Р е ц е н з и я от полк доц д-р инж. Нелко Петров Ненов

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

на дисертационния труд на Павлин Тодоров Русанов

„ОПТИМИЗИРАНЕ НА РЕСУРСНИЯ АНАЛИЗ В ЕТАПА НА ДЪЛГОСРОЧНО ПЛАНИРАНЕ НА ОТБРАНАТА“

София

1. 
   Актуалност и значимост на разработвания научен проблем.
   

За планиране и разходване на финансовите ресурси в дългосрочен план се прилагат програмният подход и проектното управление.

Предложеният в дисертационния труд научен проблем разглежда тематиката, свързана с планирането на отбраната, базирано на необходимите отбранителни способности. Авторът Павлин Русанов правилно определя, че се налага разработването на нов интегриран подход, който да обхваща всички елементи на планирането в един цялостен процес. Този подход предполага единна система, включваща дългосрочното планиране, средносрочното планиране, краткосрочното планиране или бюджетиране и изпълнение и отчетност. В хода на тази дейност се налага непрекъснато да се извършва ресурсен анализ, който да позволява да се вземат оптимални решения във всеки един етап на функциониране на системата на планиране. Предложената разработка изследва аспекта от функционирането на тази система, който определя влиянието на ресурсите върху създаването и поддържането на способности.

Както е известно отбранителната способност е съвкупност от следните неделими компоненти: доктрини и концепции, организационна структура, подготовка, материални средства, командване и управление, личен състав, инфраструктура и оперативна съвместимост.

В тази връзка усилията на автора да представи задълбочен съвременен анализ на връзката ресурси - способности са повече от навременни. Авторът се опитва да анализира състоянието и идентифицира проблемите при извършване на дългосрочното планиране на отбраната. В тази връзка той търси основните критични точки, в които е задължително да се извърши ресурсен анализ. Особено ценно считам разработения математически модел за оптимизиране на ресурсния анализ в дефинираните критични точки във фазата на дългосрочното планиране.

Основното съдържание на разработката на Павлин Русанов съответветсва с темата на дисертационния труд.

Предложения материал съдържа нови теоретични постановки в теорията за извършването на дългосрочно планиране на отбраната, кореспондиращо със създаването и поддържането на отбранителни способности.

Положителни негови страни са фактите, анализите, изводите и препоръките, относно методологията за оценка на способностите на въоръжените сили на базата на наличните отбранителни ресурси и тяхното вътрешно преразпределение по основните направления на разходите. Като едно от достойнствата на труда на автора определям предложените стратегии за управление на рисковата ситуация, свързана с недостиг на ресурси и тяхното пряко отражение върху придобиването и поддържането на отбранителните способности.

2. 
   Обща характеристика и структура на дисертационния труд.
   

Всички тези методи способстват за постигане на поставената научна цел, а именно комплексно изследване критичните точки в етапа на дългосрочно планиране на отбраната, в които е наложително да се извърши ресурсен анализ.

Представеният от Павлин Русанов дисертационен труд е в обем от 148 страници, структуриран в увод, три основни глави и включващ още: заключение, общи изводи, библиография, 4 приложения от 38 страници, или общият обем на труда е 186 страници.

При структурирането на дисертационния труд Русанов правилно е формулирал основната теза на изследването, основните акценти в изследователския процес, реализирани във формулираните изследователски задачи. Това му позволява да извлече необходимите изводи, произтичащи от задълбочените изследвания и анализи на конкретните научни проблеми.

В първа глава докторантът прави анализ на планирането, като една от най-важните функции на управлението. Направен е задълбочен анализ на понятийния апарат, концепциите, иструментите, като е разгледан подробно десет-стъпковият модел на планиране на Джон Брайсън, в рамките на който е предложен SWOT анализ. Авторът изследва задълбочено сценариите за планиране на въоръжените сили. На следващ етап са изследвани основите на процеса на отбранително планиране, като дейност за определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси за постигане на целите на отбраната.

Предложеният анализ на отделните фази в процеса на отбранителното планиране позволява на автора да направи извода, че ресурсите за отбрана имат изключителна значимост във всички фази на планиране. И тъй-като няма яснота за дългосрочните макроикономически показатели на страната това рефлектира отрицателно върху ресурсната макрорамка на министерството на отбраната, а следователно на взаимовръзката способности - ресурси. Задълбоченият анализ му позволява точно да идентифицира основните точки за ресурсен анализ в отделните фази и конкретите стъпки.

Във втора глава на база актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2016 – 2018г. авторът разглежда пет сценария, на базата на които изследва как биха се формирали разходите за отбрана. Всеки един от тези сценарии има свои индивидиални стойности на отделните икономически показатели, а именно темп на икономически растеж на страната, дефлатор на брутния вътрешен продукт и други. На базата на възприетите сценарии авторът изследва какви биха били основните параметри на бюджета за отбрана при всеки един от тях. Анализират се трите основни направления на разходите – разходи за личен състав, разходи за издръжка и капиталови разходи. Основният извод, който се прави е, че анализът на основните направления на разходите показва директна връзка между различните сценарии и средствата, които могат да бъдат осигурени за издръжка и капиталовите разходи. А това са средствата, от които зависят в максимална степен бойната подготовка и способностите на въоръжените сили. Във фазите на средносрочното и годишното планиране, изпълнението и отчета ресурсният анализ в министретсвото на отбраната е развит добре, което осигурява и подпомага вземането на адекватни решения от ръководството.

В трета глава „Използване на резултатите от ресурсния анализ при дългосрочното планиране” се предлагат конкретни реализации на система от входно-изходни измерители, които имат за цел да предоставят база за обективен, безпристрастен и унифициран анализ. Използват се измерителите, приети от страните-членки на НАТО след срещата в Уелс, целящи преодоляване на негативните тенденции по отношение на разходите за отбрана. Предложените 11 измерителя целят да се предостави реалистична основа за оценка в приноса за изграждане на необходимите способности и участието в мисии и операции на всяка страна-членка.

Съгласно приетите договорености в Уелс съюзниците ще оценяват ежегодно напредъка по изпълнението на базата на приетите 11 измерителя.

Авторът предлага въвеждане на категорията полезност на разходите за отбрана, която дефинира като способност на дадена стока (услуга) да задоволява определена потребност на потребителя, каквото е националната отбрана.

Разглежданият модел за представяне на полезността е приложим в стратегическото планиране и системите за управление. Извършен е анализ на метода на разпределение на ресурси, който разглежда промяната на концепцията, засягаща дългосрочните цели и задачи в отбраната. Допуска се, че полезността може да бъде използвана в процеса на подбор на оптимално разпределение на ресурсите, целящо постигане на дългосрочните цели.

Основният извод, който се прави е, че коефицентът за полезност дава представа на макрониво какво е състоянието на въоръжените сили. Неговата усреднена стойност за всеки един сценарий носи информация за състоянието на отбраната в дългосрочен аспект. Предложеният математически модел дава възможност не само да се измери недостига на ресурси, но и да се прецени какво е необходимо за преодоляването му. Според изчисленията на дисертантът оптималното съотношение между основните направления на разходите е 50% : 30% : 20%, съответно за разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи.

На база изследванията на автора, същият стига до характерен общ резултат – при всичките случаи процентът на растеж на способностите значително превишава процентът на нарастване на разходите за отбрана.

Така представеният дисертационен труд напълно съответства на изискванията на Закона за развитие на академичния състав и Правилника за неговото приложение.

3. 
   Характеристика на научните и научно-приложните приноси в дисертационния труд.
   

Актуализирана е теорията за извършване на дългосрочно планиране на отбраната, обвързано с изграждането и развитието на отбранителните способности.

Обогатени са съществуващите знания за критичните точки във фазата на дългосрочното планиране, в които е наложително извършването на ресурсен анализ.

Разработен е математически модел за извършване на ресурсен анализ в дефинираните критични точки във фазата на дългосрочното планиране.

Предложена е методология за оценка на способностите на въоръжените сили на базата на наличните отбранителни ресурси и тяхното вътрешно преразпределение по основните направления на разходите.

Научно-приложни приноси:

Предложен е комплексен подход на анализ и оценка за дългосрочно, средносрочно и годишно планиране на ресурси за постигане на определен набор от способности във въоръжените сили.

Формулирани са препоръки за подобряване на предложения модел за разпределение на ресурсите при изграждане на отбранителни способности.

Предложен е метод за количествена оценка на нивото на отбранителните способности, приложим в условията на различните алтернативи.

Предложени са стратегии за управление на рисковата ситуация, свързана с недостиг на ресурси и тяхното отражение върху придобиването и поддържането на отбранителни способности.

4. 
   Оценка на научните резултати и приносите на дисертационния труд
   

Резултатите от извършените в дисертационния труд изследвания представляват лично дело на докторанта и представят значимостта на постигнатите научни постижения за теорията и практиката в процеса на отбранителното планиране.

Научните постижения на автора могат да намерят приложение в работата на органите за ръководство на отбраната в процеса на нейното планиране.

5. 
   Оценка на публикациите по дисертацията и авторството.
   

6. 
   Литературна осведоменост и компетентност на докторанта.
   

7. 
   Оценка на афтореферата.
   

8. 
   Критични бележки.
   

По-конкретни измерения биха могли да имат предложенията на докторанта по отношение на промени в нормативна база при определяне на конкретни измерения на показателите. Например, в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 година, съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и катиталови разходи е дадено да достигне за периода 2020-2024 г. 60% : 20% : 20%, а в дисертационния труд се предлага като оптимално съотношението 50% : 30% : 20%.

В библиографията липсват някои актуални стратегически документи, свързани с отбранителното планиране, а други посочени не са актуални. Става дума за Национална отбранителна стратегия, 2016г. , План за развитие на ВС до 2020г., 2016.

Има пропуски по отношение на това, че не всички източници в библиографията са цитирани в текста на изложението на дисертацията.

Направените критични бележки не поставят под въпрос научната стойност на разработения от докторанта дисертационен труд.

9. 
   Лични впечатления.
   

10. 
    Заключение.
    

Предложеният за рецензия дисертационен труд и автореферат към него като цяло отговарят на изискванията за придобиване на образователна и научна степен „доктор”, залегнали в Закона за развитие на академичния състав, Правилника за неговото приложение и Правилника за развитие на академичния състав на Военна академия „Г. С. Раковски”.

11. 
    Оценка на дисертационния труд.
    

Давам положителна оценка на предложения дисертационен труд и автореферата към него, и предлагам на уважаемото научно жури да присъди образователната и научна степен „доктор” на Павлин Тодоров Русанов за разработения от него дисертационен труд на тема „Оптимизиране на ресурсния анализ в етапа на дългосрочно планиране”.

24 август 2016 г. РЕЦЕНЗЕНТ: