Психотерапия и скенар-терапия. Два метода един подход

Съществуват неврохуморални теории, съгласно които психосоматичните разстройства се разбират като отговор на прекалено силните физически и психични въздействия. Общият адаптационен синдром се явява комплекс от физиологични процеси – неврохуморални, хормонални и др. Стресори могат да бъдат както гневът, страхът, тъгата, така и голямата радост, дори щастието. При всяко външно изменение, изискващо значителна вътрешна психическа адаптация, възниква тенденция за повишаване на вероятността от заболяване.

Широко използван метод е медикаментозно лечение. То е предимно симптоматично, не е ориентирано към причината и не се отчитат психоемоционалните аспекти на проблема.

В изследването са включени 30 пациента на възраст от 35–60 години, при които липсват данни за органично увреждане, но с ясно изразена симптоматика на колон иритабиле, датиращи повече от 6 месеца. Пациентите са разделени в три групи.

При първата група се използва психотерапия. Психотерапевтичните сесии са провеждани веднъж седмично в продължение на 3 месеца, след което още 2-3 срещи месечно за затвърждаване на резултатите. Тази ритмичност се налага с цел пациента да осъзнае и рекунструира неработещите си модели на поведение и отношения, и да ги замени с нови, усвоени по време на терапевтичните часове. Въз основа на дългогодишен терапевтичен опит е установено, че период от 7 дни между часовете на психотерапия е достатъчен, за да се осигури време на пациента да приложи новия си опит в живота. След приключване на терапевтичня процес е постигнато осъзнаване на собствените емоции и преживявания, връзка със собствения си вътрешен свят, когнитивна преработка на афектите, промяна на фокуса от соматичния компонент към емоционалния произход на проблема. Физическите симптоми като своеобразен опит да се съобщи за наличието на психични конфликти, с психотерапевтичното им отработване отпаднаха.

При втората група пациенти е приложен курс от 15 процедури СКЕНАР–терапия, през ден, с цел да се наблюдават реакциите на организма и подпомогнат обострянията. След което до 20 процедура – веднъж седмично, за да се проконтролира състоянието.

При започване на лечението със СКЕНАР, се извърши диагностика на състоянието на всеки пациент с помощта на програмния комплекс РИСТА–ЕПД, по метода на Накатани. Това е меридианна диагностика, която дава възможност чрез измерване на проводимостта на биологично активни точки да се получи информация за нарушенията в сътветните меридиани и да локализират подходящите зони за въздействие със Скенар. Лечението показа тенденция към бързо възстановяване, въпреки слабата реактивност на организма, психологическите защити към лечението и слабата мотивация за справяне. Обективната обратна връзка между уреда и тялото, както и в субективните усещания на пациентите се отчете динамика. След 9-та процедура болката намаля като сила и интензитет, подобри се състоянието на стомашно-чревния тракт, подуването на корема и редовните дефикации се нормализираха. Субективното усещане при пациентите за подобрение не се отчете реалистично. Неразградената психологическа връзка с болестта възвърна част от симптомите, в други случаи са заменени с нови. Състоянието на организма, отчетено обективно като значително подобрено, не води до чувствителна промяна в общото самочувствие на пациентите. И те остават психически „привързани“ към болестта.

При третата група са използвани двата метода паралелно. Схемата на психотерапевтичното и СКЕНАР-терапевтичното въздействие се осъществи по същия начин, както при първите две. Чрез комбинирането на двата метода се осигурява възможност за едновременно въздействие на всички нива – психично, телесно и личностно.

/ малки асиметрии/, работа по рефлексогенни зони, съчетаващи се и редуващи се на всяка процедура, за да се избегне привикване към сигнала. СДР/субективно дозиран режим/ в областите с болезнени усещания и вторични признаци. За повишаване на ответната реакция на организма са използвани общо регулиращите методики, приложени на принципите „Базов“, „Выше“ и “Все выше“, а в периодите на обостряне „Стереогноз“. Включени са специални коремни методики – „Голям и Малък кръст, „Звезда Давидова“, „Галина“ и „Мария Михайловна“ в подходящите зони, методики за регулиране на ендокринната система „Британски флаг“, „Елена“ и др. За подобряване на общата енергетика са включени „енергийна чистка“, и „информационна чистка“, „имунни зони“, Су Джок, аурикулотерапия и др.

В курса се отработиха със седиращи или стимулиращи режими на СКЕНАР импулсите всички меридиани и зони, според показанията на индивидуалните диагностики на РИСТА–ЕПД.

Стойностите на НР /начални реакции/ в началото на лечението при почти всички пациенти са в рамките на 1-2 коридора и предимно от 18-25. Това показа наличие на устойчиво задълбочаване на проблемите и липса на много варианти за адаптация в организма.

Към 7-8 процедура при всички се отчете динамика в състоянието. Промени се субективното усещане за болка и се подобри общото самочувствие на пациентите, подпомогнати от психотерапевтичния процес.

В психотерапевтичното подпомагане са включени техники от медицинската хипноза, психодрама терапия и фокусирана към решения кратка терапия. Използваните техники от медицинската хипноза са ориентирани към промяна на усещането за болка. Такива са създаване на аналгезия и анестезия, директни и недиректни внушения, идеомоторно изключване на болката, образи и модификации на образи за отпускане и релаксация, метафори, хипнотични програми за регресия към момент без проблема, синестезия, парадоксална интенция и др.

Към терапията са включени монодраматични техники за постигане на когнитивно–перцептивна промяна на болката, свързана с промяна на стари неадаптивни ролеви модели чрез преразглеждане на начина, по който пациента гледа на себе си и на своето тяло, желанията, конфликтите, повтарящите се модели на поведение и взаимоотношения с другите, връзката между емоциите и чувствата с тялото. С отработването на психотравмени преживявания от миналото, запечатани в телесното като блокажи, се подпомогна разграждането на връзката с болестта. Психотерапевтичната работа подпомогна осъзнаването на психологичните причините за „поддържане“ на болестта, вторични ползи, потенциални предимства на болката и влиянието ѝ върху отношенията, работата, сексуалния живот, развлеченията.

За всички пациенти след втория месец е възстановен пълноценният начин на живот, усвоени са в различна степен нови адаптивни модели, подобри се общото психоемоционално състояние. Фокусът към проблема е заместен с други копинг стратегии. Подобрено е общото самочувствие, вътрешна увереност и мотивация за справяне. Това промени възприятието за болка, отпадна ролята ѝ в психоемоционалния конфликт и тя загуби значимостта си в живота на пациентите.

Постепенно зависимостта и очакването, че медикаментите ще решат проблемите им се промени и отпадна нуждата от употреба на обезболяващи медикаменти.

При отчитане на резултати при двумесечно психотерапевтично и Скенар-терапевтично лечение, при 6 от 10 лекувани пациента се отчете подобрение и редуциране на симптоматиката, а при 4 от тях болките напълно отзвучаха. Процесът премина през спиране повръщането, след това гаденето, възстановяване на чревната проходимост и редовни дефикации, разреждане на честотата и намаляване интензитета на болките.

Меридианната диагностика показа възстановяване на електропроводимостта на засегнатите меридиани и като цяло подобрена обща енергетика / фиг.3 и 4/.

При контролните изследвания до 5-6 месец, резултатите показват задържане на успеха и тенденция към пълно оздравяване.

Изводи: