Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет



страница1/7
Дата13.10.2018
Размер1.47 Mb.
#84851
  1   2   3   4   5   6   7



Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски протокол!




З А С Е Д А Н И Е


НА

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
9 октомври 2012 година

Заседанието започна в 14.05 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добър ден на всички! Първото ни заседание от доста време насам. Освен лятото знаете, че имаше и преброяване, на базата на което сме в по-качествен състав, поне според мен. Така че от една страна започваме работата за есента, от друга страна, макар че се познаваме от последните три години, все пак и в сравнително нов формат. Преди да минем към дневния ред, ако някой от вас желае някакви общи коментари по желание относно работата на тристранния съвет, някои основни жалони, които бихте искали да поставите не само за работата ни тази есен, а въобще в рамките на Тристранния съвет в този си нов състав след преброяването, давам възможност преди да преминем към обсъждане.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Добре дошли на всички в новия формат, който се оказва, надявам се най-представителния формат на организациите на бизнеса и на труда, естествено и в диалога с кабинета, с правителството. Очакваме, че тези 7-8 месеца нашата организация, които така или иначе загубихме да си установяваме колко сме представителни сега да бъдат компенсирани в това тримесечие с доста по-интензивна работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От тази гледна точка предлагаме, уважаеми господин вицепремиер, ревизия на плана за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Знаем, че на полугодие, казва правилникът, че може да бъде коригиран. Със сигурност две групи мерки според нас трябва да бъдат на вниманието ни. Заедно с работодателите ще припомня в началото на годината, ние с колегите от „Подкрепа” внесохме предложение за подобрение на ефективността на работата на системата за тристранно сътрудничество чрез изменение в Кодекса на труда и правилника за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това бяха първата група въпроси, които минаха през съответните комисии. Ще припомня, на 27 февруари – Комисията по трудово законодателство е обсъдила съвместните предложения за измененията в кодекса и правилника и оттогава няма движение на тези мерки. Очевидно трябва да бъдат предвидени в Правилника за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество и да залегнат за това тримесечие до края на годината.

Втората група мерки беше свързана с пенсионната система и някои изменения, които са актуални към настоящия момент. По част от тях се работи в работни групи към министъра на труда, като примерно инвалидните пенсии, някои други неща. Други виждаме вече като предложение в проектобюджета. Но така или иначе остават още няколко смислени предложения, които бяха трябвало да влязат. Дори те трябва да бъдат гледани заедно с бюджета. Например съвместното предложението за криминализирането на укриването, на неплащането на вноски и заедно с това, за да бъдем коректни намаляването на наказателната лихва от 20 пункта на 10 пункта. Тоест, уеднаквяването на режима през забава на наказание и естествено от друга страна криминализиране на тези, които съвсем умишлено движат това. Ще припомня, че по този въпрос имаме в проектозакона за Наказателен кодекс от Министерство на правосъдието текст, който предвижда по аналогия на данъчна измама осигурителна измама, тоест – записът го има и трябва да се придвижи най-вероятно и към съгласуване между ведомствата и в Националния съвет за тристранно сътрудничество и после към парламента. Мисля, че е редно, разглеждайки цялата пенсионна система и предложенията, които бяха направени от нас и бизнеса, да предвидим и това в контекста на бюджета, за който ще говорим малко по-късно днес.

Освен това ние предложихме изменения в някои закони. Като казвам „ние” имам предвид КНСБ и нашите колеги от „Подкрепа” що се касае до неплащане на работни заплати. Част от тях бяха подкрепени от министъра на труда и гледани в Комисията по трудово законодателство на 10 април. Става дума за измененията в Търговския закон и ГПК. По тях няма движение по-нататък, така че ние предлагаме също да си минат по реда и да влязат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да можем да ги обсъдим и да вземем решения. Знаем, че неплащането на заплати е изключително тежък въпрос и актуален в момента. В тази връзка имаме и предложения за Закона за гарантиране на вземанията на работниците, в случая на несъстоятелност на работодателя. Един от поводите беше и ситуацията в ОЦК Кърджали. Мисля, че там и премиерът има ангажимент към някои от предложенията, които ние направихме.

Предложенията ни направени тук в този формат за проблема със синдикалния членски внос и неговата правна регламентация. Знаем, че към настоящия момент има проблеми в редица държавни предприятия. Ние предложихме текст в Кодекса на труда, готови сме да предложим още един, така че смятам, че това трябва да бъде предмет на дискусия, обсъждане, когато изменяме Кодекса на труда и да го интегрираме към общата ни работа. С това смятам, че днешната точка, която е заложена като избор на зам.-председатели на Националния съвет за тристранно сътрудничество би трябвало да бъде гледана, когато коригираме правилника, а то може да стане бързо на следващото ни заседание и тогава да изберем и зам.-председатели, тъй като поне що касае синдикалната квота ние не сме водили консултация, но не мисля, че има проблем от наша страна. Аналогично е първо да ревизираме правилника, да подобрим ефективността на Националния съвет за тристранно сътрудничество с релациите към отрасловите съвети, към браншовите, към областните и към общинските съвети и тогава да изберем вече естествено и зам.-председателите.

С тези предложения аз правя и предложение за промяна в дневния ред, тоест – да отпадне точка първа и да се отложи за следващото заседание, когато заедно с нея да гледаме целия правилник и измененията в него.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Склонен съм на тази промяна на точката, но да чуем и другите.

Имах предвид не само разговор между сега и края на годината какво правим или дори края на мандата на това правителство, но понеже в този нов формат за Тристранния съвет сме и в това и в следващо правителство, по-общи теми ако искате, разбира се и по-конкретни за следващите няколко месеца.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Поздравления на всички колеги, които получиха представителност на национално равнище и пожелания за успешна работа! Ние сме подготвили обръщение от АИКБ по този повод, което ще ви го раздадем.

На среща на председателите на четирите работодателски организации определихме за периода до края на следващата година координатор между нас – това е БТПП. Мисля че е добре нейният председател да каже и за другите наши предложения.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Радваме се, че подновяваме работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предстоят много сериозни въпроси. Една част от тях са съгласувани със синдикатите, което отваря една добра писта за бърза и резултатна работа. Няма да влизам в детайли защото писмено изложихме нашите най-важни въпроси за разглеждане. Считаме, че правилникът трябва да се погледне и в този смисъл подкрепяме предложението на синдикатите точка първа да не настояваме да я гледаме днес и да вървим нататък по дневния ред. На всички искам да пожелая успешна и ползотворна работа.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Бих искал да добавим две допълнителни точки – едната е за определяне прага на бедност от 1 януари 2013 година, а другата е определяне на минималния размер на минималната работна заплата от 1 януари 2013 година. Гледани са в комисии, така че предлагам да се гледат и на заседанието.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Разбира се, че всичко, за което тук се говори е важно и то трябва да се случи. Бих ви предложил и една друга тема, по която да поработим, която на пръв поглед може да изглежда малко встрани от това, което се занимаваме или най-малкото в този момент, но пък има един аргумент, който е много сериозен – току що приключихме преброяването. Всички знаем какви слабости имаше по процедурите, по нормативната уредба и т.н. Нищо не ни пречи без да си даваме много зор да поработим малко и да поостраним тези неща, за да оставим на следващите, които ще участват в това преброяване нещо по-добро. Още повече, че Конституционния съд отмени текстове от изменения Кодекс на труда, които бяха направени с идеята по някакъв начин да се сближат критериите между синдикалните работодателски организации, а след това решение те още повече се раздалечиха.

Следователно това е тема, по която ние считаме, че трябва да се поработи, защото намираме това състояние за ненормално. Предлагам темата да бъде в дневния ред и разбира се акцента – непременно трябва да започнем работа по-нататък по пенсионната реформа и да не забравяме, че пенсионната реформа не е само първия стълб, тя има още два стълба резултатите и неблагополучието, които чукат на нашата врата със страшна сила – нещо, за което ще стане дума след малко в конкретните дебати по бюджета за тази година.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Присъединявам се към удовлетворението, изказано до този момент от това, че отново се събираме. Без съмнение всички бяхме и сме задължени лица по Кодекса на труда и по процедурата, която там е указана по доказване на съответствие с критериите за представителност. За съжаление тя отне толкова време, колкото законът вероятно е предвидил, но в едно неподходящо за всички време в условия на една продължаваща икономическа криза, в условия на големия проблем, който среща българската икономика – проблема със заетостта. Длъжен съм да изкажа нашите приоритети в работата в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Първият е какви мерки, действия всички заедно около тази маса и тези, които представляваме бихме могли да предприемем в краткосрочен и в по-дългосрочен план поне за минимизиране на най-негативните ефекти, свързани със заетостта. И не заетостта по-скоро, всички знаете гледайки данните на НСИ, че ние имаме много високо равнище на незаето население. Вероятно някъде в момента над 18,5% и повече от работната сила, от икономически активното население.

