Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание



страница2/7
Дата05.01.2017
Размер1.21 Mb.
#11905
1   2   3   4   5   6   7

Тройната мисия на Христос

Каква е тази мисия? Според посвещението тя се състои в това да се печелят ученици, да се кръщават и обучават на всичко, което Исус е заповядал. Мисията, описана в това посвещение се съсредоточава върху тези три дела: формирането на ученици, кръщаване и обучаване. В друга глава ще разгледаме какво е включено в този процес. В този момент ние просто забелязваме, че тази мисия включва изпълнението на тези задачи. Затова мисията не е завършена, докато тези три дела не са изпълнени.

Тогава и поръчението на Христос е вкоренено и основано на следната главна функция на мисията: да научи, да кръсти и да обучи. Само когато църквата следва тази тройна формула, може да твърди, че изпълнява поръчението на евангелието. Всички тези три дейности трябва да се изпълнят в процеса на “отиването”. Когато църквата има (развива) присъствие в света, като е разпръсната църква, тогава тя научава, кръщава и обучава. От тук следва, че ако църквата кръщава хора, без да ги научи или обучи, то тя е непокорна на Христос. Ако една църква учи хора и не успее да ги кръсти, тя е непокорна на Христос. Ако една църква обучи (възпита в) хора на заповедите на Христос, но не ги научи (да бъдат ученици) и не ги кръсти, тя е непокорна на Христос. Дори ако една църква научи хора (да бъдат ученици) и ги кръсти, но се провали в опитите си да продължи да ги обучава в заповедите на Исус, то тя е непокорна на Христос. Заповедта на нашия Господ изглежда твърде ясна, че да може да се разбере неправилно, и все пак е най-често неправилно разбирана в съвременното християнство. Църквата напълно се е провалила в изпълнението на великтото поръчение не защото е проповядвала и кръщавала невярно (неправилно), но защото не е прозряла абсолютната необходимост да осигури всичките три дейности.

През цялата история на християнството църквата по различно време е наблягала на едно от трите измерения на мисията, но рядко е отделяла еднакво внимание на трите. В много случаи ударението дори се е снишавало до игра на бройки, в която се набляга изцяло на кръщение, като се обръща малко внимание на ученичеството и обучението. Великото посвещение на нашия Господ може да се изпълни само като се постави еднакво ударение върху трите дейности - ученичество, кръщение и обучение.


Святият Дух: Онзи, Който възлага мисията

Следователно основата на църковната мисия е великото поръчение - събитие, вкоренено и основано във възкръсналия Христос. Упълномощаването на тази мисия трябва да дойде от Онзи, Който Исус е изпратил да даде възможност на църквата да изпълни Неговата мисия - Святия Дух. Задачата на Святия Дух е да свидетелства за Христос и затова Духът възлага това, което Христос вече е установил. Същественото в даването на великото поръчение е обещанието на Святия Дух като възлагащ пълномощник. Петдесятница беше първоначалното изпълнение на изливането на Духа за изпълнението на Христовата мисия. Заради същото това изпълнение Святия Дух продължава да се излива над Божията църква днес.

Следователно коренът на христовата мисия се състои във великото поръчение, а не в изливането на Духа на Петдесятница, както спорят някои подръжници Петдесятница.8 Действието на Петдесятница би било безсмислено без авторитета на великото поръчение. Задачата на църквата като мисионерско тяло на Бог е основна във великото посвещение. Силата на църквата да изпълни великото поръчение е основана в обещанието на Духа, вкоренено във великото поръчение и първоначално се е изпълнило на Петдесятница.

В заключение, тази глава разкри превъзходството на великото поръчение като източника на мисията в Християнската църква. Това посвещение се корени в авторитета на възкръсналия Христос, Който изисква от Неговите последователи да формират ученици, да кръщават ученици и непрестанно да обучават ученици от всички народи. За да извърши тази цел, Той е обещал да бъде с учениците в този мисионерски риск и след това изпълни обещанието, като даде Духа на Петдесятница. Така Петдесятница е вкоренена във великото поръчение и служи да даде възможност на църквата да изпълни това поръчение. Великото поръчение е първостепенно - Петдесятница е второстепенна.

В този смисъл адвентистите от седмия ден никога не могат да бъдат поддържници на петдесятница. Святият Дух се дава за изпълнение на великото поръчение. Святият Дух не е един край в Него самия - Той служи на възкръсналия Христос, дава възможност на тялото Му да изпълни великото поръчение. Духът не може никога да замести Христос или Словото - Той може само да свидетелства за Него.

Целта на тази дискусия не е да омаловажи ролята на Святия Дух - а само да постави Святия Дух на правилното за Него място. Една от опасностите, срещу която е изправен днес адвентизмът, е опитът да се позволи на Духа да потвърди какво е правилно в мисия и в практика. Рискът тук е, че би могъл да заработи един фалшив дух. Трябва да оценяваме съществуващия Дух чрез вечното Слово. Можем да сме в безопасност само когато постоянно подчиняваме нашата теология и практика на сериозното изпитание на откритото Слово. Когато Духът се потвърди от Божието Слово, Той може да възложи на днешната църква изпълнението на Христовата мисия, както е описано във великото поръчение.

Следователно истинската църква на Исус днес трябва да бъде църква на великото поръчение - да проявява сериозно отношение към изпълнението на великото поръчение. Ако произходът на църквата е във великото поръчение, то нейният живот и практика трябва да се въртят около изпълнението на това поръчение като причина за нейното съществуване. Върху тази основа днес църквата на Исус трябва да е истинският мисионерски народ на Бога (който действа) в интерес на другите народи.
ЗАБЕЛЕЖКИ

1. Матей 28:16-20

2. Фредерик Дейл Брюнер, Матей, том II, Църковната книга, Матей 13-18 (Далас: Слово, 1990), р. 1094

3. пак там

4. Брюнер, 1094

5. Брюнер, 1106

6. Елън Уайт, Великата борба (Маунтийн Вю, Калифорния: Пасифик Прес, 1939), стр. 612

7. Брюнер, 1096

8. Рей Андерсън в своята книга “Служба на огнената линия” привежда доводи в полза на това, че по-скоро Петдесятница е изворът на църквата, а не великото посвещение. Крайният резултат от теологията на Андерсън е да превърне по-скоро Духът във възложител на това кое е правилно в мисията, отколкото Христос и Неговото Слово.

!Кремен Кръстев каза тези забележки (Notes) да се препишат на английски, както са дадени на края на всяка глава.!


2. КАКВО Е УЧЕНИК

След като заповедта на великото поръчение представлява причината за съществуване на църквата и след като поръчението заповядва на църквата да формира ученици, важно е, че имаме ясно библейско разбиране на термина УЧЕНИК. Много определения са дадени в църковната литература за израстване, но изглежда, че те са достигнали до missiological причини и не се придържат строго към библейското определение. Нещо толкова решаващо за изпълнението на великото посвещение като печеленето на ученици изисква ясно да разберем печеленето на ученици така както Исус го разбира. Изглежда, Исус е имал предвид това определение, когато е заповядал на последователите Си да отидат и да формират ученици.


Подготовка на ученици срещу усъвършенстване

Един от най-големите дялове на разработване на движението на сегашната църква е наблягането върху формирането на ученици. Всъщност Доналд МакГаврън, основател на разрастването на движението на съвременната църква, потготви нова почва, когато започна да набляга,че формирането на ученици стои над грижата за съществуващите християни.1 МакГаврън разделя на два епата формирането на ученици: ПОДГОТОВКАТА НА УЧЕНИЦИ (първоначалното довеждане на хора при Христос) и УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ (развиване на хора във вярата). Това разделение не е библейско и има за резултат объркване в крайния продукт на мисията на Христос. Неибзежният резултат е омаловажаване на ученичеството. В сравнение с разбирането на Макгаврън за подготовката на ученици дори насилственото обръщане на езичници към християнството, предприето от Константин, е било приемливо, защото е дало възможност на техните потомци да бъдат християни. Определението и наблягането на МакГаврън за първоначалното довеждане на хора при Христос е похвално, но в християнството има повече от това просто да дойдеш при Христос. Трябва да сме внимателни с това, че влиянието на МакГаврън, което е силно в адвентните среди, не ни вкарва насила в една фалшива мисия, която е небиблейска.

Проблемът е, че МакГаврън създаде едно изкуствено определение за ученик на мястото на библейското определение. Ако някой може да бъде ученик, когато първоначално е доведен при Христос, без напълно да разбира ученията на Христос, то всеки, който не е наистина обърнат към господството (управлението) на Исус Христос може да бъде доведен в християнската църква. Следователно това погрешно определение на ученик е довело МакГаврън до теорията му за “движение на хората”, в което групи от хора може да бъдат довеждани в християнството масово, с малка инструкция и с предположението, че по-късно могат да бъдат “усъвършенствани”.

Със сигурност е вярно, че християнският живот трябва да има израстване и новите християни ще имат достатъчно място за развитие. Тук не проподваме някакъв вид перфекционизъм като необходимост за църковно членство, но едно доста ясно въвеждане в ученичеството като главно изискване за влизане в Христовата църква. Има много за научаване след кръщението. Позицията, която се опитваме да посочим в тази глава, е, че библейски това ученичество включва повече отколкото МакГаврън твърди - повече от първоначалното идване при Христос. Въпросът, на който трябва да се отговори в тази глава, е: “До каква степен хората трябва да се нарекат Негови ученици?” Изводите на това определение засягат нашата практика на евангелизъм. Ако някой купи определението на МакГаврън за “ученик”, тогава евангелска стратегия би трябвало да се завърти около довеждането на хора при Христос. Ние може да се тревожим да им дадем пълна инструкция по-късно. Но ако библейското определение на УЧЕНИК включва повече от първоначалното признаване на Христос, тогава нашата евангелска стратегия прави необходимо осигуряването на достатъчно информация, която да доведе новообърналия се в ученичество така както Христос го е разбирал.

Да се приеме определението на МакГаврън за ученичество би означавало, че Адвентната църква би трябвало да развие методология на евангелизъм, подобна на онази на Били Греъм и други евангелисти, които виждат като тяхна мисия да довеждат хора във вяра в Христос. Но авдентистите винаги са виждали мисията си като нещо повече от това. Разбира се, хората трябва преди всичко да бъдат доведени при Христос, но това не е краят на нашия евангелски процес. Нашата библейска ориентираност винаги ни е карала да гледаме на ученичеството много по-дълбоко, отколкото МакГаврън гледа.

Определението на МакГаврън за УЧЕНИК, което от позитивна страна доведе до по-голямо наблягане в довеждането на хора при Христос, негативно създаде основа за довеждане в църквата на хора, които са много слаби християни. Затова тази част от идеите на МакГаврън е поставена под съмнение особено от онези, които също като адвентистите идват от средата на светостта. Някои от тях задават много проницателни въпроси:

“Ако се опитвате да улесните хората, при които идвате като казвате “да” като група на вашето послание как се въздържате да не кажете “да” на тяхната невярваща идентичност и невярност към евангелието по начина, по който задавате въпроса2

“Ако инквизицията кръщава един юдеин насила, това евангелието ли е? Някои анабабтисти* [заб. под черта: *анабабтист - член на радикална секта от 16-тото столетие, секта на реформацията, възникнала в Швейцария, често преследвана, защото се противопоставяла на клетви, кръщаване на деца, военна служба и др. (бел на пр.)] биха казали “не”. Очевидно МакГаврън би казал “да”, защото сега вие имате възможност да учите неговите деца. Това е крайна форма на идеята, че “е по-добре да ги имаме на несигурна основа, отколкото да нямаме достъп до тях”.3

Все пак МакГаврън отбелязва “колко по-духовен е мотивът, толкова по-добре”, неговата стъпка до политика на кръщение с отворени обятия за всеки, който ще го приеме поради каквито и да било причини, издига теологичния проблем на разделено църковно членство и обръщане и отваря врати за манипулиране на семпли хора с ориз, четиво и всякакви награди само ако започнат да слушат мисионера и правят някои от нещата, които той иска...”4

“Аз съм разтревожен, особено в последните години, от чувството, че когато доктор МакГаврън говори за хора, които стават християни, той има предвид нещо по-различно от всеобхватното лично преустройство около управлението на Христос, което вярвам, че Новият Завет има предвид, когато говори какво значи да си нов човек в Христос.”5

“Някои снижават етичните изисквания на евангелието и степента на разбиране на евангелието, което се изисква преди човек да може да се присъедини към църквата, така създава формална християнска основа, от която да изгради “събрана църква”6

“Някои намират в МакГаврън и тези движения предпочитание да се кръщава почти незабавно при изповядване на вяра, заобикаляйки дългия продължителен период на религиозно поучение, който се изисква от по-старите мисионски църкви.”7

“Тоест като им дадете една отслабена форма на евангелието, вие може да им попречите някога да се докоснат до истинската същност.”8

Заради излагане идеите на МакГаврън през последните години адвентистите започнаха да дискутират идеята за разделяне на кръщението от църковното членство. С други думи изказано е предположението, че би трябвало просто да кръщаваме хора в името на Христос чрез изповядване на вяра и да не се тревожим за църковното членство в един по-късен период. Този небиблейски възглед е директният резултат от идеите на МакГаврън и поставя сериозна опастност за уникалността на адвентизма.

Цитираните по-хоре критици на идеите на МакГаврън изразяват едно адвентно безпокойство. Възгледът на МакГаврън за УЧЕНИК следва от неговото небиблейско определение на термина. Може би в ревностното си желание да види повече хора да приемат вярата в Христос МакГаврън е омекотил стандартите. Неговата загриженост, изгубените хора да бъдат намерени, е похвална и логична, но когато тези изгубени хора бъдат намерени, то каква вяра ще приемат? Наложително е едно библейско разбиране за УЧЕНИК да бъде разбрано, ако наистина искаме да разберем заповедта на Христос за печелене на ученици.

Докато критици разпукваха дупки в определението на МакГаврън, те не успяха да достигнат до едно библейско определение на УЧЕНИК. Дори адвентистите имат вина тук. Не сме изразили ясно какво означава да си ученик в смисъла, който Исус го е разбирал. За много християни ученичеството просто означава подписване под 27 фундаментални учения на църквата. Но това ученичество ли е наистина? Сега трябва да се опитаме да създадем това библейско определение. Нашето разбиране за УЧЕНИК трябва да възникне от евангелията и от това, което Исус е имал предвид, когато е упълномощил Неговата църква да отиде и да формира ученици. Само когато разберем какво Исус е имал предвид, можем изцяло да схванем мисията, която Христос е възложил на църквата Си.


Разбирането на Исус за УЧЕНИК

Английската дума УЧЕНИК е превод от гръцката дума mathetes. Произлязла е от Гърция, когато някой студент се присъединил към един учител, за да придобие практично и теоритично познание.9 използвана е в Новия завет да обозначи пълното присъединяване на някой в ученичеството.10 Да бъдеш ученик, в новозаветната употреба на думата, означава да живееш във връзка с онзи, който те обучава да бъдеш ученик. В това отношение човек трябва постоянно да учи за този човек, докато в същото време живее в покорство към него. Думата не предполага бързо обръщане към тази личност, но един бавен процес, чрез който някой се превръща (формира) в ученик.

Това разбиране на думата УЧЕНИК, както е използвана в новозаветно време, ни помага да разберем по-добре думите на великото посвещение: да научим, да кръстим, да обучим. Ученичеството включва преди всичко посвещение на една личност и живеене в послушание (подчинение) към нейния авторитет, за да бъде научена. Един човек, който е навлязъл в ученичеството никога не е напълно научен, но е винаги в процес на обучаване. Така че това, което се изисква преди някой да бъде кръстен, е да се отдаде в абсолютно подчинение на авторитета на Христос и желание да се живее в послушание към Него и да учи за Него, докато живее под Негово ръководство.

Думата “ученици” обрисува по-скоро студенти, които седят около един учител, отколкото разкаяли се грешници, коленичещи при олтар - по-скоро възпитателен процес, отколкото евангелска криза, по-скоро училище, отколкото съживление. Прозаичният характер на думата отслабва и всъщност това, което се има предвид, е: “Работете с хора за известен период от време във възпитателния процес, свързан с обучението на Исус. Само Създателят може да извърши големи неща като обръщане, спечелване, достигане до покаяние или да накара човек да вземе решение - всичкият авторитет принадлежи на Него. Но учениците могат, трябва и ще направят малките неща да “научат” другите да бъдат ученици - т. е. те ще прекарат приятно време с хора в увереността, че рано или късно Създателят ще формира в тези хора решението за кръщение.11

Обяснението на Брюнер на думата “ученик” носи сериозна евангелска тежест. Ако, както Брюнер предполага, идването при Христос е дело на Бог, то хората не могат да довеждат други в Христовата вяра. Всичко, което човешките същества могат да направят, е да създадат среда за обучение, което да накара хората да разберат за Христос и Неговото Слово. В тази среда на обучение на ученици те могат да бъдат доведени до вяра в Христос. Все пак те правят това от здраво възпитание в живота и ученията на Христос, а не повърхностно разбиране на това какво значи да си християнин. Това разбиране на думата “ученик” изключва масово импулсивно идване при Христос без адекватен процес на обучение.

Брюнер по-нататък доразвива идеята си за това какво означава да бъдеш ученик като разграничава формирането на ученици, което води до кръщение и разширяване на процеса на печелене на ученици след кръщението - което е в по-голяма хармония с идеята на МакГаврън за усъвършенстване. Но Брюнер вижда в първоначалното обучение на ученици повече от МакГаврън.

“Да се обучават ученици (matheteusate) в аористно повелително наклонение е обхватният глагол, който събира всички мисионерски отговорности. Тогава двете свързани причастия за сегашно време “кръщавайки” и “обучавайки” (забележете сходство в структурата: baptizontes и didaskontes) правят особено специфични двете практични цели на ученичеството - кръщението, целта на евангелизма; научаването, средството на обучението... Обучението на ученици достига първата си цел: “в акта на кръщение веднъж завинаги и (обучението на ученици е продължително) и чрез разширяваща се (растяща) дейност на обучение.”... Така великото поръчение казва на християните както средството за посвещаване (кръщение), така и средството за продължаване (обучението на Исус).12

Според тези доказателства изглежда, че обучението на ученици е както първоначална дейност, така и продължителна дейност в живота на човека, който е обучаван да бъде ученик. Въпросът, който ни засяга сега, е: “Каква е първоначалната дейност в обучаването на ученици, която трябва да се свърши преди човек да бъде кръстен във вярата?” Според великото поръчение хората се формират като ученици, след това се кръщават и после се научават на повече. Има малко несъгласие сред християни или адвентисти по отношение на факта, че хората се нуждаят от непрестанно обучение след кръщението. Сферата на несъгласие се състои в това, какво трябва да се научи преди кръщението.


Как се става ученик

Позицията на великото посвещение е, че целта на Исус е печеленето на ученици. Началното ученичество се изисква за кръщение и растящото ученичество е нужно за обучение. Хората са готови за кръщение, когато са достигнали на нивото на началното ученичество. В този момент те са ученици, макар не напълно зрели. Затова Исус съветва да кръстим “тях” - тези начални ученици - и да продължим да ги учим в един развиващ се модел на ученичество.

С тази мисъл в съзнанието искаме да изследваме изказванията на Исус относно това как се става ученик. Очевидно Исус е имал предвид тези изказвания, когато е заповядал на последователите Си да формират ученици. Изказванията, които изследваме тук, са онези, които Исус посочва като необходими, за да се стане ученик. Така Исус тук по-скоро се занимава с началното ученичество, нужно преди кръщението, отколкото с развиващото се ученичество, получено след кръщение. Първият пасаж, който разглежда подробно какво означава да бъдеш ученик на Исус, се намира в Матей 10:24, 25.

“Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата по-горен от господаря си. Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?”

Този пасаж посочва, че когато някой става ученик, той навлиза във връзка на познание с Учителя. Ученик е онзи, който има желание да учи - следователно той или тя е схватлив. Този схватлив дух е абсолютно изискване за всеки, който ще бъде кръстен като ученик на Исус.

Пасажът също предполага, че всеки, който става ученик на Исус, може да очаква с него да се отнасят така както с Исус - с неразбиране и преследване. Когато хората първоначално достигнат до вяра в Христос, за тях е трудно да издържат обстоятелствата на изпитание за тяхната вяра. Ако, както този текст предполага, някой, който е ученик, може да устои на тези атаки, тогава този човек трябва да е достигнал до основна зрялост във вярата в Христос преди да стане ученик. Затова част от евангелския процес за формиране на ученици е предназначен да помага на тази личност да развие една достатъчно зряла вяра, да устои на преследване или подигравка. Това беше особено вярно за ранните християни, които многократно са губили живота си скоро след като са се посветили на Христос.

Следователно ученичеството изисква силно посвещение на Христос, както и схватлив дух. Това обикновено не се случва, когато някой за първи път се моли с молитвата на грешник, но е резултат от някакво начално израстване в християнската вяра, така че личността не само е била подчинена на Христос, но в действителност е започнала да научава, че може да повери живота си на Христос.

Вторият главен пасаж по отношение на това как Исус разбира да се стане ученик, се намира в Лука 14:26, 27, 33: “Ако някой дойде при Мене и не намрази своя си баща, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик... И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.”

Този пасаж ни казва, че големи тълпи са следвали Исус (ст. 25). Ако Исус е вярвал в масови движения на необърнати хора, които идват във вярата, тогава Той е дал неподходящ, обезкуражителен отговор на масите в това изказване тук. Има цена в следването на Исус. Исус не иска последователите Му да Го следват с поровин сърце - Той иска напълно посветени личности. Онези, които решат да станат Негови ученици, трябва да са готови да оставят всичко, включително дом, семейство, роднини, богатство и положение, за да Го последват.

Според МакГаврън Исус би трябвало да е спечелил цялата тълпа и да не се е тревожил за посвещение - Той би могъл да се концентрира върху това по-късно. Но това не беше подходът на Исус. Дори когато богатият млад управител дойде при Христос, Исус го обезкуражи като изисква пълно посвещение, преди да го дари със званието ученик. Теологията на МакГаврън щеше да се състои в приемане на богатия млад управител такъв какъвто е, да го спечели за ученик и след това да се надява, че посвещението ще дойде по-късно. Но това не беше образецът на Исус. За Исус предпоставката за ученичество се състои в пълно предаване на Него и желание да се остави всичко и да Го последва.

Исус твърди, че да станеш ученик, означава да искаш да носиш “Неговия кръст”. Забележете, че не става въпрос за “моя кръст”, а за “Неговия кръст”.

След като разпнатите обикновено бяха роби или обвинени за най-ужасните престъпления, разпнатият често сам носеше собствения си кръст до мястото на разпъването. Те често бяха мразени и презирани от обществото. Следователно да носиш кръста, е да правиш това, което Исус е правел, когато е носил кръста - да търпиш без оплакване или съжаление намръщването на приятели и роднини и да носиш упрека с търпение и смирение. Тогава за да бъде ученик, човек трябва да е готов да носи “Неговия кръст”. Следователно ученикът има върховно (несравнимо) приятелство с Христос в страданията Му. За един човек няма по-голяма чест от това.

Религията, която Христос предлага, когато кани хората да станат Негови ученици, не е религия на спокойствие и задоволяване на собствените желания, но на носене на кръста. Това не означава, че християнинът върви през живота унило и без радост, но означава, че онзи, който е станал Негов ученик, намира радост в страданията и бедите, причинени от вярност към Христос, счита за привилегия да страда с Него. Христос не обещава спокойствие и удоволствие в този свят, но обещава вътрешен мир и щастие. За да си осигури това, ученикът на Исус с радост носи “Неговия кръст”.

Товаи изказване на Исус за началното ученичество набляга повече на посвещението, отколкото на “главното познание”. Ученичеството включва пълно, абсолютно посвещение към личността на Христос, повече отколкото просто подписване на комплект от доктрини. Това не означава, че разбирането на основните доктрини не е съществена част от подготовката за кръщение, но разбирането на доктрините трябва да служи за целта да се помага на хората да се отдадат изцяло на личността на Христос. Човек не посвещава себе си на личност, която не познава. Разбирането на добрината в контекста на този пасаж би трябвало да помогне на новите християни да познаят Исус така, че да се чувстват удобно да направят едно безрезервно, радикално посвещение към Него.

Третият пасаж, който се занимава с това, какво е да си ученик на Исус, се намира в Йоан 8:31, 32:

“Тогава Исус каза но повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученищи, и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”

В този пасаж Исус говори на хората, които вече са повярвали в него. Ако Исус бе приел разбирането на МакГаврън за “ученик”, то тези хора щяха вече да се считат като ученици. Но Исус твърди, че не е достатъчно просто да се придържаш към Неговите учения. Това би предположило, както Брюнер предположи по-рано, че да си ученик, изисква един по-дълъг процес, отколкото просто началното идване при Христос.

Исус е обещал, че резултатът от непрекъснатото придържане към Неговите учения ще бъде познаването на истината. По-късно Йоан е записал в евангелието си твърдението на Исус, че Той е истината (Йоан 14:6). Следователно онзи, който ще бъде ученик на Исус, би трябвало да е човек, който наистина познава Исус като абсолютната истина в живота. За да може това да се случи от евангелска гледна точка, новият във вярата трябва да бъде научен на основните учения за Исус преди ученичеството. Наистина Разширената версия (the Amplified Version) предполага, че е ученик този, който твърдо се придържа към ученията за Исус и живее в хармония с тях. Следователно ученик е този, който е послушен на това, което Исус казва - пазител на заповеди. Очевидно той пази заповедите на Исус, без да има любов към Него и не заради изискване или задължение. Това отново предполага силна привързаност към Исус като основа на ученичеството и послушание към ученията на Исус като външен плод от тази привъзраност. Ако този външен плод липсва, това би означавало, че ученичеството не е настъпило.

Ученик е онзи, който чува призива на Исус и се присъединява към Неговата компания. В юдейския контекст това означава много повече, отколкото в нецърковния гръцки. В гръцкия (думата) означава студент, ученик или чирак. В Новия Завет означава абсолютна преданост. Това е отразено в наблягането на обучението, свързано с печеленето на ученици.13

Следващият пасаж за ученичеството е кратък и се намира в Йоан 13:34:

“Нова заповед ви давам. Да любите един другиго, като Аз ви възлюбих, така и вие да любите един другиго.”

Любовта е абсолютният, сигурен тест за ученичеството на един човек. Може да казвате, че някой е ученик, когато обича така, както Исус обича - безусловно. Това не означава, че любовта е напълно усъвършенствана, но любовта агапе на Исус трябва да бъде намерена най-малко в начален етап в живота на онзи, който е ученик. Отново Исус изпитва нашето ученичество. Ако великото поръчение ни заповяда да печелим ученици, то да довеждаме хора, които наричаме християни, но любовта на Христос не живее в сърцата им, означава да представим в погрешна светлина благовестието на Христос.

Фантастичният успех на ранната църква не се дължеше толкова много на тяхната правилна методология, колкото на вярното на принципите им свидетелство, като илюстрират в живота си ясните белези на ученичеството, което Исус е моделирал за тях. Трагедия е, когато “масите” се доведат до членство в църквата без тези ясни доказателства на ученичество. Това разрушава истинското свидетелство на църквата и отслабва християнството. Инструкцията на Исус за печелене на ученици като работа на църквата изглежда, е предназначена да попречи развитието на църква, която би направила компромис със свидетелството си. Исус е загрижен за достигането на масите, но Той иска те да бъдат достигнати с “нещо истинско”, не с изкуствено християнство.

Последният пасаж, в който Исус говори за ученичеството е в Йоан 15:8:

“В това се прославя Отец Ми, да давате много плод и така ще бъдете Мои ученици.”

Връзка с Христос означава принасяне на плодове. Това е неизбежният резултат от един такъв съюз. Понеже е неизбежен, ако няма плод, можем да знаем, че не настъпва ученичество. Ето още един от изпитите на Исус, чрез който църквата може да прецени дали една личност е станала ученик или не. Личността трябва да произвежда (принася) плод. Какъв е този плод? Някои може да предположат, че Исус има предвид плода на Духа, формулиран от апостол Павел в книгата на Галатяните. Но Исус говори преди Павел. В контекста на този пасаж Исус говори за Себе Си като за лозата, а неговите последователи са пръчките. Работата на пръчките е да произвеждат плод заради живителната си връзка с лозата. В противен случай се откъсват и са непродуктивни.

Целият контекст на този пасаж изглежда, се централизира върху едно мисионско разбиране. Християнинът, който не се развива, като печели други ученици, в действителност не е ученик. Следователно е невъзможно да бъдеш последовател на Исус и да не споделяш с други за Него. Учениците трябва не само да споделят, но и да формират ученици; в противен случай те не могат да бъдат смятани за ученици. Ученичеството на Исус кани хора да формират ученици в един човешки живот.

Исус иска да принасяме много плод; това не е случайно обръщане веднъж в един човешки живот.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница