Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1

Това, което е дадено в кавички са цитати или въпроси, а без кавички са моите коментари или отговори. Тук също така са включени и отговорите, които пишат муцуните на начинаещите практикуващи.

“Виждам, че постоянно разговарям с мрънкаща интонация и виждам, че тази интонация като магнит привлича нежелани състояния. Поставям в своя фронт на работа задачата да я променя, но постоянно откривам, че съм излязла от проследяването на интонацията и отново говоря с мрънкащ тон.”

“На обяда с колегите присъстваше майката на един от тях. Като разбра, че нямам деца започна да ми говори, че обезателно трябва да имам деца, че вече ми е време. Отговор като “Не искам” за нея е непонятен. Да обясни защо “трябва” да имам дете, тя може само с фразата: “Ами, то ще бъде твое”. Аз отговорих, че не искам да изпитвам собственически чувства към друг човек, още по-малко пък да ги развивам в себе си. Тази жена не иска да разбере нещо, което се различава от обичайните за нея представи”.

Ако искаш да постигнеш яснота трябва да се стараеш колкото се може по-често да започваш дискусии на интересуващи те теми с различни хора, тренирай аргументирано да отговаряш както на умни, така и на глупави въпроси. Търси начини да вкараш опонента си в задънена улица – не чрез засукани изказвания, а чрез откриване на неясноти и противоречия в аргументацията му и чрез наблягане на тяхната демонстрация. Старай се да разясниш своето мнение така, че да възникне мисъл “това е толкова ясно сдъвкано, че просто е невъзможно да не разбере, ако иска да проумее нещо”. И бъди изключително внимателен към НЕ – отстранявай ги безупречно.

“Написах му: “Можеш да опиташ със студентките от твоя университет – там ти си доктор, уважаван човек и това ще подгрява задоволството на момичетата, че могат да преспят с доктор. Но ти си по наясно – може това да не е най-добрия вариант за работни отношения. Решавай сам.”

“Предлагам ти да проведеш малко по-друг сексуален експеримент – да опитваш да накараш французойките да правят секс с теб.”

1) има страх от отправянето на предложение на французойките за чукане, 2) има страх от общуването с французите поради лошото владеене на езика, 3) такова предложение може да предизвика тяхното НО, 4) момичетата от университета ще му пуснат по-лесно от някои други, защото ще се чувстват поласкани от чукането с доктора.

Позиция 3) е неясна – почти всеки СЕ предизвиква НО почти при всички хора, които са въвлечени в него, иначе що за СЕ е това, ако не предполага възникването на НО у хората? СЕ се провежда именно, за да може човек да преодолее страха от НО, което според него възниква у хората.

Позиция 4) е абсурдна – СЕ се провежда не за да се прави секс, а за да се преодоляват страховете. Затова в този случай бих предпочел ситуация, при която вероятността от положително развитие клони към нула – при това моите страхове биха били проявени особено силно. Да се търси ситуация, при която момичетата биха пуснали по-лесно – това са действия, насочени към съвсем друга задача – задачата да се реализират сексуалните фантазии.

Позиции 1) и 2) уж са осмислени, но възниква друг въпрос: защо му предлагаш да започне да преодолява именно тези страхове и именно в такъв експеримент? Практиката е ефективна тогава, когато носи удоволствие и се съпровожда от предусещане и разпалване. В случая със СЕ практиката е ефективна тогава, когато практикуващият изпитва едновременно и силен страх от НО към себе си от страна на хората и предусещане и разпаленост да се окаже в тази ситуация и да се побори със страховете си. И така, да се предлага на човека конкретен вариант на СЕ е абсурдно, тъй като не знаеш дали именно тази ситуация ще предизвика у него страх + предусещане или не. Значението на думата “предлагам” е “давам ти съвет да постъпиш по определен начин”, “опитай да направиш еди какво си”, “направи еди какво си”, “ако не направиш еди какво си – не се прибирай вкъщи” и т.н. в зависимост от стереотипите. И когато човек чува такъв съвет в него може да сработят автоматизмите, които да доведат до това, че той ще прави не онова, което иска. Например, той може да си помисли: “Щом такъв човек ме съветва, значи трябва да го направя” или примерно той може да изпита облекчение, че не трябва сам да избира идеята за СЕ и по този начин “отговорността” за изхода от този СЕ вече няма да лежи изцяло върху него, или може да изпита неловкост от пренебрегването на съвета ти, или страх от НО от твоя страна и т.н. Затова вместо “предлагам”, аз бих казал: “Има такъв и такъв вариант”, тъй като на хората често дори не им идва наум какви СЕ могат да бъдат проведени – до такава степен те са изпълнени със страхове, затова на мен ми харесва да се предложи на търсещия човек някои варианти (именно на търсещия, т.е. ако той ги търси, а дали ги търси онзи, на когото ти даваш съвет? Нима му липсват идеи или може би всъщност му липсват решимост и желание?) и той сам ще избере какво да прави.

Това разбира се е негова работа – на кои механизми в себе си ще позволи да сработят, а на кои – няма. Как именно той ще възприема моята фраза – това не зависи от мен и това не е проява на загриженост, когато аз предлагам да се замени думата “предлагам”. Работата по проясняване на смисъла на думата “предлагам” разкрива собствените механизми на предлагащия и помага най-точно да се реализират неговото желание, та нали в дадения случай твоето желание е не да го поставиш в условия, при които може да постъпи изхождайки от концепции, а да може веднага, без допълнителни лутания да получи опитът, който иска да получи – да проведе СЕ.

“Сега си мисля, че бих могъл да я гоня и да и задавам въпроси за секса, възможно в тази ситуация у нея би възникнал изблик на агресия тя би поискала да спре и да го остави да изригне”.

“След като баща ми разбра, че правя секс, той ме нарече спинозна.”

“Защо татко никога не ни е бил?”

1) Той има много разпространената концепция, че мъж не бива да бие жена. Той, удряйки те, се страхува да падне в очите ти и в очите на онзи, който разбере за това. Страхува се да изгуби уважението на хората.

2) Той въобще не иска никакви остри конфликти – иска спокойно да си гледа телевизора, а не да вдига скандали на дъщерите си. А майка ти най-вероятно няма никакви интереси – баща ти поне може да гледа футбол, вместо да прави скандали, а майка ти какъв избор има? Да ходи да готви, да измие пода или да направи скандал – скандалът й дава повече впечатления, силната ненавист й е по-приятна от сивата скука.

3) Той се страхува от вас, та нали отношенията в семейството винаги са обвързани със страхове. Например, ти знаеш за сестра си толкова неща, че ако разкажеш всичко това на родителите си или на мъжа й... затова тя се страхува от теб. С баща ти е същото – той се страхува да получи врагове в лицето на дъщерите си, тъй като нищо чудно те да знаят вече нещичко за него, но да мълчат от жал към майка си, че току виж решили да отмъстят и да започнат по-внимателно да го наблюдават и да не вземат да открият нещо – може в нощното му шкафче да има порно с изнасилване и убийства (една от муцуните имаше такъв случай – много интелигентният й баща се самозадоволява и свършва гледайки порно с невероятно жестоки и рафинирани мъчения и убийства на жени), може да обърнат внимание на някоя дреболия, която да издаде фактът, че се чука настрани и т.н.

4) ... ти си по наясно какви още варианти има.

Но така или иначе, да правиш извод, че не ви е бил, защото е изпитвал малко агресия, означава неоснователно, само за да поддържаш светлия образ на баща си да избереш една хипотеза като достоверна, без да я изследваш и да я противопоставиш на останалото му поведение, да не изследваш и дори да не изброиш другите варианти.

“Ако смяташ, че да правиш секс само с мъжа си – това те погребва, то това е твое право.”

“Може да се каже, че днес не съм се занимавала с практиката”

Ако твоят спад е много дълбок, тогава на всяка цена трябва да се накараш да направиш поне най-простото нещо – просто фиксирай онова, което изпитваш и което става с теб. Представи си, че си кучето на Павлов, което изучава само себе си. Изследвай своя спад или поне фиксирай случващото се, за да го изследваш по-късно. Едно е да умираш от НЕ и съвсем друго да фиксираш своето умиране от НЕ, да отбелязваш всичките детайли на ставащото – в този случай спадът не е чак толкова дълбок и не е чак толкова дълъг.

“Представям си муцуната като човек, който с пълно отдаване се занимава с практиката, който посвещава всяка минута от времето си на тази война, който живее само за това и не си позволява да се отпуска, видите ли, нямам повече сили, или уморена съм, или болна съм.”

След това тя си прави план как конкретно да реши тази задача, например:

а) Да отбелязва със знак в тефтера всеки път, когато допусне паразитна дума, тъй като без фиксиране експериментът ще се превърне във формалност и всичко ще се размие.

б) Всеки път след допускането на паразитна дума кажи наум или на глас фразата “Искам да отстраня паразитните думи, тъй като ме лишават от яснота”.

в) Прави в продължение на деня няколко 5-минутки на практиката на изразяване на желанията на глас, тоест повтаряй тази фраза непрекъснато.

г) Помоли партньора й да й посочва тези думи, ако ги казва без да забележи.

Муцуната може паралелно да си поставя няколко фронта на работа, но всички те ще бъдат пределно ясно формулирани, в края на деня муцуната ще прави равносметка на успехите в тези направления, тя ще записва нови наблюдения, открития, възникнали в процеса на тази практика и в края на краищата муцуната ще направи удивителен акт – ще замени нежелания навик с желан, като по този начин направи онази стъпка, която повтаряйки я много пъти, тя ще може да тръгне на най-удивителното от всички възможни пътешествие – пътешествието на съзнанието. Ето какво е муцуна – помрачено същество, което целенасочено и упорито рови в своите лайна, отстранявайки срама и отвращението, което навира муцуната си в тази лайна и започва капка по капка да ги изчиства, докато през цялото й същество не започне да пробива по малко светлина с неизразима сила и очарование и тя ще пробива във вид на различни нюанси на различни ОзВ – отначало познати на муцуната – нежност, симпатия, радост, очакване, а след това непознати, които тя ще изследва сама и и с други муцуни, което ще направи практиката й още по-завладяваща, ще я накара с удесеторена енергия да пъхне муцуната си в лайната си, за да се оправи с всичко и да го изкара на бял свят.

А този, който ходи, обгърнат с бели дрехи, пее мантри, чете свещени текстове, медитира, застинал в пълна неподвижност, дава посвещения на неофитите, седи на трон в обкръжението на почитатели и им разказва мъдри притчи с красив глас, съпровождайки ги с изискани жестове на красивите си ръце, но при това непрекъснато изпитва НЕ, тъпота, липса на радостни желания – такъв човек се явява “просветен учител”. Аз не искам да бъда такъв, искам да си остана завинаги муцуна.

А съдейки по твоята представа за това какво представлява муцуната, ти си фантазьорка. Това е характерно за този, който още не е започнал да се занимава сериозно с практиката. Ти мислиш с категории от вселенски мащаб. Съдейки по твоите отчети, ти през целия ден (т.е. когато не спиш, да кажем около 16 часа) се намираш в състояние горе-долу на ясно съзнание само няколко минути чисто време – това са онези моменти, когато полагаш яростни усилия за отстраняване на помраченията – вероятно също чисто време около 2 – 3 минути, ако се отчете, че активната фаза на прилагане на усилия за отстраняване на НЕ отнема няколко секунди. Като се сумира се получават 5 минути. Пет минути живот от 16 часа + още 0 минути през осемте часа сън (впрочем, НЕ по време на съм тровят много лошо, тъй като, като правило, въобще не се прекъсват даже от изблици на усилия и ОзВ, така че за да започнеш да прилагаш усилия по време на сън, е необходимо или да създадеш силен навик да правиш това, когато не спиш, или да започнеш да осъзнаваш себе си по време на сън). 5 минути от 1440 минуки. Ако тези минути станат 10, то това ще се усеща като много голям пробив – ще се чувстваш като преродена, а това ще бъдат само 10 минути от 1440. За да добавиш после още 5 минути, е необходимо да направиш още една революция в себе и така нататък. Затова когато казваш “всяка минута от живота ми”, ти просто разбираш какво е това – да добавиш поне една минутка към озарения живот или към ярките усилия. Можеш да си набавиш хронометър и да засичаш с него времето, прекарано в ясни, неразмити ОзВ (с интензивност 5 и по-висока) + времето в ярки усилия по отстраняването на НЕ.

Има още един начин да опиташ това, което казвам – да се заемеш с ПмФ – практика на поминутно фиксиране (опитните муцуни практикуват практиката на 15 секундно фиксиране в продължение на няколко часа). ПмФ може да се съвместява практически с всяка една дейност, така че може и по цял ден да я правиш – вече съществува такъв опит при муцуните. Ще видиш какво е това – да изплуваш поне за 2 секунди през всяка една минута и да изплуваш не в смисъл, че изпитваш ОзВ или полагаш усилия, а просто, за да поставиш отметка.

“Той постоянно говори уж аргументирано, пита ми за моите аргументи и т.н и нарича това “спор”. При това неговите аргументи най-често се състоят от някакви “умни” думи, в които и той самият се обърква и става пълно мазало, а не размишления.”

“При мен се получава не анализ на желанията, а анализ на помраченията. Започвам да пиша някаква фраза и разбирам, че мотивите, които се крият зад нея са страх и лъжливост.”