Работна среща на подгрупа „Прокурори и следователи”

Срещата бе открита в 14.00 часа от г-жа Елка Атанасова – зам.-председател на КАОСНОСВ и член на подгрупа „Прокурори и следователи” към Работната група за изготвяне на средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, сформирана към КАОСНОСВ.

Николай Георгиев – ВКП;

Паулина Недялкова – ВКП;

Иван Даскалов – АП Пловдив;

Емилия Вакарелска – РП Стара Загора;

Ваня Дойчева – НСлС;

Румен Киров – НСлС;

Руси Алексиев – СРП;

Виктор Тарчев – СРП;

Росица Слабакова – СГП;

Димитър Ангелов – СГП;

Владимир Николов – РП Плевен;

Евгени Иванов – ВоАП;

Гергана Мутафова – РП Пловдив;

Емил Владимиров – УИС, ВКП;

Георги Бончев – директор „ИТ” в АГП.

Съгласно взетите решение в дискусията, проведена на 01.02.2013 г., подгрупата обсъди представения от г-жа Емилия Вакарелска проект на Методика/Модел за оценка на натовареността на прокурорите.
* * *
ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Предполагам, че всички са прочели предложението. По същество предложението е да работим в три посоки – разумна норма на натовареност, методика за индивидуална натовареност и методика за натовареност на звено, условно на три части, като в него съм се опитала да развия идеите, които до тук са обсъждани, разбира се с предимства и недостатъци. Трябва да дискутираме кой е от една страна най-обективният подход и от друга страна – кой е приложим според системните администратори в действителност.

При нормата на натовареност, тъй като ние нищо не обсъждахме на предходната среща, това, което беше по единия проект за предложение, беше направено проучване на статистиката за 2012 г. Успяха колегите от ВКП да подготвят данните, но откровено казано те искат много анализ, за да могат да се извлекат някакви изводи и върху тях да стъпят някакви решения.

Защо беше важно това? За да може тогава, когато започнем да говорим по конкретна методика на изчисляване на норма, т.е. да приложим някакви критерии, да можем да ги съотнесем към това, което имаме като количествения принцип, на който изцяло е изградена статистиката на този етап, и тогава да можем оттам да вадим някакви изводи.

Беше интересно, с анкетата, която направихме сред административните ръководители, да видим какво е усещането за натовареност и там, където статистиката, като количествени критерии сочи например на по-малка натовареност, а усещането за натовареност е по-голямо, там да направим едно прехвърляне към структурата на престъпността и да търсим някаква специфика в дейността, за да не пропуснем някакъв критерий, когато определяме и другите две методики.

РУМЕН КИРОВ: Имате предвид различие в криминогенната обстановка ли?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Да, защото това вече е и фактор. Ако сте успели да погледнете резултатите от анкетирането и да ги съпоставите с това, което колегите подготвиха като статистика, има прокуратури, които са в пъти по-ниско натоварени като количествен критерий, при които усещането за натовареност е много по-голямо. В смисъл – полагане на извънреден труд, неползване на дневни почивки и т.н. Т.е. те твърдят, че са много натоварени, а по чисто статистическите критерии, прилагани към момента, те би трябвало да са в пъти по-малко натоварени от други. Там трябва да проверим на какво се дължи това усещане, т.е. дали то е резултат на някаква специфика на дейността…

РУМЕН КИРОВ: То е ясно – между оценката и самооценката винаги има пропаст.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Така или иначе, за да тръгнем на конкретно обсъждане и вземане на решение, според мен трябва да имаме някакви обективни данни, т.е. да имаме анкетиране, да имаме статистика, да имаме на кой каквато друга идея му дойде, т.е. ние да сме направили някакъв необходим обем проучвания, на които вече да стъпим и да защитим тезите си и съответно впоследствие и решението, което ще предложим на съвета.

Това е по нормата на натовареност.

По отношение на индивидуалната натовареност аз по-основно съм развила хипотезата за измерване на брой актове – действия, в широк смисъл ще го нарека преписки, като това включва всичко, т.е. всичко, което като дейност прокурорът го обективира във факти или действия, т.е. участие в съдебно заседание е някакъв вид акт.

Защо предложих и този вариант? заради това, което разговаряхме на предното съвещание, че, ако отидем на вариант изчисляване на преписки и тяхната тежест и остойностяване, няма как да отчетем работата на различни прокурори по едни и същи преписки, т.е. няма как да направим това, а в прокуратурата, за разлика от съда, този фактор го има – различни прокурори да работят по различни преписки и досъдебни производства.

Разбира се не казвам, че това е единственият вариант. Хубаво е да чуем и други мнения и предложения как да решим този въпрос.

А по отношение на самата натовареност на звеното – там мисля, че проектите са два варианта, вероятно има и други. Те са с подварианти за изчерпателен подход или за по-съкратен - там, където говорим пак за броене на актове; другият е за оценка на преписки и досъдебни производства, съдебно заседание и други участия, и съответно изчисляване на натовареността.

Това е, като цяло. Оттам нататък надявам се от това да са се избистрили някакви други идеи, подходи, ако сте хванали слабите места на тези подходи също ще е интересно да ги чуем, за да си дадем някаква по-конкретна насока, защото който и да е от тези конкретни варианти, за да бъде развиван в детайли, трябва да има някакво обединение около някакъв първоначален подход, за да можем да работим в детайли и съответно от там-нататък да видим доколко той е приложим обективно и приспособим към системите ни за отчитане на работа.

РУМЕН КИРОВ: По тази регионална натовареност смятам, че това, което казвате е така, но мисля, че критерият трябва да бъде да кажем град с над 300 хиляди или нещо такова. Ще дам практически пример. Бях на една проверка в следствените служби в няколко окръжни града с горе-долу едно и също население – Габрово, Ловеч, Видин, Враца, Монтана. Установих по отношение на следствените служби, но разговарях и с окръжните прокурори, по следствените служби във всички тези градове тази натовареност на следовател за индивидуална – като брой дела, а не като сложност, е горе-долу съпоставима. И, колкото във Видин като че ли е най-скромна криминогенната обстановка, защото там няма и хора дето се казва, няма индустрия, няма престъпления от стопански тип или ги има, но малко. А в Лом например казаха, че част от препитанието на населението е да регистрират в ромските квартали ДДС-фирми с оглед и с оглед на ДДС-веригите има специализация – целият Монтански регион да кажем не е натоварен, но специално в Лом имат много работа, защото имат поръчки от цялата страна да разпитват тези лица. Това е, което ми направи впечатление, което си го отбелязах като бележки. Иначе беше съпоставимо онова, което е в Ловеч и онова, което е в Габрово.

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Същото е и с районните, но пак регионалното разположение има значение – дали е граничен район, примерно в Свиленград Калотино е по различен начин.

РУМЕН КИРОВ: Да. Там, където е в Монтана, Враца, Варна и да кажем примерно, че това, което го смятат за престъпност е свързано повече да речем със субсидиите земеделските.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Предлагам първо да обсъдим и да се съсредоточим върху двата варианта, които г-жа Вакарелска предложи – по кой от двата считаме за удачно да продължим да работим. Оттам нататък вече може да уточним дали ще говорим за количествено-качествени критерии или ще говорим за нещо друго.

Аз лично съм споделил моето становище, предполагам е разпратено. За мен вариант 1 е по-удачният, тъй като има на първо място – по-голяма обективност; на второ място – може да се характеризира с по-голяма прецизност при правилно изработени критерии и методика за коефициенти на тези критерии.

Един от въпросите, който също следва да обсъдим е кога трябва да се оцени една прокурорска преписка – била тя преписка или дело. В 85-90% от случаите съм съгласен с предложенията на г-жа Вакарелска, които тя е направила, относно критериите за оценка. Доколкото разбрах нейната идея е да се опрем на математически модел, при който всички преписки да имат еднаква начална стойност, като 10% от тях приблизително, съгласно статистическите данни, с които тя разполага, ще се отличават с някаква по-голяма сложност, т.е. ще претърпят промяна в коефициентите.

Според мен е по-удачно коефициентът да се дава в началото, въпреки че това е по-трудно за хората, които ще го дават този коефициент, тъй като не е необходимо да натоварваме излишно прокурорите с несвойствена за тях работа, въпреки че точно тях най-пряко ги интересува това. Аз имах предложение това да се извършва от съдебен деловодител с компютърни функции, който въвежда в УИС произнасянията, тъй като така или иначе те се въвеждат. Г-жа Атанасова направи една удачна забележка и съм съгласен с нея, че по принцип това може да се извършва и от административния секретар или лице с по-високо ниво на компетентност. Но за големите прокуратури, които са над 30-40 човека мисля, че това може да се възложи със заповед на административния ръководител и на определени лица от компютърните деловодители.

Но защо смятам, че критерият би трябвало да се задава в началото, ако се спрем на варианта да се задава критерий на всяка прокурорска преписка (проверка или дело, или присъдна преписка, или прочие), а не се спрем да се оценява в края на всяка фаза?

Един пример ще дам. Идва за проверка съответен процесуален материал, прокурорът се запознава с него, изпраща го в съответното районно управление на полицията към окръжната дирекция на МВР или където и да е, и то приключва там. И всъщност, ако не направим оценка на този процесуален материал в момента, в който прокурорът се произнесе за първи път, а изчакаме фазата да приключи, т.е. да се върне, то може никога да не се върне и тази дейност на прокурора ще остане неоценена. А всички знаем, че това е огромна част от работата на прокурора – да се занимава с предварителна проверка.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Няма ли да има различна оценка на правната сложност на този материал от заключението на полицията дали ще се архивира при тях или ще се върне за образуване при прокурора?

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Моето предложение е в моментът, в който прокурорът се произнесе за първи път по процесуалния материал, тогава да се извърши оценяването, т.е. когато компютърният деловодител въведе в УИС произнасяне от прокурора (ако е възможно - не мисля, че е особено трудност да се сложат още една-две графи в този софтуерен продукт УИС) там да се отбележи точка 1 примерно; като се върне, ако се върне…

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Няма ли да влияе пряко върху правната сложност?

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Според мен не би трябвало да бъде още с постъпване на преписката/сигнала или каквото и да е, а по-скоро с акта, с който прокурорът изпраща преписката в полицията.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Да-да, точно така, правилно го казвате.

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Това е нещо различно. Защото съгласно инструкцията това е актът, с който се решава преписката. И оттук нататък дали ще се върне или не – зависи... Това е вторият въпрос.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Да, това е моето становище, извинявам се, ако съм се изразил неясно. С първия акт, с който прокурорът се произнася.

Естествено много по-лесен и, ако може да се състави софтуерен продукт в тази насока е методът, който предлага г-жа Вакарелска, чисто математически. Ако не отидем към по-прецизно и детайлизирано оценяване, което за мен е по-прецизно, но г-жа Вакарелска е много права, като каза, че ще е свързано с много натовареност на деловодния състав.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Кое оценяване имате предвид?

РУСИ АЛЕКСИЕВ: На математическия модел, при който определена статистическа стойност се оценява по-високо, а другите имат еднаква натовареност. Примерно всички дела със 1 /единица/ примерно казано и само, когато прокурорът прецени, че неговото дело е по-сложно, което се случва в 10%, както беше изчислила г-жа Вакарелска…

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Това е по-разумно, защото наистина ще облекчи и колегите, и деловодителите.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: А и в крайна сметка самият прокурор е най-заинтересован неговата натовареност да се отчита обективно така, че всеки прокурор, който види, че неговото дело, след като бъде запознат с тези критерии, е по-сложно или по-обемно от останалите, ще може да направи предложение до съответния административен секретар или административен ръководител – в зависимост от това кой ще извършва технически тази дейност, за да се направи корекция след фазата, както е предложила г-жа Вакарелска – след фаза дело, като му дойде делото след образуването. Има два листа образуване – образува, не знае какво му е делото и му се дава единица; идва делото 16 тома – ревизии, проверки, доклади и пр.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Колеги, може би това в момента не е толкова важно – кой ще го прави, а въпросът е да се концентрираме какво да се прави. И, ако се разберем върху това, то би трябвало да се прецизира в достатъчна степен и, ако е прецизно и показателите са много ясни и е ясно откъде се взимат и е въпрос на преценка кой къде ги вижда най-лесно и най-малко ангажиращо за по-висока квалификация хора, колкото се може по-на ниска техническа квалификация да го върши – ще го върши. Аз мисля, че е хубаво да се концентрираме към това, което казахте в първата част.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Кой модел ще изберем.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Именно. А всъщност имаме ли тук противопоставяне на модели?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: …изчерпателно изброяване на актове и действия.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Значи това е минаване всъщност през индивидуалната натовареност.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Абсолютно, да.

Там са развити две хипотези:

– една методика за индивидуална натовареност, която е изградена на принципа на актове и действия;

- втора методика, която е с оценка за правна сложност - първоначално заложена, и фактическа сложност - впоследствие към края на фазите.

И всъщност какъв би бил смисълът? Тогава могат да се сравняват двете системи, т.е. като съберете индивидуалната натовареност на прокурорите, изчислена по методиката за индивидуалната натовареност, и получите методиката по другата, която е за звеното – с оценка на преписките и делата, би могло да се прави съпоставка между двете методики.

А другият вариант е: правим индивидуална методика, а звеното е натоварено от аритметичния сбор на индивидуална натовареност.

В смисъл – това са два различни подхода. Дали залагаме на връзка между двата или на регулация между двата.

- На мен втория ми се вижда по-лесен

- И е по-лесен за приложение всъщност.

- Кой е вторият?

- Кой възприемате като втори?

- Вторият е този, където индивидуалната натовареност се сборува аритметично.

- Не. Вторият е с оценката на актовете – нали така? С оценка, коефициенти, които има на базата на това, което предлагате.

- Нека някой да ги отграничи отново двата варианта.

- Да – ако може още веднъж да ги кажете, с примери.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Първият вариант е: приемаме методика за индивидуална натовареност и на база на индивидуалната натовареност събираме работилите през годината и определяме натовареност на звеното.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Десет прокурора по 500 – пет хиляди. Примерно.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Така.

Вторият вариант е: изчисляваме индивидуалната натовареност на прокурорите по методиката с изчерпателното изброяване на актовете и действия, а на звеното – чрез оценка за фактическа и правна сложност на преписките в техните фази.

Т.е. единият вариант е с взаимовръзка между двете методики, то даже е една методика на практика; а вторият вариант е – две различни методики, които кореспондират помежду си.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Аз, като изцяло ще подкрепям прокуратурите, които непосредствено се занимават с тази дейност, но си мисля, че е по-прецизна първата. Тя, колкото и да има субективизъм тя има по-малко субективизъм. И по-скоро си мисля, че отчитането чрез определяне на норма – този въпрос, както се предлага, което е много по-удобно, ако може единица плюс да се увеличава, т.е. ще бъде проблем, ако има такива прокуратури, които са достатъчно на брой с достатъчно обем пир който всъщност ще се окаже, че има множество преписки и дела, които, както и да ги мерим ще ги слагаме в единица, но те по същество имат много по-малко, защото в рамките на тази единица сигурно ще има много случаи, при които трудът, актовете, изобщо ангажиментът ще е много по-нисък.

И, си мисля, че е добре да не ги противопоставяме. Моето лично виждане е да приемем (ако казваме, че първата е тази, която е за звеното) и онова, което не може всъщност да се отчете до край (след като направим тези допълнителни съпоставки, защото ние наистина нямахме време, тъй като предложихме късно данните) да ползваме по някакъв начин на този етап… исках да кажа да не решаваме още сега като че ли, но, работейки с преимущество, ако приемем първата, която аз мисля, че е добре, да не изоставяме другата напълно, а да видим има ли такива елементи в дейността, които не могат да бъдат обхванати по подходящ начин тук и хем да служат като коректив, като допълнителен показател, който усложнява или не, хем който да избегне така или иначе наличната субективност.

Обаче пак казвам веднага, че, ако приемем втората – тя всъщност има много по-голяма степен на субективизъм, за да определим кой акт каква стойност има, коефициент и така да се определя. Това, за да го определим, ако изобщо мислим да го правим, аз мисля, че тогава трябват много повече, не че сега не трябват…

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Нека да уточня. Коефициентите за актове – те си важат абсолютно в пълна сила и за изчисляване на индивидуалната, тъй като ние не можем да сравняваме едно указание примерно, или изпращане на преписка за проверка с един обвинителен акт. Така че това е съвсем друго.

Тук говорим за приложението на правна сложност по съставите, което правихме като някакъв предварителен анализ и след това вече за последваща оценка на фактическа сложност, т.е. дали тази методика ще прилагаме.

Ако отидем на изчисляване на индивидуалната натовареност по единствения до момента метод – до тук не чувам друго решение, аз смятам, че ние трябва да направим диференциация между различните актове. Т.е. ние трябва да приемем норма на натовареност и спрямо нея нагоре и надолу да определяме тежест на отделните актове и действия.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: А пък аз, запознавайки се с данните си мисля, че, когато работим с преписките и нормата (да приемем, че я направим достатъчно прецизно) и ползваме коефициента за правна сложност така или иначе той в известен смисъл дава някакви разграничения, които, ако бъдат съобразени със съда, който така или иначе ще ги ползва (най-вероятно, а вероятно и при следствието), те биха могли, защото структурата така и ще се отчете в някаква степен – ако ползваме коефициента за правна сложност. Нали така? Структурата би могла по този начин да бъде отчетена на практика в съответния

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: За кой модел говориш?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: За първия. Ами аз това не мога да си изясня – кой е първият, кой е вторият.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Нека изясним кой е първият вариант и кой вторият. Или първият вариант е на стр. 5 или е на стр. 11 и нататък?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Аз ги смесвам сигурно, затова нека да изчистим.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: В единия случай ще броим актове и действия. Там тази методика – по съставите и по критериите за фактическа сложност, тя ще има отношение само тогава, когато ще се прави оценка на конкретен акт. Ние там няма въобще да ценим преписки. Т.е., говорейки за вариант първи, ти абсолютно изключваш тази методика. Тя е приложима в другия случай, когато ние оценяме натовареността на база на тежест на преписки и дела в техните фази и т.н. Тогава, когато броим актове на прокурора…

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Тази коя я наричаш ти, кой вариант е?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Не мога да кажа там как са. Вие искахте да разделим двата варианта и аз ги разделих.

Значи:

- първият вариант е с правна и фактическа сложност на преписки и дела;

……: Пак два варианта има.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: …то е следствие на индивидуалната и по-скоро са два варианта.

Така че при оценка на звената – там е правна и фактическа.

А другият вариант е функция на индивидуалната натовареност.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Независимо от това (направих си труда да съпоставя) всъщност, ако отчитаме преписки и дела, разделени дали на пет или шест фази/дейности, се установява, че всъщност прокуратури, които имат много по-малко или съпоставяйки се с реално средно ……

………./всички си говорят по групички/………….

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Ако примерно аз решавам за един час – това ми е нормата, и днес за осем часа ще реша осем задачи; или ще са две заседания. Ако обаче аз вляза в 8.30 сутринта на съдебно заседание и изляза вечерта в 5 ще ми зачетете коефициент на усложнение 8, което значи, че 8-те задачи съм ги решила в съдебната зала и денят ми е запълнен.

Така че затова според мен е толкова важно да минем и през нормата на натовареност, защото ние вече спрямо нея, особено, ако отидем на замерване на индивидуалната натовареност по актове или действия, няма как да не тръгнем по разумна норма.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Аз съм съгласен, че така трябва да е, но не си го представях така до тук в проекта как ти си го представяш това.

….: Ами формула ще има.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Ама този проект знаете, че е резултат на едни предварителни обсъждания и той трябваше да обобщи това, до което донякъде е стигнато.

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Имам следният въпрос. Норма на натовареност – предварително ли ще говорим за нея и ще изчисляваме на база изследване на статистиката, или тя ще бъде функция след като въведем коефициенти, след като се види за определен период как работи, какви са коефициентите, каква е сложността, каква е натовареността, и след това да се види каква е нормата на натовареност?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Ами може би баланс между двете неща. В смисъл – един анализ на статистиката, съчетан с обективни….

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Да де, но статистиката в момента е без коефициентите, т.е. норма само на база на сегашните количествени показатели, които мерим.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Аз не съм компютърен специалист. Ако ми дадете 30 минути почивка просто ще ви направя коефициенти, ще ги вкарам и ще ви кажа какъв ще бъде резултатът.

ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА: Ще ви дадем един час, ако трябва.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Не става дума. Това не е същностното. Говорим тук за принципното. Оттам нататък аз се надявам, че специалистите ще седнат и ще направят необходимите анализи, за да отидем на сериозно решение.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: На специалистите стана ли ясно за какво говорим?

ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ: По това, което четем, ако правилно съм разбрал, ако е за решаване единицата е някаква базова стойност – така ли?

ОТ ЗАЛАТА: Да.

ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ: И оттам насетне, ако е постановление за изпращане по компетентност отива на 0.7 – всичко това не е проблем да се зададе в системата, тя автоматично ще ги слага тези коефициенти стига вие да ги дефинирате.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: А ние как ще се съгласим по тях?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Точно това опитах да кажа – че, когато стигнем до нормата, т.е. приемем кое е обичайният акт и акт/действие в широкия смисъл е, ако обичайно един прокурор работи два часа, за да вземе едно решение (да се запознае с материалите, да формира решение и да го изготви) ние ще приемем примерно, че това е нормата. И оттам насетне спрямо нея, например, ако има продължаване на срок то ще отнеме десет минути, ще разделим нормата и ще намерим функцията и така ще определим коефициентите, които ще бъдат доста близо до обективните. Ако пък заетостта е цял ден ще умножим нормата за съответния период. Или, ако някой е три дена на обучение ще му зачетем натовареност, тъй като ние броим актове при индивидуалната натовареност, което не е проблем да натрупаме тези допълнителни коефициенти, за да отчетем реално

ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ: Ако правилно разбрах някаква роля ще играе и правната квалификация – нали така?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Това е във втория модел.

ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ: И аз се обърках.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Наистина не става ясно кой е първи модел и кой е втори. В цялото това нещо има на няколко пъти и първо и второ.

…/много гласове едновременно/…

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Това, което казвате ми се струва съвсем логично. Ако приемете за единица нещо, което прокурорът върши за два часа, разделяйки работните часове в годината на две ще получилите колко единици е нормалната натовареност.

ОТ ЗАЛАТА: Въпросът е как ще ги измерим, за да….

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Спрямо тази единица, ако нещо му отнема обичайно един час, коефициентът ще му е 0.5, а, ако обичайно му отнема много повече от един час, коефициентът ще му е 2. И на база вече на този обичаен коефициент, ако искате вие си сложете допълнително коефициент за фактическа сложност или как го наричате, който може да се насложи върху първия коефициент. Но няма как тази фактическа сложност да я определи деловодител.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Самото техническо въвеждане може да го прави деловодител, но ние трябва да определим каква е нормата….

…

Всъщност идеята на този начин за изчисляване на техническата сложност е, за да се избегнат индивидуалните качества на магистрата. Защото, ако едно и също дело (например изготвяне на обвинителен акт, което е с по-голяма тежест) на трима различни прокурори, те могат да постигнат равен резултат за различно време. Обаче с тази карта на оценка и при залагане на коефициенти тогава ние ще сме стигнали до разумното време, което той разходва.

….

ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ: Доколкото разбирам идеята е да се разработят тези коефициенти и да се обозначат като стойности, което да бъде вече предварително зададено в системата и примерно: има „отказ” - системата си задава коефициент. И оттам насетне обаче, с оглед фактическата и правна сложност трябва всеки колега да си чекне стойността.

Ако се погледне статистиката на прокуратурата всъщност основният обем преписки и дела са на районно ниво като абсолютна бройка. Нагоре те намаляват, но им се увеличава тежестта.

Най-малко оценка ще се прави тогава, когато се намери големият обем в районната прокуратура, който да се обхване от тази норма, защото, ако вземем друга, т.е., ако вземем окръжна като критерий, и оттам надолу сваляме към районна и качваме кадровото ниво, тогава вече оценката наистина ще стане много голяма като брой. затова ми се струва най-разумно да говорим за районно ниво - типична дейност…

…

Няма как да смесваме текстове.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Не е маловажно да видим как бихме могли това да го мерим.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Не ми стана ясно за вашите предложения за критерии реално какво време седи. Стигаме до въпроса: как ще го измерим.

В тази връзка съдиите бяха предложили, ако си спомняме тези, които участвахме в представянето на презентациите, зад всеки критерий… Ако си спомняте варненската система – там имаше анкета, която примерно на районно или на окръжно ниво отделните съдии да отговорят за това действие какво време им е необходимо – примерно 30 минути, 60 минути, два часа и т.н.

Т.е. ние пак стигаме до времевия критерий.

Аз съм за това – всяко действие да бъде с определена разумна норма. Защо? Защото ние, на софийско ниво, нямаме собствени преписки в голяма част от времето си. Ние се произнасяме многократно по чужди преписки, включително и по същество понякога.

Така че за мен най-изгодно е това, което се предлага – да оценяваме конкретно действие. Но въпреки всичко ние трябва да имаме някакъв времеви критерий – колко средно ни е необходимо. Според мен това бихме могли да го направим с някаква примерна анкета. Трябва да я пуснем до всички прокурори и да видим приблизително. Спекулира се, може за един или за друг времето да е различно. Но реално погледнато ние сме хора, трябва да намерим някакъв среден справедлив критерий за време.

Разбирам какво казвам, но различно е, когато дойде чуждо дело по чл. 255 в градска, и аз трябва да се произнеса как да продължи разследването или колегата го няма и трябва да напиша постановлението за прекратяване или обвинителния акт. И друго е, когато примерно си е твоя преписката, ти си си я следил, трябва ти два пъти по-малко време, за да си обективираш твоята правна гледна точка.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Ама то има значение даже и това, че вие и софийска районна самият факт, че имате толкова много дела не може да си позволите лукса да отделяте толкова време, колкото ще отдели всяка друга прокуратура.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Ами аз съм едновременно дежурна, влизам по мерки, и междувременно ми тече доклад.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Знам. Искам да кажа, че това е също фактор, който вас ще ви пресира за времето.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Аз не знам как ще се изчисли това нещо на практика. Но ние не сме критерий. Идеята е именно с това, което правим да вкараме работата…

РУМЕН КИРОВ: А не ви ли смущава, че, ако се въведе този времеви критерий, което, ако е обективно е много хубаво, ще се получи така, че ще има случаи, в които в рамките на деня (защото всеки ще го завишава) прокурорът е работил не 8 часа, а 14 часа!?

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Няма как да го завишаваме. Идеята е, ако решим – да направим една анкета, която да ни посочи средно време за някакво действие. Ние ще преценим дали то е занижено или увеличено, но трябва да имаме средно време. Не е нормално само с критерии да определяме нашата работа.

А и тази сложност на делата е точно това – времето, необходимо ни да го проучим или да напишем съответния акт или пък… Извинявайте, но едно указание по данъчно икономическо дело е почти като постановление за прекратяване.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Колко време ви отнема да дадете указание по данъчно дело?

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Зависи.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Добре, тогава да дадем нормата за обичайност.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Много зависи.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Примерно дело до сто страници – там да дадем нормата. Така да зададем анкетата – да дадат норма време за обичайно дело.

….

РУМЕН КИРОВ: Това за времето е много рисковано, изключително рисковано.

ИВАН ДАСКАЛОВ: Този времеви критерий да се опитаме да го извлечем по някакъв начин от статистиката, която така или иначе има в прокуратурата. Въпросът е как да го направим.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Като видим броя написани актове на края на годината на една прокуратура, разделим на броя на работещите в нея, разделим на работните часове и получаваме средната натовареност на този район.

…../всички говорят по групички/…..

ЕЛКА АТАНАСОВА: Да вървим успоредно. Да смятаме колко минути са необходими за един отказ, като съберем броя работни минути за цялата година и го разделим на броя на постановените актове…

- В годината толкова много неща са свършени освен да пишем откази!

- Ама ние за всичко ще делим така.

- Не може. Има много устройства…

- А и плюс това един отказ може да си се запознал с 500 тома и ти дават после за прекратяване…. Това е абсурдно.

- Затова ще има един първоначален обективен критерий, и един субективен – постфактум.

………….

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: До тук сме правили широко анкетиране – не ние, а ползвахме това, което е във връзка с правната сложност… Там има тотална необективност. Т.е. минахме през анкетирането… Искам да ви кажа, че престъплението по чл. 127 е със значително по-висока сложност от рецидивна кражба, от данъчно престъпление и от всичко останало.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Т.е. означава, че не може да се осланяме на обективна оценка на прокурорите да си оценяват колко труд и колко време…

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: По пътя на анкетирането до там не стигнахме до нищо.

Сега – при анкетирането във връзка с усещането за натовареност, също резултатът е много интересен. Усещане за натовареност при ниски статистически показатели и твърдения за нормална натовареност при два пъти по-високи от средните.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Да направим една по-малка група, която да поработи още малко време. Ако трябва – да го изясним и този въпрос – било чрез допълнителни проучвания на данни, ако трябва – да проведем анкетиране, едва ли ще е нужно нещо друго, за да си отговорим на този въпрос защо е така. И, ако приемем, че това, което е всъщност след тези корекции, че всъщност те не отразяват по-високо натоварване, да предложим нещо, което си го говорим на база това, което имаме като данни за 2012 г., имаме и за 2011 г., и да разработим нещо в поне малко по-завършен вид, ако сме съгласни, че този подход можем да го пробваме - да определим коефициенти и да видим как ще изглежда всичко това, и тогава да защитаваме тезата така ли е или има нещо друго, ако някой смята, че има нещо друго. Но да изходим именно от статистиката за всяка година – от която решим, да видим как се съотнасят и оттам нататък това да бъде времето може ли… То ще може, но въпросът е да видим как изглежда.

- Това един човек не може да го направи.

- Да направим една работна група…

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Ако кажете по друг начин, за да не излезе, че ние настояваме да се случи еди как си, ние сме на разположение, предложете.

Съгласни ли сте така да се разберем – на доброволен принцип да участваме няколко души?

ЕЛКА АТАНАСОВА: Виждам, че се жертвате

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Колега Георгиев, ние тук не разбрахме за какво жертване става въпрос?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Идеята беше да се съгласим по това, което говорим – за такова измерване – с тези коефициенти на база на времето, за което ще ни послужи статистиката за 2012-та например. Не с анкета – по причина, която изложих, ако сте ме чули, а да използваме онова, което така или иначе отчетено и то, доколкото една част от тези данни са относително обективни.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Т.е. на статистическо-математически модел – хиляда акта за хиляда часа, средно.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Да, примерно. Ние ще видим колко акта имаме или колко от тях можем да приемем, че достоверно отчита. Ще видим тази дейност, като обем как се съотнася от цялата тази дейност и след това, като видим с какво време разполага прокурорът да се изчислява на тази база вече какво е средното. При положение, че тези анкети приемем, като ги допроверим, че са отчели не свръхнатоварване да речем.

И още нещо. Начинът, по който влизате вие (ежедневно 35-40 души влизат в заседание) и оттам нататък другото време трябва да бъде за това - да си наблюдаваш преписките и делата, да си пишеш твоите… и това усложнява.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: И какво постигаме? Средна норма на произнасяне по един акт, независимо дали е по чл.255, независимо дали е отказ…?

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Точно, да. Средна норма на натовареност.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Трябва да приемем кое като акт ще служи като основа, за да може да го коригираме с допълнителни коефициенти.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Това щях да кажа по-нататък. Ако трябва статистик или математик, или ние като си поговорим, ще видим тези актове – те имат структура тези актове. Тези актове те не са изобщо актове, а те са актове по някакви дела. Ще ги видим и там как са. Ако трябва още един такъв разрез. Аз математически няма да се справя, но си мисля, че, ако мислим в тази посока и поканим тези колеги… В групата мисля имахме от НСИ…

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: На мен ми беше интересно например в СРП колко време обикновено ви е необходимо да решите преписка? Изключи тежките преписки, обичайно колко? Идват примерно 20 преписки, 15 от тях примерно ги решаваш по обичаен начин, едната е различна… Отваряш преписката – започваме да броим време. Отваряш, проучваш, формираш решение, отваряш и четеш практика, предаваш акта.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Ако трябва да говорим за обичайния случай даваме примерно следния модел: от хиляда преписки – 600 отказа, 100 обвинителни акта, 50 компетенции и т.н. Тези за отказите, понеже са 600 и, ако кажем, че 60% от времето отива за откази, примерно по 20 минути.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Не, аз не искам на видове актове да ги делим.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: А как?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Обичайна преписка за колко време решаваш.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: 20 минути.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: 20 минути от запознаването до предаването на отказа в деловодството? Цялата ти дейност по изготвяне на акта ли?

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Да, с тази малка разлика, че в СРП предаването на акта коства понякога по два дена.

- Оставете деловодното обслужване. Не може да вкарате в субективния критерий…

- Ама в тези 20 минути влиза и запознаване с материалите ли?

- Какво значи – преписката е три листа, обичайно.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Преписка или дело до десет страници го вземаш. Колко време…

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Преписка или дело!

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Няма значение. Примерно идва ти дело за прекратяване по 127….

……/говорене по групички/…….

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Всичко може да се сведе до цифри. Т.е. защо да изчисляваме времето, като може да го направим това оразмеряване на времето да го сложим, като стойност на коефициент?

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Защото това е единият вариант – с малко труд да се постигне доста голяма обективност. Т.е. дали работиш по чл.255 или по чл.195, ако ти отделяш два часа от работното си време всъщност избягваш меренето на правната сложност, но ти отделяш два часа ресурс. Тогава 90% от измерването на работата отпада и започваме да оценяме другите 10%. Това е едната методика.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Само едно уточнение. Господин Георгиев, понеже ще работите по вече събрани статистически данни - това е малко необективно и веднага ще ви дам конкретен пример защо не би било обективно. Видях една прокуратура – понеже говорим за районно ниво – една районна прокуратура, която виждам, че е на първо място по натовареност – не за Кнежа, но за някои колеги от районни прокуратури как подават данните при вас. Имам дело в СРП – не е едно, а са десетки, за т.нар. жилищни измами. 80-90 човека идват, донасят ми едно топче сигнал, завеждам го под един номер, както си е нормално и работим. В районна прокуратура „х” този същият сигнал се завежда под 80 номера, работи се по него и чак преди да се внесе делото в съда се обединява, но се брои: 80 преписки, 80 досъдебни и т.н.

Т.е. тези данни, които пристигат при вас, по-добре от мен знаете, че не са от най-обективните, т.е. може да се допусне норма на необективност на евентуалното изчисление на това, което ще правите.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Затова ще се вземат десет обективни критерия…

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Ние точно така би трябвало да направим, но след това аз си мисля, че ще си ги раздадем да се обсъдят и, ако трябва да се извършат някакви конкретни предложения оттук нататък.

Иначе съм съгласен, че е така, но съгласете се – ние очакваме от всички вас да дадете дотолкова, доколкото е обективно, защото са зададени принципно правилата…

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Тази таблица, която пуснаха през 2010 г. с новите критерии, за мен тя е сравнително обективна като количествен показател, с разбивките. Но пак ще кажа, че времевият критерий, за който г-жа Слабакова казва, е най-прецизният, но на практика е най-невъзможно да се установи, поради което пак бих насочил вниманието ви към…

- Средна норма трябва да се намери.

- То пак ще бъде преведено в крайна сметка на математически и няма да се смята време накрая, а ще смята какви действия трябва да направи.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Пак ще му дадем цифра – 1, 2, 3… Защо трябва да се измерва?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: За да послужи да определим нормата.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Защото ти вземаш толкова работни дни в годината… Норма като имаш дневна си изчисляваш годишната – примерно ти е 1000 акта…

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Ясно. Взимаш, че имаш 220 работни дни в годината, увеличаваш ги с 10% или с 20% за неработното време, което използваш, за да работиш, и го разделяш на актовете на съответната окръжна или районна инстанция.

РУМЕН КИРОВ: Вие го казахте – най-хубав, но най-неточен.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Защо на броя актове? По-скоро да тръгнем по обратния начин – ако приемем, че ти казваш, че примерно 80% от действията/актовете, които се изготвят е в рамките на един час, т.е. приемаме, че в районна прокуратура нормалната сложност е един час на действие (говорим условно), което означава осем действия на ден. 220 по 8 действия – това е нормата. 1000 на година. Оттам нататък започва: ако имаш едно действие което ти е цял ден – то ще ти е 8 в коефициента за натовареност. И накрая, като ти се получи цифрата – то пак е цифра – 1000, 1200 или 1800.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: Ти говориш обаче за натовареността на звеното, а не за индивидуалната.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: За индивидуалната.

РУСИ АЛЕКСИЕВ: За индивидуалната пак остава: самият наблюдаващ прокурор да отиде при административния секретар или администратор или ръководител и да каже „Драги мой, тук аз лично съм провеждал 4 разпита, използвал съм си времето да призовавам, да викам, да водя…”

РУМЕН КИРОВ: Ето тази пластмасова бутилка може да измериш за колко време ще го произведеш, каква техника използваш и как се изработва, но вашия труд не можеш да измериш!

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Аз разговарях с колегата от Смолян, защото неговият модел беше най-математически – той също каза, че е сложил някакъв времеви критерий, който е имал предвид. Да, той е в съд, за мен неговият критерий е много по-различен от нашия критерий. Но ние не можем да избегнем от времето. В края на краищата ние сме хора и в рамките на едно работно време ние трябва да можем да си подсигурим качествен труд, т.е. време за всяко едно нещо, обективно оценено. Това е смисълът.

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Затова говорим за разумна норма – за колко време е разумно…

РОСИЦА СЛАБАКОВА: Но в основата на това нещо, под цифрата, трябва да седи някакво време.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Това някакво време влиза в онези 10%, които са изключение.

РОСИЦА СЛАБАКОВА: За мен това е ясно.

………./говори се на групички/……….

…..: Тя, ако иска, за да отпаднат много от тези сложни неща, които ни предлага този вариант – създаване на критерии, пък кой ще ги дава, пък как ще ги дава и т.н., заради това идеята, която г-жа Вакарелска се е опитала да развие за времето от предишното заседание до сегашното е включването на времето, което ще ни позволи по-общи критерии и по-малко бумащина.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Ама на практика да кажем, че достигаме до коефициенти на действията и чрез тях да определим – нали така?

ОТ ЗАЛАТА В ХОР: Да.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Мога да ви предложа нещо, което няма да е норма на натовареност, но пък ще ви е много полезно, ако искате да сравните натовареността на…..

Бих могъл да подходя по следния начин. Прокурорът изпълнява една операция – примерно пише акт или участва в комисия или прави нещо друго. Всяка една операция оставя някаква писмена следа или някаква преписка. Тази преписка аз в системата нямам никакъв проблем да оценя колко време е струвала. Значи примерно: писал съм отказ – това ми е отнело два часа; писал съм нещо друго – отнело ми еди колко; и това всичко се вписва в системата.

….: А проучването, за да се даде кое колко е отнело?

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Първо. В края на годината мога да видя в тази съответна прокуратура дали е работено изцяло в работно време, дали примерно те не са работили 10-20-30% извънработно време или пък да се окаже обратното – че са работили 10-20-30% под работното време.

……: Как ще ги обхванеш в УИС? Въвеждането?

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Ами при положение, че всяка операция е вкарана в УИС, това ще излиза от УИС. Това е едното.

Второто нещо, което мога да ви…

………: Това е същото, което ние обсъждаме само че вие приемате всеки прокурор да прави оценка на всеки свой акт като време.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Точно така, да. Като това по някакъв начин….. /не се чува/…

Второто нещо, което това ще даде е някакво изкривяване, ако има. Примерно в края на годината може да се получи, че средното време за писане на отказ в СРП е 20 минути, а в някаква друга районна прокуратура примерно се пише за 2 часа. Това пак е някаква информация, която на вас ще ви говори нещо.

- А качеството?

- Качеството ще го съпоставяме с върнати, срокове и т.н.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Откъде ще се вземе начало на времето, от което ще засечем колко време е изминало от разпределяне на преписката до акта? Как там ще намерим оценка на времето?

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: От започване на работата. Примерно: за да напиша този акт – отнема ми толкова време.

ЕЛКА АТАНАСОВА: А кой ще го въведе това започване на работата?

- Самият прокурор сам.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Самият прокурор – това е ясно, че ще го напише сам, това е най-логичното. То ще мине един път през евентуално административния ръководител и второ – вече ще има някакъв вторичен контрол, ако се види, че в някоя прокуратура писането на този тип акт отнема два или три пъти повече време, отколкото е средното. Естествено, че някой би могъл да отиде и да направи проверка и да каже: „Абе вие или тук нещо е надписано много в тези часове или при вас са се паднали най-сложните преписки от цялата страна.”

……../говорене по групички/….

ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА: Толкова са еднакви нещата, че 80% няма нужда да ги оценяваме, а ще оценяваме само останалите 20%.

……

- Предлагаме на 80% от работата примерно да се зачете един час – времето няма да го смятаме. Ако му са останали на прокурора десет минути може да е написал справка, може да е изписал…. Един час му е….

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: …примерно един тип прекратяване в окръжна прокуратура равно ли е на прекратяване в районна прокуратура?

…: Зависи.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Или примерно прекратяване в районна София равно ли е на прекратяване в районна в друга територия?

…: Естествено, че е равно.

………….

РУМЕН КИРОВ: Не Габрово и Хасково, но Габрово и Ловеч.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Добре. След като Габрово и Ловеч си приличат би следвало средното време за писане на отказ в Габрово и Ловеч да е едно и също.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Ако тръгнат да надписват времето, то ще си проличи по броя постановени актове, защото ще се окаже, че те имат толкова много постановени актове, колкото за две години, а са ги решили за една.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Мислите ли, че няма да тръгнат да надписват? Необходимо ли е цяла една година да изгубим, за да го установим това нещо?

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Защо да е така?

ЕЛКА АТАНАСОВА: Ами да го пуснем за три месеца тогава?

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Защото ние им гледаме статистическите таблици и виждаме как лъжат в статистиката, та Вие казвате, че няма да лъжат и в писането!?

ЕЛКА АТАНАСОВА: Няма да могат да излъжат, защото: въвеждаме го пробно за три месеца, и изведнъж ще се окаже, че те за тези три месеца са дали толкова много часове, че би следвало да нямат възможност да постановят 300 акта, а те са ги постановили! Което автоматически означава, че ще се обърнем към колегите и ще кажем „Ето, вижте! Вие сте подали 500 часа, а пък в тези три месеца няма толкова часове.”.

…….: Ама ще загубим само някаква енергия, която няма да доведе до нищо.

……: Направете го това изследване – няма лошо, ако УИС в момента позволява директно да започне да се мери това. Направете го, няма пречка.

ГЕОРГИ БОНЧЕВ: Казвате „Ами сигурно ни лъжат.”. Вие зад тези цифри реално не знаете какво стои. Примерно се оказало, че те по три часа пишат отказ. Да, но вие в УИС го виждате – той, като е написал, че това му е отнело три часа и вие като го отворите и го видите, че е три реда някак си нещата ще си дойдат на място. И самият факт, че това остава в системата и се пише…

………..

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Няма пречка това да започне да се работи, ако вие можете веднага да го осигурите в УИС да се прави – ние сме съгласни да участваме в този експеримент. Въпросът е, че това не бива по никакъв начин да забави работата по някакъв вариант въз основа на статистиката от предходната и по-предходната година за определяне на средна норма на натовареност.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Добре. Какво да се обединим, като възлагане? Едното беше: Николай Георгиев търсеше доброволци, които да работят заедно с него. А другото: колегата Бончев ще работи…

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Аз вече не знам какво ще работим в случая. Трябва да се уточним какво ще работим.

…..: Господин Георгиев, Вие можете ли според тези статистически данни, като ги обработите в някакъв момент след няколко дни евентуално по имейл да ни уведомите какви са ви наблюденията за това средно време, което сте открили по статистиките?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Няма да мога да го направя, но, ако се съгласим и осигурим хората, които могат и се съгласим, че по тези данни… Можем да го направим и да се сравни после

….: Ще го направят специалисти – статистици и математици.

…: А в работен вариант имаме ли някой математик или компютърен специалист, който да го направи?

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Нямаме, но ще имаме.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Господин Георгиев, може ли да предложа следното нещо. Примерно вие четете статистика, четете я добре вярвам. Да направим следното. След като прочетете статистиката да намерите три или четири прокуратури с различна степен на натовареност – като групи прокуратури, първоинстанционно ниво. На тези три или четири групи прокуратури в две от тях вътре – примерно Габрово, Плевен и другите, да пуснете по една анкета само на тези. Примерно 10 прокуратури ще бъдат от 4 групи. Вие ги групирайте. Може да са три групите, които ще се обособят, първоинстанционни. На тези три или четири групи вътре в по две от прокуратурите, за да не е съвсем субективно, пратете на административните ръководители пет или шест въпроса или десет основни вида акта – според тях в тяхната прокуратура за колко време се решава този акт.

….: Това е доста разумно. Групаж, без да се абсолютизира.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Само да речем за три групи. Това ще бъдат 7-8 анкети.

….: Предложението на Гергана е много разумно. И ще изпратим тази статистика…

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Да речем само десет въпроса, десет вида акта – откази, прекратяване, обвинителни актове, присъдна преписка…. Само десет, не повече, защото ще стане много размито. Вие определете десет основни акта.

РУМЕН КИРОВ: И то да се вземат градове с горе-долу еднакво население.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: На групи – да. Вземете статистиката за 2012 г., групирайте прокуратури в три или четири вида, те няма да са повече видове, и после да даде среден резултат между тези осем анкети за времето. Примерно Пловдив, Варна и Бургас дават откази – аз давам 40 минути, Бургас дава един час, Варна дава час и половина; дава ти средно чисто математически и това е едната група.

….: Това ми допада, защото така ще намерим един сравнителен анализ на статистиката…

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Така статистиката ще я вържем с времевия. Десет въпроса – десет вида произнасяния в прокуратурата.

…: Образуване, спиране, прекратяване, обвинителен акт,

РУМЕН КИРОВ: Само че се съгласете на актовете, по които ще се правят критерии.

….: Основните.

…………./говорене в групички/………

ГЕРГАНА МУТАФОВА: Ако сме 4 групи по 2 прокуратури в групата стават 8 анкети. Като махнете специализираните и ВКП ние сме 4 типа. Говорим само за първоинстанционни – това са районни и окръжни, апелациите ги нямаме. По статистиката ще излезе типът – като погледнете статистическите данни това веднага ви се набиват типовете прокуратури. По две от група – една от Северна, една от Южна; една от Западна, една от Източна; абсолютно географски.

…………….

Нека от статистиката да излезе. Първо по натовареността да видим как ще се обособят групите и дали те ще съвпаднат – примерно типът прокуратура дали ще съвпадне с районна или окръжна прокуратура от окръжен град. Това ще бъде интересно – дали ще се обособи типови прокуратури от окръжен град.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Колеги, предлагам да се ориентираме към двете предложения:

- едното е на г-н Бончев;

- другото е на колегата Мутафова.

По предложението на колегата Мутафова ще работи г-н Георгиев. По предложението на колегата Бончев – той ще работи сам, за да видим как ще го измисли и после вече ще работят определени прокуратури. И се надявам в началото на юли да имаме резултат.

НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ: Предложението за анкетирането ли имате предвид или нещо друго - за тази част, по която ще работим ние?

ЕЛКА АТАНАСОВ: Георгиев е по анализ на статистиката и определяне на 4 групи прокуратури с различна степен на натовареност и въпроси за анкета по 10 акта за колко време се постановяват.

….

……: Предлагам, когато г-н Георгиев е готов и минат анкетите да се съберем и ще обсъдим веднага постъпилата информация и ще имаме нещо съвсем конкретно да коментираме.

…..: От анкетата и от УИС. Двете неща успоредно да вървят.

ИВАН ДАСКАЛОВ: От нашата голяма таблица…. Румен Боев беше съставил една таблица с 12 видове актове и в крайна сметка, когато беше анализът на апелативната прокуратура, прокуратурите в апелативното ниво се спряха по тази таблица и всички бяхме категорични, че тя наистина дава реална картина на това кой какво е правил.

ГЕРГАНА МУТАФОВА: За тези десет въпроса имам предвид да попитаме хората за колко време ги решават тези десет произнасяния в 4 групи прокуратури. Може да са 10 въпроса, може да са 7 въпроса, говоря примерно.

ЕЛКА АТАНАСОВА: Нека да ги уточним кои ще бъдат тези десет.

…: Ето от голямата таблица – те са по видове, избирайте. Четете ги на глас:

- образуване;

- прекратяване на ДП;

- обвинителен акт;

- постановление по 78а;

- указание по 196/1/, т.2 от НПК;

- спиране срещу известен извършител / възобновяване;

- спиране срещу неизвестен / възобновяване;

- протести (без бланкови)

- искания до съда

- предложение за кумулация

- мярка за неотклонение

- въззивно произнасяне с постановление

ЕЛКА АТАНАСОВА: Кога планираме следващата среща, кога ще станете готови?

Другия понеделник по имейли и следваща среща на 11 март отново от 14 часа.

Ако има нещо – си пишем на имейлите.

Николай Георгиев обобщава и пуска по имейлите.