ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ БЕЗДОМНИК
В “многоликия” български политически спектър сега няма партия, която да изповядва философията на свободата
Калин Манолов
В края на месеца ще има частични кметски избори в София и още няколко български града, и партиите отново ще отворят политическите сергии, за да получат доверието на избирателите на кредит, или пари за предизборната си кампания на ръка. И двете сделки ще са в ущърб на потребителите, тъй като продавачите вече шестнадесета година предлагат една и съща стока, на която не си правят труда дори да сменят етикета. Но етикет все пак има – важното е купувачът внимателно да го прочете. И да се опита да си спомни дали не го е виждал и преди - на друга стока...
Това не е много лесна работа в България, където с общи усилия ВСИЧКИ партии са установили монопол, чрез който си гласуват закони, даващи им правото да се разпореждат със собствеността на гражданите до степен на конфискация. В България партиите са институции над закона, които имат колективното право безнаказано да лъжат и крадат – и го правят. Те всъщност са легализирана форма на организираната престъпност, от която се финансират. Съревнованието помежду им преди избори е надпревара за лично ползване на властта, а не за промяна на задържащо развитието статукво. Как да определиш идеологическата им идентификация?
Има начин. С малки изключения, сред които се откроява ДПС, партиите не искат да ги смятат за такива, каквито са в действителност.Искат поне да ги уважаваш, ако не да ги обичаш.Склонни са да отговарят на въпроси, особено в предизборни кампании. Затова трябва да бъдат питани - по начин, който да не им позволи да излъжат.
Един въпрос е достатъчен:“Кой според вашата партия трябва да взема решенията – гражданинът или някой друг”? Можете да конкретизирате този въпрос така, че да ви отговорят дори президентите на еднолични търговски дружества, регистрирани като партии, в свободното им от коване на фирмени обръчи време. Например:
Кой да харчи парите, които печелите – вие или Министерството на финансите?
Кой да определя къде децата ви да ходят на училище - вие или Инспекторатът по образованието?
Кой да решава какви лекарства да вземате, когато сте болни - вие или Здравната каса?
Не се оставяйте да ви заблудят, че това са въпроси за парламентарни избори, пък вие избирате кмет, или че по-важно от различията е единството в името на някаква по-висша цел. Например: комунистите да не вземат София. Преди две години СДС постави въпроса така, и освен че подлъга симпатизантите си вместо комунист за трети път да изберат крадец, след половин година се разцепи. Една партия е такава на местни избори, каквато е и на президентски, и на парламентарни. Както се управлява държава, така се управлява и град. Питайте – и ако не ви отговорят, не гласувайте за никого.
За половината български избиратели подобен съвет е излишен – доказаха го последните парламентарни избори. Няма и как да е иначе при такова порочно зачатие на българските политически партии, застанали на входа и изхода на държавата. Няма как да е иначе при конституционно закрепен политически монопол - чл.12 на конституцията изрично забранява на сдруженията на гражданите да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само за политическите партии. Няма как да е иначе при липсата на всякаква връзка между плащането на данъци и правото да избираш и да бъдеш избиран, правото да представляваш интересите на другите и да избираш кой да представлява теб.
Следствието от всичко това е икономически упадък и морална деградация. Изходът – преосноваване на политическата система. Докато това се случи обаче, поне част от нас ще продължават да дават на сегашните партии гласовете и парите си. За да не отидат за нищо, нека тези българи поне да имат възможността надеждно да се самоопределят.
Според сега възприетият едномерен политически свят на ляво и дясно политическото самоопределение не може да бъде коректно. То ни принуждава да се съгласим, че най-вляво на скалата се намира Владимир Спасов, най-вдясно – Волен Сидеров, а между тях са разположени либералът Доган и консерваторът Костов. Абсурдът става още по-голям, ако заменим родните “герои” с фигури от световна величина, и Сталин и Хитлер се озоват в крайноляво и крайно дясно, а между тях удобно се разположат либералът (по европейската терминология – социалдемократ) Рузвелт и консерваторът Чърчил. Даже в България вече си проби път знанието, че Сталин и Хитлер са политически близнаци – тоталитаристи, и прилагателните “ляв” и “десен” не ни носят ново познание за тях. Следователно формулата “ляво – дясно” в политиката не е достатъчно точна.
През 1970 г. американският политолог Дейвид Нолан предложи нова пространствена схема за описание на политически възгледи и ориентации. При нея освен ляво (социалдемократи, социалисти, либералите от Демократическата партия в САЩ), и дясно (християндемократи, консерватори, републиканци в САЩ), има “долу” (тоталитарни комунисти, националсоциалисти, фашисти), и “горе” - либертарианство. По абсцисата на тази координатна система са индивидуалните политически и граждански свободи (свобода на словото, на сдружаването, правото да избираш и да бъдеш избиран), а по ординатата – икономическите свободи, защитаващи частната собственост и развитието на свободно пазарно стопанство.
За да намерите мястото си в тази координатна система, трябва да отговорите на две групи въпроси. Те са следните:
Въпроси за личната свобода
|
20 10 0
|
Въпроси за икономическата свобода
|
20 10 0
| |
+ ? -
| -
Да се прекратят държавните подаръци под формата на субсидии.
|
+ ? -
| -
Военната служба трябва да бъде доброволна.
|
+ ? -
| -
Да се намалят данъците и държавните разходи с 50% или повече процента.
|
+ ? -
| -
Законите, забраняващи на пълнолетни да притежават и употребяват наркотици, носят повече вреда, отколкото полза.
|
+ ? -
| -
За хората е по-добре да има свободна международна търговия, отколкото вносно-износни мита.
|
+ ? -
| -
За доброволните сексуални контакти между пълнолетни не трябва да има законови ограничения.
|
+ ? -
| -
Необходима е приватизация и конкуренция в пенсионното осигуряване Хората трябва да могат сами да го контролират.
|
+ ? -
| -
Хората трябва да бъдат свободни да живеят и работят където си изберат.
|
+ ? -
| -
Определянето на минимална работна заплата пречи на безработните да си намерят работа.
|
+ ? -
|
Обща оценка за личната свобода:
20 т. за всеки «+»,10 т. за всеки «?», 0 т.за всеки «-»
|
|
Обща оценка за икономическата свобода:
20 т. за всеки «+», 10 т. за всеки «?», 0 т. за всеки «-»
|
|
Схемата на Дейвид Нолан е най-кратката политическа анкета в света. Тя е лаконична и точна-за 5 минути всеки може да разбере къде точно в политическия спектър се намират неговото мнение или възгледите на някой от продавачите на политическите сергии. Нанесете резултатите си в следната схема:
(отделен файл – scheme Nolan)
А ето на каква политическа ориентация съответства сборът от вашите мнения :
Либертарианците държат на свободния избор както в личния, така и в икономическия живот. Те вярват, че единствената задача на управляващите е да пази гражданите от насилие и принуда, защитавайки техния живот, свобода и собственост. Те ценят личната отговорност и толерират свободния пазар и разнообразието в стиловете на живот.
Левите - социалисти, социал-демократи, либерали (САЩ)) обикновено толерират свободния избор на стила на живот, но подкрепят намесата на държавата в икономиката. Те възприемат държавата като средство за подпомагане на онеправданите в името на това, което наричат “равенство и справедливост”.
Центристите (европейските либерали) подкрепят селективно отделни форми на държавна намеса, които обикновено определят като “прагматични решения” на текущите проблеми, следвайки различни принципи при решаването на проблеми в различни области. Много от центристите смятат, че държавата трябва да контролира прекалената свобода.
Десните (консерватори, християн-демократи) ценят свободата на избора в икономически план, но настояват за придържане към официални стандарти в личния живот на хората. Обикновено подкрепят свободната пазарна икономика, но често настояват държавата да защитава общността от това, което наричат “заплаха за морала”.
Тоталитаристи (комунисти, фашисти, национал-социалисти) предпочитат държавата да има силен контрол върху индивидите и обществото. Те съчетават желанието за държавна намеса на левите в икономиката и на десните в стила на живот. За тях потребностите на индивида са подчинени на потребностите на обществото (класата, нацията, расата) и държавата трябва да принуди “лошите” да станат “добри”.
Диаграмата на Нолан е ефикасен начин да се идентифицират “политическите бездомници”- хората, които не откриват нищо за себе си на пазара на партии и идеи. Те вероятно са предимно либертарианци, защото в иначе твърде “многоликия” български политически спектър няма партия, която да изповядва философията на свободата – философията за изграждането на свободно гражданско общество на икономически напредък и благоденствие. Общество, към каквото страната ни би трябвало да се стреми.
През декември 2004 г. много популярният доскоро финансов министър Милен Велчев видя в либертарианството “шанс за по-успешно и по-бързо развитие на страната”.
“Ти записа ли се доброволец”?
Сподели с приятели: |