Работен документ за екипа на комисията плурализмът на медиите в страните-членки на Европейския съюз

2. Медийният плурализъм – широкообхватен проблем

Медийният плурализъм е концепция, която обхваща редица аспекти, като различните собственици, разнообразните източници на информация и обхвата на съдържанието в различните страни-членки. За много анализатори или наблюдатели медийният плурализъм означава почти изключително, само и единствено множество собственици. Опасенията са, че концентрирането на собствеността може да доведе до изопачен публичен дебат, в който определени гледни точки се изключват или се представят съвсем бегло. Освен това, тъй като някои гледни точки са представени, а други се пренебрегват, може да настъпи злоупотреба с политическа власт чрез лобиране от страна на мощни групи интереси – били те политически, търговски или други.

Въпреки, че плурализмът на собствеността е важен, той е необходимо, но не достатъчно условие за осигуряването на медийния плурализъм. Правилата за притежаване на медия трябва да се допълнят с други предпазни мерки. В различни документи за медийния плурализъм, изготвени за Аудиовизуалната конференция⁴ в Ливърпул през 2005 год. вече бяха анализирани различни инструменти на различни нива.

Според нашите възгледи, осигуряването на медиен плурализъм предполага наличието на всички мерки, които дават достъп на гражданите до различни информационни източници, мнения, гласове и др., за да формират своето мнение без излишно влияние на една доминираща сила.

Очевидно дискусията за медийния плурализъм трябва да отразява и пазарната реалност и структурата на медиите. През последните няколко години тази дискусия се базираше основно на факта, че печатните издания, телевизиите, радиото и нововъзникващите пазари бяха самостоятелни. Но в днешни дни медийният свят се изправя пред радикални промени и реструктуриране, които са резултат на новите технологии. Технологичното развитие предлага нови възможности за всички играчи на пазара, както и за гражданите и потребителите. По наше мнение, реструктурирането на пазара в светлината на новите технологии и сближаването не трябва да се приемат като заплаха за медийния плурализъм като такъв. Основният принцип на медийния плурализъм трябва да е технологично неутрален, но трябва да се прилага пропорционално, за да отрази нововъзникващия характер на новите медии. Правилата на плурализма не трябва да се опитват да запазят наследената структура на медиите, а по-скоро трябва да позволят създаването на нови структури. Развиването на силни европейски играчи в глобалния медиен свят помага за запазването на медийния плурализъм.

Отстояването на важното основно право на свобода на изразяването чрез правилата на медийния плурализъм в новите медии ще изисква от държавните органи да действат при пълно познаване на новите технологии и бизнес модели. След като радиото и телевизията не заличиха печатната преса, често се споменава, че медиите, базирани на новите технологии няма да заличат старите медии, а по-скоро те ще продължават да съществуват паралелно, като позволяват появата на нови участници в сектора. Вярно е също така да се каже, че новите медии дават нова дефиниция на ролята на старите медии, като често изпълняват дейности, които им се отдават по-добре, отколкото на традиционните медии.

2.1. Свобода на изразяване и свобода на информацията

Свободата на изразяване е защитена по закон във всяка страна-членка на ЕС. Свободата на информацията е част от законовата и демократична рамка във всички страни-членки; в някои случаи стимулът за развиването й идва от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Тези общи разпоредби се допълват от свободата на пресата и свободата на медийните правила, обикновено чрез разпоредби в Конституцията или с парламентарни актове. Практическото им приложение включва, от една страна, доброволни или установени със закон правила за издателите, които гарантират независимостта на журналистическите материали (кодекси за независимост на редакторите, конфиденциалност на източниците, правила за пазене на тайна, закони за клеветата и др.); а от друга страна, кодекси за журналистите, касаещи стандартите за точност, правдоподобност, честност, зачитане на личността и осигуряване на високи професионални стандарти чрез избягване на плагиатство, клевета или взимане на подкупи. Няколко компании доброволно въведоха вътрешни правила, за да запазят своите редакторски екипи от външен натиск и да разделят отговорностите на мениджърите и редакторите⁵. Все пак, практиките за прилагането и мониторингът могат да е са различават коренно в различните страни-членки. Европейският институт за медиите откри някои специфични ограничения на вътрешната свобода на редакторите, залегнали в законите за пресата на поне една страна-членка, където законът определя, че всеки журналист трябва да се подчинява и да следва общите принципи на своя издател⁶.

Във всички случаи, дори ако има въведени законови, както и ко- или само-регулаторни системи, реалните практики на медийна свобода и нивата на професионална етика могат да се определят само в реалната ежедневна работна практика.

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: