Р е ц е н з и я от проф д. ик н. Велчо Стоянов върху дисертационния труд на докторантката Нели Константинова Попова на



Дата13.10.2018
Размер116.88 Kb.
#85957


Р Е Ц Е Н З И Я
От проф. д.ик.н. Велчо Стоянов върху дисертационния труд на докторантката Нели Константинова Попова на тема

Данъчна политика в условията на членство в



Икономическия и паричен съюз на ЕС – предизвикателства и възможности за България”,

за придобиване на образователната и научна степен „доктор” по научно направление 05-02-10 „Световно стопанство и МИО”,

с научен ръководител проф. д-р Татяна Хубенова

Уважаеми членове на Научното жури,

Фискалната и паричната политика са главни инструменти на стопанската и социална политика на държавата, а така също на наддържавното образувание ЕС, между които е налице определена връзка и взаимодействие. Върху тази връзка и взаимодействие е поставен акцент още в заглавието на дисертационния труд, което е следното: „Данъчна политика в условията на членство в Икономическия и паричен съюз на ЕС – предизвикателства и възможности за България”. С други думи докторантката изследва данъчната политика на ЕС „под сянката”, т.е. в съответствие с изискванията на ИПС или на еврозоната в рамките на ЕС, на която България ще стане член в бъдеще и ще замени лева с еврото. В този аспект темата е изключително актуална. Тази актуалност се подсилва от възникналата драматична криза в публичните финанси на Гърция и на Ирландия и от лабилното състояние на публичните финанси на Италия, Португалия и Испания, които са членки на ИПС или на еврозоната. Последицата за сега за България е, че не бързаме или отлагаме присъединяването към ИПС, докато се успокоят нещата и се укрепи зоната и еврото.

Освен с актуалността и важността на темата дисертацията на колежката Попова прави силно впечатление с обхвата и дълбочината на изследването на данъчната политика в съответствие с изискванията и координацията й с паричната или валутната политика на Съюза. Проучена е огромна литература, включително задължителни и препоръчителни решения и документи на ЕС, богат фактически материал, извършена е анкета с 3000 физически лица и с 1000 български фирми. Анализът е на много добро равнище, а изводите, обобщенията и заключенията, включително препоръките на докторантката, са добре мотивирани и научно обосновани. Дисертацията е едно цялостно нормативно - позитивно изследване на данъчната политика на ЕС и на изискванията към данъчната политика на България по повод предстоящото й присъединяване към ИПС или зоната на еврото. Затова смятам, че тя (дисертацията) ще получи благоприятен отзвук и заслужена оценка от научната общност и от експертите, които в една или друга степен, се занимават с тази проблематика. До този извод стигнах, след като прочетох и последната страница от дисертацията на колежката Попова.


  1. Обща характеристика на дисертационния труд

Обемът на труда е 204 стр., а изложението му е структурирано в четири глави, които са обособени в раздели. Те са следните:




  • Глава I: Теоретико-методологични аспекти на формиране на данъчната политика, обособена в два раздела:



  1. Нормативни и позитивни възгледи към данъчната политика в съвременната държава

  2. Функции на данъчната политика в условията на членство в ИПС на ЕС – преглед на научната литературата




  • Глава II: Еволюция на данъчната политика на страните от ЕС в контекста на изграждане на икономическия и паричен съюз (ИПС)



  1. Механизми на въздействие на Икономическия и паричен съюз върху публичните финанси на страните-членки

  2. Изменения в данъчната политика на страните-членки в хода на изграждане на ИПС




  1. Движещи сили и основни тенденции в данъчните реформи

  2. Резултати от данъчните реформи и СЦИЕ




  • Глава IV: Перспективи пред данъчната политика в контекста на присъединяването към ИПС – изводи за България

  1. Характеристики на данъчната политика на България в периода на интеграция към ЕС

  2. Проблеми на данъчната политика на България от гледна точка на стопанските субекти – резултати от социологическо проучване

  3. Перспективи пред данъчната политика в контекста на ИПС

Намирам, че структурата на дисертационния труд е обоснована и логична, макар че би могла да бъде и по-олекотена.

Целта, която си поставя докторантката е „разкриване на възможностите и ограниченията при провеждането на данъчната политика при наличието на единната европейска валута с оглед формулиране на изводи с практическо значение за България” (с. 8), т.е. „въпросът за оптимизирането на данъчното облагане придобива особена значимост предвид необходимостта от постигане както на номинална, така и на реална конвергенция” (с. 8). С други думи целта на дисертацията е търсене на възможности за оптимизиране на данъчната политика, обусловени от интеграцията ни в ЕС и преди всичко с оглед на предстоящото ни присъединяване към ИПС, към еврозоната и замяната на лева с еврото. В съответствие с така очертаната цел са формулирани и 6 научни задачи (с. 9), които смятам, че успешно са изпълнени.

Теоретико-методологическите проблеми на данъчната политика, които са предмет на глава I-ва са третирани през призмата на трите функции на данъчното облагане и данъчната политика, формулирани от Р. Масгрейф – алокативна, преразпределителна и стабилизационна, теориите за оптималното облагане (на потреблението и доходите) и в съответствие с теориите за колективния избор; обърнато е внимание и на данъчната тара, за която говори още Адам Смит.

След като се изясняват теоретико-методологичните основи на обичайната данъчна система (ако можем да говорим за такава) се анализират ефектите от членството в ИПС върху функциите на данъчната политика и връзката между капиталовата мобилност и преразпределителната функция и роля на данъчната политика.

Теоретико-методологическият анализ в I-ва глава е направен на високо теоретическо равнище, но все пак мен ме смущават някои неща, като например:



  • Позоваването (само) на функциите на данъчното облагане и данъчната политика на Р. Масгрейф, които са много популярни, но са адекватни повече за кейнсианска, отколкото за либерална данъчна система. Едва ли някой може да отрече, че първичната и „вечна” функция на данъците е фискалната и, че днес те изпълняват една нова функция – екологичната; и самата докторантка говори за „зелени” данъци и „зелени” данъчни системи.

  • Вярно е, че имуществените данъци са второстепенни, но те все пак присъстват и днес във всички данъчни системи, но докторантката не се е мотивирала защо ги е подценила при своя анализ.

  • Тъй като в класическата теория не се говори за оптимизиране на отделните групи данъци (преки и косвени) малко ми е трудно да приема оптимизацията им, извън рамките на оптимизацията на данъчната система като цяло.

Нов, оригинален и приносен момент за глава I-ва считам целият раздел втори от главата, в който се изясняват и анализират изискванията към данъчната политика, обусловени от членството ни в ЕС и очакваното членство в ИПС по-конкретно.

Смятам, че оригинален и определен приносен характер за българската финансово – икономическа литература има цялата глава втора, в която се изследва и анализира еволюцията на данъчните политики на страните-членки както на ЕС, така и на еврозоната, а така също и на тези страни-членки, като нашата например, които следва да адаптират данъчните си системи към изискванията за членство в ИПС.

Глава III е посветена на промените в данъчните системи и политики на страните от ЦИЕ в периода на интеграцията им към ЕС. Те са обусловени главно от изискванията на единния европейски пазар, изграден през 1992 г. и изискванията за свободно движение на стоки, капитали и хора, т.е. на мобилните фактори на производството и на продуктите му. Тук основно внимание е отделено, и с основание, на хармонизацията на косвените данъци в лицето на акцизите и ДДС (тъй като митата и митническата политика преди това бяха напълно хармонизирани), а така също и на преките данъци, включително вноските или целевите данъци за задължително социално осигуряване. Обърнато е специално внимание на обстоятелството, че данъчното облагане и данъчната политика е все още част от суверенитета на страните-членки и трудно се приспособява към общите изисквания на единната интеграционна политика. Като пример в това отношение се сочи и дискусията относно необходимостта да има или да няма данъчна конкуренция между отделните страни-членки или в рамките на ЕС като цяло. Безспорният извод, който прави докторантката е, че с повишаване степента на икономическата (а в някаква степен и политическата) интеграция ще нараства и интеграцията на данъчните системи и политики. Не случайно вече се говори за европейско министерство на финансите.

„Гвоздеят”, така да се каже, на дисертационния труд, е глава IV-та, където се извеждат изискванията и насоките на данъчната политика преди всичко на България по повод на нейната подготовка за присъединяване към ИПС. Като се изясняват какви следва да бъдат целите и приоритетите на данъчната ни политика, за да се отговори на изискванията за присъединяването ни към еврозоната и замяната на лева с еврото, конкретно се обосновават необходимите реформи, както в сферата на подоходното облагане (на физическите и юридическите лица), така и на данъците върху потреблението. В тази си част дисертацията има и подчертано практическо значение с оглед окончателната ни подготовка за присъединяване към еврозоната.

Висока положителна оценка заслужава обработката и анализът на данните от социологическото проучване със сравнително широк периметър – 3000 физически лица и 1000 български фирми.

Дисертацията завършва с очертаване на перспективите на данъчната политика в контекста на ИПС, където данъчната хармонизация е обусловена от изискванията на членство в еврозоната. Обърнато е специално внимание и на фискалните и социални рискове, които произтичат от това членство. Смята се, че наличието на валутен борд у нас ни е улеснило в подготовката за членство в ИПС и „дори преди да е приела еврото България вече в значителна степен е интегрирана на европейския финансов пазар” (с. 177), но се отбелязва, че „по-силно интегрираните пазари означават и по-бързо разпространение на асиметрични шокове, а така също, че е налице и по-голямо социално разслоение (с. 178) с всички вредни от това последици, включително и „спад в подкрепата за интеграцията” (с. 178).

Докторантката вижда „потенциалният риск за България след приемането на еврото в увеличаването на социалното разслоение и понижаване на жизнения стандарт на нископлатената работна ръка” (с. 179), а така също, че „нарастващата обвързаност на националните стопанства води до преразпределение в доходите и потреблението между отделните пазарни участници” (с. 179), което е смущаващо. Малко изненадващ е изводът, че „подобряването на икономическите условия не води автоматично до повишаване на доходите” (с. 178). Цитираните мисли показват и доказват, че докторантката не гледа на европейската интеграция еднопосочно, а диалектически, т.е. вижда не само плюсовете, но и някои нейни минуси. В тази връзка спонтанно у мен възниква мисълта дали и в рамките на ЕС (още повече доколкото се говори за различни скорости на интеграцията и се ограничава политиката и средствата за преодоляване на регионалните различия в рамките на Съюза като цяло) не би могло да се говори за „технологичен колониализъм” (по Ал. Кинг и Б. Шнайдер от доклада на Римския клуб за Първата глобална революция”) или за т.нар. от А. Тофлър „кадифян колониализъм”, които в някаква степен биха могли да се проявят дори в рамките на ЕС? Не считам, че докторантката следва да се обвързва с отговора на този твърде сложен въпрос, но го поставям за размисъл пред всички ни.

Изразеното още в началото на рецензията подчертано положително отношение към дисертацията на колежката Попова ще го потвърдя и след опита за характеризиране на същата.

Обичайна практика е докторантите да се самооценяват и да формулират оригиналните си и приносни моменти с теоретичен и практико-приложен характер, до които са достигнали в своите дисертации. Така е постъпила и колежката Нели Попова. В своя автореферат, който много добре отразява съдържанието на дисертационния труд, са изведени и формулирани пет такива оригинални и приносни моменти с теоретичен и практико-приложен характер. Аз напълно ги споделям и приемам. Те биха могли да получат и по-друга формулировка и редакция, но това не променя тяхното съдържание и значение. Те са следните:


  1. Извършеният комплексен сравнителен и до известна степен критичен анализ и оценка на изследванията и резултатите от тях относно ефектите на международната икономическа интеграция, свързани с положителните страни и ефекти от преразпределителната функция и роля на данъците.

  2. Разкриването и характеризирането на същността, актуалността и спецификата на данъчната политика на страните от ЕС, които произтичат от членството им в еврозоната или в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Успоредно с това е направен анализ и оценка на ефектите от запазването на данъчния суверенитет и/или автономността им по отношение на националните данъчни реформи и политики.

  3. Върху основата на анализа на спецификите на данъчните системи и политики на страните от еврозоната, а така също на новите страни-членки на ЕС от Централна и Източна Европа, вкл. България, се разкриват и обосновават бъдещите насоки и стъпки към данъчни реформи, насочени към данъчна хармонизация, които се изискват от членството в еврозоната.

  4. Висока научна оценка заслужава емпиричното изследване на 3000 физически лица и 1000 фирми или бизнес-организации относно необходимите промени в данъчната система и политика на Р. България включително анализът и оценката на неговите резултати.

  5. Като че ли най-съществената практико-приложна част от дисертационния труд е изследването и сравнителният анализ на данъчната система и политика на нашата страна и на страните от еврозоната на базата, на който се търсят, разкриват и обосновават необходимите промени, за да може България да приведе данъчната си система и политика в съответствие с изискванията за членство в ИПС (което разбира се вече не е така актуално, както беше, когато Попова е писала своята дисертация).

Ще споделя, че не съм срещал друг научен труд, който така добре да изследва и анализира данъчните системи на страните от еврозоната и на тези, които се стремят и готвят да бъдат приети в нея и най-вече нашата страна, поради което считам, че целият дисертационен труд на Попова може да се приеме като определен принос за нашата финансово- икономическа литература и за данъчната теория и практика по-конкретно.

Следователно, вън от всякакво съмнение е, че дисертационният труд на докторантката Нели К. Попова съдържа оригинални и приносни моменти, както с теоретичен, така и с практико-приложен характер и напълно заслужава да получи „благословията” на Научното жури.




  1. Критични бележки и препоръки

Напълно споделям казаното от К. Попър, че няма напълно завършена или съвършена книга, а следователно и научно изследване, което предстои да стане книга. От тази гледна точка са налице основания за известни критични бележки и препоръки към рецензираната дисертация.

Първо, теорията изобщо и по отношение на данъчната система и политика не е нещо застинало и веднъж завинаги дадено, макар че има автори, които са водещи авторитети. Такъв е и Р. Масгрейф, но преди него има и други и преди всичко А. Смит. Почти няма нещо съществено за данъчното облагане и данъчната политика, което да не е казано от А. Смит и останалите класици. Тяхната теория и принципи обаче са адекватни за условията на класическия либерализъм, за класическата либерална данъчна система и политика. Освен класическата либерална парадигма и практика имаме и кейнсианска парадигма и практика, а от края на 90-те години на миналия век вече е налице и супер-либерална, граничеща с пазарен фундаментализъм и/или либертарианство парадигма и адекватната й данъчна система. Така че исторически и фактически са налице три основни парадигми и три адекватни им данъчни системи и политики. Освен това европейската парадигма и адекватната й данъчна система винаги е била по-социална от англосаксонската. Смятам, че към всяка данъчна система и политика има определени парадигмални изисквания, които се допълват от изискванията на европейската интеграция. Предлагам на колежката Попова да помисли по току-що казаното и при евентуална подготовка на труда за публикация (което заслужава да бъде направено) да внесе известни корекции в този дух, ако прецени за нужно.

Второ, смятам за известен пропуск и/или слабост на изследването абстрахирането от имуществените данъци, които макар и второстепенни, присъстват и в съвременната данъчна система; те също са предмет на интеграция и хармонизация.

Трето, смятам за утежняващо да се припомня каква е била данъчната система и политика при реалния социализъм.

При евентуална подготовка на дисертацията за публикуване предлагам на колежката Попова да се опита, особено в някои части, да направи изложението по-синтезирано, да подобри стила му и да „изчисти” някои изрази, като „плосък данък” и „процентни пунктове” например.

Отправените критични бележки и препоръки ни в най-малка степен не оказват влияние върху убедителната ми положителна оценка за дисертационния труд. Те са по-скоро пожелания за размисъл и евентуално използване в бъдещи разработки.

Ето защо категоричното ми заключение е, че дисертационният труд на докторантката Нели Константинова Попова напълно и изцяло отговаря на нормативните (и традиционни) изисквания и затова призовавам уважаемите членове на Научното жури да гласуват за присъждането на докторантката Нели Константинова Попова на образователната и научна степен „доктор” по научното направление 05-02-10 „Световно стопанство и МИО”.


Рецензент:


(проф. д.ик.н. В. Стоянов)
София, 19.11.2011 г.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница