Първите ядрени реактори от iv-то поколение – след 2030 година

 Защо днес ще дискутираме въпросите, свързани с различните видове ядрени реактори?

Част от реакторите от второ поколение представляват усъвършенствани версии на реактори от първо, но в повечето случаи двете поколения са разработвани независимо. Характерни за реакторите от второ поколение са вече 3-каналните системи за безопасност (три независими и физически разделени системи за безопасност, които изпълняват една и съща функция), наличието на пасивни системи за аварийно охлаждане на активната зона, които се основават на природните закони и нямат нужда от електрозахранване и наличието защитна обвивка (контейнмент), която вече е в състояние да задържи радиоактивните продукти, които биха се освободили при евентуална по-значителна авария (разрушаване на тръбопровод с максимален размер).

Въпреки разнообразните мнения, блоковете 5 и 6 в АЕЦ Козлодуй, изградени с реакторите ВВЕР 1000/В 320, без съмнение попадат в разглежданото поколение ІІ. Те притежават всички белези, характерни за поколението - разполагат с пасивна система за аварийно охлаждане на активната зона, 3-канални системи за безопасност и усилена спрямо предходното поколение херметична защитна обвивка. Те обаче не отговарят на разбиранията, въведени с третото поколение и не притежават техните характеристики на безопасност.

Охарактеризирайте ядрен реактор от третото поколение?

Гергана Герова: Трето поколение (1995-2010). Реакторите от трето поколение са тези, които в момента се проектират или строят. Изключение правят четирите кипящи реактора (от типа ABWR - Advanced Boiling Water Reactor), които работят в ядрени централи в Япония (АЕЦ Кашивазаки-Карива, АЕЦ Шика и АЕЦ Хамаока) и още четири реактора с вода под налягане от руския тип ВВЕР в Китай, Иран и Индия (два реактора ВВЕР 1000/В 428 в Китай (АЕЦ Тианван), един ВВЕР 1000/В 446 в Иран (АЕЦ Бушер) и един ВВЕР 1000/В 412 в Индия (АЕЦ Куданкулам).

Характерни за третото поколение са значително повишената безопасност, широкото приложение на пасивните принципи, подобрената икономичност на горивния цикъл, намаленото количество на генерираните радиоактивни отпадъци и повишените срокове за експлоатация, които достигат, а в някои случаи и превишават, 60 години. Подобрената икономичност на горивния цикъл тук означава значително намаляване на необходимостта, а съответно и зависимостта от природен ресурс, както и не по-малко важното намаляване на количествата на генерираните високоактивни отпадъци.

Реакторите от това поколение притежават 4-канални системи за безопасност, допълнителни аварийни системи за продължително охлаждане на активната зона и усилени двойни херметични защитни обвивки (контейнмент), които са предназначени както за предпазване на реакторната инсталация от външни въздействия като пожар, наводнение, случаен или умишлен пряк удар със средно голям пътнически самолет, така и за задържане на радиоактивните вещества при евентуалното възникване на сериозна авария. В допълнение, всички реактори от трето поколение притежават и системи за управление на тежки аварии като уловител на стопилката, водородни рекомбинатори и други. За съжаление, големите инциденти с ядрени енергийни съоръжения, на които бяхме свидетели през 1986 г. в АЕЦ Чернобил и през 2011 г. в АЕЦ Фукушима, бяха с реактори от първо поколение, които по отношение на безопасността се различават коренно от разглежданите днес реактори. И докато за аварията в АЕЦ Чернобил можем в някакъв смисъл да се оправдаем, като кажем, че е била в „ранния период" на ядрената енергетика, пропуските в експлоатацията и нивото на безопасност на АЕЦ Фукушима са недопустими.  (ABWR (1300 MW GE Hitachi), ABWR (1300 MW Toshiba), Advanced Boiling Water Reactor, System 80+ (1350 MW Westinghouse), Pressurized Water Reactor, AP600 (Westinghouse), Pressurized Water Reactor, EC6 (600 MW Atomic Energy of Canada Limited - AECL) Enhanced CANDU 6, ВВЕР 1000/В 392 (AES-92), В 446, В 413 (AES-91), В 428 (AES 91), В 412 (AES 92)

Сега в кое поколение сме?

Гергана Герова: Поколение ІІІ (ІІІ+)

То с какво се различава от другите?

Доц. Калин Филипов: В малко по-новото, разширено трето поколение или поколение ІІІ+ (2010-2030), попадат много от обновените проекти на реактори от Поколение ІІІ, които дълго време не са били построени и въведени в експлоатация, което е наложило тяхното актуализиране, за да бъдат конкурентоспособни и адекватни към днешните стандарти. Тъй като на практика в повечето случаи става въпрос за осъвременяване на проектите, които не са били завършени, а не за нови концептуални решения, много често Поколение ІІІ и Поколение ІІІ+ се разглеждат обобщено като поколение ІІІ.

Поради тази причина, един от основните критерии, по който даден реактор може да бъде класиран към по-новото, разширено Поколение ІІІ (ІІІ+), е годината на завършване на неговия проект, получаването на лиценз и пускането му в експлоатация. Всеки един реактор от Поколение ІІІ+ притежава качествата на проектите от Поколение ІІІ, като изключително много се набляга на унифицирането на проектите за всяка една площадка и съответно понижаване на цената, подобряване на икономичността чрез усъвършенстване на горивните цикли и намаляване на радиоактивните отпадъци, както и разширено използване на пасивни принципи, най-вече в системите за безопасност.