Публикации на проф. Дин иван стоянов дисертационни трудове 1983 Либералната партия в Княжество България 1879

1. Либералната партия в Княжество България 1879–1886 г. / [Рец. ст.н.с. I ст. дин Елена Стателова, проф. дин Цветана Тодорова]. – В. Търново, 1983. – 348 л.

За присъждане на образоватерната и научна степен “доктор”.

Защитена пред СНС по Нова и най-нова история, 27.Х.1983 г.

Утвърдена от ВАК с Протокол № 5 от 15.ХI.1983.

Автореферат: В. Търново, 1983. – 17 с.

2. Политически идеи на Тайния централен български комитет. / Рец. акад. проф. дин Константин Косев, проф. дин Дойно Дойнов, ст.н.с. I ст. дин Николай Жечев. – В. Търново, 2002.

За присъждане на научната степен “доктор на историческите

науки”.

Утвърдена от ВАК, Протокол № 8 от 1.VІІ.2002.

3. Руско-турската война 1877–1878 г. : 100 г. от освобождението на България. – В. Търново : Окр. съвет на дружество Г. Кирков, [1978]. – 26 с. (Съавт. с Д. Саздов).

Определена като „материал в помощ на лекторите”, брошурата в рамките на 25 страници излага синтезирано основните факти около Освободителната война, хода на военните действия, дипломатическите акции на Великите сили по Източната криза, участието на българите в руските подготвителни и военни акции.

1988

4. Планове и програми в националноосвободителното движение през Възраждането : Сб. док. – В. Търново : Великотърн. унив. “Кирил и Методий”, 1988. – 181 с. (Състав.).

2. изд. – Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 1994. – 206 с.

3. изд. – 1998.

Съставителите Иван Стоянов и Георги Плетньов представят основните програмни документи от епохата на Българското възраждане. Сборникът е предназначен за студентите, които пространно изучават еволюцията на българ­ската политическа мисъл през ХVІІІ–ХІХ век. Подбраните документи, организи­рани в 8 дяла, очертават развитието на националното съзнание, нарастващото само­чувствие на формиращата се в условията на турското владичество българска бур­­жоазна нация, както и представите Ј относно пътищата и средствата за реша­ване на националните проблеми в различните форми на националната револю­ция.

Важно място в сборника заемат документите, свързани с програмите на раз­личните течения в българското националноосвободително движение – бур­жоазно-либерално, консервативно, революционно-демократично. Широко застъ­пени са програмните виждания на българските организации по време на Източ­ната криза (1875–1876 г.), което позволява да се очертаят по-точно позициите на отделните организации и групи в българското общество, а също и тяхната поли­тическа зрелост и прозорливост в дадения исторически момент. Сборникът завършва с представяне на Санстефанския и Берлинския мирни договори, което дава възможност на читателите да сравняват и анализират крайните резултати с програмите и проектите на различните организации от Възраждането и обосновано да проектират тези резултати върху външнополитическите приоритети на България след 1878 г.

1989

5. Либералната партия в Княжество България 1879–1886. – София : Наука и изкуство, 1989. – 243 с.

Формирането и началната дейност на Либералната партия, дейността Ј в опо­зиция и в управление, ролята на Русия в държавния преврат от 27 април 1881 г., борбата на либералите срещу Режима на пълномощията и реабилитирането на Търновската конституция, разцеплението на Либералната партия, управлението на каравелистите през 1884–1886 г. и окончателното разпадане на голямата Либе­рална партия са комплексът от въпроси, които са обект на внима­ние в моно­графията. Заедно с това се осветляват сложните взаимоотно­шения меж­ду поли­ти­ческите групировки във възстановената държава, техните вижда­ния за бъде­щето на България и формите на прилагането им в политическата прак­тика. Цялост­ното изследване на историята на Либералната партия дава въз­мож­ност да се направят нови изводи за мястото и ролята Ј в живота на възста­новената бъл­­гарска държава. От страна на автора са положени усилия не само да се проучат основните страни и въпроси по изграждането и дейността на партията, но и да се проследят, разкрият и анализират онези причини, които довеждат до раз­ложителните процеси в недрата Ј, до появата на нови политически течения и до отделянето на фракции, даващи живот на нови политически формации.

Хронологичните рамки на темата са определени от формирането на Либе­рал­ната партия през 1879 г. и разложението и слизането Ј от политическата сцена след детронацията на княз Александър Батенберг на 8 срещу 9 август 1886 г.

За по-голяма яснота и завършеност на изследването е възприет проблем­но-хронологичният метод. Върху тази основа са обособeни три глави, като всяка от тях съдържа по три параграфа:

І. Формиране и начална дейност на Либералната партия

ІІ. Партията през Режима на пълномощията

ІІІ. Либералната партия през 1884–1886 г.

В трета глава проблемите, свързани с вътрешната политика на Либерал­ната партия, отношението Ј към Съединението и Сръбско-българската война и политическите борби и разложението на партията през периода 1884–1886 г., се разглеждат в отделни параграфи, тъй като това са въпроси, които според автора са изключително важни.

6. Славянските комитети и българското освободително движе­ние след Априлското въстание. – София : Унив. изд. “Св. Климент Охрид­ски”, 1992. – 123 с.

Монографията си поставя за цел да разгледа и изясни основни проблеми от дейността на славянските комитети, свързани с плановете за въстание в Бъл­гария по време на Сръбско-турската война, с набавянето на оръжие за бъл­гарското опълчение, с подготовката на обмундироването и снаряжението за опълченските дружини, с благотворителната им дейност по време на Освободи­телната война и с отношението им към подписаните мирни договори след вой­ната. Тя не претендира за всеобхватност и изчерпателност, а поставя акцента върху онези проблеми, които характеризират най-ярко отношението на комите­тите към българското националноосвободително движение.

За написването на труда са използвани преимуществено оригинални ар­хивни материали, съхранявани в руските архивохранилища. Използвани са и български архивни източници, публикувани документи, изследвания, засягащи в някаква степен разглежданите въпроси и др.

Съдържанието на монографията включва две основни тематични еди­ници:

В Приложението на изследването авторът публикува в хронологичен ред необнародвани дотогава документи, използвани като доказателствен мате­риал в хода на разсъжденията. Това са десет писма, извлечени от архивния фонд на И. С. Аксаков, от които пет на М. Шчербачов до инж. А. Н. Горчаков, две на барон Д. Ф. Стюарт до И. С. Аксаков, едно на княз А. И. Василчиков до И. Акса­ков и по едно на БЦБО и БЧН до И. Аксаков.

7. Страници от новата история на Велико Търново (1878–1940 г.). – В. Търново : Абагар, 1993. – 160 с. с табл. : 16 л. ил. : портр. : факс. (Съавт. с П. Тодоров, К. Панайотова).

Включените в сборника студии хвърлят светлина върху явления и процеси от новата история на Велико Търново, за които наличните публикации са съвсем малко. В студията си „Стопански и политически живот (1879–1912 г.)”, с. 7–54, Иван Стоянов пресъздава стопанския, социалния и политическия живот на вели­котърновчани през първите три следосвобожденски десетилетия. Това са десети­летия, през които няколко поколения българи живеят с възрожденския идеал за свободна и „целокупна” България, натрупвайки огромна политическа и нрав­ст­вена енергия, но които след войните с ужас осъзнават, че оставят в наследство на потомците погромите на България.

1994

8. България – граници на национално величие : Помагало по ис­­тория. – В. Търново : Слово, 1994. – 24 с. : к.

Помагалото е част от поредицата „Малка ученическа библиотека” на изда­телство „Слово” и показва колебанията в териториалните граници на Бъл­гария от създаването й до днес. Акцентува се най-вече на онези моменти, в кои­то българската държава съумява да заеме действителното си място на Бал­кан­ския полуостров, включвайки териториите на трите класически български об­ласти Мизия, Тракия, Македония. Авторът прави уговорката, че в изложението му няма и намек за национализъм от реваншистки тип. Но признава, че в зами­съла на помагалото е закодирано посланието на хуманния национализъм, който обос­новава правото на всеки народ на самостоятелно съществуване в естестве­ните му граници, признати в различни времена от всички – и от приятели, и от неприятели.

Изложението се състои от текстово-пояснителна и визуално-илюстратив­на част.

Тематичните текстови единици са 3, а броят на прилежащите карти – 12.

Въпреки характера си на помагало, изданието е ориентирано към пределно широка читателска аудитория.

9. История на България (681–1960 г.). Т. 1–2. – София : Аргес, 1995. (Съавт. с Г. Бакалов).

Т. 1. – 364 с.

Т. 2. – 530 с.

Двутомният учебник, под научната редакция на доц. д-р Димитър Саздов, е предназначен за нуждите на Националния лицей за чужди езици и култура „Св. Кон­стантин-Кирил Философ” при Софийския университет, но може да се ползва от учениците от всички хуманитарни гимназии и другите средни училища, от кандидат-студенти, студенти, учители и всички с интерес към сериозното исто­рическо четиво.

Иван Стоянов е автор на всички теми от дял ІІ („Българско възраждане”), с. 175–358. Дялът съдържа 12 теми:

1. Обществено-икономически промени в българските земи през ХVІІІ и първата половина на ХІХ век

2. Зараждане на националноосвободителната идеология

3. Политически движения и въоръжени борби на българите от средата на ХVІІІ век до Кримската война

4. Просветно движение през Възраждането

5. Движение за самостоятелна българска църква

6. Стопански и социални промени в българското общество след Крим­ската война

7. Борбите на българския народ срещу османското владичество през 50–60-те години на ХІХ век

8. Българската култура през Възраждането

9. Формиране на българската нация

10. Нов етап в националноосвободителното движение

11. Априлско въстание

12. Освобождение на България

10. Проблеми на стопанската история на България. – София : Унив. изд. Стопанство, 1996. – 194 с. (Съавт. с Д. Саздов, Ил. Петкова, В. Кацаркова, Л. Спасов, М. Никова, М. Димитров).

Сборникът съдържа проблеми, които са застъпени в лекционния курс на преподаватели от катедра „История” при Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – София. Разработените проблеми засягат икономическото раз­витие на България в отделни периоди и стопанската политика на някои пра­вителства. В хода на изложението всички автори правят преоценка на редица проблеми, доскоро обременявани или анализирани и оценявани през призмата на задължителни идеологеми. Сборникът от статии и студии е полезен за студенти ико­номисти, историци, политолози, а също и за всички интересуващи се от проблематиката.

Иван Стоянов е автор на раздела „Стопанско развитие на българските земи през Възраждането”, с. 14–28. В него са заложени следните тематични акценти:

– причини за разложението на османския феодализъм

– промени в селското стопанство

– спахийството става неизгодно и като военна сила

– развитие на промишлеността

– развитие на търговията

– структура на българското общество през ХVІІІ и ХІХ век

– формиране на българската нация.

1998

11. История на България от древността до наши дни : Уч. пома­гало за НУКК. – София : Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1998. – 454 с. (Съавт. с Д. Попов, Г. Бакалов, П. Ангелов, Цв. Георгиева, А. Пантев, М. Лалков, Ст. Трифонов, И. Баева, Е. Калинова).

Учебникът е предназначен за учениците в НУКК, Горна Баня. Иван Стоя­нов разработва темата за Българското възраждане, като обхваща всички важни процеси и събития в хронологичните граници от началото на ХVІІІ в. до Освободителната война.

1999

12. История на Българското Възраждане. – В. Търново : Абагар, 1999. – 300 с.

В учебника са изложени най-важните въпроси на университетския курс по история на Българското възраждане, като е отчетено съвременното състояние на научните изследвания в областта. Особено внимание е отделено на перио­дизацията и същността на Българското възраждане, на приликите и разликите с Ренесанса, Просвещението и революционния преврат в Западна Европа, на ико­номическите промени в българските земи, на изграждането на новата соци­ална структура на българското общество, на идейните основи на възрожденския процес, на формирането на българската нация и на нейните изяви в стремежа Ј към културна, църковна и политическа независимост.

Фрагментирането на изложението (организирано в 15 структурни едини­ци) съчетава хронологичния с тематичния принцип на поднасяне на истори­ческия материал.

Изданието е в полза на докторанти, специалисти историци и всички със заявен интерес към събитията и процесите от българската история през ХVІІІ–ХІХ век.

2000

13. История на Велико Търново : В 3 т. – София : ОФ, 1986. Т. 2. Късно средновековие ; Възраждане ; Нова история – 1393–1940. – В. Търново : “Св. Евтимий Патриарх Търновски”, 2000. – 653 с. (Съавт. със Стр. Димитров, Н. Данова, Г. Плетньов, З. Маркова, Т. Драганова, Й. Ди­митров, П. Тодоров, П. Горанов, Н. Бонев, Л. Спасов, К. Панайотова).

Иван Стоянов е автор на Гл. І („Обществено-икономическо и политическо развитие до войните”) от Дял ІІ (без параграфа за културното развитие), с. 347–398.

