Работен документ



Дата11.02.2017
Размер143.46 Kb.
#14631


ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ЕВРОПЕЙСКИ ОФИС ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗМАМИТЕ


ПОЛИТИКА, ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАВНИ ДЕЛА

Работни програми, Доклади и Консултативен комитет




РАБОТЕН ДОКУМЕНТ


11/04/2002 г.


Предмет: Борба с измамите и други незаконни действия.

Изискване за страните-членки да уведомяват за нередности: практически мерки

Въведение:
За защита на своите финансови интереси законодателството на Общността поставя изисквания за докладване по отношение на дейностите на Общността.1 Страните членки трябва да представят редовни доклади за нередности, които са били обект на първоначално административно или съдебно откриване на факт.

С цел да се улесни използването на информацията, обявена пред Комисията, законодателството на Общността съдържа детайлен списък на информацията, която трябва да бъде предоставяна, по-специално клаузата, която е била нарушена, въпросните суми, използваните практики за извършване на нередности и включените физически или юридически лица.2

Системата на взаимно уведомяване и информация, установена по този начин, е конкретният израз на взаимните задължения на истинското сътрудничество, произтичащо от Член 10 на Договора за ЕК,3 на който се основава стратегията на Комисията за противодействие на измамите, дефинирана през м. юли 2000 г.4 Това сътрудничество между Комисията и страните-членки е също така ръководният принцип на клаузите от вторичното законодателство.5

Както Съветът подчерта при няколко повода, изключително важно е предоставената информация да бъде съдържателна и от висока качество, така че Комисията да може максимално да я използва при укрепване на цялостното си виждане, засилване на борбата срещу измамите и осигуряване на извеждането докрай на случаите,6 както на национално ниво, така и на ниво Общност.

В тази връзка Съветът Ecofin в Гьотеборг на 15 юни 2001 г. прикани страните-членки да подобрят плътността и еднородността на информацията за резултатите от кампанията за противодействие на измамите, включително информацията за резултатите от възстановяване на средствата на Общността, с цел да се отговори на изискванията за докладване, залегнали в законодателството на Общността.7 В допълнение, в своя Специален доклад № 10/2001, касаещ финансовия контрол на Структурните фондове,8 самата Комисия пое някои задължения, по-специално по отношение на своите отговори на наблюденията на Сметната палата.

Отделите на Комисията смятат, че, ако тази цел трябва бъде постигната, практическите мерки за изпълнение на изискването за докладване трябва да бъдат разяснени на основата на опита на Комисията.




  1. Концепцията за нередност

Наредбите на Общността в отделните сектори изискват страните-членки да изпращат периодично на Комисията “списък с нередности” (вж. Споменатите по-горе клаузи) или, за традиционните собствени ресурси – “описание на разкрити случаи на измами и нередности”.




    1. Дефиницията на “нередност” може да бъде намерена в Наредба (ЕС, Euratom) № 2988/95 за защита на финансовите интереси на Европейските общности,9 Член 1 (2), в който се казва, че “нередност” означава всяко нарушаване на клауза от закон на Общността в резултат от действие или пропуск от страна на икономически оператор, което е нарушило или би могло да навреди на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или чрез намаляване или загуба на приход, произтичащ от собствени източници, събирани директно от името на Общностите, или чрез необоснован разход”.

Това определение покрива всяко поведение или липса на такова (действие или пропуск) от което и да било икономически оператор, което е нарушило или би могло да навреди на общия бюджет на Общностите.10 Негова цел трябва да бъде нарушението на клауза от закон на Общността.

Концепцията за нередност, както е определена от законодателя на Общността, не се ограничава до действия, водещи до административните наказания, изброени в Член 5 от Наредба № 2988/95 (която изисква съществуването на международно и небрежно закононарушение да бъде установено), но също така включва действия, които обосновават прилагането на мерки и контрол от страна на Общността, съответстващи на целта за защита на финансовите интереси на Общностите.




    1. За да бъде определено като нарушение, поведението трябва да има като резултат нарушение на клауза от закон на Общността.

Трябва да се има пред вид, че необходимите национални клаузи, за да има пълен ефект на законодателството на Общността, трябва също така да се приемат като защищаващи финансовите интереси на Общността.

Например, при съ-финансирането на Структурните фондове и Кохезионните фондове се прилагат националните клаузи по управление на бюджета или финансовия контрол. Затова тези клаузи трябва да се считат като част от системата за защита на финансовите интереси на Европейските общности в рамките на значението им от Наредба № 2988/95.11

Затова обхватът на концепцията за нередност трябва да се разглежда от гледна точка на правната рамка на финансовите интереси на Общността, който може да се изменя според засегнатата област.12 По отношение на раздел “Гаранция”, EAGGF, Наредбите13 за изпълнение посочват, че страните-членки ще предприемат необходимите мерки за предотвратяване и разработване на нередности и възстановяване на сумите, загубени в резултат на нередности или небрежност. По отношение на традиционните собствени ресурси страните-членки са задължени да изпращат до Комисията описание на разкрити случаи на измама и нередности14 и да предприемат всички изискани мерки за осигуряване на възстановяването и плащането на бюджета на Общността.15 на съответните суми.


  1. Фактът, пораждащ задължението за уведомяване

Посоченото по-горе законодателство на Общността изисква страните-членки да съобщават в рамките на двата месеца, следващи края на всяко тримесечие, случаи на нередности, които са били обект на първоначално административно или съдебно откриване на факта. По отношение на традиционните собствени ресурси, Член 6(5)16 посочва, че съобщението трябва да бъде направено колкото е възможно по-скоро, след като се установи измамата или нередността, без оглед на съществуващото административно действие т.е. задължението за уведомяване съществува дори, когато компетентните власти все още не са внесли сумата на дълга в сметката.

“Първоначалното откриване на факт” не е задължително официалният документ, завършващ административната или съдебна процедура, според който съществуването на нередност е действително установено, тъй като страните-членки трябва да съобщават на един по-късен етап всяка свързана с нередността информация, която не е била известна, когато фактът е бил докладван за първи път (вж., например, Член 3(2) от наредба № 595/91). Страната-член трябва също така да информира в последствие Комисията за действията, предприети след първоначалния доклад, за административните или съдебни решения, приети по време на процедурата, и за решенията, с които тя приключва (вж. Член 5(1) и (2) от Наредба № 595/91).

То произтича от това, че изискването за докладване за страните-членки вече съществува много преди всички факти, установяващи нередността, да бъдат събрани; то се прилага от момента на разкриване.

Този подход е неделима част от целите на системата за уведомяване, създадена от законодателството на Общността за улесняване на бързата интервенция от Комисията и други страни-членки, които може да бъдат засегнати17.

За да може системата да функционира максимално ефективно, първичното установяване на факти може да се приеме от администрацията или съдилищата като първо доказателство за наличието на нередност дори ако това е само вътрешен документ, дотолкова, доколкото той е базиран на действителни факти. Това не пречи административните или съдебни власти впоследствие да оттеглят или коригират това първо откритие на основата на събитията в административната или съдебната дейност18.


Понятието за икономически оператор
Нередностите, за които страните-членки трябва да съобщават, както е предвидено в Член 12 и Член 7 на Наредба № 2988/1995 г. по-горе, е всяко нарушение “на разпоредбите на закон на Общността, което е в резултат на действие или пропуск на икономически оператор”.

За целите на практическото приложение на Наредбата, понятието за икономически оператор беше дефинирано в декларация, включена в протокола на Съвета, в която се казва, че страните членки, при упражняване на прерогативите на публичната власт, не могат да бъдат считани за “икономически оператори” за целите на тази Наредба19.

За да е сигурно, че целта на въпросното законодателство на Общността се придържа към него, важно е да се изяснят действията на страните-членки, когато те изпълняват своите прерогативи на публична власт, това са онези дейности на страните-членки, свързани с упражняването на официална власт20, които се провеждат при условия, които се различават от гражданското право, ръководещо взаимоотношенията между индивидите. Отделно от тези специфични дейности, една страна - членка може да бъде считана за икономически оператор за целите на Наредба № 2988/1995 г., особено когато изпълнява ръководни дейности, като например организация на курс за обучение съгласно програма, финансирана от ESF, или мерки за подобряване на пътната инфраструктура по програма, която се финансира от ERDF. В такива случаи нередностите при управлението на фондовете на Общността трябва да бъдат съобщени, съгласно законодателството на Общността, тъй като в случая страната-членка действа като изпълнителен и управляващ орган, а не при упражняване на своите прерогативи като публична власт.
Праг на уведомяване
2.1. За суми, по-малки от 4 хил. евро, законодателството на Общността, което се прилага в сферата на разходите (Член 12 на Разпоредби № 595/1991 г., № 1681/1994 г. и № 1831/1994 г.) предвижда уведомяване при случаи на нередности само по специално искане на Комисията; в областта на традиционни собствени ресурси, при това необходимостта от уведомяване започва едва на прага на 10 хил. евро.

Що се отнася до необходимостта за уведомяване, все пак трябва да се подчертае, че законодателството на Общността изисква да се съобщава не само за нередностите, които са причинили действителна щета, превишаваща тези прагове, но също така и за нередности, за които има вероятност да причинят щети над тези минимални прагове. Законодателството указва сумите, които биха били неправилно платени, ако нередността не е била открита” (втори абзац на Член 3 (1) от Наредби №№ 595/1991 г., 1681/1994 г. и 1831/1994 г.).

Тази интерпретация е потвърдена от дефиницията на понятието нередност, посочена в Член 1 (2) от Наредба № 2988/1995 г., която също се отнася за “всяко нарушение ... което ... би оказало ефект във вреда на общия бюджет на Общностите”.
2.2. Изкуственото разделение на комплект операции, за да се избегне изискването за уведомяване, би било в противоречие с целите, които преследва законодателството Общността, които са да информира Комисията за зоните на най-висок риск, по специално случаи, които са предумишлени, организирани и имат продължителност във времето и в географско разпространение. По този начин “нередност” по смисъла на законодателството на Общността - на основата на веществени доказателства - може да включва нередни или дори свързани с измама операции, които са взаимнозависими, чиято първопричина е удължена във времето и чието финансово отражение надвишава 4 хил.евро (или 10 хил.евро за традиционните собствени ресурси), докато всяка операция, разгледана поотделно, остава под прага.
Изключения от изискванията за уведомяване21
Наредби №№ 595/1991 г., 1681/1994 г. и 1831/1994 г.22 предвиждат изключения при изискването за уведомяване в случаи “когато грешката или небрежността е открита преди плащането и не е довела до административно или съдебно наказание” (втори абзац на Член 3 (1)).
На практика е възможно администрациите на Общността и на страните-членки да се сблъскат със ситуации, които не съответстват на действащото законодателство, но за които дефиницията за нередност, посочена по-горе, е неуместна. В светлината на опита, Комисията може да разгледа следните изключения при такива случаи:23


  • нередности, съобщени на административния орган от бенефициента по негова собствена воля, или преди откриването им от компетентния орган, преди или след като са изплатени исканите суми;

  • ситуации, при които административният орган вижда, че е сгрешил по отношение на приемливостта на финансирания проект и поправя грешката си преди извършване на плащането;24

  • случаи на force majeure в рамките, установени от съдебната практика.25


Секретност на разследванията
Задължението, наложено по принцип от законодателството на Общността, може въпреки това да бъде ограничено от разпоредбите на националното законодателство “ако националните разпоредби предвиждат секретност на разследванията”, като съобщението до Комисията се прави “за утвърждаване от компетентния съд” (вж. например, Член 3 (3) на Наредби № 595/1991 г.,1681/1994 г. и 1831/1994 г.).

Все пак, от гледна точка на по-общото изискване за лоялно сътрудничество, цитирането на секретността на разследванията като основание за отказ за предаване на информация трябва да се запази само като изключение. То не трябва да води до тотално отказване от съобщаване на нередностите, което ще лиши изискването за уведомяване от всякакво значение и стойност.

Частичното покриване с някои национални законови разпоредби също не трябва да води до системен отказ да бъде съобщавано за случаи на нередности (предполагаеми или потвърдени). Това ще бъде в противоречие с принципа за еднаквото прилагане на законодателството на Общността, докато в някои страни-членки правилата за секретност на разследванията не възпрепятстват публичните власти (съдебни или административни) да обменят информация, при условие че им е необходимо да узнаят тази информация при изпълнение на служебните си задължения.
Нещо повече, секретността на разследванията трябва да се използва в съответствие с нейната цел, която е първо да обезпечи да бъде спазена презумпцията за невинност, да бъдат установени фактите и истината - установена.

Следователно, секретността на разследванията не може да бъде използвана за мотивиране на отказа от страна на националните власти да съобщят за откритията си, ако на по-късен етап на процедурите, те възнамеряват да ги предадат на съдебен орган, тъй като поверителността на разследванията може да се използва само когато въпросът наистина е отнесен до съдебен орган за разследване и този орган не е дал одобрението си за предаване на информацията на Комисията по случай на нередност (такъв е случаят с всяка информация, която може да е събрана от административния орган, който носи отговорността след започване на съдебни процедури).

Властта, дадена на съдебната власт в някои страни-членки, да решават дали да уведомят или не с оглед на секретността на разследванията, трябва също да се упражнява по балансиран начин, тъй като властта трябва да вземе предвид факта, че съгласно законодателството на Общността, съществува също така задължение да информира Комисията за развитието на законовите процедури.

Следователно, конфиденциалността на разследванията не е абсолютна; там, където съществува, тя се застъпва със съобразяването с конфиденциалността на някои данни и дава възможност на съдебната власт, работеща по даден случай, да предаде информация на Комисията за провеждане на разследванията (етапите) и за някои фактически елементи, като конкретни суми, или мярка, или съответна програма, или друг съответен елемент, който не попада в обсега на конфиденциалност на съдебните процедури.26




1 По-специално Вж. Член 3(1) от Наредба на Съвета (ЕЕС) № 595/91 от 4 март 1991 г. (OJ L 67,14.3.1997 г.), Наредба на Комисията (ЕС) № 1681/94 от 11 юли 1994 г. и № 1831/94 от 26 юли 1994 г. (OJ L 191,27.7.1994 г.) за разходи, и Член 6(5) от Наредба на Съвета (ЕС, Euratom) № 1150/2000 за традиционни собствени ресурси.

2 Освен Член 3(1) от Наредба на Съвета (ЕС, Euratom) № 1150/2000 за изпълнение на Решение 94/728/ЕС, Euratom относно системата на собствени ресурси на Общностите (OJ L 130,31.5.2000 г.), където тази информация не е задължителна.

3 Както е потвърдено от Съда в случаите на пшеница от Zwartfeld и Югославия). Случай С-2/88 [1990] ECR I-3365, 13.7.90; Случай С-68/88 Комисията срещу Гърция [1989] ECR 2965.

4 СОМ (2000) 358 окончателен от 28.06.2000 г. и окончателен План за действие 2001-2003 (СОМ (2001) 254 от 15.05.2001 г.)

5 По-специално, Член 4 от Наредби № 595/91 , 1681/94 и 1831/94: “Всяка страна-член трябва незабавно да съобщава на засегнатите други страни-членки и на Комисията всички нередности, които са разкрити или за които има съмнения, че могат да имат ефект извън нейната територия, или които показват, че е приета нова практика за извършване на измами.”

6 Включително аспектите на отчетност и възстановяване

7 Заключения на Съвета по Защита на финансовите интереси на Общностите и борба с измамите – документ 9270/01 – FIN 169- Точка 4.

8 Специален доклад 10/2001, касаещ финансовия контрол на Структурните фондове (OJ C 314, 8.11.2001 г.).

9 Наредба (ЕС, Euratom) № 2988/95 от 18 декември 1995 г. за Защита на финансовите интереси на Европейските общности (OJ L 312, 21.12.1995 г., стр. 1)

10 Това не включва грешки или небрежност, вредни за бюджета на Общностите, извършени от публичните власти, работещи на национално ниво (т. 3, по-горе) и то не предрешава съобщаването от грешки, както е посочено в секторните Наредби.

11 Част от допълването между националните закони и законите на Общността за осигуряване на финансовите интереси е необходимостта, когато се подава съобщение за измама и нередност, да се уточни съответната част от всеки източник на финансиране (четвъртият абзац от Член 3(1) на Наредби 1681/94 и 1831/94).

12 Същото се отнася за интерпретация на концепцията за нередност в контекста на изискването страните-членки да докладват нередности. В областта на Структурните фондове и Кохезионните фондове клаузите за финансов контрол в основните инструменти (Член 23 от Наредба № 4253/88 за периодите 1989 – 1993 г. и 1994 – 1999 г. и Член 38 от наредба 1260/99 за периода 2000 – 2006 г. по отношение на Структурните фондове, и Член 12 от наредба 1164/94 за Кохезионния фонд) изискват страните-членки да предприемат необходимите мерки:

  • да потвърждават редовно, че операциите, финансирани от Общността, са били проведени правилно,

  • да предотвратяват и предприемат действия срещу нередности,

  • да възстановяват всяка сума, загубена в резултат на нередност или небрежност.

Това задължение е посочено, например, в Член 2 от Наредба 1681/94 и Член 2 от Наредба 1831/94, които казват, че страните-членки трябва да съобщават всички условия, посочени в закон, наредба или административно действие за приложение на мерките, предприети по Член 23 от Наредба 4253/88 и Член 38 от Наредба 1260/99 (програмен период 2000 – 2006 г.) и Член 12 от Наредба 1164/94. Това подчертава важността за Общността на тези задължения, които трябва да бъдат изпълнявани от страните-членки.

