Пулсът на възкръсващия живот

Владимир Мамонов

За това говори известната картина на съвсем младия Репин “Възкресяването на Яировата дъщеря”, посветена на главната тема в християнската вяра – темата за възкресението. Това платно заема почетно място в експозицията на Руския музей в Санкт Петербург.

Тук Репин поставя и решава най-трудната за всеки художник задача - да предаде със средствата на реалистичната живопис самия момент, в който става чудото. Младата девойка с все още студено тяло, под въздействието на добрия поглед на реалния, неканоничния Христос, изпълнен с несъкрушима сила, любов и топлота, въздишва бавно за първи път и сякаш всеки момент ще отвори очи, сякаш ще дойде на себе си след тежкия сън. Същевременно в дясната й ръка вече започва да се усеща пулсът на живота. За това говори ясно изразът по лицето на възрастния баща, който е с полуотворена уста и разширени от учудване очи. Съвсем отговорно може да се каже, че в руското изобразително изкуство тази сцена не е представена с толкова потресаваща вътрешна правда и реализъм. Несъмнено това е едно от най-вдъхновените произведения на младия Репин, превърнало се в своеобразна изповед на искрената му християнска вяра. Вгледайте се по-внимателно – тази сцена, при целият й психологически драматизъм, сякаш е потопена в благоговейна тишина, за което допринася сложната хармония на светлините и сенките върху платното, постигната в Рембрандовата традиция на напрегнатото противопоставяне между светлината и тъмнината. Основният източник на светлина е разположен така, че най-напред осветява лицето и фигурата на Христос, които излъчват всепобеждаваща жизнена сила. Тънката градация на прехода от студеното към топлото и от тъмното към светлото най-добре изразява самата идея на възкресението.

За стойността на картината говори необичайното, трепетно чувство, което изпитва към нея самият художник - той никога повече не я докосва със своята четка заради страха да не развали въздействието й.

Въпреки безспорния успех на картината, за която на Репин е присъден т. нар. “Голям златен медал”, даващ му правото да пътува в чужбина, досега тя като че ли не е оценена по достойнство.

Дълги години след това картината остава в сянката на признатите шедьоври в Репиновото изкуство като “Бурлаки”, “Запорожци”, “Шествие с кръста в Курската губерния”. През съветското време се добавя и общата тенденция да се премълчават и дори умишлено да се изопачават сюжетите на руското християнско изкуство. При това не рядко специалистите се позовават или на “принуденият” характер на темата, или на младостта на художника, която сякаш обрича произведението на художествена незрялост.