Разработени са параграфите: Стопанство и градоустройство (Развитие на промишлеността, развитие на търговията, Градоустройствено развитие) (1); Де­мо­графски промени. Социално развитие (2); Политически партии и борби (3), като последната, от своя страна, включва: Политически борби 1879–1886 г.; Тър­ново по време на Съединението. Сръбско-българската война и детронацията на Александър Батенберг; Партии и политически борби 1887–1912 г.

14. История и цивилизация за XI клас : Задължителна подготов­ка. – София : Просвета, 2001. – 336 с. : с ил. : факс. : к. (Съавт. с В. Гю­зе­лев, Р. Гаврилова, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева).

Разработени са основните теми, посветени на Българското възраждане (по­литическо, икономическо и културно развитие на народа ни през периода). Учебникът е масово разпространяван и предпочитан от училищата в горната степен на обучение.

2002

15. Възобновяването на българската държавност 1762–1878 : Идеи и проекти. – Варна : Варненски свободен унив. “Черноризец Храбър”, 2002. (Съавт. с Д. Дойнов).

Съдържанието на книгата е организирано в две части. Част І, озаглавена „Идеи и проекти”, с. 7–152, включва 4 научни разработки на двамата автори (Иван Стоянов и Дойно Дойнов), като първият е автор на:

(1) Идеите на българските възрожденци за автономия и дуалистична дър­жава, с. 7–62;

(2) Руски и други чужди проекти за българска държавност в навечерието на Освобождението, с. 116–144.

Втората част на книгата включва документи на епохата, подбрани от Милена Тодоракова.

Задачата на изданието е да разкрие дългия и мъчителен път на българския народ и общество в борбата му за възобновяване на прекъсната от завоевателите държавност. Наред с българските усилия, борба и жертви, читателят може доку­ментално да се запознае и с ролята и мястото на чуждата общественост, на Вели­ките сили и балканските страни в политическото разрешаване на българския национален въпрос, да открои по-ясно приятелите и противниците на българ­ската кауза в миналото. Изданието е юбилейно и се посвещава на 125-годиш­нината от подписването на Санстефанския мирен договор, Освобождението и възкресението на българската държава. Авторите се надяват да внесат своя дан и за обогатяване на историята на българската политическа мисъл – една незадо­волително изследвана научна област, която прави първите си сериозни усилия за изравняване с европейските постижения. Изданието е насочено преди всичко към студентите юристи, политолози, историци, които биха искали да вникнат по-ясно в сложността на държавно-политическия генезис и развитие, при това не само в национален, но и в балкански и европейски план, за да извлекат поуки за съвременни и бъдещи национални държавнообразувателни процеси на Бал­каните, в Европа и света.

16. История на националното и световното стопанство. – София : Унив. изд. Стопанство, 2002. – 512 с. : с табл. (Съавт. с Д. Саздов, А. Л. Пан­тев, В. С. Кацаркова, Л. Й. Спасов, И. Л. Петкова, Н. П. Неделчев, Вл. Т. Мигев, Н. А. Колев, Сн. Л. Апостолова, Евг. В. Костов, Р. В. Иванов, Б. П. Байков, Л. Д. Велева, М. Ст. Маринова, М. Б. Друмева, М. П. Димитров, П. Д. Пенчев).

Учебникът е предназначен за студентите от икономическите висши учеб­ни заведения и съществуващите икономически факултети към други универ­ситети и институти. Структурата му обхваща най-важните икономически про­цеси и проблеми от древността до наши дни (до 1970 г.). Стремежът е да се разкрият върховите икономически постижения в отделните периоди на човеш­кото развитие и успехите на водещите държави в световната икономика в ново и най-ново време. Учебникът е съпътстван с надеждата на авторския колектив, че ще запълни съществуващия вакуум от задълбочени историко-икономически четива.

Иван Стоянов участва с разработването на две теми:

Първи раздел, Пета тема: Османската феодална система и налагането Ј по българските земи (ХV–ХVІІ в.), с. 74–90;

Втори раздел, Четвърта тема: Стопанско развитие на българските земи през Възраждането, с. 137–157.

17. Политически идеи на Тайния централен български комитет. – В. Търново : Абагар, 2002. – 231 с.

[Рец.]: Андреева, Десислава. За неосветените кътчета на идейно-политическото ни наследство. // Българско възраждане : Идеи, личности, събития. Годишник на Общобългарски комитет “Васил Левски”. Т. 10. С., 2008, с. 308-312.

Монографията е първото толкова задълбочено проучване на ТЦБК, което достойно реабилитира интереса в научната литература към тази организация. Направеното изследване се подчинява на проблемно-тематичния подход, на чиято основа са обособени три глави. Първа глава е посветена на подробно раз­глеждане на уставните документи на ТЦБК, на техните автори, принципни основи и идейни заемки.

Втора глава се фокусира върху най-популярния програмен документ, в същ­ността си – основополагащ проект за изграждане на българската държава – Мемоара до султан Абдул Азис. Тази тематична единица засяга последователно три проблема: 1. За разликата между проектомемоара и Мемоара; 2. Сравни­телен анализ между програмите за дуализъм с Османската империя на ТЦБК и „Старите” около Добродетелната дружина; 3. Допирните точки между Мемоара на ТЦБК и Търновската конституция.

Трета глава е посветена на сложния проблем за външнополитическата ориентация на комитета и възгледите му за политическото устройство на държа­вата. Тя отново се спира на постановките за дуализма като възможна форма на политическа уредба на държавата.

В излагането на отделните тематични единици особено важен инструмент за достигане до историческата истина се оказва сравнителният метод. Например съпоставянето на проектомемоара и Мемоара до султан Абдул Азис, на програ­мите за дуализъм на ТЦБК и на „Старите” около Добродетелната дружина, на общите моменти в Мемоара и Търновската конституция, които впоследствие служат за основа на разсъжденията в параграфа „Дуализмът и възгледите за по­ли­тическата уредба на държавата”, очертават действителните параметри на значението на идейнополитическото наследство и акциите на Тайния комитет.

2003

18. История на България 681–1944 г. Т. 1. – София : СОФИ-Р, 2003. – 728 с. (Съавт. с П. Ангелов и Д. Саздов). (Автор на Дял втори. Бъл­­гар­ско възраждане, с. 410–722).

Авторският колектив се състои от проф. дин Петър Ангелов, доц. д-р Димитър Саздов и доц. д-р Иван Стоянов. Иван Стоянов разработва от Част втора („Векове на чуждо владичество”) Дял втори („Българско възраждане”), с. 410–722, който включва общо 12 теми, традиционно засягани в изложението на тази проблематика.

2008

19. Любен Каравелов : Нови щрихи към живота и дейността му. – В. Търново : Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 2008. – 130 с.

Също и: <www.kultura.bg/article.php?id=15231>

Монографията отбелязва с появата си четири годишнини – 175 години от рождението и 130 години от смъртта на Любен Каравелов, както и 140-години от излизането на вестник „Свобода” и 140 години от създаването на БРЦК.

Изследването може да се разглежда като една от първите стъпки в посока из­дигането на Любен Каравелов до най-известните европейски мислители, пи­сатели и теоретици-революционери от втората половина на ХІХ в. Книгата има за цел да провокира учените каравеловеди към доуточняване и изясняване на онези епизоди от живота му, които все още остават в сянка или са преиначени съз­нателно или несъзнателно от неговите биографи.

Книгата е структурирана в 3 основни тематични единици.

В първата Ј част се изясняват въпроси, свързани с живота и дейността на Каравелов в периода 1862–1867 г. Обръща се внимание единствено на онези моменти, в които биографите и изследователите на Л. Каравелов са допускали неточности. Като се използва наличната и новоиздирена документация и ориги­нални архивни материали, се правят редица библиографски поправки в същест­вуващите изследвания, което дава по-вярна представа за неговата личност, цели и действия.

Втората част се спира на проблема: изисквала ли е Високата порта бълга­рина от страна на румънското правителство след Арабаконашкото нападение и разглежда пътуванията на Каравелов след напускането на Букурещ в последните дни на ноември 1872 г. Съществуващата документация не дава основание да се приеме разпространената версия за турската нота и специалния пратеник до Букурещ, които ултимативно поставят въпроса за предаването на опасния съза­клят­ник на турските следствени органи.

Третата част разглежда привидно странното поведение на Каравелов по време на протичащия в София процес срещу Васил Левски и спрямо заловените дейци на революционната организация, но което, както става ясно от изложените факти, има своето обяснение в поетите към руските официални власти анга­жи­менти, които той изпълнява стриктно.

В съдържателен план частите на изследването са обединени от концеп­цията за изясняване на спорните моменти около личността и дейността на извест­ния възрожденец. Авторът споделя амбицията си да покаже истинския Каравелов като „модерен политик”, който твърде рано разбира, че без помощта на Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния Българският въпрос не може да бъде разрешен.