Първо българско царство 681 г. 1018 г
Изтегляне 119.42 Kb.
|
Днешните територии на България били обитавани от: 
Хан Аспарух 681 г. - Създаване на българската държава от славяни и българи. Столица става селището Плиска. След военна загуба Византия /император Константин ІV/ била принудена да сключи договор за мир. Хан Тервел Помогнал за връщането на византийския император Юстиниян на престола. В замяна бил дарен с нови земи - областта Загоре. Дадена му била титлата кесар, което означава, че бил признат за законен владетел на България. 716 г. - Сключен бил договор с Византия, с който били уредени правилата на търговията между двете държави. Българската войска разгромила арабските войски, които обсадили Константинопол. Хан Крум Създава първите писани закони, което е първата стъпка за обединение а славяни и българи в един народ. През 811 г. печели битката при Върбишкия проход в Стара планина с Византия /император Никифор І Геник/. Разширява границите на България, като завладява земите на аварите, град Сердика и започва да присъединява останали извън държавата славянски племена.
Разделя държавата на области, което улеснява управлението й. В тях назначава боляри за управители. Прочува се като владетел, насърчаващ строителството.
Чрез приемане на християнството и въвеждането на славянския език и писменост в държавния и църковен живот българи и славяни постепенно се слели в един народ и вече носели общото име българи. Цар Симеон 893 г. - Специален народен събор одобрява възкачването на Симеон на престола; столицата е преместена в Плиска; българският /славянският/ език е обявен за официален държавен, книжовен и църковен език. 917 г. - Симеон разгромява византийските войски при река Ахелой /днешен Несебър/. Сам се провъзгласява за "цар на българи и гърци /ромеи/". Земите на България се разпрострели между три морета - Черно, Бяло /Егейско/ и Адриатическо. България достига невиждан дотогава културен разцвет, наречен "златен век".
Появяват се религиозните учения на Свети Иван Рилски /отшелничество/ и поп Богомил /богомилство/. Цар Петър е обявен за светец, защото полагал постоянни грижи за църквата и за чистотата на християнската вяра. Държавата отслабва. Киевският княз Светослав превзел много крепости, сред които и столицата Преслав. Следва нападение на византийския император Йоан Цимисхи. При наследниците на Петър цяла Североизточна България през 972 г. пада под византийска власт.
Повече от 25 години /три десетилетия/ Самуил водил битки с Византия за освобождаване на българските земи. В тях отначало българите имали военни успехи. В битката при Траянови врата /днешен Ихтиман/ Самуил разгромил византийците. Станал цар. През 1014 г. в битката при село Ключ българите са победени. Византийският император Василий бил наречен "българоубиец", защото ослепил 15 000 български войници. Самуил починал. През 1018 г. столицата Охрид е превзета от византийците. България става част от Византия за близо два века. 
Асеневци /Петър, Асен, Калоян; Иван Асен ІІ/ 1185 г. - Въстанието на Асен и Петър. Избухнало в Търново. Продължило две години. Възвърнати били голяма част от българските земи. 1187 г. - Византия била принудена да признае възстановената българска държава със столица Търново. Бил сключен мирен договор. Цар станал първо Петър, а после Асен. И двамата станали жертва на заговори от боляри. Цар Калоян Върнал земите на юг от Стара планина. 1205 г. - В битката при Одрин разгромил войската на Латинската империя. Постигнал признание от римския папа за своята титла и на титлата на българския патриарх. 
Цар Иван Асен ІІ Разширил държавата чрез:
След тази победа границите на България отново достигат до три морета. Сече златни монети. Цар Иван Александър Управлява България 40 години след дълъг период на вътрешна слабост на държавата. Достигнат е нов връх в развитието на българската средновековна култура. Оказвал е голяма подкрепа на манастирите и книжовниците. Приживе разделя България на две:
1393 г. - пада под османска власт Патриарх Евтимий води защитата на Търново.
1396 г. - пада под османска власт България е под властта на Османската империя за близо пет века. 
Възраждането е период от българската история, обхващащ последните години от петвековното османско робство. То се характеризира с борба за нова просвета, самостоятелна църква и за национално освобождение. Просвета 1762 г. - Паисий Хилендарски написал "История славянобългарска". Софроний Врачански продължил делото на Паисий. 1824 г. - Петър Берон написал "Рибен Буквар". 1835 г. - Първото светско училище в Габрово /Васил Априлов, Неофит Рилски/ 1846 г. - В Копривщица е открито класно училище. Христо Данов създал първото българско издателство. 1851 г. - Първо чевстване в Пловдив на Деня на Кирил и Методий. Брой училища: към 1850 г. - около 470 килийни училища към 1878 г. - над 2000 български училища Организирали се читалища.
След завладяването на България и заточването на Патриарх Евтимий, цариградският патриарх издействал от султана българският народ да бъде подчинен на цариградската патриаршия. Османците не признали съществуването на българския народ. Те обявили цариградския патриарх за единствен представител на християните в империята. Така българският народ се намирал под гръцко духовно върховенство. Висши духовници в българските земи били само гърци. Самата турска власт наричала всички християни на балканския полуостров под турско иго "рум-милет" /гръцки народ/. Плащали сме т.нар. "владишки данък". Гръцките владици забранявали да се служи на църковно-славянски език. Конфликтът между българи и гърци продължил около 50 години. Българите постигнали две големи победи:
 
Ф Георги Раковски 1858 г. - Съставил първия план на българите за организирана борба за свобода. Смятал, че въоръжената борба трябва да се ръководи от един център и че са нужни общи действия на балканските народи. 1862 г. - Организирал в Белград /Сърбия/ българска войска, наречена легия. След разпадането на Първа българска легия написал нов план, в който призовавал да се организират чети /Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Филип Тотьо/. През 1869 г. в Букурещ /Румъния/ бил създаден БРЦК /= Български централен революционен комитет/. Оглавил го Любен Каравелов. Целта му била да организира борбата срещу турското правителство и гръцкото духовенство с мирни и революционни средства. Васил Левски – Апостолът на свободата От 1869 до 1872 г. създал комитети за подготовка на въстание. Вярвал, че българите със собствени сили ще се освободят и ще изградят република с равни права за всички народности в нея. Христо Ботев След гибелта на Левски станал водач на привържениците на революцията в Букурещ. ормирането на националноосвободителното движение на базата на организирани революционни действия е свързано с делото на Георги Раковски, на Васил Левски - стратег и идеолог на българската национална революция, на писателя Любен Каравелов, на поета Христо Ботев. След неуспеха на четническата тактика, в Букурещ е създаден ръководен център на националнореволюционното движение - Български революционен централен комитет (1869), изгражда се Вътрешна революционна организация, която обединява българите за революционни действия. Удавеното в кръв Априлско въстание /1876 г./ има политически ефект и привлича вниманието на европейските държави към българския национален проблем. Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. завършва със Санстефанския мирен договор, подписан на 19 февруари (3 март) 1878 г., според който възстановената българска държава включва земите с преобладаващо българско население.  
 
 
 
І. Априлско въстание Страната била разделена на 4 окръга. Най-добра била подготовката в ІV революционен окръг с център Панагюрище и ръководители Панайот Волов и Георги Бенковски. Въстанието избухнало на 20 април 1876 г. в Копривщица. Райна Попгеоргиева развяла ушитото от нея знаме в Панагюрище. В Търновски окръг се прочула Бяла Черква под ръководството на Бачо Киро Петров. Въстанието било неуспешно и жестоко потушено. Единствената подкрепа отвън организирал Христо Ботев. С 200 четници той превзел австрийския кораб "Радецки". Слезли на българския бряг при Козлодуй и се отправили към Врачанския балкан. След тежки сражения четата била разбита. Ботев загива на 2 юни на връх Околчица. ІІ. Освободителната Руско-турска война - 1877/1878 г. Войната е обявена през април 1877 г. от император Александър ІІ. В нея участва и опълчението – българска войска, начело с генерал Столетов. Първо бил освободен Свищов, след това Търново и Ловеч. Едно от най-важните сражения станало при връх Шипка /Стара планина/. В него участвали опълченците. През ноември е освободен Плевен. 4.І.1878 г. - Руските войски, начело с ген.Гурко, освободили София. След това освободили и Пловдив. ІІІ. На 3 март 1878 г. бил подписан мирен договор в градчето Сан Стефано между Русия и османците. С него била възстановена българската държава. Месеци по-късно Берлинският договор разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Македония, Беломорска и Одринска Тракия не получили свобода. 
І. Княжество България 1879 г. - В Търново се свиква първото Народно събрание. Приета е първата българска конституция. Решено е държавата да се управлява от: княз /Александър І Батенберг/, Народно събрание /изработва и приема законите/, Министерски съвет /прилага, изпълнява законите/. Създадени били войска и полиция. Появили се различни партии. Гражданите получили много права: да участват в избори, свобода на религиите, свобода на печата. Началното образование станало безплатно и задължително. Столица става София. ІІ. Източна Румелия Остава като част от Турция. Столица е Пловдив. Управлява се от губернатор /Алеко Богориди/. ІІІ. Съединението На 6 септември 1885 г. българите сами извършили обединението на Княжество България и Източна Румелия. Един от водачите на това дело е Захари Стоянов, участник в Априлското въстание. Съединението е провъзгласено в Пловдив с подкрепата на: княз Александър І Батенберг, председателят на Княжество България Петко Каравелов, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов.
България за независимо царство. /Ден на Независимостта на България/
След края на Втората световна война /1941-1944 г./, през 1946 г. България станала република. На власт дошла комунистическата партия.  
Георги Димитров Тодор Живков 9 септември 1944 г. Република България 1989 г. - начало на демократичните промени 1991 г. - нова конституция; президент 1 януари 2007 - България става член на Европейския съюз. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 119.42 Kb. Сподели с приятели:
|
ародна република България