Това задължение беше уточнено в Наредбите на Общността - № 2064/97 (OJ L 290, 23.10.1997 г.) и № 438/2001 (OJ L 63, 03.03.2001 г.), които съдържат детайлни правила за изпълнение на Наредби на Съвета № 4253/88 и 1260/99.



Те посочват изискването за приемане на законодателни и регулаторни мерки на ниво страни-членки и задължават страните-членки да организират система на управление и контрол, за да се осигури силно финансово управление, и да създадат задоволителен запис/следа на одита, включително на ниво краен бенефициент. Неуспехът от страна на икономически оператор да съблюдава тези национални условия, приети за изпълнение на законодателството на Общността, трябва да бъде смятан като нередност в рамките на значението на Член 1(2) от Наредба № 2988/95, тъй като той може да “навреди на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях”. Затова всеки такъв неуспех трябва да бъде съобщаван от страната-член съгласно Наредба № 1681/94, по-специално, ако нередността съдържа нарушение на националното изпълнително законодателство.

13 Наредба на Съвета (ЕЕС) № 729/70 от 21 април 1970 г. (OJ L 94, 28.4.1970 г.) , отменена от Наредба на Съвета (ЕС) № 1258/99 от 17 май 1999 г.относно финансирането на общата земеделска политика (OJ L 160, 26.6.1999 г.), която се прилага за земеделски разходи от 1 януари 2000 г.; за разходи, произтичащи по EAGGF, Раздел “Гаранции”, Комисията прилага процедурата, известна като “изчистване на сметки”, въведена за първи път през 1970 г. и значително допълнена за първи път през финансова година 1996 (Наредба на Съвета (ЕС) № 1663/95, посочваща детайлни правила за приложение на Наредба на Съвета (ЕЕС) № 729/70 от 21 април 1970 г. относно процедурата за изчистване на сметки от EAGGF, Раздел “Гаранции” (OJ L 158, 8.7.1995 г.)

14 В случай на традиционни собствени ресурси, случаи на измама и нередности се докладват от страните-членки чрез средствата на листове за измама, изпратени чрез системата OWNRES, която се използва от 1996 г.

15 Членове 6(5) и 17(1) от наредба 1150/2000.

16 Вж. Предишната бележка.

17 Виж членовете (т.е. Член 4 от Разпоредби 595/91, 1681/94 и 1831/94), които налагат ясно задължение да бъдат уведомявани другите страни членки за “нередности, които са открити или се предполагат”. Задължението за уведомяване не се влияе от 6-месечния период, указан в Член7 на Наредба на Комисията № 2064/97 (ЕК) от 15 октомври 1997 г., която указва подробни мерки за изпълнението на Наредба № 4253/88 на Съвета по отношение на финансовия контрол от страните членки на операциите, съфинансирани от Структурните фондове (програмен период 1994 г.-1999 г.)

18 Както е предвидено в Членове 3 (2), 5 и 10 на гореспоменатите Разпоредби.

19 Заключения на Съвета от 14 юни 1995 г. Декларацията е отбелязана в протокола (Док. Съвет FIN 233 № 8138/95 г., т.9, Членове 1 и 7).

20 В смисъла по-специално на Член45 на Договора за ЕК.

21 С изключение на традиционни собствени ресурси, за които следващата точка не се отнася.

22 Виж бележките под черта на стр.1.

23 Вече повдигнато в контекста на прилагането на предишната Наредба № 283/1972 г., сега заменена от Наредба № 595/1991 г., в работен документ, изработен от DG VI (Doc. VI/Rev.3).

24 Такова изключение не се прилага, когато грешката е открита след плащането, понеже тогава администрацията трябва да пристъпи към възстановяване и впоследствие да съобщи за случая.

25 Съобщение на Комисията С(88) 1696(OJ C259,6.20.1988, p. 10). Това е изключение от общото правило за придържане към законовите изисквания, което се интерпретира и прилага стриктно.

26 Що се отнася до традиционните собствени ресурси, Член 2 (3) от Наредба № 1150/2000 г. указва, че ако даден случай е отнесен към съда, датата на отнасянето или може да се счита за дата на установяването; по аналогия, това е крайната дата, на която може да стане уведомяването на Комисията.


Каталог: upload -> docs -> 2014-01
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2014-01 -> Информационните технологии и съобщенията изпълнителна агенция


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница