с нуждите на тила и с въдворяване на новия ред и освободената страна.

По такъв начин и при такива условия се е родила днешната българска община, която бележи вече шестдесет години дейност, в който период направи твърде много за благоустройството, просветата, културата и стопанското развитие на нашия народ. Този път на българската община е славен и богат със завоевания и с едно творчество, което издигна българските градове и села във всяко отношение. Въпреки нерадостната нова наша история от освобождението насам, въпреки войни, катастрофи и превратност, нашата община достойно извървя този път и продължава неговата лента с още по-големи и ценни дела във всестранния напредък на нашия народ. Нашите освободители добре разбрах още в първия момент, че общинското самоуправление у нас ще даде обилни резултати в изграждането на българската държава и като положиха на таквиз основи общинското самоуправление те тласнаха нашето развитие във вярна посока.

Гледището на първите наши държавници върху самоуправлението на общините и идеите, са ги ръководили по този голям и жизнен държавно-правен въпрос, когато са гласували Конституцията е изразено в предложението на г. Балабанов, което гласи: „особен закон ще се изработи на това административно разделение с начала на самоуправление на общините”. То се прие по висшегласие от 15 членната комисия, за да се допълни третия член от Конституцията. По такъв начин се е приело предложението на комисията, която е прегледала проекта на Органическия устав и го докладвала на Събранието по отношение на общинското самоуправление, което станало член 3 от Конституцията- Всички единодушно и с готовност гласували за самоуправлението на българската община, която от черковно-училищна станала административна единица в устройството на новата държава.

Във всяка градска община имаше по един кмет, който имаше на помощ от един до три помощника, според броя на населението и един градски съвет. В градове, съсредоточение на окръг или околия, кметът или помощниците му се избираха от градските съвети, пряко избирани от населението и утвърждавани от главния управител. Другите кметове и помощници се избираха по същия начин, но бяха утвърждавани от окръжния управител.

Градските съвети, които се състояха от 9 най-малко и от 11 най-много членове, имаха за председатели по право кметовете. Те държаха годишно 4 сесии /февруари, май, август и октомври/ по 10 дни. Градските съвети имаха за задача да обсъждат и приемат бюджета, да уреждат как да се държат, употребяват и използват общинските имоти, за да гласуват градските налози и даждия в кръга на законите, градските заеми, тарифата на разните берии, засилването на доходността наимотите. Те имаха още във своето ведомство училищата, благоустройството и полицията в самите градове.

Във всяка селска община, на която всички жители бяха от едно религиозно общество, имаше по един селски кмет, имащ помощник, с който беше натоварен да се грижи за селската полиция. Те бяха задължени да пазят общите интереси на общината, както и да съобщават на околийския началник в случай на нужда и на окръжния управител исканията и жалбите на жителите; и те, както кметовете и помощниците на градските общини, бяха агенти на властта и трябваше да се съобразяват с наставленията на околийския началник като имаха правото да се обръщат и до окръжния управител.

В селските общини, на които жителите бяха от 2 или повече религиозни общности, имаше толкоз отделни секции, колкото са религиозните общности. Всеки от тези отдели си имаше по един кмет и ако бе потребно, по един помощник, който се избира отделно. Те се избира за една година.

При селските кметове, имаше старейски съвети, членовете на които са избираха направо от населението за срок от една година. Също така за всеки отдел селската община имаше по един старейски съвет, на който членовете бяха на брой най-малко 4 най-много 20, според важността на общината. Имамите и духовните началници на мюсюлманските общества бяха по право членове на съветите на своите общества. Другите членове, които трябва да бъдат на възраст до 30 години най-малко, се избираха за една година от жителите на техните общини, записани в избирателните списъци за общите избори.

Старейските съвети решаваха всички въпроси, отнасящи се до общинския бюджет, стопанските интереси на общината: пътища и сгради, благотворителни заведения и училища, санитарни и полицейски, продъжби, покупки, наеми, използване на общински имоти. Те гласуваха в кръга на законите и правилниците и размятаха под надзора на финансовия агент бериите и данъците, които имаше да се налагат в интереса на техните общества, както и областните данъци и окръжните и общински налози.

Под религиозни общества се разбира турците в областта, за които е отредено правото да имат свои представители в управата на общината. Обаче това не е станало по искане на турското население, а от престараване на международната комисия.

Кметовете имаха право да съдят по граждански дела, искове за движими имоти, на които предметът не надминава 300 гроша златни. Те раздаваха правосъдието безплатно.

По углавни дела кметът имаше право да разглежда полицейски простъпки, извършени в неговата административна окръжност, които простъпки се осъждаха на затвор до 24 часа или на глоба до 50 гроша златни. Той имаше право, когато се научи, че е сторена някоя простъпка в общината му, незабавно я разгледа. Там дето нямаше околийски съдия, кметовете, както и офицерите и подофицерите от жандармерията, можеха да арестуват всеки престъпник при заварено престъпление, обаче те бяха длъжни да известяват за това в 24 часа на окръжните прокурори или направо на началството си.

В разпри, в които се намират като ответници един или повече членове на общината, кметът може да упражни направо своята съдебна служба; но там дето има повече кметове, всеки кмет може да съди само за отдела, който е поставен под негова власт.

Присъдите, които издават кметовете, не подлежат на въззив. Производството пред кмета става по искането на заинтересованата страна. Кметът вика пред себе си страната за спогаждане и ако те не се яват или не щат да се спогодят, тогава той определя нов ден за гледане на делото, като призовава отново страните. Той е длъжен да държи по едно неделно заседание. Страните са длъжни да изложат в първото заседание всичко що имат да кажат. Отлагане може да става само при много уважителни причини, като се определи веднага и деня на следното заседание.

Кметът може да решава делото задочно, когато едната страна не се представи на уречения ден, а другата поиска да се гледа делото. Ако не се представят и двете страни, тогава делото се заличава от списъка. Обаче ищецът може да възобнови. Когато са на лице след прочитане на книгата, дава им се думата. Кметът може да ги разпитва, да ги упъти, като им посочи правата, които те имат според Органическия устав и правилника за съдене. Когато види, че делото е вече уяснено, кметът се опитва изново с помощта на другарите си от съда да спогоди двете страни. Ако ли се види, че не може да стане спогодбата, кметът от как изслуша мнението на колегите си, издава решението си и го вписва в нарочна за това книга, в която за всяко дело се вместят подробно имената на страните, предмета на разпрата, денят на заседанието, в кратко обстоятелствата и доказателствата и какво е станало по туй дело.

Углавните дела кметът разглежда като повиква обвиняемия и тъжителя в седалището си. За съдебното дирене кметът доставя протокол, в който се вписва и присъдата, която се издава незабавно след изслушване на страните. Когато не може да се докаже работата на първото заседание, кметът отлага делото за други ден. Отлагането може да бъде само 2 пъти. Ако делото не може да се докаже в 30 дни, откакто е започнато, нито се издаде по него присъда, лицето, което е било набедено, не може вече да се преследва. Гражданската страна, обаче, не се лишава и след това да дири обезщетение. Подлежи на глоба – от 500 до 1000 лева, освен на наказания по наказателен закон всеки кмет, който присъжда и изпълнява против когото и да било наказание по-голямо от максимума, определен от закона. Такъв кмет се уволнява от служба, ако повтори тази грешка.
СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО
Нашите историци твърдят, че една от причините да се даде на Княжество България либерална конституция била и тази, че Европейската международна комисия за устройството на Източна Румелия дала на тази българска област либерален Органически устав и русите не искали да останат по-назад в това отношение. Ако това е вярно за държавното устройство на двете Българии, то и общинското им самоуправление не отстъпваше по еднаквост на широтата си в двете части на българските земи от двете страни на Балкана. Тази еднаквост беше много полезна за общите интереси на бъдещата съединена България. Съединението стана много лесно и органически, защото основата на общинското самоуправление се положи още от Княз Черкаски и разделените от Берлинския договор 2 области за 6 години, при съединението си се намериха отново при общ режим на общинско самоуправление.

Въпросът за общинското самоуправление никога по това време не е създала несъгласие всред първите строители на новата българска държава. И либерали, и консерватори, и румелийци еднакво се стремяха да дадат на на младата българска община най-широки права, за да може населението да развие своите стопански, културни, просветни и благоустройствени инициативи на местна почва. Общината не е съставлявала обект на голямата политика; тя трябвало да служи на местните интереси. Това правилно схващане е ръководило всички, които са полагали основите на държава и на община върху грохналите развалина на една турска провинция, управлявана с произвол и терор.

Но наред с големите права, които се дадоха на българската община, на нея се възложиха и големи задачи. Народното образование до основното училище, което стана задължително, трябваше да легне върху издръжката на общините. А наред с него пред българските общини се откриваше един труден път на широко и всестранно творчество, което изискваше опитност, средства, традиция и доверие на народа. Ние сегашните поколения, не можем да си представим какъв път е извървян от нашите общини, за да дадат на страната днешното благоустройство и развитие на нашите селища, които освободителната война е оставила не само в разнебитено състояние, на които турската власт е оставила в чисто ориенталски вид. Какво представлява, например, българската столица? Един мръсен, турски град с кирпичени къщи, с тесни, криви и нечисти улици, с прихлупена чаршия и разнебитен калдъръм само в центъра. Българската община подхвана веднага преустройството на този жалък турски град и направи от него прекрасна столица вътре в по-малко от половин век.

Разбира се, българската община не е направила кой знае какво чудо и не е още напълно изравнила българските селища с европейските, но все пак тя е направила много повече от всяка една община на някой друг европейски народ. Защото например, наследниците на Австро-Унгарската монархия получиха едно богато наследство от благоустроени градове и села, с една висока култура и на тях не оставаше какво да подобряват, освен да продължат развитието на тези градове и села. А нашата българска община трябваше да захване от най-елементарните местни нужди на населението и да върви с такъв бърз темп, че да достига Запада и да се изравни с него. Българската община достойно извървя този тежък, но славен път и сега има по-благородни задачи. Учредителите на българската община и техните приемници със скромните свои сили надоморасли общественици и с неголемите материални сили, които населението можеше да дава, превърнаха българската земя в една културна държава. Ако не бяха войните, напредъкът щеше да бъде още по-голям. Бъдещето, което иде след нас, нека довърши подхванатото преди Освобождението с толкова ентусиазъм общинско дело.