В тази връзка бихме искали да постигнем консенсус включително да гледаме един пакет от краткосрочни мерки и да се върнем на това, което не беше изпълнено по т.нар. антикризисни мерки и Решение на Министерския съвет № 180 от 2010 година. Много от набелязаното тогава с консенсус, с компромис без съмнение според нас продължава да бъде актуално и в настоящата ситуация, включително в подкрепа на фиска.

Струва ми се, че е удачно, особено в следващата година – година на избори да видим във времето как би могло да се случи това, ако имаме консенсус, но не виждам как Националния съвет за тристранно сътрудничество може да се отклони от Националната програма за развитие и по отношение на този базов документ, който ще обвързва и следващото правителство и всички нас.

Така че, господин председател, отново нека да си пожелаем всички една ползотворна работа, едно взаимно разбиране макар и на противоречиви позиции. И ние, и отсрещната страна да влизаме във вашето положение, то не е леко, разбира се, говоря за икономическата ситуация.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Като обобщение преди да направя предложенията за изменение на дневния ред приветствам идеята в рамките на следващите дни да направим предложение за промени в плана на работа до края на тази година, може би и за първото тримесечие на следващата година можем да набележим някои неща от сега.

Получи се наистина едно забавяне отчасти, понеже края на преброяването съвпадна с летния период, беше доста труден процес и с няколко неясноти, част от които продължават поне в моето разбиране. Така че от тази гледна точка смятам, че е добре с промяната на плана на работата, която беше предложена от Пламен Димитров и от някои от другите колеги също да залегнем и като точка, защото ще се забрави и след няколко години пак ще дойдат на същия проблем. Мисля че е добра идея да видим дали има някои уроци, които сме научили от това преброяване, включително технически неща. Примерно аз си спомням кой списък да се използва от НОИ, имаше поне за мен доста неясноти, дълго време трябваше да ги изясняваме. Ще е хубаво занапред поне тези трудности, които ние видяхме да са изчистени, така че и тази идея аз приветствам и смятам, че е добре по-рано да се занимаем с нея и вече да вървим напред.

Може би за плана на работа КНСБ имаха конкретни предложения. От БСК се предложиха някои неща, от БТПП, дали е удобно между тази среща и следващата среща, когато можем да почнем работа по новия план да го приемем и да почнем веднага работа, дали по някакъв начин можете да помислите всички какво бихте искали като промени и някаква по-лесна процедура да измислим, така че до следващия път да сме готови. Да започнем следващото заседание с тема – промени в плана на работата на Тристранния съвет. Да приемем, да дискутираме тези промени и вече да почнем занапред. Моята идея е да мислим и за това тримесечие, за първото тримесечие, може би полугодие на следващата година, защото реално това ще е поне в този си състав от нашата страна възможността за съвместна работа.

Относно дневния ред на днешното заседание, аз също съм на мнение, че точка първа можем да я отложим, за да влезе в по-обща точка или група точки в следващото ни заседание.

КТ „Подкрепа” дали сте съгласни първа точка – избор на зам.-председатели да я отложим за следващата ни среща?

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Да, разбира се. Считаме, че наистина трябва първо да се опреснят правилата, по които работи този орган, макар и от много години. Имали сме в годините предложения, които отминаха в другите проблеми и тогава да се стигне до избора на председател, още повече, че не сме правили консултация с колегите, макар че това няма да е трудно.

Подкрепям предложението на вицепрезидента, защото наистина първо – преброяването се забави, второ – не бяха ясни много от нещата, по които то се започна, безконтролни цифри, искахме ги в течение вече на самото преброяване. Решението на Конституционния съд внесе също една допълнителна суматоха и объркван, което лиши хора най-вече от работодателите да участват в това и аз не знам дали няма и някакви съдебни процедури да възбудят, защото ако знаеш правилата и изведнъж те ти ги променят в течение на процедурата, това нещо обърква и затова мисля, че всички имат някои виждания. Както по аналогия ГЕРБ обеща, че ще подготви Закона за изборите още в началото, но не може да стане, но пак горе-долу го направиха навреме. Същата работа – в едно заседание можем да изчистим тази история и да се знае оттук нататък и всичко да става в срок, а не да се товарим в последния момент – вие, като министри, ние, като участници.

Пожелавам на колегите ползотворна работа.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Доколкото разбирам всички сме съгласни първа точка да я свалим от днешния дневен ред и да я включим като част от разговорите ни в следващата ни среща на Тристранния съвет.

Какво смятате по предложението на министър Тотю Младенов за две допълнителни точки?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Точката за прага на бедността е приета на подпис. Остава само за минималната работна заплата.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Съгласни ли сте да влезе в днешното ни заседание и тази точка?

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Малко уточнение, защото като гледаме нещо трябва да знаем какво се предлага. Имаше вариант, който е гледан за минималната работна заплата – предложение на синдикатите и правителството. Има и някакви подобрения, специфичен вариант с регионални минимални работни заплати, ако мога така да се изразя. Кое гледаме?

СИМЕОН ДЯНКОВ: За регионалните заплати беше една главно моя грешка и то дори не беше грешка – беше интервю, на което обаче едната му част я нямаше и всъщност се получи недоразумение. Няма такова официално поне от наша страна предложение, нито от Министерство на труда и социалната политика, нито от Министерство на финансите, нито от мен лично, нито от когото и да било поне от правителството в конкретното интервю, което плъзна после доста по-силно. Аз се опитвах да обобщя до тук какво съм чувал като председател на Тристранния съвет за различни предложения, само че статията беше отрязана точно там, защото беше края на съответната страница и различните други предложения именно да е посекторно и т.н. бяха отрязани и беше останало само това. По никакъв начин не сме смятали да го предлагаме от наша страна или да влиза в днешната ни дискусия, така че предложението ни е предложението, което би трябвало да сте виждали вече.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Тъй като бюджетът на държавата и бюджетът на държавното обществено осигуряване е правено при минимална работна заплата, които ние предлагаме от 1 януари 2013 година – 310 лева, така е редно да се вземе и това решение, когато гледаме тези бюджети.

СИМЕОН ДЯНКОВ: С други думи алтернатива поне от наша страна не сме предлагали.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Разбира се, че аз съм добре информиран и знам, че тук такива предложения за диференцирани минимални работни заплати по региони не са правени, макар че там шайката от институти, центрове и не знам си какви се хвърлиха на тази идея със страхотно удоволствие и я венцевъзхвалиха и незнам си какво. Но това е тема, която си заслужава да бъде обсъдена, още повече, че на масата вече има едно предложение за диференциране на минимална работна заплата и то не е от вчера. Това е предложението на КТ „Подкрепа” минималните осигурителни прагове да бъдат прогласени за минимални работни заплати по професии, дейности, отрасли, браншове, който както ще да ги нарича по схемата, по която се води договарянето за минималните осигурителни прагове. Така че такова предложение има.

Очевидно си давам сметка, че няма готовност това да стане непременно за бюджета за следващата година, но това в никакъв случай не снема темата от един възможен дебат. Тя има своите преимущества, със сигурност трябва да има и някои недостатъци, които предполагам ще чуем от страната, която не харесва тази методика. Но преди да стане дебат ние няма да знаем къде се намираме. Най-малкото една такава система би елиминирала това неудобство в момента хората да се осигуряват върху по-високи заплати от тези, които получават, защото го има и това нещо.

Във всеки случай дебатът може да се състои, сега ли трябва да кажем какво мислим за 310 лева от 1 януари или някъде по-нататък?

РЕПЛИКИ: По-нататък.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Приемам предложението на министър Младенов да включим точка в дневния ред за определяне размера на минималната работна заплата, естествено след това необходимостта от решение на Министерския съвет след като Националният съвет за тристранно сътрудничество се е произнесъл. Естествено е, че дебати, които за мен са несъстоятелни не би трябвало да ни отнемат от времето, което е доста ценно, ние трябва да се концентрираме върху важните неща. Ние отдавна с бизнеса на секторно и на браншово ниво мислим по този въпрос и трябва да кажа, че в немалка част от браншовете, в които има трудови договори, сключени между синдикатите на браншово ниво и работодателите договорените минимални осигурителни прагове са провъзгласени през колективните трудови договори за минимални работни заплати по тези девет категории персонал за икономически дейности, за които се отнасят и се прилагат по този начин. Тоест, тази практика, която вече животът налага и автентичният диалог ражда няма пречка да бъде подкрепена и развита. Само че това не значи, че национална минимална работна заплата няма да има. И ние тук сме категорично на мнение, че едното не променя и не отменя другото. Тя винаги ще бъде един ориентир, винаги ще бъде едно минимално ниво, с което трябва да се съобразяваме и естествено спецификата на браншовете ще дава вече възможността под нея да не може да се падне, но над нея да може да се мине, ако има нужда.

Съгласен съм с това, което е предложено и с това, за което говори Димитър Манолов занапред да го имаме като хоризонт.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз смятам че така е редно.

Предлагам дневния ред с тези допълнителни предложения.

Точка 1. Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 година.

Точка 2. Проект на Закон за бюджета на ДОО за 2013 година.

Точка 3. Проект на ЗИД на Закона за Данък върху добавената стойност.

Точка 4. Проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, Наредбата за осигурителните каси, Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица български граждани на работа в чужбина, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Точка 5. Определяне размера на минималната работна заплата.

Ако сте съгласни с този дневен ред, да почваме работа по него.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Защо днес в този пакет го няма бюджетът на Националната здравноосигурителна каса? Нормално и логично беше и той да е част от днешните ни занимания.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: От последните години, с изключение може би на 2010 година първо, че Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса не беше минал, за да се внесат тук материалите. Второ, не е имало практика в Тристранния съвет да се разглежда, с изключение пак казвам на 2010 година, когато тук имаше един много сериозен дебат по темата здравна политика въобще. Тогава беше тук и министърката на здравеопазването, която предложи своя концепция.

Така или иначе Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е съставен на трипартитен принцип и позициите на социалните партньори би трябвало да са намерили място в него.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Не приемам тази логика, господин зам.-министър. По същата логика не трябваше да се занимаваме днес с бюджета и на държавното обществено осигуряване. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е орган на управление, предполагам че така пише в закона, без да съм го чел, но съм склонен да направя това допускане или да го считам за вярно. Докато тук нашият орган е орган за консултации. Това са много различни неща и въпреки че допускам що се касае до дебата за Закона на ДОО ще се повторят много от нещата, които се случиха вчера, онзи е съвсем друг орган. В онзи орган се взимат решения с висшегласие. Например, миналата година по стечение на обстоятелствата Надзорният съвет на НОИ отхвърли бюджета на ДОО, имаше такъв казус и тогава какво правехме? Не го прие на първото си заседание по причини, които няма смисъл да обсъждаме, вашата квота не се яви, за да гласува. Обаче резултатът е такъв – нямаме гласуван Закон за ДОО.

Това са съвсем различни неща, аналогията е повърхностна и не бива да вървим по нея.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Приемам забележката. Така или иначе проектът все още не е минал през съответния управляващ орган, така че предлагам за днешния дневен ред да се фокусираме върху тези пет точки. Приемам коментара, че може би аналогията предполага, че щом се гледа НОИ трябва да се гледа и Здравната каса.

Коментари по днешния дневен ред? Няма.
Точка 1

Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Понеже е последният бюджет на това правителство, понеже е предизборна ситуация по този държавен бюджет доста се изговори, така че параметрите би трябвало да са известни на всички. От известно време сте виждали и съответния проект, в който липсва едно нещо, казвам го, за да не излиза по-късно като учудване. В този проектозакон липсва бюджет за правенето на референдум за АЕЦ „Белене”. Ние сме заделили в резерва сума. Понеже до сега не сме правили референдуми така че сравнително е ясно точно колко ще струва този референдум. От части понеже все още имаме неяснота точно кога ще се провежда този референдум, така че се надявам в следващите няколко дни от парламента да имаме сигнал, първо – какво смятат, че е необходимо като финансиране, особено тези, които искат референдума – от „Атака” и от БСП и кога ще се състои този референдум. Кога ще се състои малко зависи от това колко ще струва в зависимост зимна обстановка, където се плащат допълнителни разходи за отопление и т.н., затова казвам, че зависимо е само дали, как и кога. Но там сме заделили резерв и се надявам, че в следващите няколко дни ще имаме по-ясен сигнал от парламента и конкретно от БСП и от „Атака” точно колко пари смятат, че ще е необходим за такъв референдум.


Каталог: 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница