Психология на развитието

11
 обикновено става дума за изследване на природни, а не експериментално предизвикани промени;
 този термин се използва по отношение на регулярно обследване за доста дълъг интервал от време.
Следователно, изследването на едни и същи лица няколко пъти в рамките на един месец не трябва да се нарича лонгитюдно.
Лонгитюдният подход има две основни предимства. Първо, той позволява установяването на общи модели, както и индивидуални различия в развитието. Само този подход дава възможност да се измерват пряко свързаните с възрастта промени.
Това е и единственият начин да се построи график на индивидуалното развитие и да се оценки стабилността или променливостта във времето и освен това ефективно да се проследят непрекъснатите, постепенни трансформации, които се случват в процеса на развитието [63; 95]. Второ, лонгитюдните изследвания позволяват да се установят връзки между предишни и следващи събития и поведение, между някакъв аспект на околната среда на човека и някакъв компонент от неговото развитие в по-нататъшния му живот. Например, възможно е да се установи връзка между спецификата на възпитанието на децата през първите две години от живота и някои личностни черти в пубертета. Това прави възможно преминаването от проста констатация на наблюдаваните характеристики към тяхното обяснение.
Въпреки своите предимства, лонгитюдните изследвания имат редица недостатъци, които могат да поставят под въпрос валидността на получените данни.
Един от тях е възможните промени, които се случват в областта на изследванията на развитието, т.е. остаряването на теориите и методите, върху които първоначално са изградени лонгитюдните изследвания. Хората, които са съгласни да участват в експеримент, чиито главни условия са постоянно наблюдение и тестирани в продължение на няколко години, най-вероятно имат специфични характеристики, поне специално отношение към научната стойност на изследването. В резултат на това данните от експеримента не могат да бъдат разширени със сигурност върху останалата част от населението. Недостатъците включват също селективно отпадане на участниците. Причините за такова отпадане може да са различни (преместване, смърт, нежелание за участие в експеримента), но често отпадането не е случайно, т.е. отпадналите лица закономерно се различават от останалите. Например, при изучаване на интелекта, отпадналите обикновено имат по-нисък коефициент на интелигентност при първите тестове [17, 95].

12
Друг недостатък е т. н. ефект на тестирането – влияние върху резултатите от тестирането на решаването на едни и същи въпросници. Децата и възрастните могат постепенно да станат по-внимателни и възприемчиви към своите чувства, мисли и действия, да размишляват върху тях и да ги модифицират и това ще има само незначителна връзка с възрастовите промени. Освен това, поради многократно тестване, участниците могат да подобрят своите умения за решаване на тестове, което не е развитие, а се дължи на ефектите от практическото обучение. Най-широко обсъжданата заплаха за валидността на лонгитюдните данни е ефекта на кохортата [17].
Лонгитюдните изследвания изучават развитието на кохортата - група хора, родени и развиващи се по едно и също време и под влияние на конкретни исторически условия.
Резултатите от една кохорта може да не са от значение за хората, живеещи по различно време. Освен това неизбежно има преплитане на възрастта и историческото време на измерване: ако резултатите от повторното тестване се различават от резултатите на първото, това може да се обясни или с възрастта, или с времето на изследването.
Например, промяната в мирогледа може да се обясни или с възрастта на изследваните
(например, при повторното тестиране те са вече на 20 години), или с историческата епоха, която са преживели (времето на тестирането е 1989 г.). И накрая, лонгитюдните изследвания изискват голямо финансиране, отнемат много време и усилия, което несъмнено обяснява относително рядкото им използване и също така повишената нерепрезентативност на извадката.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: