Пътешествия и имунизации Статия в списание „Лекарска практика, бр. 3, 2012г



Дата23.09.2017
Размер185.84 Kb.
#30826
Пътешествия и имунизации
Статия в списание „Лекарска практика, бр.3, 2012г
Преди да се заемем с разглеждането на този слабо застъпен в българската медицинска литература въпрос трябва да въведем някои уточнения на използваните понятия, тъй като в общата практика те често се размиват и придобиват неясен смисъл. А именно в тази област на медицинското познание промените се извършват с много бързи темпове.
Уточняване на понятията
І. ВАКСИНИ – съдържат смес от готови антитела срещу даден патоген или убити или живи негови съставки, които стимулират имунната система без да предизвикват заболяване.

II. АНТИТОКСИНИ – антитела срещу токсините на някои видове патогени или антисерум от инжектирани с токсин или токсоид (антитоксин) животни, прилагани като пасивна имунизация.

III. ИМУНОГЛОБУЛИНИ (антитела)защитни белтъци, които разпознават и свързват чужди за организма макромолекули и ги предават за разрушаване.

IV.ХИМИО (хемо) ПРОФИЛАКТИКА – прием на вещества, най-често медикаменти, с чиято помощ организмът се предпазва от развитието на заболяване, след като в него вече са проникнали патогени.
ВСИЧКИ МЕТОДИ ИМАТ СВОИТЕ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ.

Имунизациите по принцип се разпределят в три групи: рутинни, изисквани и препоръчителни. Рутинните са включени в Имунизационния календар на съответната държава и се провеждат периодично на нейните жители. Изискваните са необходими за влизане на територията на определени държави в съответствие с международните регулаторни органи. Препоръчителните се определят от риска за инфекция, здравословното състояние и възрастта на пътешественика.

Най-общо ваксините се разделят на отслабени (атенюирани) живи, които предизвикват бърз клетъчен имунитет със съответните странични реакции и убити или инактивирани, при които са необходими неколкократни апликации, за да се постигне желаният имунитет. Противовирусните ваксини (жълта треска, хепатит Б) оказват въздействие в продължение на години и могат да се поставят месеци преди тръгването. Бактериалните (коремен тиф, холера) са с кратък срок на действие и поставянето им трябва да се съобрази с датата на тръгване.

Препоръчително е при липса на извънредни фактори апликацията на живите ваксини да се извършва през интервал от три месеца. Когато е необходимо, интервалът може да бъде скъсен до три седмици, но с изричното условие това да става в различни топографски локуси на тялото.


* В КРАЙНО НАПРЕГНАТИ СИТУАЦИИ ВСИЧКИ ОБИЧАЙНИ ВАКСИНИ МОГАТ ДА СЕ ПРИЛОЖАТ ЕДНОВРЕМЕННО, ДОРИ В ЕДИН ДЕН.

Това не увеличава страничните реакции или антитяло зависимите реакции между самите ваксини. Единственото условие е да се поставят в различни топографски локуси. Поставянето на повечето от ваксините трябва да приключи поне 1 седмица преди датата на заминаване, за да се осигури време за напрягане на имунитета.



Противопоказания
Днес като единствени противопоказания за имунизация се приемат:

1.Температурни състояния;

2.Остри заразни заболявания с изявена клинична картина.

По-леките заболявания като диария, средно тежко възпаление на ГДП с или без субфебрилитет, както и всички други заболявания, които протичат със субфебрилитет, както и приема на антибиотик НЕ СА ПРОТИВОПОКАЗАНИЕ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ВАКСИНА.

Трябва да се избягва поставянето на живи ваксини по време на бременността. ОСОБЕНО ВАЖНО Е ДА НЕ СЕ АПЛИКИРАТ ПРЕЗ ПЪРВИЯ ТРИМЕСТЪР НА БРЕМЕННОСТТА. Жената трябва да отложи забременяването поне с 28 дни след апликацията на жива ваксина, но не се препоръчва прекъсване на бременността след поставяне на ваксина и установяване на непланирана бременност.

Не се препоръчва пътуване на неимунизирани бременни жени в райони с епидемия от рубеола.

Живите ваксини не се препоръчват при имунокомпрометирани лица, особено при болни от СПИН. Пациенти на имуносупресорна терапия или 2 седмици преди започването на такава не се считат за коректно ваксинирани. Поне 3 месеца след спирането на терапията те трябва да се ваксинират отново. Лицата с хронична лимфоидна левкемия притежават много нисък имунен отговор и рядко отговарят на ваксините. Живите ваксини не се препоръчват и при лица със злокачествени заболявания на химио или лъчетерапия, както и 6 месеца след приключването им.

Имунизирането на вече имунни индивиди не е свързано с риск и нежелани реакции.

За да се избегне въздействието на майчините антитела, повечето ваксини се апликират при децата след навършване на 13-месечна възраст.

Пасивна имунизация се постига по спешност със специфични имуноглобулини, чието предпазно действие настъпва в рамките на часове, но продължава само няколко седмици. С тях не може да се постигне имунологична памет и затова те все по-рядко намират приложение. Те могат да се поставят едновременно с убитите ваксини, но отстоянието им от живите трябва да бъде поне на 3 седмици преди или 3 месеца след апликиране на последните.


Препоръчителни имунизации
От всяващите ужас в миналото ООИ – холера, чума, жълта треска, едра шарка, епидемичен възвратен тиф и коремен тиф, днес са останали само три – жълта треска, холера и чума, към които се прибавят хеморагичните трески.
ЖЪЛТАТА ТРЕСКА е остро вирусно заболяване именно от групата на хеморагичните трески, със смъртност, която може да достигне до 80%. Комарът преносител на треската в джунглата хапе само нощем.
* ЗАРАЗЯВАНЕТО ПРАКТИЧЕСКИ ОЗНАЧАВА ЗАБОЛЯВАНЕ И ТО ПРИ ПОПАДАНЕ В ОРГАНИЗМА НА ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВИРУС.
Болестта е разпространена единствено в Субсахарска Африка и тропическа Южна Америка, като рискът в Африка е десет пъти по-голям. В Западна Африка рискът от заразяване е сезонен, в продължение на 2 – 4 месеца в края на дъждовния и началото на сухия сезон (юли – октомври). В Бразилия рискът е най-висок по време на дъждовния сезон (януари – март), но имаме случаи и в туристически дестинации като Перу, Венецуела, Еквадор и северните райони на Аржентина.

Днес жълтата треска е единственото заболяване, за което от СЗО се изисква специален сертификат (“жълта книжка”) за поставена ваксина при преминаването на територията на определени държави. Това може да се случи при влизане в държава с разпространение на жълта треска или при пристигане от такава държава в друга, която е обявена за „свободна”. При липса на сертификат може да се откаже достъп на границата, да се наложи карантина или да се извърши имунизация на място, което е напълно безсмислено, тъй като за напрягането на имунитета са необходими поне 10 дни. Подновяването на датата в сертификата е през 10 години.

Ваксината е високо ефективна, но към седмия ден след поставянето може да се развие грипоподобен синдром, описани са и доста по-тежки усложнения. Така че поставянето е удачно само когато това е наистина необходимо. Ваксината не се поставя под 9 месечна възраст. При бременност и кърмене – само ако пътуването в ендемичен район е неизбежно. Поставянето е удачно минимум 10 дни преди пътуването. Профилактиката изисква строго спазване на правилата за механична защита срещу комари. При клинична проява на заболяването през първите 6 дни от заболяването болният се изолира под противокомарна мрежа.
ХОЛЕРА. ЗАБОЛЯВАНЕТО СЕ ПРЕДАВА ПО ФЕКАЛНО-ОРАЛЕН ПЪТ, с вода, мръсни ръце и замърсени хранителни продукти. Източник на зараза е само болният човек и здравият заразоносител. Вибрионът може да преживее с години в реки и езера, и в крайбрежната морска ивица, но е изключително чувствителен към дезинфектиращи средства.

Поради ниската си ефективност и честите странични реакции, старата инжектабилна форма на ваксината е спряна от употреба в много страни (вкл. САЩ) Оралната инактивирана бактериална ваксина, която е лицензирана в ЕС, Канада и Австралия, осигурява ок.60% защита в рамките на 4 – 6 месеца. Тя е подходяща за деца над 6 месечна възраст.


По принцип ваксинацията срещу холера не се препоръчва при пътешественици поради пренебрежително ниския риск от заболяване (1:1 000 000).
ЧУМА. Нейните преносители бълхите могат да преживеят до три години, да скачат на дължина до 32см и на височина до 10см, но за да се създаде епидемична обстановка е необходима висока плътност на заразени плъхове. Освен химическата обработка на дрехите и строгата лична хигиена при наличие на бълхи НАЙ-ЕФЕКТИВНО СИ ОСТАВА МЕХАНИЧНОТО ПОЧИСТВАНЕ.
Ваксината е с ниска ефективност. Прилага се интрамускулно, в три апликации – 0, 1 до 3 месец и 6 до 9 месец, може и с накожно втриване на 2 – 3 капки в два паралелни кожни разреза на рамото. В някои държави е снета от производство.

КОРЕМНИЯТ ТИФ СЕ ПРЕДАВА ПО ФЕКАЛНО – ОРАЛЕН ПЪТ с хранителни продукти, вода и замърсени ръце, а при децата – с поставяне на неизмити предмети в устата. Единствен източник на зараза е болният човек, който отделя бактериите с фекалиите и урината. Разпространен е по целия свят, в Европа се среща в Испания, Италия, Гърция и страните от бивша Югославия. Най-голяма честота наблюдаваме в Перу, Чили, Нигерия, Индия, Пакистан, Индонезия, особено голям риск съществува в Югоизточна Азия.
Ваксината е еднократна, И.М. при лица над 18 месечна възраст, със защитна ефективност 55% –72%. Чести са общите и локални странични реакции, включително гадене и повръщане. Реимунизацията се прави през 3 години. Ако пътешественикът никога не е бил имунизиран, първата серия е от две апликации през месец.

Днес се предпочита живата орална ваксина, която предизвиква по-малко странични ефекти, но е подходяща за деца над 6 годишна възраст и не се препоръчва при бременни жени, както и при лица с имунен дефицит. Четири капсули (или прахчета) в три последователни дни, т.е. 1, 3 и 5, една седмица преди заминаването, с реимунизация на всеки 3 години. В някои държави схемата на приложение е различна. Трябва да се спазва 12 часов интервал преди или след приема на Мефлокин и поне 24 часа след приема на антибиотик. Защитата се постига 7 дни след последната доза. Ако не са приети всички дози, схемата трябва да започне отново.

-Най-рисковата територия, за която би си заслужавало подобно усилие е Индийският субконтинент.
ХЕПАТИТ Б СЕ ПРЕДАВА ПО ПОЛОВ ИЛИ КРЪВЕН ПЪТ, дори през наранена лигавица. Отличителните му черти са дълъг инкубационен период (от 30 до 180 дни) и асимптомно протичане под формата на грипоподобен с-м – само при 20 процента от заболелите се развива иктер.

Ваксините против хепатит Б са въведени като задължителна имунизация в Република България от 1992г. От няколко години се предлага и комбинирана А+Б ваксина, която се поставя по същата схема, а именно 0, 1, 6 месец. Максималното натоварване е с разлика от 1 месец между първата и втората апликация и 2 месеца между втората и третата. Ваксината може да се постави по време на бременността. Препоръчва се на секстуристи и мъже-хомосексуалисти.


Освен при различните рискови професионални групи, тя е препоръчителна преди посещение на високоендемични (70-90% от населението е с маркери за HBV инфекция) и средноендемични (2—55%) държави. Нашата страна спада към втората група.
ХЕПАТИТ А е бактериално инфекциозно заболяване, което се предава от човек на човек ПО ФЕКАЛНО-ОРАЛЕН ПЪТ. ТОВА Е ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ИНФЕКЦИИ ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕ. Заболяването не влияе фатално на бременността.
Моноваксината се поставя в две последователни дози на интервал от 6 месеца, като първата трябва да е 1 месец преди заминаването, за да се постигне напрягането на имунитета. След поставянето на втората доза виртуално се постига 100% защита и вероятно пожизнен имунитет. Не се прилага при деца под 12 месечна възраст.
Ваксината е подходяща за лица, които заминават в страни с висока заболеваемост от хепатит А и с лоши санитарно-хигиенни условия, особено при престой над 3 мес. Най-висока честота на заболяването се наблюдава на Индийския субконтинент.
ЕПИДЕМИЧНИЯТ МЕНИНГИТ се причинява от 5 серогрупи бактерии, най-разпространена от които е група „А” в Субсахарския менингитен пояс. „Менингитният пояс”, се простира от Мали до Етиопия. Честотата на заболяването се увеличава през сухия сезон (от декември до юни), отделно на всеки 8 – 12 години се развиват големи епидемични взривове. ПРЕДАВА СЕ ОТ ЧОВЕК НА ЧОВЕК С КАШЛИЦА И ХРЕМА. Пътешествениците са застрашени само при много тесен контакт с местното население.

Смъртността може да достигне до над 50%, а в съчетание с енцефалит – и до 90%. От преживелите 11 – 19% остават с трайни неврологични увреждания – от загуба на слуха до пълната функционална загуба на крайник.


Апликирането на старата полизахаридна ваксина се препоръчва от СЗО само при липса на новата комбинирана четиривалентна, която се прилага при лица над 2 годишна възраст преди пребиваване в хиперендемична зона. Може да се приложи извънредно и при деца над 3 месечна възраст. Прилага се в единична апликация, с реимунизация на 3-ата или 5-ата година. За децата от 6 месеца до 2 години се налагат две апликации в интервал от три месеца, които обаче са с ограничена имуногенност. Тези за група „А” осигуряват някаква защита на децата над 3 месечна възраст, но за тези от група „С” – само над 2 годишна възраст, с пълна протекция над 4 годишна възраст. Това налага ежегодна реваксинация до навършването на 4 години, а след това – на всеки 5 години, ако предишната доза е поставена след четвъртата година. Няма данни за противопоказания при бременност и имунен дефицит.
-Сертификатът за хаджа в Меке (Мека) трябва да е с дата преди не повече от 3 години и поне 10 дни преди хаджилъка.
-Наличните на пазара двувалентни ваксини не се препоръчват за пътешественици.

ЯПОНСКИ ЕНЦЕФАЛИТ. Вирусът се пренася от комари, които хапят вечер и през нощта в селските райони на Южна и Югоизточна Азия.

Разработена е нова пречистена инактивирана ваксина за лица над 17 години, с две дози през 28 дни, реимунизация след 1 година и много по-малко странични ефекти от предишната. Тя обаче подсигурява ефективна защита до 80% в рамките на 3 до 12 месеца при по-ниски възрастови граници, с апликация в дните 0, 7 и 28. Най-характерната й особеност са късните (до 1 – 2 седмици след апликацията) алергични реакции и задължителният престой на децата в лечебното заведение до 30 мин след апликацията. Въз възрастовата граница 1 – 3 години се поставя ½ от дозата за възрастни. Сериите трябва да завършат 10 дни преди тръгването. Рутинно ваксината НЕ бива да се прилага на бременни жени.

-Ваксинирането е препоръчително само при продължителен престой в рисковата дестинация поради пренебрежимия риск от заболяване – под 1:1 000 000.
КЪРЛЕЖОВ ЕНЦЕФАЛИТ. Болният човек не е източник на зараза. Естествен резервоар в природата са гризачите и птиците. Заболяването може да се прихване и след консумация на непастьоризирани млечни продукти.
Ваксините против кърлежов енцефалит (над 4 годишна възраст) са три вида, с различни схеми в различните страни. У нас се предлагат четири И.М. апликаци в интервал 7 – 10 дни между първата и втората доза, 14 – 20 дни между втората и третата и след 4 – 6 месеца за четвъртата. В нашия климат се прави разчет първите три апликации да се извършат през месеците септември – октомври, четвъртата през март – април и така в продължение на 3 последователни години. Предлага се и ускорена схема: две дози през 1 седмица, които оказват някаква имунологична защита, трета апликация след 3 – 4 седмици и четвърта доза в рамките на 1 година.

-Рискът от заболяване се определя като незначителен. При продължаващ риск се предлага реимунизация на всеки 3 години.


* НЕ СЛУЧАЙНО НАВСЯКЪДЕ СМЕ ПОДЧЕРТАЛИ МЕХАНИЗМИТЕ НА ПРЕДАВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ БОЛЕСТИ. ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ АКО СПАЗВАМЕ ЕДНА ЕЛЕМЕНТАРНА, НОРМАЛНА, НО ПРЕЦИЗНА ЛИЧНА ХИГИЕНА ОТ ЕДНА СТРАНА БИХМЕ МОГЛИ ДА ИЗБЕГНЕМ МНОЖЕСТВО ЗДРАВОСЛОВНИ НЕБЛАГОПОЛУЧИЯ, А ОТ ДРУГА – МНОГОБРОЙНИТЕ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА ПРИЛОЖЕНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ.
Спешна имунопрофилактика
ТЕТАНУС. Най-опасни са убожданията с тръни, игли, пирони, забиването на трески, ухапвания от животни, раните със странични джобове. Смъртността НЕ Е 100%, а достига до 20% и то най-често в следствие на задушаване или спиране на сърцето от парализата на мускулатурата. Преболедувалият не запазва траен имунитет И НЕ Е ЗАРАЗЕН.

Независимо от периодичната ваксинация, включена в Имунизационния календар на Република България, при съмнителни наранявания по витални показания се прилага ТАП-тетаничен токсоид. Няма противопоказания.


-Може да се прилага до 48 часа след нараняването.

БЯС. Около 50 държави в света са обявени за свободни от бяс зони, в това число Австралия, Нова Зеландия, острови като Великобритания, Ейре и тези в Тихия океан. Най-голям риск се очертава в Непал (маймуните около храма Сваямботнат), Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка, Тайланд, Виетнам, Филипини, Мексико, Еквадор, Перу и Гватемала.

Прилагането на ваксина след подозрително ухапване е по витални показания и трябва да започне в рамките на 24 часа. Предпочита се не подкожното, а вътремускулното приложение. Схемата е 0, 3, 7, 14 и 30 ден, с успоредно прилагане на специфичен имуноглобулин – незабавно и до седмия ден, като е препоръчително половината доза да се вкара И.М.директно във или около раната, а останалата – в анатомичен локус различен от този на ваксината. При лицата, които вече са били имунизирани профилактично схемата се състои в две дози на 0 и 3 – 5 ден, без да е необходимо плилагането на имуноглобулин.

Профилактичната схема на ваксинация се препоръчва само за рискови групи.
-При пътешественици рискът от заболяване е незначителен.
* СЧИТА СЕ, ЧЕ АКО ПРИ УХАПВАНЕТО ДРЕХИТЕ НЕ СА БИЛИ РАЗКЪСАНИ, ТО ТЕ СА СЕ ОКАЗАЛИ ДОСТАТЪЧНА ПРЕГРАДА ПРЕД ЗАБОЛЯВАНЕТО.
Първичната обработка на раната с вода и сапун също решава до голяма степен проблема.

В заключение прилагаме таблица с най-актуалните положения в областта на имунопрофилактиката.



ВАКСИНА

ВЪЗРАСТ

НАЧИН НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОЗА

ДОЗА ЗА

ПОДНОВЯВАНЕ

ЗАБЕЛЕЖКИ

Полиомиелит инактивирана вирусна IPV, Salk

Прилага се съгласно Имунизационния календар на Република България.

s.c.

3 дози:

0, 6-8 седмица

8-12 месеца ако не е била включена в Имунизационния календар.


1 доза преди тръгване ако от последната са минали повече от 10 год 1 доза на 10 год

Живата орална ваксина да се използва само при липса на друга възможност. НЕ при бременни. Ако първичната IPV серия не е довършена-единична доза преди тръгване След завръщане да се довърши.

Бяс

убита вирусна за предварителна профилактика

Само за рискови групи

i.m. i.d. само ако се завърши 30 дни преди тръгване.

3 дози:

0, 7 и 21 или 28 ден.



1 ml на 2 год

Само за рискови контингенти Температурни реакции Може при бременни. I.D. не при хлорокин и други имуномодулатори.

Бяс

убита вирусна.

След ухапване

всички възрасти, по витални показания до 24 часа след ухапването.

i.m.

4 дози:

0, 3, 7 и 14 ден.






Само при съмнителни ухапвания.

Тетанус ТАП тетаничен токсоид след съмнително нараняване

всички възрасти, по витални показания до 48 часа след нараняването.

i.m.

0.5ml

Eфект 6 месеца

Нормални локални реакции до 48 часа.

Менингит A, C, Y, W135

инактивирана бактериална конюгирана

Над 2 годишна възраст

s.c.

1 доза

Над 5 години

Може да се приложи извънредно и при деца над 3 месечна възраст. За тях се изискват две имунизации с интервал от три месеца между двете. Може при бременност и нарушения в имунитета. Старата полизахаридна ваксина да се използва само при липса на конюгираната.

Кърлежов енцефалит

инактивирана вирусна

Над 4 годишна

възраст


i.m.

3 дози:

0, 4 - 12 седмица и 9 - 12 месец.



На всеки 3 - 5 години

Втората доза да се постави поне 2 седмици преди отпътуването.

Японски енцефалит инактивирана вирусна

над 17 год

i.m.

2 дози:

0 и 28 ден.



На 1 година

При престой над 30 дни в ендемични зони. Не при бременност. Има странични ефекти.

Чума

жива EV

Само за рискови групи.

i.m.

3 дози:

0, 1 – 3 месец и 6 - 9 месец.






Може накожно втриване на 2-3 капки в два паралелни кожни разреза на ляво рамо.

Ниска ефективност.



Холера

убита бактериална Не е лицензирана в някои държави

Само за работещи в ендемични райони.

Над 6 месечна възраст.



Per os

1 доза

На всеки 6 месеца

Ниска ефективност.

Жълта треска

жива

Задължителна за някои райони. Над 9 месечна възраст, при висок риск 4 – 9 месечна възраст, но с изразен риск от развиване на енцефалит.

i.m.

1 доза

На всеки 10 год

Много висока ефективност.


ВАКСИНА

ВЪЗРАСТ

НАЧИН НА

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОЗА

ДОЗА ЗА

ПОДНОВЯВАНЕ

ЗАБЕЛЕЖКИ

Коремен тиф

инактивирана

бактериална

Над 18 месечна възраст.

I.m.


1 доза преди тръгване. Ако пътешественикът никога не е бил имунизиран, първата серия са две последователни апликации през месец.

През 3 години

Ниска ефективност, изразени странични ефекти. Живата орална ваксина е с по-малко странични ефекти, но за деца над 6 год и е противопоказана при бременност и имунен дефицит. Четири капсули (или прахчета) в три последователни дни, т.е. 1, 3 и 5, една седмица преди заминаването, реимунизация на всеки 3 години. В някои държави схемата е различна.

Хепатит В

Рекомбинантна ДНК

Всички възрасти

s.c.


3 дози

0,1 и 6 месец



1 доза между 5-та и 8-ма година

Engerix-B може да се приложи на 0, 1 и 2 месец.

Подновяване на 12 месец.



Хепатит А

инактивирана

вирусна

Възрастни и деца над 1 год.

s.c. i.m.


2 дози през

6-12 месеца






Дори една доза непосредствено преди тръгване дава достатъчна незабавна защита.

Хепатит А и B

инактивирана

вирусна

Над 18 години

s.c. i.m.


3 дози

0, 1 и 6 месец






Ускорен график 0, 7 и 21 ден. Подновяване на 12 месец. Не се препоръчва за защита в "последната минута" от хепатит А.

Ботулизъм

тип А, В, С, Е

антитоксичен

серум

При съмнения за консумация на заразена храна

i.m.

7500 UI тип A 5500 UI тип B

Още една комбинирана апликация след 12-24 ч

Най-тежката форма на хранителна интоксикация, най-често от консерви.

При развитие на симптоми схемата на лечение е различна.



Кримска хеморагична треска

Над 16 години

s.c.

2 дози през 45 дни

По 1 доза на 1 и 5 година

Заболяването е много разпространено – предава се при ухапване или размачкване на кърлеж. Опасен е болният човек, дори и след смъртта му.

Не се препоръчва пътуване на неимунизирани бременни жени в райони с епидемия от рубеола. Апликацията на всички ваксини да приключи поне 1 седмица преди заминаването, за да има време за напрягане на имунитета. Между апликациите на холерната ваксина и тази за жълта треска да се спазва поне 3 седмичен интервал. Убитите ваксини могат да се прилагат едновременно с имуноглобулини, а живите атенюирани поне 14 дни преди и вероятно 3 месеца след приложението на имуноглобулини.


ВАКСИНИТЕ ДА СЕ ПОСТАВЯТ НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА В ТЯЛОТО.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница