Психология и религия

на тема:

Велико Търново

2002

Със своето творчество Юнг не само разширява и задълбочава съвременното учение за неврозите и психотерапията, но неговите научни възгледи оказват плодотворно влияние и върху множество други дисциплини. Произведението му представлява сложен комплекс от идеи от различни области на човешкото знание като психология, философия, астрология, археология, литература, митология и не на последно място - религия. Съвместната му работа с З.Фройд неминуемо оказва своето влияние върху възгледите му, но едва след раздялата си с него в живота му настъпва период на изключителен растеж и творчество. Юнг предприема дълги пътувания, за да изследва безписмените народи в Африка и югозападните САЩ, техните обичаи, религии и нрави. В резултат на този повишен интерес се раждат множество интереси и нови негови анализи относно психологичната същност на човека, при което особено привлекателен момент е умелото преплитане на древните, християнските и езическите религиозни елементи със съвременните психологически идеи и търсения. Ценна информация по тези въпроси ни дава книгата на Юнг "Психология и религия".

Така например, когато психологията говори за мотива за непорочното зачатие, тя трябва

да се занимава с факта, че съществува такава идея, а не дали тази идея е истина или не.

Проблемът за понятието "психика" в нашето ежедневие също не е напълно решен. Според Юнг не може да се приеме една теория за психиката като нещо нереално, като епифеноменален страничен продукт на ограничените процеси на мозъка, каквато е материалистическата теория. При една невроза ние дори не сме сигурни, че има истинско разстройство на тези процеси. От друга страна, в медицината вече съществуват достатъчно примери за лечение на физически заболявания чрез прости психологически средства. Тези случаи правят теорията за нереална психика трудна за приемане.

Психиката съществува, но няма определена физическа форма "Всъщност единствената форма на съществуване, за която имаме непосредствено познание е психическата ... физическото съществуване само се подразбира, защото за материята знаем единствено това, което ни представят психичните образи, предавани от сетивата".³

По същия начин стои и въпросът за въображаемите факти, причинители в доста случаи на различни видове неврози, за Юнг те са също толкова реални, колкото и физическите.

Ако един човек си въобрази, че друг е негов смъртен враг и го убие, то вторият ще бъде мъртъв, въпреки че причината е въображаема в някои случаи въображаемите факти могат да бъдат дори по - опасни от физическите. Ако вземем случай на човек, въобразил си, че е болен от рак, неговият рак също ще бъде нещо реално. Той обаче е образувание в тази част на психиката, която не е идентична със съзнанието. Той е автономна формация, която има собствено психическо съществуване, независимо от самия човек. Затова въпросният "болен" трябва да приеме своите фантазии насериозно като сила, насочена срещу собствената му съзнаваща личност.

Причините на един такъв въображаем факт, какъвто е например ракът, могат да се открият, според Юнг, най-вече в сънищата. Подобно на асоциативният тест, те ни дават достатъчно информация за съдържанието на неврозата. И ако сравним симптомите с кълн над земята, то корените на растението са все още под земята. Чрез правилното тълкуване на сънищата можем да достигнем до скритите психични процеси, а с това и до "корените" на самата невроза.

Благодарение на сънищата си Гилгамеш успява да избегне отмъщението на боговете. В епохата, в която живеем обаче боговете са вече позабравени, развитието на науката и техниката противостои на интроспективността. Един интелигентен човек не може да бъде толкова суеверен, че да обърне внимание на сънищата. Изчезнала е вече вярата в достоверността на някакво психично функциониране извън съзнанието и логиката. От друга страна, въпреки че много религии говорят за безсмъртието на душата, като цяло са малко добрите думи за нея. Така например при католицизма душата ще бъде навеки прокълната, ако не е Божието благоволение, предизвикано чрез специалния акт на причастието. Освен тези, съществуват и много други по - стари фактори, отговорни за общото подценяване на човешката психика. В множество древни източници можем да наблюдаваме колко е ненадеждна душата, колко лесно и опасно е да изгубиш съзнание. По тази причина хората са създали и безброй форми на защита срещу дебнещата психична опасност. Областите - табу, определени от някои народи са само едни от външните изяви на този страх, някои други автори са определяли съня като пратен от Бога или Дявола и по този начин са го превръщали в привилегия само за вождове, шамани и свещеници, "забранена зона" за обикновения човек.

За разлика от Фройд, който тълкува съня само като една фасада, зад която се крие нещо, Юнг се съгласява с думите на друг известен евреин - Талмуда, който казва: "Тълкуването е самият сън". Сънят е такъв какъвто е. Сънят не може да е нещо, по - различно от това, което изглежда. "Сънят е естествено явление и няма никакво основание да приемаме, че е дяволско средство за подвеждане ... Това е един нормален продукт, който се среща и при хора, които не са невротични. Ние знаем толкова малко за психологията на процеса на съня, че трябва да бъдем повече от внимателни, когато се опитваме да обясняваме елементи, чужди на съня сам по себе си".⁴ Така ако един пациент е сънувал, че влиза в църква, то сънят говори за религия, а не е маска, зад която се крие незадоволеното сексуално желание например. Което от своя страна не би трябвало да предизвиква учудване. Много хора, за които религията по принцип не е особено значима, се обръщат към нея в критични моменти. Усещайки, че в духовната му нагласа отстъпва на неврозата, ненамирайки нищо в своя мироглед, което да му помогне човек се връща към религията от детството си, надявайки се, че там ще открие някаква подкрепа.

За да онагледим всичко това нека дадем пример за тълкуване на сън на невротична личност. Сънят най - общо представлява следното: Сънуващият влиза в сграда на която пише: "Това е универсална католическа Църква. Това е църквата на Бога. Всички, които се чувстват оръдие на бога, могат да влязат". Вътрешността на църквата наподобява джамия. Появява се жена, която избухва в плач и извиква: "Тук нищо не е останало!". Сънуващият отговаря: "Намирам, че всичко е наред". Жената изчезва. В сградата има много хора. Започва тържествена церемония, свири орган и пее хор. След като хоралът заглъхва започва парти, в което всички са весели и равни, сервира се вино и закуски. Един свещеник обяснява: "Тези донякъде тривиални развлечения са официално одобрени и разрешени. Трябва малко да се адаптираме към американските методи. С толкова много хора това е неизбежно. Но ние се различаваме от американската църква по принцип и по нашата подчертана антиаскетична тенденция." Сънуващият се събужда с чувство на огромно облекчение.⁵

Още от пръв поглед, без да имаме някакви по - специални умения, можем да различим един от основните конфликти, който ни предоставя сънят: докато първата част представлява сериозна подкрепа на католическата църква, то втората е едно изявление в полза на антиаскетичните тенденции и адаптирането на Църквата към определена светска позиция. По този начин католическата църква, въпреки че стои високо, е свързана със странна езическа гледна точка.

Друг момент, на който трябва да се обърне внимание в случая е появата на "непознатата жена", която накрая изчезва. Тази жена е израз на това, което Юнг нарича "анима".⁶ Една от най - типичните прояви на анимата, появяваща се обикновено в съня, е "враждебността". Като правило тя олицетворява несъзнаваното като му придава особено неприятен и дразнещ характер. И тъй като тя е нецялостна личност, обикновено се проявява като по - нисша жена. Анимата е фактор от първостепенна важност в психологията на мъжа. "Тя усилва, преувеличава, преиначава и митологизира всички емоционални отношения към професията и хората от двата пола. Ако анимата е оптимално констелирана, тя смегчава характера на мъжа и го прави чувствителен, раздразнителен, с непостоянно настроение, ревнив, суетен и неприспособен. Той е в състояние на "дискомфорт" ... ".⁷

Всичко това, пренесено в конкретния случай - негативната реакция на образа на анимата, несъгласието между нея и сънуващия, би означавало, че неговата женска страна, т.е неговото несъзнавано е в конфликт с неговата съзнавана нагласа. И фактът, че жената изчезва безследно всъщност твърди, че "едно твърде важно малцинство е напуснало сцената с жив протест и е престанало да се интересува от представлението."⁸

Доколкото е възможно обаче, смята Юнг, никога не трябва да се интерпретира един единствен сън. Всеки сън принадлежи към някаква серия. Както съзнанието съществува континуитът, въпреки че е прекъсван от различни сънища, така и при несъзнателните процеси има някаква връзка. И ако целта е да се открият "корените" на неврозата, внимание трябва да се обърне не само на този сън и конфликтите, които изразява, а най - малкото и на сънищата непосредствено преди и след него.

Описаният вече сън е предшестван от друг, който говори за извършване на някаква церемония, целта на която е "превръщението на гибона". Ако се приеме, че маймуната отговаря на инстинктивната личност на сънуващия, то може да се достигне до извода, че пациентът е пренебрегнал тази част от своята личност за сметка на интелектуалната си нагласа и сега тя се обръща срещу него и го напада под формата на невротичен пристъп. Следователно "превръщението на гибона" може да се тълкува като символ, означаващ преустройство именно на тази инстинктивна личност в рамките на съзнанието. Една такава трансформация неминуемо би довела след себе си значителни промени в съзнателните нагласи на индивида. Осъзнавайки това, човек изпада в невротични пристъпи пред страха от една такава промяна. Последвалият сън с църквата е именно опита на личността да избяга от това преустройство, да намери утеха и опора, лек за своя страх в религията. Тази религия обаче, която ни представя сънят, е една дегенерирала религия, жертва на светски желания и масови инстинкти, религия, загубила древното си тайнство, религия неспособна да укаже помощ или каквото и да било морално въздействие.

Опитът се оказва несполучлив, което идва да ни докаже и следващият сън. Той говори за трансформацията на животни в хора. Ясна е връзката му с предшестващия - "превръщението на гибона" в подготовка за по - нататъшното му превръщане в човек. Един такъв модел не е новост за човечеството. Откриваме подобни мотиви в много древни религии и митове - смъртта на предишния човек и формирането на нов, духовно прераждане и начало на нов живот. Докато обаче древният човек би изпаднал във възторг от едно такова видение, настоящият изпада в паника, обзема го страх че ще полудее. Съвременната култура и съвременните нагласи гледат твърде високомерно на подобни суеверия. Забравя се обаче факта, че ние носим в себе си цялото минало на човечеството и върху него градим тази съвременна култура. Без тази основа горните етажи на "сградата" увисват във въздуха.

И така чрез първия сън въпросният човек не успява да намери така жадуваното "спасение". В един по - късен етап на процеса, в един по нататъшен момент на серията се появява и друго съновидение с подобна тематика, нов опит да се потърси опора, да се изградят основи, за да не се срине личността. Съдържанието на този сън е следното:

Тук вече се забелязва една по - голяма извисеност и самосъсредоточаване. Няма церемонии и други познати атрибути от католическата църква. Става въпрос само за някакъв вид пречистване, но от какво - не е ясно. Затова акцентът в този случай трябва да се постави върху два основни момента - гласът и символа за четвъртичност. Феноменът глас е често срещано явление в сънищата и в други особени състояния на съзнанието. Това за Юнг е един основен религиозен феномен, който се наблюдава у личности, които съзнателно не биха могли да сътворят нещо с религиозна тематика. Понякога несъзнаването е способно да прояви по - висша интелигентност и целенасоченост от тези на осъзнатото разбиране. "Тъй като смисълът на повечето сънища не съвпада с тенденциите на съзнанието, а показва своеобразни отклонения, ние трябва да приемем, че несъзнаването, матрицата на сънищата има самостоятелна функция, аз я определям, като автономия на несъзнанието."¹⁰ При това положение, смята Юнг, ако съзнаващата личност възприеме себе си като част от едно цяло, като по - малък в един по - голям кръг от несъзнавано, тогава би могло да се смята, че феноменът глас и нейния собствен глас, който не идва от центъра, идентичен със съзнаващия Аз, а от центъра на една неограничавана и неопределима психична личнос, т.е на цялостната личност.

В разглеждания сън изглежда, че гласът заема по - точно място на анимата в несъзнаваното: "Религията не е такса, която се заплаща, за да се освободиш от образа на жената ... ", а женското се отнася до анимата, и както казва Юнг: " ... Една от най - важните задачи на душевната хигиена е постоянно да отделя внимание на симптомите за несъзнаване съдържание и процеси, тъй като винаги има опасност съзнанието да изпадне в едностранчивост, да върви само по утъпкани пътища и да стига до задънени улици. Но допълващата или компенсиращата функция на несъзнаването се грижи донякъде за избягването на тези опасности, особено големи при неврозите."¹¹ Появата на един такъв несъзнателен символ като анимата е доказателство за опит да се пренебрегне "другата страна на душевния живот", т.е емоционалните нужди. Пациентът изпитва ужасяващ страх, че собствените му емоции могат да го вкарат в огромна беда. Затова той избягва всякакви видове емоционални зависимости - привързаност, лоялност, доверие, брак и други. Подтиска тези свои потребности с интелектуално издигане и логическо мислене. В съня си обаче той търси компенсираното действие на религията, защото "догмата изразява душата по - пълно отколкото научната теория, защото теорията изразява и обяснява единствено съзнаващия дух. Освен това една теория може да обяснява живото нещо само в абстрактни термини. Догмата, напротив, отразява живия процес на несъзнаваното под формата на драмата на разкаянието, жертвата и изкуплението."¹²

Вторият момент, на който трябва да се акцентира според Юнг е, както вече споменахме, символа на четвъртичността, изразен в особеното разположение на горещите свещи в четири, образуващи пирамида, точки. Огънят сам по себе си е добре познат атрибут на божеството. Ориген пише: "Спасителят сам казва: Който е близо до мен, е близо до огъня ... .".Хераклит схваща живота като вечен огън, а Христос нарича сам себе си "Животът". Така четирите горящи свещи функционират като нещо подобно на икона, разкриваща присъствието на Божество. От друга страна числото четири играе особено важна роля в дългата история на човечеството. Според неоплатониците самият Питагор нарича душата четириъгълник. Емпедокъл определя четири основни елемента (вода, въздух, огън, земя) и четири качества (мокро, сухо, топло, студено). Според други философи Бог най - напред се проявява в сътворението на четирите елемента. В християнската иконография числото четири се появява главно под формата на четиримата евангелисти и техните символи - ангел, орел, вол или теле и лъв, а също и в разсъжденията относно кръста Христов - направен от четири вида дърво. В този смисъл хранителният метод показва, че четвъртичността е повече или по - малко непосредствено представяне на Бога. Следователно всичко това пренесено в съня може би означава нещо като "Богът вътре" или както нарича Юнг Бог като архетип ¹³. Компенсацията на психологията като емпирична наука обаче се простира само до там да установи дали е редно намерения в душата "тип" да бъде определен като "Божи образ", а не да доказва съществуването на Бог като такъв.

Интересно е да се отбележи, че всъщност централния християнски символ е Троицата, а в съня се проявява четвъртичността. В писанията на натуралистите от 16 в. може да се намери подробно разглеждане на символите на Троицата и четвъртичността, където последната се приписва на Дявола. И наистина в ортодоксалната християнска идея за Троицата липсва злото. От друга страна Троицата носи изключително мъжки характер. Несъзнаването обаче допълва този символ и го превръща в четвъртичност. По този начин той вече става символ на една цялостна личност ¹⁴ , към която трябва да се стреми всеки един индивид.

Религията на Юнг е "съкровен път" на лечение, дар, който не може да бъде натрапен на никого. Нейните възгледи са продукти на едно предосъзнато знание, което винаги се изразява със символи. Човек не може да завърти колелото на религията ако сам не повярва в нея, но може поне да си даде сметка какво означават нейните символи. Вместо това бързият напредък на науката и техниката все повече омагьосва съзнанието на човека и той забравя все по често за непредсказуемите сили на несъзнаването. Необходими са катастрофи като втората световна война, за да се появи съмнението, че в духа на белия човек нещо не е наред. Все по - интензивното разпадане на Църквата и все по - честото пренебрегване на културните дейности и традиции скоро ще лишат човека от всичките му духовни опори и средства за защита срещу непосредственото преживяване на силите на несъзнаването. "Цялото това развитие е предопределено ... съвременният човек ... е загубил защитата на църковните стени, издигнати и укрепвани толкова грижливо от римско време насам и в резултат на тази загуба се приближава до светоразрушителния и светоизграждащ огън. Животът става все по - бърз и по - интензивен, нашият свят е захвърлен във вълните на несигурността и страха."¹⁵