Психологическа характеристика на личността в икономическата дейност доц д-р Румяна Милкова шу „Епископ Константин Преславски”



Дата17.10.2018
Размер244.82 Kb.


Психологическа характеристика на личността в икономическата дейност

доц. д-р Румяна Милкова

ШУ „Епископ Константин Преславски”, катедра „Психология”

Шумен 9700, ул. „Университетска” № 115

сл. тел. (054) 830 – 396, моб. тел. 0888 414 732

E-mail: milkovaru@abv.bg

доц. д-р Лучиян Милков

УНСС, катедра „Икономическа социология и психология”

София 1700, Студентски град „Христо Ботев”,

сл. тел. (02) 6-252-421, моб. тел. 0885 597 415

E-mail: milkovl@abv.bg
Резюме: Статията е опит да се анализират същността на категорията „Дейност” и поведението на личността в икономическата дейност като значими за психологията и икономиката въпроси. Проследяват се спецификата на категорията „Дейност” и нейните видове. Акцентира се върху икономическата дейност на личността като специфичен вид човешка дейност, притежаваща собствена потребностно-мотивационна основа и структура.

Икономическата дейност е една от областите на обществения живот и като такава е в неразривна връзка с всички останали, т.е. тя не е абсолютно автономна и не може да определя своите цели и задачи произволно. Напротив, трябва да ги обвързва с целите и задачите на обществената политика и действащата в социума нормативно-оценъчна и ценностна система.



Ключови думи: личност, дейност, икономическа дейност.

JEL: А1, А12, А13.
УВОД

Въпросите, свързани с развитието на личността, заемат водещо място във всички обществени и природни науки, занимаващи се с човека. Кое съставлява човешкото ядро, ореолът и блясъкът на човека като най-висше същество на земята? Кои са изворите на онези първични струи, откъдето се набира потокът на най-висшите човешки помисли и стремежи? В тях ли се заключава основата на човешката същност? „Какво е човекът? - пита Л. Стивънсън. Това сигурно е един от най-важните от всички въпроси, защото толкова други неща зависят от нашата представа за човешката природа. Значението и целта на човешкия живот, какво трябва да правим и какво се надяваме да постигнем - всичко това се влияе основно от онова, което мислим за „действителната” или „истинската” същност на човека” [16, с. 9].

През хилядолетното си цивилизационно съществуване човечеството е извело като най-висши следните обществени ценности и чрез дейностите си, включително и икономическата, се стреми да ги превърне в добродетели: свободата, справедливостта, сигурността, прогресът.

Свободата създава предпоставки за развитие на личността чрез правото на свободен избор. Тя се крепи на три основни стълба: демокрацията, пазарното стопанство и гражданското общество.

Икономическата политика на обществото трябва да гарантира личната свобода на индивида и да не я ограничава чрез икономическата дейност и икономическата власт. Р. Дарендорф категорично заявява, че „няма свобода за никого, докато няма свобода за всички” [22, с. 232].

Свободата е един от прерогативите на човешкото съществуване. Свободата се осмисля от личността само тогава, когато пред нея има възможности, между които тя би могла да избира, за да направи живота си по-смислен и хуманен.

Като висш израз на свободата, икономическата свобода предполага и изисква пълна равнопоставеност между участниците в икономическата дейност. Тя е относителна и фактически може да бъде по-пълна или по-ограничена. „Ограничаването на икономическата свобода, пише В. Стоянов, може да има различни причини и мотиви – идеологически, социално-икономически, хуманни, религиозни и др. Реалното (и легитимно) ограничаване на икономическата свобода се осъществява главно от държавата или религията” [17, с. 275].



Справедливостта изисква гражданите на държавата да имат еднакви права. Никой не трябва да бъде предпочитан или пренебрегван поради своя национален, етнически произход, религия или имуществен статус.

Справедливостта се разглежда като духовно-нравствена категория, т.е. като поведение и действие, което е в съответствие с добродетелността и закона. Тя има и икономическо съдържание в лицето на т.нар. социална или разпределителна справедливост, която намира израз в обществено приемлива диференциация при разпределението на брутния вътрешен продукт (БВТ) и националното богатство, т.е. на собствеността и на свързаните с нея доходи и блага. Справедливостта на доходите изисква установяване на критерии за справедливи доходи и арбитър, който да следи за спазването им. Това е изключително трудна задача, при решаването на която субективните преценки, решения и действия са неизбежни, макар и да са облечени в обективизирани демократични процедури.

Според Дж. Ролс, „справедливостта е равнопоставеност, която намира изражение и проявление в два основни принципа:

- Всеки човек да има равно право на най-широка цялостна система от равни основни свободи, съвместима с подобна система на свобода за всички.

- Социалните и икономическите неравенства трябва така да са устроени, че да са от най-голяма полза на най-малко облагодетелстваните и да са закрепени за служби и длъжности, открити за всички в условия на справедлив равен шанс” [13, с. 365-366].

Сигурността в демократичното общество болестите, инвалидизирането, възрастта и другите фактори, които рязко намаляват работоспособността на личността, не трябва да водят до социална нищета. Обществото трябва да гарантира социалната сигурност като грижа за всеки гражданин без разлика във възраст и степен на участие в процесите на създаване на материални или духовни блага.

Икономическата сигурност създава увереност в личността. Позволява да се разгърнат талантите, дарованията, способностите, креативността, творческото начало както в процесите на създаване на блага, така и в стимулиране на саморазвитието, в повишаване качеството на знанията и уменията за активно участие в съзидателната човешка дейност.



Прогресът трябва да се интерпретира като процес на доближаване до приетите обществено-политически, икономически, социокултурни и възпитателни цели. Икономическият растеж води обществото към прогрес само тогава, когато е в съответствие с икономическите, социалните, екологичните и хуманитарните очаквания на социума и служи за подобряване на благосъстоянието и качеството на живота както на отделната личност, така и на обществото като цяло.

В последните десетилетия прогресът в световен мащаб неизменно се свързва със: развитието на информационните и комуникационни технологии; навлизането на човечеството в нова епоха, наречена „Информационно общество”; явлението „глобализация”, довело до кардинални промени в областта на икономиката и политиката; масовото образование, включително и висшето; новите обществени и лични ценности.



Целта на статията е, като се анализират категориите „Дейност” и „Икономическа дейност”, да се изведат техните специфични черти и се посочи връзката им с психичните компоненти на личността при нейното участие в процесите на икономическата дейност.

Задачите, които авторите си поставят, са:

- да се разкрие същността на дейността в психологически план и се посочат специфичните й особености;

- да се анализират фундаменталните видове дейности на личността, които имат конструиращ личността и живота характер;

- да се посочат чертите на икономическата дейност;

- да се очертаят функциите на личността в икономическата дейност.

Ограничителните условия при разработка на избраната тематика произтичат от това, че проблемите, които разглежда статията, са гранични и представляват обект на изследване както на психологията, така и на икономиката. „Според трибологията, като ново научно-философско направление, контактът между две части на една цялост се възприема като трети независим елемент на тази цялост [10, c. 489-499]. Анализът на категорията „Икономическа дейност” отвежда изследователите към категориите „Личност” и „Трудова дейност” като два независими, но редом с това и съставни елемента на целостта „Дейност”, съществуваща като фундаментална категория в съвременното наукознание.

Разбира се, във всяка наука въпросите за човешката дейност имат свои измерения, но авторите приемат за изходна позиция факта, че за пръв път психологическата наука подлага на обстоен анализ категорията „дейност”.

Редом с това, в съвременното наукознание въпросите, свързани с дейността на личността, имат различни измерения и се анализират съобразно съществуващите връзки между индивида и групата, екипа, колектива. За дейността се съди и по това, доколко тя е творческа, съзидателна, какво е участието на иновационното мислене, как в нея и чрез нея се развива творческият потенциал на личността.

І. Психологически аспекти на дейността

За пръв път в науката руският психолог С. Л. Рубинщайн [14] разработва въпроса за връзката между дейност и психика като методологически принцип на психологията през първото десетилетие на ХХ век и го нарича „принцип на дейностния подход”. Той му отрежда водещо място в психологията и полага основите на психологията на дейността.

За психологията категорията „Дейност” е основна. Тя е винаги субективна, т.е. човекът като субект осъществява дейността; налице е взаимодействие на субекта с обекта на дейността, т.е. тя е задължително предметна, съдържателна. Поради това дейността играе съзидателна роля в развитието на човека.

През 30-те години на ХХ век сериозен принос в тази област има А. Н. Леонтиев. Дейността на човека според него отразява начина му на живот и спецификата на общуването с другите хора. „Въвеждането на категорията „Дейност” в психологията променя целия понятиен строй на психологическото знание, отбелязва той. Но затова е потребно тя да се разгледа в цялата й пълнота, чрез нейните важни зависимости и детерминации” [9, с. 141].

Психиката на личността е в тясна връзка с нейната дейност, която протича в условията на открита взаимност, сред други хора, съвместно или при взаимодействие с тях, или очи в очи с обкръжаващия свят. За резултатен анализ на връзката „дейност - психика” в науката се обособява терминът „психологически фактор в дейността”. По своята същност психологическият фактор е необичайно сложно и динамично социално явление, в което са интегрирани мислите, чувствата и волевата насоченост на личността, групата, колектива в хода на реализация на дейността. В икономиката психологическият фактор е процес и резултат на психичното отражение в личността, групата, колектива на материалните условия на живот, стопанските механизми, системата за ръководство на икономиката, производителните сили и производствените отношения в обществото.

1. Същност и особености на дейността

За С.Л. Рубинщайн [14], дейността е единство на сензорни и моторни, рецептивни и двигателни, познавателни и приспособителни моменти. Психиката се проявява чрез нея и може да бъде обективно опозната. Чрез дейността тя се формира и развива.

Л. Десев отбелязва, че дейността е „съвкупност от действия на конкретно живо същество, основна форма на активност; система от процеси, които съответстват на осъзната потребност и служат за реализиране на жизнено необходимо отношение на човека към света” [4, с. 119].

Дейността се разглежда като философска категория, която отразява взаимодействието на субекта с материалния и духовен свят. Тя е сложно явление, поради което трудно може да се изгради единна психологическа теория за нея и да се разработи еднозначен понятиен апарат.

Дейността се отличава със следните особености:

- Тя е специфична човешка активност, т.е. присъща е само на човека.

- Дейността е съзнателна форма на активно отношение на личността към действителността.

- Тя е обществено обусловена. Цялото й многообразие се включва в системата от обществени отношения. „Дейността на човека и самият човек, отбелязва френският антрополог П. Т. дьо Шарден, не са се променили за всеки отделен индивид, но дейността на човешката природа (на човечеството) е получила у всеки съзнателен човек съвсем нов обем” [20, c. 23].

- Проявява се и се реализира като целенасочен процес, т.е. подчинена е на определена цел и преследва постигане на конкретен резултат.

- Оттук следва и нейната продуктивност – дейността винаги води до определен резултат.

- Дейността се характеризира с гностичност. В нея и чрез нея се формира, изгражда и непрекъснато се обогатява научното познание на човечеството под формата на закони, теории, постановки, открития, нови видове производство и др.

- Тя е потребностно обусловена. Зад всяка форма на човешка дейност стоят определени потребности.

- Вътрешно мотивирана е и се извършва съобразно индивидуалните или обществените потребности. А.Н. Леонтиев пише, че „дейност без мотив няма; „немотивирана” дейност – това е дейност, не лишена от мотив, а дейност със субективно или обективно скрит мотив” [8, с. 92].

- Дейността има двойствен характер – от една страна, създава външен продукт, предназначен за хората, а от друга, формира вътрешни качества у субекта.



- Дейността е опосредствана форма на активно отношение. Тя винаги е единно цяло, в което се включват и взаимно обуславят вътрешни (идеални) и външни (материални) действия и операции.

- Има предметен характер. Според А. Н. Леонтиев [8] няма въобще безпредметна човешка дейност. Предметността прави възможно взаимодействието между обекта и субекта. Това е най-важната й конституираща характеристика.

- Дейността има формиращ характер – в нея се проявяват и редом с това се формират структурните компоненти на съзнанието на личността.

2. Форми, структура и видове дейности

Глобални форми на дейност

В своята дълбока същност дейността е единство между двете форми - външна и вътрешна, които са във взаимна връзка и зависимост. Външната форма се реализира благодарение на вътрешната (психичната), а реализирането на вътрешната е възможно само въз основа на външната.

„Външната форма на дейност може да се означи като поведение, в което се разграничават поведенчески актове и поведенчески диспозиции. Поведенческите актове са начините на поведение..., детерминират се двойно и едновременно – от външната ситуация и от вътрешните условия на индивида” [11, с. 124].

Коя от двете форми има определяща роля?

Мнението на психолозите е, че това е външната форма на дейността. „Вътрешната произтича от външната и се проявява в идеален план - като мислене, въображение, запомняне и възпроизвеждане, чувства, способности и др. При това тя не се откъсва от външната” [11, с. 125].

Според Л. С. Виготски [3] външният свят, трудът, материалните предмети, манипулирането с оръдията на труда във външен, практически план определят висшите психични функции (мислене, памет, чувства, въображение, възприятие).

По този начин в съзнанието се осъществява преход от външното към вътрешното. Този процес на пренасяне е известен под името интериоризация. Описан е в психологическата наука от Л. С. Виготски, Ж. Пиаже, П. Я. Галперин. Преходът е свързан с интензивна интелектуална психична дейност - обобщаване, вербализиране, съкращаване и т.н. Двете форми се запазват, като се запазва единството между тях.

Взаимно свързан с процеса на интериоризация е процесът на екстериоризация - преходът от вътрешното към външното, „обективизиране на психичното, въплъщаване на психичните процеси в операции във външна форма, във формата на материални процеси” [11, с. 126]. Следователно човек не само възприема външната действителност, но и я осмисля, усъвършенства и видоизменя.

Интериоризацията и екстериоризацията са свързани помежду си процеси, като първият предхожда по време вторият, тъй като външната форма на дейност е определяща в отношенията им.

Механизми на дейността

В дейността на личността се диференцират две групи механизми : обективни и субективни.

Обективните са: „обектът (предметът) с неговите свойства, връзки и отношения с други обекти; задачата, която възниква в конкретна ситуация и трябва да бъде изпълнена от личността; условията, при които протича дейността; средствата, чрез които субектът упражнява въздействие върху обекта, съобразно своите цели, интереси и потребности” [11, с. 127].

Субективните са компонентите на психологичната структура на дейността: „целта като предварителна идеална представа за резултата от дейността; мотивите като вътрешни подбуди за дейност; смисълът като субективна значимост на дейността; съдържанието като субективно отражение на предмета и другите условия на дейност; идеалните действия и операции като протичане на дейността; резултатът като формиране, утвърждаване или изменение, като изграждане на нови психологически структури, образувания и свойства на личността; субективните свойства и състояния на личността” [11, с. 128].

Според А.Н. Леонтиев [9] в човешката дейност се обособяват: отделни дейности, съобразно подбуждащите ги мотиви; действия – процеси, подчиняващи се на съзнателни цели и операции, които непосредствено зависят от условията за постигане на конкретни цели. Тези „единици” на човешката дейност образуват нейната макроструктура.

Видове системообразуващи и възпитаващи дейности

Според индивидуалното психично формиране и развитие на човека, с по-специално значение за възпитанието и самовъзпитанието на личността, се открояват три основни вида дейности: игра, учене, труд.



Игра

Мястото на играта в процеса на личностното развитие е от изключително значение, особено при индивиди с по-скромен житейски опит.

За Е. Берн „играта се отличава от процедурите, ритуалите и свободното време, по наше виждане, чрез две основни характеристики: 1) скрити мотиви; 2) наличието на играещи” [2, c. 37]. Играта стимулира личностната активност, въздейства върху чувствата, повишава интересите към заобикалящия свят. Тя е специфичен начин за отражение, усвояване и интегриране на заобикалящата действителност. Играта има социален характер и затова се променя с промените на историческите условия на живот на хората. Тя е особена форма на творческо отражение на действителността. „ Човешката игра, отбелязва Д. Б. Елконин, е тази дейност, при която се възпроизвеждат социалните отношения между хората извън условията на непосредствено утилитарната дейност” [5, с. 19].

Творческите търсения за реализация на играта като метод на обучение в икономическата дидактика преминават през различни моменти. А. С. Прутченков [12, с.124] набелязва четири етапа и ги обосновава чрез развитието на постановките за тази дейност в психологическата и педагогическата наука:

- Първият (края на 70-те години) - популяризация на деловата игра като метод за активно обучение на икономисти и мениджъри, когато с нейната разработка и внедряване се занимават ентусиасти.

- Вторият (първата половина на 80-те години) – период на ескалация на интереса, когато играта започна да се използва широко в различни отрасли на икономиката и икономическото образование.

- Третият (втората половина на 80-те години) е свързан с развитието на процесите на професионализация чрез икономическото обучение и образование. В този период играта се включва в системата за подготовка на специалисти от различни профили на съвременната икономика – стопански ръководители, мениджъри, специалисти по банково, застрахователно дело, маркетинг, туризъм, международни икономически отношения, предприемачи и др.

- Четвъртият етап (първата половина на 90-те години), при който играта – драматизация, се налага повсеместно като метод на икономическата дидактика, когато игровото творчество се превърна в способ за моделиране на рефлексивно-ценностното управление. Тук възниква нова култура на обратните връзки, която отразява реалните управленски отношения в тяхната икономическа обусловеност.

Изключителен принос за развитието на възгледите за играта като метод на обучение има създателят на социометрията Джейкъб Морено (1890 г. – 1974 г.). През 1922 г. той разработва ролевата игра, която по-късно е включена в групата на симулационните игри, за потребностите на своя модел за групова психотерапия, използван в Харвардския икономически институт на щата Масачузет при обучението на мениджъри и търговски пътници.

Учене

Специфична дейност, която се реализира в различни области – при обикновеното общуване, обмена на информация, самостоятелното търсене на знания, целенасоченото и организирано обучение.

Ученето е сложно социално явление и предоставя на личността възможности за овладяване на натрупания през вековете човешки опит, за неговото изменение и усъвършенстване, за приложението му в други области, чрез други средства и похвати. В съзнателната човешка дейност то е фактор и средство за изменение на биологичните предразположения, за превръщането им в социално значими качества и свойства на личността, за овладяване на формите и операциите на мисленето като висш психичен процес, за придобиване на професия. В по-голяма или по-малка степен е управляемо и самоуправляемо.

Успехът в училище и в университета е залог, може би по-значим днес, отколкото вчера. По-значим, защото светът, в който живеем и се развиваме, в който по-късно децата ни ще се развиват, изисква все повече съзидание и творчество, изобретателност и възможности за адаптация. Този свят, според френския автор Жан-Люк Обер [21], ще има повече потребност от мозъци, отколкото от мускули; от новатори и генератори на идеи, от концептори и изобретатели, отколкото от изпълнители.



Труд

Трудът е форма на човешка дейност, участвала в създаването на самия човек. Чрез него хората опознават природата, разкриват нейните закони и закономерности, опознават самите себе си. Трудовата дейност е съзнателна, структурирана и целенасочена последователност от движения, операции и действия за изпълнение на определена трудова задача в рамките на обществено детерминирани взаимоотношения между работна сила, средства и предмет на труда.

Трудът развива физическите, интелектуалните и нравствените способности на личността, стимулира психичните й процеси, свойства и състояния; съдейства за хармонизиране на човешките отношения, за самоутвърждаване на отделната личност и реализация на творческите й възможности. „Трудът, пише Н. Бердяев, трябва да бъде освободен, но не бива да се обожествява, да се превръща в идол. Човешкият живот не е само труд, трудова активност, той е и съзерцание” [1, c. 221-222].

Е. Фром остро критикува процесите в съвременното общество, където самият човек е превърнат в стока. „Не стоки се предлагат и купуват на пазара; трудът се е превърнал в стока, продавана на трудовия пазар при същите условия на конкуренция. Но пазарната система се простира отвън стопанския обсег на стоките и труда. Самият човек се е превърнал в стока и схваща живота си като капитал, който трябва да бъде инвестиран така, че да носи печалба; ако му се отдаде това, той е „успяващ” и животът му има смисъл; ако ли не – тогава той не е сполучил” [6, с. 653].

Много изследователи на труда говорят за него като за тираничен императив, т.е. той е задължителен за всички, с изключение на група „избрани” във всички етапи на общественото развитие - от древността до наши дни. Практически всички хора се изправят пред необходимостта от осигуряване на материални средства за поддържане на живота и за допълнителни удобства. В трудово-интензивните общества е имало по-голямо пространство за мъжете и жените да смесват процеса на труда за живот с гъвкавостта за себеизразяване.

Отношението на личността и групата към процеса на труд включва дълбоко личностни феномени, като мотиви, потребности и цели. Редом с това работещият демонстрира преценка на труда като ценност и потребност, позитивни и негативни състояния, чувства, настроения, които възникват в процеса на дейността.

Трудът като основна човешка дейност притежава следните признаци:

- Реализира се във взаимоотношението на субективните и обективните предпоставки за дейност.

- Той е средство за изграждане на психофизиологични структури и диспозиции при условията, създадени от трудовата задача, организационните и социалните фактори.

- Предполага съществени възможности за развитието на личността в диалектическа взаимовръзка между човек и среда, респективно между индивид и общество, при което от особено значение са личната инициатива и творческото начало.

- Трудът е целесъобразна дейност. Предназначението му е създаване на определени материални или духовни продукти. За работещия, в целите на неговия труд се отразяват субективното отношение и мотивите към процеса на обществения труд.

Трудовата дейност е обект на изследване от множество науки, които се занимават с нейните условия, извършването й, формите на организация и въздействията й върху индивидите, с цел определяне, от една страна, аспектите и критериите за научно обосновано проектиране и оценяване на труда, а от друга, за създаване на предпоставки за развитието на личността в условията на труд.

Многостранният анализ и изследванията в тази посока са основа за резултатно разглеждане на въпроса, свързан с особеностите и същността на икономическата дейност. Психологическите функции на икономическата дейност не могат да се изяснят без съвременната научна теория за дейността на човека.

ІІ. ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ – СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА

Според В. Кунчева „целенасочената човешка дейност, организирана в рамките на дадено общество, с цел удовлетворяване на материалните и духовни потребности на неговите членове, се нарича стопанска дейност” [7, с. 6].

В социалното пространство и в социалните общности от хилядолетия доминират и осъществяват противоборство две основни и нееднородни сили – политическата, в лицето на държавата, и икономическата, изразявана чрез стоково-паричните отношения, т.е. от пазара. И в двете области човечеството създава множество закони, правила, норми, които непрекъснато усъвършенства и видоизменя, съобразно потребностите си и диктата на времето като императив на човешката дейност. „Обективно действащите икономически закони като че ли са извлечени от дълбоко съхраненото в природата на човека под формата на стремежи, цели, мотивация и потребности да се стреми към все повече и повече и се реализира все по-пълно в житейската практика”, пише Тр. Трифонов [18, с. 27].

Огромен брой са професиите, хиляди са операциите в тях, а психичните процеси, свойства и състояния на личността са едни и същи. Възможност за отразяване на разнообразието от операции и действия в икономическата дейност дава и законът за обобщаващо-отражателния характер на психичните процеси спрямо операциите, видовете труд и дейностите на индивидите в тях. „Благодарение на този закон, от ранни времена до днес с едно и също свойство на психиката, на психичен процес, човек може да участва в изпълнението на различни операции. Това говори за огромни възможности на психиката, подчертава обобщаващия, универсален и многовалентен характер на психичното отражение по отношение на изискванията на видовете труд, професии, операции” [18, с. 29].



1. Личността в икономическата дейност

Икономическата дейност носи в себе си белезите на човешката дейност въобще и се характеризира със следните особености:

- Съзнателност, като проява на изградено и действащо икономическо съзнание у личността. Тя е комплекс от знания и чувства, които отразяват икономическата действителност и отношението на индивида към разнообразните явления в икономическия живот на микро- и макроравнище.

- Организираност, която се предопределя от факта, че се поддава на планиране, прогнозиране, организация и управление. Тя е система, и в това си качество притежава множество елементи, които се намират в сложни взаимоотношения помежду си и са йерархично подредени.

- Колективност, изразяваща се във факта, че във всички свои икономически начинания личността търси другата личност, съдействието, помощта, мнението на хората от групата, колектива, сред които работи.

Като специфичен вид дейност, икономическата се отличава със собствена потребностно-мотивационна основа и структура.

Икономическата дейност преследва определени икономически резултати - доходи, печалба, икономическа сигурност, завоюване на пазари, и изпитва потребност от набор принципи, методи, похвати и процедури за оптимизиране дейността на човешкия фактор и мотивацията му за реализиране на планираните цели, които позволяват постигане на сигурност в бъдещето.

Взаимовръзката между икономическата дейност и социалния живот на личността е много тясна. При икономическата дейност е налице йерархия, която рефлектира върху социалния статус на личността. Определени видове икономическа дейност се смятат за по-престижни от редица други и множество бизнесмени не приемат позиция, имаща по-нисък социален статус, освен ако не са принудени да го направят по силата на външни обстоятелства.

Положителните резултати от икономическата дейност позволяват на личността да достигне до:

- Собствено удовлетворение

Свързано е със задоволството от извършването на дейността, с позитивните чувства и преживявания на личността, които тя изпитва от постигнатите лични успехи. Определен брой хора, с голямо доверие в собствените си сили, способности и възможности, са настроени към собствен бизнес. Тази увереност често пъти е резултат от благоприятното съчетание на различни обстоятелства – желания, намерения, възможности, професионална подготовка, степен на образованост, материални средства, пазарна ниша, потребност от съответни стоки и услуги. Изборът да работиш за себе си е свързан със социалното одобрение, службата в името на обществото, печалбата, властта.



- Чувство за обществена полезност

Много от работещите в областта на икономическата дейност, особено младите бизнесмени, изпитват позитивни чувства от това, че извършват полезна за обществото работа и допринасят за просперитета му. Дейностите, които съпътстват живота на бизнесмена, и заемат важно място в него – дарителска и спонсорска работа, участие в работата на училищни настоятелства, неправителствени организации, повишават чувството за обществена полезност на личността. Бизнесменът се чувства съпричастен към проблемите около себе си – на града или квартала, общината, областта, страната.



- Социално одобрение

Дейността на мениджърите, бизнесмените, търговците, производителите на материални и духовни блага и услуги е в полезрението на обществото. Всеки, който се занимава с икономическа дейност, изпитва потребност от социално одобрение на постъпките и делата си – от колектива, който ръководи, от местната общественост, от близкото обкръжение, от властта.



- Печалба

Добрите резултати от икономическата дейност носят на личността и материални облаги под формата на печалба, допълнителна възвръщаемост на инвестираните средства. Добрите ръководни умения и готовността за поемане на риск се възнаграждават многократно.



- Висок жизнен стандарт

Умелата дейност, спазването на икономическите закони, познаването на пазара, потребителското търсене и качествената продукция водят след себе си висока продаваемост. Тя от своя страна гарантира на личността висок жизнен стандарт, възможност да притежава множество ценни вещи, средства, жилище и др. Високият жизнен стандарт дава добро самочувствие на личността и й позволява да демонстрира разнообразни възможности.



- Власт

Резултатната и високоефективна икономическата дейност създава условия за появата на икономически лидери, които при определени условия се насочват към политиката и властта. Обща основа на властта и политиката са ценностите: индивидуални – умения, техники, способности; колективни – форми на организация, лидерство, комуникация, информация; материални – средства за производство, стоки, пари; социални отношения – собственост, длъжност, звание, социални позиции; социокултурни ориентации – ценности, нрави, обичаи, норми. „Упражняването на властта, според М. Фуко, не е просто отношение между индивидуални „партньори”, а начин за действие на едни върху други” [19, с. 75].

Въпросът за властта се сблъсква с въпроса кой може да ограничи стремежа на личността към властта? Според Дж. Сартори демокрацията е необходима, защото, засега тя е единствената формула, която освобождава гражданите от страха им от личностите, на които е поверена властта. „Ние успяваме да контролираме властта главно защото демокрацията на практика служи като средство за забавяне, филтриране и насочване по различни канали на процесите на властта” [15, c. 251].

2. Психологически компоненти на икономическата дейност

Психологическият анализ на икономическата дейност се осъществява на различни нива, защото съдържа общи психологически компоненти, типични за всички познати видове труд - потребности, мотиви, цели. „Тези три дълбоко личностни феномена, според Тр. Трифонов, са в основата на всяка дейност, те детерминират поведението на работещия. Независимо в кое историческо време ще анализираме труда на работника, винаги ще открием тези три феномена” [18, с. 30].

Промяната в статуса на личността в обществената йерархия предизвиква промяна в потребностите, мотивационната сфера и в целеполагането.

При анализа на психологическите феномени, имащи водещо място при осъществяването на икономическата дейност – потребности, мотиви и цели, които се проявяват и като нейни компоненти, е необходимо да се отбележи, че те не изчерпват съдържанието на икономическата дейност. Те са само началото, влизат в основата на мотивационно-подбудителния блок на личността, който играе ролята на мотор в трудовото й поведение.

Икономическата дейност на личността се осъществява чрез психичните процеси, където индивидът косвено реализира професионалните си функции, а целите, потребностите и мотивите са вътрешни детерминанти на процесите.

Разгледана в по-общ вид, като функционална структура, системата „икономическа дейност” е единство от две подструктури – мотивационна и операционна.

Мотивите като психологически израз на отношението на личността към икономическата дейност изграждат т.нар. „мотивационна структура на дейността”. Без мотивацията са невъзможни нито управленските, нито изпълнителските действия. Към мотивационната сфера като категориална система от свойства на личността се отнасят: особеностите на мотивацията (успех, несполука); познавателните интереси (силни - слаби); равнището на увереност или неувереност в себе си (ниско - високо); и степента на самостоятелност в дейността (голяма - малка).

Операционната подструктура на икономическата дейност включва множество основни операции, които позволяват успешно справяне в практическата дейност.

В общата структура на икономическата дейност се диференцират два типа поведенчески актове: управленски (ориентировъчни и контролни) и изпълнителски. Първите протичат в процеса на интериоризацията, а вторите – в процесите на автоматизацията и есктериоризацията.

В развитите в индустриално отношение държави икономически пасивните индивиди (инвалиди, сираци, възрастни, болни и др.), а не мързеливите, нежелаещите да работят, са сравнително добре осигурени, поради това че държавата разполага с необходимите за това средства, получени от такси, налози, мита, данъци и други отчисления. За съжаление у нас все още отсъстват условия за нормална социална политика на държавата. Тя е възпрепятствана, поради множество причини, да реализира социалните си програми в областта на здравеопазването, образованието, пенсионното дело, грижата за социално слабите, намиращи се в неравностойно положение граждани – деца, пенсионери, безработни, сираци, инвалиди, болни и др.

Интерес представлява въпросът за съотношението между социалните потребности на обществото и либералните икономически закони, които толерират ниските данъци и ограничават до минимум намесата на държавата в икономическата дейност. Показателен е фактът, че увеличаването на преките и косвените данъци до и над 50 % от брутната печалба тласка много от субектите на икономическата дейност в т.нар. „сенчеста страна на икономиката”, където те търсят полулегални и незаконни начини за укриване на печалба и данъци. В тази област е необходимо разумно икономическо ръководство, което да играе ролята на балансьор между либералната и социалната страна на икономическите регулации.

Заключение

Пазарната икономическа среда прави хората, занимаващи се с успешен бизнес, по-богати от останалите. Разликата бедни – богати се увеличава в условията на пазарната икономика поради несъвършенствата на разпределителните механизми. След десетилетия уравниловка, общественото мнение в България не е благосклонно настроено към онези, които са забогатели, независимо от това дали са придобили богатството си по честен, или по друг начин. Това отношение се дължи и на традиционното за българския етнос желание за равенство като израз на социална справедливост и на онези чувства, които са от регистъра на негативните – завист, недоверие и подозрителност към хората, които притежават повече и са по-успели.

Ефективната пазарна икономика смекчава недоволството, като осигурява на имуществено най-онеправданите сносно съществуване и силна средна класа, която е и неин гръбнак. „Именно в това е парадоксът, отбелязва В. Стоянов, че, от една страна, пазарната икономика поражда имуществена диференциация и недоволство, а от друга страна, нейната висока икономическа ефективност понижава равнището на бедността и на социалното напрежение” [17, с. 103].

Това е въпрос на баланс и поносимост между съществуващите класи, групи, етноси и прослойки в съвременното общество.



Литература

1. Бердяев, Н., За робството и свободата на човека, С., 1992.

2. Берн, Э., Игры, в которые играют люди. Люди, которые играют в игры,

Прогресс, М., 1992.

3. Выготский, Л. С., Избранные психологические исследования, Наука, М., 1956.

4. Десев, Л., Речник по психология, Булгарика, С., 1996.

5. Елконин, Д. Б., Психология на играта, Народна просвета, С., 1984.

6. Идеи в културологият, в два тома. Съставители И. Стефанов и Д. Гинев, УИ

„Св. Кл. Охридски”, С., 1993.

7. Кунчева, В., Маркетингът и фирмите, Вая Марк, С., 1996.

8. Леонтиев, А. Н., Дейност. Съзнание. Личност, С., 1978.

9. Леонтьев, А. Н., Избранные психологические произведения, в двух томах,

Педагогика, 1983.

10. Маркова, В., Троичната логика и трибологията, Алгоритъм на контакта,

Контакт, С., 2000.

11. Ников, Ат., Психология на образователния процес, УИ „Стопанство”, С., 1998.

12. Прутченков, А., Возможности игровой технологии: понятия и термины,

Педагогика, 1991, кн. 3.

13. Ролс, Дж., Теория на справедливостта, С., 1998.

14. Рубинщейн, С. Л., Битие и сознание, Наука, М., 1977.

15. Сартори, Дж., Теория на демокрацията, в два тома, Център за изследване на

демокрацията, С., 1992.

16. Стивънсън, Л., Седем теории за човешката същност, Гал-Ико, С., 1994.

17. Стоянов, В., Свободната пазарна икономика, Галик, С., 2000.

18. Трифонов, Тр. и др., Психология на труда, С., 1989.

19. Фуко, М., Генеалогия на модерността, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 1992.

20. Шарден, П. Т., Бъдещето на човека, ИК „Захарий Стоянов”, С., 2003.

21. Aubert, J-L., Du berceanu l’ecole, Editions Albin Michel, Paris, 1996.



22. Dahrendorf, R., Homo sociologicus, Westdeuscher Verlag, GmbH-Oplanden, 1977.




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница