Психологопедагогическа подготовка на учениците за концертни изяви

За по-добрата подготовка е важно певците да имат възможност да се обучават в различни акустични среди - в концертна зала, в репетиционна зала и в звукозаписното студио. Тук те ще развиват своите музикално-слухови и вокално-изпълнителски способности и ще се подготвят за предстоящи концертни изпълнения.

Подготовка на учениците за сценични изяви започва още с постъпването им във вокалното студио, още с избора на репертоара:

1. Избира се по-лек репертоар, задължително на български език.

2. Включват се песни на чужд език (след като се натрупа известен опит).

Подборът на песните се прави най-често от гледна точка на неговата вокално-техническа трудност, съобразявайки се с възрастта и възможностите на певците.

Подготовката на вокалния изпълнител представлява не само механично повторение на заучавания материал, а методично изработване и постепенно подобряване на качеството на изпълнение с цел преодоляване на многобройните предизвикателства (технически, художествени и др.), които възникват в процеса на работа.

Когато изпълнителят се готви за сценична изява, той се стреми да сведе до минимум елементите на случайност. Според Дятлов осъзнатата работа при подготовката за концерт и при концертното изпълнение трябва да преобладава над ирационалното, интуитивното.

По време на обучението педагогът безспорно въздейства върху певците. В процеса на вокалното обучение активността им не само се проявява, но и формира, получава определена насоченост. Постепенно се разширява кръгът им от интереси, активизира се ролята на мотивираните постижения, нарастват потребностите от саморазвитие.

След като песента е усвоена добре, ако е необходимо, се разучават определени стъпки, прибавят се подходящи движения и лицеизраз. През 1998 г. Кларк и Дейвидсън, изследват използването на движенията на тялото при вокалните изпълнения и установяват, че те могат да бъдат значителен източник на музикално изразяване. Дейвидсън проследява изпълнения, при които се използват в различна степен движенията на тялото и констатира, че те са били възприемани нееднакво от публиката [5].

Има изпълнители, които демонстрират самочувствие и се държат високомерно на сцената. Прекалената свобода и безцеремонност се възприемат също толкова зле от зрителите, почти колкото стеснителността и срамежливостта. Ето защо целта ни е да се изгради реална представа у бъдещите изпълнители за собствените им възможности. Затова се прави репетиция на сцената, където певецът трябва да се чувства максимално комфортно. Тук изпълнителите се обучават как да изберат мястото с най-добра чуваемост, как да стоят на сцената, как да се движат по нея, да бъдат облечени така, че нищо да не ги притеснява.

Правят се и редица проучвания за влиянието на физическата привлекателност на певците върху публиката. Установява се, че по-привлекателните певци имат по-висок рейтинг сред аудиторията. Затова и певците, възприемани чрез аудио-визуалните излъчвания получават по-високи оценки, отколкото тези, които се слушат на запис [6].

Доколко ефективна ще бъде изпълнителската дейност зависи от нейните особености: от една страна, е публичното изпълнение – желаната цел, смисълът на дейността и централен момент, а от друга страна, са стресовите фактори, достигащи максимален размер в сценични условия. Затова е много важно певецът да се подготви добре, за да може психически да издържи на огромното напрежение при изявите пред публика. Във връзка с това една от задачите е певците да се научат да се вслушват в собственото си изпълнение: първо, да сравняват реалното звучене с това, което биха искали да се получи; второ, да умеят да се вслушват и критически да оценяват изпълнението си (това е особено важно при самостоятелната им работа, където единственият контрол се упражнява от слуха на певеца). Формирането и развитието на умението на ученика да се вслушва и обективно да се самооценява открива пред него нови възможности да подобри и обогати своето изпълнение, да му придаде изразителност и с това да си достави творческо удовлетворение. Вслушването изисква постоянна концентрация на вниманието в процеса на работа. Обективният слухов контрол може да лиши изпълнението от неговата непосредственост и изразителност. По тази причина някои педагози смятат, че фиксирането на вниманието на ученика върху собственото изпълнение и недостатъците му, понижава емоционалността. Най-добри резултати, според Д. К. Кирнарска, постигат тези педагози, които съчетават високите професионални изисквания с обясненията за ролята и значението на умението певците да се вслушват в собственото си изпълнение. Оценявайки качеството на своето изпълнение, те получават стимул за по-нататъшната работа [2, с. 183-187].

Изразителното изпълнение е своеобразно умение да се предадат нюансите на настроението и емоциите. То зависи от стила, темперамента и интерпретаторските умения на певеца и е признак на вокалната му култура. Затова е важно певците да се научат да изграждат изпълнението си, влагайки мисли, индивидуален творчески опит и разбиране, да интерпретират, т. е. да имат свой собствен стил, а не да имитират. Поради особеностите на жанра и голямото стилово разнообразие, изпълнението на попмузика дава възможности една песен да бъде изпълнена по различни начини. Затова е необходимо да се познава добре песента, да са открити най-ярките изразни средства и съзнателно да се ползват различни похвати, осигуряващи изразителност на изпълнението. При музикалната интерпретация е важно активното отношение на изпълнителя към песента – преди всичко неговата емоционална отзивчивост. Крайната цел е вложените в песента послания да достигнат до слушателя. Това става по време на концерт, където певците осъществяват непосредствен контакт с публиката.

Наблюденията ни показват, че различните изпълнители реагират по различен начин на вълненията, свързани с концертните изяви. При някои от тях сценичното изпълнение дава възможност да разгърнат артистичните си способности, а при други се понижава качеството на представяне и певецът не може да покаже истинските си възможности.

Всички певци изпитват безпокойство и страх при излизане на сцената. В условията на психическо напрежение те не винаги успяват да контролират своите действия. Скованост, мускулно напрежение, забавяне на реакциите, неточност, неувереност в собствените сили – всичко това характеризира вътрешното състояние на изпълнителя, който трябва да се изяви пред публиката. Причините за това състояние могат да бъдат най-различни – недостатъчна практика, страх от неуспех или от болест, липса на добра техника и т. н., но най-често са свързани с високи вътрешни критерии или с оценките на други хора (големи изисквания на родители и педагози, негативни оценки на колеги и специалисти и т. н.), които могат да понижат или повишат самочувствието на певеца. Вследствие на това при по-голямата част от певците се формира неадекватна самооценка, която ги поставя в състояние на постоянно повишено напрежение (стресова реакция при всяка ситуация, свързана с публична изява). Всеки изпълнител, който е излизал на сцена, знае на какъв емоционален стрес е подложен.

Според А. Г. Федорова, както и да го наричаме („страх от сцената”, „сценичен стрес”, „сценично вълнение”, „формиране на оптимално сценично състояние”, „сценична саморегулация”, „формиране на готовност за изпълнение”), независимо от различните формулировки, проблемът остава същият – безусловно стресовият характер на изпълнителската дейност [4]. Стремежът е, чрез създаване на положителна психологическа нагласа при музикално-изпълнителската дейност, всъщност да се моделира оптимално концертно състояние [3, с. 68]. Възбудата може да повиши степента на чувствителност и въображението, но според нас трябва да се следи внимателно тя да не преминава определени граници, за да не бъде деструктивна и да не пречи на изпълнението.

Според някои изследователи се наблюдават два най-типични варианти на влияние на сценичния стрес върху певеца:

• 
  дистанцираност от случващото се на сцената, при което липсват мускулни усещания, губи се контакт, отслабва слуховият контрол, изпълнителят не владее ситуацията вследствие на своето отчуждение, липсва нужното емоционално състояние и естественост на музикалното развитие;
  
• 
  отъждествяване с тревожното емоционално състояние, което води до нарушен слухов контрол, мускулно напрежение, свиване на полето на възприятията, суетене; в съзнанието се появяват тревожни мисли като страх, че ще забрави текста, самообвинение и т. н. [ 4].
  

Известно е, че опитът от детството може да окаже значително влияние върху поведението на певците като възрастни. Стресът не е опасен, ако се намери целесъобразен изход, ако е необходим за успешно удовлетворяване на много важни потребности на човека и ако компенсира отпускането. Но той може да бъде причина за провал, а един лош опит може да доведе до друг. Най-доброто средство за справяне с него е да се промени начинът, по-който човек мисли за стресовата ситуация (промяна на поведението, а не на самата ситуация). Затова е необходимо певецът да има нужното сценичното самочувствие, което зависи от степента му на подготовка. Важна е и представата, която изпълнителят има за себе си, самоуважението, самооценката.

За постигане на сценичното самочувствие на певците трябва да се работи през целия курс на обучение. Обикновено нашите възпитаници се насърчават, като им се обръща внимание на положителните моменти в техните изпълнения, внушава им се увереност, защото е известно, че за да се постигне успех, е нужна емоционална стабилност. Целта е те да се обучат така, че с добрата подготовка и с нужното самочувствие да се справят безпроблемно, пеейки пред всякаква публика.

Характерна особеност на концертното изпълнение е, че певецът е лишен от възможността да се наблюдава. Той се оказва във всеки момент въвлечен в стихията на непрекъснато променящата се звукова картина. Затова понякога по време на репетиция изпълненията се записват с помощта на лаптоп. След това демо-записите се прослушват и се прави анализ на грешките. Това спестява време, същевременно позволява на певците да се слушат в реално време и своевременно да коригират своето изпълнение. Много често качеството на изпълнение е по-добро, отколкото в звукозаписното студио, където обикновено се притесняват повече. Затова те предпочитат да бъдат записвани, без предупреждение (изненадващо, когато най-малко очакват).