Научно изследване с ръководител доц. д-р Георги Мишев
Научното изследване с ръководител доц. д-р Георги Мишев, финансирано от Фонд “НИД” НА УНСС, е с цел анализ на състоянието и развитието на работната сила в България през годините на прехода към пазарна икономика, разглеждани в контекста на социалноикономическите и политически промени в страната и процесът на присъединяване към Европа.
Резултатите от изследването са представени на 280 машинописни страници, от които 73 са приложения.
По-важните констатации и изводи са следните:
Първо, работната сила на България в края на наблюдавания период – 2003 г. намалява спрямо 1993 г. с 526.2 хиляди души. Относителното намаление на броя на работната сила през периода 1993 – 2003 г. е с 13.8%. Измененията в броя на работната сила се дължат на негативните тенденции във възпроизводството на населението, миграционните процеси и частта, участваща в икономическата активност.
Второ, функционирането на работната сила е тясно свързано с нейната цена. Провежданата у нас политика по цената на работната сила може днес да осигурява добра конкурентоспособност на това, което се произвежда у нас, но утре не може да осигури работна сила, способна и мотивирана да работи качествено и ефективно, да се развива професионално, квалификационно и физически в съответствие с европейските и световните стандарти, с всички произтичащи от това последици за ефективността и конкурентоспособността на нашата икономика през следващите години. Оттук произтича и необходимостта от разработването и от следването на съвършено нова политика за цената на работната сила, която да отговаря на стратегическите цели на нашето социално-икономическо развитие и да осигури балансирано съотношение между динамиката на производителността на труда и динамиката на реалната работна заплата.
Много важно е при разработването на политиката за цената на работната сила да се постигне обществен консенсус със структурите на гражданското общество, което ще помогне да се съгласуват в максимално възможната степен разнопосочните интереси в тази област.
Трето, броят на заетите лица в икономиката на България през годините на прехода намалява. От 4096.8 хиляди през 1990 г. той спада на 3020.6 хиляди през 2003 г. Намалението е с 1076.2 хиляди лица или с 26.3 %.
Разглежданият период се характеризира със значими промени в структурата на заетите лица по форма на собственост. Наблюдава се трайна тенденция на намаление на заетите в обществения сектор и увеличение на заетите в частния сектор.
В условията на прехода е трудно еднозначно да се дефинират определени наблюдавани промени. Въпреки това от гледна точка на перспективите за развитие на страната като негативен факт се оценява намалението на броя на заетите в здравеопазването, образованието и науката и научното обслужване.
Четвърто, По отношение равнището на безработица нашата страна изпреварва съществено страните от бившия Източен блок. Това означава, че преструктурирането на икономиката в началото на хилядолетието е неефективно. Сред приоритетните причини за безработицата в началото на ХХІ век е нарастналата взискателност на работодателите към качеството на работната сила. Очевидно, поради нарастващата конкуренция на пазарите, предпочитанията са към наемането на лица с по-висока степен на образование и квалификация. Тази тенденция все повече ще се засилва. Конкуренцията на пазарите в световен мащаб ще изисква непрекъснато по-добре подготвена, обучена и квалифицирана работна ръка. Оставането на фирмите в печелившия бизнес ще предопределя в голяма степен и критериите за наемането на необходимата работна сила. В крайна сметка от това ще зависят и измеренията, както на заетостта, така и на безработицата в страната.
Пето, проблемът с обезкуражените е един силно негативен аспект от развитието на обществото. Данните недвусмислено показват, че броят на обезкуражените в страната нараства. За разглеждания период от време, при равни други условия, броят им се увеличава повече от два пъти.
Шесто, един от най-значимите документи на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), свързани с пазара на труда е “Стратегия по заетостта”. Той има характер на документ, който “определя пътя за постигане на целите на Европейската стратегия по заетостта на България. Тези цели в нашите условия означават съществено нарастване на заетостта и намаляване на безработицата, както и повишаване на качеството на заетостта.
Седмо, експерти от американското Централно разузнавателно управление прогнозират1, че в началото на новото хилядолетие до 2015 г. образованието ще бъде решаващо за успеха в живота, както за отделния човек, така и за отделните нации. Степента на квалификация на работната сила ще нараства непрекъснато. Отчита се, че новите фактори за икономическо развитие ще допринесат за нарастване на прираста на БВП. Но успоредно с това се прогнозира, че наличието на бедност ще бъде по-забележимо, а разликата между отделните региони ще нараства.
Осмо, в условията на глобалната икономика образованието и квалификацията на работната сила са неразривно свързани с бурното развитие на информационните технологии. Достъпът до информационни и комуникационни технологии, а също така и възможностите за тяхното използване се оказват най-важните акценти в парадигмата на развитието. Данните от проведено специализирано статистическо изследване за използване на информационните технологии в българските домакинства2 показва, че само 7% или приблизително 200 хил. са домакинствата, които притежават компютър3.
Девето, Основният фактор за изграждането и функционирането на новата система за създаване на богатство е познанието. Познанието в ролята на производствен фактор е присъщо за интелигентната икономика. При интелигентната икономика икономическият растеж е свързан с натрупването и ползването на познанието. Затова ключов фактор в интелигентната икономика е човешкият капитал.
Десето, вече е повече от ясно, че успешният път за развитието на България в бъдещия XXI век зависи изключително от човешкия фактор и неговата трансформация в съзидателна сила за икономическо развитие и просперитет. Визията за бъдещето, като цяло, трябва да бъде свързана със стратегии за образование, квалификация и обучение. От особена важност е институционалната и обществена нагласа за откриване и инвестиране в креативните хора на България – тези, които ще създават бъдещето през XXI век.
Изледването може бъде полезно за Националния статистически институт, за потребители, като държавни институции, синдикални организации, икономически издания и изследователски институции, както и за обучението на студентите , преди всичко от специалностите "Статистика и иконометрия", "Икономика на труда" и Застраховане и социално дело".
доц. д-р Георги Мишев
Сподели с приятели: |