Пътят на българия в новия век програмна декларация на пп абв

През последните години светът се променя изключително динамично. След разпадането на двуполюсния модел и очевидната непригодност на еднополюсния, който издигна една световна супер сила да решава съвременните проблеми, днес човечеството търси нови възможности и пътища за развитие. Разпространението на съвременните технологии, демографските промени, конфликтите и миграцията, ускореният икономически подем в нови световни центрове и същевременно намаляването на природните ресурси, растящите неравенства обуславят необходимостта от нетрадиционни форми на сътрудничество, надхвърлящи междуправителствените отношения и организации.

Всички тези промени създават политически вакуум в глобален мащаб. Мотивират нови движения, които понякога прибягват до крайни средства – тероризъм, религиозен фундаментализъм, прекрояване на национални граници. На този фон се изостря дефицитът от нов тип лидери и ново лидерство. Не от позициите на монопола върху „силата” и „истината”, а основани на дебат и постигането на консенсус около нови визии за развитие на света. Нараства потребността от формати, в които участват различните заинтересувани страни, каквото е управлението на интернет например. Възможностите пред отделния човек се увеличават съществено, но взаимозависимостта и сложността на процесите предполагат много повече солидарност и взаимодействие.

България може да бъде успешна само ако осъзнае тези нови тенденции в света и се адаптира към тях. Нещо повече - бързите и значими промени дават шансове на страната ни да излезе във водещи позиции в някои области. Но ако проявим добра ориентация и мобилизация около целите, които си поставяме.

Днес, близо 25 години след началото на промените, ние сме длъжни да погледнем и назад, за да осъзнаем уроците от нашите собствени грешки и неуспехи. Ако се съизмерим със страните, които тръгнаха от сходно с нашето положение, то българският преход е неуспешен. Той доведе до слаба икономика, ниски доходи, огромни разделения и неравенства, слаба държава. Справедливите и икономически ефективни модели на реституция на собствеността, приватизацията, европейските фондове помогнаха на много от страните от Централна и Източна Европа да просперират. В България обаче тяхното изкривяване доведе до корупция, до разрушаване на икономическата инфраструктура, до задълбочаване на неравенствата. Това показва, че всяка една идея или цел може да се опорочи, ако не се приложи правилно.

Проблемите ни са системни. Затова решенията у нас трябва да се търсят в принципите, по които работи държавата, а не просто в алтернативните политики. България, българското общество, българските граждани имат основание да изискват по-ефективно действащи институции, по-добре работеща икономика и по-висок жизнен стандарт. Но затова е нужна не просто поредната политическа алтернатива. Необходимо е страната ни да си постави цели, да намери политическо съгласие по тях, а обществото да се мобилизира за осъществяването им. Тогава можем да постигнем много повече, отколкото си представяме.

1.

България е член на Европейския съюз и НАТО. Това членство предполага ясна ценностна ориентация и принципи. Не бива да допуснем да се отклоним от тези ценности и принципи. Но същевременно мирът, свободата, демокрацията, справедливостта, човешките права и достойнство не са даденост, наложена от някого. Те трябва да се отстояват и развиват ежедневно от българските политици и обществото. Ще бъде най-малкото недалновидно да изчакаме какво ще ни отреди „съдбата”. Нужна е ясна, изпреварваща позиция, дългосрочна визия и политика, която да защити националния интерес и перспектива.

Накъде отива Европейският съюз, как виждаме мястото на България в него?

Трябва да си дадем сметка за преломния период, в който навлиза Европа. Разширяването на ЕС, икономическата криза, световните предизвикателства неизбежно ще доведат до дълбоки промени в ЕС през следващите години.

ЕС е изправен пред два основни сценария. Първият е свързан с повече интеграция, ново равнище, ново качество, които изискват мобилизация на страните членки и прехвърляне на допълнителни функции по икономическото управление на наднационално равнище, приемане и поддържане на единната валута. Вторият - със затваряне в рамките на едно „ядро”, което неминуемо ще доведе (и вече довежда) до Европа на „различни скорости” и „етажи”.

В наш интерес е задълбочаването на интеграцията на ЕС като цяло, а не в рамките на концентрични „ядра”, в които едни са „по-равни” от други. Това означава ясно формулиране на националните цели и политиката за тяхното постигане. България следва ясно да заяви дали и кога ще се присъедини към еврозоната, дали ще участва в новата архитектура на европейската интеграция – банков съюз, икономически съюз и политически съюз. Страната ни не трябва сама да се дистанцира от европейските процеси, а напротив – да бъде активен участник в тях. ЕС дава много допълнителни възможности за развитие, които не бихме имали извън основната група страни в съюза. Ние трябва да налагаме в ЕС визия, солидарност и политическа воля, съобразени с интересите на българските граждани.

Ние сме за силна, обединена Европа, но разбрана не като някаква „свръхдържава”, а като съюз от равноправни нации и национални държави – силен с гражданите и гражданските общества, които го изграждат, с многообразието от култури и национални идентичности, които го формират, с общата си стратегическа линия, която провежда, с примера, който дава в съвременния свят.

АБВ ще се противопоставя решително на всякакви прояви на дискриминация, ще отстоява действителното спазване на правата на българите в ЕС – правото на свободно движение на българските граждани, признаването на дипломите, защитата на социалните права (правото на работа, жилище, справедливо заплащане, достойни доходи и условия на труд, социално и здравно осигуряване и пр.). Поради факта, че сме външна граница на ЕС, от решаващо значение за нас е също прилагането и ресурсното осигуряване на ефективна общоевропейска миграционна политика.

Наше дълбоко убеждение е, че европейското и националното гражданство и идентичност не си противостоят, а взаимно се допълват и обогатяват. На равнището на ЕС трябва да бъде запазено управлението само на най-важните стратегически области и приоритети, където се създава добавена стойност заради общото управление, а не на въпроси, които могат успешно да се решават на национално равнище. В същото време това предполага доверие в националните институции. Ние трябва да осъзнаем, че националните проблеми на България се решават преди всичко от българските институции и да спрем да разчитаме за всичко на европейските.

2.

Накъде отива България, какво трябва да се промени у нас? За каква България мечтаем?

• 
  Дали българският народ ще пропадне в демографска пропаст, или ще оцелее и ще се развива като жизнен народ?
  
• 
  Дали ще се вгради в семейството на напредналите държави, или ще изпадне окончателно в групата на изостаналите и бедни страни?
  
• 
  Дали ще просперира на основата на знанието, интелектуалните и информационните ресурси и технологии, типични за новата информационна епоха, или ще остане в опашката на световното развитие?
  
• 
  Дали ще продължаваме да губим културната си и национална идентичност, или ще се изградим като култура и нация, способна да издържи конкуренцията на открития свят?
  

Ние си представяме България:

• 
  като средище на информация и високи технологии, стоки и капитали, със стабилни и прозрачни пазарни правила, гарантиращи свобода на икономическата инициатива;
  
• 
  като енергиен и транспортен център, с развита ядрена енергетика, ключово звено на транснационални и трансконтинентални инфраструктурни проекти, с високо развити енергийни, транспортни и комуникационни мрежи;
  
• 
  като страна, където от решаващо значение са инвестициите в човешкия фактор - науката, образованието, знанието, интелекта и културата, в информационните и компютърните технологии;
  
• 
  като икономика с устойчив и динамичен растеж върху основата на приоритетно развитие на технологични производства, леката и хранително-вкусовата промишленост, земеделието и туризма, търговията и услугите;
  
• 
  като общество с модерна социална и здравноосигурителна система, в което човек се чувства сигурен в своя делник, за своето бъдеще и бъдещето на своите деца;
  
• 
  като място на геополитическа стабилност и международен диалог, на културно взаимодействие и просперитет.
  

3.

Как виждаме стратегическите ни цели и приоритети?

В средносрочен и дългосрочен план най-големият риск пред България е демографската криза, обезлюдяването и икономическото западане на големи райони на страната. Демографската криза е една от основните причини за бедността и ниския социален статус на българските граждани. На следващо място - духовната и ценностната криза, отразяваща се преди всичко върху възпитанието на младото поколение.

Оттук произтича необходимостта от държавна политика, насочена преди всичко към младото поколение, подкрепата на семейството, училището, читалището, образователните, научните и културните институции. Държавна политика и програми за децата и младежта на национално и местно равнище, насочени към създаване на условия за подготовка, възпитание и пълноценна реализация на подрастващите. Това означава:

• 
  Всяко българско дете да получи равнопоставен шанс за качествено образование;
  
• 
  Всеки български младеж да получи реална възможност за пълноценна професионална и трудова реализация тук, в България;
  
• 
  Всеки български гражданин да получи достъп до качествено здравеопазване;
  
• 
  Създаване на материална база и финансови ресурси в средните и висшите училища, в общините за развитие на масовия спорт и на здравословния начин на живот на българина.
  

Социалните права същевременно налагат съответни задължения. Образованието на децата, професионалната подготовка, трудовите навици не могат да бъдат единствено задължение на държавата, а и на семействата, на бизнеса, на цялото общество.

Осъществяването на този поврат в развитието на страната предполага създаване на конкурентоспособна отраслова и продуктова структура на икономиката.

Днешната българска икономика има редица структурни проблеми, които пречат на нейното успешно развитие. Абсолютно задължително е да се начертаят дългосрочни програми и конкретни мерки за насърчаване на преработвателни производства, които създават добавена стойност и работни места и които да заместят сегашния износ на суровини и стоки с ниска преработка.

Особено важно е ресурсите на държавата и на ЕС – административни и финансови – да се насочат към повече бенефициенти – малки и средни предприятия, които да създадат желаната структура на икономиката.

Когато казваме „силна държава”, ние имаме предвид не „силова държава”, а равнопоставен участник в икономиката и партньор, който подкрепя инициативата на гражданите, бизнеса и предприемачите. Не „администратор” и „бюрократ”, а гарант за прилагането и спазването на закона.

През тази призма ние формулираме следните три стратегически цели на нашата програма:

Първо - нов модел на устойчив икономически растеж като предпоставка за повишаване на качеството, производителността и заплащането на труда, за издигане на конкурентоспособността на страната ни в Европа и света;

Второ - нов модел на образование и професионална подготовка, който да обвърже образователната система с новата структура на икономиката и икономическия растеж, развитието на общество на знанието;

Трето - нов модел на заетост, отговарящ на потребността от нарастване на качеството и цената на работната сила у нас, произтичащ от структурните приоритети в икономиката и промените в пазара на труда в национален, европейски и глобален аспект.

Просперитетът на България трябва да се опре на предимствата, които има страната ни. Това означава:

• 
  активна политика за развитие на инфраструктурните проекти от регионално значение – транспортни, енергийни, телекомуникационни;
  
• 
  запазване и развитие на ядрената енергетика, приемливо, трайно развитие на възобновяемите източници и зелената икономика;
  
• 
  развитие на стопанските отрасли, свързани с природата – биопроизводство, туризъм, медицина;
  
• 
  модерни логистични услуги;
  
• 
  активизиране на икономическото сътрудничество със страните от региона.
  

В българското образование трябва да настъпят редица промени. То следва да е съобразено с потребностите на българската държава и икономика, включително чрез въвеждането на утвърдени в ЕС форми на професионално образование. Висшето образование трябва да дава качество, сравнимо с високи европейски критерии, и подготовка, която да осигури на младите хора заетост и професионална реализация. Научната инфраструктура трябва да се интегрира максимално с образователната, като се увеличи значително финансирането на научните дейности. Особено внимание следва да се отдели на гражданското и неформалното образование, както и на обучението през целия живот.

- дълбоки промени в здравната инфраструктура, в лекарствената политика, във финансирането на здравните услуги, в административното ръководство на здравната система;

- решаване на структурните и финансовите дисбаланси и проблеми в системата – спешната помощ, доболничната и болничната помощ; стимулирането на труда и квалификацията на лекарите и здравните работници и специалисти; въвеждане на електронно здравеопазване.

Доходите на българските граждани трябва да бъдат в центъра на политиката на държавата. Тя следва да цели ликвидиране на бедността и намаляване на социалните неравенства. Това означава значителна промяна в политиката на доходите и данъчното облагане, които да гарантират стабилно и чувствително нарастване, без да се поставя на риск финансовата стабилност. Политиката на доходите, както и пенсионната реформа трябва да се провеждат в активен диалог със социалните партньори – синдикати и работодатели.

В следващите години особено важно е да се полагат особени усилия за развитието на българската култура и духовност, за опазване на материалното и културно наследство, за повишаване на самочувствието на българския народ.

Върху тези основни приоритети според нас следва да се изградят дългосрочна стратегия и програма за национално развитие, които да обхванат не само следващия, а няколко последователни мандата на управление. Това означава диалог и съгласие между политическите сили; ясно поставяне на националните интереси над партийната конюнктура.

Стратегия и програма, които да гарантират устойчивото развитие на 6-те планови региона с цел намаляване на диспропорциите и регионалните неравенства. Върху тази основа да се решат въпросите за мрежата на образованието и здравеопазването, технологичните, индустриалните, транспортните и комуникационните мрежи: колко и какви средни и висши училища, колко и какви високотехнологични многопрофилни болници, колко и какви технологични и индустриални паркове да има в отделните региони. Да се планира и привлече ресурс по линията на европейските структурни фондове и програми, Дунавската стратегия, Черноморското сътрудничество и пр.

От решаващо значение за реализация на тези приоритетни направления, разбира се, е финансовият ресурс, който следва да се предвиди в дългосрочната финансова рамка и ежегодните държавни бюджети. България трябва да въведе многогодишното финансово планиране, като го съобрази с многогодишната финансова рамка на ЕС. Така ще се гарантира трайно ресурс и провеждане на приоритетните политики. Не бива да забравяме обаче, че оползотворяването на европейските ресурси и инструменти, европейските структурни фондове и програми изискват не само „административен капацитет”, а преди всичко ясна визия, стратегия и приоритети. Европейските фондове трябва да се използват така, че да намаляват социалните и регионалните неравенства, да усилват конкурентоспособността на българската икономика.

4.

Едно от най-тежките наследства на прехода е разграбената и отслабена българска държава и нация.

• 
  засилване на президентските пълномощия;
  
• 
  въвеждане на избирателна система с ясно изразен мажоритарен характер - половината от избирателите да се избират мажоритарно;
  
• 
  значително намаляване на държавните субсидии за партиите в съчетание с прозрачно финансиране и реален граждански контрол върху партиите и изборите;
  
• 
  развитие на пряката демокрация чрез реално гарантиране на възможности и разширяване на практиката на провеждане на референдуми;
  
• 
  реформа на съдебната система чрез промяна в начина на избор на Висшия съдебен съвет, промяна в мандатността и начина на избор на Главния прокурор, изграждане на ефективни механизми за граждански и парламентарен контрол върху правоохранителната и правораздавателната системи;
  
• 
  борба с престъпността, корупцията и задкулисието чрез прозрачност, устойчива нормативна уредба и ефективен граждански контрол върху дейността на политическите партии, държавните институции и съдебната власт.
  
• 
  изграждане и укрепване на системата за национална сигурност в съответствие с новите рискове и промените в света; опазване и възстановяване на военно-промишления комплекс; модернизиране на силите, осигуряващи суверенитета на страната и спазването на съюзническите отговорности и задължения; социална защита на военнослужещите и техните семейства;
  

• 
  децентрализация на властта чрез формиране на второ (регионално) ниво на самоуправление (изборни областни съвети и областни управители) в 6-те планови региона и засилване на финансовата самостоятелност и правомощия на местната власт;
  
• 
  електронно управление и обслужване на гражданите във всички сфери – администрация и административно обслужване, образование, здравеопазване и пр.;
  
• 
  въвеждане на електронно правителство и електронна община, интегрирани модели на управление.
  

5.

Разделителните линии, когато говорим за възраждане на България, не могат да се търсят в идеологическата плоскост „ляво – дясно”. Силите, които тласкат страната към все по-дълбока криза и в крайна сметка до разграждане, разрушаване на нейните ресурси и потенциал, клиентелизмът, корупцията, обслужването и зависимостта от финансови и икономически групи - нямат партиен и идеологически цвят. Става дума не просто за избор „ляво или дясно”, а за друг, същностен избор - статукво или промяна.

Левицата винаги е била на страната на бедните, онеправданите и отхвърлените. Колкото и важно да е това обаче, днес то не е достатъчно. Днес трябва да действаме със съзнанието за отговорността си пред идното поколение, пред бъдещето - какви ресурси, какви условия на живот, какви перспективи оставяме.

Промяната, към която ние се стремим, е насочена към:

• 
  засилване ролята на държавните институции като гарант за спазването на правилата, справедливост, ограничаване на социалното неравенство;
  
• 
  формиране на социално пространство, в което възможностите и шансовете са равнопоставени, частният живот е неприкосновен, защитени са всички човешки права;
  
• 
  издигане ролята на гражданското общество чрез развитието на пряката демокрация и демокрацията на участието, контрола върху властта между изборите, осигуряващи реално участие на гражданите в управлението.
  

Каузата „АБВ” е каузата на националното помирение, единение и възраждане. Вярата, че националният успех е възможен, „българското чудо” е възможно, че България може да бъде част от високоразвитите страни в Европа и съвременния свят.

Ние търсим доверие и подкрепа от максимално широки кръгове.

АБВ е шанс за разочарованите, непредставените, негласуващите. Дали са леви, десни, центристи - тяхното разочарование идва от цялостната политика, от функционирането на институциите и политическата система у нас.

АБВ се обръща към младите, активните, предприемчивите, защото те ще изведат страната от кризата – духовна и материална.

Нашите врати са широко отворени за почтените и професионалистите, независимо от политически и идеологически възгледи, от религиозни и етнически произход и социално положение.

При нас добре дошли са хора с различни идеи и мислене. Защото в диалога, в конкуренцията на различни идеи и политики се раждат истински ефективните и трайни решения.

АБВ не е една от многото партии, а непрекъснато обогатяващо се и развиващо се политическо и гражданско движение - място за диалог и изковаване на политики, отворен и прозрачен политически съюз между равнопоставени партньори, чиято цел е налагането на нов дневен ред в политиката.

Проектът АБВ не е насочен срещу една или друга партия. Разцеплението е тема от миналото. Днес опасността не е в разцеплението, а в загубата на доверие, на подкрепа в обществото.

Алтернативата, която предлагаме, е за възраждане на България. Нашето ключово послание днес е диалог и съгласие по основните проблеми и приоритети на нацията. Ново съдържание и качество на политическия и обществения живот. Максимално включване на експертния потенциал на нацията в управлението. Разум и отговорност пред идните поколения, пред бъдещето на България.