Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград



страница1/22
Дата01.05.2018
Размер3.96 Mb.
#67457
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22



Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ОБЛАСТEН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ
за регионално развитие на област
с административен център Благоевград
за периода 2005–2015 г.

Благоевград, Септември 2005 г.



СЪДЪРЖАНИЕ:


ВЪВЕДЕНИЕ 5

А) АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ 7

1. Географско положение-пространствен анализ на ресурсите 7

2. Природни условия и ресурси 8

2.1. Релеф 8

2.2. Климат 8

2.3. Полезни изкопаеми. 9

2.4. Почви 10

2.5. Растителност и животински свят. 10

2.6. Териториални ресурси. 11

3. Демографско състояние и тенденции 11

4. Състояние на икономическото развитие 12

4.1. Промишленост 14

4.2. Селско стопанство и хидромелиорации 18

4.3. Горско стопанство-състояние,тенденции и развитие 31

4.4. Туризъм-обща характеристика 32

4.4.1. Туристически продукти: възможности, проблеми и приоритети за действие 33

4.5. Иновации и модернизация 36

5. Социална сфера 37

5.1. Демографско състояние и тенденции 37

5.2. Трудова активност и заетост на населението 44

5.3. Жизнен стандарт, доходи, бедност 46

5.4. Здравеопазване и образование 59

5.5. Култура 66

5.6. Социални грижи 69

5.7. Спорт 70

5.8 Административно обслужване 70

5.9 Банково дело 71

6. Техническа инфраструктура 72

6.1. Транспортна система 72

6.1.1. Транспортни коридори 72

6.1.2 Пътна мрежа 72

6.1.3. Железопътна мрежа 75

6.1.4. Комплексно транспортно обслужване 76

6.2. Водостопанска система 77

6.2.1. Водоснабдяване 77

6.2.2. Канализация 79

6.2.3. Хидромелиорации 81

6.3. Съобщителна система 82

6.3.1. Телефонни съобщения 82

6.3.1.1. Селищни телефонни съобщения 82

6.3.1.2. Междуселищни телефонни съобщения 83

6.4. Цифрова инфраструктура 84

6.4.1. Други съобщителни услуги 84

6.4.1.1. Покритие с РТВ сигнал 84

6.4.1.2. Достъп до INTERNET 85

6.4.1.3. Мрежа за достъп за бизнес услуги 85

6.4.1.4. Пощенски услуги 85

6.4.1.5. Мобилни телефонни съобщения 85

6.5. Енергийна система 86

6.5.1. Електроенергетика 86

6.5.2. Източници на електроенергия 86

6.5.3. Трансформаторни подстанции 87

6.5.4. Газоснабдяване 88

7. Териториално - урбанистично развитие – състояние и тенденции 89

7.1. Териториално-урбанистична структура 89

7.2. Характеристика на селищната мрежа, опорни центрове 90

7.3. Урбанистично развитие в долината на р. Места 94

7.4. Урбанистично развитие в долината на р. Струма 94

7.5. Населени места, структура, изграденост, развитие 95

7.5.1. Проблем – степен на урбанизиране на територията 96

7.5.2. Проблем – производствени зони 96

7.5.3. Проблем – жилищни комплекси 97

7.5.4. Проблем – състояние на обществените сгради 97

7.5.5. Проблем – техническа инфраструктура 97

7.5.6. Проблем – обществени озеленени площи 97

7.5.7. Проблем – културно-историческо наследство 97

7.5.8. Проблем – неактуални устройствени планове и кадастър 98

7.6. Урбанистично развитие – положителни и отрицателни страни, предимства и проблеми: 98

8. Състояние на околната среда 101

8.1 Екологично състояние 101

8.1.1 Kачества на въздушната среда 102

8.1.2 Води и дънни отложения (наслаги) 106

8.1.3 Състояние на почвената покривка 113

8.1.4 Радиационно състояние 115

8.1.5 Състояние на акустичната среда 116

8.2 Защитени територии 117

8.3 Проблеми на третирането на твърди отпадъци 124

9. SWOT – АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ ВЛИЯЕЩИ ФАКТОРИ 125

Б) СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ 126

1. Визия за Областната стратегия за развитие 126

2. Стратегически цели, специфични цели, приоритети, мерки и дейности 127

В). ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОСР 138

1. ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ 138

2. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ 139

Г). НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА /СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ/ 141




ВЪВЕДЕНИЕ

Благоевградска област заема Югозападната част от територията на Република България. Разположена е между Кюстендилска, Софийска, Пазарджишка и Смолянска области и държавните граници с Гърция и Македония.

Общата площ на областта включва долините на реките Струма и Места, Пирин планина, както и дялове от планините Рила, Родопи, Славянка, Беласица, Огражден, Малешевска и Влахина.

Геоложкото и геоморфоложкото развитие на релефа е формирало редица котловини по долините на Струма и Места – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Петричко-Санданска, Разложка и Гоце Делчевска котловина.

Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие : на север – област с преходно-континентален климат, на юг – преходно средиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на Струма и по-слабо – в Гоце Делчевската котловина.

Годишното разпределение на валежите е неравномерно : пролетен и есенен максимум – в котловините и зимен максимум – във високите планински райони и при гр. Петрич. Продължителни засушавания се наблюдават в низините.

Характерни са югозападните и западните ветрове.

Водните ресурси на областта се формират от главните отводнителни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Пиринска Бистрица, Лебница, Струмешница, Белишка река, Демяница, Канина, Бистрица, Туфча и др., както и над 160 циркусни езера в Пирин, карстови извори в Пирин и Славянка.

Преобладаваща част от територията на областта е заета от излужени канелени горски почви, кафяви горски почви и делувиални почви, подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощия. Край реките има и алувиални и други наносни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци, а за високите части на планините са типични планинско-ливадните почви.

Релефът и климатичното разнообразие допринасят за развитието на богата палитра на живата природа. В областта има най-голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове в сравнение с останалите райони на България. В ниските южни части и по долината на Струма растат много вечнозелени средиземноморски растения.

В планините растителността е етажирана – по-ниските части са заети от горун, воден габър и кестен /в Беласица/, черен бор и мизийски бук. Над тях е поясът на обикновения бук, смърча, бора , елата, бялата и черната мура. Най-високо е разположена аркто-алпийската растителност.

Фауната в планините е с ярко изразен евро-сибирски характер.

На територията на областта са Национален парк “Пирин”, части от Националния парк “Рила”, природните резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, “Тисова бърчина” и “Сегмен тепе” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Скошник” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмна гора” и “Конски дол” в Западни Родопи, благодарение на които са създадени необходимите условия за опазването на богатото многообразие на живата природа.

Интерес представляват и отделни природни забележителности, като Мелнишките пирамиди, угасналия вулкан “Кожух”, Байкушевата мура.

На територията на областта са открити и разнообразни полезни изкопаеми : антимонови, молибденови и железни руди, въглища /Ораново-Симитлийски, Пирински, Разложки и Гоце Делчевски въглищни басейни/, кизелгур фелдшпати, флуорит, азбест, мрамор, редки метали.

Изключително природно богатство са минералните извори, чиито капацитет е около 40 % от тези за цялата страна. Разположени почти във всеки район на областта /Огняновски бани – с. Добринище, Марикостиново – “Рупите”, Сандански, с. Баня, Кресна, Благоевград, Симитли, Якоруда/ те са обективна предпоставка за изграждане на модерен лечебно-оздравителен комплекс. Интегрирането му с останалите форми на курортно-туристическа дейност /климатични курорти, високо-планински, селски и познавателен туризъм, зимни спортове, културно-исторически обекти и др./ за което в повечето случаи са налице естествени предпоставки, би очертал параметрите на водещ сектор в областната икономика с особено важно значение за неутрализирането на негативни последици от нейното преструктуриране.

Преобладаващият планински характер на областната територия е предопределил доминиращ дял на горския фонд /около 50 % от общата територия/ превръщайки горско-стопанската дейност, дърводобивът и дърво-преработването, мебелното производство и целулозно-хартиената промишленост в традиционни стопански дейности.

Предвид перспективите за развитието на курортно-туристическия отрасъл, като един от областните приоритети, както и някои създали се сериозни екологични проблеми е необходимо в бъдеще общия дял на тези дейности и съотношението помежду им да бъдат прецизирани.

Характерна особеност на Благоевградска област е ограниченият поземлен ресурс. Делът на обработваемата земя от общата площ на областта е едва 13,2 % и 2 % от обработваемата площ в България. В структурата й нивите заемат 74,1 %, естествените ливади – 11,4 %, изкуствените ливади – 1,6 %, многогодишни плодови и др. насаждения – 12,9 %.

Около 50 % от обработваемата земя се напоява.

Растениевъдството е специализирано в отглеждането на топлолюбиви и интензивни култури – ориенталски тютюни, ранни зеленчуци, праскови, грозде, фъстъци, сусам и други. Застъпени са и традиционни овощни видове, производството на картофи /планинските и полупланинските райони/ и зърнените култури.

Много добро традиционно място в растениевъдството заема лозарството /предимно винени сортове/.

Преобладаващо-планинският характер на областта е наложил структура на животновъдството с основен дял на овцевъдството, отглеждането на кози /около 18 % от общия им брой за страната/ и впрегатен добитък, като се ползуват ресурсите на високо - планинските пасища и ограничените възможности на площите заети с фуражни култури.

Относително малък е делът на свиневъдството и птицевъдството, поради ограничените по площ зърнено-фуражни култури.

Транспортно-комуникационната мрежа на областта включва част от главен път Е-79 и ж.п. линията София – Кулата – Атина, автомобилни пътища от І, ІІ, ІІІ и ІV клас, както и част от теснолинейната ж.п. линия Септември – Добринище. Структурата и развитието й са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления – долината на Струма и Места с напречни шосейни връзки : Симитли - “Предел” – Разлог и Катунци – “Попови ливади” – Гоце Делчев, състоянието и на които е незадоволително, а капацитетните им възможности /особено на Симитли – Разлог/ са изчерпани.

Граничното положение на областта, извеждането на трансграничното сътрудничество, като областен приоритет и предстоящото откриване на три нови ГКПП, както и планираното изграждане на автомагистралата София – Кулата и Електрификацията на ж.п. линията, като елементи на трансевропейски транспортен коридор № 8 налагат необходимостта от цялостното усъвършенстване и доизграждане на транспортно-комуникационната мрежа.

Географското положение, релефът на терена, климатичните особености, природните ресурси и историческите процеси са отредили спецификата на урбанизационните процеси върху територията на Благоевградска област, формирайки мрежата от населените места – 281 на брой. Групирани в 14 общини, в структурата им са включени 12 града и села от всички функционални типове. Разпределението им върху областната територия е неравномерно : градовете и по-големите села са съсредоточени по долините на реките Струма и Места на основните елементи на пътно-транспортната инфраструктура.

Процесът на ускорена индустриализация и капиталови натрупвания ориентиран за продължителен период от време предимно към по-големите градове-районни центрове е задълбочил допълнително диспропорцията в урбанизационните процеси при отделните общини и селища.

Малките и много малките населени места и махали, с които са населени обширни планински, полупланински и гранични райони са в най-голяма степен повлияни от интензивните миграционни процеси през последните десетилетия. Негативен резултат от тези процеси е обезлюдяването на посочените райони /изключение в това отношение са Западните Родопи и някои села в община Гоце Делчев/, влошаването на възрастовата структура на населението и трайно установяване на отрицателен естествен прираст.

Анализът на миграционните процеси показва за последните няколко години затихването им в посока от селата към градовете и дори известна ремиграция. Причината за това обаче не е в обективната промяна на условията, а в почти пълното изчерпване на трудовите ресурси от селските територии в тяхната активна трудоспособна възраст, както и в спирането на голям брой неефективни и неконкурентно-способни производства и последвалата от това висока степен на безработица.

Процесът на ремиграция към селата на този етап забавя обезлюдяването им, но не възстановява естествения прираст на населението поради възрастовия състав на завърналите се.

Горните констатации определят демографския проблем като важен за областта като цяло и дори приоритетен за отделни общини, а решаването му – като цел на комплекс от социално-икономически проекти и инициативи.




Каталог: images -> stories -> documenti
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г
documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница