Психичното здраве е особен вид душевно благополучие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение да общува с другите хора

Човекът, намиращ се в добро душевно здраве се адаптира успешно, по- най добрия начин. Човекът, чието психично здраве не е за завиждане, ще има проблеми и трудности в адаптацията.

Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по- скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.

Умората, получена в резултат на разумно натоварване и напрежение, дори би трябвало да е приятна, защото е естествено състояние. След като си почине, колкото е нужно човек се възстановява и може да продължи работата си. При изтощението се редуват свръхвъзбуденост и депресия, човек се люшка между тези два полюса.

Външно поведението на превъзбудения човек е ярко типично- движенията и жестовете му са бързи, резки, отсечени, думите ми се леят като порой. Създава се впечатлението, че блика излишна енергия, но то е измамно- всъщност човекът действа със свръх сили, изцеждайки опасно последните резерви от енергия. Вместо да си даде необходимия отдих, той продължава изтошителните действия, това поведение е придружено и от взривообразни изблици на емоции.

Закономерно свръхвъзбудата от изтощението отстъпва място на депресията.

Предимството на хората с по-висока психологическа култура е, че знаят това и когато изпаднат в депресивно състояние не смятат, че за тях е настъпил краят на света. В такива случаи, мобилизирайки целия си здрав разум, трябва да се опитват чрез рационално поведение да си помогнат сами, улеснявайки и другите в техните усилия да им помогнат, а не да ги нарочват за виновници и врагове и непрекъснато да спорят с тях; още по- разумно е да потърсят помоща на специалист- психотерапевт.

Как да преодолеем депресията. Стъпки, за да се почувствате по –добре.

В днешно време е много “ модерно” човек да е депресиран- това определение се чува по всякакви поводи. Съществуват различни митове и заблуди около това как и кога се “ депресират” хората Всъщност психичната картина на това заболяване е различна и не толкова лесна за интерпретиране.

Лошото настроение ни връхлита често, има хиляди предпоставки човек да се разстрои и увеси нос. Походката ни става отпусната, погледа- тъжен, струва ни се, че сме най- нещастния човек на света. И това трае вече три дни. В този момент идва равносметката- “ болни сме от депресия” . Повярваме ли в това, започваме да си обясняваме всички неуспехи и проблеми със “ страшната болест” , а не със собствената ни, временна слабост срещу тях. Важно е да разберем: това, че сме натрупали няколко телесни килограма, или сме купили некачествена стока, или колата ни пак се разваля, не са реалните предпоставки за изпадане в депресия. Подобни случки имат значително по- слаб емоционален заряд, отколкото истинските травматични събития. Те способстват влошаването на настроението ни, създават т. нар. фрустрационно състояние/ състояние на напрежение, когато по пътя към желаната цел възникват препятствия/ , но не водят до депресия.

Депресията обхваща цялостно личността и повлиява дейността й във всички сфери. Рутинните ни и ежедневни занимания се възприемат като трудни задачи, а изпълнението им предизвиква страх от провал и се осъществавя с повече усилия. Настроението ни наистина е лошо и песимизмът е засилен, но симптомите при депресия траят повече от две седмици. Преобладават чувства от гамата на отчаянието, самооценката е силно занижена, мислите са изпълнени с тревога и напрежение. Чувстваме се нетипично уморени и ни липсва мотивация за вършене дори на любими дейности. Трудно заспиваме, а сънят ни е неспокоен и прекъснат. Загубва се сексуалното желание, а опитите в тази насока са съпроводени със смущения и често са невъзможни. Депресираният лесно плаче или изпитва желание да го прави и по незначителни поводи. Грижите за външния вид “ дотягат” и на тях се гледа като на излишни занимания. Като цяло, депресираната личност се променя и видимо, поведенчески, и дълбоко вътрешно, в най- интимните кътчета на душата.

Има генетично предразположени към развиване на депресия личности, също и тези с по- меланхоличен темперамент, но като цяло застраховани в това отношение няма. Климатичните условия и някои от сезоните, като есента например, биха активизирали депресията, особено ако са налице и други провокатори/ серия от житейски изпитания, професионални провали, междуличностни конфликти/. Във всеки случай говорим за строго индивидуална предразположеност на отделният индивид към многообразните провокации- различните типове личност, видове темперамент и налични ресурси в отговор на стресиращите събития, са различни за отделните хора. Ако теб те разстройва дълбоко неразбирателството с колега от отсрещния кабинет, за мен това може изобщо да не е факт от значение. Съветът ми в тази насока е- предпазвайте се и не си “ приписвайте” оплакванията на околните, не търсете и във вас задължително от техните симптоми. Може би сте много по- устойчиви и силни- гордейте се с това.